№ 4126
гр. София, 09.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Пепа Маринова-Тонева
Василена Дранчовска
при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева
като разгледа докладваното от Пепа Маринова-Тонева Въззивно гражданско
дело № 20231100510967 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 20095809 от 30.06.2023 г. по гр.д. № 1349/2016 г.
Софийски районен съд, 31 състав осъдил на основание чл. 31, ал. 2 ЗС Й. Г. Д.,
ЕГН **********, да заплати на С. Г. Д., ЕГН **********, следните суми:
сумата от 5 153.85 лв., представляваща обезщетение за лишаване от
ползването на собствените на ищеца 1/2 ид. ч. от сутерена (77 кв. м) на
недвижим имот, находящ се в гр. София, кв. *******, УПИ XХІ-300, за
периода от 10.01.2011 г. до 10.01.2016 г., ведно със законната лихва от
11.01.2016 г. до изплащане на вземането; сумата от 6 098.82 лв.,
представляваща обезщетение за лишаване от ползването на собствените на
ищеца 1/2 ид. ч. от третия подпокривен тавански етаж (120 кв. м) на недвижим
имот, находящ се в гр. София, кв. *******, УПИ XХІ-300, за периода от
10.01.2011 г. до 10.01.2016 г., ведно със законната лихва от 11.01.2016 г. до
изплащане на вземането. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът е осъден
да заплати на ищеца сумата от 1 425.34 лв. - разноски по делото; На основание
чл. 78, ал. 4 ГПК ищецът е осъден да заплати на ответника сумата от 249.82
лв. – разноски по делото.
1
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответника Й. Г. Д.,
който го обжалва изцяло с оплаквания за неправилност – неправилно
приложение на материалния закон, съществено нарушение на
съдопроизводствените правила и необоснованост. Неправилно
първоинстанционният съд приел, че нотариалната покана се отнася до
процесните имоти, тъй като „в исковата молба били посочени същите имоти с
площи като в нотариалната покана“ и „с оглед на горецитираните решения на
ВКС и СГС между страните по делото е допусната делба именно на
процесните имоти“. Тази извод не почивал на конкретно установените факти,
а на хипотетични предположения. Нотариалната покана била регистрирана
пред нотариуса на 07.12.2010 г. и още същия ден била връчена на въззивника,
а делбеното производство било заведено около 20 дни след връчване на
нотариалната покана. Според въззивника този факт оборвал сам по себе си
правния извод на първоинстанционния съд. От нотариалната покана не можел
да се направи категоричен извод, че същата се отнася за процесните имоти, в
нея не било посочено местонахождението на имота (населено място, точен
адрес), за което ищецът твърдял, че ответникът бил поканен да заплаща наем.
След като не бил поканен, не дължал обезщетение за ползване на процесните
имоти за исковия период 10.01.2011 г. - 10.01.2016 г. В противоречие със
събраните по делото доказателства съдът приел, че оспорванията на ответника
относно непрепятстването на ищеца да ползва процесните имоти е
неоснователно, както и приел за установено, че ключовете му са били
откраднати и по тази причина същият е поискал от ответника „такива
ключове“. За да стигне до този извод съдът изцяло кредитирал показанията на
св. Д., но игнорирал обстоятелството, че показанията й касаят период до 2010
г., т.е. една година преди изпращане на нотариалната покана и толкова време
преди завеждане на иска, време, в което процесната част от имота се
обитавала от общия наследодател на страните - баща им. Останалата част от
показанията на свидетелката били косвени, преразказ от ищеца, заинтересован
от изхода на делото. Тази свидетелка по никакъв начин не доказвала, че
ответникът е препятствал под каквато и да е форма ползването на процесните
имоти, предвид времевия период, за който дала показания - до 2010 г. Нещо
повече, за да обоснове този свой извод съдът цитирал и показанията на св. А.,
които, „макар и съдът да счита изцяло компрометирани“, в същото време ги
кредитирал в частта им относно етажа от къщата, в който е живеел приживе
2
бащата на страните. Показанията на св. А. не изяснявали нищо съществено,
касаещо ползването на имота от ищеца. В нарушение на
съдопроизводствените правила съдът, вместо да санкционира като
преклудирани уточненията на исковата молба, направени от процесуалния
представител на ищеца по време на провеждане на разпита на четвъртия и
последен свидетел, което опорочавало процеса. Още повече, че били известни
на съда и процесуалните представители фактите и обстоятелствата,
установени от другите трима свидетели. Приетото от съда за „житейски
нелогично“, че вратата в сутерена е стояла отворена (открехната), но не и
заключена с катинар, сочело на селективност и тенденциозност при
интерпретирането на показанията на свидетелите и за предубеденост на
първоинстанционния съд. Необосновано и без да се мотивира съдът дал вяра
на ищеца, че е изгубил ключа, а не дал вяра на ответника, че ключът е бил
оставен от вътрешната страна на вратата, като отново се позовал в подкрепа на
този извод на свидетелката Д. и К., които говорели за периода преди 2010 г.
Постановлението от 05.03.2012 г. на СРП по пр.пр. № 5178/2012 г., с което се
отказвало образуване на досъдебно производство, тъй като не е установено
ключът от входната врата за сутерена да е взет от някой от членовете на
семейството на Й. Д., жалбоподателят не е лишен от достъп до входа и не е
установено по безспорен начин помещението да е във владение на Й. Д.,
отново се използвало от съда „да стабилизира крайния извод“, при това в
пълно противоречие с влезлия в законна сила акт на СРП, който установявал,
че ответникът не е препятствал ползването на имота. Доводите на
първоинстанционния съд, че ответникът не е оспорил заключението на СТЕ,
сравнителния метод на пазарните аналози за определяне на средния пазарен
наем и прочие въззивникът считал за несъстоятелни, тъй като ясно и
категорично на поставените въпроси вещото лице отговорило, че „наемите са
изчислени от офертите в сайта „Имот.бг“, а не по цени за реално осъществени
сделки. Всякакви други методи, посочени от съда, били извън поставената
задача да се даде заключение за размера на месечния пазарен наем. В жалбата
се твърди още, че от мотивите и диспозитива на решението не ставало ясно за
какви идеални части е постановено, тъй като идеалните части били посочени
като „S ид. ч.“. Поради това въззивникът моли съда да отмени
първоинстанционното решение и вместо него постанови друго, с което да
отхвърли предявените искове. Претендира разноски за двете инстанции, като
3
за тези във въззивното производство представя списък по чл. 80 ГПК.
Въззиваемата страна С. Г. Д. с отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК
оспорва жалбата по подробно изложени съображения и моли съда да потвърди
атакуваното решение като правилно. Претендира разноски за въззивното
производство съгласно списък по чл. 80 ГПК.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна
страна, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт.
За да се произнесе по основателността на жалбата, Софийски градски
съд като въззивна инстанция обсъди събраните по делото доказателства
съобразно чл. 235, ал. 2 и 3 и чл. 12 ГПК, във връзка с изтъкнатите от страните
доводи, при което намира за установено следното:
С исковата молба, уточнена с молба от 23.02.2023 г., и след частично
прекратяване на основание чл. 232 ГПК, съдът е сезиран с обективно
кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС
- за сумата 5 153.85 лв., представляваща обезщетение за лишаване на ищеца от
ползването на собствената му 1/2 идеална част от сутеренен етаж с площ от 77
кв. м в сградата, находяща се в гр. София, кв. *******, за периода 10.01.2011 г.
- 10.01.2016 г., и за сумата 6 098.82 лв., представляваща обезщетение за
лишаване на ищеца от ползването на собствената му 1/2 идеална част от
третия подпокривен тавански етаж с площ от 120 кв. м в сградата, находяща се
в гр. София, кв. *******, за периода 10.01.2011 г. - 10.01.2016 г. Претендирана
е и законната лихва върху главниците от завеждане на исковата молба в съда
на 11.01.2016 г. до окончателното плащане.
Ищецът твърди, че с ответника са съсобственици при равни квоти по
наследствено правоприемство от родителите им (Е.Д. Д.а, починала на
14.11.1983 г., и Г.С. Д., починал на 23.07.2010 г.) на сутеренен и трети тавански
етажи от сградата, находяща се в гр. София, кв. *******. След смъртта на
бащата на страните, от м. 09.2010 г. ответникът ползвал сам тези части от
имота. Ключовете, с които ищецът разполагал и оставял на входната врата,
след смъртта на баща му били откраднати. Поискал от ответника в личен
разговор да му предостави ключовете си, за да може ищецът да си извади
нови, но получил отказ. С нотариална покана, връчена на ответника на
07.12.2010 г., ищецът го поканил писмено да му предаде ключовете за двете
4
части на имота, които баща им приживе ползвал сам, или да му заплаща
обезщетение за ползването им, считано от 01.01.2011 г. в размер на 100 лв. на
месец – за сутерена, и в размер на 150 лв. на месец – за таванския етаж. След
получаване на поканата ответникът не му предоставил ключове, продължил да
не допуска ищеца в помещенията и да ги ползва самостоятелно, лишавайки
ищеца от възможността да ги ползва съобразно правата си.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез назначения му по реда на чл.
47, ал. 6 ГПК особен представител адв Б. С. от САК (в хода на
първоинстанционното производство освободена като особен представител
предвид упълномощаването й от ответника) е депозирал писмен отговор, с
който е оспорил предявените искове с възражения: Ищецът не бил собственик
или съсобственик на процесните имоти; Ответникът придобил по давност
таванския етаж, което възражение било релевирано от него във висящото
между страните дело за делба (гр.д № 63006/2010 г. на СРС, 59 състав и
присъединеното към него гр.д. № 48466/2012 г. на СРС, 73 състав), а
процесуалният представител правел и в настоящото производство
(възражението е оттеглено в проведеното на 15.03.2023 г. първо открито
съдебно заседание в първата инстанция); От приложената към исковата молба
покана не можело да се направи категоричен извод, че същата се отнася до
процесните имоти – в нея не било посочено местонахождението на имотите;
Претенцията за заплащане на обезщетение за ползването на имотите, останали
в наследство от родителите на страните били неоснователни, тъй като
ответникът не бил препятствал ползването на същите имоти, като е оспорено
и твърдението на ищеца ключовете да били откраднати и това да има връзка с
ответника. Искал е от съда да отхвърли исковете.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен до посоченото в жалбата с
изключение на случаите, когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя
от страните - т. 1 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Обжалваното решение е валидно и допустимо. Въззивният съд намира, че
при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни
5
материалноправни норми, а с оглед оплакванията в жалбата е правилно по
следните съображения:
От фактическа страна: Не е спорно и по делото се установява, че страните
са братя, като майка им Е.Д. Д.а е починала на 14.11.1983 г. и е оставила за
наследници съпруга си Г.С. Д. и синовете си Й. Г. Д. и С. Г. Д.; Бащата на
страните Г.С. Д. е починал на 23.07.2010 г. и е оставил за наследници синовете
си – страните по делото.
С нотариална покана, връчена лично на ответника на 07.12.2010 г.,
ищецът посочил, че са съсобственици по наследство от общите им
наследодатели Е. и Г. Д.и на сутерен, състоящ се от две стаи, кухня и баня с
площ от 77 кв. м. От м. 09.2010 г., след смъртта на общия им наследодател Г.
Д., Й. Д. ползвал сам тези помещения; Посочил е още, че са съсобственици и
на тавански етаж с площ от 120 кв. м, състоящ се от две стаи, кухня, баня и
подпокривно пространство, построени с техни общи средства през 1979 г. без
архитектурен проект в режим на търпимост съгласно § 16 ЗУТ, който етаж
адресатът на поканата ползвал самостоятелно. Й. Д. е поканен считано от
01.01.2011 г. на основание чл. 31, ал. 2 ЗС да заплаща на С. Д. наем в размер на
150 лв. - за таванския етаж, и на 100 лв. - за сутерена, в противен случай да му
предаде ключовете, които били откраднати от входната врата и С. Д. няма
достъп до тези помещения, за да ги ползва лично или да ги отдава под наем.
След подадено на 04.08.2011 г. от Й. Г. Д. и С. Г. Д. заявление до главния
архитект на СО – район „Витоша“ за узаконяване на построения без
строителни книжа трети (тавански) етаж, от ищеца е подадена жалба (л. 14 от
делото на СРС), съгласно която при посещение в техническата служба на
общината установил, че в проектите като възложител е посочен само Й. Д., не
и С. Д. като съсобственик; Входът на първия етаж, който обитавал С. Д., бил
начертан като зазидан и несъществуващ. Въпреки че имал изградено
допълнително стълбище към балкона на ползвания от него първи етаж и
ползва и него, това не означавало, че етажът му е лишен от достъп до стълбите
и входа на сградата. Освен това третият построен без архитектурен проект
етаж бил начертан като складове, което не отговаряло на истината. Искал е
назначаване на комисия и задължаване на архитекта да отрази действителното
положение в имота.
С писмо от 14.02.2012 г. заявителите са уведомени, че по внесения от тях
6
проект е взето решение проектът да се върне на вносителите, да се направят
корекции, съобразени с изложеното в жалбата на С. Д. и всички чертежи да се
съгласуват от двамата съсобственици. Актът за узаконяване ще се издаде след
представяне на допълнителните доказателства за собствеността на УПИ XХІ-
300.
По повод подадена от С. Д. жалба е била образувана преписка вх. №
6206/2012 г. по описа на 06 РУП-СДВР, пр.пр. № 5178/2012 г. по описа на
СРП. Видно от жалбата (л. 16 от делото на СРС), в нея ищецът твърди, че
докато бил жив бащата на страните ключът от третия подпокривен етаж бил у
него, той обитавал и сутеренния етаж. След смъртта му на 23.07.2010 г. Й. Д.
прибрал ключовете от сутерена и третия подпокривен етаж и децата му
откраднали ключа на С. Д. за външната врата на сградата, който бил оставил в
ключалката, и сега нямал достъп до входа на сградата, стълбите и сутерена и
третия етаж. На първия етаж, който обитавал, влизал през стълбище, което е
пристроил към балкона си, за да излиза на двора. По повод образуваното
делбено дело вещото лице не било допуснато от съпругата на Й. Д. до третия
етаж, като лъжела, че няма ключ.
Преписката на 06 РУП е била изпратена на СРП с мнение за образуване
на досъдебно производство срещу Й. Д. за престъпление по чл. 323, ал. 1 НК.
С постановление от 05.03.2012 г. прокурор при СРП отказал да образува
досъдебно производство, тъй като не са налице елементите от състава на
престъплението по чл. 323 НК, а спорните въпроси между страните следва да
се решават по специалния ред, предвиден от законодателя. Видно от
постановлението, Й. Д. и членовете на семейството му са твърдели пред
разследващите органи, че третият етаж не съществува, имало само тавански
помещения, които винаги били ползвани от Й. Д. и семейството му, С. Д.
никога не е имал ключ от таванските помещения; Й. Д. е заявил, че брат му
има достъп до помещенията, които ползва, тъй като има отделен вход и стълби
до първия етаж.
С влязло в сила в тази част решение № 5178 от 28.08.2020 г. по в.гр.д. №
3069/2019 г. на СГС, ІІ-В състав е допусната делба между С. Г. Д. и Й. Г. Д. на
подпокривен – тавански етаж с обща площ 120 кв. м, състоящ се от стълбищна
клетка, коридор, две стаи, тоалетна и две тавански помещения в сградата с
административен адрес: гр. София, м. *******, построена в дворното място,
7
представляващо ПИ с идентификатор 68134.1896.300, при квоти: 1/2 - за С. Г.
Д., и 1/2 - за Й. Г. Д..
След отмяна на въззивното решение в друга негова част, с решение №
104 от 28.09.2022 г. по гр.д. № 2065/2021 г. на ВКС, І ГО е допусната делба при
равни квоти между С. Г. Д. и Й. Г. Д. на сутеренен етаж от сградата, находяща
се в гр. София, м. *******, построена в дворно място, съставляващо ПИ с
идентификатор 68134.1896.300 по КККР на гр. София, състоящ се от две стаи,
кухня, баня-тоалетна, коридор, стълбище и три мазета.
Съгласно приетото в първата инстанция заключение на СТЕ, изготвено
от вещото лице след оглед на имота, сградата, в която се намират процесните
имоти, се състои от партерен етаж, първи жилищен, втори жилищен и
тавански етаж. Партерът има застроена площ от 78 кв. м, а таванският етаж –
от 122 кв. м. Средната пазарна наемна цена за сутерена за процесния период
10.01.2011 г. – 10.01.2016 г. възлиза на 10 307.71 лв. (или в размер на 5 153.85
лв. за 1/2 ид. част), а за таванския етаж – на 12 197.65 (или 6 098.82 лв. за 1/2
ид. част). В Приложение № 1 към заключението вещото лице е посочило в
табличен вид офертни цени за кв. м общо и по тримесечия за всяка година от
процесния период, както и приложения от вещото лице корекционен
коефициент. При изслушване на заключението вещото лице е посочило, че
базата данни, които е използвало при изчисляване на наемите е от офертите от
сайта „Имот.бг“, в който има статистика за средни цени назад във времето и
до около 1996 г. Касае се за офертни цени, а не за реално осъществени сделки.
Стълбището в сградата е общо и обслужва всички етажи.
Съдът кредитира заключението като обективно и компетентно. Същото
не е оспорено от страните по реда и в срока по чл. 200, ал. 3 ГПК.
Свидетелката Б.Д. е първа братовчедка на съпругата на ищеца. Докато
ищецът живеел в процесната сграда (края на лятото – началото на есента на
2010 г.) свидетелката ходела в имота почти всяка седмица, ходела на гости на
С. и съпругата му. Виждала е бащата на страните, който живеел в сутерена.
Два-три пъти виждала хората, които живеят на втория етаж, но не е говорила с
тях и не знае името на брата на ищеца. Доколкото знаела, имало други стълби
и те минавали от лявата страна на имота. Когато ходела на гости при ищеца,
свидетелката минавала от дясната страна на къщата отзад. Имало построени
стълби, през които се влизало на първия етаж при ищеца. С. и жена му С.
8
използвали само първия етаж. Бащата на С. починал през лятото на 2010 г.
След това С. и С. изведнъж се преместили да живеят на друго място, тъй като,
както разбрала от тях, имали противоречия със съседите в имота и нямали
достъп до сутерена и тавана. От С. разбрала, че е изпратил нотариална покана
до брат си.
Свидетелят В.К. познава ищеца, знае имота в Княжево, посещавал го
преди доста години. До 2010 г. ходел рядко в имота, веднъж сменил един
бойлер в имота на ищеца. След 2010 г. не е посещавал имота. Когато ходел там
минавал през един страничен вход, нещо като тераса, към която имало
пристроени стълби за влизане на първия етаж при ищеца. Не мислел, че
ищецът е имал достъп до горните етажи на сградата.
Свидетелката И.Н. е първа братовчедка на страните. Познавала имота в
Княжево много добре, касаело се за семейна къща с двор. Влизало се от един
централен вход. Къщата се състояла от партер, първи жилищен, втори
жилищен и трети тавански етаж, който бил скосен. Влизало се през
някогашния стар вход на старата къща, през който имало достъп до всички
етажи. Отделно имало и страничен вход за влизане само за първия етаж, на
който живеели С. и съпругата му. Бащата на страните живеел на партерния
етаж, а след смъртта му никой не продължил да живее там. След смъртта на
бащата на страните първият етаж останал за ползване от С. и съпругата му,
след което те се преместили в друго жилище. Когато се влезе на първия етаж
на къщата имало достъп до вратата на старата къща, през която може да се
влезе на останалите етажи, вкл. и към таванския етаж. Вратата водела до
общото стълбище. След 2010 г. била виждала сутерена леко открехнат, но не и
заключен с катинар. За таванския етаж нямала представа. В сутерена имало
две жилищни помещения с по-малки стаи. Първата била препълнена със стари
вещи, а втората била в състоянието към момента на смъртта на бащата на
страните. Свидетелката минавала редовно през имота, на месец – месец и
половина. След 2010 г. не била виждала С. Д.. Не знаела въобще дали има
ключове от таванския етаж. Не знаела дали след 2010 г. С. е искал ключове от
сутеренния и таванския етаж от ответника.
Свидетелят А. А. познава страните, приятел е на ответника. Познавал
много добре имота в Княжево, тъй като ходел на гости при Й.. В съдебното
заседание е констатирано, че същият ползва писмени бележки докато
9
обяснява, че имотът бил триетажен, на сутерена живеел бащата на страните, а
на първия етаж живеел С.. Когато се влизало на първия етаж имало достъп до
площадка, която извежда до останалите етажи в къщата. Ответникът не му
бил споделял дали е имал спорове за ползването на имота с ищеца, в частност
искане за предоставяне на ключове от имота. Не му бил споделял да е
получавал нотариална покана за снабдяване с ключове от имота. Ищецът имал
достъп от неговия етаж (втори, ако се брои сутеренът) до етажа, на който
живеел Й. (трети, ако се брои сутеренът).
Съдът, след преценка по реда на чл. 172 ГПК, кредитира показанията на
св. Д. като достоверни, логично последователни и кореспондиращи със
събраните писмени доказателства – не само с обсъдените по-горе жалби на
ищеца, нотариалната покана до ответника и постановление на СРП
(съдържащо извънсъдебно признание на ответника, че достъп до таванския
етаж имат само той и членовете на семейството му), но и с приетите съдебни
решения по делбеното дело, видно от които ответникът е твърдял да е
едноличен собственик на таванския етаж по силата на придобивна давност;
Относно липсата на достъп до сутерена показанията кореспондират с
доказателствата във връзка със заявлението за узаконяване на третия етаж, в
частност данните за изготвения архитектурен проект по възлагане от
ответника, в който входът откъм първия етаж до стълбищната клетка на
сградата е посочен като несъществуващ, като по този начин ищецът би бил
лишен не само от достъп до сутерена и таванския етаж, но и изобщо до
стълбищната клетка на сградата.
Показанията на свидетелите К. и А. не допринасят за изясняване на
спорните по делото въпроси – първият е посещавал рядко имота до 2010 г. и
не го е посещавал изобщо след 2010 г.; Вторият установява само безспорния
по делото факт, че ищецът е влизал в обитавания от него първи жилищен етаж
през странично стълбище, като от първия етаж е имал достъп до стълбищната
клетка на сградата, обслужваща всички етажи, но не установяват никакви
факти във връзка с това кой е ползвал сутеренния и таванския етаж след
смъртта на наследодателя на страните.
След преценка по реда на чл. 172 ГПК, съдът не кредитира показанията
на св. Н. в частта им, че след 2010 г. виждала сутерена „леко открехнат, но не
и заключен с катинар“. В тази част показанията са недостоверни,
10
неконкретизирани и дадени в услуга на ответника. Свидетелката твърди, че
едната стая от сутерена била „препълнена със стари вещи“, а другата била
оставена в състоянието към момента на смъртта на бащата на страните, като
недостоверно и житейски нелогично е при това състояние на сутерена същият
да бъде оставен с „открехната“ врата; Свидетелката не сочи и кога, колко
пъти, респ. само понякога ли е виждала въпросната врата открехната или
винаги когато е ходила в имота е било така, но пък услужливо добавя, че
вратата никога не била заключена с катинар; Въпреки честите й посещения
след 2010 г. и много доброто й познаване на имота, свидетелката „няма
представа за таванския етаж“ – от кого се ползва, заключва ли се и от кого.
Ответникът Й. Д. в обясненията си пред съда в открито съдебно
заседание на 15.03.2023 г. твърди, че докато баща им бил жив, ищецът имал
ключ от външната врата на стълбищната клетка, водеща към трите етажа.
Впоследствие се оказало, че той го е изгубил, и искал от тях да му дадат ключ
за тази врата.
Ищецът С. Д. обяснява пред съда, че не е изгубил въпросния ключ, а го
оставил от вътрешната страна на вратата от първата стълбищна клетка, но
впоследствие ключът вероятно бил взет от някое лице.
От правна страна: Съгласно чл. 31, ал. 1 ЗС, всеки от съсобствениците
може да си служи изцяло с общата вещ по предназначението й и по начин да
не пречи на другите съсобственици да си служат с нея според правата им.
Когато общата вещ се използва лично само от някои от съсобствениците, те
дължат обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени, от деня на
писменото поискване - ал. 2 на същия член. За да се ангажира отговорността
на съсобственик по тази разпоредба, е необходимо да се установи: 1. че вещта
е съсобствена с ответника; 2. че се ползва от съсобственик за лични нужди; 3.
че неползващият съсобственик е поискал писмено обезщетение за ползите, от
които е лишен; 4. ползите, които е пропуснал след поканата, които се
определят в размер на дължимия пазарен наем за съответната идеална част.
