Решение по дело №88/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

Настоящото производство е образувано по повод депозирана от Е. Т. А. от с. К., частна жалба, насочена против определение № 4461/13.12.2011 г., постановено по гр.д. № 907/2010 г. по описа на КРС. В жалбата се твърди, че актът се обжалва поради неговата необоснованост и допуснато нарушение на материалния закон. Излагат се съображения,че съгласно чл.5 от ГПК, съдът бил длъжен да разгледа и реши според точния смисъл на всеки казус и в частност конкретния казус за възстановяване на срок за обжалване на определение № 979/22.03.2011г. Изтъква се, че в производството не била приложена точно разпоредбата на чл.44, предл.5 от ГПК, защото в разписките било отбелязано,че жалбодателката отказвала да ги подпише, а не че отказвала да ги получи. В този смисъл твърди, че не подписала разписките защото не й били връчени съгласно чл.44, предл.4 от ГПК. В жалбата се твърди също, че съобщенията били подписани от други две лица(полицаи), които се били съгласили да приемат съобщенията и с подписа си в разписките поели задължение да ги предадат на адресата, но не изпълнили това си задължение. Именно неизпълнените задължения на подписалите разписките лица съставлявали особените непредвидени обстоятелства, които жалбодателката не могла да преодолее и заради които пропуснала срока за обжалване на съдебния акт. С оглед изложеното жалбодателката моли настоящата инстанция да отмени атакуваното определение, да даде указания на първоинстанционния съд, поради нередовно връчване на съобщенията за обжалване на Определение №979/2011г. по гр.д.№907/2010г. и на определението, с което не се уважавало искането й за отстраняване на допуснати процесуални нарушения при разглеждане на делото, съобщенията да й бъдат връчени редовно.

По повод депозираната жалба, настоящата инстанция констатира следното :

С обжалваното определение №4461/ 13.12.2012 г., постановено по гр.д. № 907/2010 г., Кърджалийският районен съд е оставил без разглеждане молба с вх.№ 4371/11.05.2011 г., подадена от Е. Т. А. за възстановяване на срок за връчване на съобщение по делото от 23.03.2011 г., с което при условията на отказ е уведомена, че определение № 979//2011 г. по гр.д. № 907/2010 г. е постановено и може да се обжалва, и за възстановяване на срок за връчване на съобщение от 24.03.2011 г., с което при условията на отказ е уведомена, че няма основание за произнасяне по нейна молба.

Стоящата в основата на първоинстанционното производство молба № 4371/11.05.2011 г. е депозирана от А. с искане за възстановяване на срок за връчване и получаване на съобщения от 23.03.2011 и от 24.03.2011 г. с приложени към тях определения, постановени по гр.д. № 907/ 2010 г.по описа на КРС.

За да постанови обжалвания в настоящото производство съдебен акт, решаващият Кърджалийски районен съд е приел, че с молбата, стояща в основата на производството, А. е поискала възстановяване на срок, касаещ не нейно, т.е. на страната процесуално действие, а е поискала възстановяване на срок, касаещ процесуални действия на съда. Съдът е приел в този смисъл направеното искане за недопустимо.

Гражданско дело № 907/2010 г. по описа на Кърджалийския районен съд е образувано по искова молба, депозирана от В.Н.К.и от жалбодателката в настоящото производство Е. Т. А.. Делото е приключило с определение № 979/22.03.2011г. От прочита на същото се установява, че с него компетентният съд е оставил без разглеждане предявените от К. и А. искове против А.Щ.Ю. и А.Ю.Ш. за прогласяване нищожност на нотариален акт за собственост по давностно владение № 91/28.04.2010 г., т.1, рег.№ 3072, н.д. № 89/2010 г. на нотариус с рег. № 251 на НК и за прогласяване нищожност на нотариален акт за продажба на недвижим имот № 92/28.04.2010 г., т.1, рег.№ 3074, н.д. № 90/2010 г. на нотариус с рег. № 251 на НК, и е прекратил производството по делото. Съдът се е произнесъл и досежно направени в производството разноски.

Изготвеното на 23.03.2011г. съобщение за връчване на Е. А. на постановеното определение, е върнато по делото в цялост /ведно с приложения препис от определението/, със забележка от 30.03.2011 г. на длъжностното лице-връчител на призовки –кмет на С., че лицето отказва да подпише. Отказът е удостоверен с подписа на връчителя. С разпореждане от 31.03.2011 г., Кърджалийският районен съд, съгласно чл.44, ал.1, изр.5 и 6 от ГПК е приел за редовно връчен преписа от определение № 979/2011 г./л.168/. Т.е. на основание цитираната разпоредба, от този момент по отношение на А. е текъл предвиденият едноседмичен срок за обжалване и е изтекъл в момента на приключване на работното време на последния ден./ чл.62, ал.1, предл.1 от ГПК/.

Съобщението от 24.03.2011 г. изпратено до Е. Т. е за положена от съдията-докладчик по нейна молба № 2918/24.03.2011 г. с искане за отмяна на хода по същество, резолюция. Същото е върнато в цялост, с извършена забележка от 30.03.2011 г. от длъжностното лице-връчител на призовки при Кметство К., че лицето е отказало. Отказът е удостоверен с подписа на връчителя, печата на Кмета на С. и с подписа на двама свидетели. С резолюция от 31.03.2012 г., Кърджалийският районен съд, съгласно чл.44, ал.1, изр.5 и 6 от ГПК е приел съобщението за връчено.

В хода на тези констатации, съдът изгради своето становище: Частната жалба, стояща в основата на настоящото въззивно производство е допустима, поради което слеõва да бъде разгледана по същество. Цитираната разпоредбата на чл.64, ал.2 от ГПК предписва възможността страната, която е пропуснала установен от закон или определен от съда срок да може да поиска неговото възстановяване, ако докаже, че пропускането се дължи на особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. Т.е. както правилно първоинстанционният съд е приел, тази правна възможност съществува за страната за пропуснато от нея процесуално действие. Връчването на съобщения и призовки по реда на Глава VІ от ГПК и от посочените в същата глава лица, осъществяващи връчването, представлява по своя характер етап от правораздавателната дейност на съдилищата и е дейност, различна от процесуалните действия на страните по конкретно дело. Тази констатация обуславя правилността на формирания от КРС извод за недопустимост на направеното искане, доколкото с него не се иска възстановяване на пропуснат от страната срок. Правилно така предявеното искане е оставено без разглеждане по същество. В този смисъл изложените и в молбата, и в частната жалба доводи за наличие на особени непредвидени обстоятелства, които страната не е могла да преодолее не биха могли да бъдат разисквани по същество. Правилно в този аспект и първоинстанционният съд е отбелязал, че изложените в молба вх.№ 4371/11.05.2011 г. доводи биха обосновали други правно допустими искания на А., но не и искането за възстановяване на срок за ново връчване на съобщения по делото. Що се касае до съобщената на 24.03.2011 г. резолюция на съдията-докладчик, тя определено не подлежи на обжалване, и евентуалното възстановяване на срок не би ползвал по никакъв начин жалбодателката.

Въззивният съд констатира също, че решаващият съд приемайки, че молбата за възстановяне на срок за връчване на съобщения поради липса на възможност изобщо за такова действие /липса на право на иск/ е недопустима, е постановил в закрито съдебно заседание определението си, с което я е оставил без разглеждане. В тази връзка настоящата инстанция приема, че ненасрочването на открито съдебно заседание не съставлява в това производството допуснато съществено процесуално нарушение.

Водим от горното и на основание чл.278 от ГПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба с вх. № 91312/2011 г., депозирана от Е. Т. А. от с. К., общ. Кърджали, против определение № 4461/13.12.2011г., постановено гр.д. № 907/ 2010 г. по описа на РС, гр. Кърджали.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.