№ 4160
гр. София, 16.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 108-МИ СЪСТАВ, в публично
заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА
КЪНЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА В. МАРТИНОВА
като разгледа докладваното от МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА КЪНЕВА
Административно наказателно дело № 20231110214471 по описа за 2023
година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на „Топливо“ АД с ЕИК ********* срещу
наказателно постановление (НП) № КГ-2514/28.09.2023 г., издадено от
председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор
(ДАМТН), с което на жалбоподателя на основание чл. 67, ал. 3 от Закона за
енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ) е наложена имуществена
санкция в размер на 50 000 (петдесет хиляди) лева за извършено нарушение на
чл. 47, ал. 4, вр. ал. 1, т. 3 от ЗЕВИ.
В жалбата се моли за отмяна на атакуваното НП по съображения,
свързани с неговата незаконосъобразност, неправилност и необоснованост,
както и с постановяването му при нарушение на материалния закон и при
допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Сочи се,
че наложената имуществена санкция противоречала на чл. 50 от Хартата на
основните права на Европейския съюз, както и на практиката на Съда на ЕС,
тъй като същата била кумулирана с прилагането на принудителна
1
административна мярка за същото деяние. Твърди се, че наказващият орган е
следвало да прецени дали едновременното провеждане на процедури по
търсене на отговорност и налагане на санкции не превишавало границите на
необходимото за постигане на легитимните цели, преследвани от закона. В
този смисъл се твърди, че наложената имуществена санкция е прекомерна и
несъответна на тежестта на разглежданото нарушение. На следващо място са
наведени доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, изразяващи се в това, че не са изследвани и събрани служебно всички
доказателства, както и че липсва подробно описание на обстоятелствата, при
които се твърди да е извършено нарушението. Отделно от това е поставен
акцент върху установеното процентно несъответствие, което според
жалбоподателя би могло да се дължи на замърсяване на пробата или грешка
при вземането й или лабораторното й изследване. В условията на
евентуалност е релевирано възражение за маловажност на случая, което е
аргументирано с добросъвестното поведение на дружеството-жалбоподател в
качеството му на търговец, отсъствието на предишни негови провинения и
липсата на настъпили вследствие на деянието вредни последици.
В съдебно заседание, жалбоподателят „Топливо“ АД - редовно призован,
се представлява от адв. К., който моли съда да уважи подадената жалба.
Придържа се към заявеното си искане за цялостна отмяна на НП поради
пълното му противоречие с трайната практика на Съда на ЕС. Позовава се на
посочените вече процесуални нарушения, като в допълнение изтъква неяснота
в качеството, въз основа на което е ангажирана отговорността на доверителя
му. Наред с това сочи, че оспореният санкционен акт е издаден от наказващия
орган без да се посочат мотиви защо не е приложен чл. 28 от ЗАНН. В
постъпили по делото писмени бележки адв. К. преповтаря и доразвива
застъпените си вече доводи. В допълнение към тях изтъква, че отговорността
за несъответствието в качествените измерители на дизеловото гориво
следвало да се носи от производителя, съответно – вносителя му, а не от
неговия получател – каквото се явявало „Топливо“ АД. Намира за недоказан
факта на предлагане на пазара на процесното гориво, както и точната
спецификация на горивото, от което е взета контролна проба за изследване.
Въззиваемата страна – председател на Държавната агенция за
метрологичен и технически надзор, редовно призована, не изпраща
представител.
2
Съдът, след като извърши цялостна преценка на събраните в хода на
делото писмени и устни доказателства и доказателствени средства, като
обсъди доводите и възраженията на жалбоподателя, прие за установено
следното от фактическа страна:
Жалбоподателят „Топливо“ АД стопанисвал търговски обект –
бензиностанция „Божурище 3901“, находяща се в гр. Божурище, бул. „Европа“
№ 4, в качеството си на лице, което разпространява течни горива с цел
зареждане на горивните резервоари на моторни превозни средства на
потребителите, включително на собствени моторни превозни средства.
На 15.03.2023 г. длъжностни лица от Главна дирекция „Контрол на
качеството на течните горива“, Регионален отдел „Проверка и контрол на
качеството на течните горива – Южна България“ при Държавната агенция за
метрологичен и технически надзор извършили проверка на горепосочената
бензиностанция, в присъствието на заместник-управителя на обекта –
Костадин Божилов. В хода на проверката било установено, че чрез
предлагането за продажба се разпространява течно гориво за дизелови
двигатели, за което била издадена Декларация за съответствие №
23/16.02.2023 г., издадена от „Топливо“ АД. Въз основа на представените
експедиционни бележки било констатирано, че в резервоар № 2, свързан с
бензиноколонка № 2, е било разтоварено течно дизелово гориво в количество
от 28 534 литра.
Свидетелят И. Л. на длъжност „старши инспектор“ в ГД „ККТГ“ на
ДАМТН пристъпил към вземане на проби, като за целта източил 5 литра от
горивото през дозиращия накрайник, разположен на бензиноколонка № 2,
след което запълнил около 80 % от обема на шест броя еднолитрови метални
съдове за еднократна употреба с контролни проби от течното гориво. Същите
били затворени, етикетирани и пломбирани, след което били разпределени и
изпратени за изследване в стационарна лаборатория за изпитване на горива,
смазочни материали и присадки, разполагаща с валиден сертификат за
акредитация с рег. № 35 ЛИ/23.11.2020 г. Вследствие на проведеното
изпитване на предоставените представителни проби бил съставен Протокол №
С-0086/16.03.2023 г., резултатите от който били анализирани в изготвения
Констативен протокол за съдържание на биологично гориво в течно гориво с
№ КП-0145-Б/16.03.2023 г. В него било отбелязано, че подложеното на
3
изследване гориво за дизелови двигатели не съответства на изискването за
съдържание на биогориво в течно гориво, което становище било възприето и в
изготвеното експертно заключение. Съобразно получените резултати от
проведеното изпитване по метода на инфрачервената спектрометрия,
показателят „съдържание на метилови естери на мастни киселини“ бил 5,2
процента, при норма от минимум 6 процента обемни. Контролните органи
съобразили Българският държавен стандарт EN ISO 4259-2 „Нефтопродукти и
сродни продукти. Прецизност на методите за измерване и на резултатите –
Част 2: Тълкуване и приложение на данните за прецизност относно методите
на изпитване“, където при получен резултат от изпитване под 5.78 % обемни,
се приема, че горивото не съответства на изискванията за съдържание на
биодизел в гориво за дизелови двигатели.
В резултат на извършената проверка на 12.05.2023 г., в отсъствие на
представител на „Топливо“ АД /след като дружеството било надлежно
поканено за изпращане на представител за съставяне на АУАН/, свидетелят И.
Л. - служител в ДАМТН, съставил срещу дружеството акт за установяване на
административно нарушение № А-80/12.05.2023 г. за това, че на 15.03.2023 г. е
предлагало на обект - бензиностанция „Божурище 3901“ с адрес: обл. София,
общ. Божурище, гр. Божурище, бул. „Европа“ № 4, течно гориво – Гориво за
дизелови двигатели, за което на 16.03.2023 г. с Констативен протокол № КП-
0145-Б/16.03.2023 г. е установено несъответствие с изискванията за
съдържание на биогориво в течно гориво, с което дружеството-жалбоподател,
в качеството си на краен разпространител по смисъла на § 1, т. 12 от ДР на
ЗЕВИ във връзка с § 1, т. 20 от ДР на ЗЧАВ, е извършило нарушение на чл. 47,
ал. 4, вр. ал. 1, т. 3 от ЗЕВИ.
На 30.05.2023 г. актът бил предявен за запознаване на изпълнителния
директор на „Топливо“ АД – Преслав Козовски, който го подписал без да
посочи възражения. Такива не били депозирани и в срока по чл. 44, ал. 1 от
ЗАНН.
Въз основа на така съставения АУАН № А-80/12.05.2023 г. било издадено
и обжалваното наказателно постановление № КГ-2514/28.09.2023 г., с което на
„Топливо“ АД с ЕИК *********, на основание чл. 67, ал. 3 от ЗЕВИ е
наложена имуществена санкция в размер на 50 000 (петдесет хиляди) лева за
извършено нарушение на чл. 47, ал. 4, вр. ал. 1, т. 3 от ЗЕВИ. Препис от
4
наказателното постановление бил връчен на 03.10.2023 г. чрез пощенска
услуга, а на 16.10.2023 г. на електронната поща на ДАМТН била депозирана и
жалба срещу него.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени
средства - показанията на свидетелите И. Л. и Слав Власаков, справка от
електронната деловодна система на ДАМТН, заповед за прилагане на ПАМ №
С-0145-Б/17.03.2023 г., покани за съставяне на АУАН, протокол за изпитване
№ С-0086/16.03.2023 г., констативен протокол за съдържание на биогориво в
течно гориво № КП-0145-Б/16.03.2023 г., известие за доставяне на НП, заповед
№ А-116/11.03.2022 г. на председателя на ДАМТН, протокол № С-
0038/15.03.2023 г. за проверка и вземане на проба от течно гориво, фискални
бонове, декларация за съответствие на качеството на течните горива № 23 от
16.02.2023 г., експедиционни бележки, заявки за изпитване на течни горива,
протокол от изпитване № В-0065-2/16.03.2023 г., експертно заключение за
съдържание на биогориво в течно гориво № Е3-0200-Б/16.03.2023 г.,
сертификат за акредитация на лаборатория за изпитване на горива с рег. № 35
ЛИ от 23.11.2020 г., заповед № А 671 от 23.11.2020 г. на и.д. на ИА „Българска
служба за акредитация, протокол за посещение на адрес, протоколи от
изпитвания на течни горива и констативни протоколи и експертни заключения
за изследване съдържанието на биогориво в течни горива.
Събраните по делото доказателствени материали са еднопосочни,
взаимнодопълващи се, безпротиворечиви и в пълнота изясняват релевантната
фактология. Съдът кредитира изцяло показанията на свидетеля И. Л. , тъй
като същите са обективни, добросъвестно депозирани и информативни
досежно значимите за предмета на доказване факти. В качеството си на
инспектор при ДАМТН, Л. е извършил проверката в стопанисвания от
жалбоподателя обект „бензиностанция“ в гр. Божурище заедно със своя колега
Георги Бъчваров. Събраните посредством разпита на актосъставителя
фактически данни са последователни и логични, като в тях той пространно и
изчерпателно описва обстоятелствата около предприетата проверка на
бензиностанцията, вземането на представителни проби от течното гориво,
лабораторното му изследване и изграждането на заключение за
несъответствието му със законовите изисквания за процентно съдържание на
биодизел в неговата композиция.
5
Показанията на свидетеля Слав Власаков не допринасят съществено за
изясняването на релевантната фактическа обстановка. Същите способстват
единствено за потвърждението на заявените от страна на защитата
добросъвестни търговски практики, упражнявани от страна на дружеството-
жалбоподател.
Кореспондиращи с показанията на разпитаните свидетели са и писмените
доказателства по делото, и по-конкретно - протоколите за вземане на проби,
протоколите за тяхното лабораторно изследване и експертното заключение, от
резултатите на което е видно, че съдържанието на метилови естери на
мастните киселини в изпробваното течно гориво за дизелови мотори е под
установените минимални норми. Приетата по делото заповед № А-
116/11.03.2022 г. на председателя на ДАМТН установява компетентността на
свидетеля И. И. Л. към 12.05.2023 г. да съставя актове за установяване на
административни нарушение по чл. 69, ал. 1, т. 4 от ЗЕВИ.
С ниска степен на информативно съдържание и доказателствена
стойност относно релевантните фактически обстоятелства се отличават
значителните по своя обем писмени материали, представени от страна на
жалбоподателя, касаещи резултатите от предходно извършвани проверки за
съответствие на течните горива, предлагани от жалбоподателя в други негови
търговски обекти. Именно по причина, че тези проверки са провеждани в
различни периоди, касаят други обекти, стопанисвани от „Топливо“ АД, и
всяко зареждане е индивидуално същите се явяват неотносими към основния
предмет на доказване по делото. Чрез тях жалбоподателят установява, че
процесното нарушение се явява първо по ред и до момента дружеството
стриктно е изпълнявало законовите си задължения.
Съдът кредитира и останалите писмени доказателства, събрани по реда
на чл. 283 от НПК като обективни и достоверни.
При така установената фактическа обстановка съдът направи
следните правни изводи:
Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в
чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 14-дневен срок, от процесуално легитимирано лице и
срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което се явява процесуално
допустима.
Разгледана по същество, същата е основателна.
6
В настоящото производство съдът е длъжен да провери законността на
обжалваното наказателно постановление, като в този смисъл извърши
проверка за спазването на материалния и процесуалния закон, без да е
обвързан от основанията, изложени в жалбата - арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК,
вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие съдът констатира, че
АУАН и НП са издадени от компетентни за това административни органи -
видно от т. 1.4. от заповед № А-116/11.03.2022 г. на председател на ДАМТН,
свидетелят И. И. Л. е оправомощен да съставя актове за установяване на
административни нарушения по чл. 69, ал. 1, т. 4 вр. чл. 67 от ЗЕВИ, а
компетентността на административнонаказващият орган произтича от
изричната разпоредба на чл. 69, ал. 2, т. 4 от ЗЕВИ.
Спазени са и посочените в чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН давностни
срокове - нарушението е установено при получаването на резултатите от
лабораторното изпитване на контролните проби на 16.03.2023 г., а АУАН е
съставен по-малко от два месеца по-късно - на 12.05.2023 г. Наказателното
постановление пък е издадено на 28.09.2023 г. - преди изтичане на
шестмесечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН.
Аргументите на жалбоподателя във връзка с кумулативното налагане на
имуществена санкция и прилагане на принудителна административна мярка
по забрана разпространението на точно определено количество гориво за
дизелови двигатели, не се споделят от настоящия съдебен състав. Това е така,
тъй като наложеното административно наказание по ЗАНН има изявено
санкционен характер, докато с приложената ПАМ се преследва функционално
различни цели - предотвратяване и преустановяване на административното
нарушение, както и предотвратяване и отстраняване на вредните последици
от него. Общата възможност за налагане на ПАМ произтича от разпоредбата
на чл. 22 от ЗАНН, а видът на съответните мерки, органите, които ги прилагат,
процедурите за това, материалните предпоставки за налагането им и редът за
тяхното обжалване се уреждат в съответния специален закон – чл. 55 и
следващите от ЗЕВИ. Оплакванията на жалбоподателя, свързани с наложената
му ПАМ, нямат отношение към преценката за законосъобразност на
процесното наказателно постановление. Като индивидуален административен
акт, мярката подлежи на самостоятелно обжалване и преследва различни цели
от административното наказване по реда на ЗАНН, поради което
повдигнатите от жалбоподателя въпроси за нейното кумулиране – при
7
наличието на установен в нормата на чл. 55 от ЗЕВИ изричен регламент,
остават извън предмета на настоящото производство.
Съдът намира за необосновано възражението в жалбата за допусната
грешка при вземането на пробата или лабораторното изследване.
Доказателствената съвкупност разкрива стриктното спазване на процедурните
изисквания за удостоверяване съответствието на течното гориво с
изискванията за качество, заложени в Наредбата за изискванията за качеството
на течните горива, условията, реда и начина за техния контрол. Мотивирани и
конкретни доводи, които да обосноват пропуск в дейността на инспекторите,
не бяха наведени в който и да е етап от административнонаказателното
производство. Напротив – възможността за участие на заинтересования субект
в дейността по вземане на контролни проби и тяхното изпитване е била
осигурена с присъствието на представител на проверяваното дружество на
място в търговския обект, предоставянето на представителна проба на
юридическото лице и известяването му за резултатите от лабораторния анализ
с цел гарантиране на възможността му да започне процедура по оспорване по
чл. 22, ал. 9 от Наредбата.
От събраните по делото доказателствата се установи, че „Топливо“ АД, в
качеството си на краен разпространител по смисъла на § 1, т. 12 от
Допълнителните разпоредби на ЗЕВИ, вр. с § 1, т. 20 от Допълнителните
разпоредби на ЗЧАВ - лице, което разпространява течни горива на
бензиностанция с цел зареждане на горивните резервоари на моторните
превозни средства на потребителите, включително на собствени моторни
превозни средства, е адресат на разпоредбата на чл. 47, ал. 4 от ЗЕВИ.
Установи се, че дружеството-жалбоподател „Топливо“ АД е предлагало за
продажба в стопанисвания от него търговски обект – бензиностанция
„Божурище 3901“, находяща се в гр. Божурище, бул. „Европа“ № 4 течно
гориво – гориво за дизелови двигатели, за което е установено посредством
лабораторно изпробване, че не съответства на изискванията за съдържание на
биогориво. Биодизелът е течно гориво за транспорта, което съобразно своята
легална дефиниция, залегнала в § 1, т. §, б. „а“ от ДР на ЗЕВИ представлява
метилов естер, произведен от растителни или животински мазнини, с качество
на дизелово гориво, предназначен за употреба чист или в смес с гориво за
дизелови двигатели. Съдържанието му в изследваната контролна проба е
8
представено с показател от 5.2 %, който не изпълва минималната норма от 6 %
обемни, заложена в разпоредбата на чл. 47, ал. 1, т. 3 от ЗЕВИ (изм. - ДВ, бр.
91 от 2018 г.).
Предвид обстоятелството, че е административното нарушение е
извършено от юридическо лице, то въпросът за вината не следва да се
обсъжда, тъй като отговорността на юридическите лице винаги е обективна и
безвиновна.
Въпреки, че по делото несъмнено се установи, че дружеството –
жалбоподател е осъществило от обективна страна състава на вмененото му
нарушение, съдът намира, че наказателното постановление следва да бъде
отменено поради следното:
Съобразно изложеното в АУАН бензиностанцията, в която
жалбоподателят е предлагал течно гориво, несъответстващо на изискванията
за съдържание на биогориво в течното гориво се намира в гр. Божурище,
респ. това е и мястото, на което според актосъставителя е извършено
нарушението, за което е съставен АУАН. Мястото на нарушението е
посоченото в АУАН експлицитно, с отразяване на населено място и точен
адрес. Същевременно, в наказателното постановление е посочено, че обектът,
в който е разпространявано горивото се намира в гр. София /и именно това
твърдение на АНО е обусловило и компетентността на настоящия съд/.
Промененото място на извършване на нарушението, отразено в НП би могло
да бъде прието за упражняване на правомощията на АНО по чл. 53 от ЗАНН,
ако не беше установено категорично, че действителното място на извършване
на нарушението е това, посочено в АУАН, а не това, посочено в НП. По делото
беше доказано, че проверената бензиностанция се намира в гр. Божурище
/видно от показанията на свидетеля Л. и отразеното в констативния протокол/
респ. там е и мястото, на което в действителност е извършено нарушението, а
не както е посочено в НП – в гр. София.
Времето, мястото, начинът на извършване на деянието и самоличността
на извършителя са основни елементи на всяко едно наказателно и
административнонаказателно обвинение. Всеки един от тези елементи трябва
да бъде доказан по категоричен начин, за да бъде ангажирана отговорността
на дружеството-жалбоподател. След като административното наказание е
наложено за извършено нарушение в град София, то трябва да бъде доказано,
9
че именно в това населено място дружеството е предлагало за продажба течно
гориво, несъответстващо на изискванията за съдържание на биогориво.
Тежестта за доказване в случая е на АНО, който следва да ангажира
доказателства установяващи категорично всички фактически обстоятелства
около твърдяното нарушение, посочени в издаденото НП. В процесния случай
не само не беше доказано мястото на извършване на нарушението, така както
е посочено в НП, а беше категорично установено, че същото е извършено в
друго населено място. С оглед на изложено до тук и след като не се доказа
един от основните елементи на повдигнатото обвинение, а именно посоченото
от наказващия орган място на извършване на нарушението, то наказателното
постановление се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
При този изход на делото принципно право на разноски има
жалбоподателят, но доколкото такива не са претендирани, то и не следва да се
присъждат.
Така мотивиран и на основание чл. чл. 63, ал. 2 т. 1 вр. ал. 3 т. 1 от ЗАНН
Софийски районен съд, НО, 108 състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № КГ-2514/28.09.2023 г., издадено
от председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, с
което на „Топливо“ АД с ЕИК *********, на основание чл. 67, ал. 3 от ЗЕВИ е
наложена имуществена санкция в размер на 50 000 (петдесети хиляди) лева за
извършено нарушение на чл. 47, ал. 4, вр. ал. 1, т. 3 от ЗЕВИ.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд
-София град, в 14-дневен срок от получаване на съобщение, че решението е
изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10