Тъй като се касае за правопораждащи факти, ищецът е този, който носи
тежестта за доказването им – чл. 154, ал. 1 ГПК.
Съгласно задължителните разяснения, дадени с Тълкувателно решение
№ 7/02.11.2012 г. по тълк.д. № 7/2012 г., ОСГК на ВКС, „лично ползване” по
смисъла на чл. 31 ЗС е всяко поведение на съсобственик, което възпрепятства
11
или ограничава останалите съсобственици да ползват общата вещ съобразно
правата им, без да се събират добиви и граждански плодове. Веднъж
отправено, писменото поискване се разпростира неограничено във времето
докато трае съсобствеността или се прекрати ползването от съсобственика.
Претенцията за обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗС ще е основателна когато
неползващ съсобственик е отправил писмено искане и то е получено от
ползващия съсобственик и въпреки това: той или член на неговото семейство
продължава пряко и непосредствено да си служи с цялата обща вещ,
съобразно предназначението й, за задоволяване на свои (лични или на
семейството си) потребности, без да зачита конкурентните права на друг
съсобственик; той или член на неговото семейство не си служи пряко и
непосредствено с цялата обща вещ, но имайки достъп до нея, не допуска друг
съсобственик да си служи с нея (например като държи ключа); ползващият
съсобственик е допуснал на безвъзмездно основание (с договор за заем за
послужване) трето за собствеността лице, което само или заедно с него ползва
общата вещ.
Според практиката на ВКС (решение 269/18.10.2013 г. по гр.д. №
1282/2012 г. на ВКС, Четвърто ГО, определение № 594 от 30.11.2018 г. по гр.
д. № 1403/2018 г. на ВКС, ІІ ГО и др.), разпоредбата на чл. 31, ал.
2 ЗС обвързва задължението за заплащане на обезщетение пряко с
осъществяваното само от единия съсобственик ползване на цялата вещ, без да
е необходимо неползващият съсобственик да поиска реално да я ползва и да
доказва, че не е допускан до нея. Неползващият вещта не е длъжен да изяви
желание за лично ползване, за да може да претендира обезщетението, тъй като
причина за разместването на блага в имуществените сфери на двамата
съсобственици е осъщественото само от един от тях ползване на цялата
съсобствена вещ, а не липсата на изразена воля от другия съсобственик да
ползва вещта според правата си. За да се освободи от
отговорност, ползващият съсобственик следва да докаже, че е предложил на
неползващия съсобственик да ползва вещта лично според правата му в
съсобствеността и му е осигурил възможността реално да упражнява това
свое право.
В случая въззивният съд намира, че по делото са установени
предпоставките на чл. 31, ал. 2 ЗС по отношение на процесните сутеренен и
тавански етаж. Съсобствеността на страните върху тези етажи при равни
12
квоти от по 1/2 е установена със сила на пресъдено нещо с влезлите в сила
съдебни решения по допускане на делбата. След смъртта на бащата на
страните и през целия процесен период ответникът и членовете на
семейството му ползват таванския етаж за лични нужди. Този извод
безпротиворечиво следва от съвкупната преценка на обсъдените по-горе
писмени и гласни доказателства, вкл. предвид възражението на ответника в
делбеното производство, че е едноличен собственик на таванския етаж по
силата на придобивна давност. По отношение на сутеренния етаж от
кредитираните показания на св. Д. се установи, че след смъртта на бащата на
страните през м. 07.2010 г. ответникът е лишил ищеца от достъп до този етаж.
За неоснователни съдът намира доводите в жалбата показанията на св. Д. да
били неотносими към процесния период. Свидетелката има преки
впечатления към значимия за спора момент – около месец след смъртта на
наследодателя на страните на 23.07.2010 г., от който момент ищецът няма
достъп до сутерена и таванския етаж. Друг извод не следва от влязлото в сила
постановление по пр.пр. № 5178/2012 г. по описа на СРП за отказ за
образуване на наказателно производство. Освен че същото не е задължително
за гражданския съд, в него изобщо не е коментиран въпросът имал ли е
ищецът достъп до сутеренния етаж (прието е, че не се установява ключът му
за сутерена да е взет от някой от семейството на Й. Д.), а по отношение на
таванския етаж е прието, че ищецът никога не е имал ключ от него. С
постановлението е прието само, че ищецът е имал достъп през ползвания от
него първи етаж до входа на сградата, спорът между страните е
гражданскоправен и следва да се реши по този „специален ред“.
Противно на поддържаното в жалбата, с изявлението на процесуалния
представител на ищеца, че е безспорен фактът, че от първия етаж ищецът е
имал достъп до стълбищната клетка на сградата не е правено каквото и да
било уточнение на исковете – ищецът е твърдял в исковата молба, че няма
достъп до процесните сутеренен и тавански етаж на сградата, а не че няма
достъп до стълбищната клетка, водеща към тях; Самият ищец е приложил към
исковата молба писмени доказателства, в които твърди същото като
доведените от ответника свидетели – че от страничното стълбище за
ползвания от него първи етаж е имал достъп до стълбищната клетка на
сградата, но че ключовете му, вкл. за общия вход на сградата, са изчезнали при
оставянето им от него от вътрешната страна на вратата.
13
С нотариалната покана, връчена на ответника на 07.12.2010 г., ищецът е
поискал писмено обезщетение за ползите, от които е лишен, евентуално да му
бъдат предостави ключове от съсобствените имоти. Макар в поканата да не е
посочен административният адрес на сградата, съсобствените на страните по
наследствено правоприемство от родителите им сутерен и тавански етаж са
надлежно индивидуализрани, като липсват твърдения, а и доказателства
страните да са придобили по наследство от родителите си сутеренен и
тавански етаж в друга сграда, различна от процесната. Ето защо поканата
съставлява „писмено поискване“ по смисъла на чл. 31, ал. 2 ЗС именно
относно процесните етажи.
Същевременно ответникът не е доказал, а и не твърди след получаване
на нотариалната покана да е предложил на съсобственика си
да ползва етажите лично според правата му в съсобствеността и да му е
осигурил възможността реално да упражнява това свое право, вкл. да му е
предоставил ключове от сутерена и таванския етаж. Поради това същият
дължи на ищеца обезщетение за ползите, от които е бил лишен в процесния
период.
Съгласно кредитираното заключение на СТЕ, за процесния период
10.01.2011 г. – 10.01.2016 г. средната пазарна наемна цена за 1/2 идеална част
от сутерена възлиза на 5 153.85 лв., а за таванския етаж – на 6 098.82 лв.
Доводите в жалбата заключението на СТЕ да не давало отговор на поставената
задача – каква е средната пазарна наемна цена за имотите за процесния
период, са неоснователни. Вещото лице действително е посочило, че е
ползвало за база средни офертни цени, но видно от Приложение № 1 към
заключението, тези офертни цени са намалени с корекционен коефициент,
така че заключението дава отговор на поставения му въпрос. Ако ответникът е
имал възражения срещу използвания от вещото лице метод за определяне на
средните пазарни наемни цени, същият е разполагал с възможността в срока
по чл. 200, ал. 3 ГПК да оспори заключението и да поиска изслушване на
повторна СТЕ. Това не е направено, а процесуалният му представител е
заявил, че иска заключението да се приеме.
Неоснователно в жалбата се поддържа и от първоинстанционното
решение да не ставало ясно за какви идеални части от имотите се дължат
обезщетенията – идеалните части в съдебния акт са правилно посочени като
14
1/2, а не като „S ид. ч.“.
По изложените съображения предявените искове с правно основание чл.
31, ал. 2 ЗС са основателни. Предвид съвпадението на изводите на двете
инстанции, атакуваното решение следва да бъде потвърдено.
При този изход и изричната претенция, разноски за настоящата
инстанция се следват на въззиваемия. Доказано направените такива са в
размер на 1 500 лв. – адвокатско възнаграждение, което е заплатено в брой
съгласно удостовереното в представения договор за правна защита и
съдействие от 05.09.2023 г.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20095809 от 30.06.2023 г., постановено по
гр.д. № 1349/2016 г. на Софийски районен съд, 31 състав.
ОСЪЖДА Й. Г. Д., ЕГН **********, гр. София, кв. *******, да
заплати на С. Г. Д., ЕГН **********, на основание чл. 78 ГПК сумата 480 лв.,
представляваща разноски за въззивното производство.
Решението подлежи на касационно обжалване при условията на чл. 280, ал. 1
и ал. 2 ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15