РЕШЕНИЕ
№ 271
гр. гр. Хасково, 12.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети април през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА З. ЖИСОВА
при участието на секретаря Михаела Кр. Стойчева
като разгледа докладваното от ХРИСТИНА З. ЖИСОВА Гражданско дело №
20215640101436 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба, с която са предявени обективно
кумулативно съединените искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 415, ал. 1, т.
1 от ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 9 ЗПК, вр. с чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1
ЗЗД, от „Уникредит Булбанк“АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, район Възраждане, пл.“Света Неделя“№ 7, против Ф. Х. СМ., ЕГН **********, с
адрес: *******. За претендираните суми е издадена заповед № 260441 от 03.12.2020г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по реда на чл.417 от ГПК по
ч.гр.д. № 2810 по описа за 2020г. на РС Хасково.
Ищецът твърди, че на 09.03.2018г. в гр.Хасково, между него и ответника, в
качеството му на кредитополучател бил сключен Договор № CCIR-462-00069-2018 за
Кредитна карта за физически лица (договора за кредит), по силата на който ищецът
предоставил банков кредит под формата на кредитен лимит с разрешен размер от 500,00
лева, ползван чрез кредитна карта MasterCard Standard. По силата на същия договор
ответникът се задължил да ползва и върне предоставения кредит, ведно с начислените
лихви, такси, комисионни и други разходи, в предвидените в договора за кредит срокове, с
краен срок за издължаване (погасяване) на кредита - до 31.03.2020г., определен съгласно
чл.3.5 от договора за кредит. Предоставеният кредитен лимит бил усвоен от
кредитополучателя – ответник съгласно условията и сроковете на договора за кредит, като в
чл.3.1 от същия било предвидено погасяването на усвоения кредит да се извършва чрез
заплащането на минимална месечна погасителна вноска (МПВ), представляваща сума, равна
1
на 3% от кредитния лимит - в размер на 15,00 лева, изискуема и дължима съгласно чл.3.1.2
от договора за кредит до 15-то число на календарния месец, следващ периода за клиентски
плащания (ПКП). За ползвания кредитен лимит ответникът се задължил да заплаща на
Банката договорна възнаградителна лихва, съгласно чл.2.1 от договора за кредит,
определена като месечен лихвен процент за всеки отделен месец през срока на действие на
договора в размер на 1.00% (един процент). Ищецът твърди, че ответникът Ф. Х. СМ. е
обслужвала кредита си нередовно, като извършвала вноски не на падежа и не в
необходимия размер. Посочва, че според извлечението от счетоводните книги на ищеца,
приложено към исковата молба, ответникът изпаднала в забава за погасяването на
минималните месечни погасителни вноски по главницата, които били дължими за месеците:
септември 2019г., октомври 2019г. и ноември 2019г., поради неосигуряване на достатъчно
средства за покриване на тези вноски. Поради твърдяната забава от страна на ответната
страна, продължила повече от 3 (три) последователни месеца, на основание чл.10.1.1 във вр.
с чл.9.1 от Договор №CCIR-462-00069-2018 за Кредитна карта за физически лица от
09.03.2018г., вземането на Банката-ищец било обявено за изцяло предсрочно изискуемо,
считано от 22.11.2019г. - поради нарушаване на което и да е от условията по Общите
условия и/или Договора, а именно неосигуряване на достатъчно средства за покриване на
месечната минимална погасителна вноска/минимално дължимата сума. Банката – ищец
твърди, че ответникът бил уведомен с нарочно уведомление за настъпилата предсрочна
изискуемост и за упражненото от нея право да обяви кредита за изцяло предсрочно
изискуем, което уведомление било връчено на 10.02.2020г. – лично на ответника Ф. ХЮС.
СМ., като й била дадена възможност за доброволно погасяване на задълженията.
Впоследствие, на 31.03.2020г. изтекъл и крайният срок за погасяване на кредитното
задължение, определен в чл.3.5 от Договор № CCIR-462-00069-2018 за Кредитна карта за
физически лица от 09.03.2018г., поради което ищецът счита кредита за изцяло просрочен и
изискуем.
На 30.11.2020г. ищецът пристъпил към принудително събиране на всички свои
вземания по договора за кредит, чрез подаване на Заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК до Районен съд -
Хасково, като било образувано ч.гр.д.№ 2810/2020г. по описа на съда, по което били
издадени Заповед № 260441 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
по чл.417 ГПК от 03.12.2020г. и Изпълнителен лист от 04.12.2020г., с които ответникът
следвало да заплати на Банката-ищец сумите, както следва: сума в размер на 456,70 лева -
главница по Договор №CCIR-462-00069-2018 за Кредитна карта за физически лица от
09.03.2018г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 30.11.2020г., до окончателното
изплащане на вземането, сума в размер на 16,94 лева - дължима възнаградителна лихва по
договора за кредит за периода от 17.09.2019г. до 22.11.2019г. (датата на предсрочна
изискуемост), сума в размер на 53,28 лева - дължима лихва за забава по договора за кредит
за периода от 22.11.2019г. (датата на предсрочна изискуемост) до 29.11.2020г., както и сума
в размер на 74,78 лева - разноски по делото за внесена държавна такса и платено адвокатско
възнаграждение, съразмерно с уважената част от заявлението. Образувано било
2
изпълнително дело № 20218740400102 по описа на ЧСИ Самуил Пеев, рег. № 874 в КЧСИ, с
район на действие - Окръжен съд Хасково. В срока по чл.414, ал.2 от ГПК, ответникът Ф.
ХЮС. СМ. подала възражение срещу издадената заповед за изпълнение, за което ищецът
бил уведомен на 03.06.2021г.
В качеството му на кредитор, на ищеца не било известно основание, на което
отговорността на ответника като кредитополучател по договора за кредит да е отпаднала.
Всичко описано, пораждало правния интерес на ищеца от предявяване на иск срещу
ответника Ф. ХЮС. СМ. за установяване на вземането по договора за кредит, за което по
ч.гр.д.№ 2810/2020г. по описа Районен съд Хасково били издадени Заповед №260441 за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК от 03.12.2020г. и
Изпълнителен лист от 04.12.2020г.
Предвид изложеното се иска от съда да постанови решение, с което да установи по
отношение на ответника, че дължи на Банката - ищец сума в общ размер от 526,92 лева по
Договор №CCIR-462-00069-2018 за Кредитна карта за физически лица от 09.03.2018г.,
представляваща: сума в размер на 456,70 лева - главница по договора за кредит, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 30.11.2020г. - датата на подаване на
Заявлението по чл.417 от ГПК в съда до окончателното изплащане на сумата, сума в размер
на 16,94 лева - дължима възнаградителна лихва по договора за кредит за периода от
17.09.2019г. до 22.11.2019г., и сума в размер на 53,28 лева - дължима лихва за забава по
договора за кредит за периода от 22.11.2019г. до 29.11.2020г. Претендират се и направените
деловодни разноски в настоящото и в заповедното производство.
В едномесечния срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК е депозиран писмен отговор на искова
молба от ответника. Предявените искове се оспорват като недопустими и неоснователни.
На първо място се твърди, че издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д. №
2810/2020 г. по описа на PC - Хасково, била постановена въз основа на нередовно заявление.
Нередовността се изразявала в обстоятелството, че към заявлението нямало приложени
общи условия. В тези случаи съдът, по арг. от чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК, не издавал заповед
за изпълнение, а бил длъжен да даде на заявителя указания да отстрани допуснатите
нередовности в тридневен срок от съобщението. Процесният Договор № CCIR-462-00069-
2018 за Кредитна карта за физически лица от 09.03.2018 г. бил договор с общи условия,
както следвало от неговия изричен текст. Множество клаузи на Договора за кредит, сред
които чл. 11.1.1., чл. 11.1.2., чл. 11.1.3., чл. 11.3., чл. 14, и др., изрично препращали към общи
условия. В заключителната част на Договора на стр. 8 се посочвало, че неразделна част от
Договора били „Общите условия за банкови карти за физически лица и за предоставяне на
платежни услуги чрез използване на банкови карти като електронни платежни
инструменти“. Следователно, налице били безспорни доказателства, че процесният Договор
за кредитна карта бил сключен при общи условия, поради което заповедният съд следвало
да даде указания на заявителя да представи тези общи условия. Като не е сторил това, той
издал недопустима заповед за изпълнение, каквато не е имал основание да издава преди
заявителят да отстрани нередовностите на заявлението в срок. В тази връзка се сочи, че с
3
оглед обстоятелствата, че исковото производство се явявало продължение на заповедното,
както и по аналогия с т. 5 от TP № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013г., ОСГТК на ВКС,
настоящият съд следвало да остави исковата молба без движение със задължителни
указания за отстраняване на нередовностите на заявлението за издаване на ЗНИ по ч.гр.д. №
2810/2020 г. по описа на PC - Хасково в тридневен срок от съобщението.
Според ответника, и самата искова молба не отговаряла на изискванията на чл. 127
ГПК, поради което на ищецът следвало да бъде предоставен седемдневен срок с указания за
отстраняване на всички нередовности. Допуснатите нередовности касаели най-напред липса
на конкретизация на основанието на иска, като твърденията досежно начина и датата на
обвяване на предсрочната изискуемост на кредита били неясни и вътрешнопротиворечиви.
От посочените три дати в исковата молба – 29.11.2019г., 10.02.2020г. и 31.03.2020г. не
ставало ясно какви са конкретните твърдения на ищеца – дали датата на предсрочна
изискуемост е 29.11.2019г., дали предсрочната изискуемост е настъпила на 10.02.2020г. по
силата на твърдяно уведомление за това, дали датата на предсрочна изискуемост е
настъпила на дата, следваща 10.02.2020г., доколкото в поканите за предсрочна изискуемост
обикновено се предоставял срок за изпълнение на просрочените вземания, които били
основание за обявяване на изискуемостта или банката – ищец се позовавала на изискуемост
поради изтичане на крайния срок на договора от 31.03.2020г. Не ставало ясно как едно
вземане можело да бъде предсрочно изискуемо и изискуемо поради изтичане на краен срок.
Относно допустимостта на исковете се посочва още, че в исковата молба се твърдяло, че
кредитният лимит бил ползван чрез кредитна карта „MasterCard Standard". Въпросната
кредитна карта не била индивидуализирана, при което от твърденията на ищеца не ставало
ясно коя кредитна карта се твърди, че ответникът е ползвал. Не били изложени твърдения
кога и как кредитната карта е предоставена на ответника. Обстоятелствата във връзка с
предаването на държането на кредитната карта били обуславящи основателността на
процесните искове, доколкото ответникът не би могъл да ползва процесния кредит, ако
такава карта не му е била предадена. Така, според ответника предаването на картата имало
пряко отношение към усвояването на кредита и представлявал елемент от основанието на
исковете по смисъла на чл, 127, ал. 1, т. 4 от ГПК. Липсвало и посочване в исковата молба от
страна на ищцовото дружество какво всъщност представлява „главницата“ в размер на
456,70 лева. От твърденията в исковата молба ставало ясно, че според ищеца между него и
ответника бил сключен договор за кредитна карта, както и че лимитът му е 500 лева. На стр.
1 от исковата молба се твърдяло, че „кредитният лимит е усвоен“, което би следвало да
означава, че ответникът е изтеглил чрез предоставената й карта 500 лева. Неясно оставало
по каква причина ищецът претендира сумата от 456,70 лева, щом кредитният лимит, който
бил „усвоен“, съгласно твърденията му, бил 500 лева. Неяснота била налице кога ответникът
е усвоил тази сума и как точно, чрез една или няколко транзакции, за какви суми, във връзка
с какви кредитни плащания са извършвани и т.н. Освен че в исковата молба такива
твърдения липсвали, този въпрос не се изяснявал и от представените от ищцовото
дружество счетоводни книги - там единствено било изтъкнато относно сумата от 456,70
лева, че е „главница", и е дължима от 22.11.2019г. При липсата на констатации относно тези
4
съществени факти ответникът бил поставен в обективна невъзможност да организира
защитата си по адекватен начин. Така, според ответника, правото му на защита било
накърнено, тъй като не било ясно конкретно срещу какви претенции следвало да организира
защитата си. В допълнение се сочи още, че липсва заплащане на държавна такса в пълен
размер като по отношение на кумулативно съединените искове за главница,
възнаградителна лихва и законна лихва за забава.
Ответникът оспорва основателността на исковете като са въведени твърдения за
нищожност на договора за кредитна карта, за неосвояване на сумата по кредита, както и
релевирано в условията на евентуалност правопогасяващо възражение за изпълнение на
всички задължения по кредита.
Ответникът счита, че Договор №CCIR-462-00069-2018 за Кредитна карта за
физически лица от 09.03.2018г. бил нищожен на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД вр. чл.22 от
ЗПК по следните съображения: Договорът за кредитна карта бил сключен при действието на
ЗПК, в редакцията му към 09.03.2018 г.(последно изменение с ДВ, бр. 59 от 29.07.2016 г.).
Съгласно чл. 22 от ЗПК, договорът за кредит бил недействителен, когато не са спазени
изискванията на чл. 10, ал. 1 и на чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2. В случая не било спазено
изискването на чл. 11, ал. 2 от ЗПК, което налагало всяка страница от общите условия да е
подписана от страните. Нито към заявлението за издаване на заповед за незабавно
изпълнение по ч.гр.д. № 2810/2020 г., нито към исковата молба, с която било образувано
настоящото дело, не били представени приложимите общи условия към Договора за
кредитна карта. Налице били безспорни доказателства, че такива общи условия съществуват.
Ответникът твърди, че не е виждал Общите условия и не се е съгласявал с тях. Към тях
липсвал подпис на кредитополучателя на всяка от страниците, с което било нарушено
изискването на чл. 11, ал. 2 от ЗПК. Изискването за подпис на всяка от страниците на
Общите условия било фундаментално с оглед защитата на потребителя, тъй като имало за
цел да гарантира, че потребителят е бил запознат с тяхното съдържание в цялост. Идеята на
законодателя била да се предостави завишена защита, тъй като в практиката кредиторите
често злоупотребявали, включвайки в договорите общи декларации, че общите условия са
предадени на потребителя, респ., че той е запознат с тях, които декларации не отразявали
действителността. Ето защо неподписването на всяка от страниците на общите условия
имало за последица пълна нищожност на договора за потребителски кредит, съгласно
изричната разпоредба на чл. 22 от ЗПК.
Освен това договорът за кредитна карта не отговарял на изискванията на чл. 10, ал. 1
от ЗПК, тъй като бил написан на изключително сложен и неразбираем за средния
потребител език. Шрифтовете, на които били написани Договорът за кредитна карта, били
по-малки от 12 и се различавали помежду си по вид и по размер. Договорът за кредитна
карта не съдържал задължителните реквизити на чл. 11, ал. 1, т. 11 и 12 от ЗПК –
погасителен план и информацията относно правото на потребителя при погасяване на
главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки
един момент от изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на
5
погасителен план за извършените и предстоящите плащания. Всеки от тези пороци,
преценени поотделно и в съвкупност според ответника, представлявали основания за
нищожност на договора за кредитна карта на основание чл.22 от ЗПК.
Ответникът твърди, че никога не му е било предавано държането на кредитна карта,
чрез която да усвои претендираните от ищеца суми. Предаването на кредитната карта било
условие за ползване на сумите по процесния Договор за кредитна карта. Т.е. кредитът не бил
усвоен, преди банката да е предоставила кредитна карта (пластика) на кредитополучателя.
Неслучайно в настоящия случай нито в исковата молба, нито в заявлението, не се съдържало
твърдение, че кредитната карта е била предадена на ответника. Така следвало да се приеме,
че Банката – ищец не е изпълнила своите задължения по Договора за кредитна карта, като не
е оказала необходимото съдействие с оглед усвояване на кредита от страна на
кредитополучателя - ответник. Дори да е имало държател, на когото кредитната карта да е
била предадена и който да е ползвал така отпуснатия кредит, то това не бил ответникът или
упълномощено от него лице. Следователно процесиите искове били неоснователни и на това
самостоятелно основание.
В условията на евентуалност, от страна на ответника се твърди, че е изпълнил всички
свои задължения точно и своевременно. Въпреки че никога не бил ползвал процесния
кредит, ответникът изпълнил в цялост всички задължения към ищеца точно и
добросъвестно, с идеята да избегне евентуални съдебни и изпълнителни производства. На
28.11.2018 г. ответникът Ф. ХЮС. СМ. превела сума в размер на 462 лева с правно
основание „Погасяване на кредитна карта“ по сметката си в „Уникредит Булбанк“АД с
IBAN: *************. С тази сума погасила цялата остатъчна към 28.11.2018г. сума по
процесния Договор за кредитна карта, като освен посочения договор за кредитна карта
ответникът не бил сключвал други такива.
Оспорва се и дължимостта на претендираната лихва за забава за периода от
22.11.2019г. до 29.11.2020 г., вкл. на собствено основание. В исковата молба се твърдяло, че
същата е начислена за периода от 22.11.2019г. до 29.11.2020г., за период, предхождащ датата
на депозиране на заявлението за издаване на ЗНИ по ч.гр.д. № 2810/2020 г., във връзка с
което било образувано и настоящото производство. Посочената лихва не подлежала на
присъждане в рамките на настоящото производство. Съгласно т. 4а от Тълкувателно
решение № 4/2013 г. по тълкувателно дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, не можело да
бъде издадена заповед за незабавно изпълнение за законната лихва за периода от падежа до
подаване на заявлението. Заповедта за изпълнение в тази й част подлежала на обезсилване
като недопустима.
Оспорва се и твърдението, че договорът за кредитна карта е бил обявен за предсрочно
изискуем. Ответникът твърди, че никога не е получавал уведомление за предсрочна
изискуемост. Твърденията на ищеца, че предсрочната изискуемост била настъпила
автоматично на 22.11.2019г., били несъстоятелни и в противоречие със задължителната
съдебна практика. Съгласно т. 18 на Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. №
4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, в хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК вземането,
6
произтичащо от договор за банков кредит, ставало изискуемо, ако кредиторът е упражнил
правото си да направи кредита предсрочно изискуем. В посоченото TP се пояснявало, че
предсрочната изискуемост е право на кредитора, което подлежи на упражняване чрез
изрично писмено волеизявление на кредитора, а не автоматично. От факта, че на ответника
никога не било връчвано изявление за обявяване на предсрочна изискуемост, следвало, че
твърдяната предсрочна изискуемост никога не е настъпвала. Тази грешка на ищеца от своя
страна рефлектирала върху размера на претендираните суми и особено на лихвите за забава,
които следвало да се изчисляват върху по-малка основа (не цялата главница по кредита,
считано от 22.11.2019 г., а съответно падежиралите вноски, месец за месец).
В условията на евентуалност е въведено възражение и за изтекла погасителна давност
по отношение на всички претендирани вземания.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност,
както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 ГПК,
приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от Договор № CCIR-462-00069-2018 за Кредитна карта за физически лица е, че
същият е сключен на 09.03.2018г. между ищеца, като кредитор, и ответника, като
кредитополучател и оправомощен държател на основна карта. Договорът е подписан от
кредитополучателя и от представител на кредитора, което обстоятелство не се оспорва от
ответника. Предмет на този договор е предоставяне на банков кредит под формата на
кредитен лимит с разрешен размер от 500,00 лева, ползван чрез кредитна карта MasterCard
Standard.
В раздел I, т.3 от договора е предвидено, че условията за ползване са от картова
сметка № *************, както и от сметка с право на директен дебит в полза на банката
(предварително заявена в искането), а именно: № *************. Съгласно чл.3.1 от
договора е предвидено погасяването на усвоения кредит да се извършва чрез заплащането на
минимална месечна погасителна вноска (МПВ), представляваща сума, равна на 3% от
кредитния лимит - в размер на 15,00 лева, дължима съгласно чл.3.1.2 от договора за кредит
до 15-то число на календарния месец, следващ периода за клиентски плащания (ПКП). По
силата на същия договор кредитополучателят се задължава да ползва и върне
предоставения кредит, ведно с начислените лихви, такси, комисионни и други разходи, в
предвидените в договора за кредит срокове, с краен срок за издължаване (погасяване) на
кредита - до 31.03.2020г., определен съгласно чл.3.5 от договора за кредит. За усвоената
сума (ползваната част от кредитния лимит, в т.ч. надвишен кредитен лимит)
кредитолучателят следва да заплаща на Банката ежемесечно лихва за усвоената сума,
начислявана ежедневно (договорна възнаградителна лихва) - чл.7.1 от договора, определена
като месечен лихвен процент за всеки отделен месец през срока на действие на договора в
размер на 1.00% (един процент) – чл.2.1. Ако до датата на издължаване кредитополучателят
е погасил в пълен размер ползваната сума за предходния ПКП, той заплаща лихвата за
усвоената сума за транзакции, представляващи теглене на пари в брой, като дължимите
лихви се капитализират, т. е. със сумата на дължимата лихва се намалява размерът на
7
кредитния лимит. Ако на датата на издължаване, кредитополучателят не е погасил в пълен
размер ползваната част от кредитния лимит, дължи лихва върху целия дълг.
В чл.9.1 от Договор №CCIR-462-00069-2018 за Кредитна карта за физически лица от
09.03.2018г. е предвидено, че от датата на сключване на договора до момента на пълното
погасяване на всички дължими суми и реализиране правата на банката и кореспондиращите
им задължения на кредитополучателя, последният се задължава да се съобразява, спазва
дадените и правомощия и изпълнява стриктно установеното в договора и ОУ.
Кредитополучателят и поръчителите са длъжни да осигуряват всеки месец достатъчно
средства по посочената картова или сметка за директен дебит /служебно събиране за
покриване на МПВ/МДС/, а според чл.10.1.1 от договора поетите от банката ангажименти за
предоставяне на кредитен лимит отпадат, а дългът по ползвания кредитен лимит, в това
число и надвишен кредитен лимит, ведно с лихвите и други разноски, става по преценка на
Банката предсрочно изцяло или частично изискуем и дължим, в случай че
кредитополучателят е нарушил което и да е от условията по Общите условия или
конкретния договор.
Не се спори, а и от приложения по делото Договор № CРIR-462-00069-2018г., се
установява, че наред с договора за кредитна карта, на същата дата – 09.03.2018 година,
между страните е сключен и договор за предоставяне на платежни услуги чрез използване
на банкови кредитни карти като електронни платежни инструменти, по силата на който
банката открива на името, на риск, отговорност и за сметка на оправомощения държател
картова сметка и му издава една основна карта /и при поискване от последния една или две
допълнителни кредитни карти/, с персонален идентификационен номер /ПИН/. За вид на
кредитната карта е посочена MasterCard Standard.
Като писмени доказателства са приложени и искане за издаване на кредитна карта за
физически лица с вх.№ 0462-58-013576/13.03.2018г., както и Протокол за получаване на
банкова карта, подписан на 13.03.2018г. от ответницата.
По делото е приложена и Покана за доброволно изпълнение относно Договор за
кредитна карта от 13.03.2018г. и наличните към нея анекси относно одобрен (разрешен)
размер от 500 лева от „УниКредит Булбанк“ АД гр. София до Ф. Х. СМ., ведно с Известие за
доставяне ИД PS 6000 01GLOF S, с подател на пратката „УниКредит Булбанк“ АД и
получател на пратката Ф. ХЮС. СМ., от които е видно, че ищецът е поканил ответника да
изпълни задълженията си в 14-дневен срок, като го е уведомил, че кредитът е обявен за
предсрочно изискуем на 22.11.2019 година, а поканата е получена лично от ответницата на
10.02.2020г.
Прието като доказателство е и Извлечение от счетоводни книги за кредитополучател
Ф. ХЮС. СМ. от 30.11.2020г., издадено от „УниКредит Булбанк“ АД гр. София, Общи
условия за банкови карти за физически лица и за предоставяне на платежни услуги чрез
използване на банкови карти като електронни платежни инструменти и Формуляр за
предоставяне на информация относно кредитен лимит по кредитна карта за физически лица
на „УниКредит Булбанк“ АД, подписан на 06.03.2018г. от ответника Ф. ХЮС. СМ..
8
От представените от ищеца Договор за банков потребителски кредит на физическо
лице, усвояван чрез овърдрафт по разплащателна сметка с № 462/193, сключен на
15.11.2016г. между ищеца и ответницата се установява, че между тях е съществувало и по-
рано възникнала облигационна връзка.
Според извлечение по сметка с пореден номер № 12/30.11.2018г. с титуляр на
сметката ******** Ф. ХЮС. СМ., издадено от „ОББ“ и платежно нареждане за кредитен
превод от 22.11.2018г. за сума от 462,00 лева с наредител Ф. ХЮС. СМ. и посочено
основание „погасяване на кредитна карта“ е видно, а същото не се и оспорва от страна на
ищеца, че на посочената дата ответницата е превела посочената сума по сметка с IBAN:
*************.
От материалите, съдържащи се в ч. гр. д. № 2810/2020 г. по описа на РС-Хасково,
приложено като доказателство по настоящото производство, се установява, че въз основа на
заявление с вх. № 266256/30.11.2020 г. в полза на ищеца срещу длъжника Ф. ХЮС. СМ. е
издадена Заповед № 260441/03.12.2020 г. за изпълнение на парично задължение въз основа
на документ по чл. 417 от ГПК за процесните суми, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението - 30.11.2020 г. до изплащане на вземането,
както и направените по делото разноски от 74,78 лева за платена държавна такса и за
адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част от заявлението. В срока по чл.
414, ал. 2 ГПК е подадено възражения от ответницата и с разпореждане от 10.05.2021 г. на
ищеца е указано, че може да предяви иск за установяване на вземанията си в едномесечен
срок като последният е сторил това.
От заключението (основно и допълнително) на назначената съдебно-счетоводна
експертиза, което съдът кредитира напълно като компетентно, обективно и неоспорено от
страните, се установява, че във връзка с усвояването на лимита по кредитна карта с № на
пластика 5189********8062, с титуляр Ф. ХЮС. СМ. по Договор №CRRIR-462-00069-2018
за кредитна карта на ФЛ от 09-03-2018г. с разрешен лимит от 500,00 лв. са извършени
усвоявания на общо 761,22лв., което означава, според вещото лице, че за периода на
действие на картата същата е револвирала 1,5 пъти. По отношение на погасяването на
лимита са внесени суми за погасяване на кредитното задължение общо в размер на 405,24лв
по дати и суми представени подробно в констативната част на заключението. От внесените
суми общо в размер на 405,24 лв., кредиторът е погасил: 336,02лв главница; 56,65лв.
начислена редовна възнаградителна лихва и 12,57лв. начислена просрочена лихва. В
заключението е посочено, че след 13.08.2019г., в счетоводната система на кредитора (ищеца)
няма данни и записи за постъпили суми за погасяване на задължението по Договор
№CRRIR-462-00069-2018 за кредитна карта на ФЛ от 09.03.2018г. с разрешен лимит от
500,00 лв. Вещото лице е изчислило размера на задълженията по Договора за кредит към две
дати. Така към 22.11.2019г. - датата на счетоводната предсрочна изискуемост същото възлиза
на общо 526,92 лв., от които главница 456,70лв., възнаградителна лихва - 16,94 лв. и лихва
за просрочени плащания - 53,28лв. до 29.11.2020г. К ъм 24.02.2020г. - датата на изтичане на 14
дневния срок за доброволно изпълнение – на общо 526,92 лв., от които главница 456,70лв.,
9
възнаградителна лихва: 31,10 лв., лихва за просрочени плащания: 39,12лв. до 29.11.2020г.
Размерът на законната лихва върху главницата към датата на изготвяне на заключението –
18.11.2021 г. вещото лице е изчислило на 44,53 лв., считано от 30.11.2020г.
От допълнителното заключение на съдебно-счетоводната експертиза се установява,
че ответницата Ф. ХЮС. СМ. е с присвоен клиентски номер в системата на ищеца УКБ АД
*********. Към същия са разкрити следните банкови сметки:
1.*************: Разплащателна сметка с тип „Дебитна карта на ФЛ";
2.*************: Погасителна сметка Кредитна карта ФЛ;
На 22.11.2018г. от сметка ************** с титуляр Ф. ХЮС. СМ. в ОББ са
наредени 462,00лв. по банковата сметка ************* в УКБ АД с титуляр Ф.С..
Основанието, записано в платежното нареждане е „погасяване на кредитна карта". Вещото
лице е проследило движението по посочената банкова сметка ************* като на
23.11.2018г. междубанковият превод в размер на 462,00 лв. е отразен при ищеца. Според
вещото лице, съгласно Договора № CCIR-462-00069-2018 за кредитна карта на ФЛ от
09.03.2018г., сметката която е обвързана с погасяване на разрешения кредитен лимит е
*************: Погасителна сметка Кредитна карта ФЛ. Това означавало, че всяка сума
която постъпи по тази банкова сметка се отнася за погасяване на използвания лимит по
кредитната карта, независимо от посочения минимален размер като МПВ дължима за
месеца. Ползвателят, страна по Договора за кредитна карта е длъжен да осигурява средства,
които да служат за погасяване на лимита именно по тази сметка. В случай обаче, че по сметка
с № *************, не са осигурени средства за погасяване на месечното задължение, то
кредиторът събира сумата /има право на директен дебит/ от PC *************. Тъй като в
процесния случай, към 23.11.2018г. кредитната карта е била в редовност, то задължението за
плащане на кредитополучателя/картодържател се ограничил до размера на МПВ, която е в
размер на 15,00лв. Тази сума УКБ АД е събрала на 23.11.2018г. от сметка № *************,
а остатъкът от преведената сума от 462,00лв е останал на разположение на ответника Ф.С.
по банковата й сметка с № *************. Според вещото лице, към 23.11.2018г., когато
кредитната карта е била в редовност, за да се погаси с тези 462,00лв използваният лимит е
следвало да бъде нареден превода с платежно нареждане по банкова сметка *************,
или да се извърши втори превод по инициатива на титуляра Ф.С. от ************* в
*************. Тъй като сумата от 462,00лв. не е била отнесена за погасяване на
кредитният лимит, то няма промяна в размера на констатираните суми дължими по
кредитната карта от основното заключение. Вещото лице е изчислило, че в случай, че
наредените 462,00лв. са отнесени за погасяване на задължението по кредитната карта, то
остатъкът от задължението към посочените по-горе дати би бил следният: към 22.11.2019г.
дължима главница: 11,64 лв. и към 24.02.2020 г. дължима главница: 25,80 лв.;
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
Предявени са при условията на обективно кумулативно съединение искове с правно
10
основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 9
ЗПК, вр. с чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, които са процесуално допустими,
доколкото изхождат от заявител, по образувано заповедно производство срещу длъжника в
едномесечния срок от уведомяването му за депозирано от страна на последния възражение
срещу издадена заповед за изпълнение относно процесните вземания. Съдът с Определение
№ 630 от 23.09.2021г., поставено по настоящото дело, е отхвърлил ответните възражения за
противното.
Разгледани по същество, първият и вторият иск се явяват изцяло основателни, а
третият е частично основателен, поради следните съображения:
Предмет на установителния иск по чл. 422 ГПК е установяване съществуването на
вземането, за което е издадена заповед за изпълнение на посоченото в нея основание. В този
смисъл, за да бъде уважен предявеният по делото иск е необходимо в условията на пълно и
главно доказване ищецът да установи наличието на валидно облигационно отношение
между страните по договора за кредит, усвояването на кредита от ответника, настъпилата
изискуемост на вземанията по кредита и размера на претендираните отделни вземания.
Съдът намира, че от събраните по делото писмени доказателства по несъмнен начин
се установява, че между страните е бил сключен валиден договор за потребителски кредит
по смисъла на чл. 9 ЗПК. Ищецът е изправна страна по договора, доколкото е изпълнил
задължението си да предостави на ответника уговорените в договора платежни операции,
чрез издадената карта (Договор № CРIR-462-00069-2018г. от 09.03.2018 г. и Протокол за
получаване на банкова карта, подписан на 13.03.2018г. от ответницата), като ответните
възражения за неполучаване на кредитна карта, респ. за неусвояване на суми от кредитния
лимит, се явяват напълно неоснователни. Без съмнение горепосочените договори (Договор
№CCIR-462-00069-2018 за Кредитна карта за физически лица от 09.03.2018г. и Договор №
CРIR-462-00069-2018г. от 09.03.2018 г.) са били сключени между страните по делото. Видно
е от самите тях, че и двата договора са подписани от ответницата, а и също така в нарочен
протокол тя е удостоверила с подписа си, че получава конкретна банкова карта. Истинността
на изявленията си ответницата не е оспорила, нито относно автентичността им, нито във
връзка с тяхното съдържание. Също така е категорично доказано, че последната е усвоявала
суми от кредитния лимит, както и е погасявала суми към банката, което обстоятелство също
е доказателство за наличието на на договорните отношения между страните. От
заключението по назначената съдебно-счетоводна експертиза безспорно се установява, че от
27.03.2018 година ответницата чрез извършването на транзакции с предоставената и карта,
изразяващи се в тегления на пари в брой от АТМ устройства и покупки чрез ПОС терминал
е усвоявала предоставения и кредитен лимит, като общата усвоена сума е в размер на 761,22
лева. Усвояването на суми по кредита е породило задължението на ответника до 15-то число
на месеца, следващ периода на клиентски плащания да погаси изцяло задължението за
изтеклия отчетен период или най-малко минимална погасителна вноска в размер на 15.00
лева. Съгласно заключението на ССчЕ към датата на подаване на заявлението по чл. 417
ГПК – 30.11.2020 година непогасената сума за главница по договора е в размер на 456,70
11
лева.
От представения по делото Договор №CCIR-462-00069-2018 за Кредитна карта за
физически лица от 09.03.2018г. се установява, че същият е сключен в предвидената в чл. 10,
ал. 1 от ЗПК писмена форма, при ясно постигнато съгласие относно всички негови
съществени елементи. Налага се извода, че са изпълнени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 7 –
12 и 20 от ЗПК, поради което и съдът намира за неоснователни възраженията на ответника
за несъответствие на договора с установените реквизити, съответно и не може да бъде
споделена тезата за недействителността му.
Видно е също така от сключения договор за предоставяне на платежни услуги, че в
него е налице изявление, че ответницата е запозната и приема Общите условия на банката за
банкови карти за физически лица и предоставяне на платежни услуги чрез използване на
банкови карти като електронни платежни инструменти. В действителност, от самите
представени общи условия се установява, че те не са подписани от ответницата. Съгласно
чл. 147а, ал. 5 от ЗЗП клаузата за съгласие с общите условия и деклариране на получаването
им от потребителя, включена в индивидуалните договори, не е доказателство за
действителното приемане на тези общи условия. В настоящия случай обаче, ответника Ф.С.
подписвайки договора, е декларирала не само, че се съгласява с общите условия, но и, че е
запозната със същите, поради което съдът приема, че са изпълнени изискванията на чл. 147а,
ал. 2 от ЗЗП. Дори и да се приеме, че ответницата не е била запозната с Общите условия на
банката, то това би означавало, че тя не е обвързана от тях. Според съдържанието на
договора за кредитна карта, в него са регламентирани детайлно отношенията между
страните по него - размерът на кредитния лимит и дължимите лихви, начинът на погасяване,
срокът на договора и условията за обявяване на предсрочна изискуемост, като претенциите
на ищцовата страна са основани изцяло на условията по договора и не са свързани с някоя
от клаузите на Общите условия. Ето защо съдът намира, че и останалите възражения и
оспорвания на ответната страна относно общите условия са неоснователни.
Поради неизпълнение на задължението на ответника Ф.С. да погаси до датата на
падежа и в съответствие с договора пълния размер на задълженията си по картата, банката е
начислила лихва върху усвоените и непогасени суми в размер на 1% месечно /чл. 2. 1 от
договора/. Видно от заключението по изготвената съдебно-счетоводна експертиза
ответникът е правил частични погашения по кредита чрез внасяне на суми, но същите не са
достатъчни за покриване на усвоената сума по главницата. От заключението на вещото лице
се установява, че размерът на дължимата договорна лихва за периода от 17.09.2019г. до
22.11.2019г. е в размер на 16,94 лева, съответно до 24.02.2020 г. – 31,10 лева, а размерът на
обезщетението за забава по договора за кредит за периода от 22.11.2019г. до 29.11.2020г. е в
размер на 53,28 лева, съответно в периода от 24.02.2020 г. до 29.11.2020 г. – 39,12 лева,
изчислен въз основа на посочения в договора лихвен процент. Тук следва да се посочи и
липсата на основателност на ответното възражение за недължимост на претендираните
вземания поради извършено плащане от страна на ответницата, което категорично бе
оборено както от ищеца с представяне на друг договор между същите страни, така и от
12
заключението на ССчЕ, и по-конкретно онази негова част, която посочва, че към
23.11.2018г. кредитната карта е била в редовност и сметката която е обвързана с погасяване
на разрешения кредитен лимит е *************, а не *************, по която ответницата
е извършила плащане.
На следващо място, за да бъде уважен предявения по делото иск е необходимо да
бъде установено, че е настъпила и изискуемостта на вземанията. Ищецът следва да докаже,
че са се осъществили предвидените в договора условия, които пораждат правото му да иска
изпълнение на задълженията от страна на длъжника. Поради неизпълнението на посочените
по-горе задължения от страна на кредитополучателя, банката е упражнила правото си,
предвидено в чл. 10 от договора да обяви дълга по ползвания кредитен лимит за предсрочно
изискуем. В тази връзка от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че
банката-ищец е изпратила до кредитополучателя покана за доброволно изпълнение, като го
е уведомила както за размера на дълга и му е предоставила 14-дневен срок за доброволно
изпълнение, така и за датата на обявяване на предсрочна изискуемост на кредита –
22.11.2019 година. Същата е връчена лично на ищцата на 10.02.2020 година. В този смисъл
са и мотивите към т. 2 от Тълкувателно решение № 3/2017 от 27.03.2019 г. на ОСГТК на
ВКС.
Тъй като ищецът претендира и дължимата до изтичане срока на договора главница,
следва да се установи в действителност дали е упражнил надлежно правото си да обяви
кредита за предсрочно изискуем. Съгласно Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на
ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК предсрочната изискуемост представлява изменение на
договора, което за разлика от общия принцип в чл. 20а, ал. 2 ЗЗД, настъпва с волеизявление
само на едната от страните и при наличието на две предпоставки: обективният факт на
неплащането и упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем.
Обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл. 60, ал. 2 ЗКИ предполага
изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за
предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента
на изявлението не са били изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие от момента
на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са
настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й. В случая ответницата е била в
забава от месец септември 2019 г., тъй като последното плащане е на 13.08.2019г., поради
което ищецът е отправил изявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем.
Поканата, както бе посочено вече е връчена лично на ответницата на 10.02.2020 г. Съдът,
като съобрази указанията на горецитираното тълкувателно решение и дадения от ищеца 14-
дневен срок за доброволно изпълнение след 10.02.2020 г., приема, че на 24.02.2020 г. е
настъпила предсрочната изискуемост. От това следва, че ответницата дължи връщането на
неизплатената главница по кредита в размер на 457,70 лева.
Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 27.03.2019 г. по тълк. д. № 3/2017 г. на
ОСГТК на ВКС при настъпване на предсрочна изискуемост отпада занапред действието на
погасителния план, ако страните са уговорили заемът/кредитът да се връща на вноски.
13
Уговорената в договора лихва е възнаграждение за предоставянето и ползването на
паричната сума за срока на договора. Предсрочната изискуемост има гаранционно-
обезпечителна функция съгласно чл. 71 ЗЗД, независимо че съдържа и елемент на санкция.
Изменението на договора поради неизправност на заемополучателя има за последица загуба
на преимуществото на срока при погасяване на задължението (чл. 70, ал. 1 ЗЗД) за
длъжника. Упражненият избор от кредитора да иска изпълнението преди първоначално
определения срок поради съществуващия за него риск преустановява добросъвестното
ползване на паричната сума от длъжника, поради което уговореното възнаграждение за
ползване за последващ период – след настъпване на предсрочната изискуемост, не се дължи.
Като съобрази всичко това, съдът намира, че в разглеждания случай се дължи начислената
договорната лихва до датата на обявяване на предсрочната изискуемост, а именно –
24.02.2020 г., чийто размер съобразно заключението и на назначената съдебно-счетоводна
експертиза възлиза на 31,10 лева. С оглед прогласеното в чл. 6 ГПК диспозитивно начало
обаче съдът следва да съобрази само въведения с исковата молба размер – 16.94 лева, и не
може и да присъжда по-голям.
Отново в съответствие с постановките на Тълкувателно решение № 3 от 27.03.2019 г.
по тълк. дело № 3/2017 г. на ОСГТК на ВКС, за периода до настъпване на предсрочна
изискуемост размерът на вземането се определя според клаузите на договора, като след
обявяване на предсрочната изискуемост по договора за кредит, кредитодателят може да
претендира законната лихва от датата на настъпване на предсрочната изискуемост до датата
на плащането. В случая по делото ищцовото дружество претендира сумата в размер на 53,28
лева – законна лихва за периода от 22.11.2019 г. до 29.11.2020 г. (датата, предхождаща
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по
чл.417 ГПК). Както бе посочено обаче, датата на настъпване на предсрочна изискуемост е не
22.11.2019 г., а 24.02.2020 г., като според заключението на съдебно-счетоводната
експертиза, размерът й в периода от 24.02.2020 г. до 29.11.2020 г. възлиза на 39,12 лева, до
който размер искът следва да бъде уважен, а в останалата си част до претендирания такъв от
53,28 лева, както и за периода от 22.11.2019 г. до 23.02.2020 г. вкл., да бъде отхвърлен.
Неоснователно е и последното възражение на ответника, а именно, че вземанията на
ищеца са погасени по давност, тъй като в случая приложение намира общата 5-годишна
погасителна давност относно главницата, респ. 3 – годишната по отношение на договорната
и мораторната лихви, а вземането на банката - ищец, е станало изискуемо с настъпване
предсрочната изискуемост по договора за кредит – на 24.02.2020г., съответно погасителната
давност по отношение на тях изтича на 24.02.2025 г., респ. на 24.02.2023 г., които срокове
очевидно не са изтекли и към настоящия момент. Освен това, заповедното производство е
образувано на 30.11.2020 г., от която датата се счита предявен иска и от която дата се
прекъсва давността.
Предвид всичко изложено по-горе, настоящият съдебен състав приема, че договорът
за кредитна карта на физическо лице валидно е обвързвал страните за срока му, като от
заключението на изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза безспорно се
14
установяват и размерите на съответните претенции, вкл. и акцесорните такива, поради което
ответникът дължи заплащането им на ищеца.
Вземането за главница е дължимо ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, по което е
било образувано ч. гр. д. № 2810/2020 г. по описа на РС – Хасково - 30.11.2020г., до
окончателното й изплащане, по аргумент от разпоредбата на чл. 422, ал. 1 ГПК.
Съгласно т. 12 на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г.
на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда специалните установителни искове, предявени
по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските,
направени и в заповедното производство, и то с осъдителен диспозитив, като съобразно
изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство.
В случая към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
ответникът е дал повод за образуване на заповедното производство, тъй като към този
момент, а и към настоящия, не е погасил процесните вземания. Ето защо следва да бъде
ангажирана отговорността му за сторените от ищеца разноски по ч. гр. д. № 2810/2020г. по
описа на РС – Хасково. От представените по него писмени доказателства се установява, че
те са действително направени, но съобразно установените по делото размери на спорните
вземания, те следва да се намалят на общо 72.77 лв.
С оглед изхода на настоящото производство и че ищецът претендира разноски, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на същият следва да се присъдят такива в размер общо 666.59
лв., съразмерно на уважената част от исковете и представения списък по чл. 80 ГПК. На
основание чл. 78, ал.3 ГПК, ищецът ще следва да бъдат осъден да заплати на ответницата
направените по делото разноски, в отхвърлителната част в размер на 13,36 лева, съразмерно
на отхвърлената част и представения списък по чл.80 ГПК.
На ответника не се дължат разноски, тъй като по делото липсват твърдения и
доказателства за извършването на такива от негова страна.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 415, ал. 1, т.
1 от ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 9 ЗПК, вр. с чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1
ЗЗД, по отношение на Ф. Х. СМ., ЕГН **********, с адрес: *******, че дължи на
„Уникредит Булбанк“АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр.София,
район Възраждане, пл.“Света Неделя“№ 7, по Договор №CCIR-462-00069-2018 за кредитна
карта за физически лица от 09.03.2018г. суми в размер на: 456,70 лева - главница по
Договор №CCIR-462-00069-2018 за кредитна карта за физически лица от 09.03.2018г.; 16,94
лева - дължима възнаградителна лихва за периода от 17.09.2019г. до 22.11.2019г.; 39,12 лева
15
- дължима лихва за забава за периода от 24.02.2020г. до 29.11.2020г., ведно със законната
лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по ч. гр. д. № 2810/2020г. по описа на Районен съд – Хасково - 30.11.2020г. до
окончателното й изплащане, като искът за установяване съществуването на лихва за забава
в останалата част – за разликата до пълния предявен размер от 53,20 лв. и за периода от
29.11.2019 г. до 23.02.2020 г. вкл., ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА Ф. Х. СМ., ЕГН **********, с адрес: *******, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, да заплати на „Уникредит Булбанк“АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, район Възраждане, пл.“Света Неделя“№ 7, сумата от 739,36 лева, от
която 666,59 лева, представляваща направени разноски по настоящото дело и 72,77 лв.,
представляваща направени разноски по ч. гр. д. № 2810 по описа за 2020г. на РС Хасково, за
която е издадена Заповед № 260441 от 03.12.2020г. за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по реда на чл.417 от ГПК, съразмерно на уважената част от
исковете.
ОСЪЖДА „Уникредит Булбанк“АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, район Възраждане, пл.“Света Неделя“№ 7, да заплати на Ф. Х. СМ.,
ЕГН **********, с адрес: *******, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата в размер на 13,36
лв., съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Хасково в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Хасково:/п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: Г.А.!
16