Р E Ш Е Н И Е
№ ……..…./06.08.2021 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 47 състав, в публично заседание на девети
юли две хиляди двадесет и първа година в състав
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МАРИНА ГЕОРГИЕВА
при участието на
секретаря ТЕОДОРА КОСТАДИНОВА разгледа докладваното от съдията гр.д. № 15825/2020 г.
Производството по делото е образувано въз основа
съединени в условията на евентуалност искови претенции, предявени от В.С.С., ЕГН **********, адрес: *** срещу „П.К.Б.“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление:***:
- с правна квалификация чл. 22 ЗПК във връзка с 26,
ал.1, предл.1 ЗЗД с искане да се признае за
установено в отношенията между страните, че сключеният между тях договор за
потребителски кредит П.К.С.№ *********/***********г. е нищожен като
противоречащ на закона
- в условията на евентуалност са предявени обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 24 ЗПК във връзка с чл. 26,
ал.1, предл.1 ЗЗД с искане да се признае за
установено в отношенията между страните, че раздел 6 от сключеният между тях
договор за потребителски кредит П.К.С.№ *********/***********г. в частта
регламентираща правото на възнаграждение за пакет допълнителни услуги,
споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, неразделна част
от договор за потребителски кредит П.К.С.№ *********/***********г. и на
клаузите на чл.15 от общите условия, оправомощаващи
получаването на заплащането на пакет от допълнителни услуги са нищожни като
противоречащи на закона
- в условията на евентуалност са предявени обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл.146 ЗЗП във връзка с чл. 24 ЗПК във връзка с чл. 26, ал.1, предл.1 ЗЗД с искане
да се признае за установено в отношенията между страните, че раздел 6 от
сключеният между тях договор за потребителски кредит П.К.С.№ *********/***********г.
в частта регламентираща правото на възнаграждение за пакет допълнителни услуги,
споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, неразделна част
от договор за потребителски кредит П.К.С.№ *********/***********г. и на
клаузите на чл.15 от общите условия, оправомощаващи
получаването на заплащането на пакет от допълнителни услуги са нищожни като
противоречащи на закона
- в условията на евентуалност са предявени обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 24 ЗПК във връзка с чл. 26,
ал.1, предл.3 ЗЗД с искане да се признае за
установено в отношенията между страните, че раздел 6 от сключеният между тях
договор за потребителски кредит П.К.С.№ *********/***********г. в частта
регламентираща правото на възнаграждение за пакет допълнителни услуги,
споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, неразделна част
от договор за потребителски кредит П.К.С.№ *********/***********г. и на
клаузите на чл.15 от общите условия, оправомощаващи
получаването на заплащането на пакет от допълнителни услуги са нищожни като
накърняващи добрите нрави
Ищецът
основава исковите си претенции на следните фактически твърдения в исковата
молба:
На 02.02.2018 г. е сключен
договор за потребителски кредит П.К.С.№ ********** между нея и ответника, по
силата на който й е предоставена в заем сумата от 4000 лева като тя се
задължила да я погаси на 24 месечни вноски. Уговорения между страните ГПР е
49.90 % и ГПЛ от 41.17 %. Договорено е също, че тя избира и купува пакет от
допълнителни услуги срещу цена от 3000 лева, без който няма да й бъде
предоставен кредитен ресурс. На 20.02.2019 г. е сключено извънсъдебно
споразумение за преструктуриране на дълга поради забава в изплащането на
месечните погасителни вноски. Твърди, че към настоящия момент е заплатила
сумата от 4719,46 лева, които кредиторът е отнесъл за погасяване на главница,
лихви и възнаграждение за пакет допълнителни услуги. Твърди, че сключеният
договор е нищожен поради неспазване на изискванията, залегнали в нормата на
чл.11, ал.1, т.9 ЗПК и чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, поради което дължи връщане само
на чистата стойност на заетата сума. Твърди, че клаузата за възнаградителната
лихва е нищожна. Заявява, че към датата на сключване на договор за кредит
липсват императивни разпоредби на закона по отношение размера на възнаградителната лихва. Договорената лихва в размер на
41.17% годишно, към която следва да се прибави скрита лихва под формата на
заплащане на пакет от допълнителни услуги надхвърля 3 пъти законната лихва, а с
пакета допълнителни услуги – 120 пъти законната лихва. Твърди, че посоченият в
договора фиксиран лихвен процент в размер на 41.17 % не отговаря на
действително приложения в заемното правоотношение лихвен процент, тъй като
уговореното възнаграждение за пакет от допълнителни услуги представлява добавък към договорната лихва – скрита лихва. Кредиторът не
е оповестил на потребителя действителната цена на кредитния ресурс. Посочва, че
истинската правна и икономическа природа на вземането за пакет допълнителни
услуги съставлява печалба за предоставения от него капитал, поради което е
следвало да го обяви на потребителя като елемент на договорната лихва. Възнаградителната лихва е уговорена неравноправно по
смисъла на чл. 143 ЗЗП, тъй като не са обявени ясно и разбираемо какви са
последиците от поетото задължение и какъв е действителния размер на възнаградителната лихва. Вместо да разпише действителната
цена на заемния капитал той е заблудил потребителя, че заплаща цена за
допълнителни услуги. Посочва, че лихвата е задължителен реквизит от
съдържанието на договорите за потребителски кредит и невключването й има за
последица изначална недействителност на кредитната сделка. Твърди, че не е получил
релевантна информация относно стойността на финансовата услуга преди
сключването на договора и невключването й в условията на контракта е увреждащо
и влече нищожност на договора за потребителски кредит. Заявява, че поради
по-високия действителен лихвен процент нараства и стойността на годишния
процент на разходите. Посочва, че възнаграждението за допълнителния пакет от
услуги по своето икономическо съдържание и основание следва да отговаря на
законовите условия за начисляването и за събирането на такси, но в
действителност заплащането на това възнаграждение от потребителя е
предварително, т.е. дължимо само за възможността за предоставянето на услугите
и е без значение дали някоя от услугите ще бъде използвана или не по време на
договора. Възнаграждението за допълнителни услуги представлява допълнителна
печалба, добавък към възнаградителната
лихва, която не е обявена на потребителя и не е включена в ГЛП и ГПР. Заявява,
че посоченият по-висок процент на ГПР, който не е реално прилагания в
отношенията между страните, представлява „заблуждаваща търговска практика“.
Това представлява още едно основание за изначална недействителност на заемното
правоотношение. По отношение на евентуалните искове твърди, че е налице
нищожност на клаузите на раздел 6 от сключеният между тях договор за
потребителски кредит П.К.С.№ *********/***********г. в частта регламентираща
правото на възнаграждение за пакет допълнителни услуги, споразумението за
предоставяне на пакет от допълнителни услуги, неразделна част от договор за
потребителски кредит П.К.С.№ *********/***********г. и на клаузите на чл.15 от
общите условия, оправомощаващи получаването на
заплащането на пакет от допълнителни услуги поради противоречието им със ЗПК, в
условията на евентуалност със ЗЗП и в условията на евентуалност с добрите
нрави. Заявява, че нормите на ЗПК и ЗЗП са императивни и противоречието със
същите влече недействителност на клаузите. Моли за уважаване на главния иск, а
в условията на евентуалност и предявеният евентуален такъв. Моли за присъждане
на адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38 ЗА.
В срока по
чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба, с който заявява, че
предявеният иск е неоснователен. Заявява, че е сключил договор за потребителски кредит
№ *********/***********г. с В.С. при следните параметри – сума по кредита 4000
лева; срок на кредита 24 месеца; годишен процент на разходите 49,90%; лихвен
процент 41,17 %; дължима сума по кредита 5934,96 лева, дата на погасяване –
1-ви ден от месеца. Отделно от договора се твърди, че ищецът е сключил и
споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги като по силата на
същото дължи възнаграждение в размер на 3000 лева, което възнаграждение е
разсрочено по договора за кредит т.е. за 24 месеца като месечната вноска е в
размер на 125 лева. Твърди, че съобразно закупения пакет С. е получила
приоритетно разглеждане на кредита и приоритетно изплащане на потребителския
кредит. С подписан анекс 1 към договора от 12.07.2018 г. ищецът е заявил, а
кредиторът е отложил четвъртата погасителна вноска, намалил е процентът на
разходите – 45,96% и е подписан нов погасителен план. С анекс 2 от 30.07.2018
г. е променена падежната дата на погасителните вноски като е подписан и нов
погасителен план. Твърди, че ищецът е получавал няколко пъти стандартен
европейски формуляр, на няколко пъти е получавал допълнителна преддоговорна информация и сам е заявил, че желае да
изтегли кредит, определил е размера на главницата и е пожелал да закупи пакет
от допълнителни услуги като се е възползвал от услугите на последния. Поради
това не може да се приеме, че ищецът не е договарял индивидуално спрямо своите
конкретни нужди. Твърденията за
нищожност на договора, на споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни
услуги и на клаузите от общите условия са неоснователни, а в голямата си част ирелевантни за настоящия спор. Прави искане в случай, че се
обяви за недействителна клаузата на възнаградителната
лихва, уговореният лихвен процент да се замести по право от повелителните
разпоредби на закона, т.е. да се приеме, че се дължи законната лихва за забава
от датата на сключване на процесния договор до датата
на окончателното му изплащане. Твърди, че в раздел 6 от договора не се съдържат
нито общите предпоставки за неравноправност, нито специалните такива,
предвидени в ЗЗП. Заявява, че разпоредбите на договора не противоречат на чл.
19, ал.4 ЗПК, нито пък я заобикалят. Разходите за потребителя за допълнителни
услуги, свързани с договора за кредит не са включени в ГПР, когато сключването
на договора за допълнителна услуга не е задължително условие за получаване на
кредита или за предоставянето му при предлаганите условия. Пакетът от
допълнителни услуги предоставя на потребителя право да получи услуги, които не са
свързани с дейността на кредитора по кредитиране. Последният се закупува по
избор на потребителя, а последният предлага и реално отпуска кредити и без
закупен пакет. Заявява, че договорът е действителен и не е налице
противоречието му с разпоредбите на чл. 11, ал.1 и ал.2 и чл. 22 ЗПК. Счита, че
не са налице и изложените в исковата молба противоречия с разпоредбите на чл.10
и чл. 10а ЗПК. Моли исковите претенции да се отхвърлят като неоснователни и
недоказани. Прави възражение за прекомерност на претендираното
възнаграждение и моли за присъждане и на сторените разноски.
Съдът,
след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира следното от фактическа и
правна страна:
Съдът е обявил за безспорно и ненуждаещо се от
доказване, че между страните е налице сключен договор за потребителски кредит П.К.С.№
********** от 02.02.2018 г., по силата на който й е
предоставена в заем сумата от 4000 лева като тя се задължила да я погаси на 24
месечни вноски, че уговореният между страните ГПР е 49.90 % и ГПЛ от 41.17 %,
че е налице сключено на 02.02.2018 г. допълнително
споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги срещу
възнаграждение в размер от 3000 лева, неразделна част от договора за
потребителски кредит П.К.С.№ ********** от 02.02.2018
г.
Като писмени доказателства по делото са
приети договор за потребителски кредит с № ********** от 02.02.2018
г., общи условия към него и споразумение за предоставяне на пакет допълнителни
услуги от 02.02.2018 г., погасителен план към
договора за потребителски кредит, извънсъдебно споразумение да преструктуриране
на дълга с коригиран погасителен план към него, стандартен европейски формуляр
за предоставяне на информация за потребителските кредити
Параметрите по избрания и закупен пакет
допълнителни услуги са обективирани в сключения
договор за потребителски кредит и са следните: 3000 лв. - възнаграждение за
закупен пакет и 125 лв. - размер на вноската. Общото задължение по договора и
споразумението към датата на сключването им е 8934,96 лв., общ размер на
погасителната вноска 372,29 лв. и дата на погасяване -1-ви ден на месеца.
Съгласно подписаните общи условия по договора за кредит – чл. 12. 3, в случай
че клиентът просрочи две или повече последователни месечни вноски кредиторът
може да обяви предсрочна изискуемост на кредита.
Приет е по делото подписан от клиента
погасителен план, в който е отразен дата на плащане на вноската, като са
индивидуализирани вноските, както следва: размер на главница, размер на лихва,
размер на вноска по кредита, размер на вноска по закупен пакет от допълнителни
услуги и общ размер на месечната вноска.
От заключението на назначената ССчЕ се установява, че ако при изчисляването на годишния
процент на разходите се включи и месечната такса от по 125 лева за пакет
допълнителни услуги, то тогава ГПР се равнява на 142,58%, което надвишава
многократно петкратния размер на законната лихва.
По отношение главната искова претенция с
правна квалификация чл. 22 ЗПК във връзка с 26, ал.1, предл.1
ЗЗД с искане да се признае за установено в отношенията между страните, че
сключеният между тях договор за потребителски кредит П.К.С.№ *********/***********г.
е нищожен като противоречащ на закона, съдът намира от правна страна следното:
Относими
към процесния договор за потребителски кредит са
разпоредбите на Закона за потребителския кредит. Нормата на чл. 22 ЗПК посочва,
че когато не са спазени изискванията на
чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9,
договорът за потребителски кредит е недействителен. Процесният
договор има характер на потребителски такъв по смисъла на чл. 9 и сл. ЗПК,
поради което, като условие за неговата действителност намират приложение
императивните изисквания уредени в Закона за потребителския кредит. Съгласно
разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит се сключва
в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин,
като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и
размер шрифт – не по-малък от 12 пункта, в два екземпляра – по един за всяка от
страните по договора.
В исковата молба са изложени твърдения за
противоречие на договора за потребителски кредит на основание неизпълнение
изискването на чл.11, ал.1 т.9 и т.10 ЗПК. В процесния
случай, твърденията за недействителност на процесния
договор поради противоречието му с чл. 11, т. 9 и т. 10 ЗПК следва да бъдат
разгледани съвместно, доколкото са неразривно свързани със споразумението за
закупуване на допълнителен пакет услуга.
Ищецът твърди, че не са спазени и
изискванията на чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК. Съгласно чл. 22 ЗПК, във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски
кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен процент на разходите
и общата сума, дължима от потребителя. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният
процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи,
комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като
годишен процент от общия размер на предоставения кредит.
При тълкуване обхвата на закрилата,
предоставяна от закона с разпоредбата на чл. 22 ЗПК, във вр.
чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК следва да се съобрази и нормата на § 2 от ДР на ЗПК,
съгласно която този закон въвежда разпоредбите на Директива 2008/48/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за
потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета. От
изложеното следва, че при съмнение в действителния смисъл на законовите
разпоредби същите следва да бъдат тълкувани с оглед постигане целите на цитираната
Директива 2008/48/ЕО.
Съгласно съображение 19 от Директивата, за да
се даде възможност на потребителите да взимат своите решения при пълно знание
за фактите, те следва да получават адекватна информация относно условията и
стойността на кредита и относно техните задължения, преди да бъде сключен
договорът за кредит, която те могат да вземат със себе си и да обмислят. С
оглед осигуряване на възможно най-пълна прозрачност и сравнимост на
предложенията за сключване на договор, тази информация следва да включва
по-специално годишния процент на разходите, приложим за кредита и определян по
еднакъв начин навсякъде в Общността. В съображение 24 от същата директива пък е
посочено, че е необходимо на потребителя да се предостави изчерпателна
информация, преди да сключи договора за кредит, независимо от това, дали в
маркетинга на кредита участва кредитен посредник или не. Според съображение 31
от Директивата, за да се даде възможност на потребителя да познава своите права
и задължения по договор за кредит, този договор следва да съдържа цялата
необходима информация по ясен и кратък начин.
С оглед горецитираните
цели на Директивата следва да се приеме, че нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10
от ЗПК, водещо до недействителност по смисъла на чл. 22 от ЗПК ще е налице не
само, когато в договора изобщо не е посочен ГПР, но и когато формално е налице
такова посочване, но това е направено по начин, който не е достатъчно пълен,
точен и ясен и не позволява на потребителя да разбере реалното значение на
посочените цифрови величини, както и когато формално е налице такова посочване,
но посоченият в Договора размер на ГПР не съответства на действително
прилагания между страните. И в трите хипотези е налице еднотипно нарушение на
чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, доколкото потребителят се явява реално лишен от информация
за действителния размер на приложимия ГПР, което право Директивата и ЗПК му
признават и гарантират.
Съобразно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, "Общ
разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита,
включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с
договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги,
свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в
случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в
резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
При съобразяване на горецитираната
легална дефиниция е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които
трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува
клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния
случай е посочено, че ГПР е 49, 90 %, но от съдържанието на договора не може да
се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин се
формира същият. Нещо повече- предвид предпоставките, при които се сключва
споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни услуги и фактът, че е
отразено в самия договор за кредит и е неразделна част от последния, е следвало
стойността му да бъде включена изначално при формирането на ГПР. Това
обстоятелство се установява и от приетото по делото заключение по назначената ССчЕ, което съдът цени като компетентно изготвена. Това
поставя потребителя в подчертано неравностойно положение спрямо кредитора и на
практика кредитът му се оскъпява почти двойно и то без да се включва възнаградителната лихва, предвид факта, че възнаграждението
за допълнителните услуги е 3000 лв., а чистата стойност на усвоения ресурс е 4000
лева. Това се явява и в директно противоречие с чл. 3, пар.
1 и чл. 4 от Директива 93/13/ ЕИО. Бланкетното
посочване единствено на крайния размер на ГПР, на практика обуславя
невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които се формира и
дали те са в съответствие с разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК. Целта на
цитираната разпоредба е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално
ясна информация за разходите, които следва да направи във връзка с кредита, за
да може да стори информиран и икономически обоснован избор дали да сключи
договора за кредит.
Съгласно разпоредите на ЗПК, годишният
процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи,
комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като
годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Тоест, в посочената
величина следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани
всички разходи, които длъжникът ще стори и които са пряко свързани с кредитното
правоотношение. В конкретния случай, в процесния
договор за кредит, яснота досежно посочените
обстоятелства липсва. Посочен е лихвен процент по заема /който е фиксиран/,
както и годишно оскъпяване по заема, но не се изяснява как тези стойности се
съотнасят към ГПР по договора. От друга страна, включването на допълнителното
възнаграждение по своя характер представлява допълнително плащане, дължимо от
ищеца, като същото се отразява и на ГПР. Следва да се посочи, че ГПР е
величина, чийто алгоритъм е императивно заложен в ЗПК и приемането на методика,
налагаща изчисляване на разходите по кредита по начин, различен от законовия е
недопустимо.
Изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК е
въведено, за да гарантира, че потребителят ще е наясно по какъв начин се
формира неговото задължение. В конкретния случай е посочено, че ГПР е 49. 90 %,
а възнаградителната лихва – 41. 17 %, но от
съдържанието на договора не може да се направи извод за това кои точно разходи
се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР, нито пък е ясно какво представлява
разликата от повече от 8 % между размера на ГПР и лихвата, която е част от
него.
Отделно от това, в договора за кредит е
посочено, че общият размер на дължимата сума не е сборът от стойността на
главницата и лихвата, ведно с разходите по ГПР, а е в размер на 8934,96 лева.
Изрично е отбелязано, че в тази обща сума е включена стойността на пакет от
допълнителни услуги, като този пакет от допълнителни услуги има своето основание
не в договора за кредит, а в сключеното заедно с него – Споразумение за
предоставяне на пакет от допълнителни услуги, по който се дължи възнаграждение
за предоставената от ответника на ищеца услуга в размер на 3000 лева. Именно, в
тази връзка двата договора не само, че са свързани, но възнаграждението по
единия /за допълнителните услуги/, е предвидено да се заплаща с погасителния
план по другия кредит. Принципно няма пречка за подобна свобода на договаряне,
но при това положение единият договор става част от съдържанието на другия чрез
включването на цената на услугата и оттук за договора за допълнителни услуги
също ще са приложими правилата на ЗЗП, а по кредита следва се отчитат и
договорките по договора за допълнителни услуги. В договора за кредит има
вписана уговорка за възнаграждение за допълнителни услуги, която макар и
формално да е дължима (да произтича) от друг договор, се явява част от договора
за кредит, като включена в съдържанието и в погасителния план. В този смисъл са
абсолютно несъстоятелни аргументите в отговора на ответника за това, че двата
договора не били свързани, а всеки се явявал самостоятелен без отношение към
другия, защото именно от описанието на дължимите по кредита суми се установява
точно обратното. За яснота следва да се посочи, че то не може да бъде възприето
като отделен договор от договора за кредит дори и само поради обстоятелството,
че възнаградителното задължение по този договор е
изрично включено в параметрите на договора за кредит при формиране на дължимата
от длъжника по него сума - погасителната вноска по договора за кредит, освен
главница и възнаградителна лихва, включва и парична
сума по този допълнителен пакет услуги.
Договорът трябва да съдържа годишния процент
на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по
определения в приложение № 1 от закона начин. В контекста на дадената дефиниция
в чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите
разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора),
изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.
В допълнителното споразумение за услугите е
уговорено, че пакетът включва предоставяне от кредитора на една или всички от
посочените услуги– 1. приоритетно разглеждане и изплащане на потребителски
кредит; 2. възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски; 3.
възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски; 4. възможност за
смяна на дата на падеж и 5. улеснена процедура за получаване на допълнителни
парични средства. Разпоредбите на чл. 10а ЗПК дават възможност на кредитора по
договор за потребителски кредит да получава такси и комисионни за предоставени
на потребителя допълнителни услуги във връзка с договора. Това са услуги, които
нямат пряко отношение към насрещните задължения на страните по договора, а
именно предоставяне на паричната сума и нейното връщане, ведно с договорената възнаградителна лихва и на определения падеж.
В настоящия случай, услугата по т. 1
представлява действие по усвояване на кредита във времево отношение, а тези по
т. 2, 3 и 4 имат за предназначение да улеснят взаимоотношенията между кредитор
и потребител и да помогнат на кредитора да управлява по-добре договора и
изплащането на сумите по него. Улеснената процедура за получаване на
допълнителни парични средства, също представлява действие по усвояване на
кредит, а реално, не е предоставяна, тъй като липсва конкретно задължение за
кредитора, а отпускането на нови суми, съответно предоставянето на следващ
кредит и условията по него, става по съгласие на страните.
Доколкото се касае за възнаграждения по
усвояването и управлението на кредита, с тях реално се заобикаля разпоредбата
на чл. 19, ал. 4 ЗПК. С това допълнително плащане се покриват разходи, които
следва да бъдат включени в ГПР, при което неговият размер би надхвърлил
законовото ограничение, което се установява и от приетото по делото заключение
по назначената ССчЕ. С тази сума, реално се увеличава
печалбата на кредитора, защото при плащането на всички задължения се получава
едно допълнително възнаграждение. С оглед гореизложените мотиви, следва
изводът, че посочения в договора годишен процент на разходите от 49. 90 % не
отговаря на действителния такъв.
Посочването в договора за кредит на по-нисък
от действителния ГПР, представлява невярна информация и следва да се окачестви
като нелоялна и по-конкретно заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68г,
ал. 4 ЗЗП във вр. с чл. 68д, ал. 1 ЗЗП. Тя подвежда
потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК и не му
позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на
договора. В този смисъл е и практиката на Върховния административне
съд, обективирана в решение № 7026 от 5.06.2017 г. по
адм. д. № 4974/2016 г., VII отделение.
Освен това годишният процент на разходите
следва да включва всички разходи на финансовата институция по отпускане и
управление на кредита, както и възнаградителната
лихва и се изчислява по специална формула. Спазването на това изчисление, дава
информация на потребителя, как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата
сума по договора.
С оглед гореизложените мотиви процесният договор е недействителен /нищожен/, на основание
чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.
Съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за
потребителски кредит е недействителен, потребителят връща само чистата стойност
на кредита, но не дължи лихва или други разходи.
За
пълнота на изложените съдът, следва да се посочи, че е налице неравноправна
клауза за дължимост на възнаграждение за пакет от
допълнителни услуги, с която реално се заобикаля забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК, което не отговаря на изискването за добросъвестност между страните и води
до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца/доставчика
и потребителя – чл. 143 ЗЗП и води до неоснователно обогатяване за кредитора.
С оглед гореизложените мотиви следва
изводът, че предявената главна искова претенция се явява основателна и следва
да се уважи. Предвид нейното уважаване съдът не следва да се произнася по останалите
въведени в условията на евентуалност искови претенции.
По
отношение на разноските:
Предвид уважаване на главната искова
претенция право на разноски има само ищцовата страна.
Последната претендира присъждането на разноски на основание чл. 38, ал.2 от
Закона за адвокатурата. От представения по делото договор за правна защита и
съдействие е видно, че процесуалното представителство се осъществява по реда на
чл. 38 ЗАдв., поради което на пълномощника на ищеца
следва да бъде присъдено възнаграждение за настоящото производство в размер,
определен съгласно действащата нормативна уредба. С оглед предявените искови
претенции и съгласно нормата на чл. 7, ал.2, т.1 от от
Наредба № 1/2004 за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
дължимият минимален размер на адвокатското възнаграждение е в размер на 855,45
лева.
Водим
от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между В.С.С., ЕГН **********,
адрес: *** и „П.К.Б.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***
на основание чл. 22 ЗПК във връзка с 26, ал.1, предл.1
ЗЗД, че сключеният между тях договор за потребителски кредит П.К.С.№ *********/***********г.
е нищожен като противоречащ на закона
ОСЪЖДА „П.К.Б.“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление:*** да заплати на адвокат Д.Л.Ф., вписана в
Софийска адвокатска колегия, адрес: град София, ул. „П.П.“
№ 1, ет.5, ап.14 сумата от 855,45 лева, представляваща дължимо адвокатско
възнаграждение за предявената искова претенция, на основание чл. 38, ал.2 ЗАдв
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд, град Варна в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: