ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 428
27.05.2020
година, град Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, II
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На
двадесет и седми май 2020 година, в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИАНА МАВРОДИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ВЕСЕЛИНА МИШОВА
БОРЯНА
ХРИСТОВА
като
разгледа докладваното от мл. съдия Христова ч.гр.д. №1258 по описа за 2020
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 435 и следв. ГПК и е образувано по жалба на М.Т.Ч. – длъжник по
изпълнително дело №862/2020 г. по описа на ЧСИ Г.И.. Жалбоподателката сочи, че
оспорва представените два броя изпълнителни листове, въз основа на които е
образувано изпълнителното дело поради изтекла погасителна давност. Твърди, че
изпълнителните листове са издадени на 13.03.2012 г. и на 27.03.2012 г., като
взискателят е бездействал и не е предприел действия по събиране на вземането,
поради което счита, че е изтекла общата погасителна давност за вземането и
задължението ѝ следва да се счита за прекратено по давност. Моли съда да прекрати
производството по изпълнителното дело.
Взискателят
„ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД, гр. Стара Загора, чрез пълномощника си адвокат
Т.Д. оспорва жалбата като недопустима, тъй като не е посочено конкретно
действие на ЧСИ, което се обжалва. Счита жалбата и за неоснователна и моли
същата да бъде оставена без уважение. Излага подробни съображения, че давността
за вземането не е текла до 26.06.2015 г. и такава би могла да започне да тече
едва от тази дата, когато е постановено ТР №2/26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС, а
още и че за периода от постановяване на тълкувателното решение до образуване на
изпълнителното дело, а и към настоящия момент не е изтекла общата погасителна
давност.
Приложени
са мотиви на ЧСИ съгласно чл. 436, ал. 3 от ГПК, в които се взема становище за
недопустимост на жалбата поради липса на предмет. Сочи се, че съдебният
изпълнител не притежава правомощия да се произнася по съществуването на
материалното право, а такава преценка може да бъде извършвана само от съда в
рамките на състезателен исков процес.
Съдът,
като обсъди направените оплаквания и възражения и като прецени приложените по
изпълнително дело №862/2020 г. по описа на ЧСИ Г.И., район на действие ОС Стара
Загора, рег. №765, писмени доказателства, намира за установено следното:
Изпълнителното
производство по изп. дело №862/2020 г. е образувано по молба на взискателя
„ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД, гр. Стара Загора, въз основа на
изпълнителен лист от 27.03.2012 г. и изпълнителен лист от 12.03.2012 г., и
двата издадени по гр.д. №736/2011 г. по описа на РС Казанлък, с които М.Т.Ч. е
осъдена да заплати на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД сумите 1029.60 лева
за доставена питейна вода, 351.83 лева – лихва за забава, законната лихва върху
главницата от 07.02.2011 г. до изплащане на вземането, 130.62 лева и 435.83
лева – разноски.
В
хода на изпълнителното производство са направени справки за притежавани от
длъжника имущества, наложен е запор върху пенсия. Длъжникът е получил
съобщението за наложения запор на 25.02.2020 г. На 02.03.2020 г. е депозирана
жалбата, предмет на разглеждане в настоящото производство.
При
така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Уредбата
на действащия ГПК е подчинена на принципа за ограничаване процесуалните
възможности на участниците в изпълнителното производство да атакуват
процесуалната законосъобразност на действията по изпълнението, като допустимите
за обжалване действия и активно процесуално легитимираните лица са изрично
посочени.
Според
чл. 435, ал. 2 от ГПК длъжникът може да обжалва единствено следните действия на
съдебния изпълнител: 1. постановлението за глоба; 2. насочването на
изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо; 3. отнемането на
движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен
надлежно за изпълнението; 4. отказа на съдебния изпълнител да извърши нова
оценка по реда на чл. 468, ал. 4 и чл. 485 ГПК; 5. определянето на трето лице
за пазач, ако не са спазени изискванията на чл. 470, както и в случаите по чл.
486, ал. 2; 6. отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да
приключи принудителното изпълнение и 7. разноските по изпълнението.
Съгласно посочената разпоредба на ГПК, на
длъжника е призната активна легитимация за обжалване на отказа да бъде прекратено
производството на принудително изпълнение. В конкретния случай обаче жалбата не
е насочена срещу подобен отказ или друго конкретно действие на съдебния
изпълнител, а представлява отправено до съда искане за прекратяване на
изпълнителното производство поради погасяване на вземането по давност. Подобно
искане обаче не подлежи на разглеждане в производство като настоящото. В случай
че между страните е налице спор за материалното право относно погасяването му
поради изтичане на давностен срок, то този спор следва да бъде разрешен по
исков ред. Единствено влязлото в сила съдебно решение, ако е в полза на
длъжника в изпълнителното производство, би било основание за прекратяване на
изпълнението на основание чл. 433, т. 7 от ГПК.
Съгласно
чл. 439 от ГПК длъжникът разполага с възможността да предяви иск, чрез който
може да установява фактите, възникнали след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание, от които факти
длъжникът черпи права, изключващи изпълняемото право – погасяване на правото на
принудително изпълнение, поради плащане, прихващане, изтекла погасителна
давност и др. Законът обаче не е предоставил компетентност нито на съдебния изпълнител, нито на съда в
производство по реда на чл. 435 и следващите от ГПК да правят подобни
констатации. Това може да бъде сторено, както беше посочено, в исково
производство.
В
настоящия случай липсва някоя от изчерпателно уредените хипотези на обжалваеми
действия на съдебния изпълнител. Поради това съдът намира, че жалбата е
процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, а
производството по настоящето дело следва да бъде прекратено.
Мотивиран
от изложеното, Окръжен съд Стара Загора
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата
на М.Т.Ч. против действия на ЧСИ Г.И., район на действие ОС Стара Загора, рег.
№765 на КЧСИ, по изпълнително дело №862/2020 г.
ПРЕКРАТЯВА
производството по в.гр.дело №1258/2020 г. по описа на ОС Стара Загора.
Определението
подлежи на обжалване пред Пловдивския апелативен съд в едноседмичен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: