Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. Лом, 07.10.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ломският
районен съд, гражданска колегия, трети състав, в публично съдебно заседание на шести
октомври, две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Боряна Александрова
при
секретаря Бояна Костова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело
№ 418 по описа за 2020г., и въз основа и доказателствата по делото, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Исково производство с правно основание - чл. 178, ал. 1, т. 3, във вр.
с чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР и чл. 86 ЗЗД
Предявени са
обективно съединени искове от Р.Т.И.,
ЕГН **********,***, чрез адв. С.И.,***, срещу ******, представлявана от директора
Д. Ч., за заплащане на положен извънреден труд.
Твърди се, че ищецът е служител на МВР, РДГП Русе, като през последните три
години изпълнява служебните си задължения на територията на ГПУ Видин,
отделение 02 ГОДГ – Видин, като старши полицай, на сменен режим, 12-часови
смени. За времевия период от 22,00 часа до 06,00 часа.
От своя страна ответникът не е заплащал нито положеният извънреден, нито
нощния труд.
Иска се:
Да бъде осъден
ответникът да заплати на ищеца, както следва:
-
Сумата от 2500
лв., представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден
труд за периода 12.08.2016 – 12.08.2019 год., представляваща резултат от
преизчисляването на положен нощен труд с коефициент 1,143, при сумирано
изчисляване на работното време, при превръщане на нощните часове в дневни,
ведно със законната лихва върху сумата от предявяването на иска /12.08.2019
год., до окончателното изплащане;
-
Сумата от 350 лв.,
представляваща обезщетение за забава.
Претендират се направените във връзка с делото разноски.
Писмен отговор от ответника е постъпил
в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК.
В отговора си,
ответникът, освен уваженият отвод на местна подсъдност, по същество счита
предявените искове за допустими, но НЕОСНОВАТЕЛНИ
Признава, че ищецът е служител на МВР и изпълнява служебните
си задължения на 12-часови смени
съгласно график.
Счита обаче, че
доколкото е налице специална уредба ЗМВР
и в поднормативните актова за прилагането му, няма основание за прилагане на
общите разпоредби на КТ и НСОРЗ.
Оспорва и
претенциите за лихви – като неоснователни.
Моли исковете да
бъдат отхвърлени като неоснователни.
Претендира
разноски.
В случая не е спорно, че между страните съществува
валидно трудово правоотношение. Ответникът признава
и че ответникът през целия исков период полага труд на 12-часови смени съгласно
утвърден от работодателя график и при сумирано тримесечно отчитане на
отработеното време.
Спорът между страните е дали се дължат претендираните суми и
дали следва да се прилагат субсидиарно общите разпоредби на КТ и НСОРЗ.
В откритото съдебно заседание страните, редовно призовани не се явяват и
не се представляват. В писмено становище ответната страна поддържа становището
си и претендират разноски, като представя списък по чл. 80 ГПК.
Процесуалният представител на ищеца часове след с.з. е депозирал молба в
съда, с която заявява,че оттегля иска си , прави възражение за прекомерност на
сторените от ответника разноски.
С оглед изясняване на част от спорните по делото въпроси съдът допусна
изслушването на съдебно-икономическа
експертиза от ВЛ И.А., чието заключение не се оспорва от
страните.
В съответствие със заключението на вещото лице, ищецът заявява намаляване на претенциите си – за
главница от 2500 лв. на 1881,76 лв. и за лихва – от 350 лв. на 224,76 лв., като
за горницата до първоначално заявените размери с протоколно определение от 06.10.2020
год. производството е частично прекратено поради оттегляне на исковете.
Съдът, като взе предвид доводите
на страните,събраните по делото доказателства, като ги съобрази по реда в ГПК, намира за установено следното:
От
фактическа страна:
От представените
по делото писмени доказателства съдът приема за безспорно установено, а и не се
спори между страните, че ищецът работи при ответника , държавен служител – полицейски
орган по смисъла на чл.142,ал.1 ЗМВР.. Работата е на 12-часови смени, дневна и
нощна, по утвърдени графици.
Положеният нощен
труд е отчитан от работодателя ежемесечно във ведомостите за заплати, като е
заплащан .
От заключението
на в.л. И.А., прието без възражения от страните се установява, че при изплащане
на трудовото възнаграждение работодателят не е преобразувал нощните часове
положен труд в дневни такива и съответно не му е изплатил възнаграждение за
извънреден труд – отработени 255 часа за процесния период, формирани след
преобразуване на нощните часов в дневни. Положеният общо нощен труд от ищеца за
процесния период е 1779 часа, които, умножени с коефициент 1,143 се приравняват
на 2034 часа дневен труд. Следващото се трудово възнаграждение за формираната
разлика от 255 часа е в размер на 1881,76 лв., за периода за периода 12.08.2016
– 12.08.2019 год., а лихвата за забава върху тази сума е 224,76 лв.
При така
установените фактически обстоятелства съдът намира от правна страна предявеният иск за
неоснователен и недоказан :
От събраните по делото доказателства се установява, че
ищецът през процесния период е
полагал труд като държавен служител в системата на МВР, по служебно
правоотношение на длъжността „старши полицай-оператор РЛС в 02 ГОДГ на ГПУ
Видин, при РДГП Русе. Работното му време е било организирано на 12 - часови смени при сумирано изчисляване
на работното време . През исковия период ищецът е полагал труд и през нощта
между 22,00ч. и 6,00ч., като отработените часове нощен труд не надвишават
средно 8 часа за всеки 24 - часов период.
Като полицейски орган по смисъла на чл.142 ал.1 т.1 от ЗМВР, статутът на ищеца, се урежда от ЗМВР, който е специален закон. Това е
изрично предвидено в чл. 142 ал.2 от ЗМВР.
Претенцията за
присъждане на допълнително възнаграждение за "извънреден труд", който
се получава след преобразуване на часовете, положен нощен труд към дневен такъв
с коефициент 1,143, се основава на чл.9 ал.2 от НСОРЗ, която ищецът счита за
приложима, поради това, че според него липсата на специален регламент за
служителите на МВР се дължи на празнота в уредбата на тези отношения.
Аргументите му се основават на съществуването
в миналото на чл.31, ал.2 от
Наредба № 8121з-407 11.08.2014 г. / отм./, който е предвиждал преизчисляването
на положения от работещите по служебно правоотношение нощен труд към дневен със
съответен коефициент.
Посочената Наредба №
8121з-407 11.08.2014 не е действала
в процесния по делото период, когато в сила е била Наредба № 8121з - 776 от 29.07.2016 г. ( обн., ДВ, бр.60 от 02.08.2016 г. в сила от 02.08.2016
г., която не предвижда такова преизчисление. С оглед на това, ищецът счита, че
липсата на регламентация за преобразуване на часовете нощен труд в дневен такъв
следва да бъде попълнена посредством приложението на чл. 9 ал.2 от НСОРЗ.
Както беше посочено по-горе статутът на държавните
служители в системата на МВР е уреден изцяло в специалния ЗМВР.
Така в чл.187
ал.1 от ЗМВР е предвидено, че нормалната продължителност на работното време на
държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично, при 5-дневна
работна седмица. Възприетата уредба в чл.136 ал.1 от КТ за лицата по трудово
правоотношение, също предвижда петдневна работната седмица с нормална
продължителност на седмичното работно време до 40 часа и продължителност на
работното време през деня до 8 часа, съгласно чл.136 ал.3 от КТ.
Чл.187 ал.3 от ЗМВР, обаче предвижда, че за държавните
служители в МВР е възможно да се установи и работно време на смени с
продължителност от 8,-12- 24 - часа, като работното време се изчислява сумирано
за тримесечен период, а не подневно. Съгласно посочения текст на закона при
работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и
6,00ч., при което работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за
всеки 24-часов период , или това е нормална продължителност на работното време
за този вид служители в МВР. Съгласно чл.187 ал.5 т.2 от ЗМВР работата извън
редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира със възнаграждение за
извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период - за служителите,
работещи на смени, като съгласно ал.6 на чл.187 ал.6 от ЗМВР, извънредният труд
по ал.5 се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно
възнаграждение. Чл.187 ал.7 от ЗМВР предвижда, че извънредният труд не може да
надвишава 70 часа на тримесечен период и 280 часа годишно.
ЗМВР прави ясно разграничение между извънреден и нощен
труд и допълнителните възнаграждения, следващи се за извънреден труд /чл.178
ал.1 т.3 вр. чл.187 ал.6 ЗМВР/, съответно за нощен труд /чл.179 ал.1 ЗМВР/.
Следователно, за разлика от общата уредба на нощния
труд установена с чл.140 ал.1 от КТ, ЗМВР установява за държавните
служители работещи на смени, какъвто е
ищецът по делото, различна продължителност на нощния труд и допуска полагането
на такъв през нощта между 22,00ч. и 6,00ч., като работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки 24- часов период.
Така регламентирана по ЗМВР нормалната
продължителността на работното време през нощта надвишава продължителността на
нощния труд допустим по КТ с един час. Или законодателят в специалния ЗМВР е
допуснал съотношението на нормалната продължителност на дневното работно време
към нормалната продължителност на полаганият през нощта труд от държавните
служители, работещи на смени в системата на МВР да е 8:8, което води до
коефициент 1, а не, както е предвидено за работещите по трудово правоотношение 8:7, при което изработените нощни часове да
се приравняват към дневни с коефициент 1,143, съгласно чл.9 ал.2 от НСОРЗ.
Разликата в уредбата относно продължителността на нощния труд за държавните
служители в МВР, работещи на смени, по специалния ЗМВР, в сравнение с КТ, се
дължи на специфичните обществени отношения, които регламентира ЗМВР, респ. на
спецификата на работата и преследваните цели по чл.2 от ЗМВР.
Същото разрешение е възприето и в мотивите на Решение
№ 197/07.10.2019г. по гр.д.№ 786/ 2019 г. четвърто гражданско отделение на ВКС
на Република България, както и в решение № 55/ 07.04.2015 г. по гр.д.№ 5169/
2014 г., ІІІ г.о., съгласно които „ При
работата на смени (дежурства) работното време на държавните служители в МВР
(съответно – ГДГП) се отчита по специален ред, което прави недопустимо
аналогичното приложение на законите за държавните служители в гражданските
ведомства, включително конвертиране на часовете труд, положен през нощта, в
дневни часове”.
Съгласно чл.187, ал. 9 от ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните
служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих
и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на
вътрешните работи.
През процесния период е действала Наредба №
8121з-776/29.7.2016 г., в чиито чл. 3,
ал. 3 е предвидено, че при работа на смени е възможно полагането на труд и през
нощта между 22:00 и 06:00 часа, като работните часове не следва да надвишават
средно 8 за всеки 24-часов период , което е изцяло в съответствие с чл.187 ал.3
изр. последно от ЗМВР. В чл. 31 на
Наредбата е предвидено, че отработеното време между 22:00 и 06:00 часа се отчита
с протокол, като са посочени лицата, които го изготвят, сроковете за това и
начинът на отчитане на броя отработени часове. Подробно е уреден и редът за отчитане и заплащане на
положения извънреден труд - същият се отчита почасово с протокол, който се
утвърждава от ръководителя на структурата, протоколът се вписва в специална
книга, като в зависимост от вида на компенсацията на извънредния труд,
екземпляр от протокола се изпраща на съответното финансово звено или в звено „Човешки
ресурси”.
Липсата на изрична норма в Наредба №
8121з-776/29.07.2016г., съответстваща на чл.31, ал. 2 от Наредба №
8121з-407/11.8.2014г., за преобразуване на часовете нощен труд в дневен със
съответен коефициент, не съставлява липса на специален регламент за служителите
на МВР, а е в съответствие със законовата уредба в чл.187 ал.1 и ал.3 изр.
последно от ЗМВР, поради което не може да се приеме, че е налице празнота в
правото, която по силата на чл.46 ал.2 от ЗНА да бъде запълнена от общата
трудова норма на чл.9 ал.2 от НСОРЗ. Изричната уредба в специалния ЗМВР,
досежно продължителността, отчитането, заплащането и пр. на полагания от
държавните служители в МВР труд на смени при сумирано изчисляване на работното
време, допускаща съотношението на нормалната продължителност на дневното
работно време към нормалната продължителност на полаганият през нощта труд от
държавните служители, работещи на смени в системата на МВР да е 8:8, което води
до коефициент 1, обуславя извод за неприложимост на общите разпоредби на КТ и
НСОРЗ, предвиждащи различен законодателен подход за работещите по трудово
правоотношение.
Неприложимостта на общата трудова норма на чл.9 ал.2
от НСОРЗ спрямо служителите в МВР, какъвто е ищецът по делото, не ги поставя в
по - неравноправно положение в сравнение с работниците и служителите, работещи
по ТПО, тъй като специалния ЗМВР предвижда в тяхна полза редица компенсационни
механизми за ограниченията, които търпят във връзка със спецификата на работата
за заеманата длъжност, от каквито работещите по трудово правоотношение не се
ползват.
С оглед на горното
съдът намира предявеният иск по чл. 178
ал.1 т.3 , вр.чл.187,ал.5 ЗМВР и чл.86 ЗЗД следва да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан.
Предвид изхода на делото ищецът следва да заплати на
ответника разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 150.00 лева определено на осн. чл.23 т.1 от
Наредбата за заплащане на правната помощ, както и 150 лв. за ССЕ.
Водим от гореизложеното съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска на Р.Т.И. с ЕГН ********** с адрес ***,
със съдебен адрес - чрез адвокат С.И. ***
против ******, представлявана от Директора
Д.Ч., ЗА ЗАПЛАЩАНЕ на сумата от 2100
лв. представляваща неизплатено трудово възнаграждение положен извънреден труд за времето от 12.08.2016г.
до. 12.08.2019г., на осн. чл. 178 ал.1
т.3, вр.чл.187,ал.5 от ЗМВР, и за сумата от 350 лв.- обезщетение за забава , като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА Р.Т.И. ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на :
-
******сумата от 150.00 лева юрисконсултско възнаграждение, на осн. чл. 78
ал.8 във вр. с ал.3 от ГПК,
-
По
сметката на Районен съд Лом сучата от общо 200 лв., от които: 50 лв.-ДТ и 150 лв. за ССЕ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред МОС в
двуседмичен срок считано от 07.10.2020г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :