№ 943
гр. Варна, 14.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
шести юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мая Недкова
Членове:Константин Д. Иванов
мл.с. Ивалена Орл. Димитрова
при участието на секретаря Петя П. Петрова
като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно гражданско
дело № 20223100500936 по описа за 2022 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.
Образувано е по две въззивни жалби, както следва:
І. Въззивна жалба от Д. В. СТ. от гр. Игнатиево, Варненска област, подадена чрез
процесуален представител, срещу Решение № 262905/03.12.2021 год., постановено по гр.
дело № 1546/2021 год. по описа на РС-Варна, В ЧАСТТА МУ, с която е отхвърлен за
разликата над 40 000 лева до претендираните 80 000 лева (т. е., е отхвърлен за сумата от 40
000 лева), предявеният от Д. В. СТ. от гр. Игнатиево, Варненска област срещу
„Транстриумф холдинг“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.
Варна, ул. Каварна № 10 иск по чл. 200 КТ за заплащане на сумата от 80 000 лева,
представляваща обезщетение на претърпени от Д. В. СТ. неимуществени вреди, поради
настъпила трудова злополука на 30.04.2019г. – ПТП, с участието на МПС, в което ищцата е
упражнявала работната си дейност, а именно автобус „Мерцедес 0309“, с рег. номер В 2125
СТ, собственост на „Транстриумф“ АД, изразяващи се в претърпени болки и страдания,
както и причинени емоционални и психически травми, ведно със законната лихва, считано
от датата на трудовата злополука – 30.04.2019 год до окончателното и изплащане;
́
ІІ. Въззивна жалба от „Транстриумф холдинг“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление в гр. Варна, ул. Каварна № 10 срещу горното решение В ЧАСТТА му, с
която дружеството е осъдено да заплати на Д. В. СТ. от гр. Игнатиево, Варненска област
сумата от 40 000 лева – обезщетение на претърпени неимуществени вреди, поради
настъпила трудова злополука на 30.04.2019г. – ПТП, с участието на МПС, в което ищцата е
упражнявала работната си дейност, а именно автобус „Мерцедес 0309“, с рег. номер В 2125
СТ, собственост на „Транстриумф“ АД, изразяващи се в претърпени болки и страдания,
както и причинени емоционални и психически травми, ведно със законната лихва върху
присъдената сума, считано от датата на трудовата злополука – 30.04.2019г. до
окончателното и изплащане.
́
1
В жалбата на Д. В. СТ. от гр. Игнатиево, Варненска област са наведени оплаквания, че
решението в атакуваната от нея част е неправилно и незаконосъбразно, постановено е в
наршение на материалния закон и при допуснати наршения на процесуалните правила,
които обобщено се свеждат до неправилна преценка и анализ на събраните доказателства
относно претърпените от ищцата неимуществени вреди, както и до неотчитане на всички
обстоятелства, относими към размера на обезщетението, в резултат на което и неправилно е
приложена и нормата на чл. 52 ЗЗД при определяне на размера на обезщетението за
неимуществени вреди.
Отправено е искане за отмяна на решението в обжалваната от ищцата част и за
постановяване на друго, с което искът да бъде уважен в пълния предявен размер, ведно с
присъждане на сторените разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК отговор на жалбата не е подаден от насрещната страна –
ответник по иска по чл. 200 КТ – „Транстриумф холдинг“ АД, със седалище гр. Варна.
В жалбата на „Транстриумф холдинг“ АД, със седалище гр. Варна, са наведени
оплаквания, че решението в атакуваната от дружеството част е неправилно и
незаконосъбразно, постановено е в наршение на материалния закон и при допуснати
наршения на процесуалните правила, които обобщено се свеждат до неправилна преценка и
анализ на събраните доказателства относно претърпените от ищцата неимуществени вреди,
както и до неотчитане на всички обстоятелства, относими към размера на обезщетението, в
резултат на което и неправилно е приложена и нормата на чл. 52 ЗЗД. Не е съобразено
обстоятелството, че процесното ПТП, в резултат на което е настъпила турдовата злополука,
не се дължи на виновно поведение на служител на ответното дружество, а на неправомерно
поведение на трето лице, при което и приетия от първоинстанционния съд размер на
обезщетението за неимуществени вреди е несправедлив. Твърди се също, че неправилно е
счетено за неоснователно и възражението на дружеството – ответник за съпричиняване от
страна на ищцата за настъпването на трудовата злополука.
Отправено е искане за отмяна на решението в обжалваната от ответника
„Транстриумф холдинг“ АД, със седалище гр. Варна част и за постановяване на друго, с
което искът да бъде отхвърлен.
В писмен отговор, подаден в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК ищцата Д. В. СТ. оспорва
жалбата, счита решението в обжалваната от ответното дружество част за правилно и
настоява да бъде потвърдено. Излага съображения. Претендира присъждане на разноски.
В съдебно заседание всяка страна поддържа жалбата си и оспорва жалбата на
насрещната страна.
Съдът съобрази следното:
В исковата си молба ищцата Д. В. СТ. от гр. Игнатиево, е навела следните твърдения:
Въз основа на трудов договор от № 28/011.2.2018 год. е била в трудово
правоотношение с ответника „Транстриумф холдинг“ АД, с ЕИК ********* и е
изпълнявала длъжността „кондуктор“.
Твърди се в исковата молба следното: На 01.12.2018г. страните сключили трудов
договор, по силата на който ищцата била назначена на длъжност „кондуктор“ в
предприятието. На 30.04.2019г., около 10:45 ч., на изхода на с. Припек, в посока гр.
Аксаково, при извършване на обичайната си работа в движещия се автобус, в изпълнение на
трудовите си задължения, ищцата пострадала от ПТП. Автобусът се ударил в мантинелата
отдясно на платното за движение и се преобърнал през скат в частна нива извън пътя. В
резултат на рязката промяна на посоката на движение ищцата залитнала назад, усетила удар
в областта на кръста от тръбите за захващане на пътниците, прекатурила се и след това се
ударила в областта между краката в други тръби за захващане. Веднага след това ищцата
била закарана по спешност в МБАЛ „Св. Анна – Варна“ АД, където след обстоен преглед,
рентген и лабораторни изследвания се установило, че получените наранявания се изразявали
в двустранно счупване на пубиса, счупване на гръбначния стълб (прешлени от А1 до А4 в
2
поясната област), фрактура на 12 - то ребро и увреждане на таза. Тези увреждания довели до
временна неработоспособност. След преглед в ЛКК на ищцата били отпуснати помощни
средства – инвалидна количка, с чужда помощ, с едностранно задвижване, с регулиращ се
гръб, както и стол за баня и тоалет. Физическото възстановяване отнело много време, като
то продължава и към настоящия момент. През първите 5-6 месеца ищцата не можела да ходи
и близките й се грижели за нея. Дълго време използвала корсет, имала проблеми с
краткотрайната памет. Преживяната травма се отразила зле на емоционалното и
психическото и състояние. Ищцата станала напрегната, неспокойна и непрекъснато
́
преживявала случилото се. Започнала да получава панически атаки. През целия
оздравителен процес работодателят по никакъв начин не се интересувал от състоянието й.
Злополуката била призната за трудова от НОИ.
В съответствие с наведените твъдения е и отправеното искане – за осъждането на
ответника да и заплати сумата от 80 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди от
́
трудовата злополука, станала на 30.04.2019 год. в с. Припек, общ. Акасаково, изразяващи се
в изразяващи се в претърпени болки и страдания и причинени емоционални и психически
травми, ведно със законната лихва върху претендираната сума, считато от датата на
увреждането – 30.04.2019 год. до окончателното и изплащане.
́
В писмен отговор, подаден в срока по чл. 131 ГПК, ответникът „Транстриумф
холдинг“ АД, със седалище гр. Варна, чрез процесуален представител, оспорва иска. Твърди,
че е налице съпричиняване от страна на ищцата да настъпването на вредите, поради
допусната от нея груба небрежност – ищцата е стояла права в автобуса по време на
движение, с което е допринелса за настъпването на вредите. Твърди се още, че пътната
злополука, при която е пострадала ищцата, е в резултат на виновно поведение на трето лице.
Оспорва иска по размер, като твърди, че претендиранато обезщетение е силно завишено –
ищцата е била в болничен за период по – малко от шест месеца, след което, напълно
възстановена, се е върнала на работа и е продължила да изпълнява трудовите си функции в
ответното дружество. Настоява за отхвърляне на иска, евентуално – за присъждане на
обезщетение в справедлив размер, съобразно чл. 52 ЗЗД.
В съдебно заседание ищцата, лично и чрез представител, поддържа предявения иск и
настоява да бъде уважен в пълен размер. Претендира присъждане на сторените разноски.
В съдебно заседание ответникът, чрез процесуален представител, оспорва иска,
настоява да бъде отхвърлен, евентуално – да се присъди значително по – ниско от
претендираното от ищцата обезщетение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и
доводите на страните, прие за установено следното от фактическа страна:
Не е спорно между страните, а това се установява и от удостоверение от 07.10.20219
год., изд. от ответното дружество, че към 30.04.2019 год. ищцата е работила в дружеството
на длъжността „кондуктор“ въз основа на трудов договор от 01.12.2018 год.
С декларация за трудова злополука вх. № 5101-03-80 от 03.05.2019 год. работодателят
е декларирал пред НОИ ТП Варна трудова злополука с ищцата, станала на дата 30.04.2019
год. около 10:45 часа в автобус Мерцедес с рег. № В 2125 СТ в с. Припек, общ. Аксаково.
С Разпореждане № 5104-03-84/15.05.2019 г. на НОИ ТП – Варна декларираната
злополука е приета за трудова по чл. 55, ал. 1 КСО. В разпореждането е посочено, че
злополуката е станала през работно време, при изпълнение на трудовите задължения на
ищцата – на дата 30.01.2019 год. Вследствие на пътнотранспортно произшествие с автобуса,
в който е работила пострадалата Д. В. СТ., същата е получила счупване на пубиса, което е
довело до временната и неработоспособност.
́
От приложение към констативен протокол за ПТПК с пострадали лица, е видно, че на
30.04.2019 год. около 10:45 часа на изхода на с. Припек в посока гр. Аксаково, е станало
пътнотранспортно произшествие с участник ППС с рег. № В 2125 СТ, марка „Мерцедес“,
модел „309“, собственост на „Транстриумф“ КДА, със седалище гр. Варна.
От амбулаторни листи на л. 6 до л. 14 и от л. 19 до л. 24 от делото на РС-Варна, се
3
установява, че в резултат на претърпяната пътна злополука Д.С. е получила счупване на
пубиса, счупване на гръбначен стълб в поясна област (фрактури на трансверзални израстъци
на Л1-Л4) и счупване на ребро. Посочено е, че пострадалата се придвижва с помощни
средства. Усеща болка при натиск в областта на симфизиката, както и болка в ингвиналната
област при пасивна индукция в тазобедрената става.
От представените по делото болнични листи е видно, че ищцата е била в отпуск
поради временна неработоспособност в периода 30.04.2019 год. до 10.10.2019 год. – общо
164 календарни дни.
Видно от медицински протокол на ЛКК МЦ „Света Анна“ ЕООД към МБАЛ „Света
Анна – Варна“ АД с номер 918 от 09.05.2019г. Д.С. е пострадала от ПТП на 30.04.2019 г.
Получила е контузия на долната част на гърба и таза, фрактура на пубиса. С оглед на това и
́
е отпусната помощ – рингова инвалидна количка, с чужда помощ, с едностранно
задвижване, с регулиращ се гръб, както и комбиниран стол за баня и тоалет за постоянно
ползване.
От заключението на СМЕ от 02.07.2021 год., неоспорено от страните, кредитирано от
съда като обективно и безпристрастно, и от изявленията на вещото лице в съдебно
заседание, се установява следното: В резултат на ПТП от 30.04.2019г. ищцата е получила
следните травматични увреждания – счупване на горно и долно рамо на двете пубисни
кости, счупване на 12 ребро в дясно, счупване на страничните израстъци на 1, 2, 3 и 4
лумбален прешлен, както и контузия на гръдния кош и кръста. Към момента на изготвяне на
заключението няма настъпили усложнения, а счупените кости са зараснали. Трайно
възстановяване е настъпило около края на петия месец. Към момента няма трайни
увреждания, няма белези. Съществуващите начални артрозни промени, описани в КТ на
лумбални прешлени се засилват след такива травми. Към момента ищцата е възстановена
напълно. Възможно е да има болки в кръста при рязка промяна на времето и при по- голямо
физическо натоварване, но в случая липсва медицинска документация от която да е видно
ищцата да е имала оплаквания и да е посещавала лекар след възстановяване на
работоспособността и.
́
В съдебно заседание вещото лице пояснява, че получените травми са болезнени.
Особено болезнено е счупването на реброто, тъй като няма начин гръдният кош да се
обездвижи и при всяко вдишване има разместване на костните краища, които дразнят
надкостницата и болката е много силна. Това състояние продължава обикновено около 20
дни; препоръчителният режим на легло е 30 дни.
От заключението на допълнителната СМЕ от 12.10.2021 год., неоспорено от страните,
кредитирано от съда като обективно и безпристрастно, и от изявленията на вещото лице в
съдебно заседание, се установява следното: При прегледа на ищцата в спешния кабинет
непосредствено след инцидента не са били установени счупването на 12 ребро, на
страничните израстъци на 1 до 4 лумбални прешлени и счупванията на пубисната кост, тъй
като костните фрагменти не са били разместени. Отчетена е травма в тази област и счупване
на долното рамо на дясна пубисна кост. Това не е повлияло неблагоприятно на хода на
оздравителния процес. Няма специфични медикаменти за по – бързо лечение. 30 дни след
травмата е направен скенер, който е установил детайлно счупванията. При скенера е
установено костно срастване, което говори за правилно проведено лечение. Според вещото
лице от момента на оказаната спешна медицинска помощ до края на оздравителния процес
лечението на ищцата е проведено съобразно правилата на добрата лекарска практика.
От заключението на съдебно-психологичната експертиза от 31.08.2021 год.,
неоспорено от страните, кредитирано от съда като обективно и безпристрастно и от
изявленията на вещото лице в съдебно заседание, се установява следното:
Към датата на изследването получените резултати ориентират с голяма степен на
вероятност, че по време и непосредствено след събитието вниманието на ищцата е било
ангажирано с негативни преживявания на психичен и емоционален стрес, придружен от
силни болки, които са я лишили за известно време от самостоятелно функциониране,
4
обусловило е необходимостта от активна помощ от близките й. След ПТП са били засегнати
значими за ищцата човешки потребности – от здраве, сигурност, начин на работа, социален
и личен живот. Нарушен е бил психичният баланс на личността и е възникнала тревожно
емоционалната симптоматика: преживяване на негативни настроения и емоции, занижаване
на самооценката, повишаване на личностната тревожност, страхова нагласа при движение с
автобус, затруднения в трудовото представяне и планиране на бъдещето. Налице са данни за
формирана емоционална психотравма – трайна негативна емоция от реална увреждаща
опасност за личността и отговор на индивида, който включва страх, безпомощност или ужас,
която се преживява и към настоящия момент. При ПТП ищцата е преживяла силен
психологичен и емоционален стрес. Първоначалният шок, уплахата от преживяното
събитие, болките и ограничаването на движенията, подлагането на поредица от процедури
за възстановяване, зависимостта от чужда помощ, са предизвикали дискомфорт, който се е
развил до повтарящи се негативни изживявания и задълбочаващ се стрес с голяма
емоционална натовареност. Към момента са налице късни последици от психотравмени
преживявания, които не са психологично преработени; емоционалната травма се преживява
и към момента. Установените симптоми на негативния стрес постоянно се рационализират
от ищцата, като се проявяват в маскиран вид, главно в емоционалните и преживявания, като
́
страх за физическото здраве, пристъпи на безпокойство и повишена тревожност, проблеми
със съня, чувство на страх при движение на автобус или движещи се автомобили,
понижение на интереса или участие в значими преди дейности, тревожно напрежение при
трудово или социално представяне, понижаване на самооценката, екзистенциална тъга,
защитно бягство от реалността и преосмисляне на житейския път. Според заключението
след специфична терапия има голяма вероятност тревожната симптоматика да се омекоти и
в рамките на няколко години психотравмата да се овладее напълно. В съдебно заседание
вещото лице е пояснило, че психичното състояние на ищцата не и пречи да работи, но ако
́
работи същата работа, това ще актуализира негативните емоционални изживявания от
случилото се.
От показанията на свидетеля Г.П.Д., управлявал е автобуса, в който е била ищцата
при настъпване на пътната злополука на 30.04.2019 год. се установява, че към момента на
ПТП в автобуса е имало около 7 – 8 пътника. Не знае дали ищцата е имала възможност да
седне в момента на седалката; задължението и е било да таксува пътниците. Според
́
свидетеля причините за ПТП са навлизане в неговата лента за движение на л. а. с висока
скорост и за да избегне удара, свидетелят отбил встрани и автобусът се ударил в
мантинелата, след удара се наклонил, не се е обръщал.
Според обясненията на ищцата, дадени в съдебно заседание по реда на чл. 176 ГПК, в
автобуса е имало 7 - 8 пътника, в момента на ПТП ищцата ги е обслужвала (таксувала).
От показанията на свидетелката Надежда С., майка на ищцата, ценени съобразно
разпоредбата на чл. 172 ГПК се установява, че след злополуката ищцата е била на легло
около месец и половина; не е можела да се придвижва сама, а с чужда помощ, по- късно с
проходилка. Възстановяването на ищцата продължило около пет месеца.
От показанията на свидетелката К.В.Й., сестра на ищцаата, ценени съобразно
разпоредбата на чл. 172 ГПК, се установява следното: Непосредствено слез злополуката
ищцата била „като труп“, не можела да се движи, мърдала си само устата. Изпитвала силни
болки при допир и движение. Имала и силна кашлица от счупеното ребро. Ищцата
прекарала на легло около месец и половина, през това време била на памперси, което било
особено унизително и потискащо за нея, не искала да я виждат в това състояние, дори и
дъщеря и, затворила се в себе си, често плачела. След около месец и половина с помощта на
́
свидетелката и на майка си, ищцата започнала да използва инвалидната тоалетна; към
третия месец започнала да се придвижва с помощта на проходилка и патерици.
Понастоящем все още е разстроена психически; не може да вдига тежко, тъй като от
натоварването изпитва болки в кръста и и се схваща кракът.
́
Съдът кредитира показанията на двете свидетелки, тъй като отразяват техни преки
впечатления относно фактите, за които свидетелстват, подкрепят се от останалите
5
доказателства по делото – първоначалната СМЕ относно периода на възстановяване,
времето, през което е била на легло, изпитваните от ищата болки, като от друга страна няма
нито едно доказателство, което да ги опровергава или поставя под съмнение.
С олед така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:
Съгласно чл. 200, ал. 1 КТ за вреди от трудова злополука или професионална болест,
които са причинили временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност 50 и
над 50 на сто или смърт на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено
независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за
настъпването им.
Отговорността на работодателя по чл. 200 от КТ по правната си същност е безвиновна
и гаранционно-обезпечителна. Работодателят отговаря за уврежданията, причинени на
работника или служители при изпълнение на неговите трудови задължения, независимо
дали тези увреждания се дължат на виновно поведение на длъжностно лице, тъй като
работодателят е задължен да осигури безопасни условия на труд и предотврати
настъпването на злополуки. Работодателят носи имуществена отговорност, както за
имуществените, така и за неимуществените вреди, които са пряка и непосредствена
последица от трудовата злополука.
І. Относно претенцията за обезщетение за неимуществени вреди:
Установено е по делото, че злополуката, станала на 30.04.2019 год., при която ищцата
Д. В. СТ. е получила счупване на горно и долно рамо на двете пубисни кости, счупване на
12 ребро в дясно, счупване на страничните израстъци на 1, 2, 3 и 4 лумбален прешлен, е
трудова по смисъла на чл. 55 КСО и чл. 200, ал. 1 от КТ, тъй като са налице всички
елементи на този институт – увреждане на здравето на работника, което е внезапно по своя
характер; злополуката е настъпила по време на изпълнявана от работника работа по трудово
правоотношение с работодателя; в резултат на увреждането от злополуката пострадалата е
била временно неработоспособна за периода от 30.04.2019 год. до 10.10.2019 год. (т. е., за
период от 164 дни), както и причинна връзка между увреждането и неблагоприятният
резултат – временната неработоспособност.
Установено е, че в резултат на трудовата злополука ищцата е получила контузии –
счупване на горно и долно рамо на двете пубисни кости, счупване на 12 ребро в дясно,
счупване на страничните израстъци на 1, 2, 3 и 4 лумбален прешлен; проведеното лечение е
било консервативно и медикаментозно; впоследствие е проведена и рехабилитация; по
време и непосредствено след инцидента ищцата е изпитвала силни болки, които са
отшумявали постепенно; била е на легло около месец и половина без възможност за
самостоятелно обслужване, включително на личната си хигиена, за което е разчитала на
свои роднини, като след този период постепенно е започнала да става и придвижва – в
началото с помощта на проходилка, впоследствие с патерици. Състоянието на ищцата е
наложило за нея да се грижат майка и сестра и около месец и половина и да я обгрижват
́́
денонощно. Установено е също, че освен силните физически болки ищцата е е търпяла и
психически страдания – първоначално шок от травмата, унижение от безпомощното си
състояние, в което се е намирала около месец и половина след злополуката, заради
необходимостта да разчита изцяло на грижите на други хора, макар и нейни най-близки, за
задоволяване на най-елементарните си битови и хигиенни нужди, т. е., злополуката се е
отразила тежко върху обичайния начин на живот на ищцата за дълъг период от време.
Установено е също, че периодът на възстановяване на ищцата от физическите травми,
продължил около пет месеца и половина (164 дни) е бил в рамките на обичайния за подобен
вид травми и че понастоящем е напълно възстановена. Установено е също, че злополуката се
е отразила зле и на психичното и здраве – непосредствено след злополуката ищцата е
́
изпитала силен стрес; формирана е емоционална психотравма, която и към настоящия
момент не е отшумяла; установени са късни последици от психотравменото преживяване,
които не са преработени.
Размерът на обезщетението на неимуществените вреди е ограничен от законодателя
6
единствено от критетия на справедливостта – чл. 52 от ЗЗД. Съгласно задължителните за
съдилищата указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени с ППВС № 4/1968
год. /Раздел ІІ-ри от Постановлението/ определянето на размера на паричното обезщетение
за неимуществени вреди следва да се извърши след отчитане на характера на увреждането,
начинът на извършването му, обстоятелствата при които е извършено, допълнително
влошаване на здравето, морални страдания, осакатявания и др.
Съвкупната преценка на изложените по – горе факти и при отчитане на средното ниво
на икономическото благосъстояние на правните субекти в страната към момента на
настъпване на увреждането налага извода, че за обезщетяване на установените
неимуществени вреди от трудовата злополука ще е справедливо ищцата да получи парично
обезщетение в размер на 40 000 лева.
С оглед горното съдът приема, че справедливо по смисъла на чл. 52 от ЗЗД е
обезщетение в размер на 40 000 лева.
Оплакванията във въззивната жалба на ищцата, че определеното обезщетение за
неимуществени вреди е занижено и не съответства на вредите, които ищцата продължава да
търпи и ще търпи, с оглед установеното, че претърпяната от нея психотравма от злополуката
все още не е преработена, съдът намира за неоснователни. В случая са съобразени всички
обстоятелства, съгласно ППВС № 4/1968 год., предвид и изложеното по – горе, при
определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, претърпени от ищцата от
трудовата злополука, станала на 30.04.2019 год.
Оплакванията във въззивната жалба на ответника, че определеното обезщетение за
неимуществени вреди е завишено и не съответства на степента на нараняванията, болките и
страданията, търпени от ищцата, тъй като не било съобразено, че шест месеца след травмата
ищцата е започнала отново същата работа, от което следва извода, че преживените от
ищцата психологичен и емоционален стрес не са продъжили повече от обичайното за случаи
като настоящия, което е в опровержение на заключението на СПЕ в частта му относно
търпени и понастоящем вреди и негативни емоции от непреработена психотравма,
възприето безкритично от първоинстанционния съд, настоящият състав намира за
неоснователни. Заявеното от вещото лице, че преживяната злополука не пречи на работата
на ищцата, не е в опровержение на установените от експерта късни последици от
психотравмени преживявания и данни за продължаващ във времето хронифициран
негативен стрес.
ІІ. Относно наличието съпричиняване (проявена груба небрежност от ищеца) и
приложението на чл. 201, ал. 2 КТ, наведено като възражение от ответника съдът приема
следното:
Небрежността като понятие в гражданското право е модел на поведение, свързан с
неполагането на дължимата грижа. Работникът действа при груба небрежност само в
случаите, когато не е положил грижа, каквато и най-небрежният би положил в подобна
обстановка. Грубата небрежност е тежко нарушаване на дължимата грижа и такова
поведение е правно укоримо, защото пострадалият е бил длъжен да избегне злополуката, ако
беше положил дължимата грижа.
По делото няма нито едно доказателство, от което да се направи извод, че при
настъпване на пътнотранспортното произшествие, в резултат на което ищцата е пострадала,
същата е действала при груба небрежност. По делото няма и наведени твърдения ищцата да
е нарушила нормативно установени или установени от работодателя правила за безопасност
и нарушението да е извършено при условията на проявена от ищцата груба небрежност в
изяснения по – горе смисъл на това понятие.
Напротив, установено е, че в момента на злополуката ищцата е обслужвала
(таскувала) пътниците в автобуса, т .е., изпълнявала е трудовите си задължения и затова е
била права, а не седнала.
Поради изложеното съдът приема, че груба небрежност от страна на пострадалата –
ищца няма, поради което и предпоставките на чл. 201, ал. 2 от КТ за намаляване на
7
отговорността на работодателя не са налице.
В обобщение първоинстанционното решение в обжалваните части е правилно и
следва да бъде потвърдено.
Ответникът по иска „Транстриумф холдинг“ АД, ЕИК *********, със седалище не е
претендирал разноски за настоящата инстанция, поради което и съдът не изследва за
дължимостта им.
Съобразно изхода от делото, отправеното искане и представените доказателства, на
основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1 ЗАдв, в полза на процесуалния представител на ищцата
следва да се присъди адвокатско възнаграждение за настоящото производство в размер на
1465 лева, съразмерно на уважената част от иска.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 262905/03.12.2021 год. по гр. дело № 1546/2021
год. по описа на РС-Варна;
ОСЪЖДА „Транстриумф холдинг“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. Варна, ул. Каварна № 10 да заплати на адв. Д.М. Т. ЕГН ********** от АК-
Варна, с адрес на адвокатската кантора: гр. Варна, ул. Йосиф Стоянов № 5, на основание чл.
38, ал. 2, вр. ал. 1 ЗАдв, сумата от 1465 лева (хиляда четиристотин шестдесет и пет лева),
съставляваща адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ, изразяваща
се в процесуално представителство в производството пред въззивната инстанция, съобразно
уважения размер на иска.
Решението може да се обжалва с касационна жалба при условията на чл. 280, ал. 1
ГПК пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8