Решение по дело №479/2019 на Административен съд - Ловеч

 

 

 

    Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                                                                                                                              

                                                             №........

 

    гр. Ловеч, 26.03.2021 г.

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ЛОВЕЧ в публично заседание на девети март две хиляди и двадесета  година в състав:

 

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВ  ВЪЛКОВ

 

при секретаря Антоанета Александрова и с участието на прокурора Светла Иванова като разгледа докладваното от съдия Вълков  адм. дело  № 479/2019 г., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 26, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), във връзка с чл. 26, ал.1 от Закона за достъп  и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на българските граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия (ЗДРДОПБГДСРСБНА).

Образувано е по искова молба от Т.С.Г. *** чрез пълномощник против  Комисията  за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на българските граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия (КРДОПБГДСРСБНА, наричана за краткост по-долу Комисията) представлявана от  председател Е.К.К. с адрес гр. София, п.к. 1000, ул.“Врабча“ № 1 с правно основание чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ и искане да бъде осъдена ответната страна да му заплати сумата от двадесет хиляди лева за претърпените от него неимуществени вреди, произтичащи от решение № 2-455/29.01.2015 г. на тази комисия, с което е обявена неговата принадлеженост към органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА, ведно с изтеклата лихва от датата на причиняване на тези вреди 29.01.2015 г. до окончателното изплащане на сумата и сторените по делото съдебно-деловодни разноски. В съдебно заседание ищецът уточнява, че периода, за който се претендира обезщетение за претърени неимуществени вреди е от 29.01.2015 г. до датата на завеждане на исковата молба  - 10.10.2019 г.

 Ищецът е посочил в исковата молба, че е роден в гр. София, но живее в с.*, област Ловеч. Работил е в системата на МВР. Активно е участвал в обществения живот на селото. Бил е член на политическа партия ГЕРБ от нейното създаване до месец юни 2015 г. Бил е общински съветник в Общински съвет Летница за мандат 2007- 2011 г. През месец февруари 2015 г. му е връчено Решение № 2-455/29.01.2015 г. на КРДОПБГДСРСБНА, с което се обявява неговата принадлежност към органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА като съдържател на явочна квартира с псевдоним „Язовира”. Подал е жалба против решението чрез административния орган до Административен съд София, по която е образувано адм.д. № 2256/2015 г. Твърди, че през месец март е получил ново решение № 2-455-А от 11.03.2015 г. на Комисията, с която оттеглят първото решение № 2-455/29.01.2015г в часта, с която е установена и обявена принадлежността му към органите по чл. 1 от закона, като му се извиняват за причинените морални неудобства. Образуваното пред Административен съд София дело е било прекратено поради липса на правен интерес – обжалвания административен акт е бил оттеглен.

Отразено е също, че решението е било обявено на интернет страницата на Комисията, на интернет страницата на Общински съвет Ловеч. Освен това е било публикувано  в местния вестник “Ловеч прес“. Ищецът живее в населено място, където хората го познават, включително и в цялата община, защото участвал активно в обществено политическия живот. Принадлежността към тези органи се е схващала като уронваща неговото достойнство. Информацията за това е станала достояние на широк кръг хора. Предстояли местни избори и имал намерение да се кандидатира за кмет, но неговите опоненти използвали информацията за създаване на негативни настроения срещу него. Посочва и конкретни случаи за това. Кандидатствал за работа, но раотодателят отклонил молбата му. Председателят на местната организация на ГЕРБ му заявил, че следва да оттеглят доверието си към него и не могат да застанат зад кандидатурата му в предстоящите избори. Неговото 12 годишно внуче, прибирайки се от училище му разказало, че преподавател през деня му казал пред всички деца „Ти знаеш ли, че дядо ти е  бил доносник”?

 Почувствал се белязан, унизен и оклеветен. В семейството му се създало напражение. Започнал да отбягва публични места, да получава по-често хипертонични кризи, получил безсъние, нарушил се ритъма на живота му. В резултат на преживения стрес сериозно се  увредило здравето му. Получил хипертония, на два пъти през 2018 г. влизал в болница с увредена сърдечно-съдова система, били му поставени стентове. Открили му и захарен диабет тип 2.

Ответникът по делото – КРДОПБГДСРСБНА е представил по делото писмен отговор по исковата молба, с който оспорва изцяло исковата молба, като счита исковата претенция за неоснователна и недоказана по размер, поради което моли същата да бъде отхвърлена. Посочено е, че произнасянето е било въз основа на налични документи, предоставени й по надлежния ред, поради което се твърди, че Комисията като компетентен държавен орган е издала законосъобразен акт, за който ищеца е уведомен. Ищецът е подал жалба пред Административен съд София град вх. № 4753/25.02.2015 г., получена в Комисията на 09.03.2015 г. и тя е реагирала незабавно. При повторната проверка на наличните архивни материали е установено, че фигурират две лица, работили в една и съща структура – МВР, с идентични имена (име, презиме, фамилия), без други идентификационни данни, еднозначно установяващи лицето, за което са налични документи по чл. 25, т.3 от ЗДРДОПБГДСРСБНА. Преразглеждането на случая е осъществено в най-кратък срок – на заседание на Комисията на 11.03.2015 г., с което е прието решение № 2-455А/11.03.2015 г., с което е отменено първоначалното решение от 29.01.2015 г. в частта, отнасяща се до Т.  С.Г. и информацията за него се заличава от интернет страницата на Комисията. Посочено е, че Комисията в рамките само на три календарни дни е успяла да се произнесе в полза на жалбоподателя след извършена допълнителна проверка.

Относно размера на претенцията и основателността й, в отговора е отразено, че вредите са миниминизирани. В рамките само на три календарни дни административният орган е предотвратил по-нататъшно засягане на доброто име, достойнството и авторитета на ищеца. По отношение на изложеното в исковата молба за публикуване на информацията във вестник „Ловеч прес” е изразено становище, че публикацията в печатни или електронни медии, както и интерпретацията на постановените от Комисията решения са изцяло отговорност на авторите им, а не са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразни действия на държавния орган.

Относно твърдението на ищеца, че името му все още стои на интернет страницата на Община Ловеч, в отговора е изразено становище, че то не отговаря на действителността. Представената от ищеца хартиена разпечатка със заглавие „Двама кметове от * са били тайни сътрудници на ДС” е от блог, наречен „Гласът на Ловеч” без никаква връзка с Община Ловеч.

В отговора е посочено, че доколкото представените от ищеца медицински документи – епикризи от януари и февруари 2018 г. удостоверяват единствено факта, че постъпването му в болница е три години след оттегляне на решението от 29.01.2015 г., то неоснователно е твърдението, че влошеното здравословно състояние е пряка и непосредствена последица от административния акт. Ответникът се е позовал на ТР № 1/15.03.2017 г. по тълкувателно дело № 2/2016 г. на ВАС, както и на Решение № 81/27.01.2006 г. по гр. д. № 23/2005 г. и Решение  № 129/25.07.2005 г. по гр.д. № 2439/2003 г. на 4-то гр. отделение на ВКС.

В съдебно заседание ищецът лично и чрез пълномощник поддържа исковата молба. Моли да бъде уважен предявения иск. Заявява, че решението е постановено на 29.01.2015 г. и до средата на месец март е стояло на интернет страницата на Комисията. Счита, че от доказателствата по делото се е установило въздействието на първоначалното решение върху неговата психика, отношението на хората, поведението му до момента на оттегляне на решението, а и след това. Отношението на хората в селото продължава да е негативно върху него и семейството му. Счита, че независимо от последващото решение, с което Комисията се извинява за моралното неудобство, което му е причинила,  това не е достатъчно, за да репатрира вредите, които са му причинени, включително и с оттегляне на доверието на хората и на партия ГЕРБ, към която принадлежи към него и семейството му. Претендира присъждане на направените разноски.

В съдебно заседание ответникът – КРДОПБГДСРСБНА чрез двама пълномощници моли да бъде оставена без уважение исковата молба като неоснователна по основание и размер. Твърди, че в хода на съдебното производство не са били събрани доказателства, които от една страна да доказват наличие на претърпени неимуществени вреди, а от друга тези вреди да са в причинна връзка с решението на Комисията. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на двеста лева.

Представителят на Окръжна прокуратура Ловеч дава мотивирано заключение за основателност на исковата молба и счита, че същата следва да бъде уважена в претендирания размер.

Съгласно чл.7 от ЗОДОВ, искът за обезщетение се предявява пред съда по мястото на увреждането или по настоящия адрес, или седалището на увредения срещу органите по чл.1, ал.1 и чл.2, ал.1 от ЗОДОВ, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите. Ищецът е с настоящ  адрес ***. Правното основание на иска е чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.  Исковата молба е предявена пред компетентния съд, при спазване на правилата за родовата и местна подсъдност. Претенцията е родово подсъдна на Административните съдилища, съгласно т.1 от диспозитива на тълкувателно постановление (ТП) № 2/19.05.2015г. по тълкувателно дело (ТД) № 2/2014г. на ОС на ГК на Върховния касационен съд и Първа и Втора колегия на Върховния административен съд. Исковата молба е подадена от лице с надлежна активна процесуална легитимация и е насочена против ответник с надлежна пасивна процесуална легитимация.   Спазени са формалните изисквания за форма и съдържание, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е частично основателна.

От доказателствата по делото се установява, че Председателят на Комисията с писмо № КИ- К-10-18919/16.09.2010 г. е изискал от Кмета на Община Летница на основание чл. 21, ал.2 от  ЗДРДОПБГДСРСБНА да му изпрати списък с трите имена, ЕГН, длъжност на лицата и периода на заемане на длъжността за лицата, заемали или заемащи публични длъжности от 10.11. 1989 г. до момента. Във връзка с писмото, Кметът на Община Летница с п ЗДРДОПБГДСРСБНА исмо изх. № 2634/01.10.2010 г.  е изпратил на Председателя на Комисията списък  на лицата от Община Летница, заемали публични длъжности за периода от 10.11. 1989 г. до момента. В този списък фигурира Т.С.Г. като общински съветник в Общински съвет Летница за мандат 2007-2011 г., като е посочено неговия ЕГН и че заема тази длъжност от 09.11.2007 г.

 КРДОПБГДСРСБНА с Решение № 2-455/29.01.2015 г. е обявила принадлежност към органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА на  Т.С.Г. като съдържател на конспиративна квартира с псевдоним „Язовира”. По делото не е спорно обстоятелството, че ищецът е обжалвал това решение пред Административен съд София-град с жалба от 25.02.2015 г., по която е било образувано адм. д. № 2256/2015 г. по описа на този съд. Жалбата на Г. е получена в Комисията на 09.03.2015 г. С Докладна записка № КИ-К-15 2899/10.03.2015 г. Директорът на Дирекция „Архив” уведомява Председателя на Комисията за допусната фактическа грешка в решението на комисията от 29.01.2015 г. В докладната записка е посочено, че при повторна проверка е била открита още една регистрационна бланка, в която фигурират трите имена на Т.С.Г., без да са налични други идентификационни данни. При повторната проверка  са били открити 2 бр. служебни карти на щатен служител със звание майор през 1981 г., който със Заповед № К-4264/23.09.1981 г. е преназначен за Зам.Началник на РО в XIII ГО. При така установените обстоятелства не може еднозначно да се установи лицето, което е съдържател на конспиративна квартира „Язовира”, поради което е предложено на заседанието на Комисията на 11.03.2015 г. да бъде разгледан проект на решение № 2-455-А.

С Решение № 2-455-А/11.03.2015 г. Комисията е оттеглила Решение № 2-455/29.01.2015 г. в частта, в която е установена и обявена принадлежност на Т.С.Г. към органите по чл. 1 от приложимия закон и е постановила да се заличи в интернет страницата на Комисията информацията в Решение № 2-455/29.01.2015 г., касаеща Г. в деня на постановяването му. В мотивите на решението на Комисията е посочено, че на основание подадената жалба от Г., получена с разпореждане на Заместник-председателя на АССГ на 09.03.2015 г. срещу Решение № 2-455/29.01.2015 г. в частта, в която е установена и обявена принадлежността му към органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА, Комисията е извършила повторна проверка на наличните архивни материали и установила, че фигурират две лица, работили в една и съща структура – МВР с идентични имена (име, презиме и фамилия), без други идентификационни данни, еднозначно установяващи лицето, за което са налични документи по чл. 25, т.3 от ЗДРДОПБГДСРСБНА. С оглед изложено е неприложимо изискването на чл. 26, ал.1, т.2 във връзка с чл. 3, ал.2, т.18 от ЗДРДОПБГДСРСБНА и на основание чл. 156, ал.1 от АПК, Комисията е оттеглила постановеното от нея Решение  № 2-455/29.01.2015 г.

Решение № 2-455-А/11.03.2015 г. е изпратено на Г. с писмо № КИ-К.15 2943/11.03.2015 г. като е отбелязано в края му, че Комисията поднася извиненията си за причинените морални неудобства.

За изясняване на делото от фактическа страна по искане на ищеца са допуснати до разпит в публично заседание трима свидетели.

Свидетелят С.К.С. живее в с. *, Община Летница. В съдебно заседание той заявява, че се познава с ищеца от 1981-1982 г., когато той е работил в поделението на МВР в община Летница. Той и ищецът са ловци, станали са приятели, събирали се и семейно. Прочел във вестник „Ловеч прес” през януари или февруари 2015 г., че Г. е бил доносник и извършвал такава дейност през времето. След около месец се  срещнал с Г. и разговаряли за това. Ищецът му казал, че няма хабер от нещата, които пишат за него в пресата. Свидетелят твърди, че състоянието на Г. е било трагично, бягал от компании. Те не го желаели. Негови приятели и ловци от селото са почнали да му се присмиват и подиграват. Той е отбягвал срещи,гостувания, виждания и постоянно си  бил в къщи. Преживял е случая много трагично. Имал два стенда на сърцето, диабет и други болести. Ищецът е бил кандидат за Кмет на с. * от партия ГЕРБ на изборите през 2015 г., но са оттеглили кандидатурата му и не се е явявал на изборите. Според свидетеля ищецът е линеел, защото всички му се подигравали. Чул от самия него, че получил писмо за оттегляне на решението. Някои хора вярвали на това, други не вярвали и продължавали да му се присмиват.

Свидетелката М.Н.Г. е съпруга на ищеца. В съдебно заседание тя заявява, че ищецът е научил за решението от извадка от вестник, която му е била дадена в едно заведение. Човек от селото на име К. казал на ищеца, че е доносник. След това получил официално писмо от Комисията. Според свидетелката Г. се е затворил и започнал да вдига кръвно. Няколко пъти са му сменяли лекарствата за кръвно, докато са му сложили  два стенда след тия притеснения и неприятности. След високото кръвно му открили и диабет. Това било от притесненията и неприятностите.  Преди случая здравословното му състояние  е било нормално. Не е имал оплаквания. Не е имал диабет. Хипертоничните кризи е започнал да ги получава след този случай и в продължение на тези години, явно те са следствие от това. И диабета също се е получил през това време явно от стреса.

Свидетелката твърди, че съпругът й е бил общински съветник, кандидат за кмет. Това е отпаднало, защото политиката на ГЕРБ е била да няма доносници в техните редици. Хората в с. * приемали това, щом е поместено на сайта на общината и във вестник „Ловеч прес”. Комисията е заявила, че е опровергала първото решение, но никъде не било поместено, че ищеца не е доносник. Нито във вестник, нито в интернет са написали, че не е доносник. Приятелите му и особено хората от ГЕРБ напълно са се отдръпнали от него, което му е повлияло, защото той е бил винаги сред хората. Членувал е в партия ГЕРБ, но сега вече не е член.

Свидетелят Т. *** и е приятел с ищеца. Присъствал е на срещата, когато негов съсед е връчил на компанията извадка от вестник „Ловеч прес” и е казал, че Г. е доносник. От тогава в ищеца е настъпила промяна. Променил се е, започнал да страни, разболял се от сърце, сложили му стендове, след това получил диабет. Не се е кандидатирал за Кмет на с. *. Обвинили го, че е доносник, че е с лоша репутация и той се оттеглил. Започнал е да страни от компании, не се събирал с хора. В селото се носело мълва, че е доносник, но се оказало, че не е така. През 2015 г. е бил общински съветник и хората са контактували с него. След това отношението на хората към него се е променило в отрицателен смисъл – избягвали го, не контактували с него.

Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели ( отчитайки заинтересоваността на съпругата на ищеца), защото те не си противоречат. Не противоречат и на останалите доказателства по делото, и безспорно допринасят за изясняване на фактическата обстановка по делото.

По делото е представена от ищеца извадка от вестник „Ловеч прес”, бр. 10, 5-8 февруари 2015 г., в който е поместена статия със заглавия „Съветник от ГЕР сътрудничи на ДС и след демокрацията” В нея е отразено, че Т.Г., който в мандата 2007 – 2011 г. е съветник от Бойко-Борисовата партия в местния парламент е вербуван, когато е 28 годишен. Той е бил съдържател на конспиративна квартира. Псевдонимът му е бил Язовира.

От ищеца е приложена печатна извадка от статия със заглавие „Двама кметове на * са били тайни сътрудници” във връзка с издаденото от Комисията Решение № 2-454 от 29 януари 2015 г. В нея е отразено, че във връзка с проверките за принадлежност към тоталитарните комунистически служби в община Летница е извършена проверка на 132 души, като от тях е установена принадлежност към тоталитарните комунистически служби на 11 души, сред които и Т.Г. – общински съветник 2007-2011 г. Тази статия е от БЛОГ в WORDPRESS.COM.

Ищецът е приложил копия на две епикризи от Многопрофилна болница за активно лечение „КАРДИОЛАЙФ” ООД Ловеч, кардиологично отделение. Едната е за престоя му от 25.01.2018 г. до 27.01.2018 г. В нея е отразено, че Г. е с много висок добавен СС риск и изпълнени критерии за висок исхемичен риск на терена на формирана хипертензивна кардиопатия. От СКАГ се установило  двуклонова КБС -  субтогална оклузия на КСА, която успешно се разрешила с PCI и имплант DES. Назначена терапия за дома. Посочена е окончателна диагноза – МКБ ИБС НАП II, двуклонова КБС – 99% стеноза на RCA, РС1 и имплантиран DES. 75% стеноза на LCx. ХБС III ст. Хипертонично сърце. Сърдечна недостатъчност.

Втората епикриза е за времето от 28.02.2018 г. до 02.03.2018 г. В нея е посочена КП № 20 интервенционално лечение и свързани с него диагностични катетеризации при сърдечно-съдови заболявания. Придружаващи заболявания – захарен диабет тип 2 – новооткрит.

При така установена фактическа обстановка, съдът намира, че са налице законовите предпоставки за търсене на обезщетение по реда на чл.1 ал.2 от ЗОДОВ – отменен незаконосъобразен административен акт, издаден от държавен орган при или по повод изпълнение на административна дейност, причинени неимуществени вреди, пряка и непосредствена връзка между незаконосъобразния акт и настъпилите неимуществени вреди.

Съгласно чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани от действия и бездействия на техни органи или длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това дали са причинени виновно от отговорното длъжностно лице. Вредата представлява накърняване на имуществото на правните субекти или на техни неимуществени блага. Когато е засегнат патримониума на едно лице, вредата е имуществена. Тя се състои в претърпяна загуба или пропусната полза. Границите на отговорността се разпростират до вредите, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.

В случая се претендират претърпени неимуществени вреди от ищеца от оттеглен по реда на чл. 156 от АПК административен акт. Неимуществените вреди представляват сериозно засягане на личността и достойнството на гражданина. В ЗОДОВ не е уточнено как се определя размера на неимуществените вреди, затова субсидиарно се прилага чл.52 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), съгласно който определянето им става по справедливост.

Във фактическия състав на отговорността на държавата за дейността на администрацията, визирана в чл.1 ал.1 от ЗОДОВ са включени следните елементи: - незаконосъобразен административен акт; - акта да е  издаден при или по повод изпълнение на административна дейност от орган или длъжностно лице на държавата, който да е отменен по съответния ред или незаконосъобразни действия или бездействия на административни органи или длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност; - настъпили вреди от този административен акт;  - пряка причинна връзка между постановения незаконосъобразен административен акт и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да е  елемент на посочения фактическия състав, не може да се реализира отговорността на държавата по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ. Доказателствената тежест за установяване наличието  на посочените предпоставки се носи от ищеца, търсещ присъждане на обезщетение за претърпени вреди.

Съгласно чл. 204 ал. 1 от АПК, иск може да се предяви след отмяната на административния акт по съответния ред.

Според чл. 205 от АПК, искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт са причинени вредите. Компетентното юридическо лице в случая е КРДОПБГДСРСБНА, която е конституирана като ответник по делото.

Предметът на делото се определя от правните твърдения на ищеца, съдържащи се в исковата молба. Съдът е обвързан от твърденията на ищеца. Дали те отговарят на обективната действителност се установява със съдебното решение. Съгласно чл. 144 от АПК във вр. с чл. 154 ал.1 от ГПК, всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения.

Съдът намира, че в конкретния случай са налице кумулативно законоустановените предпоставки за уважаване на претенцията по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, а именно настъпили вреди от оттеглен по реда на чл. 156 от АПК административен акт, издаден от КРДОПБГДСРСБНА , при и по повод на извършвана административна дейност, причинени неимуществени вреди на ищеца, пряка причинна връзка между  оттегления незаконосъобразен административен акт и настъпилия вредоносен резултат за ищеца.

Първата предпоставка е актът, действието или бездействието да са отменени.

Ищецът твърди, че вредите са причинени от решение № 2-455/29.01.2015 г. на Комисията, с което е обявена неговата принадлеженост към органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА. Това решение е  индивидуален административен акт по смисъла на АПК. То е било оттеглено от Комисията по реда на чл. 156 от АПК с решение № 2-455-А/11.03.2015 г. след като ищецът е обжалвал първоначалното решение пред Административен съд София град, където е било образувано административно дело. Според настоящият съдебен състав оттеглянето на административния акт по чл. 156 от АПК в хода на образуваното съдебно производство по обжалването се приравнява на незаконосъобразен административен акт, отменен с влязъл в сила съдебен акт. При това положение съдът намира, че е налице първата предпоставка - отменен като незаконосъобразен административен акт.

Налице е и втората предпоставка – отменения административен акт да е издаден при или по повод на административна дейност, защото актовете на Комисията  за обявяване на принадлежност на българските граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия са административни актове и издаването им е административна дейност.

Следващата предпоставка за възникване на право на обезщетение е да са настъпили вреди за ищеца, независимо дали са имуществени (загуба или пропусната полза) или неимуществени.  По делото са събрани писмени и гласни доказателства. Настоящият съдебен състав счита, че и тази предпоставка за възникване на право на обезщетение е налице. В случая за ищеца са настъпили  неимуществени вреди. От показанията на разпитаните свидетели С.К.С.,  М.Н.Г. и Т. Х.П. се установява, че след издаване на решение № 2-455/29.01.2015 г. на Комисията и обявяването му в интернет страницата на Комисията, в интернет и във вестник Ловеч прес той се е затворил в себе си, не е излизал никъде, избягвал е срещи с хора. Информацията, че е сътрудник на ДС се е разпространявала в с. *, в резултат на което хората от селото и повечето от неговите приятели са си променили отношението към него, като са го отбягвали, а някои от тях му се присмивали. Тези  морални болки и страдания са довели до влошаване на неговото здравословно състояние – хипертония, диабет тип 2, сърдечно-съдово заболяване, довело до интервенция – поставяне на стентове и медикаментозна терапия, видно от представената медицинска документация от ищеца.

Налице е и последната предпоставка – пряка причинна връзка  между постановения незаконосъобразен административен акт на Комисията и настъпилите неимуществени вреди за ищеца от него. В случая претърпените от ищеца негативни преживявания и страдания, както и влошаване на неговото здравословно състояние са пряка последица от оттегленото решение на Комисията

От съвкупната преценка на доказателствата по делото и доводите на страните, съдът намира, че предявения иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е доказан по своето основание. Ищецът е претърпяла твърдените в исковата молба неимуществени вреди, а от свидетелските показания се установява, че негативните преживявания са в пряка причинна връзка с оттегленото решение на Комисията. Тези вреди са доказани с неопроверганите свидетелски показания, както и с останалите доказателствата по делото, преценени в тяхната съвкупност.

 Съдът намира, че по делото са установени всички предпоставки на иска с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ относно  претърпените от  ищеца неимуществени вреди от оттегленото решение на Комисията. Негативните преживявания на ищеца са  пряка и непосредствена последица от издаването на оттегления административен акт, поради което подлежат на обезщетяване на основание чл. 4 от ЗОДОВ.

 Обезщетение се дължи за всички претърпени преки и непосредствени неимуществени вреди за исковия период от датата на оттегляне на решението на Комисията – 29.01.2015 г.  до датата на завеждане на исковата молба – 10.10.2019 г. – петдесет и седем месеца.

Неимуществените вреди нямат материален еквивалент за пострадалия, поради което в  чл. 52 от ЗЗД е регламентирано, че следващото се за тях обезщетение  се определя по справедливост, с оглед характера на деянието, естеството на увреждането и степента на претърпените морални страдания.  След преценка на тези обстоятелства по делото, съдът намира, че справедливото обезщетение е в размер на общо 11 400 лева за целия исков период от петдесет и седем месеца – по двеста лева за всеки  месец. В останалата част за разликата до претендираната сума от общо двадесет хиляди лева, искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

С оглед частичната основателност на главния иск, частично основателен се явява и акцесорния иск за присъждане на законната лихва върху сумата на обезщетението.

 Съгласно т. 4 от Тълкувателно решение № 3/22.04.2005 г. на ВКС по тълк. гр. д. № 3/2004 г. на ОСГК, при незаконни актове на администрацията началният момент на забавата и съответно на дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението е влизане в сила на решението, с което се отменят унищожаемите административни актове. В настоящия случай оттеглянето на  решението на Комисията е станало с  нейно решение от 11.03.2015 г. Поради това и по аргумент на цитираното тълкувателно решение, искът за присъждане за законната лихва върху присъдената сума на обезщетението от 11 400 лв. следва   да се уважи с начален момент датата на оттегляне на решението на Комисията до окончателното изплащане на сумата. До пълния размер на исковата претенция искането за присъждане на лихва върху тази разлика следва да се отхвърли.

При този изход на делото следва да се присъдят на ищеца направените разноски по делото по съразмерност в съответствие с уважената част от иска.

Искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да се остави без уважение, тъй като в производството по ЗОДОВ не се присъжда юрисконсултско възнаграждение.

 

 

По изложените съображения и на основание чл. 203 от АПК във връзка с чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ, съдът 

 

                                                    Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА Комисията  за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на българските граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия да заплати на Т.С.Г. *** сумата от общо 11 400 (единадесет хиляди и четиристотин) лева, представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, причинени от  Решение № 2-455/29.01.2015 г. на Комисията, с което е обявена неговата принадлеженост към органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА, оттеглено по реда на чл. 156 от АПК с решение № 2-455-А от 11.03.2015 г. на Комисията, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на оттегляне на решението – 11.03.2015 г. до окончателното изплащане на сумата.

ОТХВЪРЛЯ предявения от Т.С.Г. иск против Комисията  за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на българските граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия за сумата от осем хиляди и шестотин лева (явяваща се разлика между присъдената сума от единадесет хиляди и четиристотин лева и претендираната сума от двадесет хиляди лева), ведно със законната лихва върху отхвърлената част от исковата претенция.

ОСЪЖДА Комисията  за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на българските граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия да заплати на Т.С.Г. *** сумата от 176.70 (сто седемдесет и шест лева и седемдесет стотинки) лева, представляваща разноски по съразмерност за адвокатско възнаграждение и държавна такса за образуване на адмиистративно дело според уважената част на иска.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Комисията  за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на българските граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на двеста лева.

Решението може да бъде оспорено  в 14-дневен срок от съобщаването му  чрез Административен съд Ловеч пред Върховния административен съд.

Препис от него да се изпрати на страните и Окръжна прокуратура Ловеч.

 

                            АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: