Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 4285 11.11.2019 година град Пловдив
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, ХV граждански състав, в публично
заседание на девети октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА
КАЦАРОВА
при участието на секретаря Катя Янева,
като разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 10615 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Съдът е сезиран с искова молба от
„Теленор България“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, район „Младост“, ж.к. „Младост“ 4, Бизнес Парк София, сграда 6 против Т.И.Д.,
с адрес: ***, с която са предявени обективно съединени установителни искове с
правна квалификация по чл. 422, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 345, ал. 1 от ТЗ.
В исковата молба ищцовото
дружество твърди, че на 07.10.2013 г. между ответницата и „Космо
България Мобайл“ ЕАД (понастоящем с наименование
„Теленор България“ ЕАД) е сключен Договор за
мобилни услуги с предпочетен номер ****** за срок от 24 месеца по
програма Globul Мах 20,99 с тарифиране на интервали от 60 секунди и стандартен месечен
абонамент в размер на 20,99 лв. На **** г. е сключено Допълнително
споразумение по програма Резерв 24,99 с тарифиране на интервали от 60 секунди и
стандартен месечен абонамент в размер на 24,99 лв. за срок от 24 месеца.
Твърди се, че ответницата не
изпълнява задълженията си по допълнителното споразумение в общ размер на 33,21 лв. за отчетен период 10.01.2016 г. – 09.03.2016 г., което заявява, че не претендира с
исковата молба. На същата дата – 06.08.2015 г. и по повод допълнителното
споразумение ищцовото дружество, като лизингодател, сключва с ответницата
Договор за лизинг, с който лизингодателят предоставя за временно и възмездно
ползване устройство марка SONY Xperia Е4 Black срещу заплащане на обща лизингова цена 183,77 лв. чрез 23 месечни
вноски, всяка в размер на 7,99 лв. По договора за лизинг ответницата дължи
заплащане на сума в общ размер на 137,07 лв., формирана от лизинговите вноски
за отчетен период 10.01.2016 г. – 09.04.2016 г., съответно сумата от 1,00 лв. – остатък от лизингова вноска след
направено плащане за отчетен период 10.01.2016 г. – 09.02.2016 г., начислена
във фактура №****** г.; сумата от 0,24 лв. – остатък от лизингова вноска след направено
приспадане от предходно внесени суми за отчетен период 10.02.2016 г. – 09.03.2016 г., начислена във фактура №****** г.;
сумата от 135,83 лв. – сбор от 17 лизингови вноски, начислени накуп, съгласно чл. 12 от Общите
условия към договора за лизинг, дължими за отчетен период 10.03.2016 г. – 09.04.2016 г. и
начислена във фактура № ****** г.
Заявява, че на ****** г. мобилният оператор е
отправил писмена покана за доброволно плащане до ответницата, с която я е
уведомил за общата стойност на задълженията й, както и че при неплащане в срок
ще настъпи като последствие обстоятелството, че договорът за мобилни услуги ще
бъде прекратен, а към общия размер на дълга ще бъде добавена неустойка поради неизпълнение на задълженията на потребителя като абонат на мобилни
услуги и начислена съгласно условията и сроковете, посочени в договора. В
случай, че е закупено устройството на лизинг, всички оставащи лизингови вноски
ще станат предсрочно изискуеми съгласно условията на договора за лизинг. След
поканата и в посочения 10-дневен срок неизпълнението продължава, поради което
мобилният оператор прекратява споразумението и начислява неустойка в размер на 368,49 лв., формирана от сумата от
стандартните месечни абонаменти съгласно Раздел IV, чл. 4 от
Споразумението.
Подадено
е заявление, по което е образувано
частно гражданско дело № 18791/2017 г. по описа на Районен съд – Пловдив и е издадена заповед за
изпълнение, връчена при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК.
С оглед изложеното, от съда се
иска да постанови съдебно решение, по силата на което да признае за установено
в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищцовото дружество сума в
размер на 505,56 лв., представляваща
неплатени месечни абонаментни такси и неустойка по договора и неплатени
лизингови вноски по договора за лизинг към него и законната лихва от подаване
на заявлението до окончателно изплащане. Претендират се и направените по делото
разноски.
Своевременно е постъпил отговор
на исковата молба, с който исковете се оспорват по основание и размер.
Признава се, че между страните е
сключен договор за мобилни услуги на **** г., към който на **** г. е сключено допълнително споразумение заедно с
договор за лизинг.
Заявява се, че в исковата си молба
ищецът заявява, че не претендира сумата от 33,21 лв. представляваща абонаментни
такси и лизингови вноски за отчетен период 10.01.2016 г. – 09.02.2016 г., но в същото време включва в цената на иска
сумата от 1 лев, представляваща остатък от същата тази сума.
Претендира се сума в общ размер
на 137,07 лв., която според ищеца е формирана от лизинговите вноски за отчетен
период 10.01.2016 г. – 09.04.2016 г. Заявява се, че не се установява по категоричен
начин възникването на облигационно отношение между страните, както и изпълнение
на задължението на лизингодателя да предаде на ответника лизинговата вещ.
Липсват писмени доказателства в тази насока лизингодателят да е предоставил на
лизингополучателя посочения телефонен апарат. Твърди се, че дори и да се приеме,
че е сключен договор за лизинг, изрично е упоменато, че лизингодателят предоставя на лизингополучателя за временно и възмездно
ползване на посоченото устройство, като липсва воля,
изразена от страните за закупуването му. В този смисъл съгласно чл. 1, ал. 2 от Договора е
посочено, че лизингополучателят има
право да придобие собствеността, като подпише договор за изкупуване на
устройството с лизингодателя най-малко 10 дни преди изтичане на срока на
договора за лизинг . С подобно
съдържание е и разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от Общите условия на договора за
лизинг.
Заявява се, че ответницата не е
изразявала нито писмено, нито устно желание да придобие собствеността върху
мобилния телефон, за да дължи заплащане на посочената сума. Не се
представят и доказателства, че договорът за лизинг е прекратен. Съгласно чл. 2,
ал. 2 от Общите условия развалянето на договора за лизинг се извършва чрез
едностранно писмено изявление, каквото в настоящия случай не е налице.
В отправената покана за
доброволно изплащане се съдържа единствено изявление в насока, че ще бъде
прекратен договорът, но не и същият да се счита прекратен, т.е. налице е
намерение за едно бъдещо волеизявление.
Неоснователна е претенцията на
ищеца за заплащане на неустойка, тъй като предвидената в договора клауза
противоречи на добрите нрави. Тя излиза извън допустимите законови рамки, тъй
като кредиторът получава имуществена облага от насрещната страна в определен
размер, какъвто би получил, ако договорът не беше развален, без обаче да се
престира от негова страна, респективно същият да е извършил допълнителни
разходи по договора, което води до неговото неоснователно обогатяване. Аргумент за това се явява и
разпоредбата на чл. 88, ал. 1, изр. 2 от ЗЗД, уреждаща отговорност за нарушен негативен интерес, при който
обезщетението няма компесаторен характер. Като допълнително основание е посочено и че клаузата
е неравноправна на основание чл. 143, т. 5 от ЗЗП.
Направено е възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Моли исковете да се отхвърлят.
Своевременно е постъпило
становище от ищеца за първото съдебно заседание, като се заявява, че се
претендира сумата от 1 лв. вследствие на извършено частично плащане, което
напълно погасява задължението на номера за абонатна такса, а тези за лизингова
вноска – до размер на 1 лв. Заявява се, че в петитума на исковата молба е
допусната техническа грешка, като е посочено, че по договор за мобилни услуги с
посочения предпочетен номер претендират и абонаментни такси и неустойка, като
сумата от 505,56 лв. представлява неплатена неустойка по договора за мобилни
услуги в размер на 368,49лв. и неплатени лизингови вноски по договора за лизинг
към него в размер на 137,07лв. Оспорва се възражението на ответника спрямо
претендираната сума в общ размер на 137,07 лв. Заявява се, че представеният по
делото договор за лизинг доказва възникването на облигационно правоотношение
между страните относно лизинговата вещ, като съгласно чл. 4 от договора,
лизингополучателят декларира и потвърждава с подписването на този договор, че лизингодателят
му предава описаното в договора устройство във вид, годен за употреба,
функциониращо изрядно, напълно съответстващо на договорените технически
характеристики и комплектовано с цялата документация, включително и гаранционна
карта.
Заявява се също така, че и
понастоящем лизинговата вещ не е върната на лизингодателя. Без да е платил
определената лизингова цена на устройството, лизингополучателят не може да
придобие собствеността върху него. Заявява се, че съгласно възражението на
ответника, че същият не е изразявал желание да придобие в собственост
посоченото устройство, не е ясно защо към днешна дата това устройство не е
върнато на лизингодателя.
Претендираната сума не се дължи
въз основа на задължение на ответника за закупуване на устройството, а въз
основа на обективираното в чл. 3, ал. 1 от договора за лизинг задължение на
лизингополучателя да заплати определената в договора обща лизингова цена чрез
извършването на 23 броя месечни лизингови вноски, всяка в размер на 7,99 лв.
Заявява, че начислените неустойка
и лизингови вноски възникват въз основа на две различни основания. Неустойката
се дължи на основание Раздел ІV, чл. 4 от допълнително споразумение към
договора за мобилни услуги и е формирано стандартно за месечния абонамент по
споразумението, а лизинговите вноски са дължими въз основа на чл. 12, ал.2 от
Общите условия към договора за лизинг.
Оспорват се и възраженията на
ответника по отношение на претендираните неустойки. Изложени са съображения във
връзка с наведеното възражение за противоречие на неустойките с добрите нрави,
както и във връзка с възражението за неравноправна клауза по смисъла на Закона
за защита на потребителите.
Съдът,
след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира следното:
Установителните искове по реда на чл. 422 ГПК са
допустими, тъй като са предявени в срок в резултат от връчване на заповедта по
реда на чл.47, ал.5 от ГПК.
Относно
тяхната основателност съдът намира следното:
Видно от
приложеното ч. гр. д. № 18791/2017 г. по описа на Районен съд - Пловдив, ХХІ
гр. с., в полза на ищеца е издадена заповед № **** от **** г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК за следните суми: сумата от 368,49 лева – неустойка за неизпълнение на договорни
задължения, съгласно раздел ІV, чл.4 от допълнително споразумение от **** г.
към договор за мобилни услуги от **** г., начислена за периода 05.04.2016 г. –
06.08.2017 г.,за която е издадена фактура № ****** г., сумата от 137,07лв. –
сбор от неплатени месечни лизингови вноски по договор за лизинг от 06.08.2015
г. за периода 10.01.2016 г. – 09.04.2016 г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението – 27.11.2017 г. до окончателното изплащане на
вземането, както и разноските по делото, а именно: 25 лева – държавна такса и
360 лева с ДДС за адвокатско възнаграждение. Заповедта за изпълнение е връчена
на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, като съдът е указал на кредитора да
предяви иск за установяване на вземането си в месечния срок от връчване на
съобщението. Искът е предявен в преклузивния едномесечен срок, поради което е
допустим и подлежи на разглеждане по същество.
По
делото са приети като писмени доказателства: договор за мобилни услуги с
предпочетен номер ******, като на **** г. към него е сключено допълнително
споразумение по програма Резерв 24,99. Страните сключили и договор за лизинг от
**** г., с предмет предоставяне на
ответника – лизингополучател за временно и възмездно ползване
устройство, марка Sony Xperia E4 Black, срещу заплащане на обща
лизингова цена от 183,77лв. чрез 23 месечни вноски, всяка в размер на 7,99лв.
Ответникът
не оспорва сключването на договор за предоставяне на мобилни услуги, но оспорва
наличието на договорна връзка по договора за лизинг. От неоспорения договор за
лизинг се установява, че страните по делото са постигнали уговорка
лизингодателят – ищец в настоящото производство, да предостави за временно и
възмездно ползване устройство, марка Sony Xperia
E4 Black, срещу
заплащане на обща лизингова цена от 183,77лв. чрез 23 месечни вноски, всяка в
размер на 7,99лв.
Ответникът
оспорва лизингодателят да е установил предаване на лизинговата вещ на
лизингополучателя – ответник в настоящото производство. Съдът не споделя и
соченото възражение, тъй като видно от чл.4 от договора, лизингополучателят
декларира и потвърждава с подписването на този договор, че лизингодателят му
предава описаното в договора устройство във вид, годен за употреба, функциониращо
изрядно, напълно съответстващо на договорените технически характеристики и
комплектовано с цялата документация, включително и гаранционна карта. Следва да
се посочи, че изпълнението на задължението на лизингодателя за предаване на
лизинговата вещ може да бъде удостоверено както с приемо – предавателен
протокол, така и с декларация, част от лизинговия договор, съдържаща признание
от страна на лизингополучателя за предаване на лизинговата вещ в негово
държане.
Не
се възприема и възражението на ответника, че предвид липса на съгласие на
лизингополучателя да изкупи лизинговата вещ, то той не дължи претендираното
лизингово възнаграждение. Видно от чл.5 от договора, страните са се съгласили
лизингополучателят да заплаща месечни лизингови вноски в размер на 7,99лв.,
като последната от общо 23 вноски е дължима на 06.07.2017 г. Предвид липсата на
съгласие за изкупуване, то лизингополучателят дължи заплащане на лизинговите
вноски, които в настоящия случай представляват възнаграждение за ползването на вещта,
а не и вноски, целящи придобиване на собствеността върху лизинговата вещ. В
сочената насока договорът за лизинг се родее с договора за наем, като предвид
липсата на твърдения и доказателства лизинговата вещ да е била върната на
лизингодателя преди **** г., то лизингополучателят дължи заплащане на
лизинговите вноски по договора. От заключението на съдебно – счетоводната
експертиза се установява, че непогасеното задължение на ответника възлиза на
137,07лв.
За
пълнота на изложението следва да се посочи, че сочените лизингови вноски се
явяват дължими именно при наличието на облигационна връзка между страните по
договор за лизинг, а не и при едностранното му прекратяване от страна на
лизингодателя, като в настоящия случай претенцията обхваща период преди
прекратяване на договора от страна на лизингодателя.
От
приетото заключение на съдебно-счетоводна експертиза, се установява, че
размерът на неустойката за прекратяване на договор за предоставяне на мобилен
номер е 368,49 лева; начислената неустойка във фактура № ****** г. е определена
в Договора за мобилни услуги, като за предсрочно прекратяване на услуги е
формирана за 531 дни от датата на двустранно спиране до датата на края на
договора – 14.08.2017 г. Вещото лице е посочило, че неустойката е изчислена по
следния начин: месечната такса е разделена на броя дни в месеца /30 дни/ и
получената стойност е умножена по броя на оставащите дни до края на договора.
Ищецът
основава вземанията си на сключените между страните договори и допълнително
споразумение, както и на издадените фактури.
По
делото няма спор, а и от приетите писмени доказателства, се установи, че между
страните е възникнало валидно облигационно правоотношение, породено от
сключения договор за мобилни услуги и допълнително споразумение
към него.
По
отношение на неустойката за предсрочно прекратяване, съдът намира, че тя е
нищожна поради накърняване на добрите нрави и не поражда задължения за
ответника. В случая неустойка е начислена на основание чл.4, раздел ІV от
допълнителното споразумение в размер на сумата от стандартните за съответния
абонаментен план месечни абонаменти до края на срока на договора, при
предсрочно прекратяване по вина на потребителя. Съобразно чл. 92 от ЗЗД,
неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за
вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Така функциите,
които изпълнява, са обезпечителна и обезщетителна, като идеята на
обезпечителната функция е да се гарантира точното изпълнение на поетите задължения.
В конкретния случай уговореният размер на неустойката всъщност е равен на
цената на самата услуга за оставащия период от договора, като по този начин се
позволява на доставчика да получи цялата цена, независимо от това, че след
прекратяването той не предоставя услугата. По този начин се създават условия за
неоснователно обогатяване на оператора и се нарушава принципа за
справедливостта. Такава неустойка при предсрочно прекратяване, дължима в размер
на всички абонаментни вноски до момента на изтичане на срока на договора,
противоречи на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предложение трето от ЗЗД, като искът се явява неоснователен.
С оглед на всичко изложено и така
събраните по делото доказателства, съдът намира, че предявеният иск за
установяване на вземането за заплащане на лизингови вноски е основателен и
следва да се уважи, а този – за неустойка -
неоснователен и следва да се отхвърли изцяло.
Установената главница по договор за лизинг следва да се присъди със законната
лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на
сумата.
По отговорността за разноски:
С
оглед изхода на спора, съразмерно на уважената част, разноски се дължат в полза
на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Ответникът е направил възражение за
прекомерност на разноските за заплатено адвокатско възнаграждение. Съдът не
споделя същото относно възнаграждението за исковото производство, тъй като
минималното възнаграждение е в размер на 360лв. / 300лв. и ДДС в размер на
20%/. Ето защо, съразмерно на уважената част от исковете на ищеца ще се присъди
сумата от 226,39лв. в исковото производство. Следва да се намали адвокатското
възнаграждение за заповедното производство до размер на 150лв., тъй като същото
не се отличава с фактическа и правна сложност. Съразмерно на уважената част от
иска на ищеца се дължи сумата от 47,45лв.
Ответникът
не претендира разноски.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Т.И.Д., с адрес: ***, дължи на „Теленор България“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Младост“, ж.к.
„Младост“ 4, Бизнес Парк София, сграда 6, сумата от 137,07лв. – сбор от неплатени лизингови вноски, дължими за периода
10.01.2016 г. – 09.04.2016 г., по сключен между тях договор за лизинг от ****
г., с предмет предоставяне на ответника
– лизингополучател за временно и възмездно ползване устройство, марка Sony Xperia E4 Black, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението –
27.11.2017 г. до окончателното изплащане на вземането, за които вземания в
полза на „Теленор България“ ЕАД, ЕИК ********* по ч. гр. д. № 18791/2017 г. по описа на Районен съд - Пловдив, ХХІ гр. с.
е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК № **** от **** г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Теленор България“ ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, район „Младост“, ж.к. „Младост“
4, Бизнес Парк София, сграда 6 против
Т.И.Д., с адрес: ***, обективно съединени установителни искове с правна
квалификация по чл. 422, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК вр. с чл. 92, ал. 1 ЗЗД за
признаване за установено спрямо ответника, че дължи на ищеца сумата от 368,49
лева, представляваща неустойка за неизпълнение на договорни задължения,
съгласно раздел ІV, чл.4 от допълнително споразумение от 06.08.2015 г. към
договор за мобилни услуги от 07.10.2013 г., начислена за периода 05.04.2016 г.
– 06.08.2017 г., за която е издадена фактура № ****** г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението – 27.11.2017 г. до окончателното
изплащане на вземането, за които вземания в полза на „Теленор България“ ЕАД,
ЕИК ********* по ч. гр. д. № 18791/2017 г. по описа
на Районен съд - Пловдив, ХХІ гр. с. е издадена заповед за изпълнение по чл.410
от ГПК № 11390 от 28.11.2017 г.
ОСЪЖДА Т.И.Д., с адрес: *** да заплати
на „Теленор България“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, район „Младост“, ж.к. „Младост“ 4, Бизнес Парк София, сграда 6,
СУМАТА от 226,39лв. /двеста двадесет
и шест лева и 39ст./ - разноски за настоящото производство, както и СУМАТА от 47,45лв. /четиридесет и седем лева и
45ст./ - разноски по ч. гр. д. № 18791/2017 г. по описа на
Районен съд - Пловдив, ХХІ гр. с.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчване
на препис от него на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ Десислава Кацарова
Вярно с оригинала!
КЯ