№ 11385
гр. София, 30.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 81 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА
при участието на секретаря НАТАША П. МЕРЕВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА Гражданско дело
№ 20211110147059 по описа за 2021 година
Предявени са обективно съединени установителни искове с правно основание
чл. 422, ал.1 ГПК във вр. чл.79, ал.1 ЗЗД във вр. чл.240, ал.1 и 2 ЗЗД вр. чл. 4 ЗПК
(отм.) и чл. 86, ал.1 ЗЗД за сумата от 5000 лв., представляваща неплатена част от
главницата по договор за издаване на кредитна карта № 51РКО-А-8521/26.07.2006г.,
сумата 2808,94 лв., представляваща възнаградителна лихва за периода от 17.11.2017г.
до 05.11.2020г., сумата 16,67 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата за периода от 06.11.2020г. до 17.11.2020г., и сумата
60,00 лв., представляваща разноски за връчване на поК. за предсрочна изискуемост, за
които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. №
57151/2020г. по описа на СРС, 81 състав.
Ищецът “Първа инвестиционна банка“ АД твърди, че между страните е налице
валидно облигационно правоотношение по сключен при Общи условия договор за
кредит, по силата на който ищецът е предоставил на ответника М. К. К. кредит
овърдрафт в размер на 5000 лв., със срок до 26.07.2008г., като същият се продължава
автоматично всеки път за нов едногодишен период, ако никоя от страните не е
уведомила другата, че желае да го прекрати, съгласно раздел XIX, т.19.1.1 от Общите
условия по договора. Поддържа, че кредитът е усвоен изцяло по банкова сметка на
кредитополучателя, на дати и суми, подробно описани в исковата молба. Допълва, че
ответникът е погасявал задълженията си по договора по същата банкова сметка, на
изброените дати в исковата молба. Пояснява, че съгласно раздел Х, т.10.1. от ОУ вр.
чл. 4 от договора, ответникът се е задължил да внася по същата сметка минималната
1
погасителна вноска, посочена в Извлечение по картова сметка всеки месец до падежа
или на следващия работен ден, ако падежът се пада в неработен ден. Заявява, че при
неплащане на минималната погасителна вноска или надвишаване на кредитния лимит,
се начислява върху непогасената част наказателна лихва в размер на уговорения
лихвен процент, увеличен с надбавка от 12 %. Излага, че заетата сума се олихвява с
промоционален фиксиран лихвен процент за първите 3 отчетни периода в размер на
0,75 % на месец и 1,5 % на месец за остатъка от срока на договора, начисляван
еднократно на датата, следваща падежа върху дебитните остатъци по картовата
разплащателна сметка, формирани до края на предходния отчетен период и непогасени
до падежа. Посочва, че при непогасяване на пълния размер на дебитното салдо
ответникът се задължил да заплаща годишна лихва в размер на приложимия към датата
на начисляването РЛП за валутата, в която е разрешен кредитния лимит, увеличен с
надбавка в уговорения в договора размер, съответно фиксиран лихвен процент. Описва
подробно начина на олихвяване на дебитните салда и поредността на погасяване на
задълженията по договора при извършване на частични погасителни вноски. Навежда
твърдения, че ответникът се е задължил да заплаща на банката и такси и комисионни,
съгласно действащата Тарифа за такси и комисионни. Пояснява, че ответникът е
изпаднал в забава за погасяване на задълженията си по договора считано от
19.03.2011г., поради което с поК. вх. №021044 от 24.07.2020, връчена чрез ЧСИ, е
обявил кредита за предсрочно изискуем. Иска се от съда да постанови решение, с което
да признае за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на
ищеца претендираните суми, ведно със законната лихва от подаване на заявлението по
чл.417 ГПК до окончателното им изплащане. Претендира разноски.
Ответницата М. К. К. е депозирала отговор в законоустановения срок по чл.131,
ал.1 ГПК. Не оспорва наличието на облигационно правоотношение между страните по
договор за издаване на кредитна карта №51РКО-А-8521/26.07.2006, както и
извършването на твърдените от ищеца погасявания на суми по същия договор.
Пояснява, че е извършвала плащания и на други погасителни вноски, освен посочените
в исковата молба. Твърди, че задължението към банката е увеличавано без да е
извършвала трансакции. Оспорва да е ползвала издадената от ищеца кредитна карта
след 2008г., както и да е извършвала касови операции. Поддържа, че след 26.07.2007г.
не е издавана нова кредитна карта, респ. такава не е получавана от нея. Позовава се
на изтекла погасителна давност, като поддържа, че не е признала задълженията си към
ищеца. Навежда твърдения за неравноправност на клаузата на т.3 от процесния
договор. Оспорва поК.та вх. №021044 от 24.07.2020 да е връчена. Твърди, че
представените от ищеца Общи условия, Тарифа за такси и комисионни и бюлетин за
лихвите не са актуалните към момента на сключване на договора.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на
2
доказателствата по делото, намира oт фактическа и правна страна следното:
От предметното съдържание на представения по делото договор за издаване на
кредитна карта № 51РКО-А-8521/26.07.2006 г., се установява, че между страните е
сключен валиден договор за кредит овърдрафт при Общи условия, по силата на който
ищецът е предоставил по картова разплащателна сметка на ответницата кредит в
размер на сумата от 5000 лв., при промоционален фиксиран лихвен процент от 0,75%
за първите 3 отчетни периода, и за остатъка от срока на договора - фиксиран лихвен
процент от 1,5% на месец, начисляван еднократно на датата, следваща падежа, върху
дебитните остатъци по сметката на кредитополучателя, формирани до края на
предходния отчетен период и непогасени до падежа.
Видно от чл. 7 от процесния договор, ответницата ползва гратисен период до 45
дни, в който банката не начислява лихва върху ползваните и погасени до падежа суми,
ако до настъпване на падежа погаси цялото дебитно салдо, формирано до края на
предходния отчетен период, като уговорки с идентично съдържание се съдържат и в
чл. 14.1 и 14.2 от приложимите Общи условия (ОУ). За падежна дата, съгласно чл. 1, б.
„д“ от ОУ, е определено всяко 5-то число от месеца, а ако то е в неработен ден –
падежът е следващият работен ден.
Видно от чл. 18 от ОУ, ответницата е следвало да внася на падежа минимална
погасителна вноска, представляваща сума в размер на 5% от дебитното салдо по
сметката към последния ден от отчетния период, но не по-малко от 10 лв. или целия
размер на усвоения кредитен лимит, ако е по-малък от 10 лв., като същата е посочена в
изпратеното от банката на 20-то число от месеца извлечение, неполучаването на
което не я освобождава от задължението ѝ.
Като санкция за забава в плащането на което и да е задължение, произтичащо от
договора и ОУ към него с повече от 5 работни дни е предвидено правото на кредитора
да направи кредита предсрочно изискуем след изпращане до кредитополучателя на
писмено предизвестие и предоставяне на определен от кредитора срок. Друга
санкционна последица за допускане на забавено изпълнение на задължението за
плащане на минимална погасителна вноска представлява и начисляването на
еднократна такса за забава, определена в Тарифата на банката - чл. 22 ОУ. Уговорено
е и задължение за плащане на еднократна такса, определена в Тарифата, и при
надвишаване на кредитния лимит. За ползването на предоставения от ищеца платежен
инструмент, кредитополучателката е поела задължението и да заплаща таксите и
комисионите, дължими съобразно Тарифата на банката.
Съгласно уговореното, кредитът може да бъде усвояван чрез извършване на
трансакции посредством предоставена от банката кредитна карта със срок на валидност
26.07.2008 г. Посочената дата съвпада и с уговорения между страните краен срок за
погасяване на задълженията, произтичащи от договора, освен ако срокът не бъде
3
продължен. Видно от чл. 36.2 от ОУ, срокът не договора може да бъде продължен
служебно от банката, чрез издаването на нова кредитна карта, освен ако
кредитополучателят я уведоми писмено за нежеланието си срокът да бъде продължен
не по-късно от 1 месец преди датата на изтичане на крайния срок и погаси изцяло
дебитното салдо по сметката си.
С подписването на договора, обстоятелство неоспорено от ответницата,
последната е декларирала изрично, че приложимите към договора ОУ, както и
Тарифата за такси и комисионни са предоставени, както и съгласието си със
съдържанието им.
С поК., връчена на 20.08.2020г. на ответницата чрез ЧСИ рег. №844 на КЧСИ,
при отказ, кредиторът е упражнил правото си да обяви предсрочна изискуемост, като е
предоставил на кредитополучателя 5-дневен срок за доброволно изпълнение на
задълженията , произтичащи от процесния договор, като е информирал последната,
че след изтичане на срока ще счита кредита за предсрочно изискуем. За удостоверяване
на връчването е съставен включително Констативен протокол на ЧСИ рег. №844 на
КЧСИ от 21.08.2020г.
За изясняване на спора по делото е допусната ССчЕ, чието заключение,
преценено по реда на чл. 202 ГПК, съдът намира за обективно, компетентно изготвено
и отговарящо в пълнота на поставените въпроси. Съгласно констатациите на вещото
лице, в изпълнение на задълженията си, произтичащи от процесния договор,
кредиторът е издал на ответницата кредитна карта VISA Класическа и е предоставил
по банковата сметка кредит овърдрафт в размер на 5000 лв. С оглед така
установеното предаване на заетите средства от кредитора в полза на
кредитополучателя и доколкото се касае за реален договор с действие, обусловено от
постигането на съгласие между страните и от реалното предаване на сумата, предмет
на договора, съдът приема за доказано наличието на валидно възникнало
облигационно правоотношение между банката и ответника, чийто правопораждащ
юридически факт е процесният договор за кредит овърдрафт, в изпълнение на
задължението си по който банката е предоставила на ответницата сума в размер на
5 000 лв. Нещо повече, в подкрепа на този извод са и извършваните от ответницата
погашения в общ размер на 28 735,44 лв., съгласно изчисленията на вещото лице,
които обективират признание на съществуването на процесния договор.
Съгласно клаузата на чл. 3 от договора, вр. чл. 36.2 ОУ, първоначално
уговореният срок на действие на процесния договор – 26.07.2008 г., е продължен
служебно от банката, доколкото по делото не се твърди и не се установява
кредитополучателят да е упражнил правото си да откаже продължаването му, чрез
изпращане на писмено уведомление в предвидения за това едномесечен срок преди
4
изтичане срока на валидността на картата. Ето защо, съдът намира, че облигационната
връзка между страните не е била прекратена, независимо от това, че ответницата не е
използвала предоставения първоначално платежен инструмент и не е усвоявала
заемни средства след 18.11.2007г., съгласно установеното от експерта по допуснатата
ССчЕ.
В резултат на извършените трансакции посредством предоставения от банката
платежен инструмент, ответницата е усвоила сумата от общо 30052,19 лв. Съобразно
експертното заключение, въпреки извършените от нея плащания, последното от които
на 13.11.2009 г., в размер на сумата от общо 28 735,44 лева /28 506,10 лв. реални
плащания и 229,31лева бонуси/, кредитополучателят е останала задължена за главница
в размер на 5000 лв.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че е реализирана обективната
предпоставка за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, а именно допусната от
страна на длъжника забава в задължението му за плащане на уговорените погасителни
вноски. От представените по делото доказателства се установява, че е налице и
субективната предпоставка – волеизявление на кредитора, обективирано в отправената
до ответницата поК., с която същият е упражнил правото си да обяви предсрочна
изискуемост. Съгласно задължителните тълкувания, дадени с Тълкувателно решение
№ 4/2013 от 18.06.2014г. по тълк. дело № 4/2013г. на ВКС, ОСГТК, предсрочната
изискуемост представлява едностранно изменение на договора, чийто ефект настъпва
от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора. В случая,
видно от отбелязванията на разписката, както и от съставения констативен протокол,
кредиторовото волеизявление е достигнало до длъжника на 20.08.2020 г., като
доколкото със същото е предоставен и 5-дневен срок за доброволно изпълнение, в
който по делото не се твърди и не се установява длъжникът да е удовлетворил
вземанията на ищеца, съдът намира, че предсрочната изискуемост е настъпила с
изтичане на посочения срок. В тази връзка, следва да се отбележи, че упражняването на
правото да направи кредита предсрочно изискуем при наличие на обективната
предпоставка – неизпълнение на задължението за плащане на погасителни вноски, не
представлява задължение за кредитора, поради което и възражението на ответницата в
този смисъл е неоснователно.
При установената по делото основателност на иска за главница, следва да бъде
разгледано своевременно заявеното от ответницата възражение за изтекла погасителна
давност.
Вземанията по договор за кредит не са периодични – така Решение № 28 от
05.04.2012 г. по гр. д. № 523/2011 г. на ВКС, III ГО, поради което за тях е приложим
общият петгодишен давностен срок по чл. 110 ЗЗД. В настоящия случай заявлението за
5
издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК е депозирано в съда на
18.11.2020 г., като от тази дата установителният иск се счита предявен (арг. чл. 422, ал.
1 ГПК) и погасителната давност за претендираните вземания е прекъсната – арг. чл.
116, б. "б" ЗЗД, предвид което вземанията, станали изискуеми преди 18.11.2015 г., са
погасени.
По аргумент от чл. 84, ал. 1 ЗЗД, вземане, по отношение на което е определен
срок за изпълнение, каквото е и настоящото, е изискуемо след изтичане на срока за
изпълнение. При съобразяване на уговореното между страните в сключения между тях
договор и ОУ към него, и доколкото последното усвояване на заемни средства е
осъществено на 18.11.2007 г., то на 05.12.2007 г. е настъпила изискуемостта за най-
късно падежиралото вземане за главница. От посочената дата е започнал да тече и
давностният срок за задължението за връщане на последно усвоената сума.
За периода до 18.11.2020г. - датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК,
ищецът не е ангажирал доказателства за настъпили факти, обуславящи спирането или
прекъсването на давностния срок, поради което следва да се приеме, че към датата на
подаване на заявлението по чл. 417 ГПК – 18.11.2020г. вземането за главница,
представляваща усвоена сума по кредитна карта, издадена въз основа на процесния
договор № 51РКО-А-8521/26.07.2006 г., е погасено по давност с изтичане на
петгодишния давностен срок.
Горните изводи на съда не се променят включително при съобразяване на
извършените от длъжника погашения, последното от които на 13.11.2009г.,
представляващи признание на наличието на вземане по облигационната връзка с
ищеца по смисъла на чл. 116, б.“а“ ЗЗД, доколкото и при възприемане на тази дата като
начало на давностния срок, същият отново е изтекъл към момента на депозиране на
заявлението по чл. 417 ГПК. На следващо място, упражняване на правото на
кредитора да направи кредита предсрочно изискуем в момент, следващ изтичането на
давностния срок за вземането за главница по процесния договор за кредит също не
представлява обстоятелство, водещо до прекъсване на давността. В противен случай
би се стигнало до изместване началния момент на давността за вземанията на
кредитора по договора, поставено в зависимост от неговата преценка в кой момент да
упражни правата си по договора като отправи едностранно изявление за обявяване на
предсрочна изискуемост. В допълнение към горното, автоматично подновяване на
срока на договора не е обстоятелство, което спира или прекъсва действието на
погасителната давност. За пълнота следва да се отбележи, че предоставения на
кредитополучателя 45-дневен гратисен период, касае настъпването на падежа на
задължението за заплащане на възнаградителна лихва, а не за главница, доколкото в
посочения период е предвидена възможността да не бъде начислена такава върху
ползваните суми при изпълнение от страна на кредитополучателя на уговорените в
съглашенията условия.
6
Съдът, като взе предвид изложеното, намира наведеното от ответницата
възражение за изтекла погасителна давност за напълно основателно, поради което
претенцията на ищеца за непогасена главница по процесния договор за издаване на
кредитна карта № 51РКО-А-8521/26.07.2006г. следва да бъде отхвърлена като
неоснователна.
С оглед изхода на спора по главния иск неоснователни се явяват и претенциите
за договорна лихва, законна лихва за забава върху главницата и разходи по кредита,
които имат акцесорен характер.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ответницата има
право на разноски. Ответницата претендира сумата 1800 лв. за платено адвокатско
възнаграждение в исковото производство, срещу което насрещната страна е направила
възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК. Съдът, като взе предвид
защитаваният материален интерес и дължимият минимален размер на
възнаграждението по чл. 7, ал.2, т.3 от НМРАВ (в редакцията към момента на
сключване на договора) – 724,28 лв., фактическата и правна сложност на спора,
проведените открити съдебни заседания, вида и обема на събраните доказателства, и
очакваните процесуални действия, които е било необходимо да бъдат извършени от
адвоката, приема, че възражението на ответника е основателно. Ето защо в полза на
ищеца съдът присъжда съдебни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
800 лв., както и сумата от 100 лв. - депозит за ССчЕ, или общо 900 лв.
Мотивиран от горното, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД,
ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Драган Цанков“ № 37
срещу М. К. К., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „Младост 1“, ..., ап.68,
искове с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК, във вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, във вр. чл.240,
ал.1 и 2 ЗЗД вр. чл. 4 ЗПК (отм.) и чл. 86, ал.1 ЗЗД за сумата от 5000 лв.,
представляваща неплатена част от главницата по договор за издаване на кредитна
карта № 51РКО-А-8521/26.07.2006г., сумата 2808,94 лв., представляваща
възнаградителна лихва за периода от 17.11.2017г. до 05.11.2020г., сумата 16,67 лв.,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата
за периода от 06.11.2020г. до 17.11.2020г., както и сумата 60,00 лв., представляваща
разноски за връчване на поК. за предсрочна изискуемост, за които суми е издадена
7
Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 57151/2020г. по описа на
СРС, 81 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА
БАНКА“ АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Драган
Цанков“ № 37 ДА ЗАПЛАТИ на М. К. К., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к.
„Младост 1“, ..., ап.68, сумата 900 лв., представляваща разноски в настоящото
производството.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2 – седмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8