Р Е Ш Е Н И Е
№260598/22.2.2021г.
Гр.Варна,22.02.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XLІІ – ри състав, в публично заседание проведено на двадесет
и втори януари през две хиляди и двадесет
и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ***
при
секретаря ***, като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 7496 по
описа на ВРС за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по предявена искова молба заведена във ВРС с рег.вх.№
43741/6.7.2020 г. от ищцовото дружество „***- ООД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от
управителя ***, чрез юрисконсулт ***против
ответника В.А.Н., ЕГН **********, с адрес: ***.Предявеният с исковата
молба иск е специален положителен установителен иск с
правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК и вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД, заведен в рамките
на преклузивния срок по повод указанията на
заповедния съд по реда на чл. 415 ГПК дадени до ищцовото
дружество по частно гр.дело № 4965/2020 г. по описа на ВРС ХLI – ви състав.С
предявените в условията на обективно,кумулативно съединяване специални
положителни установителни искове ищцовото
дружество цели да бъде установено със СПН съществуването на парични вземания за
които заповедният съд по цитираното по –горе частно гр.дело е издал в полза на ***заповед
за изпълнение на парично задължение.
Ищцовото дружество основава исковата си молба на следните
фактически твърдения:В депозираната пред ВРС искова молба ищцовото дружество релевира, че в
качеството си на *** оператор съгласно чл. 2, ал. 1 от Закона
за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги предоставял
*** услуги на отв.В.А.Н., на адрес ***, която в
качеството си на
потребител ги била получавала и
ползвала на същия адрес. Ползваните от отв. Н. ***
услуги на този адрес се отчитали по партида с абонатен номер 1742987, с титуляр
на партидата ответницата. Съгласно чл. 5, т. 6 от ОУ на дружеството, сочи ищцовата страна, потребителите били длъжни да заплащат
ползваните *** услуги в срок, което длъжникът в заповедното производство и
ответник в настоящото не бил направил. Посочено е още, че съгласно чл.33,ал.2
от ОУ, ответникът бил длъжен за заплаща сумите за ползваните *** услуги в 30-ет
дневен срок, след датата на фактуриране, след изтичане на който срок
потребителят на Ви К услуги изпадал в забава.Твърди се, че със заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 20.05.2020 г. по искане
на „***“ ООД било образувано ч.гр.д. № 4965/2020 по описа на ХLI-ви състав на
ВРС срещу В.Н.. В полза на кредитора
(сега ищец) била издадена на 21.05.2020 г. Заповед № 2035 за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК срещу длъжника Н. *** разпоредил длъжникът да
заплати на кредитора (ищец в исковото производство) СУМАТА от 861,75 лева-
представляваща стойност на ползвани и незаплатени ***услуги за периода от
21.10.2015 – 23.03.2020 г., СУМАТА от 137,14 лв. представляваща лихва за забава
върху тази главница за периода от 25.05.2017 г. до 12.03.2020 г., законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
20.05.2020 г. до окончателното изплащане на вземането, както и за сторените по
делото от заявителя съдебно – деловодни разноски изразяващи се в заплатена
държавна такса от 25,00 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00
лева. Твърди се по същество, че на дата 29.05.2020 т. ответникът депозирал
възражение срещу заповедта на основание чл. 414 ГПК, като на 08.06.2020
г.заявителят (сега ищец) получил указания от заповедния съд на основание чл.
415, ал. 1 ГПК, че може да предяви положителния си установителен
иск за установяване съществуването на паричните вземания по заповедното
производство – оспорени от длъжника. Претендираните
от ищцовата страна суми за главници и лихви,сочи ищцовото дружество били подробно описани в Справка за
недобора на частен абонат № 1742987 и вписани в Таблица 1 на стр.2-ра от
исковата молба а именно фактури №,№, 11137181576/25.04.2017 г.- главница 24,72
лв.,отчетен период 21.10.2015 -18.04.2017 г., лихва 7,02 лв. за периода
25.5.2017 – 12.3.2020 г.,**********/19.5.2017 – главница 27,60 лв., отчетен
период 18.4.2017 – 18.05.2017 г., лихва 7,65 лв. за периода от 17.06.2017 г. до
12.03.2020 г.; **********/27.6.2017 г.- главница 29,26 лв., отчетен период
18.05.2017 – 22.06.2017 г., лихва 7,79 лв. за периода 22.07.2017 -12.03.2020 г.
; **********/26.07.2017 г. – главница 29,26 лв., отчетен период 22.06.2017 –
25.07.2017 г., лихва 7,56 лв. за периода 24.08.2017 - 12.03.2020 г.;
**********/24.08.2017 г. – главница 29,26 лв., отчетен период 25.07.2017г. –
24.08.2017 г. , лихва 7,32 лв. за периода от 23.09.2017 - 12.03.2020 г.;
**********/21.09.2017 г. -главница 29,26 лв., отчетен период 24.08.2017г. –
20.09.2017 г., лихва 7,10 лв. за периода от 20.10.2017 – 12.03.2020 г.,
**********/23.10.2017 г. – главница
29,26 лв. , отчетен период 20.09.2017г. – 18.10.2017 г., лихва 6,84 лв.
за периода 17.11.2017 - 12.03.2020г.; **********/27.11.2017 г. – главница 29,26
лв. отчетен период 18.10.2017 – 22.11.2017 г. , лихва 6,55 лв. за периода
22.12.2017 - 12.03.2020 г.; **********/21.12.2017 г.- главница 29,26 лв.,
отчетен период 22.11.2017 – 20.12.2017 г., лихва 6, 36 лв. за периода от
19.01.2018 – 12.03.2020 г. , **********/19.01.2018 г.- главница 29,54 лв.,отчетен
период 22.12.2017 – 18.01.2018 г., лихва 6,18 лв. за периода 17.02.2018 -
12.03.2020 г. ; **********/26.02.2018 г. –главница 29,74 лв., отчетен период
18.01.2018 – 21.02.2018 г. ,лихва 5,91 лв. за периода от 23.03.2018 -
12.03.2020 г. ; **********/23.03.2018 г. –главница 29,74 лв. ,отчетен период
21.02.2018 – 21.03.2018 г., лихва 5,70 лв.
за периода от 20.04.2018 - 12.03.2020 г. ; **********/23.04.2018 г.
–главница 29,74 лв., отчетен период 21.03.2018 – 18.04.2018 г., лихва 5,44 лв.
за периода 18.05.2018 – 12.03.2020 г., **********/28.05.2018 г. главница 29,74
лв., отчетен период 18.04.2018 – 21.05.2018 г., лихва 5,15 лв. за периода
20.06.2018 г. - 12.03.2020 г. ; **********/26.06.2018 г. главница 29,74
лв.,отчетен период 21.5.2018- 21.6.2018 г., лихва 4,92 лв. за периода 21.7.2018
- 12.03.2020 г.; **********/25.07.2018 г. -главница 29,74 лв.,отчетен период
21.06.2018 г. – 18.07.2018 г., лихва 4,68 лв. за периода 17.08.2018 -
12.03.2020 г.; **********/21.8.2018 г. -главница 29,74 лв. , отчетен период
18.7.2018 – 21.08.2018 г., лихва 4,45 лв. за периода 20.09.2018 - 12.03.2020
г.; **********/26.09.2018 г. -главница 29,74 лв., отчетен период 21.08.2018 –
19.09.2018г., лихва 4,16 лв. за периода 19.10.2018 - 12.03.2020 г.;
11139826715/22.10.2018 г. главница 28,74 лв., отчетен период от 19.09.2018 –
17.10.2018 г. , лихва 3,94 лв. за периода от 16.11.2018 г. - 12.03.2020 г.;
**********/26.11.2018 г.- главница 29,74 лв. за отчетен период 17.10.2018
-21.11.2018 г. , 3,65 лева лихва за периода 21.12.2018 - 12.03.2020 г. ;
*********/20.12.2018 г. главница 29,74 лв., отчетен период 21.11.2018-
13.12.2018 г., лихва 3,45 лв. за периода 12.01.2019 -12.03.2020
г.;**********/25.01.2019 г. - главница 30,30 лв.
отчетен период 13.12.2018 – 17.01.2019 г.,лихва 3,22 лв. за периода 16.02.2019
- 12.03.2020 г., **********/21.02.2019 г.- главница 30,95 лв. ,отчетен период
от 17.01.2019 – 19.02.2019 г., лихва 3,05 лв. за периода от 21.03.2019 -
12.03.2020 г.; **********/26.03.2019 г. - главница 30,95 лв., отчетен период
19.02.2019 – 25.03.2019 г., лихва 2,77 лв. за периода 24.04.2019 - 12.03.2020
г.; **********/19.04.2019 г. –главница 15,48 лв., отчетен период 25.03.2019 –
18.04.2019 г., лихва 1,28 лв. за периода 18.05.2019 - 12.03.2020 г.;
**********/22.05.2019 г. – главница 15,48 лв., отчетен период 18.04.2019 –
21.05.2019 г. , лихва 1,14 лв. за периода 20.06.2019 - 12.03.2020 г.;**********/21.06.2019
г. главница 15,48 лв., отчетен период 21.5.2019 – 20.6.2019 г., лихва 1,01 лв.
за периода 20.07.2019 -12.03.2020 г.;**********/23.07.2019 г. - главница 15,48
лв. , отчетен период 20.06.2019 – 22.07.2019 г., лихва 0,87 лв. за периода
21.08.2019 -12.03.2020 г.; **********/22.08.2019 г., главница 15,48 лв.,отчетен
период 22.07.2019 – 11.08.2019 г. ,лихва 0,74 лв. за периода 10.09.2019 -12.03.2020
г.; **********/25.09.2019 г.- главница 15,48 лв., отчетен период 11.08.2019 –
24.09.2019 г., лихва 0,60 лв. за периода 24.10.2019 - 12.03.2020 г.;
**********/28.11.2019 г. – главница 15,48 лв.,отчетен период 24.09.2019 –
25.11.2019 г. , лихва 0,32 лв. за периода 25.12.2019 - 12.03.2020 г.;
**********/17.12.2019 г. – главница 15,48 лв., отчетен период 25.11.2019 –
16.12.2019 г. , лихва 0,24 лв. за периода 15.01.2020 - 12.03.2020 г.;
**********/24.01.2020 г.- главница 15,82 лв., отчетен период 16.12.2019 г. –
23.1.2020 г. , лихва 0,08 лв. за периода 22.02.2020 – 12.03.2020г., и фактура №
**********/24.03.2020 г. – главница 16,07 лв., отчетен период 23.01.2020 г. –
23.03.2020 г., лихва 0,00 лв.Предвид изложеното ищцовата
страна ясно е обосновала правния си интерес още в исковата молба за водене на
производството по специалния положителен установителен
иск сумите за които е била снабдена със Заповед за изпълнение на парично
задължение, като в съответствие с изложеното и по-горе е формулирала и искането
по см.на чл.127, ал. 1, т. 5 ГПК, а именно: Да бъде постановено Решение
по силата на което да бъде прието за установено в отношенията между страните,
че В.А.Н. ЕГН **********, в
качеството си на потребител на *** услуги, които се отчитат по партида с
абонатен номер 1742987, дължи на „В.и к.“
ООД сума в общ размер на 861,75 лв. (осемстотин шестдесет и един лева и
75ст.), представляваща сбор от главници за ползвани и незаплатени *** услуги за
периода от 21.10.2015г. до 23.03.2020г.
на адрес ***; сума в общ размер на
137,14 лв. (сто тридесет и седем лена и 14ст.), представляваща сбор от
обезщетения за забава върху тези главници за периода от 25.05.2017 г. до 12.03.2020г.; както и законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на
заявлението в съда-20.05.2020г. до окончателното им плащане, за които суми е
издадена заповед № 2035 от 21.05.2020 г. за изпълнение на парично задължение по
частно гр.дело № 4965/2020 г. по описа на ВРС, на основание чл. 422, ал. 1, вр.
чл. 415, ал.1 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД.
В подкрепа на твърденията си и
искането ищцовата страна е направила доказателствени
искания.
В срока по чл.131 ГПК ответникът В. Н.,
чрез адв. П.В. от АК ***, със съдебен адрес ***
изразява следното становище по предявените ОСИ специални положителни установителни искове:На първо място, отв.
Н., чрез адв. Пл. В. подчертава, че възразява изцяло
против подадената по делото искова молба с посочен номер 875/ г.
06.07.20r. по описа на „В.и к.“ ООД и Приложенията към нея, тъй като в самото
ВЪЗРАЖЕНИЕ, с вх. № 32044/ 29.05.2020г., подадено пред ВРС, по ЧГД № 4965/
2020г., 41-състав.В тази връзка ответникът Н. сочи, че ясно е описала
обстоятелствата, което било видно от т. 2 от Приложения, като представя копие
от Справка от сайта на ВИК: http://vikvarna.com/bg/check-and-pavment.html?tvpe=n&id=1742987
към дата 27.05.20г., тъй като от 11.03.2019г. починал синът на Н. и
никой не живеел и никой не ползвал услугите на ***в имота.Въпреки това, до
към 21.05.2020 г., се начислявали фактури на кл. №
1742987, макар и да била уведомена в устна форма инкасаторката от края
на септември 2019г., която отчитала водата ***Н. (***), за тези
обстоятелства, които били настъпили. Твърди се от Н., че винаги било отворено
да може инкасаторката по всяко врече да влиза и отчита водата, без някакви
затруднения, относно достъпа до водомера, но въпреки това се начислявало
служебно по Наредба № 4 от 14 септември 2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи Ответницата заявява още, че се била обаждала на
въпросната служителка, относно данните на двете партиди, които имала с Кл. № 1742987 и кл. № 1101571. С
отговора си на искова молба ответницата представя писмени доказателства в
точка 3 и 4 за подмяна на двата нови
водомера от 14 февруари 2020гСъщо в подаденото Възражение, с вх. № 32044/29.05.2020г.,
подадено пред ВРС, по ЧГД № 4965/ 2020г., 41-състав, ответницата сочи, че била
представила писмени доказателства, от които било видно, че починал нейният син,
както и на двата гореописани клиентски номера, се ползвала със силата на закона
в хипотезата на чл. 110 и следващите от ЗЗД „ (Писмо, с Изх. №
М-181/21.02.2020г., по описа на „***).Предвид гореизложеното и с оглед
хипотезите на чл. 45 от ЗЗД“ цитирана от ответницата в отговора си на искова
молба ответницата желае съдът да определи съгласно чл. 153 ГПК: „На
доказване подлежат спорните факти от значение за решаване на делото и връзките
между тях“., т.е „да се установи
истината и докаже справедливостта в даденият правен спор (казус)“.На следващо място
ответницата моли на основание чл. 156, ал. 2 от ГПК да бъде допусната
свидетелката Стефка Петкова Кючукова, , с постоянен адрес:***, с цел
установяване на истината, относно, че г-жа ******, била уведомена в устна
форма, затова, че сина на В.Н. е починал, за достъпа до водомерите; че по
инициатива на ответницата, а не по нейна инициатива (на Н. ***) като служител
на ВИК, ответницата направила искане за подмяната на двата й водомера, да се докажат
тези настъпили обстоятелства и въпреки това г-жа инкасаторката продължила да й
начислява служебно по двата водомера до към 21.05.2020г. фактури, макар да
знаела тези настъпили обстоятелства при В.Н..Също така моли ответницата ВРС да
изпрати делото по служебен път като бъде сигнализирана ***- Гр. Варна, за извършено наказателно престъпление от страна на
г-жа ***Н. (***)-инкасаторката (чл. 209, във връзка с Чл. 212а. от НК“
(Нов - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 38 от 2007 г.) „Който с цел
да набави за себе си или за другиго облага възбуди или поддържа заблуждение у
някого, като внесе, измени, изтрие или заличи компютърни данни или използва
чужд електронен подпис и с това причини на него или на другиго вреда, се
наказва за компютърна измама с лишаване от свобода от една до шест години и
глоба до шест хиляди лева.“...., за така причинените вреди от имуществен
характер и включително и морални (на В. Н.), като се твърди, че се нарушават по
този начин конституционни права на В.Н.. Обективирано
е искане ВРС да приеме така представените писмени доказателства в
настоящата МОЛБА и цитат:
„свидетелски показания (обяснения на г-жа ***), с цел установяването на
обективната истина на изразходената консумация (кубиците) на водомера, с Кл. № 1742987 и дали на този адрес живее някой, за да може
да се установят и докажат твърденията на Н. и доводи за правилното и
справедливо установяване на истината преди съдът да постанови своето
законосъобразно РЕШЕНИЕ, във връзка с този юридически казус и т.н...?!?.“Обективирано е искане ВРС да обезсили и отмени Заповед №
2035/21.05.20г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК,
постановена по ЧГД № 4965/ 20г., 41-състав, по описа на ВРС.На следващо място
ответницата твърди, че ищецът – ***пропуснал още през 2015 г. да предяви иска
си пред ВРС, като срокът по чл. 147, ал. 1 ЗЗД акцентира ответницата чрез адв. В. че е краен и преклузивен.
За разлика от погасителната давност с изтичането на този срок не се
погасявала възможността за принудително изпълнение, а се прекратявало самото
поръчителство. Преклузивните срокове, за разлика
от давностните /чл. 120 ЗЗД/, се прилагали от съда
служебно. В този смисъл изтичането на посочения срок към датата на подаване
на заявлението – приема ответницата, че се явява абсолютно основание за
отхвърляне на същото /заявлението/, доколкото по силата на чл. 7, ал. 1 ГПК
съдът има служебното задължение да следи за допустимостта на извършваните от
страните процесуални действия.Спазването на шестмесечния срок след падежа на
главното задължение за предявяване на иск против длъжника, сочи още
ответницата, че е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на
иска срещу поръчителя. За наличието на абсолютните процесуални
предпоставки, респективно за отсъствие на такива пречки съдът бил длъжен да
следи служебно. В подкрепа на горните изводи ответницата цитира съдебна
практика: цитат „: Тълкувателно
решение № 4 от 18.06.2014г. по тълк. д. № 4/2013 г.,
ОСГТК на ВКС, т. 4.6., Решение № 365 от 22.02.1993 г. по гр. д. № 306/1992 г.,
5 чл. с-в на ВС, За предявяването на иск в срока по чл. 147, ал. 1 ЗЗД- Решение
№ 55 от 29.03.2006 г. по гр. д. № 1264/2004 г., II г. о. на ВКС, За началото на
срока по чл. 147, ал. 1 ЗЗД-Решение № 93 от 02.05.2017 г. по т. д. № 53672/2015
г., IV г. о. на ВКС, Решение № 89 от 31.07.2017г. по т. д. № 907/2016 г., II
т.о. на ВКС- По отношение на всяка лизингова вноска шестмесечният срок
започва да тече от настъпване на всеки отделен падеж предвид характера й на
периодично плащане.и, Решение № 218 от 24.07.2013 г. по
гр.д. № 566/2012 г.“
Ответницата се спира подробно на ТР
3/18.5.2012г., чл. 111, б. „в“ ЗЗД за
да изведе извода,че вземанията за периодични плащания се погасяват с изтичане
на тригодишна давност.Отделно от изложеното ответницата цитира и нормата на: „ чл. 35 от Наредба № 4/14.09.2004 г.
за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи, издадена от МРРБ, стойността на потребената вода се плаща ежемесечно.Цитат:
(1) Показанията на
водомерите се отчитат с точност до 1 куб.м за период, който се определя в
общите условия или договора, но не по-дълъг от шест месеца.(2) Когато периодът на отчитане на водомерите е по-дълъг от един месец,
операторът ежемесечно начислява служебно количество изразходвана вода,
определено въз основа на средния месечен разход от редовно отчетените съответни
периоди на предходната година. След отчитане на показанията на водомерите
количеството вода се изравнява в съответствие с реалното потребление. (3) Достъпът
на длъжностното лице на оператора до водомера за извършване на отчети,
включително в жилищата на потребителите, се осигурява съгласно общите условия
или договора. (4) При невъзможност за отчитане на водомерите
поради отсъствие на потребителя или на неговия представител потребителят е
длъжен да уточни с оператора в удобно за двете страни време извършването на
отчитането в срок не по-дълъг от една година от последното отчитане.(5) При
отказ на потребителя да осигури достъп на длъжностното лице на оператора до
водомера длъжностното лице съставя протокол, който се подписва от него и от
поне един свидетел. Длъжностното лице отбелязва в протокола трите имена,
единните граждански номера и адресите на свидетелите, които могат да бъдат и
длъжностни лица на оператора. (6) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 63 от 2012
г., в сила от 17.08.2012 г.) При отказ на потребителя да осигури достъп на
длъжностното лице на оператора за отчитане на показанията на водомера разходът
на вода се изчислява по пропускателната способност на водопроводната инсталация
непосредствено преди водомера при непрекъснато изтичане на водата със скорост
1,0 m/s, за периода до предишен отчет по алинея 1.“
При така наведените правни и
фактически доводи ответницата счита, че чрез погасителната давност на кредитора
се отнема възможността кредитора да иска принудително осъществяване на своето
право – т.е. ищеца в настоящия процес, поради което и В. Н. не се явявала в
качество на длъжник – ответник в гражданския процес.
Предвид гореизложеното и
обстоятелствата и фактите по самото гражданско дело моли ответницата ВРС да
отхвърли направените искания от другата страна (ИЩЕЦ) в процеса и
производството да бъде прекратено, поради това, че Н. не се явявала длъжник без правно основание и без
доказателства, които да установяват, че се явява длъжник, въз основа на
правно основание: чл. 110, чл. 111, чл. 119 от ЗЗД - погасителна
давност,цитирани от ответницата. С погасяването на главното вземане се
погасявали и произтичащите от него допълнителни вземания, макар давността за тях
да не е изтекла, тъй като В.Н. била пенсионерка и с оглед ТЪЛКУВАТЕЛНО
РЕШЕНИЕ 2/2013 гр.София, 26 юни 2015 год. Върховният касационен съд на
Република България, Общо събрание на Гражданска и Търговска колегия, в съдебно
заседание на 21 май 2015 год., а именно:
цитирано от Н.: „Не е допустимо налагането на запор върху несеквестируема потребима вещ,
както и върху изцяло несеквестируемо или друго
вземане на длъжника от трето задължено лице, върху което не се допуска
принудително изпълнение."Искането на Н. е ВРС да се постанови
правилен, законосъобразен и компетентен съдебен акт, като прекрати настоящото
производство спрямо Н. и да бъде постановено, че Н. не се явява в качеството
длъжник. Също така Н. моли съда да обърне особено внимание, че възникналия
спор в настоящия процес, относно страната в процеса от самото начало, никога не
била уведомявала Н. писмено със Съобщения от ВИК, за заплащане на фактури през
2015г. и тяхното забавяне с лихвите, както и в кой момент (период: месеци,
години и т.н), би следвало да й бъдат подменени водомерите, а по
инициатива на Н. тя поискала да й бъдат подменени и двата водомера като се
обърнала към служителката г-жа ***Н. (***)!.Н. моли още на осн. чл. 120 от ЗЗД съдът да не уважава и да отхвърли
направеното искане от ***(ищцовата страна в процеса)
като също така се постановите и въз основа на чл. 78 от ГПК да бъдат присъдени
в полза на Н. адвокатски хонорар, видно от точка 1 от Приложения.В подкрепа на
изложеното по-горе ответницата прилага: Копие от Справка КЛИЕНТ №
1742987/27.05.2020г. и от 19.08.2020г., на г-жа В.Н.; Бележки за подмяна на двата водомера-2 бр. от 14.02.2020
г.; оригинал пълномощно на 14.08.20г. на адв. П. В.; Оригинали от настоящият Отговор на Искова
Молба, състоящ се от 6-стр., 2-екземпляра, за Съда и ищеца по делото.
В проведеното по делото открито заседание ищцовото
дружество представлявано от юрисконсулт В.Якимова изразява становище за
основателност и доказаност на иска, позовавайки се
изложените доводи в исковата молба, като желае исковете да бъдат уважени ведно
с присъждане на разноските по делото .
В същото съдебно заседание ответницата В.Н., представлявана
от адв.Пл.В. от АК *** желае съда да отхвърли
предявените искове,препращайки към доводите изложени в отговора на искова молба
ведно с присъждане на разноските сторени от ответницата съгласно представения
списък по чл. 80 ГПК .
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото
доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на
страните и нормативните актове, регламентиращи процесните
отношения, намира за установено следното от фактическа страна:
Видно от материалите по приобщеното към
настоящото исково производство частно
гражданско дело № 4965/2020 г.по описа на Варненски районен
съд, ХL –ти състав, на дата 20.05.2020 год. ищцовото
дружество „Водоснабдяване и канализация Варна „ - ООД е било депозирало пред РС
Варна заявление по чл.410 ГПК против длъжника в заповедното производство (ответник
в исковото ) В.А.Н.. От цитираното вече заявление (листи 3,4 от ч.гр.д.) е видно, че в т. 9 заявителят е сезирал ВРС
с искане за издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК за сумата от 861,75 лева главница и 137,14 лева лихва за забава върху
главницата за ползвани и неплатени *** услуги по партида с абонатен номер 1742987 по фактури за периода 25.04.2017 –
24.3.2020 г. за обект – имот находящ се в гр.Варна
,ул.Преспа № 8, ет.3 ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението в съда – 20.05.2020г.
до окончателното изплащане на вземането. Обективирано е било и искане от
заявителя и за присъждане на сторените по делото съдебно деловодни разноски.
От писмените доказателства находящи се на листи 8 и 9 по частното дело се установява,че
въз основа на Разпореждане № 15745/21.5.2020 г. ВРС е издал Заповед №
2035/21.5.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК за претендираните парични вземания и съдебно деловодни
разноски.Заповедта по чл. 410 ГПК е била редовно връчена на длъжника, видно от
л. 11 и 12 от делото . Длъжникът в срок и по реда на чл.41 ГПК писмено е възразил
навеждайки твърдения за недължимост на сумите и
прилагайки писмени доказателства към възражението по чл.414 ГПК.Констатирайки
редовността и срочността на възражението, заповедният съд на 1.6.2020 г. ,по
надлежния ред, с Разпореждане № 17170 е дал указания на заявителя по реда на
чл. 415 ГПК , получени от последния на 8.6.2020 г. и в изпълнение на които на 6.7.2020
г. ищцовото дружество е предявило специалния установителен иск представяйки писмени доказателства и пред
заповедния съд ( л. 24 -ти и сл.от частното дело ).
С оглед гореизложеното се обосновава
извода,че предявеният специален положителен установителен
иск е заявен при наличие на ясен правен интерес от избраната форма на искова
защита и в рамките на преклузивния срок, поради което
е и процесуално допустим .
В рамките на исковото производство за
установяване и доказване на исковата си претенция ищцовата страна е ангажирала писмени доказателства, приобщени по
надлежния ред към доказателствения материал по делото а именно: представените
с исковата молба : Общи условия за предоставяне на ***услуги
на потребителите от ***оператор „Водоснабдяване и канализация – Варна” ООД;
Решение № Ц – 37/23.12.2019 г. на КЕВР, ведно с публикация във вестник; Решение
№ Ц – 20/28.12.2018 г. на КЕВР, ведно с 2 бр. публикация във вестник; Решение №
Ц – 34/15.12.2017 г. на КЕВР, ведно с 2 бр. публикация във вестник; Решение №
БП-Ц-3/28.04.2017 г. на КЕВР, ведно с публикация във вестник; Решение №
Ц-23/30.06.2016 г. на КЕВР, ведно публикация във вестник; пълномощно; справка
за недобора на частен абонат за периода от 25.04.2017 г. до 24.03.2020 г., за
абонатен № 1742987. Допълнително ищцовата
страна е ангажирала писмени доказателства (извън цитираните и представени с
исковата молба ) а именно карнет по партида на абонатен № 1742987; протокол от
18.04.2017 г.; Констативен протокол № 4/18.01.2018 г.; справка за облога
и плащанията на частен абонат за абонатен № 1742987 .
Писмени доказателства по делото са ангажирани и от ответната страна,
като в срока по чл.131 ГПК, с отговора на
искова молба ответницата е представила и по делото са приобщени заверени за
вярност с оригинала копия на : справка за сметка към 27.05.2020 г. на клиент с
клиентски № 1742987; справка за сметка към 19.08.2020 г. на клиент с клиентски
№ 1742987.Допълнително, в първото открито съдебно заседание ответницата е
представила и по делото са приобщени и заверени за вярност с оригинала копия
на: уведомително писмо № **********/14.02.2020 г.; уведомително писмо №
**********/14.02.2020 г.
С оглед пълното изясняване на фактическата страна по спора по
делото е допусната,проведена и изслушана съдебно
счетоводна експертиза.
От заключението по приобщената на л. 71-73 съдебно счетоводна експертиза
се установява и изяснява, че задълженията на абоната В.А.Н. , по партида с № 1736820 , към „*** „ООД
за периода от 21.10.2015 г. до
23.03.2020 г. са в размер на общо 861,75 лв. за главници и на 137,14 лв. лихви
за забава установени в т.1 от Справката
на л. 72,73 ри считано от датата на падежа на всяко главно задължение до 12.03.2020
г.
В полза на ответната страна е допуснато събиране и на гласни доказателства, като в първото
открито съдебно заседание в качество на свидетел е разпитана Стефка Петрова Кючукова. Видно от обективираното в протокола от о.с.з. / л. 89-ти гръб ,-
л.91-ви / св.Кючукова сочи пред съда, че
ответницата е нейна съседка,т.к. живеели на съседни улици и се познавали от доста
години. Св.Кючукова твърди, че с госпожа инкасаторката на района в който
живеели свидетелката и ответницата – В.Н. свидетелката се запознала в края на
м.септември 2019 г. по повод проблемите на ответницата. От показанията на
св.Кючукова, по същество се установява, че към 2019 г.е представлявала
ответницата по повод проблемите на последната с ***, проблеми които имал и
целия квартал с инкасаторката . Конкретно се твърди от свидетелката,че години
наред инкасаторката Н. не отчитала водомерите и служебно начислява кубици вода
от 4,5 произволно определени от нея по Наредбата , като залепяла бележки без да
й бъде ограничаван
въобще достъпа до имотите ,вкл. и до имота в който живеел синът на ответницата
.Сочи се още, че синът на ответницата, който обитавал процесния адрес починал
на 11.03.2019 г., имало залепен некролог на вратата на имота и на дървото пред
имота, но въпреки че инкасаторката била уведомена и за смъртта на Юлиян ,
последната продължавала да начислява служебно кубици вода . Същата свидетелка
пояснява,че в имота обитаван от покойния син на ответницата инкасаторката
никога не била влизала, т.к. я било гнус,понеже
лицето употребявало наркотици .Стаята която обитавал покойния Юлиян, твърди още
същата свидетелка че се намирала на първия партерен етаж от дясната стана ,
една стая –празна без кранчета , без нещо ,като било нормално водомерът да не
работи , т.к. въобще вода не се ползвала , но въпреки това инкасаторката
начислявала служебни кубици вода.В обобщение от пълния прочит на показанията на
св.Кючукова се констатира, че същата твърди, че инкасаторката на района години
наред с тези си действия и бездействия е вършила престъпления за което живущите в квартала смятали да
подадат жалба пред РП Варна.Конкретно за водомерите които се водели на името на
ответницата същата свидетелка завява, че чак на 14 –ти февруари по искане на
ответницата тогава били подменени водомерите а и инкасаторката преди това бъркала
клиентския номер на ответницата.
При
така установеното от фактическа страна съдът възприе следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Предявеният
по делото специален положителен установителен иск е
заявен от ищцовото дружество „ *** –Варна „ ООД
против ответницата В.А.Н. и с него ищцовата страна
цели да установи със сила на пресъдено нещо
съществуването на оспореното от В.Н. в заповедното производство парично
вземане, респективно влизане в сила на издадената Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК.Предявеният иск е процесуално допустим, т.к.
е предявен от заявителя в заповедното производство против длъжника и в рамките
на преклузивния срок, поради което съдът дължи произнасяне
по същество на спора.
Видно
и от предварителния доклад по делото, обявен за окончателен, е разпределил
тежестта на доказване между страните .Съгласно общото правило на разпределение
на тежестта на доказване , визирано в нормата на чл.154 ГПК, съдът е обявил на
страните, че всяка една страна е длъжна да установи и докаже фактите на които
основава своите твърдения или възражения, респективно от които черпи
положителни за себе си права .
По предявения
специален положителен установителен иск съдът е възложил
в тежест на ищеца по делото да установи и докаже, че между *** –Варна ООД
и ответника Н. е имало валиден договор за ползване на *** услуги за посочения в
заповедното и исково производства имот, изпълнението по което е извършено пълно
и точно от *** - Варна ООД за релевантния за спора исков период, както и че във
връзка с това облигационно правоотношение е издадена Заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК в полза на кредитора – ищец, че заповедта е оспорена по реда на чл.
414 ГПК и че е спазен срока за предявяване на иска с правно осн.
чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК.В тежест на ищцовата страна е било възложено и да установи и докаже, че
в качеството си на доставчик на *** услуги е изпълнила точно задълженията си
като е доставила на адреса на потребление на ответника В. Н. незаплатените
количества потребена вода, респективно услуги. В
тежест на ищеца съдът е възложил още : да установи и докаже, че е заведено и
водено заповедно производство въз основа на Заявление по чл. 410 ГПК; да установи
и докаже, че е налице ликвидно и изискуемо вземане в посочените в петитума
на исковата молба размери и основание и периоди; да установи и докаже,
че ответникът е изпаднал в забава и че е налице фактическия състав на чл. 79,
ал. 1 ЗЗД, поради което е и инициирано производството по чл. 410 ГПК.В тежест
на ответната страна в случай, че ищецът докаже горните факти и
обстоятелства, съдът е възложил да установи и докаже (и то едва ако ищецът
установи и докаже основанието на иска си) че е заплатил претендираните
суми при настъпване на падежите. В тежест на отв. Н.
е било възложено и да наведе правопогасяващи или правоизключващи
възражения, като за целта се позове на положителни факти и обстоятелства – т.е.
без да доказва отрицателни факти - т.е. възраженията, които обективно вече е
направила в отговора си на искова молба.
При
така разпределената тежест на доказване, за да се произнесе по същество на
спора, настоящият съдебен състав съобрази следното:
Общите
условия на договорите за предоставяне на *** услуги на потребителите на
„Водоснабдяване и канализация Варна -” ЕООД, са одобрени
решение ОУ -09 от 11.08.2014 г.на ДКЕВР.
Последните са и приобщени по делото, поради което и на основание чл. 11,
ал. 7 от ЗРВКУ съдът приема, че Общите условия са влезли в сила . Факт е че към
исковата молба на л. 24 –ти е приложена справка за недобора за абонат № 1742987
В.А.Н., кл.№ 1742987 като под абонат в лявата
графа е записан адреса на потребление на ***услуги Варна, център, ул.Преспа ,бл.8,
вид обект –къща , инкасатор 003 ****** Н., водомер номер ********* .
В
справката за недобора са вписани фактури от номер ********** издадена на
25.04.17 г. за период 21.10.15 – 18.04.2017 г. до фактура номер **********
издадена на 24.03.2020 г. за периода от 23.1.2020 – 23.3.2020 г., като общото
непогасено задължение за главници е вписано в размер на 861,75 лв., за лихви
137,14 лв. или всичко общо 998,89 лв. От прочита на същата справка за недобора
се констатира,че единствените стари показания от „388“ са вписани срещу първата
фактура а по всички други фактури и стари и нови показания са нулеви като в
последната фактура е посочено ново показание 5. Вписването на сумите за
главници при визираните идентични размери за отделни периоди, води до извода, че
са начислявани служебни количества потребена вода /
на цени от 29,26 лв., 29,74 лв., 15,48 лв./.
При
така ангажираните от самото ищцово дружество писмени
доказателства се налага единствения извод, че именно ответницата е била в
договорни отношения с „***Варна „ ООД.
Исковият
период за който „***Варна“ ООД твърди, че ответникът В.Н. като абонат на ищеца
е ползвала, но не заплатила главници и лихви за потербени
***услуги е от 21.10.2015г. до
23.03.2020г.
Безспорно
е установено че заявлението по чл.410 ГПК е подадено във ВРС на дата 20.05.2020
г. Съгласно трайната съдебна практика задълженията на потребителите към ***операторите
за заплащане на цената на доставените йм ***услуги са
периодични такива и за тях е приложим тригодишния давностен
срок по чл.111 б. „в „ ЗЗД.Т.е. за периода до 20.05.2017 г. всички претендирани парични вземания както за главници,така и за
лихви са погасени по давност.Възражение за погасяване на вземанията по давност
ответницата е направила още в заповедното производство и е поддържала в
исковото производство.Възражението на отв.В.Н. се
оказва и основателно и доказано, но само за претенциите на *** Варна ООД до
дата 20.05.2017 г.
Основното
възражение на отв.Н. е, че този имот е бил ползван от
сина й а след смъртта му въобще не е имало консумация на вода . Отделно от това
ответницата е твърдяла, че инкасаторката неправомерно е начислявала служебно
количество вода, както преди смъртта на сина на ответницата, така и след това. Тези
възражения по същество съдът намира за основателни и доказани .Извода затова,че
в исковия период от време инкасаторът Н. не е проверявала на място водомера,
обслужващ обекта на потребление на ***услуги в гр.Варна,ул.Преспа № 8 се налага
на първо място от приложените по делото карнет и КП, както и кредитираните от
съда като обективни гласни доказателства. Анализа на писмените и на гласните
доказателства, съпоставен с данните в справката за недобора и заключението на
в.л.Д.П. мотивират съда да изведе извод,че инкасатора е вписвал служебни
количества вода от по 10 кубика с отбелязване, че абонатът отказва достъп.
Видно
от ОУ на ***Варна – чл.24 , ал.4 /л.7 –ми от делото, гръб/право на инкасатора е
при отказан достъп до имота да изчисли изразходваното количество вода по реда
на чл.49 , като на потребители в сгради в режим на етажна собственост и/или
повече от един потребител присъединени към едно водопроводно отклонение, начисленото
количество се ограничава до разликата /общо потребление / съгласно чл. 25, ал.2
от ОУ .
Това
право обаче, в конкретния случай,ВРС на база изложеното от св.Кючукова,
кореспондиращо и с писмените доказателства ангажирани от ответницата, както в
заповедното, така и в исковото производство, ВРС намира,че не е било надлежно
упражнено от служителя на *** Варна –инкасатора Н.. Самото вписване на данни в
КП и карнет, че абонатът не осигурява достъп, съдът намира,че би следвало да
бъде удостоверено по начин, който да не поставя под съмнение действията на
длъжностното лице-служител при „***Варна „ ООД.Едностранното вписване на
служебно начислени кубици вода, извършено от служител на ищеца и едностранно
съставяне на констативен протокол за нарушение по реда на чл.24 от ОУ на ***
Варна също от служител на ищцовата страна,в
присъствието на друг служител на ***Варна ООД, мотивират съда да приеме,че
съставените от „*** Варна“ ООД едностранно частни документи не доказват
твърдяното нарушение по чл.24 от ОУ от страна на потребителя, респ. и съдът
приема, че искът е останал неоснователен и недоказан.
На
второ място съдът не може да игнорира факта ,че дори и на база ССчЕ не може да се констатира какви точно служебно количества вода са били начислявани на
абоната за исковия период, като дори и чрез ССчЕ не е
установен падежа на всяка една издадена
към абоната фактура.Отделно от горното по делото няма доказателства затова ***операторът
и ищец да е изпълнил задълженията му вменени в чл. 33 от собствените му общи условия , за да може съдът да
съпостави евентуално допълнителни писмени доказателства със събраните. Съгласно
чл.33 от ОУ на ***, „***ВАРНА „ООД следва да издава ежемесечни фактури при
наличие на консумация и или служебно начисляване на количества.
При така изложеното
по-горе, ВРС счита,че макар и със ССчЕ да е доказан
размера на дължимите главници и лихви при липса на доказателства затова
ответникът В.Н. лично и или и нейния покоен син да са ползвали доставени ***услуги
за процесния обект на потребление на ***услуги и за
точно исковия период, исковата претенция е оставала изцяло недоказана по
основание, поради което следва да се отхвърли.
Дори и в условията на
евентуалност да се приеме, че отв.Н. лично е ползвала
***услуги на адрес гр.Варна, ул.“Преспа “ № 8, от ангажираните от ищеца писмени
доказателства – карнетни листи, справка за недобора ,КП,
не може да се изведе еднозначен извод затова, че количеството вода което се
претендира да бъде заплатено е било реално доставено и потребено
от Н., поради което и извода на съда
затова, че исковете са останали неоснователни и недоказани не се променя. И на
последно място ВРС намира и за основателно възражението на ответницата по
чл.111 „в“ ЗЗД за погасяване поради изтекла тригодишна давност на претендираните от ищцовата страна
парични вземания за периода от 21.10.2015г.
до 20.05.2017 г., което е самостоятелно основание за отхвърляне на част от
исковата претенция за главници и лихви .
С оглед изложеното по-горе
съдът приема, че предявените искове са останали неоснователни и недоказани
поради което ги отхвърля изцяло.
При изричното искане от отв.Н., съдът се
произнася по реда на чл. 81 и чл. 78 ГПК,като присъжда в полза на ответницата
сторените по делото съдебно –деловодни разноски съгласно неоспорения от
насрещната страна списък по чл. 80 ГПК.
Видно от л. 80, 81
ответницата е заплатила в брой сумата от 300,00 лева – адвокатско
възнаграждение, който съдът като съдебно –деловодни разноски, доказани и по
основание и по размер присъжда в нейна полза на осн.
чл. 78, ал.3 ГПК.
Мотивиран
от така изложените съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявените в
условията на обективно кумулативно съединяване специални положителни установителни искове от ищцовото
дружество „***- ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от управителя ***, чрез юрисконсулт ***ПРОТИВ ответника В.А.Н., ЕГН **********, с адрес: ***, С ИСКАНЕ
да бъде ПРИЕТО ЗА УСТАНОВЕНО, че В.А.Н.
ЕГН **********, в качеството си на потребител на *** услуги, които се
отчитат по партида с абонатен номер
1742987, дължи на „В.и к.“ ООД сума
в общ размер на 861,75 лв. (осемстотин шестдесет и един лева и 75ст.),
представляваща сбор от главници за ползвани и незаплатени *** услуги за периода
от 21.10.2015г. до 23.03.2020г. на
адрес ***; сума в общ размер на 137,14
лв. (сто тридесет и седем лена и 14ст.), представляваща сбор от обезщетения
за забава върху тези главници за периода от 25.05.2017 г. до 12.03.2020г.; както и законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на
заявлението в съда - 20.05.2020г. до окончателното им плащане, за които суми е
издадена Заповед № 2035 от 21.05.2020 г. за изпълнение на парично задължение по
частно гр.дело № 4965/2020 г. по описа на ВРС, на основание чл. 422, ал. 1, вр.
чл. 415, ал.1 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД.като НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА „***- ООД, ЕИК
***,
със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя *** ДА ЗАПЛАТИ на В.А.Н., ЕГН **********, с адрес: *** СУМАТА от 300,00 лева (триста лева )- сторените по делото от ответницата съдебно –деловодни
разноски пред настоящата инстанция за защита от един адвокат, на основание
чл. 78, ал.3 ГПК .
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно
обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от получаване
на съобщението от страните, че е изготвено и обявено.
ПРЕПИС от настоящето
решение да се връчи на стрните по делото, заедно със
съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: