О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
№ 101 11.01.2016г. гр.Бургас
Бургаският окръжен съд гражданска колегия
в закрито заседание на единадесети януари
през две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: Симеон Михов
като разгледа докладваното от
съдия Михов гражданско дело № 1058 по описа
за 2014 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод искова молба от О. Анатолиевна А., гражданка на Руска федерация, родена на ***г. в гр. Санкт Петербург, чрез адв.Л.А.Ц. ***, със съдебен адрес:***, офис 3 против С.С.К., ЕГН ********** ***, със съдебен адрес:***, Адв.А.Панайотова, Н.Н.Г., гражданин на Руска федерация, роден на ***г***, притежаващ паспорт тип Р, 64 № 1983775 издаден на 20.04.2010г. от УФМС 231, с постоянен адрес:*** и О.П.Г., гражданка на Руска федерация, родена на ***г***, притежаваща паспорт тип Р, 64 № 1983580 издаден на 20.04.2010г. от УФМС 231, с постоянен адрес:***, да се приеме за недействителен по отношение на ищцата на договор за покупко-продажба, обективиран в нот.а.№ 89, т.ІV, рег.4133, н.д.№ 664/ 22.07.2011г. по описа на нотариус с район на действие РС-Несебър, бъде прието за установено по отношение на втория и третия ответник, че ищцата е собственик на подробно описан недвижим имот, находящ се в гр.Несебър, като бъдат осъдени да й предадат владението върху имота, а при условията на евентуалност ако приеме, че договора е действителен, да бъде осъден С.К. да заплати на О.А. сумата от 27 090.70лв. представляващата половината от получената сума при изповяданата продажба на имота, както и ответниците да заплатят направените по делото разноски. Към исковата молба са приложени писмени доказателства. Направени са нарочни искания по събиране на доказателства.
В срока по чл.131 от ГПК, постъпи отговор от пълномощника на ответника С.К., в който са направени възражения за недопустимост на иска за прогласяване недействителността на сделката поради изтичане на законовия преклузивен срок от 6 месеца – чл.24 ал.4 от СК, но не повече от 3 години от извършването й. Ищцата е знаела за сделката още преди сключването й, познавала е купувачите, а е могла да узнае за нея и от справка в Търговския регистър след фактическата раздяла между страните през 2012г. По същество оспорва иска, тъй като процесния имот не е СИО, паричните средства не са имали семеен произход, а са получени като заем от общо клиент за закупуване на недвижим имот в България от съдия-изпълнител. Парите са били преведени през м.декември 2010г. от ответника Н.Г., като заем и К. е имал задължението да прехвърли имота на това лице. Направени са доказателствени искания.
В предоставения срок по чл.131 от ГПК, постъпи по делото отговор на исковата молба от О.Г. на руски език, без превод на български. Въпреки указанието към ответницата, на основание чл.40 ал.1 от ГПК да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията – съдебен адресат, след като няма пълномощник в България, Г. не е посочила такова лице. Затова изискването към нея на основание чл.4 ал.1 от ГПК да преведе отговора на исковата молба на български език, беше оставено на нейно разположение в канцеларията на съда. Въпреки указанията, не беше предоставен превод на отговора на български език. На основание чл.101 ал.2 от ГПК, процесуалното действие на О.Г. – подаване на писмен отговор на исковата молба, съдът приема за неизвършено.
В предоставения срок по чл.131 от ГПК, не постъпи по делото отговор на исковата молба от Н.Г.. Същият не се е явил в съда в гр.Вологда за получаване на съдебните книжа въпреки, че е бил призоват затова, не е посочил лице в България в седалището на ОС-Бургас, на което да се връчват съобщенията – съдебен адресат, поради което на основание чл.40 ал.2 от ГПК всички адресирани до него книжа следва да се считат за редовно връчени и се прилагат по делото.
Предвид направените искания, извършените от страните процесуални действия, представените доказателства и като съобрази закона, съдът намира следното:
Исковата молба съдържа предявени обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.108 от ЗС и чл.59 от ЗЗД.
Приложени са от ищцата: удостоверение за сключен граждански брак; постановление за възлагане; нотариален акт; решение от 18.11.2013г. по гр.д.№ 661/2013г. по описа на РС-Самоков; квитанции за платена държавна такса, адвокатско пълномощно.
Приложените доказателства са относими, допустими и необходими за изясняване на спора е следва да бъдат приети като доказателства по делото.
При така приетите доказателства, съдът приема, че исковата молба е допустима, като предявена пред надлежния съд съобразно чл.109, вр.чл.104 т.3 от ГПК. Имотът се намира в гр. Несебър, област Бургас, т.е. в съдебния район на ОС-Бургас, данъчната му оценка е над 50 000лв. съобразно чл.104 т.3 от ГПК, исковата молба е подадена от лице, което има правен интерес от водене на делото, внесена е дължимата държавна такса. Възраженията за недопустимост на предявения по отношение на ответника К. ще бъдат разгледани и по тях съдът ще се произнесе с решението си, предвид заявената обусловеност на иска от предявените против останалите ответници искове.
На основание чл.140 ал.3 от ГПК, съдът предоставя проект за доклад по делото в следния смисъл. Предявена е искова молба от О. Анатолиевна А., гражданка на Руска федерация, родена на ***г. в гр. Санкт Петербург, чрез адв.Л.А.Ц. ***, със съдебен адрес:***, офис 3 против С.С.К., ЕГН ********** ***, със съдебен адрес:***, Адв.А.Панайотова, Н.Н.Г., гражданин на Руска федерация, роден на ***г***, притежаващ паспорт тип Р, 64 № 1983775 издаден на 20.04.2010г. от УФМС 231, с постоянен адрес:*** и О.П.Г., гражданка на Руска федерация, родена на ***г***, притежаваща паспорт тип Р, 64 № 1983580 издаден на 20.04.2010г. от УФМС 231, с постоянен адрес:***, да се приеме за недействителен по отношение на ищцата на договор за покупко-продажба, обективиран в нот.а.№ 89, т.ІV, рег.4133, н.д.№ 664/ 22.07.2011г. по описа на нотариус с район на действие РС-Несебър, бъде прието за установено по отношение на втория и третия ответник, че ищцата е собственик на следния недвижим имот, находящ се в гр.Несебър: СТУДИО 5 Г, разположено във вход „Г“ на втори етаж на сградата блок № 4, състоящ се от антре, кухненски бокс, стая – спалня, баня с тоалетна и тераса с площ от 57.10 кв.м., от които 45.64 кв.м. застроена площ на студиото и 11.46 кв.м. идеални части от общите части на сградата, при граници: апартамент № 4 и студио № 6 в същия вход, външен зид, вътрешен коридор, студио № 6 във вход „Д“; отдолу – апартамент № 1, отгоре – студио № 11, а съгласно кадастралната схема на СГКК представляващ самостоятелен обект в сградата с идентификатор 51500.502.447.4.405, с площ от 47.00 кв.м., по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Несебър, с адрес на имота: гр.Несебър, ул. Иван Вазов № 9, бл.4, ет.2, ап.405, при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж – самостоятелен обект с идентификатор 51500.502.447.4.506, самостоятелен обект с идентификатор 51500.502.447.4.406 и 51500.502.447.4.404, под обекта – самостоятелен обект с идентификатор 51500.502.447.4.401, над обекта – самостоятелен обект с идентификатор 51500.502.447.4.411, като бъдат осъдени да й предадат владението върху имота, а при условията на евентуалност ако съда приеме, че договора е действителен, да осъди С.К. да заплати на О.А. сумата от 27 090.70лв. представляващата половината от получената сума при изповяданата продажба на имота, както и ответниците да заплатят направените по делото разноски. В исковата молба се твърди, че ищцата и ответника К. са били съпрузи от 24.11.2007 до 2013г., като в този период са придобили описания недвижим имот. На 22.07.2011г. К. се разпоредил с имота в полза на останалите двама ответници, което го прави недействителен по отношение на О.А.. Дори и сделката да е била валидна, ответникът К. се бил обогатил за сметка на ищцата с половината от стойността на имота.
В депозирания отговор на исковата молба от пълномощника на ответника С.К., са направени възражения за недопустимост на иска за прогласяване недействителността на сделката поради изтичане на законовия преклузивен срок от 6 месеца – чл.24 ал.4 от СК, но не повече от 3 години от извършването й. Ищцата е знаела за сделката още преди сключването й, познавала е купувачите, а е могла да узнае за нея и от справка в Търговския регистър след фактическата раздяла между страните през 2012г. По същество оспорва иска, тъй като процесния имот не е СИО, паричните средства не са имали семеен произход, а са получени като заем от общо клиент за закупуване на недвижим имот в България от съдия-изпълнител. Парите са били преведени през м.декември 2010г. от ответника Н.Г., като заем и К. е имал задължението да прехвърли имота на това лице.
В предоставения срок по чл.131 от ГПК, не постъпи отговор на исковата молба от О.Г. на български език.
В предоставения срок по чл.131 от ГПК, не постъпи по делото отговор на исковата молба от Н.Г..
Допустимо е да се изиска от посочения нотариус заверен препис от нотариалното дело, след внасяне на разноските затова. Следва да се изпрати писмо до нотариус Л.Чуткина, която да заяви каква е сумата за тези разноски.
Искането на ответника К. за назначаване на съдебно-икономическа /експертиза/ е допустимо и следва да бъде уважено и следва да бъде уважено. Предполага се, че страната е имала предвид частния съдия-изпълнител Ивелина Божилова, доколкото друг не се споменава по делото.
Допустимо е и искането за издаване на съдебно удостоверение.
При исканията си за допускане до разпит на по двама свидетели, А. и К. следваше да посочат какви обстоятелства ще се доказват с техните показания, за да бъде извършена преценка от съда както за допустимостта им съобразно чл.164 и чл.165 от ГПК, така и за необходимостта от толкова свидетели, които ще установяват явно едни и същи факти. Поради липсата на такова уточнение, исканията следва да бъдат уважени за по един свидетел.
Съдът указва на страните, че на основание чл.154 ал.1 от ГПК всяка следва да докаже твърдените от нея положителни факти, като ищцата следва да докаже, че е собственик на имота и ответниците Голубини го владения, респ.че са налице твърдените пороци при изповядване на сделката. А. следва да докаже и неоснователното обогатяване на ответника К. в твърдения размер. Ответниците Голубини следва да докажат, че се намират в имота на правно основание. Ответникът К. следва да докаже, че при изповядване на сделката са спазени законовите изисквания.
Мотивиран от горното и на основание чл.131 от ГПК, Бургаският окръжен съд
О П Р
Е Д Е Л И:
ПРИЕМА представените: удостоверение за сключен граждански брак; постановление за възлагане; нотариален акт; решение от 18.11.2013г. по гр.д.№ 661/2013г. по описа на РС-Самоков; квитанции за платена държавна такса, адвокатско пълномощно, като доказателства по делото.
ДА СЕ ИЗПРАТИ служебно писмо до нотариус Линка Чуткина с район на действие РС-Несебър, с оглед определяне на разноските по изготвяне на заверени преписи от нотариално дело № 664/ 22.07.2011г.
ДОПУСКА извършването на съдебно-икономическа експертиза от вещото лице Паскалина Георгиева Бангеева, която да отговори на поставените от ответника К. задачи след внасяне на предварителен депозит по депозитна сметка на ОС-Бургас в размер на 140лв. от К., в седмичен срок.
ДОПУСКА до разпит по един свидетел от О.А. и С.К., при режим на довеждане, като искането за допускане до разпит на останалите свидетели оставя без уважение.
ДА СЕ ИЗДАДЕ в полза на ответника К. исканото съдебно удостоверение.
ПРИКАНВА страните към сключване на споразумение или медиация.
НАСРОЧВА делото за 10.03.2016г. от 14.00ч., за която дата да се призоват страните, като ответниците Голубини да се призоват по реда чл.40 ал.2 от ГПК.
Вещото лице да се уведоми след внасяне на определения предварителен депозит.
На страните да се съобщи за настоящото определение, както и проекта за доклад по делото, а на ищцата да се връчи и препис от отговора на ответника С.К..
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: