Решение по дело №150/2025 на Административен съд - Враца

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл. 107 от Закона за автомобилните превози /ЗАвтП/.

Образувано е по жалба на К.Г.Д. ***, чрез пълномощник * К., против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № РД-14-1159/28.02.2025 г., издадена от началника на ОО „АА“ гр.Враца, с която на жалбоподателя на основание чл.107, ал.1 във вр. с чл.106а, ал.1,т.1, б.а, ал.2,т.1 и чл.106а, ал.1, т.4, б.б от ЗАвтПр са наложени две ПАМ: – спиране от движение на МПС до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца, чрез сваляне и отнемане на регистрационна табела с рег.№ **  и отнемане на свидетелство за регистрация част II № ** на л.а. рег. № **, собственост на А.К.Г.;  - временно отнемане на СУМПС № ** на К.Г.Д. до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца.

В жалбата се твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна, като е издадена при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, при неправилно приложение на материалния закон и в несъответствие с целта на закона, отменителни основания по чл. 146, т. 3, 4 и 5 АПК.

В съпроводителното писмо по изпращане на жалбата и преписката на съда, ответникът релевира възражение за прекомерност на заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение, а в отделно писмено становище излага съображения за неоснователност на жалбата, поддържайки, че оспорения акт е издаден в съответствие с изискванията на материалния и процесуален закон.

В о.с.з. жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Представлява се от упълномощения процесуален представител * К., която поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Моли за отмяната на заповедта и  присъждането на разноските по делото.

В с.з. ответникът не се явява и представлява.

Административен съд – Враца, след като обсъди доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства и служебно на основание чл. 168, ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 146 АПК провери изцяло законосъобразността на обжалвания акт, намира за установено следното от фактическа страна:

Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок, от лице с правен интерес и против подлежащ на съдебно оспорване индивидуален административен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

От представената административна преписка се установява, че срещу жалбоподателя е съставен АУАН сер. № 335873 на 28.02.2025 г. от Т. Г. - *** за това, че на 28.02.2025г. около 12.15 часа в *** при съвместна проверка с ОДМВР-Враца и НАП за спазване изискванията на ЗАвП, ЗДвП и издадените въз основа на тях подзаконови нормативни актове е спрян л. а. "Форд" с рег. № **, кат. М1, управляван от жалбоподателя, собственост на трето лице – А. К. Г., като при проверката водача е превозвал 2 броя пътници – П.П. и Н.Т.. Посочено е в акта, че са снети сведения от двамата пътници, като е констатирано нарушение изразяващо се в това, че водачът извършва таксиметров превоз на пътници от *** до *** срещу заплащане, без да притежава удостоверение за извършване на таксиметров превоз, в нарушение на чл. 6, ал. 1 от ЗАвП. Към АУАН е приложено 1 бр. саморъчно сведение, снето от лицето Н.Т. на 28.02.2025г., в което се посочва, че превоза е срещу заплащане на сумата от 5 лева. В АУАН е обективирано писмено възражение от жалбоподателя, с което заявява, че „не е возил срещу заплащане“.

Въз основа на установеното с АУАН № 335873 на 28.02.2025 г., Началника на ОО "АА" - Враца е издал процесната Заповед за прилагане на ПАМ № РД-14-1159/28.02.2025 г., с която са наложени две ПАМ: 1. По  чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. а, ал. 2, т. 1 от ЗАвтПр. - спиране от движение на МПС до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца, чрез сваляне и отнемане на предна регистрационна табела с рег.№ ** и отнемане на свидетелство за регистрация част II № ** на л.а. рег. № **, собственост на А.К.Г. и 2. По  чл. 106а, ал. 1, т. 4, б. б от ЗАвтПр. временно отнемане на СУМПС № ** на К.Г.Д. до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца.

Установява се от приложената Заповед № РД-01-67/29.02.2024 г. на Изпълнителен директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", че с нея са оправомощени длъжностни лица, компетентни да прилагат ЗППАМ по чл. 106 и чл. 106а от ЗАвтПр., сред които и Началник областен отдел „АА“.

От страна на жалбоподателя са представени с жалбата писмени доказателства, касаещи ** . От тях се установява, че собственика на процесния автомобил А.К.Г., е син на жалбоподател, роден е през **** г. и видно от удостоверение ** № ** /**.**.****г. на ** и решение на **  № **/**/**** г. е **. Съпругата на молителя В.И.Д. /съпружеската връзка се установява от удостоверение за сключен граждански брак № * /**.**.****г. на Кметство ***-л.13/, видно от приложените **в периода 2020-2024г. е ** . Приложени са Разпореждане № **********/03.05.2007г. за отпускане лична пенсия на В.Д./л.14/, както и Разпореждане № **********/09.02.2016г. за преизчисляване на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на молителя Д., които предвид датата на издавеното им с давност 18 години за първата и 9 години за молителя, не са актуални  и не могат да бъдат опора за същностни доказателствени изводи и като цяло всички изброени документи имат отношение към искането за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на оспорената заповед.

По искането за спиране съдът се е произнесъл с определение № 933/27.05.2025г., с което го е уважил частично. Определението не е обжалвано и е влязло в законна сила.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Съгласно чл. 107, ал. 1 ЗАвтПр. принудителните административни мерки по чл. 106 и 106а се прилагат с мотивирана заповед на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" или упълномощени от него длъжностни лица. С оглед представената заповед за упълномощаване № РД-01-67/29.02.2024 г. на Изпълнителен директор на ИА"АА", следва извода, че оспорената заповед е издадена от териториално и материално компетентен административен орган.

Издадената заповед отговаря на изискванията за форма. В нея е посочено, че се издава въз основа на АУАН № 335873/28.02.2025 г., като са описани и установените с акта обстоятелства. В този смисъл заповедта съдържа съществените реквизити по чл. 59, ал. 2 АПК. Изложени са фактическите и правни основания за издаването на акта. Макар и да са налице някои непълноти в описанието на извършеното от фактическа страна, те не са съществени до степен, че да обусловят отмяната на акта само на това основание. Отделно от това в съответствие със задължителната съдебна практика като мотиви на акта се ценят и данните от преписката. Съгласно т. 4 от тълкувателно решение № 1/18.04.2006 г. по а. д. № 1/2006 г. на ВАС, задължението за мотивиране на административните актове е залегнало и в чл. 59, ал. 1 от АПК. То е прокарано в съдебната практика и утвърдено с приемането на ППВС № 4/1976 г., т. 7; ТР № 16/1975 г. на ОСГК на ВС и ТР № 4/2004 г. на ОС на ВАС. Няма нарушение и по чл. 146, т. 2 от АПК.

По отношение на спазването на административнопроизводствените правила, настоящият състав приема, че съдържащите се в административната преписка писмени обяснения, дадени от трето лице – Н.Н.Т. в деня на извършената съвместната проверка с ОДМВР-Враца и НАП са събрани в адм. производство по издаване на оспорената заповед и снети от инспектор в ОО „АА“, който се е подписал, както това е изрично отбелязано върху бланката на даденото обяснение. Това означава, че са дадени и събрани по съответния ред, установен в чл. 44 АПК. Пътниците в автомобила са трети, неучастващи в производството лица, поради което установяваните от тях факти и обстоятелства следва да бъдат снети по реда на чл. 44 АПК - чрез изискване на сведения от тях, които да бъдат дадени пред административния орган или определен от него служител, да бъдат подписани от лицата и приподписани от административния орган или неговия служител. В случая тези изисквания на процесуалния закон са спазени.

Заповедта е издадена при спазване на процесуалните правила, след съставен АУАН и от компетентно длъжностно лице, връчена е надлежно, като не са допуснати съществени процесуални нарушения при издаването й. Няма нарушение на чл. 146, т. 3 от АПК.

В разпита пред съда като свидетел, далото обяснението лице – Н.Т. обаче отрича написаните изявления в последното и заяви, че не отговарят на истината. В показанията си поясни, че жалбоподателят в деня на проверката не й е искал и тя не му е давала пари за превоз, както и преди това, когато я е возил. Свидетелката заявява, че жалбоподателят и нейните родители са приятели от много години и затова той я вози безплатно. Подчертава също, че е писала под диктовка на проверяващите, поради уплахата, която изпитала от тях.

При наличието на противоречие в показанията на свидетеля пред съда и дадените писмени обяснения пред административния орган, то съдът намира, че следва да даде вяра на изложеното в качеството й на свидетел, след разясняване на наказателната отговорност в случай на лъжесвидетелстване, което е в съответствие и с принципа за непосредственост в работата на съда.

Доколкото липсват други доказателства, опровергаващи казаното от свидетеля, а фактическата обстановка се доказва единствено от свидетеля Т., то съдът счита, че следва да основе изводите именно на това доказателствено средство.

При преценка на материалната законосъобразност на заповедта, съдът взе предвид, че по смисъла на чл. 106а, ал. 1 от ЗАвПр, за преустановяване на адм. нарушения по този закон се прилагат изрично предвидените в него ПАМ, поради което оспорената е от вида на преустановяващите. Именно такива са приложените в случая мерки: по чл. 106а, ал. 1, т. 1, б.а и ал.2, т.1, изразяваща се във "временно спиране от движение на моторно превозно средство до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца" и отнемане на свидетелство за регистрация част II, както и по чл. 106а, ал. 1, т. 4, б.б от ЗАвП - отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца на водач, който извършва обществен превоз на пътници или товари с моторно превозно средство, без да има издадено удостоверение за обществен превоз на пътници или товари или не е включено в списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници, или без да има заверено копие към лиценз на Общността - до отстраняване на нарушението, но за не повече от една година. Прилагането на ПАМ в този случай се осъществява от органите по контрол чрез сваляне на предната табела с регистрационен номер и отнемането й заедно с документа, удостоверяващ регистрацията на превозното средство.

За прилагане на процесната ПАМ на посочените правни основания е необходимо да е осъществено извършване на обществен превоз на пътници или товари с пътно превозно средство, без за него да има издадено заверено копие от лиценз на Общността или удостоверение за обществен превоз на пътници или товари, или да не е включено в списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници.

Легална дефиниция на понятието "обществен превоз" се съдържа в §. 1, т. 1 от ДР на ЗАвП и представлява превоз, извършван за чужда сметка или срещу заплащане или икономическа облага, който се извършва с моторно превозно средство.

По смисъла на §. 1, т. 2 от ДР на ЗАвП "Превоз на пътници" е дейност на лице, което извършва услуги по извършване на превоз на пътници с моторно превозно средство за чужда сметка или срещу заплащане или икономическа облага.

По делото остана недоказано осъществяването на таксиметров и/или обществен превоз на пътници от жалбоподателя Д., още по-малко извършването по занятие на такава дейност. Не се установи същият да е превозвал и друг път пътници, нито че е правил това за чужда сметка или срещу заплащане, което включва не само подялба на разходите, а и печалба, каквато е търговската цел на занятието, което отличава търговската дейност от обикновеното гражданско споразумение. В писмените си възражения срещу съставения АУАН жалбоподателят отрича факта на извършения от негова страна превоз срещу заплащане. Това потвърждава и свидетеля Н.Т.. Дори в АУАН липсва обосновка за издаване на процесната заповед, която да замести липсата на достатъчно конкретика в нея. В АУАН нито е посочен размер на договорено възнаграждение, нито е отразено плащането му от лицата, които се сочи, че са се намирали в автомобила на жалбоподателя.

За установяване нарушението на посочените в оспорената заповед разпоредби на ЗАвП, съдът е указал на ответния административен орган носената от него доказателствена тежест по чл. 170, ал. 1 АПК да установи с допустимите от закона доказателствени средства соченото административно нарушение. Липсва и информация по съставения на жалбоподателя АУАН има ли издадено наказателно постановление, съответно оспорено ли е, влязло ли е в сила. Въпреки конкретно дадените му указания, ответникът в проведените две открити съдебни заседания не ангажира доказателства за установяване на осъществен превоз срещу заплащане, какъвто е приел, че е извършен, за да издаде процесната заповед.

В заключение съдът намира, че приетите от органа факти не са доказани, поради което и не е осъществен фактическия състав на соченото от него правно основание за упражненото със заповедта правомощие.

С оглед на изложеното обжалваната заповед следва да бъде отменена като материално незаконосъобразна на основание чл. 146, т. 4 от АПК.

При този изход на спора и на основание чл. 143, ал. 1 АПК, претенцията на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на направените разноски се явява основателна. Разноските са доказани за сумата в размер на общо 1010.00 лева, от които 10.00 лева заплатена държавна такса и 1000.00 лева договорено и заплатено възнаграждение за защита, осъществена от един адвокат. Предвид двете проведени по делото заседания с участието на пълномощника адвокат на жалбоподателя, фактическата и правна сложност по делото, съдът намира възражението на ответника за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК, вр. с чл. 144 АПК за неоснователно. Заплатения и претендиран размер на адвокатско възнаграждение е минималния такъв, съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа.

На основание чл. 143, ал. 1 от АПК, ИА "Автомобилна Администрация" - гр. София, към МТС, в чиято структура е ответника следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя разноските по делото, сумата от общо 1 010 лв..

 

Воден от горните съображения и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ,  Административен съд Враца

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на ПАМ № РД-14-1159/28.02.2025 г., издадена от Началника на ОО „АА“ гр.Враца.

ОСЪЖДА ИА "Автомобилна Администрация" - гр. София, към МТС да заплати на К.Г.Д. ***, сумата от общо 1010.00 /хиляда и десет/ лева, направени разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване чрез Адм. съд – гр. Враца, пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.