Р Е Ш Е Н И Е
№….........../01.12.2020 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 51-ви състав,
в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и трети ноември през две
хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНТОНИЯ СВЕТЛИНОВА
при участието на
секретаря Дияна Димитрова,
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело № 18349 по описа на съда за 2019 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.
Образувано е по предявени по реда на
чл. 422, ал. 1 ГПК от БНП ППФС.А., Париж, рег. № ***, действащо чрез БНП ППФС.А.,
клон България, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, Б.П.С., сгр. 14, срещу В.Й.В., ЕГН **********, с постоянен и
настоящ адрес: ***, обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 9, ал. 1 и чл. 33, ал. 1 от ЗПК за приемане за
установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните
суми: сумата от 1782,97 лв., представляваща
главница по договор за потребителски паричен кредит PLUS-15667375 от
18.01.2018 г., сумата от 188,19 лв., представляваща
договорна възнаградителна лихва за периода от 05.07.2018 г. до 05.05.2019 г., както и
сумата от 151,66 лв., представляваща обезщетение за забава,
начислено за периода от 05.08.2018 г. до 06.06.2019
г., ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 27.06.2019 г., до
окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. 1867/2019 г. по
описа на Районен съд – Шумен.
По твърдения в исковата молба, между
страните бил сключен договор за потребителски паричен кредит PLUS-15667375 от
18.01.2018 г., по силата на който ищецът предоставил на ответника сумата от
2180 лв. срещу насрещното негово задължение да върне предоставените му
средства, ведно с възнаградителна лихва, на 15 месечни погасителни вноски,
всяка от които в размер на 179,32 лв., при ГЛП от 30,65 % и ГПР от 42,09 %. До
05.07.2018 г. ответникът погасил първите четири вноски, след което
преустановил плащанията по кредита.
Ищецът поддържа, че поради допуснатото просрочие на две месечни погасителни
вноски, на основание чл. 5 от договора останалите единадесет броя погасителни
вноски станали предсрочно изискуеми, считано от
падежната дата на втората пропусната вноска – 05.08.2018 г., за което
длъжникът бил уведомен с изпратената му покана за доброволно изпълнение. В
условията на евентуалност твърди, че изискуемостта на вземанията за главница и
договорна лихва е настъпила с изтичане крайния срок на договора – 05.05.2019 г., която дата предхожда сезирането на заповедния
съд. Счита, че ответникът дължи и обезщетение за забава върху просрочената главница
в размер на законната лихва, считано от 05.08.2018 г.
Излага, че за дължимите суми по кредита била издадена заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК, връчена на длъжника (настоящ ответник) по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК.
По изложените съображения по същество ищецът моли да бъде прието за
установено в отношенията между страните дължимостта на процесните суми и
претендира присъждането на разноски по делото, включително юрисконсултско
възнаграждение.
В открито съдебно заседание ищецът не изпраща представител. Предварително
депозира молба, с която поддържа предявените искове.
В срока по чл. 131 ГПК
ответникът не е депозирал отговор на исковата молба.
В открито съдебно
заседание страна се явява лично, като изразява становище за основателност на
предявените искове. Признава сключването на процесния договор, получаването на
уговорената сума и извършените частични плащания по кредита, които твърди да е
преустановил, тъй като останал без работа. Не оспорва също и размера на
непогасените вземания.
След като съобрази доводите на страните
и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Положителните
установителни искове, с които съдът е сезиран, са допустими, доколкото
са налице общите предпоставки за съществуването и надлежно упражняване на
правото на иск, както и специалните такива, свързани с реда за търсената защита
по чл. 422, ал. 1 ГПК (съгласно т. 10а от Тълкувателно решение по тълк. дело № 4/2013
г., ОСГТК на ВКС).
Последните се
установяват от материалите по приобщеното ч.гр.д. № 1867/2019 г. по описа на
РС-Шумен, от които е видно, че въз основа на подадено на 27.06.2019 г.
заявление от БНП ППФС.А., Париж,
рег. № ***, действащо чрез БНП ППФС.А., клон България, срещу В.Й.В. е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за процесните суми,
връчена на длъжника (настоящ ответник) по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, като
установителните искове са предявени от заявителя (сега ищец) в указания
едномесечен срок по чл. 415, ал. 4 ГПК.
Основателността на претенциите е обусловена от
следните кумулативни материалноправни предпоставки, а именно: наличието на
валидно възникнало облигационно правоотношение между страните по процесния
договор за кредит, изпълнението на поетите от кредитора задължения по договора,
вкл. предоставянето на уговорената сума, настъпила изискуемост на задълженията
в претендирания размер и неизпълнение на същите. Съгласно правилата за
разпределение на доказателствената тежест в процеса, обективирани в
разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да проведе пълно и
главно доказване на положителните факти, пораждащи съдебно предявените
вземания. По отношение на неизпълнението, което като отрицателен факт от
действителността, е достатъчно твърдението на ищеца, като ответната страна носи
доказателствената тежест да установи положителния факт, който го изключва, а
именно точно изпълнение.
С обявения за окончателен доклад по делото като безспорно и ненуждаещо се
от доказване е отделено обстоятелството, че между БНП ППФС.А., Париж, рег. № ***, действащо чрез БНП ППФС.А.,
клон България, и ответника В.Й.В. е сключен процесният
договор за потребителски паричен кредит PLUS-15667375 от 18.01.2018 г. Същото
се потвърждава от представения договор (л. 14). От съдържанието му е видно още,
че сделката отговаря на изискванията на Закона за потребителския кредит, обн., ДВ, бр. 18 от 5.03.2010 г., в сила от 12.05.2010 г.,
в ред., изм. и доп. ДВ. бр. 59 от 29 юли 2016 г., действаща към момента на
сключването й. Уговорените между страните клаузи са формулирани на разбираем и
ясен език и са налице всички задължителни реквизити на договора по чл. 11, ал.
1 ЗПК. В документа е инкорпориран и погасителен план, съдържащ информация за
размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски,
съгласно изискването на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК. Следователно договорът е
действителен и между страните е налице валидно
възникнало облигационно правоотношение.
Безспорно между страните е също и предоставянето
на уговорената сума в размер на 2180 лв., поради което за ответника е
възникнало задължение да върне предоставените му средства заедно с
възнаградителна лихва в размер на 509,80 лв. на уговорения падеж (л. 42).
Във връзка с изискуемостта на вземанията ищецът се позовава на настъпила
предсрочна изискуемост на кредита при условията на чл. 5 от договора, а именно
при допуснато просрочие на две или повече месечни погасителни вноски.
Според задължителните указания,
дадени в т. 18 от ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по тълк.
дело № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, предсрочната изискуемост представлява изменение
на договора, обусловено от наличието на две кумулативни предпоставки:
обективния факт на неплащането и упражненото от кредитора право да обяви
кредита за предсрочно изискуем, като правните последици настъпват от момента, в
който волеизявлението на кредитора достигне до длъжника, който момент следва да
предхожда по време сезирането на заповедния съд.
В настоящия случай страните не спорят, че ответникът е извършил частични плащания
по кредита, с които са погасени напълно първите четири погасителни вноски по
кредита, след което плащанията са преустановени. Следователно са просрочени
петата и шеста погасителни вноски с падежи съответно на 05.07.2018 г. и
05.08.2018 г., съответно е доказано настъпването на уговореното между страните
обективно условие за отнемане преимуществото на уговорения в полза на длъжника
срок. Недоказано обаче е уведомяването на ответника за това, тъй като не са
ангажирани никакви доказателства от ищеца в тази насока. При това положение предсрочната
изискуемост на кредита не е настъпила преди сезирането на заповедния съд.
Изискуемостта на вземанията за главница от 2180 лв. и договорна лихва от 509,80 лв. (л. 42) обаче е настъпила с изтичане крайния срок на
договора на 05.05.2019 г., когато е падежът на
последната вноска по погасителния план и която дата предхожда подаването на
заявлението по чл. 410 ГПК на 27.06.2019 г.
Страните не спорят, че плащанията по кредита са в общ размер на 718,64 лв.
и със същите са погасени частично вземанията, като непогасени са останали
претендираните суми за главница в размер на 1782,97 лв. и договорна лихва в размер на 188,19 лв. Следователно тези искове са доказани по основание и
размер и следва да бъдат изцяло уважени.
С оглед допуснатото просрочие, на основание чл. 33, ал. 1 ЗПК ответникът
дължи и обезщетение за забава в размер на законна лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. За процесния
период от 05.08.2018 г. до 06.06.2019 г. лихвата,
изчислена посредством програмен продукт „Апис финанси“,
възлиза на търсената сума от 151,66 лв.,
поради което и това иск следва да бъде изцяло уважен.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, с оглед изхода на делото и предвид
направеното в искане, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски по
делото в общ размер на 228,86 лв.,
от които 128,86 лв. за държавна такса и 100 лв. за юрисконсултско
възнаграждение, определено по реда чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 25, ал. 1
от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Съгласно задължителните указания, дадени в т. 12 на Тълкувателно решение №
4/2013 г., ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.
422 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в
заповедното производство. С издадената заповед за изпълнение в полза на
заявителя са присъдени разноски в общ размер на 92,46 лв. за внесена държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение, като тази сума следва да бъде възложена в тежест на ответника.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните по
предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителни искове, че ответникът В.Й.В., ЕГН **********, с
постоянен и настоящ адрес: ***, дължи на
ищеца БНП ППФС.А., Париж, рег. № ***, действащо чрез БНП ППФС.А., клон
България, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, Б.П.С., сгр. 14, следните суми: сумата от 1782,97 лв. (хиляда седемстотин осемдесет и два лева и
деветдесет и седем стотинки), представляваща незаплатена част от главница по
договор за потребителски паричен кредит PLUS-15667375 от 18.01.2018 г., сумата от 188,19 лв. (сто осемдесет и
осем лева и деветнадесет стотинки), представляваща договорна възнаградителна
лихва за периода от 05.07.2018 г. до 05.05.2019 г., както и сумата от 151,66 лв. (сто
петдесет и един лева и шестдесет и шест стотинки), представляваща обезщетение
за забава, начислено за периода от 05.08.2018 г. до 06.06.2019
г., ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 27.06.2019 г., до
окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. 1867/2019 г. по
описа на Районен съд – Шумен, на
основание чл. 9, ал. 1 и чл. 33, ал. 1 от ЗПК;
ОСЪЖДА В.Й.В.,
ЕГН **********, с постоянен и
настоящ адрес: ***, да заплати на ищеца
БНП ППФС.А., Париж, рег. № ***, действащо чрез БНП ППФС.А., клон България,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, Б.П.С., сгр.
14, сумата от 228,86 лв. (двеста
двадесет и осем лева и осемдесет и шест стотинки), представляваща сторени в исковото производство съдебно-деловодни
разноски, на основание чл. 78, ал. 1 и
ал. 8 ГПК във вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ;
ОСЪЖДА В.Й.В.,
ЕГН **********, с постоянен и
настоящ адрес: ***, да заплати на ищеца
БНП ППФС.А., Париж, рег. № ***, действащо чрез БНП ППФС.А., клон България,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, Б.П.С., сгр.
14, сумата от 92,46 лв. (деветдесет и два лева и
четиридесет и шест стотинки), представляваща
сторени в заповедното производство съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК във вр. чл.
26 от Наредбата за заплащането на правната помощ;
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна в
двуседмичен срок от връчването му на страните;
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: