О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер 3266 Година 12.09.2019 Град
Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД ХII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На дванадесети
септември Година 2019
в закрито съдебно
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. Р.
Секретар:
Прокурор:
като разгледа
докладваното от съдията Р. гражданско дело номер 4423 по описа за
2019 година и за да се произнесе взе предвид
следното:
Делото е образувано по искова
молба на
Г.В.Ж., която на 29.08.2019 г. е оставена без
движение, а на ищецът, чрез пълномощника му, е изпратено съобщение, в
едноседмичен срок от получаването му, с поправена исковата молба по чл. 129,
ал. 5 ГПК, с препис за всеки от ответниците съгласно чл. 128, т. 3 ГПК, да
отстрани следните нередовности на исковата си молба, а именно: 1). да посочи
законните представители на всеки от ответниците, защото не са посочени (чл.
127, ал. 1, т. 2 ГПК); 2). да посочи и цените,
както на предявения главен отрицателен установителен иск по чл. 439, ал. 1 ГПК,
така и на евентуално съединения с него отрицателен установителен иск по чл.
439, ал. 1 ГПК, тъй като са оценяеми, а цените им не са посочени, които да
определи по правилото на чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК – отричаната с всеки от тези
искове сума от общо 23 768.52 лева, която твърди, че не дължи на ответниците на
посочените по всеки от тях различни основания (нецедирането й с договора за
цесия и изтекла погасителна давност) (чл. 127, ал. 1, т. 3 ГПК); 3). да изложи
и всички обстоятелства, на които е основал предявените искове, тъй като не са
изложени, като в петитума на поправената си искова молба посочи и факти, от
които да стане ясно: 3.1). на коя дата и в коя от хипотезите на чл. 416 ГПК е
влязла в сила заповедта за изпълнение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 1078/2011 г.
на ХРС; 3.2). на коя точно дата е образувано изп.д. № 18/2013 г. на Ч. и
конституиран ли е ответника О. като взискател по него и на коя точно дата;
3.3). уведомен ли е ищеца за договора за цесия от 26.06.2013 г., на коя точно
дата и от кого от ответиците Б. или О.; 3.4). да посочи и факта, въз основа на
който е предявил иска си за осъждането на втория ответник О. да му възстанови
„направените от него до момента вноски“ от 8375 лева, тъй като не е посочен,
като посочи и какви са тези вноски, в полза на кое точно лице са били платени,
на какво основание и за какъв период, както и правния си интерес от този си
осъдителен иск за възстановяването им само от втория ответник О., като има и
предвид нормата на чл. 210, ал. 1 ГПК, според която, ищецът може да предяви
няколко иска само срещу същия ответник/ци, но не и няколко иска срещу различни
ответници; и 3.5). да посочи и кой от двамата ответници е към настоящия момент
взискател по изп.дело № 18/2013 г. на Ч. и какъв е правния му интерес от
предявените искове по чл. 439, ал. 1 ГПК срещу другия ответник (чл. 127, ал. 1,
т. 4 ГПК); 4). да представи по делото документ за внесена по сметка на Старозагорския
районен съд държавна такса и за всеки от предявените два иска (главен и
евентуален) по чл. 439, ал. 1 ГПК в размер на общо 1901.48 лева, защото такава
такса се дължи за същите съгласно чл. 72, ал. 2 ГПК, във вр. с чл. 1 ТДТКССГПК,
а документ за внасянето й не е представен (чл. 128, т. 2 ГПК). В
съобщението на ищецът е и указано, че ако в дадения срок не отстрани
посочените нередовности на исковата си молба, на основание чл. 129, ал. 3 ГПК
същата ще му бъде върната (л. 19).
Това
съобщение, с препис от разпореждането, е
получено от пълномощника на ищеца редовно на 04.09.2019 г., по реда
на чл. 39, ал. 1 ГПК, видно от върната
по делото разписка (л. 24). На 11.09.2019 г. по делото
е постъпила с придружаващо я заявление, подадена по пощата на 10.09.2019 г., в
дадения му срок, поправена искова молба (л.
25-37).
С нея обаче ищецът не е отстранил изцяло и посочените в т. 3.4, т. 3.5 и т. 4 от
разпореждането от 29.08.2019 г. нередовности на исковата си молба (л.
25-37). Не
само защото и в поправената си искова молба не е посочил конкретен факт/и, въз основа
на който/които е предявил иска си за осъждането на втория
ответник О. да му възстанови „направените от него до момента вноски“ от
8375 лева, нито какви са тези вноски, в полза на кое точно лице
са били платени, на какво основание и за какъв период, както и правния си
интерес от този си осъдителен иск за възстановяването им само от втория
ответник О. при положение, че нормата на чл. 210, ал.
1 ГПК допуска ищецът да предяви няколко иска само срещу
същия ответник/ци, но не и срещу различни ответници (л.
19).
В тази насока в обстоятелствената част на поправената си искова молба ищецът е
посочил непълно само, че този си иск срещу втория ответник бил предявил „..на
основание получени суми по ИД без основание или на отпаднало такова, в случай,
че бъдел уважен първия му иск за недължимост на вземането (което
очевидно не представляват конкретни правопораждащи факти, а само съдържанието
на това вземане – б.р.), тъй като след 28.07.2014
г. на него били предавани заплащаните от него суми по ИД, като сумата от 8375
лева бил внасял на вноски по ИД и там те били отразени, а сумата от 7790 лева
била получена от втория ответник О., поради което я претендирал от него…“, а с петитума
иска противоречиво на горното осъждането на този ответник да му възстанови за
същите вноски сума в друг размер от 8048 лева (каквато
не е посочена въобще в исковата молба) и
то само като получена без основание, без да сочи конкретни факти/обстоятелства,
които да запълват това й съдържание и от които да стане ясна в крайна сметка причината/основанието/каузата,
въз основа на която поддържа, че е платил същата сума/вноски по изпълнителното
дело без основание/отпаднало такова и поради това иска връщането й. Нито е посочил
правния си интерес от предявените искове по чл. 439, ал. 1 ГПК срещу първия
ответник Б. и то при положение, че не твърди той вече да е взискател по
изпълнителното дело (л. 19 и 30-31). Но и защото, не е представил и документ за
внесена по сметка на Старозагорския районен съд държавна такса за всеки от
предявените (първоначално като главен и евентуален) два
иска по
чл. 439, ал. 1 ГПК в размер на общо 1901.48 лева, защото такава такса се дължи
за същите съгласно чл. 72, ал. 2 ГПК, във вр. с чл. 1
ТДТКССГПК, а документ за внасянето й не е представен (чл. 128, т. 2 ГПК). За тези искове ищецът е представил с поправената си
искова молба само документ за внесена държавна такса от 496.53 лева с твърдението,
че всъщност бил предявил само един такъв иск, а цената му била 12 740.38 лева (л.
25, 27 и 36).
Следва да се отбележи обаче, че всякога, когато ищецът основава или отрича
спорното право/вземане на две различни основания, е налице обективно съединяване
на искове, какъвто е и случая (в този смисъл и т. 2В,
абзац 3 от мотивите на ТР 4-2016-ОСГК). При него и с петитума на
първоначалната си искова молба (но евентуално),
и с петитума на поправената си искова молба (но
кумулативно),
ищецът отрича дължимостта на исковата сума от 23 768.52 лева на две
различни основания – нецедирането й с договора за цесия и погасяването й по
давност. Поради това е предявил не един, а два обективно съединени иска по чл.
439, ал. 1 ГПК за нейната недължимост, срещу всеки от ответниците. Цената на
всеки от тях е отричаната с тези искове сума от 23 768.52 лева (чл.
69, ал. 1, т. 1 ГПК), а не посочената за пръв път в титулната част на
поправената му искова молба по-малка сума от 12 740.38 лева, защото не
последната иска от съда да признае за установено с петитума й, че не дължи на
ответниците (л.
27 и 31).
При това положение, за всеки от тези искове се дължи държавна такса в размер на
950.74 лева или общо 1901.48 лева (чл. 72, ал.
2 ГПК, във вр. с чл. 1 ТДТКССГПК). А до изтичането на
11.06.2019 г. на даденият му едноседмичен срок по чл. 129, ал. 2 ГПК, ищецът е
представил по делото само документ за внесена за същите искове държавна такса в
по-малък размер от 496.53 лева, с което и тази нередовност на исковата му молба
не е отстранена дори и да се приеме, че за тези искове се дължи една държавна
такса по чл. 72, ал. 1 ГПК (което обаче съдът не
приема с оглед изложеното), защото и в този случай
дължимата се за тях такса би била 950.74 лева (4
% от 23 768.52 лева) (л.
36).
А
след като е така и в даденият му срок по чл. 129, ал. 2 ГПК, изтекъл на
11.09.2019 г., ищецът не е отстранил и посочените нередовности на исковата си
молба, същата следва да му бъде върната (така Опр. 706-2009-III г.о. и Опр.
316-2010-III г.о.). По аргумент
от чл. 129, ал. 3, изр. 2 ГПК, настоящото определение може да бъде обжалвано
само от ищеца, на когото поради това следва и да се съобщи.
Воден от
горните мотиви, Старозагорският районен съд
О П
Р Е Д
Е Л И:
ВРЪЩА искова молба с вх. № 24492/29.08.2019 г. на ищеца
Г.В.Ж.,
поради неотстраняване в срок на нередовностите й и
ПРЕКРАТЯВА поради това образуваното за разглеждането й производство по
настоящото гражданско дело номер 4423 по описа за 2019 г. на
Старозагорския районен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
може да бъде обжалвано от ищеца с частна жалба пред Старозагорския окръжен съд
в едноседмичен срок от връчването му на същия.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: