№ 38290
гр. София, 24.09.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ИВЕТА В. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело №
20221110146110 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са от „...............“ ЕАД срещу Р. Р. Ц. (след допуснато с протоколно
определение от 15.05.2023 г. уточнение на исковата претенция по отношение на надлежната
ответна страна и прекратяване на производството срещу първоначалния посочен ответник Р.
М. Ц. на основание чл. 232 ГПК) кумулативно обективно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ, чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане
на сумите, както следва: 1 822,10 лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия
за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. до топлоснабден недвижим имот с адрес: гр.
..............., с абонатен № .............., 259,30 лева представляваща лихва за забава върху
задължението за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 04.08.2022 г.; 34,11
лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение на топлинна енергия за
периода от 01.07.2019 г. до 30.04.2021 г., както и 6,50 лева, представляваща лихва за забава
за периода от 31.08.2019 г. до 04.08.2022 г. върху задължението за цена на услугата дялово
разпределение, ведно със законната лихва върху всяка от главниците, считано от датата на
подаване на исковата молба – 26.08.2022 г. до окончателното изплащане на вземанията.
Ищецът твърди, че между него и наследодателя на ответника – М. Р. Ц., а след смъртта
и между него и ответника, в качеството им на потребители – клиенти за битови нужди
съгласно § 1. т.2а ДР ЗЕ, съществува облигационно правоотношение с предмет доставка на
топлинна енергия до процесния недвижим имот, находящ се на адрес: ..............., с абонатен
№ .............., възникнало въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи
условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват потребителя без да е необходимо
изричното им приемане. Посочва, че съгласно клаузата на чл. 63, ал. 1 от приложимите към
правоотношението Общи условия, при смърт на клиент – физическо лице наследниците му
или лицето, придобило жилището по силата на договор за гледане и издръжка или по
дарение, са длъжни да уведомят писмено продавача в 30-дневен срок чрез подаване на
заявление за промяна на партидата. „...............“ ЕАД поддържа, че през процесния период е
доставил до имота топлинна енергия, като ответникът Ц. не е изпълнил насрещното си
задължение за заплащане на дължимата цена, формирана на база на прогнозни месечни
вноски и изравнителни сметки, изготвяни от дружеството, извършващо дялово
разпределение – в случая „..............“ ЕООД в края на отчетния период на база реален отчет
на уредите за дялово разпределение, както и стойността на услугата за дялово
1
разпределение. Допълва, че когато резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се
прибавя към първата дължима сума за съответния период, а когато е сума за възстановяване,
от нея се приспадат най-старите просрочени задължения на потребителя. Твърди, че
съгласно Общите условия от 03.02.2014 г., в сила от 12.03.2014 г., ответникът, като клиент
на топлинна енергия, е следвало да заплати стойността на същата в 30-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Същият не погасил в срок дължимите суми за
главница в размер от 1 822,10 лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия за
периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г.; 259,30 лева, представляваща лихва за забава върху
задължението за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 04.08.2022 г.; 34,11
лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение на топлинна енергия за
периода от 01.07.2019 г. до 30.04.2021 г., както и 6,50 лева, представляваща лихва за забава
за периода от 31.08.2019 г. до 04.08.2022 г. върху задължението за цена на услугата дялово
разпределение. Намира за дължима и законната лихва за забава върху двете главници,
считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането.
С тези съображения отправя искане за уважаване на предявените искови претенции.
Претендира присъждане на разноски.
В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор особения представител на
ответника Р. Ц. – адв. Н. В., назначен по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК, оспорва исковите
претенции като недопустими и неоснователни – недоказани по основание и размер. Счита,
че неправилно Р. Ц. е конституиран като ответник по делото без посочване на данни за
адреса му и без да е уведомен, че дължи суми на ищцовото топлофикационно дружество
като наследник на лицето М. Ц.. Оспорва представените доказателства да сочат за
качеството на ответника на клиент на – потребител на топлинна енергия, както и
съществуването през процесния период на твърдяното облигационно правоотношение с
„...............“ ЕАД. Оспорва процесните Общи условия да са влезли в сила спрямо ответника,
предвид липсата на сключен изричен писмен договор между страните. С отговора на
исковата молба се излага, че представените по делото ОУ обуславят извод за
недействителност на твърдения договор за доставка на топлинна енергия, с оглед
изключително дребния шрифт, на който са изготвени, обуславящо нарушаване на
изискването на спазване на добрите нрави. Намира за неясен начина на формиране на
процесните суми без яснота издадени ли са реално сочените от ищеца, но непредставени
месечни фактури. Оспорва се като недействителен и договорът, сключен между ФДР и ЕС
на блок 201, предвид липсата на посочен вход, дата на договора, и представен списъкът на
всички собственици на ЕС. Наред с това договорът е с дребен и неразбираем шрифт. Счита
за недължима претендираната лихва за забава върху главницата за дялово разпределение, с
оглед липсата на отправена и получена от ответника покана за заплащане на сумата. По
делото не са представени доказателства относно присъединяване на ответника към
топлопреносната мрежа, което прави доставката на топлинна енергия „непоискана“ такава
по см. на ЗЗП и за потребителя не се поражда задължение за заплащане на претендираните
суми – арг. чл.- 62, ал. 2 ЗЗП. Релевира се възражение за погасяване с тригодишна
погасителна давност по чл. 111 ЗЗД на сумите, за период 3 години преди уведомяване на
ответника за претенциите. С тези доводи се отправя искане за отхвърляне на исковите
претенции. С отговора особения представител на ответника отправя искане за увеличаване
на определения депозит като възнаграждение за особен представител със сумата от 212 лева,
считайки, че определения от съда размер от 300 лева не съответства на минималните
размери, установени в Наредба № 1/09.07.2004 г., при което определено по реда на чл. 7, ал.
2, т. 2 от Наредбата следващото се адвокатско възнаграждение, според материалния интерес,
възлиза на сумата от 512 лева.
2
Съдът, след като извърши служебна проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК намира
исковата молба за редовна, а предявените с нея искови претенции за процесуално допустими,
считайки за неоснователни възраженията на ответната страна за недопустимост на
производството, предвид ненадлежно уведомяване на ответника за настоящото
производство. В тази връзка съдът съобрази, че в хода на производството по връчване за
отговор по реда на чл. 131, ал. 1 ГПК до ответника Р. Ц. са изпратени съобщения на
постоянния и настоящ адрес на лицето, съгласно данните в служебно извършената справка
от НБДН по реда на Наредба № 14/18.11.2009 г., както и на адреса процесния имот. Същите
са се върнали в цялост с отбелязване, съответно, че адресатът не живее на адреса, респ. не е
намерено лице на последния и няма информация от живущите във входа за адресата. На
адресите по разпореждане на съда е залепено уведомление, като в двуседмичния и указан в
същия срок по чл. 47, ал. 2 ГПК, изтекъл към настоящия момент, ответникът не се е явил, за
да получи книжата. На основание чл. 47, ал. 3 ГПК е изискана и служебна справка относно
местоработата на ответника, видно от която няма данни същият да е страна по трудово
правоотношение. Тези обстоятелства са обусловили и назначаване на особен представител
на ответника по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК по подробно изложените съображения в
определението на съда от 05.03.2024 г. Същевременно съдът не следва служебно да изследва
дали ответната страна се е отказала от наследството на сочения неин наследодател, при
липсата на отправено доказателствено искане от страните в този смисъл.
Изложеното обосновава произнасянето на съда по всички предварителни въпроси и по
допускане на доказателствата.
С постановеното по делото определение от 16.01.2023 г. съдът вече се е произнесъл по
искането на ищеца по чл. 291, ал. 1 ГПК, като е конституирал като подпомагаща го страна
ГПК „..............“ ЕООД, с ЕИК: ..............., като към настоящия момент не намира основание за
промяната му.
Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК и с оглед депозирания писмен отговор от
новоконституирания ответник, съдът разпределя между страните доказателствената тежест
за подлежащите на доказване факти по предявените осъдителни искове, както следва:
1). По исковете с правно основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да установи възникването и съществуването между него и
ответника на облигационно отношение през процесния период с предмет покупко –
продажба /доставка/ на топлинна енергия (обусловено от притежавано от същия право на
ползване/вещно право на ползване или ползване на договорно основание със заявена
промяна на партидата, респ. от качеството му на наследник на задължено лице), по силата
на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества, при което за ответника е
възникнало насрещно задължение за заплащане на цената в претендирания размер, както и,
че през процесния период в сградата, в която се намира процесният имот, е извършвана
услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът има сключен договор, при което е
възникнало задължение за заплащане на възнаграждение за предоставената услуга в
претендирания размер. В тежест на ищеца е да установи настъпването на обстоятелства,
довели до спиране/прекъсване на давностния срок за процесните вземания.
При установяване на тези обстоятелства, в тежест на ответника е да установи, че
претендираните вземания са погасени, в случай, че твърди това.
2). По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в
забава и размера на обезщетението за забава.
При установяване на тези обстоятелства, в тежест на ответника е да установи, че
3
дългът е погасен на падежа в случай, че твърди това.
По доказателствените искания:
С определението от 16.01.2023 г. съдът вече е изложил съображения относно
представените от ищеца писмени материали, намирайки същите за относими към предмета
на правния спор и необходими за неговото разрешаване, поради което същите са приети като
доказателства по делото. Уважено е и искането на ищеца за задължаване на подпомагащата
страна да представи документи, касаещи отчитането и разпределението на топлинна енергия
в процесния имот през процесния период. Към настоящия момент съдът не намира
основание за промяна на вече формираните мотиви относно тези доказателства.
С настоящото определение съдът следва да се произнесе по останалите
доказателствени искания на ищеца, респ. по направените искания от новоконституираната
ответна страна.
В тази връзка, съобразявайки проведеното оспорване с отговора на исковата молба,
въведеното правопогасяващо възражение (произнасянето по което предполага установяване
на помесечно начислените суми), както и разпределената между страните доказателствена
тежест, като относимо и необходимо следва да бъде уважено искането на ищеца и да бъде
допуснато изслушването на съдебно-техническа експертиза, която да бъде допусната по
въпросите, формулирани в исковата молба.
С оглед липсата на изложени доводи за осъществено заплащане на процесните суми от
ответната страна, искането на ищеца за допускане изслушването на съдебносчетоводна
експертиза по въпроси, формулирани в исковата молба, следва да бъде оставено без
уважение – като ненеобходимо.
Искането на особения представител на ответника за задължаване на ищеца за
представяне на примерно и неизчерпателно посочени документи по реда на чл. 190, ал. 1
ГПК следва да бъде уважено в частта, касаеща месечните фактури за процесния период и
документи относно извършена метрологична проверка на общия топломер в сградата и
оставено без уважение в останалата част (поради липсата на достатъчна конкретизация на
изисканите документи; доколкото се касае за документи/информация от ФДР, а не от ищеца;
предвид вече формулираните задачи към СТЕ).
По отношение на искането на особения представител на ответника за увеличаване на
определеното възнаграждение от 300 лева, съдът намира за необходимо да отбележи, че в
случая така определеният размер е в съответствие с минималния такъв, определен при
съблюдаване на разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения (с последно изм. и доп. ДВ. бр. 88 от
4 ноември 2022г.) и на разпоредбата на чл. 47, ал. 6 ГПК (предвиждаща възможността за
определяне на възнаграждението и под минималния такъв съгласно Наредбата, но не по-
малко от ½ от него), при отчитане липсата на особена фактическа и правна сложност на
делото, като в случая е и над ½ от минималния размер (възлизащ на 256,10 лева). Ето защо,
към настоящия момент съдът не намира основание за увеличаването му.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в о.с.з. с призоваване на страните.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 18.11.2024 г. от
10:00 часа, за която дата и час да се призоват страните, на които да се връчи препис от
4
настоящото определение, обективиращо проекта за доклад по делото, на ищеца – с препис
от депозирания писмен отговор.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190, ал. 1 ГПК ищцовото дружество „...............“ ЕАД в
срок до първото по делото съдебно заседание да представи намиращите се у него
документи – ежемесечни фактури, издадени през процесния период относно задълженията
за процесния абонатен номер, както и документи относно метрологичната проверка на
средството за търговско измерване в процесната жилищна сграда, като ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ искането на особения представител на ответната страна в останалата му част.
ДОПУСКА по искане на ищеца изслушване на съдебно-техническа експертиза по
въросите, формулирани в исковата молба.
НАЗНАЧАВА за вещо лице инж. М.Т., включен в Списъка на специалистите,
утвърдени за вещи лица за съдебния район на Софийски градски съд за 2024 г.
УКАЗВА на вещото лице, че следва да изготви заключението въз основа на
материалите по делото и проверка на относимите документи при ищцовото дружество, а при
необходимост и при ФДР за процесния обект.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на заключението в размер на сумата от 320 лева,
вносими от ищеца в едноседмичен срок от съобщението.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ да се уведоми за поставените задачи и да се призове за съдебното
заседание, след представяне на доказателство за внесен депозит.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ – като ненеобходимо искането на ищеца за допускане
изслушването на съдебносчетоводна експертиза по въпросите, формулирани в т. 2 от
доказателствените искания в исковата молба.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на особения представител на ответната страна
за увелочиване на определеното възнаграждение по чл. 47, ал. 6 ГПК.
УКАЗВА на страните, че могат да вземат становище по дадените указания и
проекто – доклада най–късно в първото по делото заседание.
УКАЗВА на страните, че могат да уредят спора помежду си чрез МЕДИАЦИЯ. При
постигане на спогодба дължимата държавна такса за разглеждане на делото е в
половин размер.
КЪМ СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД действа програма „Спогодби“, която предлага
безплатно провеждане на медиация.
УКАЗВА на страните, че:
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК ако живее или замине за повече от един месец в чужбина е
длъжен да посочи лице в седалището на съда, на което да с връчват съобщенията – съдебен
адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България; същото задължение имат
законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 когато
лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се
смятат за връчени.
- съгласно чл. 41 ГПК ако отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщил по
делото или на който веднъж му е връчено съобщение, е длъжен да уведоми съда за новия си
адрес; такова задължение има страната и когато тя е посочила електронен адрес за връчване;
същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на задължението по ал. 1, както и когато
страната е посочила електронен адрес за връчване, но го е променила, без да уведоми съда,
или е посочила неверен или несъществуващ адрес, всички съобщения се прилагат към
5
делото и се смятат за връчени.
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на юридическо лице,
което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако лицето
е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения се
прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6