Р Е Ш Е
Н И Е
№164
гр. Несебър, 23.06.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД, наказателен състав в публично заседание на шестнадесети юни две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Валери Събев
при участието на секретаря Красимира Любенова, като разгледа АНД № 147 по
описа на Районен съд Несебър за 2020г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от „Б.2.”
ЕООД, срещу наказателно постановление № 02-0002905 от 20.01.2020г. на директора
на д. „И.п.т.”***, с което на жалбоподателя на основание чл. 416, ал. 5
вр. чл. 414, ал. 1 от КТ за извършено нарушение на чл. 303, ал. 3 от КТ, е
наложено наказание „имуществена санкция” в размер на 3000 лв. Жалбоподателят
сочи, че Н.Х.е нает по силата на сключен между него и „С.” ЕООД договор за
отдаване на труд от 02.05.2019г. Счита, че задължението по чл. 303, ал. 3 от КТ
е възникнало за „С.” ЕООД, а не за дружеството жалбоподател. Развива
съображения в подкрепа на тезата си. Навежда, че му е наложена санкция в
завишен размер. С тези доводи се иска от съда да отмени НП, алтернативно
да го измени, като определи наказанието към предвидения минимум.
Ответната страна в производството - директора на д. „И.п.т.”***, чрез
процесуалния си представител, заема становище за неоснователност на жалбата. Развива
съображения в тази насока, като извършва анализ на доказателствата. Моли обжалваното
НП да бъде потвърдено. Претендира присъждането на юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите
и възраженията, изложени в жалбата, намира за установено следното:
От фактическа страна:
На 16.09.2019г., около 14:20 часа, свидетелката А.Г., в
качеството й на инспектор в Д. „И.п.т.”***, участвала в извършването на проверка
на търговски обект – хотел „П.”, находящ се в к. к. „Слънчев бряг”, стопанисван
от „Б.2.” ЕООД. На място бил
установен Н.Х., който полагал труд в обекта. На същия била предоставена за
попълване справка по чл. 402, ал. 1, т. 3 вр. чл. 402, ал. 2 от КТ, в която
попълнил, че работи за „Б.2.” ЕООД от 02.06.2019г., в хотел „П.”, има сключен
трудов договор за длъжността „сервитьор”, с работно време от 14:30 часа до
22:30 часа, почивни дни – 2, почивки в работния ден – 30 минути, трудово
възнаграждение – 569 лв. При тези данни св. Г. връчила на администратор в
хотела призовка по чл. 45, ал. 1 от АПК, с която било указано служител на
дружеството да се яви на 24.09.2019г. и да представи доказателства, сред които
трудови досиета на всички работещи в обекта. На място в дирекцията се явил
управителят на дружеството жалбоподател, който представил трудови договори на
лица от персонала, сключени със „С.” ЕООД. Представил и договор за отдаване на
труд от 02.05.2019г., сключен между „С.” ЕООД и „Б.2.” ЕООД, ведно със списък
на лицата, отдадени по договора за наем, в който фигурирал Н.Х.. Не представил
трудов договор, сключен с Н.Х.и разрешение от ДИТ Бургас за работа на
непълнолетното лице Н.Х.(на 16 години към момента на проверката). При извършена
служебна проверка св. Г. констатирала, че „С.” ЕООД не притежава регистрация за
предприятие, осигуряващо лица за временна работа. Пред нея управителят на
дружеството жалбоподател представил пълномощно от управителя на „С.” ЕООД, с
което го упълномощава да представлява и това дружество (на л. 50 от делото).
При направена официална справка с нотариус К., заверка на която фигурирала в
пълномощното, се установило, че под тези номер и дата не е удостоверявано
такова пълномощно (видно от писмо на л. 49 от делото). Свидетелката Г. снела
писмени сведения от лицата В.В. и К.П.. Първият вписал в сведението, че работи
за „Б.2.” ЕООД, тъй като сключил договора с Б.Х. (управител на жалбоподателя).
Името Нейчо Василев (управител на „С.” ЕООД) не му говорело нищо. К.П.
декларирала, че обслужва счетоводно единствено „Б.2.” ЕООД, а „С.” ЕООД не се обслужва счетоводно от нея.
Св. Г. се свързала и с други работещи в обекта, като едно от лицата й заявило,
че подписите в договора със „С.” ЕООД не са негови. При тези данни тя
преценила, че именно жалбоподателят е работодател на Н.Х.и на 11.12.2019г.
съставила на дружеството АУАН № 02-0002905 за нарушение на чл. 303, ал. 3 от КТ. Управителят Б.Х. отказал да подпише АУАН, което било удостоверено с подписа
на един свидетел. Впоследствие препис от АУАН бил изпратен на дружеството и бил
получен от Б.Х. (видно от известие за доставяне на л. 28 от делото). На
11.12.2019г. бил съставен и Протокол № ПР 1939984 за извършена проверка. Въз
основа на АУАН е издадено и процесното НП, предмет на проверка в настоящото
производство.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена
с оглед събраните по делото доказателства: АУАН № 02-0002905 от 11.12.2019г., справка
по чл. 402, ал. 1, т. 3 вр. чл. 402, ал. 2 от КТ, попълнена от Н.Х., фискален
бон, призовка по чл. 45, ал. 1 от АПК, списък на лицата, запознати с оценката
на риска и програмата за намаляване и ограничаване на риска на работните места,
сведение от В.В., сведение от К.П., Протокол № ПР 1939984 от 11.12.2019г. за
извършена проверка, писмо за изпращане на АУАН, ведно с известие за доставяне,
писмо от нотариус К., пълномощно от „С.” ЕООД, заповед № З-0058 от 11.02.2014г.
на изпълнителния директор на ИА „ГИТ”, договор за отдаване на труд от
02.05.2019г., ведно със списък на лицата, отдадени по него за месец 09.2019г.,
показанията на свидетелката Г.. От доказателствата по делото се установява в
пълнота описаната по-горе фактическа обстановка. Същите си кореспондират
помежду си и съдът ги кредитира. По отношение на представените към жалбата
писмени доказателства – договор за отдаване на труд и списък на лицата,
отдадени по него, същите ще бъдат коментирани от правна страна.
При така установената фактическа обстановка, съдът
достигна до следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за
обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да
обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме,
че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган (оправомощен да издава НП със заповед № З-0058 от
11.02.2014г. на изпълнителния директор на ИА „ГИТ”) в срока по чл. 34, ал. 3 ЗАНН. При издаване на АУАН и наказателното постановление са спазени императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.
Настоящият състав като инстанция по същество след
извършена проверка за законност, констатира, че при издаването на наказателното
постановление не са допуснати съществени нарушения и на материалния закон,
които да обуславят неговата отмяна. В конкретния случай се касае за извършено
нарушение по чл. 303, ал. 3 от КТ, съгласно която разпоредба лицата от 16 до 18 години се приемат на работа с разрешение на инспекцията
по труда за всеки отделен случай. От фактическа страна
по делото се установява, че на 16.09.2019г., около 14:20 часа, 16-годишният Н.Х.полагал
труд в стопанисван от жалбоподателя търговски обект, като декларирал в
попълнена лично от него декларация всички елементи на трудовото правоотношение
(длъжност, работно време, почивни дни, почивки в работния ден, трудово
възнаграждение) и посочил за свой работодател „Б.2.” ЕООД. Същевременно при
извършената проверка по документи за лицето Н.Х.не били представени нито сключен
трудов договор, нито разрешение от ДИТ Бургас. Единственото възражение на
жалбоподателя е, че Хараламов бил в обекта като работник, предоставен от друго
лице – „С.” ЕООД. Това възражение не се доказва по делото, тъй като на първо
място конкретно за Хараламов не е представен трудов договор със „С.” ЕООД. Т.е.
той е полагал труд в обекта, стопанисван от „Б.2.” ЕООД, декларирал е именно
това дружество като свой работодател и не е имал сключен трудов договор, с
което и да е друго дружество. Следователно всички доказателства са в насока, че
той е полагал труд за работодателя „Б.2.” ЕООД. Обстоятелството, че Хараламов
фигурира в списък на лицата, отдадени по договор за наем за месец 09.2019г.
между „С.” ЕООД и „Б.2.” ЕООД не променя горния извод. Това е така, тъй като
липсват данни Хараламов да е имал договор със „С.” ЕООД, за да може да се
приеме, че именно това лице е отдало труда му под наем. Нещо повече – по делото
са събрани данни, че е съставен документ с невярно съдържание, а именно нотариална
заверка върху пълномощно, с което управителят на „С.” ЕООД упълномощава
управителя на жалбоподателя да извършва действия от името на това дружество.
Събрани са и сведения от работници на „Б.2.” ЕООД и лица, обслужващи това
дружество, които са в насока, че те не познават управителя на „С.” ЕООД и са
контактували само с Б.Х., като са останали с впечатлението, че сключват договор
(респ. обслужват) единствено „Б.2.” ЕООД. Следователно са събрани достатъчно
доказателства, които са в насока, че документите, установяващи договорни
отношения между „С.” ЕООД и „Б.2.” ЕООД не могат да се кредитират. Крайният
извод на съда е, че Н.Х.е полагал труд за жалбоподателя и въпреки, че към
16.09.2019г. е бил на 16 години, не е било издадено разрешение за приемането му
на работа от ДИТ Бургас в полза на този работодател. Т.е. фактическият състав
на нарушението по чл. 303, ал. 3 от КТ е осъществен.
За извършеното нарушение в чл. 414, ал. 1 от КТ се предвижда наказание
имуществена санкция в размер от 1500 лв. до 15 000 лв. Наказващият орган е
наложил на жалбоподателя санкция в размер на 3000 лв. При определяне на
наказанието при условията на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН съдът достигна до извод, че
справедливото наказание, което следва да се наложи на дружеството е
„имуществена санкция” в определения от директора на ДИТ Бургас размер от 3000
лв. Този размер е доста по-близък до минималния, поради което с него са
отчетени смекчаващите обстоятелства (липсата на данни за други нарушения на трудовото
законодателство). Съдът намира, че определянето на санкция над минималния
размер е обосновано, тъй като за Н.Х.не е предоставен и сключен писмен трудов
договор. Наред с това от управителя на жалбоподателя са представени документи
(вкл. такива, за които са налице данни, че е възможно да са с невярно
съдържание – цитираната нотариална заверка), които са имали за цел да осуетят
ангажирането на административнонаказателна отговорност на дружеството. Тези
обстоятелства се отчитат като отегчаващи и мотивират съда да приеме, че
санкцията от 3000 лв. е в справедлив размер, който отговаря на всички
установени по преписката и по делото данни. С така наложеното наказание в
размер на 3000 лв. ще бъдат постигнати целите, предвидени в чл. 12 от ЗАНН да
се предупреди и превъзпита нарушителят, както и генералната превенция за
въздействие върху обществото.
С оглед
изложеното обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено.
При този изход
на спора с оглед изричното искане на процесуалния представител на ДИТ Бургас и
на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН в полза на наказващия орган следва да се
присъдят направените разноски – за юрисконсултско възнаграждение. В тази връзка
следва да се има предвид, че разноските се определят по реда на АПК. По смисъла
на чл. 143, ал. 3 от АПК когато съдът отхвърли оспорването страната, за която
административният акт е благоприятен, има право на разноски. В Тълкувателно
решение № 3 от 13.05.2010г. по тълкувателно дело № 5/2009г. по описа на общото
събрание на колегиите на ВАС е прието, че случаите, в които съдът отхвърли
оспорването страната дължи заплащане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение, когато административният орган е представляван от юрисконсулт в
производството. Видно от мотивите на ТР в такива случаи следва да се приложи
субсидиарно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК. Според този текст размерът на присъденото възнаграждение за юрисконсулт не
може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда
на чл. 37 от Закона за правната помощ. Впрочем и разпоредбата на чл. 63, ал. 5
от ЗАНН препраща към чл. 37 от ЗПП. Според чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на
правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се
определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Въз основа на
този текст е приета Наредба за заплащането
на правната помощ. Съгласно чл. 27е от цитираната Наредба възнаграждението за
защита в производства по Закона за административните нарушения и наказания е от
80 до 120 лв. Т.е. съдът следва да определи юрисконсултското възнаграждение
именно в тези рамки. С оглед фактическата и правна сложност по делото, съдът
достигна до извод, че за осъщественото от юрисконсулта процесуално
представителство в полза на наказващия орган следва да се определи
възнаграждение в размер на 120 лв. Посочената сума следва да се присъди в полза
на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”,
доколкото последната е юридическото лице на бюджетна издръжка, към което
принадлежи ДИТ Бургас (като териториално поделение) – арг. от чл. 63, ал. 5 ЗАНН вр. чл. 2, ал. 1 и чл. 16, ал. 1 от Устройствен правилник на изпълнителна
агенция "Главна инспекция по труда” вр. пар. 1, т. 6 от ДР на АПК.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 02-0002905 от
20.01.2020г. на директора на д. „И.п.т.”***, с което на „Б.2.” ЕООД, ЕИК ........, със седалище и адрес на
управление ***, на основание чл. 416, ал. 5 вр. чл. 414, ал. 1 от КТ за
извършено нарушение на чл. 303, ал. 3 от КТ, е наложено наказание „имуществена
санкция” в размер на 3000 лв.
ОСЪЖДА „Б.2.” ЕООД, ЕИК ........, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”, на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, сумата от 120 лв., представляваща
направени по делото разноски – юрисконсултско възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от
датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: