Решение по дело №1997/2022 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.73, ал.3 от Закона за културното наследство/ЗКН/, вр. чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/.

Образувано е по жалба на Д.Х.А., М.Х.А. и С.Д.А. против Заповед № 8-З-1027 от 13.10.2022г. на Кмета на Община Созопол, с която, на основание чл.73, ал.3 от Закона за културното наследство/ЗКН/, са задължени собствениците на недвижима културна ценност/НКЦ/ „Къща на Атанас Х.А., находяща се в УПИ ІI-340, кв. 35 по плана на село Вършило, а именно: Д.Х.А., М.Х.А. и С.Д.А. да изпълнят следните действия: 1. Да изготвят, в срок от три месеца, считано от датата на съобщаване на заповедта, архитектурно и фотозаснемане с детайли на сградата -недвижима културна ценност.; 2. В срок от шест месеца, считано от датата на съобщаване на заповедта, да изготвят проект за реконструкция на сградата по извършеното архитектурно и фотозаснемане, който да се представи за съгласуване по реда на чл.84 от ЗКН в министерство на културата.

Жалбоподателите, редовно уведомени, чрез процесуалния си представител, поддържат сезиращата съда жалба. Твърдят, че заповедта е издадена в противоречие с материалния закон и при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Излагат подробни съображения. Искат да се отмени заповедта. Ангажират доказателства. Претендират разноски.

Ответникът по жалбата - кмет на община Созопол, редовно уведомен, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на жалбата. Оспорва я. Представил е административната преписка по издаване на процесния административен акт. Ангажира допълнителни доказателства.

Административен съд Бургас, като взе предвид изложените доводи, съобрази събраните по делото доказателства и закона, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал.1 АПК, от лица, които имат правен интерес от оспорването на административния акт, съдържа предвидените в закона форма и реквизити, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна при следните съображения:

Видно от представените в административната преписка доказателства, със заповед №8-Z-1211 от 30.09.2013 г., кметът на община Созопол, на основание чл.73, ал.1 ЗКН, е назначил комисия, която да установи състоянието на недвижимата културна ценност- „Къща на Атанас Х.А., находяща се в с. Вършило, УПИ ІI-340, кв.35, по плана на селото.

В констативен протокол от 17.10.2013 г., комисията, след оглед на място и проучване на всички факти и обстоятелства, документи и планове на къщата, е установила, че сградата е съхранена в автентичен вид, но се намирала в аварийно състояние.

Според становището на комисията, междуетажната и покривната дървени конструкции получили недопустими деформации. Пълнежът на паянтовия скелет от плет и на места тухли, в по-голямата си част липсвал. Елементите на дървената паянтова конструкция били изгнили, деформирани или липсвали. Липсвали и големи части от покривното покритие. Каменната зидария била деформирана, а свързващото вещество – кал отмито. Сградата била необитаема, но част от приземните помещения се използвали от съседи за отглеждане на домашни животни. Сградата била подложена на агресията на атмосферните води и била потенциално опасна от самосрутване. Заздравяването и поправянето според комисията било практически невъзможно. Разположена била на площада на селото и представлява опасност за преминаващи пешеходци и превозни средства.

При тези констатации Комисията е предложила да се изпълнят дадените указания по чл.72 ЗКН; да бъдела извършена реконструкция на сградата по автентични данни, за което било необходимо да се изготви пълно архитектурно и фотозаснемане с детайли, което да се представи в Министерството на културата; да се изготвел инвестиционен проект за реконструкция на сградата по извършеното архитектурно и фотозаснемане, който да се представел за съгласуване по реда на чл.84 от ЗКН в Министерството на културата; Заповедта за демонтиране следвало да се издаде след положително становище на Министъра на културата, съгласно чл.74, ал.1 ЗКН и след представяне в Министерството на културата на графична текстова и фотодокументация, достатъчна за изпълнението на реконструкцията.

В кореспонденция на кмета на Община Созопол до предходен собственик на имота – А.Г.Даков, същата с изх. № 7-94-А-81/1/26.06.2015г. дл. лице уведомявало собственика, че е била извършена проверка на изпълнението на дадените с цитирания по-горе протокол указания, като на 19.06.2015г. намясто било установено, че по сградата липсвала монтирана обезопасителна мрежа, а тя се самосрутвала. Напомнена била необходимостта от изготвяне на пълно архитектурно заснемане с детайли и инвестиционен проект за реконструкция на сградата, който да бъдел съгласуван по реда на чл. 84 ЗКН в Министерството на Културата.

Със заповед №8-Z-1690 от 11.11.2016г., кметът на община Созопол, на основание чл.73, ал.1 ЗКН, задължил собственика на имота – А.Г.Даков 1. В срок от три месеца, считано от датата на съобщаване на заповедта, да изготви архитектурно и фотозаснемане с детайли на сградата -недвижима културна ценност.; 2. В срок от шест месеца, считано от датата на съобщаване на заповедта, да изготвел проект за реконструкция на сградата по извършеното архитектурно и фотозаснемане, който да бъдел представен за съгласуване по реда на чл.84 от ЗКН в министерство на културата. Същата му била съобщена на 16.11.2016г., като няма данни по делото да е била оспорена и е влязла в сила.

С констативен протокол на Комисия, определена от Кмета на Община Созопол в изпълнение на Заповед №8-Z-1150/25.10.2019г. била извършена нова проверка намясто, като било констатирано, че сградата е негодна за ползване и застрашена от самосрутване, като дворното място било оградено и външни лица не разполагали с достъп до него и къщата. Взето било решение да бъдат изискани данни от Министерството на Културата и адресата на гореописаната заповед за изпълнението на дадените по-рано нареждания.

След проверка било установено това, че собственикът на сградата е бил променен, което дало основание на Зам. Кмета на Община Созопол да уведоми новия собственик – Х.Д.А., че относно множество сгради, намиращи се в недобро общо състояние са били инициирани производства по чл.195, и ал.196 от ЗУТ за ремонтни и възстановителни дейности или премахване. Поискани в тази връзка са били документи.

В отговор на уведомлението Х.Д.А. е отговорил, че е придобил имота на 10.04.2017г., като заповедта, насочена към друг адресат – а именно предходния собственик, не му е била известна.

По повод депозирания в общината отговор била извършена нова проверка на дл. лица по строителството в Дирекция УТИПЕП на Община Созопол, които установили към 02.06.2021г. това, че вследствие на атмосферни условия и от естествено износване, сградата е частично разрушена, като целия тухлен зид на северната стена е паднал и съществувала опасност от самосрутване. Констатирано било, че обектът бил обезопасен с ограда от метална мрежа с колове и портал. (л.47).

Проверката била назначена по повод постъпила докладна записка от кметския наместник на с. Вършило, с искане за събаряне на къщата , поради опасност за играещите деца и преминаващите превозни средства.

В резултата на проверката била постановена Заповед №8-Z-723 от 23.06.2021г., с която кметът на община Созопол, на основание чл.73, ал.1 ЗКН, задължил собственика на имота – Х.Д.А. 1. В срок от три месеца, считано от датата на съобщаване на заповедта, да изготви архитектурно и фотозаснемане с детайли на сградата -недвижима културна ценност.; 2. В срок от шест месеца, считано от датата на съобщаване на заповедта, да изготви проект за реконструкция на сградата по извършеното архитектурно и фотозаснемане, който да се представи за съгласуване по реда на чл.84 от ЗКН в министерство на културата. Същата му била съобщена на 16.11.2016г., като няма данни по делото да е била оспорена и е влязла в сила.

За извършената проверка и издадената заповед уведомително писмо било изпратено до Х.Д.А. с изх. № 10-00-85-1/29.06.2021г., което се върнало с отразяване, че лицето е починало. Това обстоятелство било служебно проверено от дл. лица при Община Созопол и потвърдено, като били установени наследниците на Х. А..

Предвид установеното била издадена Заповед №8-Z-1027 от 13.10.2022г., с която кметът на община Созопол, на основание чл.73, ал.1 ЗКН, е задължил наследниците на – Х.Д.А. – настоящите жалбоподатели 1. В срок от три месеца, считано от датата на съобщаване на заповедта, да изготвят архитектурно и фотозаснемане с детайли на сградата -недвижима културна ценност.; 2. В срок от шест месеца, считано от датата на съобщаване на заповедта, да изготвят проект за реконструкция на сградата по извършеното архитектурно и фото заснемане, който да бъдел представен за съгласуване по реда на чл.84 от ЗКН в Министерството на културата.

Същата била съобщена на тримата съсобственици, и оспорена от всеки един от тях в срок пред административния съд в настоящото производство.

Тази заповед е предмет на разглеждане в настоящото производство.

При така установените факти се налагат следните правни изводи:

На първо място, заповед № 8-Z-1027 от 13.10.2022г., е издадена от компетентен орган-кмета на община Созопол, съобразно нормата на чл.73, ал.3 ЗКН и е в предвидената от закона писмена форма.

На второ място, обаче заповедта е издадена при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и материалния закон, които се явяват директно основание за отмяна на оспорения административен акт , като съображенията за това са следните:

На първо място е налице спор между страните, че „Къща на Атанас Х.А. представлява единична архитектурно-строителна недвижима културна ценност.

Според административния орган, това обстоятелство се установява от събрания по делото доказателствен материал - Доклад до Директора на Национален институт по паметниците на културата изх. № 4216 от 15.12.1976г. и приложение към него – Списък на декларираните архитректурно-строителни паметници на културата в Бургаски окръг, където къщата на Атанас Х.А. присъства под №6 в списъка на с. Вършило.

Според жалбоподателя, сградата към момента на постановяване на оспорения административен акт не фигурира в националния публичен регистър на недвижимите културни ценности по чл.68, ал.1 от ЗКН, поради което същата не представлява паметник на архитектурното изкуство.

По повод на този спор съдебният състав е на мнение, че вписването на предмета на спора по реда на един от предходните способи, е достатъчно основание същият да се счита за архитектурно-строителна, недвижима културна ценност. Липсва предвиден механизъм на автоматично изключване на отделни обекти от списъка поради бездействие от страна на институции и страни, като публичният регистър притежва единствено оповестителен характер, като за бездействието на кмета на общината да представи актуален списък за включване на актуалните обекти към РНКЦ, в случай че е причинило вреди на трети лица, подлежи на обезвреда по реда на ЗОДОВ. Предвид изложеното съдебният състав счита, че сградата – предмет на оспорената заповед към момента на постановяване на спорната заповед продължава да притежава характера си на архитектурно-строителна, недвижима културна ценност, поради което спрямо същата е допустимо проведеното административно производство.

В този случай, няма спор, че е била нарушена процедурата, предвидена в чл.73, ал.2 ЗКН- не е бил съставен констативен протокол от комисия, назначена от кмета на общината, която да установи актуалното състояние на недвижимата културна ценност, непосредствено преди издаване на оспорената заповед, като изготви адекватни предписания, свързани с обема на необходимите укрепителни, консервационно-реставрационни и ремонтни работи след проверка намясто. Вместо това са ползвани по-ранни предписания, които в своята хронологическа цялост сочат на трайна тенденция за влошаване състоянието на сградата.

Съобразно нормата на чл.73, ал.3 ЗКН, именно въз основа на констативния протокол кметът на общината в 14-дневен срок издава заповед, с която задължава лицата по чл. 71, ал. 1 ЗКН за тяхна сметка да извършат в определен срок необходимите укрепителни, консервационни, реставрационни и ремонтни дейности по проектна документация, съгласувана по реда на чл. 84, ал. 1 и 2 ЗКН. Липсата му прави всяко указание за предприемане на конкретни дейности необосновано. Нещо повече, преценката на необходимите дейности изобщо не е в дискрецията на този адм. орган. Кметът на общината е изцяло обвързан от мнението на експертите заради което неизготвянето на такъв е пречка за развитие на производството по-натам. Този извод произтича от разпоредбата на чл. 74, ал.1 от ЗКН, според която комисията по чл.73, ал.1 ЗКН е тази, която е компетентна да предлага демонтиране и последваща реконструкция по автентични данни на недвижимата културна ценност, като единствено в случай на подобно отправено с коментирания по-горе протокол предписание адм. орган е компетентен да задължи нейния собственик да изготви и представи в Министерството на културата графична, текстова и фотодокументация, достатъчна за изпълнението на реконструкцията.

Следователно, административният орган, със заповед като процесната, следва да вмени под формата на задължения за собствениците извършване на необходимите укрепителни, консервационни, реставрационни и ремонтни дейности или демонтиране и последваща реконструкция по автентични данни на недвижимата културна ценност, на лицата по чл.71, ал.1 ЗКН, т.е. на собствениците, концесионерите и ползвателите на недвижими културни ценности изцяло въз основа на предложението на сформираната комисия.

В конкретния случай, поради липса на подобен междинен документ, изготвен от компетентните длъжностни лица при община Созопол, кметът се е позовал на протокол, изготвен почти десет години преди постановяването на заповедта, като дори не е уведомил жалбоподателите за откритото производство, нито е събрал актуални доказателства по преписката.

И докато неуведомяването на страните за откритото административно производство, макар да представлява процесуално нарушение, не е от вида на съществените, доколкото жалбоподателите са били уведомени за крайния съдебен акт, оспорили са го в настоящото производство, което допуска събирането на доказателства чрез всички способи и установяване от страна на съдебния състав на действителното състояние на сградата, респ. относимостта и законосъобразността на дадените предписания към разглеждания паметник, то позоваването на констативен протокол от предходно административно производство сам по себе си се явява основание за отмяна на оспорения индивидуален административен акт, доколкото смисълът от непосредствената проверка на комисията по чл.73, ал.1 ЗКН и постановяване на протокола е да бъде установено непосредственото състояние на сградата и да бъдат дадени актуални към момента на постановяването им предписания, съобразно текущото състояние на преглеждания имот.

В този смисъл, липсата на актуален протокол и основано на него предписание от страна на комисията по чл.73, ал.1 ЗКН, представлява съществено процесуално нарушение, явяващо се основание за отмяна на оспорения индивидуален адм. акт.

Този пропуск не може да бъде саниран посредством назначаването на СТЕ, която да установи състоянието на обекта, предмет на нарушение към настоящия момент, доколкото експертът не може да замени волята на колективния административен орган – комисия, предвиден в закона да установи актуалното състояние на обекта. Според нормата на чл.74 ЗКН тази комисия е единственият компетентен да направи предложение за демонтиране и последваща реконструкция или за запазването на обекта орган, като и в двата случая кметът издава съответната заповед при условията на обвързана от предложението на комисията компетентност. В конкретния случай липсата на актуално предложение от страна на надлежен орган представлява съществено нарушение на материалния закон и на процесуалните норми.

Отделно от горното, налице е и втори порок, явяващ се основание за отмяна на оспорената заповед. Според разпоредбата на чл.76, ал.1 ЗКН, когато заповедите по чл. 73, ал. 3 и чл. 74 (ЗКН) не са изпълнени в определения срок, необходимите проектни, укрепителни, консервационно-реставрационни и ремонтни дейности или реконструкция по автентични данни на недвижимата културна ценност или на част от нея се извършват от държавата, съответно общината. Това в конкретния случай е следвало да бъде осъществено от кмета на общината с нарочна заповед, в която се посочва стойността на разходите за извършване на дейностите по ал. 1, която се определя въз основа на експертна оценка на независими оценители. Според нормата на ал.4 на същата разпоредба обжалването на заповедта по ал. 2 не спира изпълнението й, а според ал.5 въз основа на заповедта по ал. 2 върху имота се вписва законна ипотека в полза на държавата, съответно общината, за обезпечение на вземането им за направените от тях разноски, като ал.6 предвижда Държавата, съответно общината да може да поиска за направените от нея разноски от съда да постанови незабавно изпълнение и да издаде изпълнителен лист по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс.

В конкретния случай тези ограничително-обезпечителни действия е следвало да бъдат извършени още след постановяване от страна на кмета на община Созопол на първата от хронологическа гледна точка негова заповед №8-Z-1690 от 11.11.2016г. След като не предприел правно-регламентираните действия, кметът на Община Созопол е бездействал противоправно, като е недопустимо по повод на настоящото производство да се ползва процесуално от собствените си противоправни действия. Ясно е от изявленията на процесуалния представител на настоящите собственици това, че ако същите са знаели за подобни тежести над процесния имот най-вероятно не биха го купили или биха съобразили цената на същия със съществуващите обстоятелства. Липсата на вписване на имота в националния регистър на недвижимите културни ценности по чл.68, ал.1 от ЗКН също е възпрепятствало настоящите собственици да разберат за особения статут на сградата.

Като не е провел законосъобразно административното производство по постановяване на оспорената заповед и от друга страна не е изяснил релевантните за спора факти в пълнота, посредством назначаване на комисия по реда на чл.73, ал.1 ЗКН, която да включва длъжностни лица и от други адм. структури с цел обезпечаване на правилна и всеобхватна преценка на състоянието на сградата, административният орган е допуснал както нарушения на материално-правните норми, така и такива на процесуални правила, които са съществени, тъй като са ограничили жалбоподателите да участват активно в производството, предхождащо фазата на постановяване на оспорения адм. акт, както и правото им да получат компетентно експертно мнение за състоянието на сградата от многоведомствена комисия от специалисти в различни области. Тези нарушения са резултирали в издаването на незаконосъобразен адм. акт, който следва да се отмени.

При този изход на спора и предвид направеното искане, в полза на жалбоподателите следва да се присъдят, по равно, направените по делото разноски. Същите са общо в размер на 2130.00/две хиляди сто и тридесет/ лева, представляващи 30.00/тридесет/ лева, дължима и заплатена за производството държавна такса, 600,00 /шест стотин/ лева депозит за експертиза и 1500.00 /хиляда и петстотин/ лева адвокатско възнаграждение. Последното не е възразено като прекомерно, поради което следва да бъде присъдено в цялост. Т.е. в поза на всеки от жалбоподателите следва да бъде присъдена сума в размер на 710.00/седем стотин и десет/ лева, включваща 10.00/десет/ лева дължима и заплатена за производството държавна такса, 200,00 /двеста лева/ депозит за вещо лице и 500.00/петстотин/ лева адвокатско възнаграждение.

Мотивиран така и на основание чл. 172, ал.2 АПК, Административен съд Бургас, трети състав,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Заповед № 8-З-1027 от 13.10.2022г. на Кмета на Община Созопол, с която, на основание чл.73, ал.3 от Закона за културното наследство/ЗКН/, са задължени собствениците на недвижима културна ценност/НКЦ/ „Къща на Атанас Х.А., находяща се в УПИ ІI-340, кв. 35 по плана на село Вършило, а именно: Д.Х.А., М.Х.А. и С.Д.А. да изпълнят следните действия:

1. Да изготвят, в срок от три месеца, считано от датата на съобщаване на заповедта, на архитектурно и фотозаснемане с детайли на сградата -недвижима културна ценност.;

2. В срок от шест месеца, считано от датата на съобщаване на заповедта, да изготвят проект за реконструкция на сградата по извършеното архитектурно и фотозаснемане, който да се представи за съгласуване по реда на чл.84 от ЗКН в министерство на културата.

ОСЪЖДА община Созопол да заплати на Д.Х.А., разноски в размер на 710.00/седемстотин и десет/ лева.

ОСЪЖДА община Созопол да заплати на М.Х.А., разноски в размер на 710.00/седемстотин и десет/ лева.

ОСЪЖДА община Созопол да заплати на С.Д.А., разноски в размер на 710.00/седемстотин и десет/ лева.

Решението може да се обжалва, в 14- дневен срок от съобщението за изготвянето му, пред Върховен административен съд на Република България.

	Съдия: