Р Е Ш Е Н И Е
№ 2132 05.12.2019г. гр. Бургас
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, ІII състав, в
публичното съдебно заседание на двадесети ноември през две хиляди и деветнадесета
година, в състав :
Председател: Чавдар Димитров
при
секретаря Ирина Ламбова, с
участието на прокурора Х.К. като
разгледа докладваното от съдия Чавдар Димитров административно дело № 1845 по
описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството по делото е образувано по исковата
претенция на К.С.Н., с актуален постоянен и настоящ адрес ***, чрез адв. К.,
БАК и съдебен адрес ***, касателно действия и/или бездействия на неуточнени
длъжностни лица от същата община, с правно основание чл.1, ал.1 ЗОДОВ, вр.
чл.203 АПК, с цена на исковете 1 000,00
лева имуществени вреди за периода от 15.02.2001г. до 14.09.2018г. и
неимуществени с цена на иска за периода от 2001г. до 2018г. в размер на 17
000,00 лева, ведно със законната лихва до окончателното изплащане на двете
суми. С две допълнителни уточнения ищцата е представила допълнителни доказателства
и е конкретизирала исковите си претенции, като такива, насочени против Община
Сливен, заради противоправни действия, бездействия и актове на длъжностни лица
от отдели: Гражданска регистрация, Архив към гражданска регистрация, и
Административно обслужване ЦАО, свързани с отнемането на личната й карта, отразяването
в ЕСГРАОН и удостоверяването, че ищцата не е с българско гражданство, и
причиняването вследствие на това на търсените имуществени и неимуществени вреди
за процесния период.
В исковата молба
се твърди, че ищцата е родена на ***г. в гр. Сливен от брака на Б. Д. Х. -
майка, български гражданин и С.Л.Х. - баща - съветски гражданин, впоследствие
придобил руско гражданство и статут на постоянно пребиваващ на територията на
Република България. Обяснява се, че в съответствие с действалата през 1984г.
Конвенция за предотвратяване възникването на двойно гражданство между Народна
Република България и СССР, рацифицирана от Президиума на Народното събрание с
Указ №634 от 18.08.1966г., в сила от 19.01.1967г., по взаимното съгласие на
двамата родители, на гърба на Удостоверение №4985/20.08.1984г., издадено като
препис на акта за раждане на К.С. било отбелязано, че за роденото дете е
избрано съветско гражданство. Според ищцата по решение на двамата родители
обаче процедурата по гореописаната Конвенция не била завършена, не били
подадени изискуемите по чл.1 от Конвенцията документи и съответно ищцата не е
получила съветско гражданство.
По-натам в
исковата молба ищцата се позовава на чл.2 от Конвенцията, според която ако
родителите на детето не подадат молба за избор на гражданство, детето се счита
гражданин на тази договаряща страна, на чиято територия се е родило. Тази
разпоредбата ищцата сочи като аналогична с чл.6, б."в“ от Закона за
българското гражданство от 1968 година /отм./, според която български гражданин по произход е всяко
лице, родено в Народна Република България, ако единият родител е български
гражданин, а другият родител е чужд гражданин, поради което счита себе си
за български гражданин по рождение. Обяснява, че при навършване на изискуемите
по бългаското законодателство години подала изискуемите документи в ОД МВР
гр.Сливен за издаване на документ за самоличност. На 15.02.2001 година й била
издадена лична карта с №********* с лични данни: К.С. Х., с ЕГН: **********.
Три месеца по-късно същата година - на 18.05.2001 година личната й карта била
унищожена след покана за предаването й, по причина "освобождаване от българско гражданство" на основание чл.10,т.2 и чл.32, ал.1, т.1 от тогава
действащия Закон за българските документи за самоличност, във връзка с изпратен
списък с per.№2803/08.05.2001 година от Дирекция "Български документи за
самоличност" на лица, които по данни от ЕСГРАОН са освободени от българско
гражданство или нямат такова и имат издадени български документи за
самоличност. Разказва, че по никакъв начин не било дадено обяснение защо
унищожават документите и считат, че не е български гражданин.
От този момент,
а именно:18.05.2001 година до 14.09.2018 година, когато й било признато
българското гражданство, лицето не се водело български гражданин, а апатрид.
Това обстоятелство според исковата молба довело до невъзможност да й бъдат
издадени български документи за самоличност. Ищцата не можела да напусне
границите на държавата, защото не притежавала документи за самоличност. Счита,
че ако евентуално успеела да премине границите, повече не би могла да се върне
на територията на Републиката, защото по българските регистри тя не е неин
гражданин. Счита, че по този начин и било ограничено едно от основните й
човешки права, а именно: правото на свободно придвижване и преминаване на
граници. Обяснява, че й било причинено огромно затруднение във всяка една сфера
на живот, където е необходимо представяне на документ за самоличност: държавни
институции, болнични заведения, учебни заведения и т.н., защото не й било
позволено да има документ за самоличност.
Счита, че
причина за цялото причено й неудобство е противоправното поведение на
служителите в община Сливен, на чиято територия е родена, които са отбелязали,
че не е български гражданин, единственно заради описаното в удостоверението за
раждане съгласие на баща й, на гърба на представеното копие, без да направят
нужните справки, които да удостоверят дали това заявление е постигнало търсения
с него ефект. Обяснява, че са били правени многократни опити от нейна страна и
от страна на нейните родители да бъде дадено обяснение пред общинските
служители в Община Сливен и да бъде извършена промяна, че тя е български
гражданин по произход. Твърди, че отказите са били многократни и в следствие на
това К. била принудена да поиска разрешение за постоянно пребиваване, издадено
на 15.12.2015 година с №*********, валидно до 14.12.2016 година. Принудена била
да иска разрешение за пребиваване на територията на родната си държава всяка
година, защото й отказвали българско гражданство.
Според обстоятелствената част на
исковата молба едва през 2017 година К. и нейните родители решили „да се
обърнат до по-горна институция за разрешаване на дългогодишния проблем“ и подадат
молба ведно с документи към нея за придобиване на българско гражданство по
натурализация на основание чл.15, ал.1, т.3 от Закона за българското
гражданство, регистрирана в Министерство на правосъдието под №10083/2017 на
03.08.2017 година. На 14.09.2018 година, Министерство на правосъдието и
изпратило писмен отговор с изх. №97-00-2392, в който подробно й било обяснено,
че връщат така подадените от нея документи, тъй като след извършен експертен
преглед на документите се установило, че към момента на раждането й е действала
разпоредбата чл.6, б."в" от Закона за българското гражданство от 1968
година /отм./, според която български гражданин по произход е всяко лице, родено
в Народна Република България, ако единият родител е български гражданин, а
другият родител е чужд гражданин.
В заключение
ищцата обобщава, че счита, че действията и бездействията на служителите на
Община Сливен, описани по-горе са незаконосъобразни, изразяващи се в неправилно
прилагане на процедурата по определяне на гражданството на К.С. Х., в следствие
на което й били причинени имуществени и неимуществени вреди. С допълнително
уточнение разяснява, че лишаването от българско гражданство и причинените й
имуществени и неимуществени вреди се дължи на неправилно отбелязване в акта за
раждане от страна на дл. лица при общината, че е лице без гражданство, което отбелязване било подадено като
невярна информация до останалите държавни институции. Именно заради това,
ищцата като взема предвид, че служителите на общината, чиито функции са
свързани с първоначално определяне на гражданството на лицата, родени на
територията на същата община неправилно са задействали процедурата по „действалата
през 1984г. конвенция между НРБ и СССР, цитирана по-горе“, неправилно са и подали
невярна информация до останалите общински и държавни органи относно
гражданството на ищцата. Като незаконосъобразни бездействия се сочат отказите
на общинската администрация да извърши корекция на грешката в процедурата по
установяване на гражданството й, които откази били устни, извършени от различни
служители на различни гишета с отказ да бъде допуснато входиране на молба. Поради
многобройността на отказите е посочено, че конкретни дати не могат да бъдат
уточнени.
Със същото
уточнение претендираните имуществени вреди се сочат като причинени заради
принудата й да заплаща държавни такси за издаване на документи, справки и т.н.
вследствие на това, че не е български гражданин и адв. хонорари, а причинените
й неимуществени вреди се обяснява да са заради лишаването й от възможността да
води нормален живот с всички права и свободи, които се предоставят на
територията на държавата, както и невъзможността за свободно придвижване извън
границите на Република България, вследствие на което е преживяла страдания и
неудобство, потъпкано е било достойнството й да се идентифицира като гражданин
на родната си държава. По размер имуществените са конкретизирани като 1000,00
лева, а неимуществените като 17 000,00 лева за целия процесен период. В
о.с.з. ищцата поддържа исковата си претенция. Претендира съдебно-деловодни
разноски.
Ответникът
оспорва исковата претенция, както по основание, така и по-размер, изразявайки
становище за недопустимостта и неоснователността й. Счита същата за
неконкретизирана и неясна, а при условията на евентуалност за недоказана както
по основание така и по-размер. Позовава се на изтекла погасителна давност.
Ангажира доказателства в подкрепа на защитната си теза, претендира разноски.
Прокуратурата на
Република България намира иска за недопустим, а при условията на евентуалност
изразява становище за неоснователност и недоказаност, поради което предлага
същият да бъде отхвърлен, поради липсата на доказани от страна на ищцата като
налични всички изискуеми предпоставки за
уважаването му.
След запознаване
със становището на страните по делото, като разгледа събрания по делото
доказателствен материал и съобрази приложимите нормативни разпоредби, съдът
намира за установено следното:
Предявен е иск с
правно основание чл.1, ал.1, от ЗОДОВ., вр. чл.203 и 204 от АПК. Същият е
допустим, предвид наличие на предпоставките на чл.204, ал.1 АПК. Разгледана по
същество, исковата претенция се явява неоснователна и недоказана, като за да
достигне до този извод Съдът приема за установено следното:
Три месеца след
издаване на лична карта на български гражданин в полза на К.Н. на 18.05.2001г.,
ищцата била поканена да я върне, поради това, че не притежава българско
гражданство. Същата върнала личната си карта, чрез своята майка без да обжалва разпореждането
за връщането й, като от този момент до 14.09.2018г., когато с изричен акт,
изх.№ 97-00-2392 Министерството на правосъдието признало българското й
гражданство по рождение, отказвайки да реализира процедура за придобиване на
такова по натурализация, била считана за лице без българско гражданство, което
се отразило на достойнството и възможностите й да пътува и се реализира
пълнопоравно на територията на страната, което й причинило страдание и
неудобства, представляващи според ищцата неимуществени вреди, както и редица
материални щети заради постоянните документи, с които била принудена да се
снабдява, за да удостоверява статута си в страната.
Няма данни
ищцата да е оспорила дори и на по-късен етап невярното обстоятелство, че не е
български гражданин, няма официални данни да е отправяла искане за
възстановяване на документа й за самоличност, да е отправяла жалби против
бездействието на считаните за компетентни да отстранят незаконосъобразното
отбелязване адм. органи и длъжностни лица в хипотези, в които задълженията им
за действие произтичат пряко от закона. Липсват доказателства и за това, че
документът за самоличност е бил върнат на длъжностно лице в общината, вместо на
компетентните длъжностни лица от структурите на МВР. Така възприетие от
съдебния състав факти напрактика не биват оспорени от двете страни (оспорват се
от ответникът правните изводи на ищцата, направени въз основа на тях), а съдът
възприема като доказани и подкрепени от писмените доказателства по делото, сред
които 1. Удостоверение за раждане
на К.С. Х. №004985, издадено от Общински народен съвет гр. Сливен - в заверен
препис; Удостоверение за раждане на Б.Д. В.№1411, издадено от Общински народен
съвет гр. Сливен - в заверен препис; Удостоверение за раждане на С.Л.Х. №1747 -
в заверен препис; Разрешение за постоянно пребиваване на територията на
Република България №********* - в заверен препис; Удостоверение за граждански
брак между С.Л.Х. и Б.Д. В. №130144, издадено от Общински народен съвет гр.
Сливен - в заверен препис; Копие от
Отговор от ОД на МВР - гр.Сливен с per. №343000- 10424/09.11.2016 година; Копие
от Отговор от Министерство на правосъдието на Република България с изх.
№97-00-2392/14.09.2018 година; Копие от справка с изх. №126/30.07.2008 година,
издадена от Генерално консулство на Руската федерация във гр.Варна, република
България; Копие от справка от 27.02.2017 година, издадена от Генерално
консулство на Руската федерация във гр.Варна, република България; Свидетелство
за съдимост на К.С. Х. с per.№6658/14.06.2017 година, издадено от PC - Сливен -
в заверен препис; Копие от Удостоверение с изх. №5870/2018 г., издадено от
Дирекция „Българско гражданство" към Министерство на правосъдието на
Република България;
При такаустановената
фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
По допустимостта
на исковете по чл. 1, ал.1 ЗОДОВ:
В съдебно заседание
на 16.10.2019г. ответникът оспорва допустимостта
на исковете поради ненадлежно отстраняване на всички слабости, констатирани от
съдебния състав, което обстоятелство от своя страна се сочи да препятства
защитата му.
Съдът намира, че
ответникът е надлежно посочен от страна на ищеца, като отговорността му се
обосновава с извършени през надлежноиндивидуализиран период противоправни
действия и бездействия на негови длъжностни лица, описани най-общо като отразяване
в ЕСГРАОН липсата на българско гражданство и трайно състояние на отказ да
ревизира статута й на апатрид. В този смисъл Община Сливен е процесуално
легитимирана в качеството си на юридическо лице съобразно чл. 205 АПК да
отговаря на исковете с правно основание чл. 1, ал.1 ЗОДОВ. Посочен е размерът
на имуществените и неимуществени вреди, като се претендира пряка
причинноследствена връзка между тях и сочените като противоправни действия и
бездействия на дл. лица при Община Сливен. С уточнението от страна на ищеца на
всички елементи от фактическия състав на отговорността на държавата за вреди по
чл. 1, ал.1 ЗОДОВ исковата молба се явява допустима и съдът дължи произнасяне
по съществото й.
По
основателността на исковете по чл. 1, ал.1 ЗОДОВ.
Съгласно чл.7 от Конституцията на Република България държавата отговаря за вреди, причинени от
незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица. Нормата
прогласява основен принцип, осъществяването на който трябва да се уреди със
закон. Така извъндоговорната деликтна отговорност на държавата и общините за
вреди е уредена в Закона за отговорността на държавата и общините за вреди
(ЗОДОВ) - това е приложимият специален материален закон, като съгласно
препращащата норма на §1 от Заключителните разпоредби на ЗОДОВ за неуредените
материално правни въпроси се прилагат разпоредбите на гражданските и трудовите
закони - в случая ЗЗД и КТ. Отговорността на държавата и общините е пряка,
увреденият се обезщетява директно от съответното юридическо лице, към което
принадлежи органът или длъжностното лице, автор на противоправното действие,
респ. бездействие. Тя е обективна - носи се независимо дали вредите са
причинени виновно (за разлика от отговорността по чл. 49 ЗЗД на юридическите
лица, възложители на работа, отговарящи за вредите, причинени от изпълнителя на
възложеното при или по повод извършването на тази работа).
Съгласно чл. 1,
ал.1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и
юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни
органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна
дейност. Искът се предявява срещу органите по чл. 1 и чл. 2 ЗОДОВ, от чиито
незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите - чл.7 ЗОДОВ.
Обезщетението е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени
виновно от длъжностното лице - чл.4 ЗОДОВ.
За да възникне
правото на обезщетение, е необходимо да са налице следните кумулативни
предпоставки: 1. вреда - имуществена или морална (реално причинена или
пропусната полза); 2.незаконосъобразен акт, незаконосъобразно действие или
бездействие на орган или длъжностно лице на държавата (или общината); 3.
изпълнение на административна дейност, т.е. вредата да е настъпила от
незаконосъобразния акт, действие или бездействие на органа или длъжностното
лице при или по повод изпълнение на административна дейност и 4. пряка и
непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действие или
бездействие и настъпилата вреда.
Ищецът поддържа,
че именно заради отразяване в акта й за раждане на невярното обстоятелство, че
не е български гражданин са й създадени пречки по упражняване на нейни права,
свързани с българското й гражданство, което от своя страна й е причинило имуществени
и неимуществени вреди. Безспорно ищецата е български гражданин на основание чл.
6, хипотеза трета от Закона за българското гражданство (ЗБГ в сила от 1968 г.,
отм.), тъй като е родена в тогавашната НРБ и единият от двамата й родители е български
гражданин. Макар баща й да е направил отбелязване на гърба на удостоверението й
за раждане (л.11) на 30.11.1984г. и изявлението му дъщеря му да бъде със
съветско гражданство, както и датата на която го е направил да е надлежно
удостоверено, за което не се спори по делото, според настоящия съдебен състав
то не е породило правно действие. Причина за това е обстоятелството, че
Конвенцията между НРБ и СССР от 1966г., в сила от 19.01.1967г., съгласно чл.11,
ал.2 от същата се сключва за срок от пет години. В нея е договорено, че ако
шест месеца преди изтичането на този срок една от договарящите страни не заяви,
че желае да я денонсира, Конвенцията остава в сила за следващите пет години,
т.е. тя е прекратила своето действие на 19.01.1977г. и не е действала към момента,
в който родителят на К.С. е направил изявлението си на гърба на удостоверението
й за раждане.
Съгласно чл. 2
от Правилника за приложение на Дял ІІІ от ЗБГ (в сила от 25.02.1969 г. до
25.07.1989 г.) Придобиването на българско
гражданство по произход или по месторождение става по право от момента на раждането, а по натурализация и
възстановяване - с указ на Държавния съвет на Народна република България от
датата на издаването му.
Според чл.3 от
същия нормативен акт Българското гражданство
се загубва чрез освобождаване, отмяна на натурализацията или лишаване от
българско гражданство с указ на Държавния съвет на Народна република България.
Според
разпоредбата на чл.25 от същия правилник
(Изм. - ДВ, бр. 64 от 1979 г.) Вписването на гражданството на лицата в
регистрите на общинските (районните) народни съвети, съответно кметствата,
когато то се получава въз основа разпоредбите на глави 1 и 2 (т.е. по произход
или месторождение бел.авт.), се извършва
служебно само когато се записва раждането в регистрите на населението.
По-нататъшните
промени в гражданството на лицата въз основа разпоредбите на глави 3, 4, 5, 6 и
7 се вписват в регистрите на населението на общинските (районните) народни
съвети, съответно кметствата само въз
основа на предписания на Министерството на правосъдието.
Съгласно чл.4 и чл.
6 от същия Правилник искане за придобиване на българско гражданство по
натурализация и за възстановяване на българско гражданство, както и за
освобождаване от българско гражданство се прави с писмена молба до Министерство
на правосъдието. Министърът на правосъдието решава дали да се направи
предложение за издаване на указ или молбата да се остави без уважение. За онези
молби, които следва да бъдат уважени, се прави предложение до Държавния съвет на
Н. република България за издаване на съответния указ (чл. 16 от Правилника). Въз основа на издадените укази за промените
в гражданството в Министерството на правосъдието се правят надлежните вписвания
- в регистрите и в специален дневник. На всеки молител, придобил или
освободен от българско гражданство, се издава документ по образец (чл. 18 от
Правилника). Министерството на
правосъдието изпраща съобщения до общинските (районните) народни съвети,
съответно кметствата по местожителствата на лицата, получили българско
гражданство по натурализация или с възстановено българско гражданство, за да се
извърши вписването на промяната на гражданството в регистрите на населението
(чл. 19 от Правилника).
По делото
липсват данни за издаден указ за освобождаване от българско гражданство по
отношение на ищцата въз основа на проведена процедура по гореописания ред на
глава четвърта от ЗБГ (отм.) В същото време са налице данни за това, че от
датата на своето раждане ищцата е получила и ЕГН, който не й е бил заличен след
отнемането и унищожаването на документа за самоличност и че практически тя
никога не е загубвала българското си гражданство.
Съгласно
Наредбата за гражданското състояние (отм., но действала от 30.091975 г. до
18.05.2004 г.) данните за гражданското състояние на лицата се вписват в
регистрите за гражданското състояние и в личните регистрационни картони на
лицата, от които се формират регистрите за населението, по реда и начина,
установен в същата наредба. В личните регистрационни картони се вписват
следните данни: име, единен граждански номер, гражданство, месторождение, местоживеене, образование, трудови
данни, семейно положение, социална група, номер на документа за самоличност,
характерни белези, военен отчет, правни ограничения, причина и дата на смъртта,
местожителство (чл. 81 от Н.). Промяната
на гражданството се извършва въз основа на съобщение от Министерството на
правосъдието (чл. 83, ал.3 Н.), а служебно заличаване от регистрите за
населението се прави само в случай на смърт, изселване по силата на административен
акт и при изселване вън от пределите на страната, ако с това изселване се губи
и българското гражданство (чл. 82, ал.4 Н.). Въз основа на горепосочените
нормативни разпоредби съдът приема, че в относимите периоди единственият
административен орган компетентен да установява и удостоверява надлежно
загубването, респ. придобиването или възстановяването на българско гражданство
чрез надлежни вписвания в своите регистри е Министерството на правосъдието.
Това следва от реда и начина, по който са регламентирани неговите правомощия в
Правилника за приложение на Дял ІІІ от ЗБГ (в сила от 25.02.1969 г. до
25.07.1989 г.).
Регистрите за
гражданското състояние и личните регистрационни картони, които се съхраняват в
архивите на общинския народен съвет или кметството съгласно Наредбата за
гражданското състояние (отм., с сила от 30.091975 г. до 18.05.2004 г.) притежават единствено удостоверителен
характер. Действително актовете за гражданско състояние, въз основа на които се
съставят регистрите за ГС, имат пълна доказателствена сила за отразените в тях
данни (чл. 23, ал.2 от Н.), но както вече се посочи, специално по отношение на
данните за гражданство вписването на всяка промяна в гражданството в личния
регистрационен картон се извършва въз основа на акт на Министерството на
правосъдието. По делото липсват данни, включително по ЛРК на ищеца, за служебно
заличаване на българското гражданство на ищцата, респ. за загуба на собствения
й ЕГН.
Съдът приема, че
в случая, при съобразяване на горепосочената нормативна уредба, изцяло в
правомощията на Министерство на правосъдието като компетентен административен
орган е било да удостовери, въз основа на създадените при него регистри,
данните за гражданството на ищеца. При действието на Закона за българското
гражданство (в сила от 20.02.1999 г.) придобиването на българско гражданство по
натурализация, възстановяването на българско гражданство, освобождаването и
лишаването от гражданство и отмяната на натурализация се извършват с указ на
Президента на Република Б. (чл. 36 от закона). След получаване на указа по чл.
36 Министерството на правосъдието уведомява: общините или кметствата, където се
съхранява актът за раждане на лицето - за вписване на промените в гражданството
в регистъра за гражданско състояние (чл. 37, ал.2, т.1 от ЗБГ). Регистрите за
гражданство също се водят от Министерството на Правосъдието (чл. 38 ЗБГ). По
молба на заинтересуваното лице Министерството на правосъдието издава
удостоверение за гражданство, в което се посочва дали лицето е или не е
български гражданин съгласно регистрите, които се водят в министерството (чл.
39 от ЗБГ). Хипотетично, ако такова бе поискано от страна на ищцата, дори и
издадено с невярно съдържание, е могло да бъде оспорено. Верността на
съдържанието на това удостоверение е подлежало на оспорване по съдебен ред, но
липсват данни подобни действия да са били предприемани от ищцата. В случая дори
не се представя изготвен и издаден от дл. лице на Община Сливен официален
документ, в който подобно обстоятелство да е било вписано. Напротив, видно от писмо
рег. № 343000-10424/09.11.2016г. личната карта на ищцата е била унищожена на
18.05.2001г. от органите на МВР по причина „освобождаване от българско
гражданство, на основание чл.10, т.2 и чл.32, ал.1, т.1 от тогава действащия
Закон за българските документи за самоличност, във връзка с изпратен списък с
рег.№2803/08.05.2001г. на Дирекция „Български документи за самоличност“ на
лица, които по данни от ЕСГРАОН са освободени от българско гражданство (или
нямат такова) и имат издадени български документи за самоличност. Цитираната
Дирекция е структурна единица в администрацията на Министерството на вътрешните
работи, а ЕСГРАОН е абревиатура на Единната система за гражданска регистрация и
административно обслужване на населението, създадена през 1977 г. с
Постановление №15 на Министерския съвет на Народна република България. Същата представлява
национална автоматизирана информационна система, която съдържа официални данни
за всеки гражданин, разпределени в 21 категории. Поддържа се от Главна дирекция
„Гражданска регистрация и административно обслужване“ (ГРАО) на Министерството
на регионалното развитие и благоустройството, като по делото не се твърди нито
доказва пряка причинноследствена връзка между конкретни правни или фактически актове
на органи и длъжностни лица на Община Сливен и извършени отразявания в ЕСГРАОН.
Става ясно, че информацията, явила се основание за унищожаване на личната карта
на ищцата е генерирарана от администрациите на държавни структури на
изпълнителната власт, в състава на две министерства и няма за източник преки и
конкретни действия на длъжностни лица при Община Сливен. Нещо повече, при
съобразяване компетенциите на двете административни структури - МВР и МРРБ, се
установява, че същите съхраняват и актуализират официална информация, част от
която е и гражданството на лицата, но нито една от двете не се явява
компетентна да признава или отнема българското гражданство на дадено лице.
Видно от разпоредбите на Наредбата за гражданското състояние (отм., с сила от
30.091975 г. до 18.05.2004 г.), действала към момента на унищожаване на
документа за самоличност на ищцата, „Промяната
на гражданството се извършва въз основа на съобщение от Министерството на
правосъдието (чл. 83, ал.3 Н.)“, следователно това е юридическото лице
генериращо първична и автентична информация относно наличието или липсата на
българско гражданство за всяко физическо лице родено или пребиваващо на
територията на Република България. Данни и твърдения за изявления от страна на
Министерство на правосъдието в официални документи за липса на българско
гражданство по отношение на ищцата не се сочат и доказват. В тази връзка
действията по изземване и унищожаване на българския документ за самоличност са
могли да бъдат оспорени още към момента на извършването им, което не е сторено,
като оборено от писмо №2803/08.05.2001г. бе и самото обстоятелство, че личната
карта е иззета и унищожена от дл. лица при Община Сливен. Отразените неверни
обстоятелства в цитирания официален свидетелстващ документ са могли да бъдат
надлежно оспорени по реда на чл.81, ал.2 АПК след обнародването му, а преди
този момент в нарочно охранително производство по установяване на българското
гражданство на ищцата. по административен ред, т.е. пред по-горестоящия
административен орган, на органа, издал документа. След като компетентният
административен орган не е удостоверил в изричен документ, че ищцата не е
български гражданин, логично е извършените от други административни органи
действия в обратен смисъл да са били оспорени от ищцата или родителите й, от
което действие те са се въздържали.
На плоскостта на
ангажиране отговорността на община Сливен за причинени на гражданите вреди от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на нейни административни
органи, съдът приема, че в конкретния случай не са налице всички елементи от
фактическия състав по чл. 1, ал.1 ЗОДОВ. Настоящият съдебен състав приема, че
законосъобразността на отнемане и унищожаване на личната карта на ищцата и
удостоверяванията в ЕСГРАОН може да бъде предмет на контрол в исковото производство
по чл. 1, ал.1 ЗОДОВ, макар нормата на чл. 204, ал.4 АПК да има предвид
установяване незаконосъобразносттта на фактически действия или бездействия. Съдът
приема, че удостоверителната компетентност на МВР да издава документи за
самоличност на български граждани, както и тази по ЕСГРАОН за удостоверяване
гражданството на лицата попада в определението за "административна
услуга" по смисъла на пар.1, т.2, б."Б" от ДР на Закона за
администрацията и чл. 21, ал.3 АПК. При наличието на невярно съдържание в
официалните документи от издадените две институции посочени по-горе, ищцата е
разполагала с възможността по чл.39, ал.1 ЗБГ да иска издаване на удостоверение
за гражданство, за да се възползва от доказателствената сила на официалния
удостоверителен документ, издаден от единствения компетентен административен
орган, респ. в случай на отказ за издаване на такъв документ - да оспори същият
по съдебен ред. Ето защо в случая съдът счита, че исковата претенция неправилно
е адресирана към ответника Община Сливен, която се явява единствено приносител
и оператор на служебна информация, съдържаща лични данни, сред които и
гражданстовото на лицето. Както бе установено по-рано за генерирането и
съхранението на тази информация отговаря Дирекция „Гражданска регистрация“ при
МРРБ и именно на писмо, изходящо от тази служба се е позовал органът отнел и
унищожил документа за самоличност на ищцата. Оспорен на собствено основание е
могъл да бъде и актът по отнемане и унищожаване на документа за самоличност.
Това оспорване обаче не може да бъде проведено и разгледано в настоящото
производство, тъй като се установи да е извършено от различен от Община Сливен
административен орган - МВР.
На следващо
място, съдът приема, че жалбоподателят не е доказал, както наличието на
конкретно претърпени имуществени и неимуществени вреди, така и причинната им
връзка със соченото от жалбоподателя бездействие на дл. лица при община Сливен.
Жалбоподателят е
ангажирал доказателства относно стойността на направени разходи, но същите
касаят извършване на административни действия пред органи различни от Община
Сливен. Такива са разписки за заплатени адвокатски възнаграждения за
представителство пред ОД МВР Сливен -
л.43, Министерство на правосъдието - л.44, л.53, Паспортна служба при ОД на МВР
- Сливен - л.52, л.54, л.55, л.56 и л.57. Що се касае до заплатените такси в
полза на Община Сливен по представените документи на листи от 45 до 51 вкл.,
видно от съдържанието им те касаят извършването на конкретни административни
услуги, които не се твърди да не са получени от страна на ищцата, а и липсва
обоснована пряка причинноследствена връзка между коя да е от получените услуги
и процесните противоправни действия и бездействия на администрацията на
Общината.
За установяване
на претърпените неимуществени вреди ищцата Н. не ангажира каквито и да е
доказателства - нито в лицето на разпитания по делото свидетел, нито други
например писмени, удостоверяващи промяна в психическото, здравословното й
състояние или др. На следващо място липсват дори и най-общи твърдения за това, че
ищцата преди 2017г. е била възпрепятствана на посети Министерство на
Правосъдието, за да получи по-рано надлежно становище, респ. удостоверение
касателно нейното гражданство. Правнорелевантното действие по отнемане и
унищожаване на личните документи на ищцата са регламентирани в Правилник за
издаване на българските документи за самоличност (отм., действал към момента на
предаване и унищожаване на личната карта), където според разпоредбата на чл.3,
ал.1, т.2 в актуалната към онзи момент редакция „Български документ за самоличност се връща на органа, който го е издал,
в случаите на: …. 2. загубване на българско гражданство - от лицето или от
изрично упълномощено от него лице при получаване на удостоверителен документ за
това;“. Видно от цитираната разпоредба, тя обхваща конкретната хипотеза,
описана в справката на л.16 от делото, която ищцата Н. е получила ОД на МВР
Сливен. Връщането на личния документ е било свързано с издаване на
удостоверителен документ, чието съдържание е могло да бъде оспорено, като
засягащо личните права на ищцата, и съответно оборено чрез снабдяване с
удостоверение за българско гражданство от Министерството на правосъдието.
Само
за пълнота следва да бъде посочено, че възражението на ответника за изтекла погасителна
давност за исковите претенции за имуществени и неимуществени вреди на основание
чл.111, б.“б“ ЗЗД е неоснователна.
Касае се за твърдения за незаконосъобразни фактически действия и бездействия на
администрацията на Община Сливен, представляващи едно общо и трайно правно
положение, в който случай обезщетението за тях може да се търси след
преустановяването им, т.е. след 14.09.2018г., в който случай давностният срок
към момента на предяване на исковата претенция не е изтекъл.
При така
събрания по делото доказателствен материал съдът приема, че не се доказаха
елементите от фактическия състав на отговорността на държавата по чл. 1, ал.1 ЗОДОВ, конкретно претърпяна вреда от незаконосъобразен акт, незаконосъобразно
действие или бездействие на ответния орган или длъжностно лице, както и пряка и
непосредствена причинна връзка между тях. По изложените съображения исковете
следва да бъдат отхвърлени изцяло. При този изход на спора и на основание чл.
143, ал.4 АПК и чл. 10, ал.2 ЗОДОВ на ответника следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение в размер 100 лв., съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК във
вр. с чл. 144 АПК и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Мотивиран от
горното Бургаският административен съд
ІІІ състав,
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ изцяло,
като неоснователен и недоказан предявеният от К.С.Н.,***, представлявана от
кмета на общината, иск за осъждане на същата на основание чл.1, ал.1 ЗОДОВ, вр.
чл.203 и 204 от АПК, да заплати на ищцата сума в размер на 1 000,00 лева
имуществени вреди за периода от 15.02.2001г. до 14.09.2018г. и неимуществени вреди
за същия период в размер на 17 000,00 лева, ведно със законната лихва до
окончателното изплащане на двете суми, причинени от противоправни действия и
бездействия на длъжностни лица при Община Сливен от
отдели: Гражданска регистрация, Архив към гражданска регистрация, и
Административно обслужване ЦАО, продължили през целия исков период и изразили
се в отнемането на личната й карта, отразяването в ЕСГРАОН и последвалото удостоверяване,
че ищцата не притежава българско гражданство, както и в отказ да
ревизира статута й на апатрид .
ОСЪЖДА К.С.Н.,***
да заплати в полза на Община Сливен, представлявана от кмета на общината
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лева.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщението му.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: