Решение по дело №13247/2015 на Районен съд - Пловдив

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 1155      25.03.2019г., гр.Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         Пловдивски районен съд, гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и пети февруари две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: НАДЕЖДА СЛАВЧЕВА

          

         при секретаря Марина Кондарева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 13247 по описа на съда за 2015 година и за да се произнесе,  взе  предвид следното:

 

                  Производството е образувано по иск за делба, с правна квалификация чл.34, ал.1 ЗС, по  реда на чл.341 и сл. ГПК. Намира се във втора фаза – по извършване на делбата.

                  Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:

      С влязло в сила Решение № 3234 от 31.10.2016г. е допусната съдебна делба по отношение на следния недвижим имот: Самостоятелен обект в сграда с идентификатор **** по кадастралната карта и кадастрални регистри на гр. П., одобрени със Заповед № **** на **** на АГКК, намиращ се в сграда №*, разположена в поземлен имот с идентификатор ****, с адрес на имота: гр. П., ж.к. “****”, бл. **, вх. *, ет. *, ап. **, с предназначение на обекта: жилище – апартамент; с площ по документ: 78,12 кв. м., с прилежащи части: мазе **, при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж - ***, ***, под обекта - ***, над обекта - ***, която да се извърши между Р.А.П. с ЕГН **********, Н.А.С. с ЕГН ********** и М.А.Ф. с ЕГН **********, при квоти от правото на собственост:

-          1 / 4 ид. част  - за Р.А.П.,

-          1 / 4 ид. част  - за Н.А.С.,

-          2 / 4 ид. части  - за М.А.Ф..

С влязло в сила Решение № 4461 от 19.12.2018г. е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в цитираното решение по отношение квадратурата на процесния недвижим имот. 

                  В първо по делото заседание след влизане в сила на решението по допускане на съдебна делба, проведено на ***, са приети за разглеждане претенция с правно основание чл.31, ал.2 ЗС от Р.А.П. за заплащане на сумата от 30 лв. месечно от Н.С. и 60 лв. месечно от М.Ф., за периода от ** до ***.

Приети са така също претенция за възлагане на процесния недвижим имот от М.Ф., както и претенция за възлагане на процесния недвижим имот от Н.С..

Приети са така също претенции за подобрения от М.Ф. и Н.С. против Р.П., както следва – за демонтиране на стара и монтиране на нова дограма – общо труд 300 лева и 1200 лева материали; изграждане на преградна стена – 300 лева труд и 200 лева материали; поставяне на плочки-теракот – 300 лева труд и 700 лева материали; поставяне на ламиниран паркет – 100 лева труд и 200 лева материали; шпакловка и боядисване – 500 лева труд и 1000 лева материали; демонтаж на стара врата и монтиране на блиндирана врата – 200 лева труд и 500 лева материали в процесния имот. С уточняваща молба е посочено, че подобренията са извършвани от двете лица поравно.

      По делото е прието заключение на изготвената съдебно-техническа експертиза, според което действителната пазарна стойност на недвижимия имот е 56 312 лв. Прието е и повторно заключение на изготвената съдебно-техническа експертиза, според което пазарната стойност на оценявания имот е 49 700 лв. Вещото лице е дало заключение и за размера на пазарния наем за периода от *** – ***, според който същият възлиза на сумата от 5 756 лв. или за притежаваната от ищцата ¼ ид.ч. – 1 439 лв. Процесното жилище според вещото лице е неподеляемо.

      Събрани са гласни доказателства чрез разпит на с.И., който разяснява, че познава ответниците и жилището в „***”, до колелото на х. ***, посока ***. Бил нает да извърши ремонт на жилището, като направил вътрешна изолация, изградил една вътрешна преградна стена, ламинат на две стаи, теракот в коридора. Имал помощник, който му помагал. Имотът му отключил Н., той заплатил на с. за труда около 3600-3700 лв. Той купувал материалите и ги доставял в жилището. С. виждал в имота М., но не виждал Р.. Подобренията били извършени през ***-***. С дограма с. не се занимавал. Извършвал и шпакловка.

      Според допълнителното заключение на СТЕ стойността на извършените в имота подобрения към годината на извършването им е 3 840.58 лв., стойността на подобренията към *** е 3 264.50 лв., а увеличената стойност на имота от подобренията е 2 894.77 лв.

      С определение от открито заседание на *** е допуснато изменение в размера на предявените искове за подобрения, както следва:

             1. Демонтаж на стара дограма   -  от 100 лева на 16.54 лева;

                 2. Монтиране на нова дограма  - от 1400 лева на 1387.20 лева;

3. Изграждане на преградна стена - от 500 лева на  195.60 лева;

4. Доставяне на плочки теракот     - от 1000 лева на  630.36 лева;

5. Поставяне на ламиниран паркет           - от 300 лева на  204.14 лева;

6. Шпакловка и боядисване                       - от 1500 лева на 704.64 лева

7. Демонтаж на стара и монтиране

    на нова врата                                           - от 700 лева на 702.12 лева, като производството по делото от първоначално предявените размери по пункт * до  пункт * на молба от *** до заявените в молбата размери, поради оттегляне на исковите претенции в тази им част, е прекратено.

                  При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

                  От най-съществено значение при избора на способ за извършване на делбата е обстоятелството на колко реални дяла са поделяеми допуснатите до делба имоти, тоест колко реални дяла могат да бъдат обособени от делбената маса. В случая съдът приема, че съдебна делба е допусната върху реално неподеляем недвижим имот, в която насока са заключенията и на двете вещи лица – по първоначалната и повторната съдебно-техническа експертизи, приети във втора фаза на делбата. По делото са приети претенции за възлагане на недвижимия имот както на М.Ф., така и на Н.С.. Съдът намира обаче, че не са налице предпоставки за възлагане на никой от ответниците на посочения недвижим имот по реда на чл.349 ГПК. Процесният недвижим имот не е бил изцяло съпружеска имуществена общност, прекратена с развода между страните, ползването на което по силата на бракоразводното решение да е предоставено на претендиращия, а е закупено по време на брака между ищцата П. и ответника С., заедно с ответницата Ф.. Освен това за прилагане на този способ за ликвидиране на съсобствеността законът изисква претендиращият възлагането съделител да няма друго жилище /жилище, което притежава в изключителна лична собственост/, като установяването наличието на тази предпоставка предполага представяне на декларация за имотно състояние, в която под страх от наказателна отговорност да е посочено, че съделителят не притежава друго жилище. В случая доказателства в изложения смисъл не са представени. Не са налице предпоставките и на чл.349, ал.2 ГПК, тъй като основанието за възникване на съсобствеността не е наследяване. Поради това съдът намира, че прекратяването на съсобствеността следва да стане чрез изнасяне на имота на публична продан, поради невъзможността да се спази принципа в чл.69, ал.2 ЗН – всеки съделител да получи дял в натура.          

                  По отношение на исканията по сметки, съдът намира следното:

                  Според разпоредбата на чл. 31, ал. 2 ЗС, когато общата вещ се използва лично само от някои от съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени, от деня на писменото поискване. Според разясненията в Тълкувателно решение 7/2012 от 2.11.2012 г. на ОСГК на ВКС, задължението за заплащане на обезщетение от страна на ползващия съсобственик възниква с получаване на писмено поискване от лишения от възможността да ползва общата вещ съсобственик. Правото на обезщетение се дължи само за времето, през което съсобственикът е лишен от възможността да си служи с общата вещ съобразно своя дял. То не възниква когато съсобственик отказва да приеме предоставената от ползващия съсобственик част от общата вещ, съответстваща на дела му или му е дадена възможност да ползва общата вещ заедно с него, защото в този случай няма лишаване от ползване, а нежелание да се ползва. Следователно за уважаване на предявената претенция по чл.31, ал.2 ЗС по делото е необходимо да се установи кумулативно наличие на следните предпоставки – съсобственост върху вещта, лично ползване на съсобствената вещ  за претендирания период, в случая от *** до ***, лишаване от ползването на другия съсобственик и писмена покана за заплащане на обезщетение за ползата, от която е бил лишен. Съдът намира, че от събраните по делото писмени доказателства се установяват всички посочени предпоставки. Не се спори, че искане за присъждане на обезщетение за лишаване на ищцата от ползване на имота е направено още с исковата молба, която следва да се приеме като писмена покана. Между страните няма спор и относно това, че за процесния период, недвижимият имот е ползван само от ответниците. По отношение на размера на претенцията е изслушано заключение на СТЕ за средния пазарен наем, което съдът възприема като компетентно и обективно дадено, неоспорено от страните, според което същият възлиза на сумата от 5 756 лв. или за притежаваната от ищцата ¼ ид.ч. – 1 439 лв. При тези данни съдът намира, че следва да бъдат осъдени ответниците да заплатят на ищцата сумата от 1 439 лв., съобразно правата й в съсобствеността – ¼ ид.ч., за претендирания период от ** месеца, или по 39.97 лв. на месец, от които 13.32 лв. дължими от ответника, а останалите 26.64 лв. – от ответницата, като искът до пълния претендиран размер от 90 лв. месечно или в общ размер от 3 240 лв., респективно до претендираните от ответника 30 лв. месечно и 60 лв. месечно от ответницата, следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

                  По претенциите за подобрения на ответниците съдът намира следното. За да се уважи претенцията за подобрения от ответниците спрямо ищцата, следва да се установи дали претендиращият е направил необходими или полезни разноски. Необходимите разноски по поддържането на общата вещ не се нуждаят от съгласието на останалите съсобственици, тъй като действията по поддържане състоянието на общата вещ са управителни и останалите съсобственици дължат възстановяване на направените разноски. В този случай следва да се доказва само, че тези разноски са предпазили вещта от разваляне, но не и дали са увеличили нейната стойност. Подобрение ще е налице ако фактически е била увеличена и стойността на имота. Полезните разноски са тези, които не са необходими и следва да са направени с оглед конкретното предназначение на вещта. В случая ответниците са посочили, че всички подобрения в съсобствения недвижим имот са извършвани без каквото и да е противопоставяне от страна на ищцата, при пълна незаинтересованост от нейна страна, без да е изразявала съгласие. Според задължителното тълкуване, дадено в ППВС № 6 от 1974г. и ТР № 85 от 1968г. в неотменената с постановлението част, по отношение правата на съсобственика, извършил подобренията, намира приложение чл.30, ал.3 ЗС, ако те са извършени със съгласието на останалите съсобственици; ако са извършени без съгласие на останалите съсобственици, но и без противопоставяне от тяхна страна – по правилата за водене на чужда работа без пълномощие по чл.60-63 ЗЗД, а ако останалите съсобственици са се противопоставили – по правилата на чл.59 ЗЗД. С оглед твърденията на страната съдът намира, че се касае за полезни разноски, извършени без съгласието на ищцата. При положение, че липсва съгласие за извършване на подобренията, отношенията между съсобствениците ще следва да се уредят по правилата на водене на чужда работа без пълномощие – подобрителят има право, на основание чл.61, ал.2 ЗЗД, да иска направените разходи до размера на обогатяването на останалите съсобственици, т.е. до увеличението на дела им. Поради това в случая претенцията на ответниците би се явила основателна само до ¼ от сумата, с която в резултат на подобренията се е увеличила стойността на делбения имот, защото именно с ¼ от това увеличение, ищцата се е обогатила за сметка на ответниците. Конкретните видове строително монтажни работи, стойността на които се претендира от ответниците са установени от вещото лице по съдебно-техническата експертиза, заключението на която съдът възприема изцяло, като компетентно и обективно дадено, неоспорено от страните, като изводите си вещото лице е направило след оглед и съответни замервания на място. Поради това посочените от вещото лице като извършени работи следва да се приемат за установени по делото, респективно претендираните от ответниците полезни разноски, като доказани по основание. Според твърденията на ответниците претендираните от тях подобрения са извършени в периода *** – ***, тоест през време на брака между Р.П. и Н.С., прекратен по силата на съдебно решение, влязло в сила на ****. От доказателствата по делото е установено и това, че фактическата раздяла между двамата е настъпила в края на ****. Съдебната практика приема, че фактическата раздяла изключва приноса, че стойността на извършените в имота – съпружеска имуществена общност, подобрения от единия съпруг през времетраенето й може да се претендира след прекратяване на брака. С оглед на това съдът намира, че ответникът не би могъл да претендира заплащане стойността на подобренията, извършени в периода до фактическата раздяла – направа на преградна стена през месец ***, подмяна на стара дограма през месец ***, монтиране на нова дограма през месец ***, тъй като по отношение на тях съвместният принос не е изключен, поради което и претенциите му в тези части са неоснователни. С оглед направеното от ищцовата страна възражение за погасяване по давност, съдът намира, че началният момент на погасителната давност е влизане в сила на бракоразводното решение – ****., поради което и към момента на предявяване на претенциите в съдебно заседание на ***, вземанията за останалите подобрения според настоящия състав не са погасени по давност. Поради това ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника, съобразно притежаваната от нея квота от увеличената стойност на имота вследствие на съответното подобрение, както следва – за настилка с плочки теракот, извършено през *** – 66.97 лв., за поставяне на ламиниран паркет, извършено през *** - 43.38 лв., за шпакловка и боядисване, извършено през ** – 74.86 лв., за демонтаж на стара и монтиране на нова врата, извършен през *** – 135.15 лв.

По отношение на претенциите на ответницата Ф. съдът намира, че доколкото вземането по чл.61 ЗЗД е с облигационен характер и се погасява по общите правила за погасяване на вземанията - погасителната давност по смисъла на чл.114, ал.1 ЗЗД е 5-годишна и започва да тече от момента, в който вземането е станало изискуемо, а именно – от момента, когато са извършени разходите в делбения имот, погасени по давност, с оглед установените моменти на извършване на всяко от подобренията, са всички претенции, с изключение на претенцията за поставяне на плочки за теракот, извършено през ***. С оглед твърденията на ответниците, че всички подобрения те са извършвали поравно, съдът намира, че по тази претенция ищцата дължи на ответницата сумата от 66.97 лв., а останалите 66.97 лв. до размера от 133.95 лв. – ¼ от увеличената стойност на имота вследствие на това подобрение, ищцата дължи на ответника. Исковете над така уважените до пълните претендирани размери след допуснатото изменение следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.

                  На основание чл.355 ГПК съделителите следва да бъдат осъдени да заплатят държавна такса в размер на 4% от стойността на дяловете, съгласно чл.8 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. Стойността на дяловете ще се определи, съобразно приетото повторно заключение на съдебно-техническата експертиза по делото, което съдът възприема изцяло като компетентно и обективно дадено, неоспорено от страните. Предвид частичното уважаване на претенцията по сметки на ищцата, ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят следващата се държавна такса съобразно уважения размер на претенцията, а ищцата – съобразно отхвърления размер на претенцията. Следва да се заплатят от страните и съответни държавни такси, съобразно уважените, респективно отхвърлените размери на претенциите за подобрения.

                  По изложените съображения съдът

 

Р   Е   Ш   И :

 

                  ОТХВЪРЛЯ претенцията на М.А.Ф., ЕГН ********** *** по чл. 349 ГПК за възлагане на недвижим имот - Самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастрални регистри на гр. П., одобрени със Заповед **** на *** на АГКК, намиращ се в сграда № *, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с адрес на имота: гр. П., ж.к. “***”, бл. **, вх. *, ет. *, ап. **, с предназначение на обекта: жилище – апартамент; с площ по документ: 78,12 кв. м., с прилежащи части: мазе **, при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж - ***, ***, под обекта - ***, над обекта - ***.

                  ОТХВЪРЛЯ претенцията на Н.А.С., ЕГН ********** *** по чл. 349 ГПК за възлагане на недвижим имот - Самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастрални регистри на гр. П., одобрени със Заповед № *** на *** на АГКК, намиращ се в сграда № *, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с адрес на имота: гр. П., ж.к. “***”, бл. **, вх. *, ет. *, ап. **, с предназначение на обекта: жилище – апартамент; с площ по документ: 78,12 кв. м., с прилежащи части: мазе **, при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж - ***, ***, под обекта - ***, над обекта - ***.

                  ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН допуснатия до съдебна делба недвижим имот: Самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастрални регистри на гр. П., одобрени със Заповед № *** на *** на АГКК, намиращ се в сграда № *, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с адрес на имота: гр. П., ж.к. “***”, бл. **, вх. *, ет. *, ап. **, с предназначение на обекта: жилище – апартамент; с площ по документ: 78,12 кв. м., с прилежащи части: мазе **, при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж - ***, ***, под обекта - ***, над обекта - ***, с действителна пазарна стойност 49 700 лв. /четиридесет и девет хиляди и седемстотин лева/, като получената от публичната продан сума да бъде поделена между съделителите, съобразно техните квоти от правото на собственост, установени с решението по допускане на делбата.     

      ОСЪЖДА Н.А.С., ЕГН ********** *** да заплати на Р.А.П., ЕГН ********** ***-** сумата от 13.32 лв., а М.А.Ф., ЕГН ********** *** да заплати на Р.А.П., ЕГН ********** ***-** сумата от 26.64 лв., представляващи месечно обезщетение за лишаване от ползване на съсобствения недвижим имот, за периода от *** до ***, като ОТХВЪРЛЯ предявените искове до пълните претендирани размери от 30 лв. на месец срещу Н.А.С. и 60 лв. на месец от М.А.Ф..

                  ОСЪЖДА Р.А.П., ЕГН ********** ***-** да заплати на Н.А.С., ЕГН ********** *** следните суми за извършени в съсобствения имот полезни разноски - за настилка с плочки теракот, извършено през *** – 66.97 лв., за поставяне на ламиниран паркет, извършено през *** - 43.38 лв., за шпакловка и боядисване, извършено през *** – 74.86 лв., за демонтаж на стара и монтиране на нова врата, извършен през *** – 135.15 лв., като ОТХВЪРЛЯ претенциите над уважените размери до пълните им претендирани размери, както и ОТХВЪРЛЯ претенциите за направа на преградна стена през месец ***, подмяна на стара дограма през месец ***, монтиране на нова дограма през месец ***.

                  ОСЪЖДА Р.А.П., ЕГН ********** ***-** да заплати на М.А.Ф., ЕГН ********** *** следните суми за извършени в съсобствения имот полезни разноски – за поставяне на плочки за теракот, извършено през ***  - 66.97 лв., като ОТХВЪРЛЯ претенциите над уважения размер до пълния претендиран размер, както и ОТХВЪРЛЯ претенциите за демонтаж на стара дограма, монтиране на нова дограма, изграждане на преградна стена, поставяне на ламиниран паркет, шпакловка и боядисване, демонтаж на стара и монтиране на нова врата.                       

      ОСЪЖДА Р.А.П., ЕГН ********** ***-** да заплати по сметка на Пловдивски районен съд сумата от 497 лв. /четиристотин деветдесет и седем лева/ държавна такса върху стойността на дела й.

      ОСЪЖДА Н.А.С., ЕГН ********** *** да заплати по сметка на Пловдивски районен съд сумата от 497 лв. /четиристотин деветдесет и седем лева/ държавна такса върху стойността на дела му.

      ОСЪЖДА М.А.Ф., ЕГН ********** *** да заплати по сметка на Пловдивски районен съд сумата от 994 лв. /деветстотин деветдесет и четири лева/ държавна такса върху стойността на дела й.

      ОСЪЖДА всеки от съделителите Н.А.С., ЕГН ********** *** и М.А.Ф., ЕГН ********** *** да заплати по сметка на Пловдивски районен съд сумата от по 50 лв. /петдесет лева/ държавна такса по уважените претенции по чл.31, ал.2 ЗС.

      ОСЪЖДА Р.А.П., ЕГН ********** ***-** да заплати по сметка на Пловдивски районен съд сумата от 72.04 лв. /седемдесет и два лева и 04 ст./ държавна такса по отхвърлените претенции по чл.31, ал.2 ЗС.

      ОСЪЖДА Р.А.П., ЕГН ********** ***-** да заплати по сметка на Пловдивски районен съд сумата от 50 лв. /петдесет лева/ държавна такса по уважените претенции за подобренията.

      ОСЪЖДА всеки от съделителите Н.А.С., ЕГН ********** *** и М.А.Ф., ЕГН ********** *** да заплати по сметка на Пловдивски районен съд сумата от по 50 лв. /петдесет лева/ държавна такса по отхвърлените претенции за подобрения.     

        

      Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ:п/Н.Славчева

 

Вярно с оригинала.

М.К.