Решение по дело №1050/2012 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 5035
Дата: 3 декември 2012 г. (в сила от 18 януари 2013 г.)
Съдия: Николай Свиленов Стоянов
Дело: 20123110101050
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 26 януари 2012 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

№.............

гр. Варна, 03.12.2012г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, 34-ти състав, в открито съдебно заседание, проведено на пети ноември две хиляди и дванадесета година, в състав: 

 

   РАЙОНЕН СЪДИЯ: НИКОЛАЙ СТОЯНОВ

 

при участието на секретаря Ст.С., като разгледа докладваното от съдията гр.д. 1050 по описа на ВРС за 2012 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл.27 ЗЗД вр. чл.29 ЗЗД от Ф.Х. срещу В.В., за унищожаване на договор за покупкопродажба, обективиран в НА * поради измама на продавача.

Ищецът твърди, че с процесната сделка продал на ответника собствената си ½ ид. част от * тъй като бил въведен в заблуждение от купувача, че последният ще му продаде неговата ½ ид. част от всички наследствени ниви. Освен това купувачът декларирал като своя цялата сграда, построена върху прехвърлената земя. Твърди още, че договорената цена е значително по – ниска от пазарната, а и не е получена от продавача. Моли за уважаване на иска. В о.с.з. поддържа становището си и претендира адвокатско възнаграждение.

Ответникът В.В. депозира писмен отговор в законоустановения срок, в който оспорва иска, като счита, че не е налице въвеждане в заблуждение на продавача. Твърди, че никога не е обещавал да му прехвърли собствеността си върху наследени поземлени имоти. Моли за отхвърляне на иска, а в о.с.з. поддържа становището си.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Между страните не се спори, а се потвърждава и от представения * че в него са обективирали сключването на договор покупкопродажба, по силата на който Ф.Х. прехвърля на В.В. ½ ид. ч. от ПИ №*” срещу цена от 591.00лв. Видно от съдържанието на акта, цената е получена при подписането на договора.

Представена е декларация от 06.10.2009г., в която В.В. ***, че е собственик на * ведно със сградата върху земята.

От ангажираните гласни доказателства чрез разпита на св. * и св. * се установява, че между Ф.Х. и В.В. са водени разговори Х. да прехвърли на В. своята част от лозето в с.* а В. да му продаде своите части от ниви в гр.*. Нивите не са прехвърлени до момента (обстоятелство, за което не се спори и между страните).

От заключението на експерта по назначената СТЕ, което съдът възприема като обективно и компетентно изготвено се установява, че средната пазарна стойност на целия процесен поземлен имот възлиза на 38 100.00лв.

Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:

Измамата е основание за унищожаване на сделката, когато волеизявлението за сключването й е направено единствено и само под действието на неверни представи, които другата страна е възбудила или поддържала умишлено у своя съконтрагент. Резултатът от измамлитвото въздействие следва да формира невярната представа, че последиците на сключения договор няма да настъпят изобщо или ще настъпят други последици, т.е. страната ще получи нещо различно или нещо допълнително, именно вследствие на възникналата облигационна връзка (така и О. * постановено по реда на чл.288 ГПК вр. чл.280 ГПК, по гр.д. №720/2009 г., IV г.о. и др.). В този смисъл обещанието да се сключи нова продажба с друг предмет след сключване на атакуваната сделка само по себи си не може да обоснове измама по смисъла на чл.29 ЗЗД.

Дори да би се приело обратното, необходимо е на следващо място въвеждането в заблуждение да е изиграло решаваща роля за формиране на волята за сключване на сделката. В настоящия случай св. Стойков, показанията на който съдът кредитира като обективни и непосредствени, е присъствал на разговор за това Х. да прехвърли на В. своята част от лозето в с.*, а В. да му продаде своите части от ниви в гр.*. В този смисъл са и показанията на св. *, които обаче не възпроизвеждат непосредствено възприети обстоятелства, поради което следва да се кредитират корективно. Съвкупния анализ на гласните доказателства доказва факта на водените между страните разговори за прехвърляне на притежавани от тях права на собственост, но от показанията не може да се установи безусловно обещание на В. да сключи втори договор. И най – вече показанията не могат по никакъв начин да обосноват, че само и единствено такова обещание е мотивирало ищеца да сключи продажбения договор от 2009г. по начин, че той не би го сключил, ако обещанието липсваше.

Следва да се отчете още, че представената декларация не е относима към предмета на разглеждане, тъй като с нея ищецът се домогва да установява недобросъвестно намерение у купувача, а корисната цел не е елемент от фактическия състав на иска по чл.27 ЗЗД вр. чл.29 ЗЗД.

Въпросът за съотношението между договорена и средна пазарна цена на закупен имот е относим единствено при предявен иск по чл.27 ЗЗД вр. чл.31 ЗЗД, какъвто не е предмет на настоящото дело, а и същият би предполагал преценка на наличието и на крайна нужда, каквито доводи изобщо не са наведени в случая.

Изложените съображения водят до извода за липса на твърдяния порок на атакуваната сделка, поради което предявения иск следва да бъде отхвърлен.

Поради липса на искане за присъждане на разноски в полза на ответника, такива не му се следват.

Воден от горното съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ иска на Ф.Й.Х., ЕГН********** *** срещу В.Й.В., ЕГН**********, за унищожаване на договор за покупкопродажба, обективиран в НА №*., поради измама на продавача, на осн. чл.27 ЗЗД вр. чл.29, ал.1 ЗЗД

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Варна, в двуседмичен срок от получаване на съобщението.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: