Мотиви към присъда № 83/11.10.2013
год. постановена по НОХД № 187/2013 год. по описа на Търговищки окръжен съд
Подсъдимият К.Г.К. *** е предаден на съд по обвинение в това, че „ на
26.06.2013 год. в гр. Попово, обл. Търговище, около 21.50ч, на кръстовището,
образувано от ул. „Раковска“ и ул. „Въстаническа“, при управлението на л.а. „Форд
Ескорт“ с рег. ****** нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в
чл.20, ал.2 ( движение с несъобразена скорост – водачите на пътни превозни
средства са длъжни при избиране на скоростта на движение да се съобразяват с
релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство) и чл.
5, ал.3 т.1 ( на водача на пътно превозно средство е забранено да го управлява
под въздействието на алкохол) и по непредпазливост причинил смъртта на Л.В. А. ***,
като деянието е извършено в пияно състояние” – престъпление по чл. 343, ал.3 пр.1 б. „б“ във вр. с ал.1 б. „в“ във вр.
с чл.342, ал.1 от НК.
Представителят на Окръжна
прокуратура в съдебно заседание поддържа обвинението като доказано по несъмнен
начин и предвид характера на проведеното производство ( по глава ХХVІІ от НПК )
пледира за индивидуализация на наказанието при условията на чл.58, ал.1 от НК.
Счита, че на подсъдимият следва да се наложи наказание около средният размер,
което да се изтърпи ефективно при първоначален „общ“ режим. Пледира на
основание чл.343г от НК да бъде отнето свидетелството за управление за срока на
наложеното наказание.
Процесуалният представител на
частните обвинители – адвокат Н. *** пледира за наказание по справедливост.
Моли да бъде осъден подсъдимият да заплати направените разноски по делото.
Подсъдимият се явява в съдебно
заседание, признава се за виновен, с оглед на което, чрез упълномощения адвокат
К. *** прави искане и дава съгласие за разглеждане на делото по реда на Глава
ХХVІІ от НПК – „съкратено съдебно следствие в производството пред първата
инстанция”. Предвид на това съдът, с две отделни определения, както следва: 1).
На основание чл.372, ал.3, във вр. с чл.371, т.1 от НПК прие, че действията по
извършеното разследване на досъдебното производство са изцяло съобразени с
реда, предвиден в НПК, с оглед на което одобри изразеното от подсъдимият и
защитника му адв. К. изрично съгласие относно това да не се провежда разпит на
свидетелите, а при постановяване на присъдата да се ползва съдържанието на
протоколите за разпит на свидетелите и 2). На основание чл.372, ал.4 във вр. с
чл. 371, т.2 от НПК прие, че направеното в хода на съкратеното съдебно
следствие самопризнание на подс. К. се подкрепят по несъмнен и категоричен
начин от всички останали доказателства по делото, поради което обяви, че ще
ползва същото при постановяване на присъдата без да бъдат събирани
доказателства, относно фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт.
Защитника на подсъдимия, пледира за
индивидуализиране на наказанието при условията на чл.58, ал.1 от НК. Пледира
наложеното наказание да бъде отложено на основание чл.66 от НК с максимален
изпитателен срок.
Съдът,
след преценка на събраните доказателства, при отчитане изискванията, вписани в
разпоредбата на чл.373, ал.3 от НПК, прие за установено следното от фактическа
страна:
Подсъдимият К. е правоспособен водач
на МПС от 1998 год., като притежава категории „А“, „В“, „С“, „М“ и „Т“.
К., пострадалият Л. А. и св. К.И.
били приятели. Тримата живеели в един квартал – жк „Русаля“ в гр. Попово и
работели в една смяна в „Ойропак“ ЕАД – Попово. За работа пътували заедно, като
сменяли автомобилите, които ползвали. Тръгвали 25 минути преди да започне
смяната, като потегляли от светофарите на ул. „Раковска“ на входа за жк „Русаля“. Пътят им бил по ул.
„Раковска, по ул. „Въстаническа“ и по стария път към кв. „Сеячи“, където се
намирал заводът. Маршрутът бил много добре познат на подсъдимият, тъй като по
него преминавал два пъти на ден.
На 26.06.2013 год. тримата били
нощна смяна, започваща от 22.00 часа и трябвало да пътуват с автомобила на
подс. К. – „Форд Ескорт“ с рег. № ********. Въпреки, че му предстояло да
управлява МПС, преди това подсъдимият пил алкохолни напитки. В уречения час –
21.35 часа А. и И. били на сборния пункт. Подс. К. закъснявал и А. го потърсил
по мобилния телефон, но без резултат. Тъй като минавало 21.45ч А. и И. решили
да тръгнат с автомобила на И., който бил паркиран непосредствено до сборния
пункт. В момента, в който потегляли, пристигнал подс. К. и двамата се
прехвърлили в неговия автомобил, като И. седнал на предната дясна седалка до
водача – К., а А. на задната седалка. При качването си А. направил забележка на
К., че е закъснял. Под въздействието на изпития алкохол и отправения укор
подсъдимият потеглил рязко, със силно форсиране на двигателя, с превъртане на
гуми на първа и втора скорост и за кратко разстояние автомобилът набрал висока
скорост. Времето било топло, асфалтът гладък, пътното платно широко и добре
осветено от лампи на уличното осветление, нямало движение на други МПС-ва. В
пътния участък нямало ограничение на скоростта и максимално допустимата скорост
била 50 км/ч ( скорост в населено място). На 270м от мястото на тръгване имало
кръстовище, образувано от улиците „Раковска“ и „Въстаническа“ и на подсъдимият
предстоял ляв завой. Виждайки, че се приближават с висока скорост, А. и И.
извикали на К. да намали, но вместо да направи това, той продължил да ускорява
и достигнал скорост 104 км/ч. Тъй като ъгълът на завоя бил 144 градуса,
максималната безопасна скорост за преминаване през него била 43 км/ч. За да
навлезе в завоя, подсъдимият завъртял волана рязко в ляво. Поради високата
скорост и центробежната сила, лекият автомобил се занесъл напречно с дясната си
страна напред. От зоната на чистия асфалт преминал през замърсения с дребна
фракция участък, прескочил бордюра, плъзнал се по затревената площ и със
скорост от около 85 км/ч се ударил с дясната си страна под ъгъл от около 26
градуса в електрически стълб, отстоящ на 2 м от бордюра навътре в поляната.
След удара лекия автомобил се завъртял наляво и се преместил на разстояние
около 3.45м от стълба. В резултат на сблъсъка возещия се на задната седалка Л. А.
получил тежка черепно мозъчна травма. Подсъдимият излязъл от автомобила, но бил
стресиран от случилото се и не предприел никакви действия, а след него през
вратата на водача излязъл и св. И.. Св. Т., който бил на терасата на дома си по
време на ПТП и станал очевидец на инцидента, се обади в Спешна помощ, но
въпреки усилията на лекарите, А. починал от получената травма.
Видно от съдебно-медицинската
експертиза причината за смъртта на А. е получената тежка черепно мозъчна
травма, която довела до парализа на жизнено важни мозъчни центрове, като
смъртта е настъпила много бързо и е била неизбежна.
От заключението на вещото лице по
автотехническата експертиза е видно, че системите и механизмите, имащи пряко
отношение към безопасността на движение на л.а. „Форд Ескорт“ са били в
изправно техническо състояние. Непосредствено преди настъпване на
произшествието скоростта на движение на автомобила е била около 104 км/ч, в
момента на удара – 85 км/ч, а максималната скорост за преминаване през завоя 43
км/ч.
От заключението на химическата
експертиза се установява, че съдържанието на етилов алкохол в кръвта на подс. К.
е била 1.61 промила.
От заключението на химическата
експертиза се установява, че съдържанието на етилов алкохол в кръвта на
починалия Л. А. е била 1.90 промила.
Така възприетата фактическа
обстановка се доказва по несъмнен и категоричен начин от събраните в съдебно
заседание доказателства, посредством приложените по досъдебно производство № 399/2013
год. по описа на РУ „Полиция“ гр. Попово писмени доказателствени средства,
както и чрез показанията на всички свидетели, приобщени към доказателствения
материал, чрез прочитането им по реда на чл.283 от НПК. Установените в хода на
съкратеното съдебно следствие обстоятелства се подкрепят изцяло и от
самопризнанията на подсъдимия К. дадени на досъдебното производство и в хода
на с.з., одобрено от съда по реда на
чл.372, ал.4 във вр. с чл.371, т.2 от НПК. При така установеното от фактическа
страна и при отчитане на заложеното в чл.373, ал.3 от НПК съдът прие за
доказано по безспорен и несъмнен начин, че подсъдимия е осъществил от обективна
и субективна страна състава на престъплението
по чл.343, ал.3 пр.1 б. „б“ във вр. с ал.1 и във вр. с чл.342, ал.1 от НК, което води до ангажиране на наказателната отговорност.
Безспорно е, че деянието извършено от подс. К.
е извършено в пияно състояние. Както се посочи по-горе при извършеното
изследване е установено, че концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия е
1.61 промила. Тази концентрация на алкохол в кръвта на подсъдимият е средна
степен на алкохолно опиване, при която степен са нарушени зрението, слуха,
координацията и т.н. Допустимото количество алкохол, което е прието по нашето
законодателство е концентрация на алкохол в кръвта под 0.5 промила. Количество
над това количество се приема за „пияно
състояние“.
Безспорно е също така, че подсъдимият
е управлявал автомобила със скорост 104 км/ч, с която скорост е навлязъл в ляв
завой на кръстовището, което е било 144 градуса. Скоростта на подс. К. безспорно е превишена,
но видно от заключението на вещото лице завоя, който се е опитал да вземе с
автомобила К. е следвало да бъде със скорост не повече от 43 км/ч. Поради това
правилно прокуратурата е преценила, че се касае за несъобразена скорост по
чл.20, ал.2 от ЗДвП, а не за превишена скорост по чл.21 от ЗДвП.
Безспорно е също така, че именно в
резултата на настъпилото произшествието е починал Л. А.. Видно от събраните
доказателства по досъдебното производство и пострадалия А. и св. И. не са
знаели и предполагали, че подс. К. е в нетрезво състояние.
Не е налице твърдяното от страна на
защитата, че има съпричиняване от страда на пострадалият, тъй като същият е
седял на задната седалка в автомобила и не си поставил предпазния колан, освен
това също бил в пияно състояние. Безспорно е, че пострадалия А. също е бил в
пияно състояние и не е поставил предпазния си колан, но тези обстоятелства не
са в причина връзка нито с настъпилото ПТП, нито с настъпилата смърт на същият.
Непоставянето на предпазния колан би имало значение дали ще настъпят тежки
последици ако удара бе челен. В случая обаче е установено по несъмнен начин, че
починалия А. е седял на задна седалка в дясно, а удара е бил страничен в
дясната част на автомобила – по точно в колонката на същият ( виж ФК 10 и 11 на
л.17 от ДП). Така, че в случая това, че А. не е поставил колана си ( което е
задължително за возещите се на задната седалка ), и е употребил алкохол, и то в
значително количество не са обстоятелства, които да са довели до съпричиняване.
Починалият Л. А. е сравнително млад
човек само на 40 години, женен, с малолетно дете, което е останало без баща на
13 години. Същият е работел и издържал семейството си, видно от разпита на св. Е.А..
Престъплението от субективна страна
е извършено непредпазливо под формата на престъпна небрежност, граничеща с
престъпна самонадеяност, като подсъдимият е могъл и е бил длъжен да предвиди,
че след употребата на алкохол и при движение с несъобразена скорост ще
предизвика ПТП.
При
индивидуализацията на наказанието, при спазване на императивните изисквания на
чл.373, ал.2 от НПК, съдът му определи наказанието при условията на чл.58а,
ал.1 от НК. Наказанието, предвидено от законодателя в санкционната част на
нормата по чл. 343, ал.3 от НК е от 3 до 10 години ЛС, като средният размер е
шест години и половина. При определяне на наложеното наказание съдът отчете
отегчаващите отговорността обстоятелства: високата скорост, с която подсъдимият
е управлявал автомобила, това, че возещите се в автомобила се изисквали от него
да намали скоростта, но той е увеличил същата, и високото съдържание на алкохол
в кръвта на подсъдимият. Съдът отчете и смекчаващите отговорността
обстоятелства, а именно, че подсъдимия е неосъждан, добрите характеристични данни за него, като
работник ( представиха се 3 бр. характеристики), като водач за период от 15
години има само едно наложено наказание ( виж. л.28б от ДП - същият е наказван през 2006 година по чл.179,
ал.2 от ЗДвП за причиняване на ПТП). Съжалението изразено от подсъдимият,
вината, която изпитва и която е довела до лекуване на два пъти след
произшествието в Психиатрично отделение на МБАЛ гр. Търговище. Отчитайки
смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства съдът наложи
наказанието при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства. Предвид
това съдът определи на подсъдимият К.К. наказание под средния размер, а именно
5 години ЛС, което наказание на основание чл.58а, ал.1 от НК намали с 1/3, и
наложи на подсъдимия наказание 3 години и 4 месеца години ЛС.
На основание чл.343г от НК съдът
лиши от право да управлява МПС за срок от 6 години. За да наложи имено такъв
срок съдът съобрази високата концентрация на алкохол в кръвта на подсъдимия –
161 промила и скоростта, с която се е движил – в населено място с 104 км/ч. Тези
именно съображения мотивира съдът и да наложи максималното наказание по чл.343г
от НК, а именно 6 години лишаване от
право да управлява на МПС, като размера бе съобразен с разпоредбата на чл.49,
ал.2 от НК, а именно, че лишаването от това право не може да надвишава с три
години наказанието ЛС.
Съдът определи на подсъдимият режим на изтърпяване на наказанието, а именно
- първоначален „Общ“ режим в
затворническо общежитие от открит тип на основание чл.59, ал.1 от ЗИНЗС. За да
опреди този режим съдът съобрази това, че престъплението е извършено по
непредпазливост и това, че подс. се осъжда за първи път на лишаване от свобода.
Съдът счете, че така определеното
наказание в посочения по-горе размер ще поправи и превъзпита подс. К., като по
този начин ще се изпълни специалната превенция. Също така съдът счита, че ще бъде
постигната и Генералната превенция, а именно да въздейства възпитателно и
предупредително върху други членове на обществото, тъй като в страната
всекидневно стават по няколко ПТП със смъртен резултат, като най-честата
причина за това е алкохол и несъобразена или превишена скорост.
Съдът осъди подсъдимият да заплати
направени по досъдебното производство разноски, също така го осъди да заплати
направените разноски от частния обвинител.
Съдът се произнесе по веществените
доказателства, като постанови автомобилът да се върне на подсъдимият.
По горе изложените съображения,
съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: