Р Е Ш Е Н И Е
№...……/….....07.2020г.
гр.Варна
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
в открито съдебно заседание, проведено на девети юни през две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТОМОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА
ЧАВДАРОВА
РАДОСТИН ПЕТРОВ
при
секретар Мария Манолова,
като
разгледа докладваното от съдията Чавдарова
въззивно търговско дело № 267 по описа за 2020г.,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивна жалба на А.Б.Б. от гр.Варна,
против решение № 4778/08.11.2019г.,
постановено по гр. д. № 19012/2018г. по описа на ВРС, 19 състав, с което е
отхвърлен предявения от А.Б.Б. срещу срещу Райфайзенбанк (България) ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, р-н Лозенец, Експо 2000, бул.“Никола Вапцаров“ 55,
иск с правно основание чл. 57, ал. 1 ЗПУПС
за заплащане на сумата 6400 лева,
представляваща стойността на неразрешени осем на брой платежни операции,
неоторизирани транзакции (тегления на банкомат от неизвестно лице), извършени
на 15.03.2017г. - пет операции за общо
4000лева, и на 16.03.2017г. - три операции за общо 2400лева, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба -
18.12.2018 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от
1106.21лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху главницата за периода от 07.04.2017г. до 17.12.2018г.
В жалбата въззивникът е
навел твърденията, че решението е неправилно, постановено при нарушение на
процесуалните правила и материалния закон. Оспорва изводите на ВРС за наличието
на неизпълнение от ищеца на задълженията му по чл.53 ЗПУПС, груба небрежност на
ползвателя на картата и неуведомяване на банката за неоторизирани транзакции.
Счита за установен по делото факта, че ищеца е положил всички възможни грижи за
защита като веднага след узнаването е уведомил банката, а причината за късното
получаване на СМС била техническа, което се установявало от експертизата.
Излага, че ВРС не съобразил приложеното писмо от помирителна комисия, както и
Директива 2007/64/ЕО. Моли да бъде отменено решението, като бъде уважен иска.
В
срока за отговор на депозираната въззивна жалба от възз.страна РАЙФАЙЗЕНБАНК (БЪЛГАРИЯ) ЕАД, ЕИК *********,
е постъпил
отговор, с който счита жалбата за неоснователна и моли обжалваното решение да
бъде потвърдено.
За да се произнесе по спора Варненски
Окръжен съд съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по предявени от А.Б.Б. от гр.Варна, срещу РАЙФАЙЗЕНБАНК (БЪЛГАРИЯ) ЕАД искове с
правно основание чл. 57, ал.1 от ЗПУПС / отм/ и чл.86, ал.1 ЗЗД за осъждане
на ответника да заплати на ищеца сумата от 6400лева, представляваща стойност на
осем неразрешени
платежни операции, извършени на 15.03.2017г. и 16.03.17г., както и сумата от 1106,21лв.,
представляваща лихва за забава за периода 07.04.17г. до датата на предявяване
на иска – 18.12.18г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на исковата молбадо оконч.изплащане на задължението.
В исковата молба поддържа, че по силата на сключен между страните договор от 25.09.15г. му е издадена дебитна
карта VISA
Classic.
Излага, че в периода 14.03.17г. – 16.03.17г. без негово знание и съгласие били извършени
неразрешени платежни операции – теглене на пари от банковата му сметка на банкомат
в гр.София в общ размер на 10400лв. Твърди, че по това време не е бил в
гр.София, не е предоставял информация на други лица за използвания ПИН, нито го
е записвал. Сочи, че веднага след като узнал на 16.03.17г. уведомил ответника
за неразрешените транзакции, след което картата му била блокирана. Твърди, че на
17.03.17г. посетил банката и подал възражение за осповане на транзакциите. В
отговор банката го уведомила, че ще възстанови сумата в размер на 2223,46 щ.д.
/ или 2 тразнакции от по 2000лв от 14.03.17г./, като отказала да възстанови
останалите. Счита, че ищецът е спазил всички условия по ЗПУПС като е уведомил
банката веднага след узнаването, като късното пристигане на съобщенията не може
да му бъде вменено във вина.
В
отговор на исковата молба ответникът РАЙФАЙЗЕНБАНК (БЪЛГАРИЯ) ЕАД, е депозирал писмен отговор, в който
оспорва предявените искове. Не оспорва наличието на облиг.отношения между
страните по договор за издаване на дебитна карта от 25.09.15г., факта на
извършените транзакции и че ищецът е уведомил банката за оспорените транзакции
и банката е блокирала кредитната карта. Не
оспора и факта, че е взето решение за възстановяване на изтеглените на
14.03.17г. суми от 4000лв. Отказът да се заплатят останалите неразрешени
тарнзакции се обосновава с проявена от страна на ищеца груба небрежност,
допуснал извършването на голям брой тегления. Твърди, че банката е изпратила
съобщение до ищеца след извършването на всяка трансакция , но ищецът не бил
уведомил своевременно банката, а е сторил това едва на 17.03.17г., като не е
изпълнил задълженията си по чл.53 от ЗПУПС /отм/.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства и като съобрази предметните предели на
въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната
жалба е подадена в срока по чл.259, ал.2 от ГПК, от надлежно легитимирана
страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно
разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в
жалбата. В рамките на тази проверка настоящият състав намира предявените искове с
правно основание чл.57,
ал.1 от ЗПУПС /отм/ и чл.86, ал.1 ЗЗД за процесуално допустими, поради което и дължи произнасяне по същество на спора.
По делото няма спор, че между
страните е сключен договор за издаване на дебитна карта от 25.09.15г. Няма спор
още, че е издадена и предадена на ищеца
платежната карта.
Безспорно се установява по делото, че
ищецът, в изпълнение на задължението му по чл.134.2 от ОУ и чл.53, т.2 от ЗПУПС
/отм/, е уведомил на
17.03.17г. банката за неразрешени от него транзакции,
извършени в
периода 14.03.17г. – 16.03.17г., както и това, че
банката, от своя страна, е блокирала дебитната карта.
От приложените по делото доказателства
се установява, че на 17.03.17г. ищецът е депозирал в банката писмено оплакване,
като е попълнен и формуляр, в който е отразил, че за неразпознатите транзакции
е установил от получен СМС.
Съгласно нормата на чл.51, ал.1 от ЗПУПС
/отм/ платежната операция е разрешена, ако платецът я е наредил
или е дал съгласие за изпълнението й. При
липса на съгласие платежната операция е неразрешена. Предвид така установеното
по делото и с оглед факта на изрично оспорване от страна на ищеца на
извършените операции, съдът приема, че процесните платежни операции са
неразрешени по смисъла на посочената законова разпоредба.
Според разпоредбата на чл.57, ал.1 ЗПУПС
/отм/ в случай на неразрешена платежна операция доставчикът на платежни услуги
на платеца му възстановява незабавно стойността на неразрешената платежна
операция и, когато е необходимо, възстановява платежната сметка на платеца в
състоянието, в което тя би се намирала преди изпълнението на неразрешената
платежна операция.
Наведените от страна на ответника
възражения се свеждат до проявена груба небрежност от страна на ищеца,
съответно за неизпълнение на задълженията му за незабавно уведомяване на
банката за неразрешената употреба на платежния инструмент след узнаването.
Отговорността на доставчика на
платежните услуги е изключена единствено в хипотезите на чл.58, ал.1 и 2 от
ЗПУПС /отм/, като възраженията на ответника покриват хипотезата на чл.58, ал.2.
Установяването на елементите от факт.състав на тези изключения е в тежест на
ответната страна. Настоящият състав намира, че по делото не са събрани
доказателства, които да обосноват извод за
неизпълнение от ищеца като потребител на платежни услуги и инструменти
при условията на груба небрежност на което и да е поето от последния по
договора, или вменено му от закона, задължение. По делото безспорно се
установява, че съобщенията за последните транзакции от 16.03.17г. са доставени
на ищеца на 17.03.17г. в 00.49 и 00.53ч., като същият не оспорва получаването и
на другите СМС, но твърди получаването им със закъснение. Видно от заключението
на вещото лице по допуснатата СТЕ системата Борика, в която работи банкомата,
уведомява посредника Ипей за извършените транзакции, а Ипей изготвя СМС
уведомление, което изпраща към съотв.мобилен оператор, а последния го
препредава към клиента на банката. Установява се още, че съобщенията, изпратени
за извършените транзакции през 14.03.17г. и 15.03.17г. са със статус „ InQueue“, като датата и часа на тяхното
получаване не могат да бъдат установени. Вещото лице в с.з. пояснява, че това
сочи, че СМС е в сървъра на мобилния оператор и последният би трябвало да го
изпрати като се активира телефона, като липсват данни дали е изпратено. При
тези данни не би могло да се формира извод за допуснато от ищеца закъснение при
уведомяване на банката. Липсват достатъчно доказателства, които да установяват
осъществено СМС известяване в един по–ранен момент, предхождащ това от
17.03.17г., както и такива, че недоставянето своевременно на част от
съобщенията за оспорените транзакции се дължи именно на поведението на ищеца,
за да се приеме, че той не е изпълнил надлежно задължението си по чл.53, т.2 от
ЗПУПС. Напротив от гореизложеното безспорно се установява, че същият незабавно
след узнаването на неразрешените транзакции е уведомил банката. Предвид това
съдът намира за недоказано твърдението за допуснато от ищеца неизпълнение на
задължение по чл.53 от закона при условията на груба небрежност.
С оглед на изложеното съдът намира
предявеният иск с правно основание
чл.57, ал.1 от ЗПУПС
/отм/ за доказан по основание и размер, поради което и следва да бъде уважен.
Решението на ВРС като неправилно в тази част следва да се отмени.
Съгласно
разпоредбата на чл.57, ал.2 от ЗПУПС /отм/
възстановяването на стойността на неразрешената операция се извършва незабавно
след приключване на процедурата по чл. 56, но не по-късно от 21 дни след
получаване на уведомлението по чл. 55. В закона е предвиден краен срок за
изпълнение на това задължение, който в случая е изтекъл на 07.04.2017 г. - 21
дни след подаване на оплакването от 17.03.2017г. Съгласно чл.84, ал.1 ЗЗД когато
денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след
изтичането му, следователно считано от 08.04.2017г. ответникът е в забава. За
периода от 08.04.2017г. до 18.12.2018г., ответникът дължи законна лихва в
размер на 1100,44лв, изчислен с лихвен калкулатор. Ето защо искът с правно
основание чл.86, ал.1 ЗЗД се явява основателен до този
размер и за посочения период, а в останалата си част като неоснователен подлежи
на отхвърляне. Съответно решението на ВРС по този иск следва да се отмени
частично.
Съобразно
уважената част от предявените искове в полза
на ищеца се следват разноски за първа инстанция по съразмерност. От страна на ответника е релевирано възражение за прекомерност на
адв.възнаграждение, което съдът намира за основателно. Видно от приложените
доказателства заплатеното адв.възнаграждение пред ВРС възлиза на 3000лв, а
минималния размер по Наредба №1/2004г. по чл.7, ал.2, т.3 към датата на
заплащането му е в размер на 705,31лв. Отчитайки фактическата и правна сложност
на делото,
броя на проведените съдебни заседания и извършваните в тях процесуални действия, съдът намира, че така договореното възнаграждение се явява прекомерно и
следва да се намали до размера от 1300лв. Предвид това в полза на ищеца следва
да се присъдят разноски за първа инстанция в размер на 1695,15лв. Разноски за
настоящата инстанция не се претендират.
Разноски
се следват и на отв.страна предвид отхвърлената част от исковете. Доколкото
възз.страна е защитавана от юрисконсулт, то следващото се възнаграждение на
осн. чл.78, ал.8 ГПК за всяка инстанция следва да се определи на осн. чл.25 от
НЗПП в размер на по 200лв. С оглед изхода от спора следващите се на
ответника разноски по съразмерност за първа и въззивна инстанция са в размер на
общо 0,37лв.
Воден
от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решение №4778/08.11.2019г. на
Варненски районен съд, XIX състав,
постановено по гр.д. №19012/2018г. на ВРС, в
частта му, в която са отхвърлени предявените от А.Б.Б., ЕГН **********, с
адрес ***, срещу Райфайзенбанк
(България) ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, р-н Лозенец, Експо 2000, бул.“Никола Вапцаров“ 55, искове с правно
основание чл. 57, ал.1 от
ЗПУПС / отм/ и чл.86, ал.1 ЗЗД за осъждане
на ответника да заплати на ищеца сумата от 6400лева, представляваща стойност на
осем неразрешени платежни операции, извършени на 15.03.2017г. и
16.03.17г., както и сумата от 1100,44лв., представляваща лихва за забава за
периода 08.04.2017г. до 18.12.2018г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на исковата молба -18.12.2018г. до оконч.изплащане на задължението, както
и в частта му, в която са присъдени
разноски на осн. чл.78, ал.3 ГПК, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Райфайзенбанк (България) ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, р-н Лозенец, Експо 2000, бул.“Никола Вапцаров“ 55, ДА ЗАПЛАТИ на А.Б.Б., ЕГН **********, с адрес ***, СУМАТА от 6400лева, представляваща стойност на осем
неразрешени платежни операции, извършени на 15.03.2017г. и 16.03.17г., както и СУМАТА от 1100,44лв.,
представляваща лихва за забава за периода 08.04.2017г. до 18.12.2018г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на исковата молба-18.12.2018г. до оконч.изплащане на задължението,
на осн. чл. 57, ал.1 от
ЗПУПС / отм/ и чл.86, ал.1 ЗЗД.
ПОТВЪРЖДАВА решение
№4778/08.11.2019г. на Варненски районен съд, XIX състав, постановено по гр.д. №19012/2018г. на
ВРС, в останалата му обжалвана част.
ОСЪЖДА Райфайзенбанк (България) ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, р-н Лозенец, Експо 2000, бул.“Никола Вапцаров“
55, ДА ЗАПЛАТИ на А.Б.Б., ЕГН **********, с адрес ***, СУМАТА от 1695,15лв, представляваща
сторени за първоинстанционното производство
разноски, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА А.Б.Б., ЕГН **********,
с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на Райфайзенбанк (България) ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Лозенец, Експо 2000,
бул.“Никола Вапцаров“ 55, СУМАТА от 0,37лв,
представляваща сторените за първоинстанционното и въззивно производство
разноски, на основание чл.78, ал.3 вр. ал.8 от
ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
пред ВКС при условията на чл. 280 от ГПК в едномесечен срок от връчването му
на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: