Мотиви
към Присъда № 40 от 29.05.2017г. по н.о.х.д. № 1434/2016г. по описа на ДРС
Съдебното производство по
н.о.х.д. № 1434/2016г. по описа на ДРС е образувано по внесен обвинителен акт
на ДРП, с който е повдигнато обвинение срещу В.П.П. за
това, че на
24.10.2015г. в гр. Д., по бул.“Д.“, в посока кръстовището с
ул.“О.П.“, на „Пешеходна пътека“ - М8 /очертава се
с широки непрекъснати линии, успоредни на оста на пътя/, при управление на
моторно превозно средство - товарен автомобил марка „Форд Транзит Конект“ с
рег. № РВ 9946 РА, е нарушил правилата за движение, а именно:
- чл. 40, ал.1 от ЗДвП: „Преди да
започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното
средство е свободен, и че няма да създаде опасност или затруднения за
останалите участници в движението.“;
- чл. 40, ал.2 от ЗДвП: „По време
на движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад
превозното средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури
лице, което да му сигнализира за опасности“;
- чл. 119, ал.1 от ЗДвП: „При приближаване към пешеходна пътека, водачът
на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на
пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или
спре“, и по непредпазливост е причинил
средна телесна повреда на Т.И.Т. с ЕГН: **********
***, изразяваща се в счупване на шийката на лявата бедрена кост, което е довело
до трайно затруднение движението на долен ляв крайник за период от около 6
месеца – престъпление по чл. 343, ал.3, предл. последно, б.“а“, предл. второ вр. чл.343, ал.1, б.“б“ вр. чл.342, ал.1 от НК.
Преди даване ход на делото, на
основание чл. 271, ал. 6 от НПК, съдът конституира в качеството на частен
обвинител св. Т.И.Т. - пострадал от описаното в ОА престъпление.
В съдебното заседание представителя
на Добричка районна прокуратура поддържа повдигнатото обвинение твърдейки, че
същото се доказва по безспорен начин от събраните в хода на досъдебното и съдебното
производство доказателства, като пледира на подсъдимия да бъде наложено
наказание „ лишаване от свобода „ в минимален размер и да бъде лишен от право
да управлява МПС за срок от една година и шест месеца.
Редовно упълномощеният защитник
пледира за преквалифициране на деянието по чл. 343а, ал. 1, б. „в” във вр. с
чл. 343, ал. 2 от НК и освобождаване от наказателна отговорност на подсъдимия с
налагане на административно наказание „ глоба „ в минимален размер и неналагане
на наказанието „лишаване от право да управлява МПС „.Приема за безспорно
доказано възникването на ПТП и телесната повреда, причинената на пострадалия в
резултат от движението на управлявания от подсъдимия автомобил на заден ход. Оспорва
деянието да е било извършено на пешеходна пътека, като при условията на
алтернативност приема, че подзащитният му е направил всичко зависещо от него да
помогне на пострадалия, с което обосновава и искането си за преквалификация на
деянието.
В хода на съдебните прения,
подсъдимият изразява съжаление за случилото се. Признава, че е причинил на
пострадалия доста беди, разкайва се за грешката си и моли съдът да го осъди
справедливо.
На дадената последна дума
подсъдимият заявява: „ Съжалявам, че Ви занимавах с такова нещо. „.
След като обсъди и прецени
събрания доказателствен материал съдът намира за установено от фактическа
страна следното:
През месец октомври 2015г. В.П.П.
работил, като търговски представител във фирма „............. Подсъдимият
управлявал служебен товарен автомобил „Форд Транзит Конект“ с рег. № РВ 9946 РА.
На 24.10.2015г. изпълнявайки
служебните си задължения, подсъдимият паркирал технически изправния автомобил по бул."Д." в гр. Д., успоредно на
тротоара, около указателната табела, обозначаваща булевардите "Д." и "25.....". Предната
част на автомобила била насочена към кръстовището
с ул."О.П.". След
като приключил служебният му агажимент се насочил към паркирания автомобил. Вървейки
към автомобила изпреварил пострадалия, качил се в колата и стартирал двигателя
през светлата част на денонощието, при ясно време и добра метрологична
видимост. По същото време пострадалият стъпил на пешеходната пътека, която се
намирала непосредствено зад автомобила на подсъдимия с цел изчакване зелен сигнал
на светофара. Подсъдимият запалил двигателя и предприел маневра „ движение на
заден ход „, без да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен, при
невъзможност да наблюдава пътя зад превозното средство, без да е осигурил лице,
което да му сигнализира за опасности с ясното съзнание, че задната част на
автомобила е в непосредствена близост с пешеходна пътека, тип „ Зебра „.
В резултат на
извършената маневра от автомобила, спрямо месторазположението на св. Т.,
последвало съприкосновение между задната му част в областта на дясната й
половина и дясната странична част на тялото на пострадалия. От това
съприкосновение между тях, вследствие на придадената инерционна сила от
движещия се автомобил, св. Т. паднал върху асфалтовата настилка на платното,
при което последвал удар в областта на лява тазобедрена става. При падането
върху лявата половина на таза, с последвал удар в областта на големия костен
израстък на бедрото върху асфалтовата повърхност и при рязката външна ротация /
извиване навън / на долния ляв крайник, св. Т. получил фрактура / счупване / на
шийката на лява бедрена кост.
Чувайки удар по
ламарината на автомобила, подсъдимият погледнал в страничните огледала, изнесъл
колата в първоначалното й положение и слязъл на види какво се е случило. Видял
на земята св. Т. и незабавно го отвел в МБАЛ – Д.. Изчаквайки да прегледат св. Т.,
подсъдимият разбрал, че го търсят от полицията, открил св. Б.Р.А. – служител в
Сектор „ ПП – КАТ „ Д., с който се върнал на местопроизшествието и обяснил
какво се е случило.
Видно е от
заключението на СМЕ по писмени данни / л. 143-146 от д.п. /, че счупването на
шийката на лявата бедрена кост на св. Т. е довела до трайно затруднение на
движението на долен ляв крайник за период от около шест месеца.
Изложената фактическа обстановка
съдът възприема след анализ на събраните по делото доказателства, а именно:
Гласните доказателства, съдържащи
се в обясненията на подсъдимия, както и в показанията, дадени в хода на
съденото производство от свидетелите Т.Т., Б.Р.А., и приобщените, на основание
чл. 281, ал. 4 във вр. с ал. 1, т. 2, пр. 2-ро от НПК показания, дадени от св. А.
в хода на досъдебното производство.
Писмените доказателствени
средства – Протокол за оглед на пътно-транспортно местопроизшествие от
24.10.2015г. и Протокол за химическа експертиза за определение концентрацията
на алкохол или друго упойващо вещество в кръвта № 1795/27.10.2015г.
Прочетените и приети
по реда на чл. 283 от НПК заключения на: Автотехническа експертиза № 116,
изготвена от инж. А.С. и изготвената мащабна скица към експертизата; СМЕ по
писмени данни № 13/2016г., изготвена от д-р. Д.Д.; КСМТАТЕ, изготвена на д-р. Д.Д.,
инж. А.С. и инж. Е.Ж. и СМЕ по писмени данни № 13/2016г. / л. 143 и следващите
от д.п. /, изготвена от д-р. Д.Д.
Документите,
съдържащи факти от значение за изясняване на обстоятелствата по делото: справка
за характеристични данни, свидетелство за съдимост и справка за нарушения по
ЗДвП на подсъдимия, както и заверени за вярност копия от схеми на кръстовището
на бул. „ Добруджа „ и бул. „ 25-ти септември „ със съществуващото знаково
стопанство и положената хоризонтална пътна маркировка.
За да изгради вътрешното
си убеждение въз основа на събраните в хода на съдебното следствие
доказателства, съдът взе предвид следното:
Показанията на
горепосочените свидетели и обясненията на подсъдимия са последователни,
логични, достоверни и непротиворечиви, като в тях обективно и правдиво са
възпроизведени възприетите от лицата факти, които са относими към предмета на
доказване, поради което и съдът изцяло ги кредитира. Посредством кредитираните гласни
доказателства се установява участието на подсъдимия в процесното деяние, както
и времето, мястото на неговото извършване. При постановяване на Присъдата си,
съдът не взе предвид показанията на св. С. С., тъй като противоречат на
кредитираните обяснения на подсъдимия и показания на пострадалия, както и тези
на св. И.Т.Т., който не е бил пряк очевидец.
Настоящият състав
даде изцяло вяра на изготвените от компетентни вещи лица, обективни и пълни
заключения на приобщените към доказателствения материал експертизи, посредством
които се установяват механизма на възникване на ПТП, техническото състояние на
управлявания от подсъдимия автомобил, както и телесните увреждания, получени от
св. Т. в резултата от процесното ПТП.
Съдът кредитира
изцяло събраните чрез писмени доказателствени средства доказателства, тъй като
са събрани, и приобщени по делото по предвидения в НПК процесуален ред.
При така установената
фактическа обстановка, след преценка на всички релевантни за делото
доказателства както поотделно, така и в тяхната съвкупност съдът прие, че с
действията си В.П.П. е осъществил от обективна и субективна страна на престъпление
по
чл. 343, ал.3, предл. последно, б.“а“, предл. второ вр.
чл.343, ал.1, б.“б“ вр. чл.342, ал.1 от НК, като на 24.10.2015г. в гр. Д., по бул.“Д.“, в посока кръстовището с
ул.“О... на „Пешеходна пътека“ - М8 /очертава се с широки
непрекъснати линии, успоредни на оста на пътя/, при управление на моторно
превозно средство - товарен автомобил марка „Форд Транзит Конект“ с рег. № РВ 9946 РА, е нарушил
правилата за движение, а именно:
- чл. 40, ал.1 от ЗДвП: „Преди да
започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното
средство е свободен, и че няма да създаде опасност или затруднения за
останалите участници в движението.“;
- чл. 40, ал.2 от ЗДвП: „По време
на движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад
превозното средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури
лице, което да му сигнализира за опасности“;
- чл. 119, ал.1 от ЗДвП: „При приближаване към пешеходна пътека, водачът
на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на
пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта
или спре“, и по непредпазливост е причинил
средна телесна повреда на Т.И.Т. с ЕГН: **********
***, изразяваща се в счупване на шийката на лявата бедрена кост, което е довело
до трайно затруднение движението на долен ляв крайник за период от около 6
месеца.
Подсъдимият П., като
пълнолетно физическо лице, което е извършило деянието в състояние на вменяемост
и правоспособен водач на МПС е годен субект на вмененото му престъпление.
От обективна страна:
Обективираните
в Протокола за оглед на ПТП данни сочат по безспорен начин времето и мястото на
извършване на деянието. Гласните доказателства са безпротиворечиви, че именно
подсъдимият е управлявал процесното МПС, което не се и оспорва между страните.
По безспорен начин се установи, че подсъдимият е знаел, за наличието на
пешеходна пътека, тип „ Зебра „ в непосредствена близост зад паркирания
автомобил; преди да започне движението си назад не се е убедил, че пътят зад
превозното средство е свободен; независимо от невъзможността да наблюдава
непрекъснато пътя зад превозното средство не е осигурил лице, което да му
сигнализира за опасности и не е пропуснал стъпилият на пешеходната пътека
пострадал, който е бил разминал вървейки към автомобила си. С тази система от
телодвижения /съставляваща действия и бездействия/, подсъдимият е нарушил правилата за движение по пътищата, а именно: чл. 40, ал.1 от ЗДвП: „Преди да
започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното
средство е свободен, и че няма да създаде опасност или затруднения за
останалите участници в движението.“; чл. 40, ал.2 от ЗДвП: „По време
на движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад
превозното средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури
лице, което да му сигнализира за опасности“ и чл. 119, ал.1 от ЗДвП: „При
приближаване към пешеходна пътека, водачът на нерелсово пътно превозно средство
е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея
пешеходци, като намали скоростта или спре“. В резултат на
деятелността му и последвалото съприкосновение между автомобила и тялото на св.
Т., същият е получил счупване на шийката на лявата бедрена кост, довело до
трайно затруднение движението на долен ляв крайник за период от около 6 месеца. / т. 10 Постановление № 3 от 27.IX.1979 г., Пленум на ВС,
докладчик член-съдията Венцислав Очков/, което по смисъла на чл. 129, ал. 2 от НК представлява
средна телесна повреда.
От субективна страна
деянието е извършено
по непредпазливост по смисъла на чл. 11, ал. 3, пр. 1-во от НК, тъй като
подсъдимият не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е
бил длъжен и е могъл да ги предвиди.
Съдът счита, че искането на
защитата за преквалифициране на престъплението в такова по чл. 343а, ал. 1, б.
„в” във вр. с чл. 343, ал. 2 от НК е недопустимо, тъй като приложението на
привилигирования състав на чл. 343а от НК се изключва с оглед квалифициращото
обстоятелство по чл. 343, ал. 3 от НК – деянието е извършено на пешеходна
пътека. „Оказването на помощ може да се третира като намаляващо отговорността
обстоятелство единствено при настъпила телесна повреда или смърт на повече от
едно лице по пр. 2-ро на чл. 343, ал. 3 от НК. Такъв извод следва от съдържанието на разпоредбите на чл. 343а, ал.
1, б. "в" и б.
"г" от НК, в които изрично са възпроизведени само
съставомерните последици по чл. 343, ал. 3,
пр. 2, б. "а" и б. "б", а в този смисъл са и
задължителните указания, дадени с ППВС № 1/83
г., т. 5. Независимо, че нормата на чл. 343, ал.
3 от НК е претърпяла няколкократни изменения, с последното от които
(ДВ, бр. 60 от 2012 г.) са добавени нови квалифициращи признаци - управление
без необходимата правоспособност или на пешеходна пътека, разясненията на
цитираното постановление не са загубили сила, тъй като няма изменение във
формулировката на разпоредбите на чл. 343а, ал.
1, б. "в" и б.
"г" от НК, които продължават да обхващат единствено
случаите на средна или тежка телесна повреда, или смърт на повече от едно лице
по пр. 2 на ал.
3 на чл. 343 от НК. / Решение № 282 от 09.03.2017г. на ВКС по н.д. № 1090/2016г., ІІ н.о., НК,
докладчик съдията Г. З. /
По отношение определяне на
наказанието на подсъдимия за извършеното престъпление, съдът взе предвид
следното:
За деянието, наказуемо по чл. 343, ал. 3, б. „а” от НК, законодателят е
предвидил наказание “лишаване от свобода” за срок от една до шест години.
Смекчаващи отговорността обстоятелства – чисто съдебно минало, липса на
неприключили наказателни производства, водени срещу му, добри характеристични
данни и извършването на всичко зависещо от него за оказване на помощ на
пострадалия, отвеждайки го в МБАЛ гр. Д. и оказвайки пълно съдействие при
приемането и лечението на св. Т..
Предвид гореизложеното и липсата на отегчаващи вината обстоятелства,
съдът прие, че деянието е извършено при многобройни смекчаващи вината
обстоятелства, поради което и най-лекото, предвидено в закона наказание се
оказва несъразмерно тежко и на основание чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК наложи на
подсъдимия наказание „ лишаване от свобода „ за срок от три месеца. Съдебният
състав прие, че не налага ефективно изтърпяване на наложеното наказание, с
оглед посочените данни за личността на подсъдимия, поради което на основание
чл. 66 ал. 1 от НК, отложи изпълнението
му за срок три години.
На основание чл.
343г във вр. с чл. 343, ал. 3 предл. последно, б.“а“,
предл. второ от НК съдът
наложи на подсъдимия наказание „ лишаване от право да управлява МПС „ за срок
от четири месеца, като взе предвид извършените нарушения по ЗДВП.
Настоящият съдебен състав прие, че така определените наказания напълно
ответстват на тежестта на деянието и обществената опасност на самия извършител
и ще изпълнят целите на генералната и личната превенция, визирани в чл. 36 от НК.
Съобразно разпоредбата на чл. 189
ал. 3 от НПК подсъдимият бе осъден да заплати сторените по делото разноски в размер на 623.46лв. по
сметка на Първо РУ „ Полиция „ гр. Д. и в размер на 40 лв. по сметка на Районен
съд гр. Д..
По изложените съображения, съдът
постанови Присъдата си.
Председател:
/ М. Кирчева /