О П Р Е Д Е Л Е Н
И Е
№………./……………2019г., гр. Варна
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито
съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАНИЕЛА ПИСАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КИРЯКОВА
ЦВЕТЕЛИ
ХЕКИМОВА
като разгледа
докладваното от съдия Писарова в.т.д.№1302/2019г.,
по описа на ВОС, ТО, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по
чл.259 ГПК.
Производството е образувано
по въззивна жалба вх.№23761/01.04.2019г. на
БАНКА ДСК ЕАД чрез ю.к.Д.И.
срещу решение на ВРС, постановено по гр.дело №11212/2018г. в частта, в която банката е осъдена да заплати на
И.В.К. сумата от 295,5 лева
представляваща сбор от недължимо платени
в периода 15.11.2016 г. - 15.06.2018 г. на 20 месечни вноски
за лихви по Договор за целеви потребителски
кредит за фИнсиране на студенти
и докторанти 09.01.2012 г. сключен
между страните в гр. Варна, на
осн. чл. 55, ал.1 от ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата
до претендираните 1432,45 лева ведно със
съответните разноски;
Въззивна жалба вх.№23795/01.04.2019г. на И.В.К. чрез адв.П.Н., срещу същото решение на ВРС по гр.дело
№11212/2018г., 46 състав, но
в частта, в която са отхвърлени исковете
на ищцата срещу „Банка ДСК“ ЕИК *********, със седалище гр.София за приемане за
установено в отношенията между страните, че И В.К. не дължи на „Банка
ДСК" ЕАД сумата от 2659,27
лв. начислена главница по Договор
за целеви потребителски кредит за фИнсиране на
студенти от 09.01.2012г. след капитализиране на възнаградителна лихва за периода
09.01.2013 г. - 15.10.2016 г., поради нищожност на т. 10.2 от Общи условия за
предоставяне на целеви потребителски кредит за фИнсиране
на студенти и докторанти по реда
на ЗКСД, на осн.чл. 124, ал.1 от ГПК както и претенция за приемане за
установено в отношенията между страните, че И В.К. не дължи на „Банка
ДСК" ЕАД сумата от 2659,27
лв., представляваща
начислена възнаградителна лихва за периода
09.01.2013 г. - 15.10.2016 г., поради недействителност на Договор за целеви
потребителски кредит за фИнсиране на
студенти от 09.01.2012г., на осн.чл. 124, ал.1 от ГПК;
Въззивна жалба вх.№45351/21.06.2019г. срещу допълващото решение по гр.дело
№11212/2018г., постановено по
реда на чл.247 и чл.248 ГПК
от 04.06.2019г.
В първата ВЖ на Банка
ДСК ЕАД се тъврди, че решението в обж.част е неправилно и незаконосъобразно. Оспорва се тезата на
съда, че клаузите за копитализиране
на начислена в гратисния период възнаградителна лихва са нищожни и е налице анатоцизъм. Съдът е приел погрешна
правна квалификация на фактите според
въззивника. Неправилно съдът се е позовал
на противоречие с чл.13 от Наредба №9/03.04.2008г., която касае преструктуриране
на рискови експозиции. Твърди се, че не
е налице предвидената в
чл.13 хипотеза. Параметрите
на погасяване по договора, вкл.
преструктурирането са уговорени в първоначалния договор. /липсват анекси/. Твърди се, че капитализирането
на лихвата по време на
гратисния период не противоречи на чл.24 от ЗКСД. Именно на банките
е предоставено това право и съгласно чл.10, ал.3 ЗЗД.
Твърди се, че начисляването на лихва върху
лихва е допустимо от закона, стига
да е уговорено между страните. Развиват се правни
доводи относно разликата между капитализирането и анатоцизма. Приложима е разпоредбата на чл.294, ал.2 ТЗ към датата на сключване
на договора. Не е налице забрана
за капитализирането на лихви и в действащата
към този момент Наредба №9 от 03.04.2008г. за уговаряне на такова
условие по договора за кредит.
Тази уговорка е налице и в чл.10, ал.2 от Типов договор за
кредитиране на студенти и докторанти. Поради това, въззивникът
сочи, че разпоредбата не е нищожна тъй като
не противоречи на закона и подзаконовите
актове. Същата е валидна, поради което и банката не дължи на
ищеца сумата от 295.50 лева. Твърди се, че
ВРС не е обсъдил въобще приложението на цитираните разпоредби
от Типовия договор, ЗКСД и ТЗ, което прави решението му в тази част
неправилно. Претендира се отмяна на
решението в частта и присъждане на сторените
разноски.
С отговор на ВЖ, И К. оспорва основателността и. Поддържа се нищожност
на клаузата на чл.10.2 от ОУ тъй като начисляването
на възнаградигтелна лихва върху начислени
веднъг възнаградителни лихви с отложен падеж е в проиворечие с чл.24 от ЗКСД. Претендират се разноските за
производството.
С втора ВЖ на И.К. се обжалва решението
в отхвърлителната му част. Твърди се,
че решението на съда е неправилно
тъй като съдът е следвало да отчете договорните
клаузи за неравноправни по смисъла на закона
и Директива 93/13/Е от
05.04.1993г. относно потребителските
договори. Излагат се подробни съображения
относно неравноправността на клаузите от
договора за кредит от 09.01.2012г. относно начИ на
формиране на общия дълги лихвата
по него. Твърди се, че
договорът за кредит е недействителен поради противоречие с разпоредбите на чл.6 от ЗКСД и чл.7 от същия закон поради
липсата на задължителните /чл.6/ реквизити. Твърди се, че
РС не е обсъдил в цялост доказателствата по делото, поради
което и е достигнал до погрешни правни
изводи.
С уточняваща молба въззивникът сочи, че обжалва решението
във всичките му отхвърлителни части, вкл. за
отхвърлените 20 месечни вноски за лихви
по договора за целеви потребителски
кредит за разликатата над
295.50 лева до претендираните 1432,45 лева.
Моли за отмяна на решението в тези части и уважаване
на предявените установителни искове.
С отговор в срока по чл.263 ГПК, банката оспорва основателността на жалбата. Поддържа
се, че при
сключване на договора за целеви
потр.кредит са спазени всички условия, а освен това заемателя е бил уведомен за
тези условия, което е обективирал в декларация от 23.12.2011г. Счита, че всички
клаузи от договора и ОУ са ясни и точни. Не
е налице приложение на Директивата тъй като същата
трябва да е транспонирана в нац.законодателство,
което е сторено със ЗЗП. Моли за
отхвърляне на жалбата и присъждане на разноски.
С трета ВЖ вх.№45351/21.06.2019г., И.К. оспорва
решението по чл.247 и
чл.248 ГПК, с което съдът е
оставил без уважение искането и за изменение на
първоначалното решение в частта за разноските
както и за очевидна факт.грешка. Моли за отмяна
и на допълващото решение №2479/04.06.2019г.
Срещу тази жалба не е постъпил отговор
от насрещната страна.
Съдът намира
жалбите за редовни – подадени от надлежна страна,
в преклузивния срок, от процесуални представители на страните с редовно пълномощно и за въззивното производство. Аналогично, съдът намира и постъпилите отговори по две
от ВЖ за редовни, а производството по допустимо.
Страните не
правят доказателствени искания, нито нови
твърдения, които да не са
били предмет на разглеждане пред първата инстанция.
Поради това,
съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ предявени:
-
Въззивна
жалба вх.№23761/01.04.2019г. на
БАНКА ДСК ЕАД чрез ю.к.Д.И.
срещу решение на ВРС, постановено по гр.дело №11212/2018г. в частта, в която банката е осъдена да заплати на
И.В.К. сумата от 295,5 лева
представляваща сбор от недължимо платени
в периода 15.11.2016 г. - 15.06.2018 г. на 20 месечни вноски
за лихви по Договор за целеви потребителски
кредит за фИнсиране на студенти
и докторанти 09.01.2012 г. сключен
между страните в гр. Варна, на
осн. чл. 55, ал.1 от ЗЗД.
-
Въззивна жалба вх.№23795/01.04.2019г. на И.В.К. чрез адв.П.Н., срещу същото решение на ВРС по гр.дело
№11212/2018г., 46 състав, но
в частта, в която са отхвърлени исковете
на ищцата срещу „Банка ДСК“ ЕИК *********, със седалище гр.София за приемане за
установено в отношенията между страните, че И В.К. не дължи на „Банка
ДСК" ЕАД сумата от 2659,27
лв. начислена главница по Договор
за целеви потребителски кредит за фИнсиране на
студенти от 09.01.2012г. след капитализиране на възнаградителна лихва за периода
09.01.2013 г. - 15.10.2016 г., поради нищожност на т. 10.2 от Общи условия за
предоставяне на целеви потребителски кредит за фИнсиране
на студенти и докторанти по реда
на ЗКСД, на осн.чл. 124, ал.1 от ГПК както и претенция за приемане за
установено в отношенията между страните, че И В.К. не дължи на „Банка
ДСК" ЕАД сумата от 2659,27
лв., представляваща
начислена възнаградителна лихва за периода
09.01.2013 г. - 15.10.2016 г., поради недействителност на Договор за целеви
потребителски кредит за фИнсиране на
студенти от 09.01.2012г., на осн.чл. 124, ал.1 от ГПК и
-
Въззивна жалба вх.№45351/21.06.2019г. срещу допълващото решение по гр.дело
№11212/2018г., постановено по реда на чл.247 и чл.248 ГПК от 04.06.2019г.
НАСРОЧВА
производството в открито съдебно заседание на 13.11.2019г. от 14.30 часа. ДА СЕ УВЕДОМЯТ СТРАНИТЕ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: