РЕШЕНИЕ
№ 20871
гр. София, 17.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20231110127564 по описа за 2023 година
Предявени са установителни искове с правно основание по чл. 422, ал. 1 ГПК
вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба от „Топлофикация София“ ЕАД
срещу А. М. Т. след развило се заповедно производство по ч. гр. дело № 14798/2023 г.
по описа на СРС, 33 с-в.
Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение за изпълнение на парично задължение срещу А. М. Т. за следните суми:
3027,15 лева (три хиляди двадесет и седем лева и 15 стотинки), представляваща
главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от
01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 22.03.2023 г. до
изплащане на вземането, сумата от 326,09 лева (триста двадесет и шест лева и 09
стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2021 г. до 13.03.2023 г.,
сумата от 77,29 лева (седемдесет и седем лева и 29 стотинки), представляваща
главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2020
г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 22.03.2023 г. до изплащане на
вземането, сумата от 13,41 лева (тринадесет лева и 41 стотинки), представляваща
мораторна лихва за период от 16.07.2020 г. до 13.03.2023 г., както и държавна такса в
размер на 68,88 лева (шестдесет и осем лева и 88 стотинки) и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50,00 лева (петдесет лева).
Срещу заповедта за изпълнение е депозирано възражение от длъжника в
законоустановения срок, като след указание до заявителя, последният е предявил
установителни искове за сумите по процесната заповед за изпълнение.
Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД твърди, че е налице облигационно
отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна
енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
1
потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно
тези общи условия е доставил на ответника в процесния период топлинна енергия,
като той не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски
и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и такса за
дялово разпределение. Сочи, че ответника е клиент на ТЕ с адрес на топлоснабдения
имот: гр. София, ж.к. . Твърди, че ответникът е изпаднал в забава, поради което
претендира и лихва за забава. Моли съда да установи съществуването на
претендираното вземане така както е установено в заповедното производство.
Претендира разноски.
Ответницата Т. подава в срок отговор на искова молба. Оспорва основателността
на предявените искове. Оспорва, че притежава качеството „потребител“ на топлинна
енергия за процесния имот и период. Оспорва размера на начислената топлинна
енергия за периода след отразяване на изравнителни сметки по периоди, както и
счетоводното им отразяване. Счита, че не е доказано реалното доставяне на топлинна
енергия до процесния имот. Поради тези и останалите подробно изложени
съображения моли исковете да бъдат отхвърлени. Претендират разноски.
Третото лице – помагач на страната на ищеца „Бруната“ ООД не ангажира
становище по същество. Представя доказателства във връзка с извършеното отчитане
на топлинна енергия на процесния имот.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По исковете по чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ:
В тежест на ищеца по предявените искове е да установи възникването на
облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата
на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответника е
възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както
и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден
имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил
договор и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в
претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства, в тежест на ответника
е да докаже, че е погасил претендираното вземане.
Съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия за битови нужди от
топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия
/ОУ/ за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители
за битови нужди в гр. София, които се изготвят от дружеството и се одобряват от
Държавната комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет. Същите влизат
в сила 30 дни след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и
имат силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на
топлинна енергия, без да е необходимо изричното им приемане от страна на
потребителите. С тези общи условия се регламентират търговските взаимоотношения
между потребителите на топлинна енергия и дружеството: правата и задълженията на
двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната
енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. По делото не са
представени доказателства ответницата да е упражнила правата си по чл. 150, ал. 3 от
ЗЕ. Установи се от приетите по делото доказателства, че в изпълнение на разпоредбата
на чл. 139б от ЗЕ, за сградата, в която се намира процесният имот, е сключен договор
за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с търговско
дружество. Въз основа на чл. 139 от Закона за енергетиката, разпределението на
топлинна енергия между потребителите в сграда - етажна собственост се извършва по
2
системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице вписано в
публичния регистър по чл. 139а ЗЕ.
Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима
редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството
си. Следователно, потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна
енергия и я използва за собствени нужди, като ползва топлоснабдения имот като негов
собственик или по силата на вещно или облигационно право на ползване. Цялата
уредба на ЗЕ, респ. – на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ, показва, че
законодателната цел е да определи като страна по облигационното отношение лицето,
което действително потребява топлинната енергия за собствени нужди, като
действително ползва имота на възможните законови основания.
От приетия по делото нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № .
по описа на нотариус К с район на действие Софийски районен съд, се установява, че
на 09.05.1996 г. ответницата А. М. Т. е придобила собствеността върху недвижим
имот, а именно: апартамент № , находящ се в гр. София, ж.к.
От приетото по делото удостоверение, издадено от ГИС София на 02.12.2013 г. се
установява, че стар адрес – ж.к. отнася за настоящ адрес ж.к.
В качеството си на собственик на имота, лицето А. М. Т. е депозирала молба-
декларация при ищцовото дружество на 12.06.1996 г., с която е отправила искане за
откриване на партида в процесния имот.
Ето защо може да се направи извод, че ответникът е собственик на процесния
имот, респ. потребител на топлинна енергия в процесния период. Освен това следва да
се посочи, че видно от служебно извършената справка се установява, че
регистрираните адреси на ответника съвпадат с процесния. Ответната страна не
проведе насрещно доказване да е налице отчуждаване на имота след неговото
придобиване през 1996 г.
За установяване обема на ползваната топлинна енергия е прието заключение на
съдебно-техническа експертиза. Съгласно заключението обектът, за който е доставяна
топлинна енергия през процесния период, е имал общо 5 броя отоплителни тела, като
на всички бил поставен ИРРО, и 2 бр. водомери за топла вода. Дяловото разпределение
през процесния период било извършвано на база реален отчет на разпределителите. С
оглед въведената система за дялово разпределение отчитането на топлинната енергия в
процесния период е извършвано от третото лице-помагач съобразно договор, сключен
с етажните собственици на топлоснабдената сграда. При отчета на дяловите единици
били съставени протоколи за главен отчет с подпис на абоната/лице, подсигурило
достъп, като показанията били нанесени правилно в подробните изравнителни сметки.
Топлата вода в процесния период също била начислявана на база реален отчет, като
показанията от протокола за главен отчет били нанесени правилно в подробните
изравнителни сметки. Топлинната енергия, отдадена за сградна инсталация, била
изчислена съобразно нормативната уредба. Посочено е, че заложената в подробните
изравнителни сметки топлинна енергия за разпределение напълно съответства на
отчетената от общия топломер. В заключението вещото лице е отразило, че
топломерът, монтиран в АС на процесния блок е преминавал последващи
метрологични проверки, касаещи процесния период, като съответства на одобрения
тип.
По делото е изслушано и прието и заключение на съдебно-счетоводна експертиза,
от което се установява, че към момента на изготвяне на заключението няма данни за
3
извършени плащания, касаещи процесния период. Посочено е, че общият размер на
непогасеното задължение 3104,44 лв., от които 3027,15 лв. топлинна енергия и 77,29
лв. дялово разпределение. Изчислено е, че с изравнителните сметки е отчетена
разликата между прогнозно начислената ТЕ и реално консумираната, като тя се
изразява в сума за доплащане и връщане в различните отчетни периоди, като тези суми
са взети предвид от вещото лице при определяне на дължимия остатък. Посочено е, че
размерът на лихва за забава в процесния период, отчетен след настъпване
изискуемостта на всяко едно от вземанията, е в размер на сумата общо 332,10 лв., от
които 318,99 лв. върху непогасената топлинна енергия и 13,41 лв. върху непогасената
сума за дялово разпределение.
Съдът кредитира експертните заключения като пълни и компетентно дадени.
С оглед изложеното съдът приема, че за процесния имот на ответника е доставяна
топлинна енергия съобразно уговореното, като количеството на доставената енергия е
измервано коректно.
Количеството потребена енергия, за което се дължи заплащане на цена, се равнява
на претендираното от ищцовото дружество, поради което искът за главница за
доставена топлинна енергия следва да бъде уважен в пълен размер.
Изцяло основателна е претенцията и за заплащане на дължимите годишни такси за
извършваната услуга за дялово разпределение. Видно от извлечението от счетоводните
книги сумите за такса за ДР не са включени в стойността на потребената топлинна
енергия. Съгласно разпоредбите на чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-
334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 12 от Общите условия на договорите
между „Топлофикация София” ЕАД и търговец за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна
собственост се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото
дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата
за дялово разпределение. Не се спори, а и се установява от документите за главен отчет
и изравнителните сметки, че третото лице-помагач е извършвало дяловото
разпределение в процесния период, като няма данни работата да не е приета. Искът
следва да бъде уважен в пълен размер.
По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
По отношение режима на забавата върху вземанията за цена на топлинна енергия
за процесния период са приложими Общите условия на ищеца, одобрени с Решение №
ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 32, ал. 1 и ал. 2 от ОУ от 2016 г.
месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на Клиент в СЕС, в която
дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 71 от НТ /по прогнозно
количество/, се формира въз основа на определеното за него прогнозно количество
топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно
фактура от Продавача, а месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на
Клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 73 от НТ
/на база реален отчет/, се формира въз основа на определеното за него реално
количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава
ежемесечно фактура от Продавача. В ал. 3 на чл. 32 от ОУ от 2016 г. е предвидено, че
след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните
сметки от Търговеца, Продавачът издава за отчетния период кредитни известия за
стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество топлинна
енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Съгласно чл.
33, ал. 2 клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и
ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а съгласно ал. 4 на чл. 33
4
продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за
задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. Доколкото от
представените по делото доказателства се установява, че на потребителите е
начислявана ТЕ по прогнозен дял, приложим е чл. 32, ал. 3 от ОУ. Спрямо общата
фактура по чл. 32, ал. 3 от ОУ от 2016 г. обаче разпоредбата на чл. 33, ал. 4 от ОУ от
2016 г. няма как да се приложи, тъй като отчитането на ИРРО/водомера, изготвянето на
изравнителната сметка и издаването на общата фактура е настъпило след предвидения
в ОУ от 2016 г. 45-дневен срок за плащане. Ето защо, при липса на възможност да се
приложи уговореното и предвид разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД, потребителят изпада
в забава след покана, каквато ищецът не твърди и не доказва да е отправил до
ответника. В смисъл, че длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от
кредитора е напр. Решение от 15.10.2020 г. по в.гр.дело № 15700/2019 г. по описа на
СГС.
Искът за вземане за мораторна лихва върху цената на ТЕ следва да бъде отхвърлен
изцяло.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок
за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът
изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени
доказателства за отправена и получена от длъжника покана за плащане на това
задължение от дата, предхождаща подаването на исковата молба, поради което
акцесорната претенция в тази част се явява неоснователна.
По разноските:
При този изход на спора, право за присъждане на разноски възниква и за двете
страни.
На осн. чл. 78, ал. 1 ГПК ответницата следва да бъде осъдена да заплати на
ищцовото дружество сумата от общо 640,83 лева пропорционално на уважените
искове, от които: 108,99 лева държавна такса, 90,14 лева юрисконсултско
възнаграждение при първоначално определен минимален размер и 441,70 лева
възнаграждение за вещи лица.
С оглед задължителните указания, дадени в т. 12 от Тълкувателно решение от
18.06.2014 г. по ТД № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът в исковото производство
дължи да разпредели отговорността за разноските и в заповедното производство
съобразно изхода от спора. Издадената заповед за изпълнение включва и вземане за
разноски в размер на 68,88 лева държавна такса и 50,00 лева юрисконсултско
възнаграждение, като съобразно уважената част от исковете, в полза на ищцовото
дружество следва да бъде присъдена сумата от общо 107,16 лева, от които: 62,09 лева
държавна такса и 45,07 лева юрисконсултско възнаграждение.
На осн. чл. 78, ал. 3 ГПК ищцовото дружество следва да бъде осъдено да заплати
на ответницата сумата от 63,09 лева разноски по делото за заплатено адв.
възнаграждение, пропорционално на отхвърлената част от предявените искове.
Мотивиран от горното и на осн. чл. 235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр.
1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ, че А. М. Т., ЕГН: ********** дължи на „Топлофикация София”
ЕАД, ЕИК ********* следните суми: 3027,15 лева, представляваща цена на доставена
топлинна енергия в периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. в имот с аб. № и адрес: гр.
5
София, ж.к. както и сумата от 77,29 лева, представляваща цена за предоставяне на
услугата дялово разпределение в периода от 01.05.2020 до 30.04.2022 г., ведно със
законната лихва върху сумите, считано от 22.03.2023 г. до погасяване на
задълженията, като ОТХВЪРЛЯ исковете по чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД за
установяване на вземания за сумата от 326,09 лева, представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху задължението за доставена топлинна енергия
за периода от 15.09.2021 г. до 13.03.2023 г. и за сумата от 13,41 лева, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението за заплащане
на възнаграждение за предоставяне на услуга дялово разпределение за периода от
16.07.2020 г. до 13.03.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК на 30.03.2023 г. по ч. гр. дело № по описа на СРС,
33 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК А. М. Т., ЕГН: ********** да заплати
на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. Ястребец 23Б сумата от 640,83 лева разноски в исковото производство и
сумата от 107,16 лева разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Ястребец 23Б да
заплати на А. М. Т., ЕГН: ********** сумата от 63,09 лева разноски в исковото
производство.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната
на ищеца „Бруната“ ООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6