О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 352
Пловдив, 20.07. 2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД,
наказателна колегия, на четиринадесети юли две хиляди и двадесета година, в
закрито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ ГАТОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛИН ГАНЕВ
ДЕНИЦА СТОЙНОВА
разгледа докладваното от съдията Васил Гатов вчнд № 303/20г. по описа на съда, образувано по протест на О.п.П. против Определение № 621/15.06.2020г. по нохд № 706/20г. на Окръжен съд *.
Производството е по реда на глава двадесет и втора НПК.
С протестираното определение съдът е прекратил съдебното производство и върнал
делото на О.п.П. за отстраняването на допуснатите процесуални нарушения.
Недоволен от така постановеният съдебен акт останал прокурорът и на
основание чл.249, ал.3 НПК го протестирал. В протеста релевирал съображения за неправилност на изводите
на съда, свързани с въпросите по чл.248 НПК и предложил определението да бъде
отменено и делото върнато на първоинстанционния съд за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Апелативният съд, като съобрази възраженията в протеста, провери изцяло
обосноваността и законосъобразността на обжалваното определение и за да се
произнесе взе предвид следното:
Протестът е подаден в срок, от активнолегитимирана страна и е процесуално
допустим.
Разгледан по същество е неоснователен.
В разпоредителното заседание, проведено на 15.06.2020г. съдът служебно е
установил допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, попадащо в
обхвата на разпоредбата на чл.248, ал.1, т.3 НПК. Според съда в
обстоятелствената част на обвинителния акт липсва каквато и да било конкретика
относно времето и мястото на извършване на отделните изпълнителни деяния,
осъществяващи състава на престъплението. Такъв дефицит на конкретни факти съдът
е установил и в постановлението за привличане като обвиняем на дееца.
Изводите на съда са правилни и намират опора в делото.
Няма спор, че делото не се отличава с особена фактическа или правна
сложност и разследването не е изисквало значителни усилия за доказване на
инкриминираната деятелност на подсъдимия, но това е следвало да стане при
стриктно спазване на процесуалните правила, гарантиращи правото му на защита и
не за сметка на процесуалната прецизност.
Ноторно в правната доктрина и съдебната практика е, че в обстоятелствената
част на обвинителния акт трябва да бъдат посочени ясно, точно и разбираемо
всички факти, определящи престъпния характер на деянието, в което е обвинен
дееца, както и правната му квалификация. Само така рамките на процеса на
доказване са очертани законосъобразно.
Непосочването на правнорелевантната фактология в обвинителния акт във
всички случаи води до нарушаване правото на защита на обвиняемия, респ.
подсъдимия, защото същият е поставен в невъзможност да разбере на базата на
какви факти е обвинен, срещу какви факти да се брани и как да организира
защитата си.
Продължаваното престъпление включва в себе си две или повече отделни
изпълнителни деяния, които поради своята еднородност и другите, подробно посочени в разпоредбата
на чл.26 НК характеристики оформят един престъпен състав. Това налага всяко
едно от изпълнителните деяния да бъде добре фактически очертано откъм време,
място и начин на осъществяването му, за да може обвиняемият, респ. подсъдимият
да разбере фактите, в които е обвинен и на базата на които му се следва
претендираната с обвинителния акт наказателна отговорност, което пък от своя
страна му позволява в пълна степен да организира своевременно и адекватно
защитата си.
В тази връзка следва да се отбележи, че законодателят е извел точното
посочване на значимите за решаване на отговорността обстоятелства в
описателната част на обвинителния акт като абсолютно изискване за процесуалната
му издържаност. Липсата на факти, които сочат на претендираната от прокурора
престъпна деятелност не позволява на
съда да провери каква точно е била волята му, а от друга страна нарушава
процесуалните права на обвиняемия.
Ето защо възраженията на прокурора, намерили израз в протеста му не могат
да бъдат споделени и съответно уважени.
Въззивната инстанция споделя изцяло констатациите на съда по делото и
намира правните му изводи за точни, обосновани и законосъобразни. Основно
задължение на съда в хода на разпоредителното заседание е при констатиране на
отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, да прекрати съдебното
производство и да върне делото на прокурора за отстраняването на тези пороци.
Така е и сторил първоинстанционния съд по делото. Описаните в обстоятелствената
част на протестираното определение нарушения са налични. Правилно са
констатирани и обосновано съдебното
производство е прекратено и делото върнато на прокурора.
Отпочване на съдебно производство при наличие на такива съществени
процедурни пороци не би позволило същото да завърши със законосъобразен и
обоснован съдебен акт, който да породи желаните от закона правни последици.
Всичко посочено по-горе диктува изводът, че протестираното определение е
обосновано и законосъобразно и следва да бъде потвърдено, а подаденият срещу
него протест оставен без уважение.
С оглед гореизложеното Апелативният съд
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 621/15.06.2020г. по нохд № 706/20г. на Окръжен съд *.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.