РЕШЕНИЕ
№ 513
гр. Перник, 28.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Борислава П. Борисова-Здравкова
при участието на секретаря Десислава Ст. Дрехарска
като разгледа докладваното от Борислава П. Борисова-Здравкова Гражданско
дело № 20241720106687 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са от „Макроадванс“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
***, чрез пълномощника юрк. ***, срещу Г. Г. Ж., ЕГН **********, с адрес: ***, обективно
кумулативно съединени искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86 ЗЗД да бъде признато за установено, че ответникът дължи на
ищеца сумата 402,05 лв. - главница по Договор за стоков кредит № *** от *** г., сключен с
„Банка ДСК“ АД, вземанията по който са прехвърлени на ищеца по силата на Допълнително
споразумение от 25.09.2019 г. към Договор за покупко-продажба на вземания /цесия/ от
24.04.2019 г., и сумата 139,32 лв. – обезщетение за забава за периода от 26.06.2021 г. –
26.06.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата от 27.06.2024 г. до изплащане на
вземането, за които вземания е издадена Заповед за изпълнение № 2108/27.06.2024 г. по чл.
410 ГПК по ч.гр.д. № 3497/2024 г. по описа на Районен съд - Перник.
В исковата молба се излага, че по силата на договор за стоков кредит № ***, сключен
на *** г., „Банка ДСК“ АД предоставила на ответника кредит в размер на 567,53 лв. Твърди
се, че ответникът е заплатил първата вноска по договора, след което е преустановил
плащанията, поради което с уведомление с изх. № *** г. „Банка ДСК“ АД е обявила кредита
за предсрочно изискуем.
На 25.09.2019 г. с Допълнително споразумение за цедиране на вземания към Рамков
договор за покупко-продажба на вземания /цесия/ от 24.04.2019 г. „Банка ДСК“ АД е
1
прехвърлила на ищеца вземанията, произтичащи от договора за стоков кредит, сключен с
ответника. Твърди се, че по силата на изрично пълномощно от цедента ищцовото дружество
изпратило до ответника уведомление за извършената цесия, а в случай, че се приеме, че не е
надлежно уведомен, следва да се счита за уведомен с връчване на препис от исковата молба.
Тъй като длъжникът не изпълнил задълженията си по договора за кредит, ищецът
подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за процесните суми.
Заповедта била връчена на длъжника, който в срок подал възражение, поради което ищецът
предявил настоящите искове в хипотезата на чл. 422, ал. 1, т. 1 ГПК за част от вземанията.
По изложените съображения се моли за уважаване на исковете и присъждане на сторените
разноски.
В срока по чл.131 ГПК не е депозиран писмен отговор от ответника. Във
възражението, депозирано по ч.гр.д. № 03497/2024 г. на РС-Перник ответникът е направил
възражение за погасяване на вземанията по давност.
Съдът, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по
делото доказателства, намира за установено следното:
По заявление на „Макроадванс“ АД, ЕИК ***, е издадена Заповед за изпълнение №
2108/27.06.2024 г. по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 3497 по описа за 2024 г. на Районен съд -
Перник срещу Г. Г. Ж., ЕГН **********, за сумата 522,77 лв. - главница по Договор за стоков
кредит № *** от 27.06.2018 г., сключен с „Банка ДСК“ АД, вземанията по който са
прехвърлени на ищеца по силата на Допълнително споразумение от 25.09.2019 г. към
Договор за покупко-продажба на вземания /цесия/ от 24.04.2019 г., и сумата 181,17 лв. –
обезщетение за забава за периода от 26.06.2021 г. – 26.06.2024 г., ведно със законната лихва
върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
– 26.06.2024 г. до изплащане на вземането, и са присъдени разноски в полза на заявителя.
Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника на 17.10.2024 г., който е
депозирал възражение на 17.10.2024 г.
С разпореждане № 16718/22.10.2024 г. е указано на заявителя да предяви иск за
установяване на вземането си, връчено на заявителя на 29.10.2024 г., който е представил
доказателства за депозирана искова молба, подадена по пощата на 28.11.2024 г.
От приложения Договор за стоков кредит № ***/*** г., се установява, че на посочената
дата между „Банка ДСК“ ЕАД и ответника е сключен договор за кредит, по силата на който
кредиторът се е съгласил да предостави на кредитополучателя сумата стоков кредит в
размер на 567,53 лв. за закупуване на електронна игра *** с цена 399 лв., електронна игра с
цена 128,90 лв. и сключване чрез Банка ДСК ЕАД на застраховка с „Групама
Животозастраховане“ ЕАД и „Групама Застраховане“ ЕАД по пакет „Стандарт+“ с
еднократна премия в размер на 39,63 лв. Съгласно уговореното срокът за издължаване на
кредита е 13 месеца, считано от неговото усвояване, с падеж на месечните вноски 6-то число
на месеца, съгласно погасителен план, като се олихвява с фиксиран годишен лихвен процент
в размер на 24,84 % годишно. Видно от погасителния план, подписан от страните,
2
съдържащ падежите и размера на месечните погасителни вноски, както и включената в
съответната вноска лихва и главница, като първата вноска е с падеж 06.01.2019 г., а
последната с падеж 22.01.2019 г., посочен е и ГПР в размер 27,76%. Приложени са Общи
условия, неразделна част от договора, подписани от кредитора и кредитополучателя.
С уведомление с изх. № *** г. кредиторът е отправил изявление до длъжника, че
обявява кредита за предсрочно изискуем от датата на получаването й.
Видно от известието за доставяне, че ответникът е получил уведомлението на
22.08.2019 г.
Представено е уведомително писмо от „Банка ДСК“ ЕАД до „Технополис България“
ЕАД за предоставения кредит в размер на 527,90 лв. и касов бон за същата сума, издаден от
„Технополис България“ ЕАД.
От приложения Договор за продажба и прехвърляне на вземания се установява, че на
24.04.2019 г. „Банка ДСК“ ЕАД е прехвърлил на ищеца „Макроадванс“ АД вземанията,
посочени в Приемо-предавателен протокол срещу покупна цена, като видно от
представеното извлечение, че в него са включени вземанията към ответника. Извършената
цесия е потвърдена изрично с изявление на цедента, приложено на л. 20 от делото.
По делото е представено пълномощно, изходящо от „Банка ДСК“ ЕАД, с което
упълномощава цесионера „Макроадвнас“ АД да уведоми от негово име длъжниците за
сключения договор за продажба и прехвърляне на вземания и допълнителното
споразумение към него.
Представено е уведомително писмо от 19.12.2019 г. за извършената цесия, изходящи от
ищеца, в качеството на пълномощник на цедента без данни за получаването им от
кредитополучателя.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен
състав прави следните правни изводи:
Предявени са по реда на чл. 422 ГПК искове с правно основание 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр.
чл. 9 ЗПК и чл. 86 ЗЗД за установяване съществуването на вземания, за които по ч.гр.д. №
03497/2024 г. на РС-Перник е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК.
При така предявените искове в тежест на ищеца е да установи наличието на изискуеми
вземания по издадената в полза на цедента заповед за изпълнение по договор за кредит с
твърдяното съдържание, сключен между ответника и цедента, по силата на който за
ответника е възникнало задължение за връщане на заета сума в посочения размер заедно с
уговореното възнаграждение за ползването й и изпадането на ответника в забава, които
вземания са валидно прехвърлени в полза на ищеца от предходния кредитор, както и че
цесията е съобщена на длъжника от надлежната страна.
От приложеното ч.гр.д. № 03497/2024 г. по описа на РС-Перник се установява, че в
полза на ищеца срещу ответника по реда на чл. 410 ГПК е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение за претендираните суми, срещу която длъжникът е подал
3
възражение в срока по чл. 414 ГПК, и в законоустановения преклузивен срок ищецът в е
предявил иск за установяване на част от вземанията за главница и лихва за забава, което
поражда правния интерес за ищеца от водене на настоящото производство и неговата
допустимост.
Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на
който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под
формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за
плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки
от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща
стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през
целия период на тяхното предоставяне.
Предвид правата и задълженията на страните по сключения договор, следва, че
вземанията произтичат от договор за потребителски кредит, поради което съдът е длъжен
служебно да извърши проверка за съответствие на неговите клаузи с императивните
разпоредби на Закона за потребителския кредит и Закона за защита на потребителите.
От съдържанието на сключения договор съдът прави извод, че отговаря на
изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 от ЗПК,
поради което приема, че между „Банка ДСК“ ЕАД и ответника е възникнало валидно
облигационно правоотношение по договор за потребителски кредит, по силата на който
първият се е задължил в качеството на кредитор да предостави на ответника в качеството на
кредитополучател сумата 567,53 лв. със задължение за връщането й за срок от 13 месеца на
месечни погасителни вноски съобразно подписания погасителен план, заедно с
възнаграждение в размер 24,84 % годишен лихвен процент при ГПР 27,76%.
Ответникът не оспорва, че сумата по кредита е усвоена съобразно уговореното, което
се потвърждава и от издадения касов бон за закупени стоки, поради което съдът приема, че
кредиторът е изпълнил задължението си за предоставяне на заетата сума.
От известието за доставяне се установява, че изявлението на кредитора, че обявява
кредита за предсрочно изискуем, е достигнало до длъжника на 22.08.2019 г. Съгласно
Тълкувателно решение №3/27.03.2017 г. по тълк.д.№3/2017 г. на ОСГТК на ВКС с
изявлението на кредитора, че обявява кредитът за предсрочно изискуем, договорът се
изменя в частта за срока за изпълнение на задължението за връщане на предоставената
парична сума, като се преобразува от срочен в безсрочен. При настъпване на предсрочна
изискуемост отпада занапред действието на погасителния план, ако страните са уговорили
заемът/кредитът да се връща на вноски. Размерът на вземането при предсрочна изискуемост
по договор за заем/кредит следва да се определи в размер само на непогасения остатък от
предоставената по договора парична сума (главницата) и законната лихва от датата на
настъпване на предсрочната изискуемост до датата на плащането. За периода до настъпване
на предсрочна изискуемост размерът на вземането се определя по действалия до този
момент погасителен план, съответно според клаузите на договора преди изменението му.
Следователно вноските за главница и възнаградителна лихва с настъпил падеж до
4
получаване на изявлението за предсрочна изискуемост от длъжника са изискуеми на
падежните дати, а с получаване на изявлението за предсрочна изискуемост от длъжника на
22.08.2019 г. е изискуем остатъкът от главницата.
Длъжникът не е представил доказателства да е заплатил вземанията за главница на
уговорените падежи, поради което съдът прави извод, че в полза на кредитора е възникнало
вземане за главница в размер на процесната сума.
Изчислено с оналйн калкулатор обезщетението за забава в размер на законната лихва
върху претендираната главница е в размер на 139,32 лв. за периода 26.06.2021 г. – 26.06.2024
г., поради което съдът приема, че в полза на кредитора е възникнало вземане за лихва за
забава в размер на претендираната сума за процесния период.
По делото не са наведени възражения срещу действителността на сключения между
цедента и цесионера договор за покупко-продажба на вземания и не се констатират
основания за нищожност, за които съдът следи служебно, поради което намира, че
вземанията по договора с ответника са валидно прехвърлени на ищеца в настоящото
производство, за което длъжникът е надлежно уведомен с връчване на препис от исковата
молба, съдържаща уведомление от предишния кредитор и нарочно пълномощно в полза на
ищеца. От представеното по делото пълномощно се установява, че цесионерът е надлежно
упълномощен да съобщи цесията на длъжника. Съобразно предвиденото в чл. 99 ал. 4 ЗЗД,
както и задължителните указания, дадени в ТР № 142-7 от 11.XI.1954 г., ОСГК
съобщаването следва да бъде извършено от цедента /стария кредитор/. Целта на
нормативната уредба е да защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение на задължението
му на лице, което не е носител на вземането. В случая това изискване следва да се счита
спазено, тъй като съобщаването е извършено от името на стария кредитор по изрично пряко
упълномощаване от цедента по силата на приетото пълномощно. Получаването на
уведомлението е факт, настъпил в хода на процеса, който е от значение за спорното право и
поради това следва да бъде съобразен при решаването на делото, с оглед чл. 235, ал. 3 от
ГПК. Доколкото законът не поставя специални изисквания за начина, по който следва да
бъде извършено уведомлението, то получаването на същото в рамките на съдебното
производство по предявен иск, за прехвърленото вземане не може да бъде игнорирано (така
решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о.). Затова съдът приема,
че с връчването на съобщение за извършената цесия, като приложение към исковата молба е
осъществено надлежно уведомяване за цесията. По тези съображения следва, че процесната
цесия има действие за длъжника и тъй като същият не твърди да е извършил плащане на
прехвърленото вземане, то ищецът - цесионер се явява носител на това вземане.
По възражението за погасяване на вземанията по давност, направено с възражението
по чл. 414 ГПК, което следва да бъде разгледано съобразно постановките в т. 11а от
Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г. ОСГТ, съдът
намира следното:
Съгласно чл. 110 ЗЗД с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания,
за които законът не предвижда друг срок. По силата на чл. 111, б. “в” ЗЗД с изтичане на
5
тригодишна давност се погасяват вземанията за наем, за лихви и за други периодични
плащания. На основание чл. 116, б „б“ ЗЗД с предявяване на иск за вземането давността се
смята прекъсната.
Следователно в случая вземанията за главница се погасяват с общата петгодишна
давност, а за лихва – с тригодишна.
Тъй като давностният срок за вземанията не е изтекъл към 13.03.2020 г., същият е
спрял да тече до 21.05.2020 г., на основание чл. 3, т. 2 от ЗМДВИПОРНСПП, след което е
продължил да тече. Следователно към петгодишния срок, който за вноската с падеж
06.05.2019 г. е следвало да изтече на 06.05.2024 г., следва да се прибави периодът от
13.03.2020 г. до 21.05.2020 г. /два месеца, една седмица и един ден/, през който давността е
спряла, поради което погасителният давностен срок за тази вноска изтича на 14.07.2024 г. В
случая заявлението за издаване на заповед за изпълнение, към който момент се счита
предявен искът съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК е подадено по пощата на 26.06.2024 г., с което
давността за вземанията е прекъсната. Следователно вземанията по вноските за главница с
падеж до 06.04.2019 г. включително са погасени по давност, а възражението за погасяване по
давност на вноските с падеж от 06.05.2019 г. до трансформиране на кредита в предсрочно
изискуем на 22.08.2019 г., е неоснователно. Видно от погасителния план, че това са
вноските за главница с падеж 06.05.2019 г. в размер на 41,92 лв., на 06.06.2019 г. в размер на
42,78 лв., на 06.07.2019 г. в размер на 43,67 лв. и 06.08.2019 г. в размер на 44,58 лв., т.е.
падежиралата непогасена по давност главница е в размер на 172,95 лв. Погасителната
давност за остатъка от главницата по вноските с падеж от 06.09.2019 г. до 22.01.2020 г. в
размер на 229,10 лв., чиято предсрочна изискуемост е настъпила на 22.08.2019 г., е
прекъсната с подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, поради което
възражението за погасяването й по давност е неоснователно.
Неоснователно е и възражението за погасяване по давност на вземането за лихва, тъй
като същото се претендира за период от 26.06.2021 г. – 26.06.2024 г. /последните три години
преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение/.
По изложените съображения съдът достигна до извод, че предявените искове са
основателни и следва да бъдат уважени в пълния предявен размер.
Като правоувеличаваща последица от предявяване на иска следва да бъде уважено и
искането за присъждане на законна лихва върху главницата от 27.06.2025 г. /денят, в който е
входирано заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда/, съобразно отправеното
с исковата молба искане, до окончателното плащане.
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право да му бъдат присъдени направените
разноски, които за заповедното производство следва да бъдат изчислени съобразно
уважената част от вземането, за които е издадена заповедта за изпълнение, а в исковото
производство – с оглед уважаване на исковете разноските следва да бъдат присъдени на
6
ищеца в пълен размер.
В заповедното производство заявителят е направил разноски за държавна такса в
размер на 25,00 лв. и юрисконсултско възнаграждение, определено съобразно фактическата
и правна сложност на делото на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 ЗПрП, чл. 26 от
Наредбата за заплащането на правната помощ в минимален размер от 50,00 лв., като е
предявил вземания в общ размер 703,94 лв. Съобразно уважената част на иска в размер на
541,37 лв. на ищеца следва да бъдат присъдени разноски за заповедното производство в
размер на 19,23 лв. – държавна такса, и 38,45 лв. – юрисконсултско възнаграждение, т.е.
общо 57,68 лв.
В исковото производство ищецът е сторил разноски за производството по делото в
размер на 25,00 лв. за държавна такса и 100,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение,
определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 ЗПрП, чл. 25 от Наредбата за
заплащането на правната помощ в минимален размер от 100,00 лв., съобразно фактическата
и правна сложност на делото. Следователно с оглед изхода на спора по предявените искове
на ищеца следва да бъдат присъдени разноски за исковото производство в общ размер
125,00 лв.
Ответникът не е направил искане и представил доказателства за сторени разноски,
поради което такива не следва да му бъдат присъдени.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Г. Г. Ж., ЕГН **********, с адрес: ***, ДЪЛЖИ
на „Макроадванс“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, сумата 402,05
лв. /четиристотин и два лева и пет стотинки/ - главница по Договор за стоков кредит № ***
от *** г., сключен с „Банка ДСК“ АД, вземанията по който са прехвърлени на ищеца по
силата на Допълнително споразумение от*** г. към Договор за покупко-продажба на
вземания /цесия/ от *** г., и сумата 139,32 лв. /сто тридесет и девет лева и тридесет и две
стотинки/ – обезщетение за забава за периода от 26.06.2021 г. – 26.06.2024 г., ведно със
законната лихва върху главницата от 27.06.2024 г. до изплащане на вземането, за които
вземания е издадена Заповед за изпълнение № 2108/27.06.2024 г. по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
3497/2024 г. по описа на Районен съд - Перник.
ОСЪЖДА Г. Г. Ж., ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на Макроадванс“
АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, сумата 57,68 лв. /петдесет и седем
лева и шестдесет и осем стотинки/ - разноски за заповедното производство, и сумата 125,00
лв. /сто двадесет и пет лева/ - разноски за исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Перник в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
7
След влизане на решението в сила изисканото ч.гр.д. № 03497 по описа за 2024 г. на
Районен съд - Перник да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и
препис от влязлото в сила решение по настоящото дело.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
8