Решение по дело №373/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от Н. Б. В., [ЕГН], чрез адв. Й. А. против Решение № 1426/04.12.2024 г. постановено по АНД № 1769/2024 г. на Районен съд – Варна, с което е потвърдено НП № 23-0819-004714/09.01.2024 г. на началника на група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Варна, с което на Н. Б. В. е наложено в пункт втори административно наказание "глоба" в размер на 200 лева и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 1 месец за нарушение на чл.123, ал.1, т.3, б. “в“ от ЗДвП на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП.

Жалбоподателят счита, че мотивите на въззивния съд относно заключението за безспорна установеност на описаното в НП нарушение са бланкетни. Сочи, че мотивите са в противоречие със събраните доказателства, както и със съставения двустранен констативен протокол за ПТП. Навежда доводи, че актосъставителят и „колегата му“ не са очевидци на нарушението, поради което неправилно е прието, че не е нарушена разпоредбата на чл.40, ал.3 от ЗАНН. Сочи, че присъствието на свидетели при съставянето на акта не е необходимо единствено в хипотезата, когато самото нарушение е установено, въз основа на официални документи по реда на чл.40, ал.4 от ЗАНН. Навежда доводи, че неправилно е възприето от въззивния съд, че нарушителят е напуснал местопроизшествието и не е уведомил службата за контрол. Твърди, че не е имало разногласия и спор за вината между участниците, за което са попълнили двустранен протокол за ПТП. В случай, че е имало разногласия и нарушителя е напуснал произшествието, то е следвало пострадалия водач да остане на мястото на произшествието и да уведоми компетентните органи на МВР-КАТ, което не е сторено. Изложени са съображения, че административнонаказващият орган е нарушил чл.52, ал.4 от ЗАНН, съответно не може да се приложи чл.53, ал.2 от ЗАНН. Сочи, че не е осъществен фактическия състав на чл.123, ал.1, т.3 от ЗДвП, доколкото в НП липсват данни настъпили ли са имуществени вреди и има ли пострадали лица. Твърди, че са налице предпоставки размера на глобата да е в минимален размер. Отправено е искане за отмяна на оспореното решение и НП, в условията на алтернативност размера на глобата да бъде определен в минимален размер. Претендира присъждане на съдебни разноски за всички инстанции.

Ответник – началника на група в сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР - Варна в писмено становище оспорва жалбата и са изложени доводи за правилност и законосъобразност на оспореното решение. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и е направено възражение за прекомерност на възнаграждението за адвокат, в случай, че жалбоподателя претендира такова.

Представителя на Прокуратурата счита жалбата за основателна и моли решението да бъде отменено, както и НП. Пледира, че въззивният съд е приел за установено, че двамата участници в произшествието са постигнали съгласие за изготвяне на протокол, поради което в противоречие е извода за извършено нарушение по чл.123 от ЗДвП.

След като обсъди оплакванията в жалбата, становищата на страните, доказателствата по делото и с оглед проверката по чл.218 от АПК, Административен съд – гр. Варна намира следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в законния срок, поради което производството по нея е процесуално допустимо.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

РС – Варна е приел за установено, че 07.11.2023 г. в 11.00 ч. в [населено място], на ул. “Атанас Христов“ в посока ул. „Андрей Сахаров“, до Г. М. Варна, В. управлявайки собствения си лек автомобил „Опел Астра“ с рег. №[рег. номер], извършил маневра да потегли от място без да се убеди, че няма да създаде опасност за останалите участници в движението преди да извърши маневрата, не пропуска и блъска движещия се по ул. „Атанас Христов“ лек автомобил „Пежо 206“ с рег. №[рег. номер], при което е настъпило ПТП с материални щети по двата автомобила. Същият като участник в ПТП без да има съгласие относно обстоятелствата свързани с другия участник в произшествието, напуска мястото на ПТП без да уведоми компетентните органи на МВР и да остане на място до тяхното пристигане. Младши автоконтрольор съставил акт за установяване на административно нарушение /АУАН/. Актът бил съставен в присъствието на жалбоподателя, бил предявен и подписан без възражения. Писмени такива не били депозирани и в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. Въз основа на съставения акт на 19.11.2024 г. било издадено и атакуваното Наказателно постановление /НП/, с което на жалбоподателя била наложена глоба по пункт първи в размер на 200 /двеста/ лева за нарушение на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП и по пункт втори глоба в размер на 200 лв. за нарушение на чл.123, ал.1, т.3, б. “в“ от ЗДвП и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец.

НП по пункт първи е отменено и в тази част не е обжалвано. По пункт втори от НП, Районен съд Варна е приел, че АУАН и НП са издадени от компетентен орган, в сроковете по чл.34 от ЗАНН. АУАН е съставен в присъствието на един свидетел – Л. М., който не е свидетел-очевидец на нарушението, както и че нарушението не е установено изцяло въз основа на документи с официален характер. Въпреки това, въззивният съд е приел, че същото не е съществено нарушение, тъй като не е ограничило правото на защита на жалбоподателя по никакъв начин и не препятства извършването на дължимата от съда проверка на материалния закон. По приложението на материалния закон, въззивният съд е приел, че безспорно се установява, че след ПТП виновният водач го е напуснал, като не е уведомил органите на МВР, въпреки, че в резултат на ПТП са настъпили щети върху другия автомобил. Въззивният съд е изложил, че нарушението е извършено умишлено при форма на вината – пряк умисъл, като е съзнавал настъпването на ПТП с другия автомобил, съзнавал е задължението си да спре и да установи щетите, което е и направил, оспорил е, че има вина за произшествието. Налице са били разногласия относно обстоятелствата на настъпване на ПТП, но не е подал сигнал до органите на реда, а е напуснал мястото. Изложени са мотиви, че лицето е лишено от право да управлява МПС за срок от 1 месец, което е към минимума, поради което наказанието отговаря на степента на обществена опасност на самото нарушение.

Решението е правилно и законосъобразно.

Протокол за ПТП №1887528/19.11.2023 г. е съставен от М. – мл. автоконтрольор в сектор ПП в ОД МВР - Варна, по реда на чл. 125а, ал.1 и 2 от ЗДвП, поради което представлява констативен (удостоверителен) акт и е официален документ по смисъла на чл. 179, ал.1 ГПК, като издаден от длъжностно лице, в кръга на службата му, по установените форма и ред, съставляващо доказателство за изявленията пред него и за извършените от него и пред него действия. АУАН е издаден въз основа на този протокол, поради което по арг. на чл. 40, ал.4 ЗАНН не е било задължително да се съставя в присъствие на свидетели. При съставяне на АУАН № 1117717/19.11.2023 г. в присъствие на един свидетел не е допуснато процесуално нарушение, което да е основания за отмяна на НП.

В сведение от 19.11.2023 г., дадено в хода на административнонаказателното производство, Н. В. е посочил, че „При разминаване с нея, поради тясното разстояние, което беше оставила и идваща впоследствие кола, се получи леко одраскване на двата автомобила“. От това изявление се установява, че щети по автомобилите е установил и жалбоподателя, поради което е неоснователен довода му, че такива е нямало.

Не е спорно, че непосредствено след ПТП на 07.11.2023 г. жалбоподателят е спрял, но между него и водача на л.а. с рег. № [рег. номер] е имало разногласия. От представения Двустранен констативен протокол за пътнотранспортно произшествие е видно, че не е посочена дата, час на съставяне и липсва подпис на водача на л.а. с рег. № [рег. номер], поради което същият не може да се приеме като надлежно доказателство за изпълнена хипотезата на чл.123, ал.1, т.2, б. “б“ ЗДвП, която предвижда, че когато при произшествието са причинени само имуществени вреди, ако между участниците в произшествието има съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те преместват превозните средства, така че да не възпрепятстват движението и попълват своите данни в двустранен констативен протокол за пътнотранспортното произшествие.

На основание Приложение № 3 към чл.5, ал.1 от Наредба № Iз-41 от 12 януари 2009 г. протоколът следва да има дата, час и подписи на участниците в ПТП. След като жалбоподателят не се е снабдил с посочения двустранен протокол за ПТП, съдържащ всички изискуеми реквизити е следвало съгласно чл. 123, ал.1, т.2 б. „в“ ЗДвП да не напуска местопроизшествието и уведоми съответната служба за контрол на Министерството на вътрешните работи на територията, на която е настъпило произшествието и изпълни дадените му указания. Той не е сторил това и е осъществил вмененото му нарушение по чл. 123, ал.1, т.2 б. „в“ ЗДвП. Осъщественото нарушение е описано в достатъчна степен и не е нарушило правото на защита на жалбоподателя, защото е посочено, че като участник в ПТП без да има съгласие на другия участник в произшествието, напуска мястото на ПТП без да уведоми компетентните органи на МВР и да остане на място до тяхното пристигане.

Съобразно нормата на чл.175, ал.1, т.5 ЗДвП му е наложено наказание глоба 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец. АНО не е изложил мотиви, поради които е приел, че глобата следва да е в предвидения максимален размер. РС – Варна е приел, че наказанието ще изпълни целите си и е съобразено с тежестта на нарушението, но също липсват конкретни мотиви, които да обосновават наказанието да е в посочения размер.

Съгласно представена с административната преписка Справка за нарушител/водач на В. преди процесното НП са били влезли в сила през периода 28.07.2008 – 10.11.2017 г. четири НП, през периода 19.02.2018 – 26.12.2020 г. пет фиша, всички за нарушения на ЗДвП. Това установява, че В. многократно е нарушавал правилата на ЗДвП, поради което не са налице предпоставки за намаляване размера на глобата.

Неоснователно се твърди в жалбата, че административнонаказващият орган е нарушил чл.52, ал.4 от ЗАН, тъй като от доказателствата се установява нарушението. Жалбоподателят не е подал възражение срещу АУАН. В съдебното производство също не е посочил или представил доказателства, които да установят, че не е извършил процесното нарушение.

Предвид горното не са налице наведените с жалбата касационни основания, поради което решението на Районен съд – Варна следва да се остави в сила.

Предвид изхода на спора искането на жалбоподателя за присъждане на разноски за двете съдебни инстанции е неоснователно и съдът го оставя без уважение, по арг. на противното на чл. 63д, ал.1 ЗАНН вр. чл.143, ал.1 ЗАНН.

При този изход на делото в полза на ОД МВР – Варна, в структурата на която е ответника по касационната жалба следва да се присъдят претендираните с отговора разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева, на основание чл. 63д ал. 4 и ал.1 от ЗАНН вр. чл. 37 от ЗПП вр. чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ и §1, т. 6 ДР АПК.

Водим от горното и на основание чл.221 ал.2 от АПК във вр. чл.63в от ЗАНН, Съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В С. Решение №1426/04.12.2024 г. по АНД №1769/2024 г. по описа на Районен съд – гр. Варна, с което е потвърдено НП № 23-0819-004714/09.01.2024 г. на началника на група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Варна, с което на Н. Б. В. е наложено в пункт втори административно наказание "глоба" в размер на 200 лева и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 1 месец за нарушение на чл.123, ал.1, т.3, б. “в“ от ЗДвП на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП.

ОСЪЖДА Н. Б. В., [ЕГН] да заплати в полза на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Варна сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща възнаграждение за юрисконсулт за касационната инстанция.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.