№ 267
гр. Перник, 16.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Кристина Н. Костадинова
при участието на секретаря Кристина Ант. И.
като разгледа докладваното от Кристина Н. Костадинова Гражданско дело №
20221720105655 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124 от ГПК.
Образувано е по искова молба на С. И. Р., с ЕГН: **********, подадена
чрез процесуалния й представител – адв. В., срещу „Топлофикация Перник“
АД, с ЕИК: *********, с която се иска да бъде признато за установено, че
ищецът НЕ ДЪЛЖИ на ответника следните суми: сумата от 384.09 лева –
главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.01.2010 г. до
30.04.2013 г. за имот с адрес: гр. ***** и сумата от 91.27 лева – обезщетение
за забава на месечните плащания за периода от 03.03.2010 г. до 13.05.2014 г.,
за които суми е издаден изпълнителен лист от 29.10.2015 г. и заповед №
4078/07.08.2014 г. за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. №
4979/2014 г. по описа на Пернишкия РС /Решение № 472/24.04.2015 г. по гр.д.
№ 6511/2014 г. на Пернишкия РС/, и които суми са предмет на изпълнително
дело № 1436/2016 г. по описа на ЧСИ СТ.Б., образувано по молба на
ответника, както и разноските по двете граждански дела – ч.гр.д. №
4979/2014 г. и гр.д. № 6511/2014 г. на Пернишкия РС и разноските по
изпълнителното дело, поради погасяване на сумите по давност. Претендират
се и направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че по молба с дата 25.10.2016 г. от
ответника като взискател срещу ищцата е образувано изпълнително дело №
1436/2016 г. по описа на ЧСИ СТ.Б.. Твърди се, също че изпълнителното
производството е образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден на
29.10.2015 г. по ч.гр.д. № 4979/2014 г. по описа на РС Перник, за процесните
суми. Изпълнителният лист бил издаден в заповедното производство, но след
проведено и исково такова – приключило с Решение № 472/24.04.2015 г. по
гр.д. № 6511/2014 г. на Пернишкия РС. Поради това от ищцата се
1
претендирали и разноските по двете граждански дела.
Посочва се, че по изпълнителното дело е извършено проучване на
имущественото състояние на длъжника, като са наложени и два запора – на
трудово възнаграждение и на МПС – с дата 07.11.2016 г. Въпреки това обаче
от длъжника не били събрани никакви суми. Други действия по
изпълнителното дело в продължение на следващите две години не били
извършвани. В тази връзка и се твърди, че същото било прекратено по право
на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Поддържа се, че всякакви други
действия или молби след настъпване на перемпцията били без правно
значение.
На следващо място се излагат подробни доводи, че процесните суми са
погасени по давност, доколкото след перемиране на изпълнителното дело не
били предприети други валидни действия по принудително изпълнение.
Обръща се внимание, че периодът на погасителната давност за процесните
вземания бил пет години, предвид наличието на влязло в сила съдебно
решение. Излагат се доводи и с оглед приложението на ППВС № 3/1980 г. на
ВС и на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълкувателно дело №
2/2013 г. на ОСГТК на ВКС в настоящия случай. В тази връзка се иска
предявеният иск да бъде уважен.
С исковата молба са представени: уведомление за доброволно
изпълнение, молба за образуване на изпълнително дело, изпълнителен лист.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по
делото е постъпил писмен отговор, с който предявените искове се оспорват
като неоснователни. В тази връзка се твърди, че ответникът не е бездействал
по отношение принудителното събиране на процесните вземания, а напротив
– образувал е изпълнително дело въз основа на представения по делото
изпълнителен лист, а именно: изп.д. № 1436/2016 г. по описа на ЧСИ СТ.Б.. В
хода на посоченото изпълнително дело били предприемани регулярно
множество изпълнителни действия, които прекъсвали давността за
процесните вземания. По тези съображения и дружеството счита, че същите
не са погасени по давност. В тази връзка се излагат подробни доводи с оглед
приложението на Постановление на пленума на ВС № 3/18.11.1980 г. и на
Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълкувателно дело № 2/2013 г.
на ОСГТК на ВКС в настоящия случай. Цитирана е и съдебна практика –
Решение № 37/24.02.2021 г. по гр.д. № 1747/2020 г. на 4-то г.о. на ВКС. С тези
аргументи се иска претенциите да бъдат отхвърлени.
В хода на производството по делото е изискано и приложено копие от
изп.д. № 1436/2016 г. по описа на ЧСИ СТ.Б..
В съдебно заседание, проведено на 20.02.2023 г., ищецът чрез
процесуалния си представител изразява становище за уважаване на исковете.
Процесуалният представител на ответника изразява становище за
отхвърляне на претенциите.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните,
приема за установено от фактическа страна следното:
2
Страните не спорят, а и видно от материалите по приложеното изп.д. №
1436/2016 г. по описа на ЧСИ СТ.Б. от ответното дружество е депозирано
заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК срещу ищцата за вземанията, които са предмет на настоящото
производство – за вземането за главница, както и за обусловените от същото
вземания за обезщетение за забава, лихви и разноски. В тази връзка по
подаденото заявление районният съд е издал заповед № 4078 от 07.08.2014 г.
по ч.гр.д. № 4979/2014 г. по описа на РС Перник. Срещу издадената заповед е
постъпило възражение, в която връзка е образувано гр.д. № 6511/2014 г. по
описа на Пернишкия РС. Последното е приключило с Решение №
472/24.04.2015 г. Доколкото с влизане в сила на решението заповедта също е
влязла в сила, по делото е издаден изпълнителен лист от 29.10.2015 г. Въз
основа на последния по молба на ответното дружество от 25.10.2016 г. е
образувано изпълнително дело при ЧСИ СТ.Б., като на последния е
възложено да извърши действия по принудително изпълнение в това число
като наложи запор върху вземания на длъжника.
От приложеното в цялост копие от изпълнителното дело № 1436/2016 г.
се установява, че по същото са извършвани справки за имущественото
състояние на длъжника като до същия е изпратена и покана за доброволно
изпълнение /ПДИ/ от 07.11.2016 г. – относно която за налице данни за
връчване на длъжника чрез залепване на уведомление.
На следващо място от материалите по изпълнителното дело се
установява, че на 07.11.2016 г. са наложени запори върху пенсия и МПС на
длъжника. Суми обаче не са събрани, доколкото е върнат отговор, че
пенсията на длъжника е под несеквестируемия минимум. Данни за
изпълнение върху МПС няма налични. Извършени са и множество справки за
наличности по банкови сметки на длъжника.
Извън горепосочените действия по изпълнителното дело не са
извършвани никакви други действия, нито са постъпили каквито и да било
суми.
Така установената фактическа обстановка налага следните изводи
от правна страна:
Предявените искове са отрицателни установителни искове и са с правно
основание по чл. 124, ал. 1 от ГПК – за установяване недължимост на
вземанията за главница, обезщетение за забава и разноски по изпълнителен
лист от 29.10.2015 г., издаден по ч.гр.д. № 4979/2014 г. по описа на РС
Перник, както и за обусловените разноски по гр.д. № 6511/2014 г. отново на
РС Перник и изп.д. № 1436/2016 г. на ЧСИ Б.. Съдът възприема посочената
правна квалификация, доколкото от твърденията в исковата молба /а и от
представените по делото доказателства/ се установява, че към момента на
предявяване на исковата претенция не е налице висящо изпълнително дело
относно процесните вземания.
По допустимостта:
Настоящият съдебен състав намира за допустима исковата претенция в
цялост. Посоченият извод се обосновава с трайната съдебна практика, в това
3
число на ВКС, където изрично се приема допустимостта на отрицателен
установителен иск за недължимост на вземане, признато на несъдебно
изпълнително основание, поради изтекла, след прекратяване на
изпълнителното производство, образувано въз основа на издадения на това
основание изпълнителен лист, погасителна давност, включително такъв иск е
допустим независимо дали за събирането на това вземане има висящо
изпълнително производство към момента на предявяването му. Това
разрешение е възприето, доколкото правната сфера на ищеца се явява
накърнена и само въз основа на съществуващия в полза на кредитора (бивш
взискател) изпълнителен титул, който материализира вземане, отричането на
което, въз основа на факти, настъпили след приключване на производството,
в което е издадено изпълнителното основание, ищецът има интерес да
установи. Достатъчен е безспорният интерес на ищеца от осуетяване
възможността за иницииране на ново изпълнително производство. Без правно
значение за интереса от иска е дали кредиторът е отписал едно свое вземане,
отчитайки го като загуба, или продължава да го води по избран от него начин,
за да може да осчетоводи последващо надлежно доброволно плащане
(доброволно плащане от длъжника ще е надлежно и след позоваването на
давността, както и след влизането в сила на решение, с което искът за
недължимост на вземането е уважен поради погасителна давност, респ. след
влизането в сила на решение, с което искът за вземането е отхвърлен като
погасен по давност). Даже да не ги води счетоводно като задължения на
ищеца, за ответника по иска винаги е налице възможност за ново
изпълнително дело докато изпълнителният лист не бъде обезсилен или не се
установи по исков ред недължимост на сумите по него, което от своя страна
обуславя и интереса от отрицателния установителен иск.
Освен това длъжникът има интерес от иск за несъществуване на
вземането и когато не е заплашен непосредствено от принуда (процесуална
или извънпроцесуална), тъй като може да поиска решение при признание на
иска. При действието на новия ГПК ответникът по предявен установителен
иск не може да предизвика прекратяване на делото поради отсъствието на
правен интерес у ищеца, тъй като ищецът има интерес да получи решение при
признание на иска. Ответникът обаче може да удовлетвори този правен
интерес на ищеца, като направи признанието /в този смисъл Определение №
549 от 29.11.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4317/2018 г., IV г. о., ГК,
Определение № 513/ 24.11.2016 г. по ч. т. д. № 1660/ 2016 г., І т. о.,
Определение № 410 от 20.09.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3172/2018 г., IV г.
о. и Определение № 649/26.07.2019 г. по в.ч.гр.д. № 323 от 2019 г. на
Пернишкия ОС и др./.
По основателността:
По отношение на приложимия давностен срок спрямо процесните суми
следва да се отбележи, че в съдебната практика действително е налице спор
относно давността за вземания, установени със заповед за изпълнение в
случаите, когато се касае за вземания, попадащи в разпоредбата на чл. 111 от
ЗЗД и в частност относно т.нар. периодични плащания, погасявани и съгласно
Тълкувателно решение № 3 от 18 май 2012 г. по тълк. дело № 3/2011г. на
4
ОСГТК на ВКС с кратката тригодишна давност. В настоящия случай обаче за
вземанията, предмет на производството, е било образувано и исково
производство по чл. 415 от ГПК /въз основа на заповедното такова след
подадено възражение/. По тези съображения и спрямо последните следва да
се прилага общата петгодишната погасителна давност съгласно чл. 117, ал. 2
от ЗЗД – доколкото е налице съдебно решение за установяването им. Същите
изводи са относими и претенциите за лихви.
Налице е и противоречива практика от кога тече срокът по чл. 433, т. 8
от ГПК – дали от последното изпълнително действие или от последното
поискано от взискателя действие съответно относно началния момент на
давността /по тези въпроси е постановено Решение № 37/24.02.2021 г. по гр.д.
№ 1747/2020 г. на 4-то г.о. на ВКС/. Предвид възприетата по настоящото дело
фактическа обстановка обаче съдът не намира за нужно да обсъжда в детайли
посочените противоречия.
На следващо място съдът отбелязва, че в настоящия случай ищецът
навежда единствено доводи за изтекла погасителна давност след образуване
на изпълнителното дело, поради което и като предмет на делото не са
въведени твърдения за изтекла давност преди издаване на заповедта за
изпълнение, съответно на изпълнителния лист, нито преди образуване на
изпълнителното производство.
В конкретния случай по делото се установява, че въз основа на
заповедта за изпълнение, съдебното решение и издадения изпълнителен лист
от 29.10.2015 г. по молба на ответното дружество на 25.10.2016 г. при ЧСИ Б.
е образувано изп.д. № 1436/2016 г.
В тази насока следва да се отбележи, че между датата 28.10.2015 г.
/деня преди издаване на изпълнителния лист/, когато най-късно е влязло в
сила Решение № 472/24.04.2015 г. по гр.д. № 6511/2014 г. по описа на РС
Перник и датата на образуване на изп.д. № 1436/2016 г. – 25.10.2016 г. е
изминал период от около една година.
На 07.11.2016 г. до длъжника е изпратена ПДИ, връчена чрез залепване
на уведомление. Посочените действия обаче нямат отношение нито към
перемпцията, нито към давността, доколкото не е поискано или допуснато
разсрочване на дълга, нито е извършено признание на същия.
На следващо място действително по посоченото изпълнително дело не
са събрани никакви суми. Извършени са обаче две изпълнителни действия –
изразяващи се в налагане на запор на МПС и на пенсия – и двете с дата
07.11.2016 г. Други действия не се искани и извършвани, нито са подавани
други молби от взискателя извън молбата за образуване на изпълнителното
дело.
В тази връзка и по аргумент от чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК изп.д. №
1436/2016 г. действително следва да се приеме за прекратено по право на
07.11.2018 г. /две години след налагане на запор на вземане по арг. от
Решение № 37/24.02.2021 г. по гр.д. № 1747/2020 г. на 4-то г.о. на ВКС/.
Предвид датата на образуване на изп.д. № 1436/2016 г. /25.10.2016 г./ към
същото приложение намира единствено Тълкувателно решение № 2 от
5
26.06.2015 г. по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Поради
това през периода на висящност на изп.д. № 1436/2016 г. давността не е
спирана, а единствено прекъсвана с всяко изпълнително действие. Поради
това давността за вземанията е прекъсната на 25.10.2016 г. – с образуване на
изпълнителното дело и след това отново на 07.11.2016 г. с налагане на запор.
Перемпцията на изпълнителното дело няма отношение към давността – по
арг. и от цитираното Решение № 37/24.02.2021 г. по гр.д. № 1747/2020 г. на 4-
то г.о. на ВКС, поради което и давността за вземанията е започнала да тече
отново от 07.11.2016 г. От тази дата до образуване на настоящото дело
/31.10.2022 г./ е изтекъл период от повече от пет години, поради което
исковата претенция следва да се приеме за основателна.
По исканията за разноски на страните:
Искане за разноски в производството са направили и двете страни.
Предвид изхода на делото такива се дължат само на ищеца.
Ищецът претендира разноски за държавна такса 51.20 лева / с включена
такса превод 1.20 лева/, 24 лева такса за копие от изпълнително дело и 400
лева адвокатски хонорар. Посочените разноски са действително извършени
видно от платежни нареждания и договор за правна защита и съдействие.
Адвокатският хонорар не е прекомерен с оглед фактическата и правна
сложност на делото, като такова възражение от ответника не е и направено. В
тази връзка и на ищеца следва да се присъди сумата от 475.20 лева.
Претенцията за разноски на ответното дружество е неоснователна.
Водим от горното, Пернишкият районен съд:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че С. И. Р., с ЕГН: ********** и
адрес: гр. Перник, ул. Благой Гебрев, бл. 62/Д, ап. 117 НЕ ДЪЛЖИ на
„Топлофикация Перник“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ „Република“ следните суми:
сумата от 384.09 лева – главница за неплатена топлинна енергия за периода
от 01.01.2010 г. до 30.04.2013 г. за имот с адрес: гр. ***** и сумата от 91.27
лева – обезщетение за забава на месечните плащания за периода от
03.03.2010 г. до 13.05.2014 г., за които суми е издаден изпълнителен лист от
29.10.2015 г. и заповед № 4078/07.08.2014 г. за изпълнение на парично
задължение по ч.гр.д. № 4979/2014 г. по описа на Пернишкия РС /Решение №
472/24.04.2015 г. по гр.д. № 6511/2014 г. на Пернишкия РС/, и които суми са
предмет на изпълнително дело № 1436/2016 г. по описа на ЧСИ СТ.Б.,
образувано по молба на ответника, както и разноските по двете граждански
дела – ч.гр.д. № 4979/2014 г. и гр.д. № 6511/2014 г. на Пернишкия РС и
разноските по изпълнителното дело, поради погасяване на сумите по давност.
ОСЪЖДА „Топлофикация Перник“ АД, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ „Република“
ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на С. И. Р., с ЕГН:
6
********** и адрес: гр. Перник, ул. Благой Гебрев, бл. 62/Д, ап. 117 сумата от
общо 475.20 лева, представляваща разноски в настоящото исково
производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
7