Решение по дело №316/2024 на Административен съд - Шумен

Производство по чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), образувано въз основа на касационна жалба от Началник група сектор ПП при ОД на МВР [населено място], чрез гл. юрисконсулт В. Д., срещу Решение №196 от 17.06.2024 г. по АНД №467/2024 г. по описа на РС [населено място].

В жалбата се излагат доводи, че атакуваното решение е издадено в нарушение на материалния закон. По същество се счита, че не е допуснато съществено процесуално нарушение както при съставяне на АУАН, така и при издаване на НП, тъй като нарушението е описано конкретно и са посочени обстоятелствата при които е извършено, поради което неправилно решаващият съд е отменил процесното НП. На соченото основание касаторът отправя искане за отмяна на решението, както и да бъде потвърдено Наказателно постановление /НП/ №23-0869-003045/20.12.2023 г. на Началник група сектор ПП при ОД на МВР [населено място] и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение и за двете съдебни инстанции.

Ответникът по касационната жалба К. З. З., редовно призован, не се явява и не изпраща представител, но е депозиран писмен отговор на касационната жалба и писмена защита от пълномощник адвокат А. Р. при АК - Варна, в който се застъпва становище за неоснователност на касационната жалба и отправя искане Решението на РС [населено място] да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно, както и претендира присъждане на разноски за настоящата касационна инстанция.

Представителят на Шуменска окръжна прокуратура изразява становище, че жалбата е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна, поради което предлага Решението на РС [населено място] да бъде оставено в сила.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл.211 ал.1 от АПК, от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт съгласно разпоредбата на чл.210 ал.1 от АПК и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК.

Разгледана по същество, жалбата е основателна, поради следните съображения:

Предмет на съдебен контрол пред решаващия съд е било НП №23-0869-003045/20.12.2023 г. на Началник група сектор ПП при ОД на МВР [населено място], с което на ответната страна К. З., на основание чл.177 ал.1 т.2 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100.00 лв. за нарушение по чл.162 ал.1 от ЗДвП, а именно за това, че на 10.11.2023 г., в 15.45 часа, в община Шумен, на път първи клас №2, км.104+475, в [населено място], в посока [населено място], управлявал товарен автомобил [Марка], с рег.№[рег. номер], собственост на трето лице, със СУМПС №ZLATA901116KZ9ZU 17, издадено от Великобритания, след изтичане на три месечен срок от датата на последното му влизане в Р България.

Решаващият съд е събрал релевантните за спора доказателства, които в атакуваното решение са обстойно обсъдени както поотделно, така и в тяхната съвкупност. Извел е изводи, че при съставяне на АУАН и при издаване въз основа на него на НП е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, водещи до неговата отмяна. Конкретно съдът е приел, че в АУАН и НП не се съдържат данни за всички елементи от състава на нарушението, а именно данни относно това кога се приема, че е било последното влизане на жалбоподателя в страната преди констатиране на нарушението. По този начин е допуснато нарушение по чл.42 т.4 и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН. Съдът е посочил, че това е съществено процесуално нарушение, тъй като обвинението е неясно по отношение на съществен елемент от състава на нарушението, за което се води АНП. С това се нарушава правото на защита на лицето срещу което се води същото, което представлява самостоятелно основание за отмяна на обжалваното НП. В атакуваното решение е обсъдена и представената по делото Справка за пътуване на лице – български гражданин, според която санкционираното лице е влязло в Република България на 17.08.2018 г., но съдът е констатирал, че тази справка не била вписана в НП, поради което е прието, че и липсват доказателства които несъмнено и безспорно да установяват, че жалбоподателят не е напускал и не е влизал на територията на страна след тази дата. Обсъдил е правото на преминаване на лицата на територията на Е. и неподлежащи на задължителна проверка в АИС "ГК", поради което е изведен извод, че е възможно, представената справка да не е прецизна. Въз основа на горното съдът е приел, че са допуснати съществени нарушения, с оглед на което е отменил процесното НП.

Касационната съдебна инстанция приема, че въз основа на правилно установената фактическа обстановка, въззивният съд е извел неправилни правни изводи по приложение на материалния закон и в частност наличие на допуснато съществено нарушение на процесуалните правила при съставяне на АУАН и при издаване на НП, а именно нарушение на чл.42 т.4 и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН. При установяването на фактическата обстановка по делото, съдът се е ръководил от събраните в хода на съдебното производство доказателства, като е направил необходимото за изясняването й в пълна степен.

Вмененото във вина на ответника по касация административно нарушение е описано от фактическа и правна страна в необходимата степен и не накърнява правото на защита на санкционираното лице. Противно на приетото от съда, безспорно по делото е установено последното влизане на санкционираното лице на територията на Р България преди датата на извършване на нарушението, а именно 17.08.2018 г., до каквито констатации е стигнал и решаващия съд, като се е позовал на представената по делото Справка за пътуване на лице – български гражданин.

Настоящият касационен състав приема, с оглед събраните по делото доказателства, че на инкриминираната дата и място санкционираното лице е управлявал МПС със Свидетелство №ZLATA901116KZ9ZU 17, издадено от Великобритания, както и че датата на последното влизане на водача на територията на Република България преди датата на извършване на нарушението е осъществено на 17.08.2018 г., за което по делото са представени съответните писмени доказателства. При това положение касационният състав приема, че от страна на водача е извършено приписаното му нарушение на чл.162 ал.1 от ЗДвП. Доколкото при проверката лицето, управлявало процесното МПС, е представило СУМПС, издадено във Великобритания – държава, която не е членка на Европейския съюз и не е страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, считано от 31.12.2020 г., приложение следва намери разпоредбата на чл.162 ал.1 от ЗДвП, според която българските граждани могат да управляват моторни превозни средства на територията на Република България с чуждестранно национално свидетелство, когато то не е издадено от държава - членка на Европейския съюз, или от друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария, в срок до 3 месеца от датата на влизането им в страната. Срокът, визиран в цитираната разпоредба, в случая тече от деня следващ датата на края на членството на О. К. в Е. и ЕИП, съответно края на свободата на движението на хора, стоки и услуги, регламентирано с Договора за функциониране на Е., чиято проекция е взаимното и безсрочно признаване на свидетелства за управление издадени в държава членка на Е. по силата на Директива 2006/126/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 2006 година относно свидетелства за управление на превозни средства. Пряка последица от изтичането на тримесечния срок е дерогиране валидността на чуждестранното свидетелството за управление на МПС за територията на Република България. Действително това не лишава водача от правоспособност да управлява МПС, но същият губи правото да управлява МПС на територията на страната, тъй като не притежава валидно СУМПС по смисъла на националното законодателство. Тоест управлението на МПС от водач в хипотезата на чл.162 ал.1 от ЗДвП – с чуждестранно СУМПС, след изтичане на тримесечния срок от датата на влизането му в страната, е равнозначно на управление на МПС без свидетелство за правоуправление - в този смисъл е Решение № 4636 от 28.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12415/2018 г., VII о.

С оглед на изложеното настоящият касационен състав намира, че в настоящия казус, с изтичане на срока от три месеца, считано от датата на влизане на ответника по касацията на територията на страната, СУМПС, издадено от Великобритания, не съставлява валиден документ, удостоверяващ правоспособност за управление на МПС на територията на Република България, поради което на инкриминираната дата водачът е реализирал вмененото му нарушение по чл.177 ал.1 т.2 от ЗДвП.

Настоящият касационен състав не споделя изводите на решаващия съд, че липсата в АУАН и в НП на посочена конкретна датата на последното влизане на лицето в страната преди констатиране на нарушението, е съществено процесуално нарушение, тъй като било елемент от нарушението. Разпоредбата на чл.162 ал.1 от ЗДвП визира „в срок до 3 месеца от датата на влизането им в страната“, което е посочено изрично както в АУАН, така и в НП и който срок безспорно е установен с приложената по делото Справка.

Въведената от ЗДвП доказателствена тежест на АУАН не е била оборена от санкционираното лице в развилото се пред решаващия съд съдебно производство – никакви доказателства не са били представени от жалбоподателя пред районния съд в тази насока, поради което неправилно РС [населено място] е приел за недоказан по несъмнен начин визирания в нормата на чл.162 ал.1 от ЗДвП тримесечен срок.

Всички съставомерни фактически обстоятелства, предвид квалификацията на деянието като нарушение по чл.177 ал.1 т.2 от ЗДвП, са посочени в наказателното постановление, включително и нарушената правна норма – чл.162 ал.1 от ЗДвП и в АУАН, поради което не е ограничено правото на защита на санкционираното лице. Неправилно РС [населено място] приема, че следва да бъдат посочени конкретните дати на последно влизане на санкционираното лице на територията на страната в процесното НП и в АУАН, тъй като нарушението е описано достатъчно, в степен да бъде разбрано от санкционираното лице и то съобразно състава на нарушението.

Настоящата касационна инстанция намира, че от събраните в хода на производството доказателства се установява по безспорен начин вмененото във вина на ответника по касация административно нарушение, при съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, накърняващи правото на защита на наказаното лице. Деянието е описано в степен на достатъчна конкретност, не създаваща каквато и да е било неясното относно деянието и дееца, като деянието е подведено правилно под приложите материално-правни разпоредби. Обжалваното наказателно постановление е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено. Като е достигнал до друг правен извод, РС [населено място] е постановил неправилно и незаконосъобразно решение. Същото е постановено при правилно установена фактическа обстановка, но в несъответствие с материалния закон, поради което следва да бъде отменено изцяло и съответно доколкото делото е изяснено от фактическа страна, то следва да бъде постановено друго решение по съществото на спора, с което да бъде потвърдено НП №23-0869-003045/20.12.2023 г. на Началник група сектор ПП при ОД на МВР [населено място], с което на К. З. З., на основание чл.177 ал.1 т.2 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100.00 лв. за нарушение по чл.162 ал.1 от ЗДвП.

С оглед изхода на спора ответникът К. З. З. следва да бъде осъден да заплати на ОД на МВР [населено място] юрисконсултско възнаграждение и за двете съдебни инстанции общо в размер на 160.00 лв., а именно по 80.00 лв. за всяка съдебна инстанция.

Водим от горното, Шуменският административен съд

Р Е Ш И. :

ОТМЕНЯ изцяло Решение №196 от 17.06.2024 г. по АНД №467/2024 г. по описа на РС [населено място] и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №23-0869-003045/20.12.2023 г. на Началник група сектор ПП при ОД на МВР [населено място], с което на К. З. З. с [ЕГН], от [населено място], [улица], ет.3, ап.8, на основание чл.177 ал.1 т.2 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100.00 лв., за нарушение по чл.162 ал.1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА К. З. З. с [ЕГН], от [населено място], [улица], ет.3, ап.8, да заплати на ОД на МВР [населено място] юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанция общо в размер на 160.00 /сто и шестдесет лева/ лв.

Решението е окончателно.