№ 711
гр. Велико Търново, 19.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVI СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ
при участието на секретаря ИВАНКА Д. ТРИФОНОВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ Гражданско дело №
20244110103950 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на ***, в която се излагат твърдения, че
между *** и ответника е сключен Договор за паричен заем №*** от *** като на последния е
предоставена сумата от 800 лв., която е следвало да бъде върната заедно с начислената лихва
от 153,71 лв. и неустойка по чл. 8 в размер на 690,79 лв., в срок до 01.12.2022г. на 10
месечни вноски. Навеждат се доводи, че с Договор за продажба и прехвърляне на вземания
от 12.01.2024г., вземанията по кредита са прехвърлени на ищеца като първоначалният
кредитор го упълномощил да съобщи на длъжника за цесията. Изтъква се, че след изтичане
срока на договора за кредит е последвало неизпълнение на задължението на
кредитополучателя, че същият е уведомен за цесията и дължи сумите от 731,27 лв. за
главница, 126,07 лв. за договорна лихва за периода от *** до 01.12.2022г. и 690,79 лв. за
неустойка. Поради изложеното се отправя искане до съда за постановяване на решение, с
което длъжникът да бъде осъден да заплати посочените вземания, ведно със законната лихва
върху главницата от предявяване на иска до окончателното изплащане на задължението,
както и неправените по делото разноски.
Ответникът, в срока по чл. 131 от ГПК, не е представил отговор на исковата молба.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и като прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
Предмет на делото са обективно съединени искове по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 92, ал. 1 от
ЗЗД.
От събрания доказателствен материал се установява следната фактическа обстановка:
На *** между *** като кредитор и Г. К. като кредитополучател е сключен договор за
1
паричен заем №***. Кредиторът предоставил на ответника финансиране от 800 лв., а
последният се задължил да върне сумата заедно с начислената възнаградителна лихва от
153,71 лв. в срок до 01.12.2022г., на 10 месечни вноски. Страните постигнали съгласие
годишния процент на разходите /ГПР/ по кредита да е 48,38 %, а месечният процент на
възнаградителната лихва – 3,33 %. Г. К. поел задължение в тридневен срок от сключване на
договора да предостави на кредитора обезпечение като издаде ценна книга в полза на ***, а
при неизпълнение - да плати неустойка от 686,29 лв., разпределена на 10 месечни вноски. На
*** длъжникът предоставил уговореното обезпечение като издал запис на заповед в полза
на кредитора, с който безусловно и неотменимо се задължил да плати на предявяване сумата
от 1640 лв. На 12.01.2024г. *** като цедент и ищецът като цесионер сключили договор за
продажба и прехвърляне на вземания, с който са прехвърлени непогасените вземания по
процесния договор за заем в размер на 731,27 лв. за главница, 126,07 лв. за договорна лихва
и 690,79 лв. за неустойка. Цедентът предоставил на цесионера писмено потвърждение за
извършеното прехвърляне и го упълномощил да уведоми длъжника за цесията.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Процесният договор за кредит е потребителски по своя характер като за него са приложими
разпоредбите на ЗПК. Първоначалният кредитор е изпълнил задължението си като превел по
банкова сметка на кредитополучателя сумата от 800 лв., която последният декларирал че е
получил при подписване на договора. По делото липсват доказателства за погасяване
вземанията на кредитора, които валидно са прехвърлени от него на ищеца като цесията е
породила действие по смисъла на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД спрямо ответника. Съгласно
разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и 4 от ЗЗД предишният кредитор трябва да съобщи на
длъжника за прехвърлянето на вземането и от този момент цесията има действие спрямо
него и третите лица. Тъй като прехвърленото вземане е възникнало от правоотношение
между длъжника и стария кредитор, съобщението за прехвърлянето на вземането следва да
бъде извършено от стария кредитор, за да създаде достатъчна сигурност за длъжника за
извършената замяна на стария кредитор с нов. Затова и съобщението от новия кредитор
няма предвиденото в чл. 99, ал. 3 и 4 от ЗЗД действие. Това, обаче не възпрепятства
цесионерът да уведоми длъжника за прехвърлянето на вземането като представител на
цедента. Съгласно чл. 36 от ЗЗД представителната власт възниква по волята на
представлявания като в закона не са предвидени ограничения на тази власт относно
уведомяването за цесията. Предвид принципа за свобода на договарянето няма пречка
старият кредитор да упълномощи новия кредитор за извършване на уведомлението за
цесията. Това упълномощаване не противоречи на целта на разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и 4
от ЗЗД като длъжникът може да се защити срещу неправомерно изпълнение в полза на трето
лице като поиска доказателства за представителната власт на новия кредитор. В
разглеждания случай такова доказателство, обективирано в договора за продажба и
прехвърляне на вземания е надлежно връчено на ответника с препис от исковата молба.
Всичко това води до извод, че ищецът е придобил качеството на кредитор на правата по
договора за кредит.
2
Клаузата на чл. 8 от договора за заем, с която е уговорена неустойка при непредоставяне на
обезпечение от длъжника след отпускане на кредита, е нищожна на основание чл. 26, ал. 1,
пр. 2 от ЗЗД тъй като накърнява добрите нрави. Съгласно чл. 92 от ЗЗД неустойката цели да
обезпечи изпълнението на задължението по договора и служи като обезщетение за вредите
от неизпълнението, без да е необходимо те да се доказват. Уговарянето на неустойка извън
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции води до нищожността й,
защото противоречи на принципа на справедливост в гражданските и търговските
правоотношения. В разглеждания случай чрез неустойката се цели да се прехвърли рискът
от неизпълнение на задължението на кредитора преди отпускане на кредита да прецени
платежоспособността на длъжника и да поиска обезпечение. Поради това неизпълнението на
задължението на длъжника да предостави исканото обезпечение не води до възникване на
вреди за кредитора по смисъла на чл. 92 от ЗЗД като последният не може да черпи права от
собственото си неизпълнение и да начислява допълнителни разходи към погасителните
вноски по договора за кредит. Липсата на реални вреди от непредоставянето на обезпечение
свидетелства, че с неустойката се цели заобикаляне на изискването на чл. 19, ал. 4 от ЗПК
като се прикрие включването на допълнително възнаграждение във връзка с предоставяне
на кредита, постъпващо като печалба в полза на кредитора, поради което клаузата, с която е
уговорена е нищожна и на основание чл. 19, ал. 5 от ЗПК. Това се потвърждава и от
обстоятелството, че уговореното обезпечение реално е предоставено с издаване на записа на
заповед като включва поемане на задължение за плащане на сума, която съвпада по размер с
вземанията за главница, лихва и неустойка по кредита. Посочените съображения навеждат
на извод за нарушаване на изискванията на чл. 10, ал. 1 от ЗПК за определянето на ГПР в
договора за кредит по ясен и разбираем начин, на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК за посочване на
взетите предвид допускания при изчисляване на ГПР и на чл. 19, ал. 4 от ЗПК за
ненадвишаване на ГПР над пет пъти размера на законната лихва. Това води до
недействителност на договора за кредит съгласно чл. 22 от ЗПК, като кредитополучателят
следва да върне само чистата стойност на кредита, без начислените лихви и неустойка. От
изложеното се достига до извод, че основателна е само претенцията за главница от 731,27
лв., която ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца, ведно със законната лихва
от подаване на исковата молба – 10.12.2024г. до окончателното изплащане на задължението,
а исковете относно вземанията за договорна лихва от 126,07 лв. за периода от *** до
01.12.2022г. и за неустойка от 690,79 лв. следва да бъдат отхвърлени.
При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК в полза на ищеца следва
да бъдат присъдени направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение от 212,56 лв.
Водим от горното, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
3
Осъжда Г. И. К. с ЕГН: ********** от гр. ***, ул. *** №***, да заплати на ***, ЕИК: ***,
със седалище и адрес на управление гр. ***, бул. *** ***, ***, по сметка с IBAN: *** в ***,
сумата от 731,27 лв. /седемстотин тридесет и един лева и двадесет и седем стотинки/ -
главница, представляваща задължение по Договор за паричен заем №*** от ***,
прехвърлено с Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 12.01.2024г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 10.12.2024г. до окончателното изплащане на
задължението, както и сумата от 212,56 лв. /двеста и дванадесет лева и петдесет и шест
стотинки/, представляваща направени по делото разноски, като отхвърля предявените искове
по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 92, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на договорна лихва от 126,07 лв. за
периода от *** до 01.12.2022г. и на неустойка от 690,79 лв.
Решението подлежи на обжалване, пред Великотърновския окръжен съд, в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
4