№
Гр. София, 05.07.2022 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV-Д въззивен
състав, , в публично съдебно заседание на двадесет и шести май през две хиляди
двадасет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА
КОРДОЛОВСКА
ДЕСИСЛАВА ЧЕРНЕВА
при участието на секретаря Екатерина Тодорова разгледа
докладваното от съдия Кордоловска гр.д.
№ 4414/2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
258 – чл. 273 ГПК.
С решение № 20249839/12.11.2020 г., постановено по
гр.д. № 56649/2019г. от Софийски районен съд, II ГО,
177-ми състав, е уважен за сумата от 791.35 лв., ведно с лихва и разноски, и е
отхвърлен до предявения размер от 850.87 лв. искът на З. „А.Б.“ АД, предявен
на основание чл.411 КЗ срещу ЗАД „Д.Б. Ж.и З.“ .
Срещу решението в уважителната част на иска е
подадена въззивна жалба от ответника ЗАД „Д.Б. Ж.и З.“ с
оплаквания за незаконосъобразност: включени в обезщетението разходи за части,
които не са увредени от процесното пътно-транспортно произшествие, завишаване
на времето, необходимо за ремонт на увредените части и от тук на разходите за
ремонт, неотчитане на съпричиняването от страна на водача на увредения
автомобил, неправилно тълкуване на двата протокола за ПТП. Жалбоподателят моли
в обжалваната част решението да бъде отменено и да се постанови ново, с което
искът да бъде отхвърлен. Поддържа още евентуално искане за намаляване на
обезщетението до сумата от 441.86 лв. или до сумата от 466.56 лв. /сумите са с ДДС/, както и съобразяване на
последното със съпричиняването от страна на водача на увреденото превозно
средство. Претендира разноски за въззивното производство.
В отхвърлената част на иска е подадена насрещна въззивна жалба от
ищеца З. „А.Б.“ АД с оплаквания за
незаконосъобразност. Жалбоподателят моли в обжалваната част решението да бъде
отменено и да се постанови ново, с което претенцията да бъде уважена изцяло.
В настоящото производство доказателства при условията на чл.266 ГПК не
са ангажирани.
Според уредените в чл. 269 от ГПК правомощия на въззивния съд той се произнася служебно по валидността на
цялото решение, а по допустимостта – в обжалваната му част. Следователно
относно проверката на правилността на обжалваното решение въззивният съд е
ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е издадено от
надлежен съдебен състав на Софийски районен съд, в рамките на предоставената му
от закона правораздавателна власт и компетентност, поради което същото е
валидно. Предвид изискванията на процесуалния закон за служебна проверка на
постановеното решение в обжалвата му част, съдът счита, че не се установяват
нарушения на съдопроизводствените правила във връзка със съществуване и
упражняване правото на иск, поради което първоинстанционното решение е
допустимо.
По правилността на
атакуваното решение, СГС намира следното:
Разгледана
по същество на заявените основания, жалбата на ответника е неоснователна поради
следното:
Според изнесеното в исковата молба на 11.12.2017 г. в гр. София, по бул.
Свети Наум л.а. „БМВ ХЗ“ с рег. № *******е блъснал спрелия пред него л.а. „Дачия
Докер“ с рег. № *******поради неспазване на дистанция от водача на л.а. „БМВ“,
като в причинна връзка със станалото л.а. „Дачия Докер“ е бил увреден.
Безспорно е между страните наличието към
момента на злополуката на застрахователно правоотношение за л.а. „Дачия Докер“
по риска „Каско“ със З. „А.Б.“ АД, както и на застрахователно правоотношение по
риска „Гражданска отговорност“ за л.а. „БМВ 3Х“ със ЗАД „Д.Б. Ж.и З.“.
Безспорно за увредите по л.а. „Дачия Докер“ е платено от ищеца обезщетение на
правоимащия в размер на 850.87 лв. след ремонт на автомобила в оторизиран
сервиз.
Безспорно за произшествието са съставени два протокола между водачите на
автомобилите: двустранно подписан
протокол за настъпило пътно-транспортно произшествие № 17602, от който се
установява, че на 11.12.2017 г. е станала злополука между посочените два
автомобила, като е засегната задна дясна врата на л.а. „Дачия Докер“. Вторият протокол за произшествието е със същия № 17602 от същата
дата, но той е подписан само от водача на л.а. „Дачия Докер“, от който се
установява, че произшествието е станало на бул. „Свети Наум“, като водачът на
л.а. „БМВ ХЗ“ се е ударил в стоящия пред него л.а. „Дачия Докер“, при което са
засегнати задна лява и дясна врата на л.а. „Дачия Докер“, както и предна броня
на л.а. „БМВ ХЗ“.
Прието е неоспорено заключение на съдебно-автотехническа експертиза,
даващо данни за стойността на ремонта, изчислена на база на цената на новите
части , часовете /времето/ за отстраняване на увредите с посочване на
стойността на един час работа и сумарно часовете в конкретния случай. Според
експерта причина за настъпването на произшествието са действията на водача на л.а. „БМВ ХЗ“, който
не се е движил със съобразена с натовареното движение скорост и така е нарушил
разпоредбата на чл. 20, ал. 2 ЗДП и че водачът на л.а. „Дачия Докер“ не е
допринесъл за настъпването на злополуката.
Разпитан е като свидетел водачът на л.а. „Дачия
Докер“ Светослав Манолов Спасов, чиито неоспорени показания сочат, че управляваният
от него автомобил бил ударен от този, движещ се зад него. Водачът на другия
автомобил бил жена. Признала се за виновна и написали двустранен протокол.
Върху л.а. „Дачия Докер“ била деформирана задната врата. По другия автомобил
нямало щети. Свидетелят не си спомня дали е била ударена задна лява или задна
дясна врата. Л.а. „Дачия Докер“ бил с пет врати, като задната врата била
двойна. Между страните нямало спор за вината за произшествието и за настъпилите
вреди. Водачите съставили двустранен констативен протокол за злополуката. Свидетелят
не си спомня да е съставян втори протокол. Другият водач не е имал възражения
във връзка с втория протокол.
При
посочената данни първоинстанционният съд е намерил претенцията за частично
основателна - приел е за меродавен двустранно подписания протокол за
произшествието, според който увредена
от удара е била единствено задната дясна врата на л.а. „Дачия Докер“. Тъй като в експертизата е отчетено
наличието на увреждания и върху задната лява врата на л.а. „Дачия Докер“, но
такова наличие не е било пълно и главно доказано, поради което за установяване
на точния размер на вредите първоинстанционният съд, базирайки се на
заключението на експертизата за увредата
само на дясната задна врата, е извършил преизчисление на тяхната стойност,
приемайки окончателна стойност с ДДС в размер на 791,35 лв, като за тази сума
искът е уважен. До пълния предявен размер претенцията е отхвърлена като
неоснователна.
Решението в уважената част на иска е законосъобразно и следва да бъде
потвърдено.
Доводите
на жалбоподателя по отношение на наличните два различни по отношение на
увреждането протокола за злополуката, които не установяват действителното
положение, и съпричиняването на резултата от страна на водача на л.а. „Дачия
Докер“, са неоснователни:
По делото въз основа на заключението на автотехническата експертиза и
показанията на водача на л.а. „БМВ Х3“, които показания не са оспорени от ищеца
и не са оборени от други доказателства, се налага релевантен извод за виновно
поведение на водача на л.а. „Дачия Докер“ – управление с несъобразена с пътните
условия скорост, като не е налице съпричиняване на резултата от страна на
водача на л.а. „Дачия Докер“.
По
отношение на уврежданията по л.а. „Дачия Докер“ следва да се приеме за
меродавен двустранно подписания протокол за ПТП, сочещ, че е била увредена само
задната дясна врата.
Двустранно
подписаният протокол представлява частен свидетелстващи документ и като такъв материализира удостоверително изявление на своите
издатели – водачите на двата автомобила,
т.е. отнася се до съществуването на определени факти,
възприети от издателите. Този протокол е
съставен непосредствено след произшествието от двамата водачи и сочи, че
увредена е била само дясната задна врата. Вторият протокол, едностранно
подписан от водача на л.а. „Дачия Докер“, сочи и други увреди по колата извън
увредата, посочена в двустранно подписания протокол. Едностранният протокол очертава факти, изгодни за
подписалия го – повече увреди, поради което не следва да се приеме за меродавен
в отношенията между водачите.
Неоснователен е доводът на жалбоподателя – ответника за завишаване на
времето, необходимо за ремонт на увредените части и от тук на разходите за
ремонт: при постановяване на решението първоинстанционният съд въз основа на
заключението на автотехническата експертиза и съобразно извода си за увреда при
произшествието само на задната дясна врата, и правилно е редуцирал сумите с
оглед цената на увредената част и времето за нейния ремонт.
По
изложените съображения и препращайки към мотивите на обжалваното решение,
последното е законосъобразно в уважената част на иска и следва да бъде
потвърдено в тази част.
Неоснователна е насрещната въззивна жалба на ищеца в отхвърлената част
на иска – не са налице основания за уважаване на претенцията в пълен размер:
при постановяване на решението първоинстанционният съд е отчел наличието само на увреда на задната дясна врата и
след съответни преизчисления е стигнал до извод за дължимост само на сумата от 791,35
лв. В отхвърлената част на иска решението като законосъобразно следва
да бъде потвърдено.
Съобразно изхода от спора пред въззивната инстанция на стрентите не се
следват разноски.
Водим от горното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА
изцяло решение № 20249839/12.11.2020 г., постановено по гр.д. № 56649/2019г. от
Софийски районен съд, II ГО, 177-ми състав.
Решението
не
подлежи на обжалване на основание чл.280, ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.