Определение по дело №4423/2019 на Районен съд - Стара Загора

Номер на акта: 3266
Дата: 12 септември 2019 г.
Съдия: Иван Христов Режев
Дело: 20195530104423
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 29 август 2019 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

          Номер   3266                Година   12.09.2019             Град  Стара Загора

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                        ХII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На дванадесети септември                                                                                   Година 2019 

в закрито съдебно заседание в следния състав:

                                                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:  И. Р.

Секретар:                

Прокурор:                                   

като разгледа докладваното от съдията Р. гражданско дело номер 4423 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

               Делото е образувано по искова молба на Г.В.Ж., която на 29.08.2019 г. е оставена без движение, а на ищецът, чрез пълномощника му, е изпратено съобщение, в едноседмичен срок от получаването му, с поправена исковата молба по чл. 129, ал. 5 ГПК, с препис за всеки от ответниците съгласно чл. 128, т. 3 ГПК, да отстрани следните нередовности на исковата си молба, а именно: 1). да посочи законните представители на всеки от ответниците, защото не са посочени (чл. 127, ал. 1, т. 2 ГПК); 2). да посочи и цените, както на предявения главен отрицателен установителен иск по чл. 439, ал. 1 ГПК, така и на евентуално съединения с него отрицателен установителен иск по чл. 439, ал. 1 ГПК, тъй като са оценяеми, а цените им не са посочени, които да определи по правилото на чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК – отричаната с всеки от тези искове сума от общо 23 768.52 лева, която твърди, че не дължи на ответниците на посочените по всеки от тях различни основания (нецедирането й с договора за цесия и изтекла погасителна давност) (чл. 127, ал. 1, т. 3 ГПК); 3). да изложи и всички обстоятелства, на които е основал предявените искове, тъй като не са изложени, като в петитума на поправената си искова молба посочи и факти, от които да стане ясно: 3.1). на коя дата и в коя от хипотезите на чл. 416 ГПК е влязла в сила заповедта за изпълнение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 1078/2011 г. на ХРС; 3.2). на коя точно дата е образувано изп.д. № 18/2013 г. на Ч. и конституиран ли е ответника О. като взискател по него и на коя точно дата; 3.3). уведомен ли е ищеца за договора за цесия от 26.06.2013 г., на коя точно дата и от кого от ответиците Б. или О.; 3.4). да посочи и факта, въз основа на който е предявил иска си за осъждането на втория ответник О. да му възстанови „направените от него до момента вноски“ от 8375 лева, тъй като не е посочен, като посочи и какви са тези вноски, в полза на кое точно лице са били платени, на какво основание и за какъв период, както и правния си интерес от този си осъдителен иск за възстановяването им само от втория ответник О., като има и предвид нормата на чл. 210, ал. 1 ГПК, според която, ищецът може да предяви няколко иска само срещу същия ответник/ци, но не и няколко иска срещу различни ответници; и 3.5). да посочи и кой от двамата ответници е към настоящия момент взискател по изп.дело № 18/2013 г. на Ч. и какъв е правния му интерес от предявените искове по чл. 439, ал. 1 ГПК срещу другия ответник (чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК); 4). да представи по делото документ за внесена по сметка на Старозагорския районен съд държавна такса и за всеки от предявените два иска (главен и евентуален) по чл. 439, ал. 1 ГПК в размер на общо 1901.48 лева, защото такава такса се дължи за същите съгласно чл. 72, ал. 2 ГПК, във вр. с чл. 1 ТДТКССГПК, а документ за внасянето й не е представен (чл. 128, т. 2 ГПК). В съобщението на ищецът е и указано, че ако в дадения срок не отстрани посочените нередовности на исковата си молба, на основание чл. 129, ал. 3 ГПК същата ще му бъде върната (л. 19).

 

Това съобщение, с препис от разпореждането, е получено от пълномощника на ищеца редовно на 04.09.2019 г., по реда на чл. 39, ал. 1 ГПК, видно от върната по делото разписка (л. 24). На 11.09.2019 г. по делото е постъпила с придружаващо я заявление, подадена по пощата на 10.09.2019 г., в дадения му срок, поправена искова молба (л. 25-37). С нея обаче ищецът не е отстранил изцяло и посочените в т. 3.4, т. 3.5 и т. 4 от разпореждането от 29.08.2019 г. нередовности на исковата си молба (л. 25-37). Не само защото и в поправената си искова молба не е посочил конкретен факт/и, въз основа на който/които е предявил иска си за осъждането на втория ответник О. да му възстанови „направените от него до момента вноски“ от 8375 лева, нито какви са тези вноски, в полза на кое точно лице са били платени, на какво основание и за какъв период, както и правния си интерес от този си осъдителен иск за възстановяването им само от втория ответник О. при положение, че нормата на чл. 210, ал. 1 ГПК допуска ищецът да предяви няколко иска само срещу същия ответник/ци, но не и срещу различни ответници (л. 19). В тази насока в обстоятелствената част на поправената си искова молба ищецът е посочил непълно само, че този си иск срещу втория ответник бил предявил „..на основание получени суми по ИД без основание или на отпаднало такова, в случай, че бъдел уважен първия му иск за недължимост на вземането (което очевидно не представляват конкретни правопораждащи факти, а само съдържанието на това вземане – б.р.), тъй като след 28.07.2014 г. на него били предавани заплащаните от него суми по ИД, като сумата от 8375 лева бил внасял на вноски по ИД и там те били отразени, а сумата от 7790 лева била получена от втория ответник О., поради което я претендирал от него…“, а с петитума иска противоречиво на горното осъждането на този ответник да му възстанови за същите вноски сума в друг размер от 8048 лева (каквато не е посочена въобще в исковата молба) и то само като получена без основание, без да сочи конкретни факти/обстоятелства, които да запълват това й съдържание и от които да стане ясна в крайна сметка причината/основанието/каузата, въз основа на която поддържа, че е платил същата сума/вноски по изпълнителното дело без основание/отпаднало такова и поради това иска връщането й. Нито е посочил правния си интерес от предявените искове по чл. 439, ал. 1 ГПК срещу първия ответник Б. и то при положение, че не твърди той вече да е взискател по изпълнителното дело (л. 19 и 30-31). Но и защото, не е представил и документ за внесена по сметка на Старозагорския районен съд държавна такса за всеки от предявените (първоначално като главен и евентуален) два иска по чл. 439, ал. 1 ГПК в размер на общо 1901.48 лева, защото такава такса се дължи за същите съгласно чл. 72, ал. 2 ГПК, във вр. с чл. 1 ТДТКССГПК, а документ за внасянето й не е представен (чл. 128, т. 2 ГПК). За тези искове ищецът е представил с поправената си искова молба само документ за внесена държавна такса от 496.53 лева с твърдението, че всъщност бил предявил само един такъв иск, а цената му била 12 740.38 лева (л. 25, 27 и 36). Следва да се отбележи обаче, че всякога, когато ищецът основава или отрича спорното право/вземане на две различни основания, е налице обективно съединяване на искове, какъвто е и случая (в този смисъл и т. 2В, абзац 3 от мотивите на ТР 4-2016-ОСГК). При него и с петитума на първоначалната си искова молба (но евентуално), и с петитума на поправената си искова молба (но кумулативно), ищецът отрича дължимостта на исковата сума от 23 768.52 лева на две различни основания – нецедирането й с договора за цесия и погасяването й по давност. Поради това е предявил не един, а два обективно съединени иска по чл. 439, ал. 1 ГПК за нейната недължимост, срещу всеки от ответниците. Цената на всеки от тях е отричаната с тези искове сума от 23 768.52 лева (чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК), а не посочената за пръв път в титулната част на поправената му искова молба по-малка сума от 12 740.38 лева, защото не последната иска от съда да признае за установено с петитума й, че не дължи на ответниците (л. 27 и 31). При това положение, за всеки от тези искове се дължи държавна такса в размер на 950.74 лева или общо 1901.48 лева (чл. 72, ал. 2 ГПК, във вр. с чл. 1 ТДТКССГПК). А до изтичането на 11.06.2019 г. на даденият му едноседмичен срок по чл. 129, ал. 2 ГПК, ищецът е представил по делото само документ за внесена за същите искове държавна такса в по-малък размер от 496.53 лева, с което и тази нередовност на исковата му молба не е отстранена дори и да се приеме, че за тези искове се дължи една държавна такса по чл. 72, ал. 1 ГПК (което обаче съдът не приема с оглед изложеното), защото и в този случай дължимата се за тях такса би била 950.74 лева (4 % от 23 768.52 лева) (л. 36).   

А след като е така и в даденият му срок по чл. 129, ал. 2 ГПК, изтекъл на 11.09.2019 г., ищецът не е отстранил и посочените нередовности на исковата си молба, същата следва да му бъде върната (така Опр. 706-2009-III г.о. и Опр. 316-2010-III г.о.).  По аргумент от чл. 129, ал. 3, изр. 2 ГПК, настоящото определение може да бъде обжалвано само от ищеца, на когото поради това следва и да се съобщи.

 

Воден от горните мотиви, Старозагорският районен съд

 

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И:

 

          ВРЪЩА искова молба с вх. № 24492/29.08.2019 г. на ищеца Г.В.Ж., поради неотстраняване в срок на нередовностите й и ПРЕКРАТЯВА поради това образуваното за разглеждането й производство по настоящото гражданско дело номер 4423 по описа за 2019 г. на Старозагорския районен съд.

 

          ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано от ищеца с частна жалба пред Старозагорския окръжен съд в едноседмичен срок от връчването му на същия.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: