Решение по гр. дело №1067/2019 на Районен съд - Несебър

Номер на акта: 260074
Дата: 24 март 2021 г. (в сила от 28 април 2021 г.)
Съдия: Нина Русева Моллова-Белчева
Дело: 20192150101067
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 13 ноември 2019 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

 

№ 260074                                       24.03.2021 г.                                 гр. Несебър

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Несебърският районен съд                                                          граждански състав  на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и първа година                              

в публично заседание в следния състав:

                                                         Председател: Нина Моллова- Белчева

секретар Красимира Любенова

като разгледа докладваното от с. Моллова- Белчева

гр.д.№ 1067 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод исковата молба на Я.В.К., ЕГН **********,***, против В.Д.Ш., ЕГН **********,***. Твърди се, че ищцата е собственик на самостоятелен обект в сграда с идентификатор ******.2.17, представляващ таванско помещение, находящо се в пететажна жилищна сграда, построена в поземлен имот ******, с предназначение- ателие за творческа дейност, с адрес- КК „Слънчев бряг“, бл.******, което закупила на 26.06.2007 г. Продавачът бил собственик на апартамент на четвърти етаж в същата пететажна жилищна сграда, който бил разположен точно под имота на К.. Сочи се, че през лятото на 2017г. ищцата установила, че ВиК инсталацията в нейния имот и в апартамента на четвъртия етаж, разположен отдолу, били свързани, като спирателния кран се намирал в апартамента. През месец октомври 2017г. водоподаването в имота на К. било прекъснато, като същата установила, че апартамента на четвъртия етаж бил продаден на ответника. По повод извършена проверка от органите на реда, Ш. бил задължен и същия възстановил водоподаването до имота на ищцата посредством спирателния кран. Веднага след заминаването на полицията, обаче, ответникът отново спрял водата и отказал да я пусне. Въпреки многократните обещания Ш. не възстановил водоподаването. Предвид на това се моли да бъде осъден ответникът да преустанови неоснователното си действие, като възстанови водоподаването в имота на ищцата.

В срокът по чл.131 от ГПК по делото постъпи писмен отговор. Заявява се, че не се касаело за извършване на неправомерни действия, увреждащи имота на ищеца, а за действия, свързани с ремонт на новозакупения апартамент от представляваното от Ш. дружество „С.Б.К.“ ЕООД, ЕИК ************, който имот бил в много лошо състояние, включително и с увредена водопроводна инсталация. Твърди се, че имота бил придобит от представляваното от ответника дружество през 2018 г., а ищеца твърдял, че водоподаването било прекъснато през 2017 г., когато собственик на апартамента бил И.Н.Д.. При закупуването на Апартамент № 7 водоподаването било спряно от спирателния кран в жилището поради лошото състояние на водопроводната система и наличие на теч в нея. Заявява се, че така представеният от ищеца нотариален акт бил нищожен, тъй като имота бил придобит от несобственик, какъвто била Община Несебър. Това било така, тъй като Д.бил придобил правото да надстрои само четвърти етаж, което той бил реализирал с изграждането на апартамент № 7. Построеният таван надвишавал обема на учреденото му право на надстрояване, поради което това помещение се явявало собственост на Община Несебър, спрямо която не течала и давност за придобиването му. Предвид на това, че праводателят на ищцата не бил собственик на таванското помещение, същото не било придобито на годно правно основание от К..

На следващо място се твърди, че таванското помещение било със статут на прилежащо помещение към апартамент №7, което обяснявало и общата ВиК инсталация. Не се оспорва, че през 2018 г. ищцата потърсила ответника и го запознала с проблема си, като специалист установил, че потребената от таванското помещение вода се отчитала на водомера, находящ се в апартамента. На К. било предложено да изработи собствено водоподаване, на което същата не се съгласила, и тъй като апартамента се нуждаел от основен ремонт, била изградена нова инсталация за вода, подменяйки старата такава. В тази връзка се моли да бъде отхвърлен предявеният иск.

По повод така наведените твърдения на ответникът, от страна на ищцата беше направено възражение за придобиване на таванското помещение въз основа на продължило от 2007 г. до настоящия момент.

            Съдът като взе предвид становищата на страните, приложения по делото доказателствен материал и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

            Претенцията носи правното си основание в чл.109 от ЗС.

От приложеният по делото н.а. № 150, т.16, н.д. № 3041/2007 г. се установява, че ищецът е закупил таванско помещение № 4, на площ от 24.57 кв.м., ведно със съответния процент идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху имота, представляващо самостоятелен обект в сграда с идентификатор ************по КККР на гр. Несебър. Представен е и н.а. № 129, т.I, н.д. № 104/2018 г., съгласно който апартамент № 7 с площ от 121.08 кв.м., находящ се под таванското помещение, е собственост на „С.Б.К.“ ЕООД, ЕИК ************, представлявано от В.Ш.. И по двата договора продавач е бил И.Н.Д..

От заключенията по изготвената съдебно- техническа експертиза, се установява, че ситуационно таванското помещение се намира над апартамент № 7. Инсталациите на двата имота са били свързани, като таванското помещение се захранвало със студена и топла питейна вода от вертикалните щрангове, монтирани в инсталационния отвор във втория санитарен възел. Вещото лице сочи, че вертикалният щранг на студената вода бил изграден от мазето само до четвъртия етаж /таванското помещение се намира на 5 етаж/. Към момента инсталациите на двата имота не били свързани, като в апартамента нямало спирателен кран, който да ограничава водата към таванското помещение. Експертът заяви, че не може да се установи с категоричност дали в апартамент № 7 е правен ремонт на водопроводната система, както и дали при този ремонт е била преустановен достъпа на вода до таванското помещение. Според вещото лице имало само едно решение на проблема и то било да се продължи вертикалния щранг до петия етаж и от там да се направи отклонение към таванското помещение. 

С оглед на така представените доказателства, съдът намира следното:

Съгласно нормата на чл.109 от ЗС, всеки собственик може да иска прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право. Законът не е поставил ограничение спрямо лицето, което следва да отговаря по предявена негаторна претенция. В този смисъл всяко лице, което пречи на собственик да упражнява пълноценно и в цялост правото си на собственост, може да бъде пасивно легитимиран да отговаря по такъв иск. Материално- правната легитимация на ответникът по предявен иск с правно основание чл.109 от ЗС предполага установяване на фактическо действие от негова страна, надхвърлящо ограниченията на собствеността и противоречащо на установения правен режим на ползване на имота, водещо до накърняване правата на собственик. Трайна и последователна е съдебната практика, че искът по чл. 109 ЗС е насочен към защита на правото на собственост от неоснователни действия, които пряко или косвено пречат, смущават или ограничават правото на собственика да ползва имота съобразно неговото предназначение. В настоящият случай, от страна на ищецът не се доказа  обстоятелството, че именно вследствие на ремонт, извършен от страна на ответника, до таванското помещение е преустановен достъпа на вода. Дори обаче да се приеме, че това е така, то тези действия съдът намира, че не съставляват неправомерни спрямо ищцата. Както бе посочено по- горе, вероятно двете системи- на таванското помещение и на апартамента, са били свързани, като от апартамента се е подавала вода до таванското помещение. Това е било приемливо до момента, в който двата обекта са били собственост на едно и също лице. С факта на отчуждаването на двата имота на различни лица е възникнал този проблем. Извършеният в съседен имот ремонт представлява неоснователно действие по смисъла на чл. 109 ЗС, само ако незаконността му се изразява в нарушаване на установените с благоустройствените закони строителни правила и норми, обезпечаващи нормалното ползване на имотите. От заключението на вещото лице и изявленията му в съдебно заседание, се установи, че водопреносната мрежа, изградена в таванското помещение, не почива на изискуемите по закона проекти, разрешение и книжа, като такива не са намерени, поради което действията на ответника по ремонтиране и подмяна на водопреносната инсталация в апартамент № 7 не са неправомерни. За Ш. не е съществувало задължение отново да свърже тръбата, захранваща таванското помещение, към своята тръба. Законът не допуска възникване на задължение на едно лице да търпи несгоди от едно заварено положение, което е извършено в разрез с правилата и нормите, още по- малко го позволява, след като от заключението на вещото лице се установява, че е налице една единствена възможност за захранване на таванското помещение с вода и то изключва вмешателство в апартамент № 7. В този смисъл не се налага извод, че ответникът пречи на ищцата да ползва имота си пълноценно, предвид на това, че снабдяването на таванското помещение с вода е възможно според вещото лице чрез удължаване на вертикалния щранг, който започва от мазето на сградата и свършва до плочата на 5 етаж- начин, по който са водоснабдени всички имоти, през които щранга преминава.

С оглед на така изложеното е безпредметно да се изследва въпроса дали ищцата е собственик на таванското помещение или не. Фактът на липса на неправомерност в действията от страна на ответника е достатъчен да обоснове неоснователност на предявената негаторна претенция. Наред с това от заключението на вещото лице стана ясно, че понастоящем в апартамента няма спирателен кран, който да ограничава достъпа на вода до таванското помещение. Само желанието на ищцата да се възстанови едно незаконно положение не може да обуслови осъждане на ответника да стори това, още повече, че разрешаването на проблема на ищцата не е обвързан с действия от страна на ответника, а изцяло от предприемане на действия от страна на ищцата за присъединяване към вертикалния щранг, за което Ш. не се доказа да осъществява пречки.

С оглед изхода на спора, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, следва да бъде уважено искането на ответникът да му бъдат присъдени сторените по делото разноски. Видно от представеният в тази връзка списък и писмени доказателства., на Ш. следва да бъде присъдена сумата от общо 665 лв.

Мотивиран от горното, Несебърският районен съд

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ искът с правно основание чл.109 от ЗС, предявен от Я.В.К., ЕГН **********,***, за осъждане на В.Д.Ш., ЕГН **********,***, да възстанови водоподаването до таванско помещение, находящо се в пететажна жилищна сграда, построена в поземлен имот ******, с предназначение- ателие за творческа дейност, с адрес- КК „Слънчев бряг“, бл.******.

ОСЪЖДА Я.В.К., ЕГН **********,***, да заплати на В.Д.Ш., ЕГН **********,***, сумата от 665 лв., представляваща направени разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Бургас в двуседмичен срок от уведомяването на страните за изготвянето му.

 

                                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: