Р Е Ш Е Н И Е № 260051
гр.
Враца, 24.02.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският
окръжен съд, Гражданско отделение, в публично заседание на пети февруари две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
Председател: ЕВГЕНИЯ С.
Членове: ПЕНКА Т. П.
Мл.с. МАГДАЛЕНА МЛАДЕНОВА
в присъствието на секретар Миглена Костадинова, като разгледа докладваното от мл. съдия
Младенова в.гр.дело № 317 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С
Решение № 623/10.07.2019 г., постановено по гр. дело № 4237/2016 г. по описа на
Районен съд – Враца, втори граждански състав, е извършена допуснатата с влязло
в сила решение делба, като на основание чл. 349, ал. 2 ГПК в полза на
съделителя Г.Т.В., ЕГН: **********, е възложен делбения недвижим имот –
поземлен имот с идентификатор 12259.1026.135 по кадастралната карта на гр.
Враца, с адрес: гр. ***, целият с площ от 298 кв.м., трайно предназначение на
територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до
10м./, ведно с построената в имота жилищна еднофамилна сграда с идентификатор
12259.1026.135.1 със застроена площ от 58 кв.м., като в уравнение на дяловете
на останалите съделители Г.Т.В. е осъдена да заплати в 6-месечен срок от
влизане на решението за възлагане в законна сила, заедно със законната лихва до
окончателното ѝ изплащане, сумите както следва: на В.С.И., ЕГН **********
– сума в размер на 10 458,34 лв.; на Л.М.Г., ЕГН ********** – сума в размер на
3 137,50 лв.; на М.М.Л., ЕГН ********** – сума в размер на 3 137,50 лв.; на С.П.К.,
ЕГН ********** – сума в размер на 3 137,50 лв.; на К.П.П., ЕГН ********** и Е.К.П.,
ЕГН ********** – сума в общ размер на 3 137,50 лв.; на С.С.И., ЕГН ********** –
сума в размер 10 458,34 лв. и на Ю.С.Т., ЕГН ********** – сума в размер на
10 458,34 лв.
Районният съд е уважил предявените от Г.Т.В. срещу
останалите съделители искове по сметки, квалифицирани от първоинстанционния съд
по чл. 59 ЗЗД, за заплащане на подобренията, извършени от Г.Т.В. в делбения
имот, като е осъдил В.С.И. да ѝ заплати сумата от 957,30 лв., ведно със
законната лихва от предявяване на искането – 22.03.2019 г. до окончателното
ѝ изплащане; Л.М.Г. да ѝ заплати сумата от 287,19 лв., ведно със
законната лихва от предявяване на искането – 22.03.2019 г. до окончателното
ѝ изплащане; М.М.Л. да ѝ заплати сумата от 287,19 лв., ведно със
законната лихва от предявяване на искането – 22.03.2019 г. до окончателното
ѝ изплащане; С.П.К. да ѝ заплати сумата от 287,19 лв., ведно със
законната лихва от предявяване на искането – 22.03.2019 г. до окончателното
ѝ изплащане; К.П.П. и Е.К.П. да ѝ заплатят сумата от общо 287,19
лв. /или по 143,60 лв. всяка/, ведно със законната лихва от предявяване на
искането – 22.03.2019 г. до окончателното ѝ изплащане; С.С.И. да ѝ
заплати сумата от 957,30 лв., ведно със законната лихва от предявяване на
искането – 22.03.2019 г. до окончателното ѝ изплащане и Ю.С.Т. да ѝ
заплати сумата от 957,30 лв., ведно със законната лихва от предявяване на
искането – 22.03.2019 г. до окончателното ѝ изплащане.
Изцяло
е отхвърлен предявеният от В.С.И. срещу Г.Т.В. и Ю.С.Т. иск по сметки,
квалифициран от първоинстанционния съд по чл. 31, ал. 2 ЗС, за заплащане на
обезщетение за лишаване от ползване на делбения имот според правата му за
периода от 20.10.2013 г. до 20.10.2016 г.
Решението е постановено при участието във втората фаза на делбата на К.Б.И., ЕГН **********, като трето лице-помагач на
ищеца В.С.И..
Срещу
така постановеното първоинстанционно решение е подадена въззивна жалба от
съделителя В.С.И. и третото лице-помагач К.Б.И., чрез адв. Р. Т., в която се
излагат съображения за незаконосъобразност и неправилност на същото в частта в
която е уравнен делът на В.С.И. в пари, в частта, в която е отхвърлен
предявеният от В.С.И. срещу Г.Т.В. и Ю. С.Т. иск по чл. 31, ал. 2 ЗС, както и в
частта, в която В.И. е осъден да заплати на Г.В. сумата от 57,14 лв.,
представляваща направени разноски по делото. Навеждат се доводи, че в
обжалваното решение при уравняване на дяловете на съделителите в пари Г.В. е
осъдена да заплати на В.И., който вече не е собственик на 10/48 ид. ч. от
делбения имот, сума в размер на 10 458,34 лв., като не е отразено, че К.И.
следва да получи тази сума като приобретател и настоящ собственик на същите
идеални части. Изтъква се, че ако имотът бъде поставен в дял на друг съделител,
приобретателят има право да получи дължимите за уравнение на дяловете суми,
присъдени на прехвърлителя. На следващо място се сочи, че съдът неправилно е
отхвърлил предявеният от В.С.И. срещу Г.Т.В. и Ю. С.Т. иск по чл. 31, ал. 2 ЗС,
тъй като по делото е доказано, че В.И. е бил лишен от правото си да ползва
процесния имот. Изтъква се, че с исковата молба от 20.10.2016 г. Г.В. е
уведомена надлежно с писмено поискване, че лишеният от възможността да ползва
общата вещ съсобственик В.И. желае да получи обезщетение за ползата, от която е
лишен. Твърди се, че с получаване на исковата молба възниква задължението за
заплащането му и ответната страна изпада в забава. На следващо място се
посочва, че съдът незаконосъобразно е осъдил В.И. да заплати на Г.В. сумата от
57,14 лв., представляващи направени разноски по делото, а не са присъдени
сторените от В.И. и К.И. разноски, чието плащане е доказано с представени по
делото платежни документи. Твърди се, че предявеният иск от В.И. е уважен и
следва да се присъдят и направените от него разноски, а и съгласно чл. 355 ГПК
страните следва да заплатят разноските съобразно стойността на дяловете си.
Иска
се от съда да отмени обжалваното решение, като се произнесе с решение с което
да осъди Г.Т.В. да заплати на К.Б.И. в качеството му на приобретател на 10/48
ид.ч. от делбения имот сумата от 10 458,34 лв., ведно със законната лихва
до окончателното ѝ изплащане, да уважи предявения иск по чл. 31, ал. 2 ЗС
за заплащане на обезщетение за лишаване от ползване на делбения имот на В.И. в
размер на 100,00 лв. месечно за периода от 20.10.2016 г. – датата на подаване
на исковата молба, до 21.03.2019 г. – датата на която В.И. прехвърля на К.И.
10/48 ид. ч. от делбения имот, както и на К.И. в размер на 100,00 лв. месечно
за периода от 21.03.2019 г. – датата на която В.И. прехвърля на К.И. 10/48 ид.
ч. от делбения имот, до влизане на решението в законна сила. Претендират се и
разноски за двете съдебни инстанции.
С
въззивната жалба не се правят доказателствени искания за събиране на
доказателства от въззивната инстанция.
Съделителят
Г.Т.В. също е подала въззивна жалба срещу първоинстанционното решение в частта,
в която е определен размерът на дължимото парично уравнение при извършване на
делбата чрез възлагане на допуснатия до делба имот, в частта, в която е
определена стойността на подобренията, извършени от Г.Т.В. в делбения имот,
които останалите съделители следва да ѝ заплатят, в частта, в която е
осъдена да заплати държавна такса върху притежавания от нея дял в делбеното
имущество в размер на 301,00 лв. и в частта, в която са ѝ присъдени
разноски по присъединените искове, като всеки съделител е осъден да ѝ
заплати сума в размер на 57,14 лв. Излагат се съображения, че в обжалваните му
части решението е неправилно, необосновано, постановено в противоречие на
материалния закон и при съществено нарушение на процесуалните правила. Навеждат
се доводи, че районният съд неправилно е определил размера на дължимото парично
уравнение, тъй като същото изцяло е базирано на заключението на вещото лице по
изготвената съдебно-техническа експертиза, което е необосновано и своевременно
оспорено от жалбоподателя и е поискано от него да бъде допусната повторна или
тройна съдебно-техническа експертиза, като в нарушение на процесуалните правила
съдът е оставил без уважение това искане. Твърди се, че имуществото, предмет на
делба следва да се остойности според действителната му пазарна цена към момента
на извършване на делбата, като ако решението на първоинстанционния съд е
обжалвано само в частта за дължимото парично уравнение, то следва да бъде
определено според стойността на делбеното имущество към датата, на която се е
погасило правото на въззивно обжалване за всички съделители, което може да се
определи чрез изслушване на съдебно-техническа експертиза от въззивната
инстанция. Сочи се, че за въззивната инстанция възниква задължение да допусне
такава експертиза, когато от посочения релевантен момент е изминал значителен
период от време, като задължението възниква винаги, когато във въззивната жалба
е направено оплакване, че определеното парично уравнение не съответства на
действителната пазарна стойност на делбеното имущество. Излагат се подробни
съображения за неправилността и необосноваността на изслушаната и приета от
първоинстанционния съд съдебно-техническа експертиза, както и за
неприложимостта на използваните от вещото лице методи за оценка на имота, които
са довели до нереалност и силна завишеност на формираната крайна оценка.
На
следващо място се навеждат доводи, че районният съд незаконосъобразно и в
разрез със събраните по делото доказателства е приел, че подобренията в
делбения имот са извършени при противопоставяне на останалите съсобственици,
когато е приложима разпоредбата на чл. 59 ЗЗД, при която от тях се дължи
по-малката сума между обедняването и обогатяването. Твърди се, че подобренията
извършени от жалбоподателката със съгласието на останалите съсобственици, като
в случая следва да е приложима разпоредбата на чл. 30, ал. 3 ЗС и съответно
следва да бъдат присъдени действително извършените разходи, а не увеличената
стойност на имота. Посочва се и че заключението на вещото лице по назначената
от първоинстанционния съд съдебно-техническа експретиза е необосновано и
неправилно относно стойността на извършените подобрения, като същата е
занижена, не отговаря на пазарната им стойност и не става ясно към кой момент
са оценени те и дали посочената в експертизата стойност е актуалната пазарна
такава към настоящия момент или отразява стойността им към момента на
извършването им.
Иска
се от въззивния съд да отмени първоинстанционното решение в обжалваните му
части и да постанови друго, с което да определи парично уравнение на всеки един
от останалите съделители на база реална пазарна оценка на делбения имот, да
бъдат осъдени останалите съделители да заплатят стойността на извършените от
жалбоподателката подобрения, като бъдат присъдени действително извършените
разходи, а не увеличената стойност на имота. Претендират се и разноски за двете
съдебни инстанции, както и определяне на по-ниска държавна такса при определяне
на по-ниска пазарна стойност на делбения имот.
В
срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на жалбата на съделителя Г.Т.В.
от съделителя В.С.И. и третото лице-помагач К.Б.И., чрез адв. Р. Т., в който се
изразява становище за неоснователност на същата. Излагат се съображения, че
заключението на допуснатата пред първоинстанционния
съд съдебно-техническа експертиза е справедливо и изчерпателно, а повторната
или тройна съдебно-техническа експертиза се явява излишна и ще утежни
положението на съделителите с допълнителни разноски. Изтъква се, че правилно
първоинстанционният съд е приел, че подобренията са извършени при
противопоставяне на останалите съсобственици, като съделителят В.С.И. не е
давал съгласието си за извършването им от Г.Т.В. и разпоредбата на чл. 30, ал.
3 ЗС не е приложима. Иска се от въззивния съд да остави жалбата без уважение.
С
Допълнително решение № 76/05.02.2020 г., постановено по гр. дело № 4237/2016 г.
по описа на Районен съд – Враца, Районен съд – Враца е допълнил диспозитива на
Решение № 623/10.07.2019 г., постановено по гр. дело № 4237/2016 г. по описа на
Районен съд – Враца, като е отхвърлил предявените от Г.Т.В., ЕГН **********
искове за присъждане в нейна полза на направени в делбения имот подобрения в
останалата част до пълния претендиран размер от 11 300,00 лв.
С
Определение № 874/05.05.2020 г., постановено по гр. дело № 4237/2016 г. по
описа на Районен съд – Враца, Районен съд – Враца е допълнил Решение №
623/10.07.2019 г., постановено по гр. дело № 4237/2016 г. по описа на Районен
съд – Враца, в частта за разноските, като е осъдил останалите съделители да
заплатят на съделителя В.С.И. сторените от него разноски и е отхвърлил искането
на третото лице-помагач К.Б.И. за присъждане на разноски по делото.
Жалбите
са процесуално допустими като са подадени в рамките на законоустановения срок
по чл. 263, ал. 1 ГПК, от лица с правен интерес и срещу обжалваем съдебен акт.
За
да се произнесе по основателността на жалбите, настоящият съдебен състав взе
предвид следното:
С
оглед оплакванията във въззивните жалби съдът намира, че предметът на въззивно
обжалване е решението на първоинстанционния съд в частта досежно дължимото
парично уравнение от съделителя, в чийто дял е поставен делбения имот, както и
в частта относно съединените във втората фаза на делбеното производство искове
по сметки. В частта досежно способа за извършване на делбата първостепенният
съдебен акт не е обжалван и е влязъл в законна сила, поради което е недопустимо
въззивният съд да преразгледа начина на извършването ѝ, като последица от
зададения с въззивните жалби ограничен предмет на произнасяне.
С
протоколно определение от 19.04.2019 г. първоинстанционният съд на основание
чл. 346 ГПК, във вр. с чл. 59 ЗЗД е приел за разглеждане направеното от
съделителя Г.Т.В. искане по сметки за извършени от нея с лични средства и труд
подобрения на обща стойност 11 300,00 лв. Приел е за разглеждане и искането с
правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС от съделителя В.С.И. против Г.Т.В. и Ю.С.Т.
солидарно да му заплатят обезщетение за ползване на имота в размер на пазарния
наем за периода от 20.10.2013 г. до окончателното му присъждане в размер на
100,00 лв. месечно.
С
Определение № 480/03.08.2020 г. по
в.гр.д.№ 317/2020 г. въззивният съд е оставил без движение производството
по делото, тъй като е констатирал, че са налице нередовности при предявяване на
исканията по сметки от Г.Т.В., поради което на съделителя са дадени подробни
указания за отстраняването им.
Постъпила
е молба вх. № 260014/11.08.2020 г., с която съделителят В. е конкретизирала
периода на извършване на посочените в молба вх. № 4444/22.03.2019 г. ремонтни работи, дейности по поддръжка и
трайни насаждения; пояснила е, че за всяка една дейност е уведомявала другите
съделители, като от тяхна страна не е получавала отказ или несъгласие. Уточнила
е, че част от тях са извършени за запазване на имота, а друга част за
облагородяването му /почистване на дворното място, ежегодна резитба на асми,
засаждане на плодни дръвчета/.
Предвид
извършените от съделителя В. уточнения на претенциите с молба вх. №
260014/11.08.2020 г., и изложените в нея твърдения, че част от ремонтните
работи, дейности по поддръжка и трайни насаждения са направени за
облагородяване на имота /почистване на дворното място, ежегодна резитба на
асми, засаждане на плодни дръвчета/, както и че същите са направени със
знанието и без противопоставянето на останалите съсобственици, а за останалата
част от тях липсват твъдения, че представляват полезни разноски, поради което
се достига до извода, че тези претенции обхващат необходими разноски за
запазване на недвижимия имот, настоящият съдебен състав с Определение №
260024/20.08.2020 г. прие, че предявените от съделителя Г.В. искания по чл. 346 ГПК, са две групи:
1.
Искания за необходими разноски с правно основание чл. 30, ал. 3 ЗС:
- Ремонт на покрива, изразяващ се в отстраняване на повреди в носещата
конструкция на покрива и подмяна на керемиди на стойност 3 000,00 лв.;
- Ежегодна поддръжка и ремонт на дограмите в къщата, изразяваща се в смяна на
счупени стъкла, ремонт на повредени брави, боядисване на врати и черчевета на
стойност 1 200,00 лв.;
- Ежегодна поддръжка и ремонт на ВиК частите /подмяна на кранове на батерии,
нови части/ на стойност 220,00 лв.;
- Поддръжка на външна тоалетна – 11 пъти извършено почистване на шахтата с
помощта на наета механизация на стойност 880,00 лв.;
- Ремонт на ограда към съседите И. и Т. Д. – 1 топ телена мрежа и дървени
колци на стойност 300,00 лв.
2.
Искания за полезни разноски /подобрения/ с правно основание чл. 61, ал. 2 ЗЗД:
- Засаждане на трайни насаждения – 4 плодни дръвчета и 5 лози на стойност
1 200,00 лв.;
- Поддръжка на дворното място и обработка два пъти годишно на стойност
1 400,00 лв.;
- Изграден асмалък от 30 метални тръби на стойност 1 500,00 лв.;
- Изграждане на 2 бр. бетонни алеи с обща дължина около 10 м. и ширина 1 м.
на стойност 600,00 лв.;
- Изграждане на две стопански постройки с обща квадратура около 4 кв.м.,
изградени от тухли и водоустойчив шперплат и ламарина за покрив на стойност
1 000,00 лв.
След
като обсъди събраните пред двете съдебни инстанции доказателства, настоящият
съдебен състав приема за установено от фактическа страна следното:
С
Решение № 172/04.01.2019 г. по гр.д. № 4748/2017 Върховният касационен съд е
отменил въззивно решение № 216/18.07.2017 г., постановено от Врачанския окръжен
съд по в.гр.д. № 220/2017 г., с което е потвърдено решението на
първоинстанционния съд, с което е отхвърлен предявеният от В.С.И. иск за делба
на поземлен имот с идентификатор 12259.1026.135 по кадастралната карта на гр.
Враца, с адрес: гр. ***, целият с площ от 298 кв.м., трайно предназначение на
територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до
10м./, ведно с построената в имота жилищна еднофамилна сграда с идентификатор
12259.1026.135.1 със застроена площ от 58 кв.м. и е допусната съдебна делба на
същия имот между съделителите В.С.И., ЕГН **********,***, Г.Т.В., ЕГН: **********,***,
Л.М.Г., ЕГН **********,***, М.М.Л., ЕГН **********,***, С.П.К., ЕГН **********,***,
К. П. Н., ЕГН **********,***, С.С.И., ЕГН **********,*** и Ю.С.Т., ЕГН **********,***,
при квоти 10/48 идеални части за В.С.И., 10/48 идеални части за С.С.И., 10/48
идеални части за Ю.С.Т., 6/48 идеални части за Г.Т.В., 3/48 идеални части за Л.М.Г.,
3/48 идеални части за М.М.Л., 3/48 идеални части за К. П. Н. и 3/48 идеални
части за С.П.К..
В
хода на производството е починал съделителят К. П. Н. и на негово място са
конституирани на основание чл. 227 ГПК наследниците му К.П.П., ЕГН: **********,***
и Е.К.П., ЕГН: **********,***.
От
договор за покупко-продажба на наследствени права от 21.03.2019 г., е видно, че
съделителят В.С.И. е продал на К.Б.И., ЕГН: **********,***, наследствените си
права, представляващи съвкупност от права и задължения, оставени от
наследодателите Х.Г. В. /Т./, починала на 02.05.1995 г. и С. Т.И., починал на
06.07.1997 г. за сумата от 1 700,00 лв., която сума купувачът К.И. е изплатил
на адв. Р. Т. за адвокатски хонорари, които продавачът В.И. дължи на адв. Р. Т..
Договорът е сключен в писмена форма с нотариална заверка на подписите на
страните.
С
Нотариален акт от 21.03.2019 г. № 116, том I, рег. № 1915, дело № 88 от 2019 г. К.Б.И., ЕГН: **********,
с пост. адрес: *** е признат за собственик по покупко-продажба на наследствени
права и други документи на 10/48 идеални части от поземлен имот №
12259.1026.135 по кадастралната карта и регистри на гр. Враца, одобрени със
Заповед № РД-18-43/16.09.2005 г. на изп. директор на АК, с адрес: гр. ***, с
площ от 280 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана и начин
на трайно ползване: ниско застрояване /до 10м./, номер по предходен план:
1719/208/, кв. 5, при съседи: 12259.1026.251, 12259.1026.134 и 12259.1026.136,
заедно с 10/48 идеални части от построената в имота сграда № 12259.1026.135.1
със застроена площ от 58 кв.м., на един етаж, с предназначение: жилищна
сграда-еднофамилна, заедно със съответните идеални части от общите части и от
правото на строеж върху мястото.
С
протоколно определение от 31.05.2019 г. първоинстанционният съд е допуснал
встъпване на К.Б.И. в процеса като трето лице помагач на В.С.И..
С
Нотариален акт от 27.07.2020 г. № 61, том II, рег. № 2842, дело № 142/2020 г. съделителят Ю.С.Т. е
продал на Г.Т.В. притежаваните от него 10/48 идеални части от съсобствения му с
купувачката недвижим имот: поземлен имот № 12259.1026.135 по кадастралната
карта и регистри на гр. Враца, одобрени със Заповед № РД-18-43/16.09.2005 г. на
изп. директор на АК, с адрес: гр. ***, с площ от 280 кв.м., с трайно
предназначение на територията: урбанизирана и начин на трайно ползване: ниско
застрояване /до 10м./, номер по предходен план: 1719/208/, кв. 5, при съседи:
12259.1026.251, 12259.1026.134 и 12259.1026.136, ведно с 10/48 идеални части от
построената в имота сграда № 12259.1026.135.1 със застроена площ от 58 кв.м.,
на един етаж, с предназначение: жилищна сграда-еднофамилна, за сумата от 1
557,00 лв.
По
делото е разпитан като свидетел А. И. С. – син на Г.Т.В., от показанията на
който се установява, че след смъртта на баба му през 1995 г., в процесния имот през 1997 г.
заживели майка му и баща му, където заварили вуйчо му С. и неговите двама
синове. Свидетелят изяснява, че имотът е бил в окаяно състояние и не бил
поддържан, а от 1997 г. подобрения в него започнали да извършват той, баща му и
майка му. От показанията му се установява, че те направили частичен ремонт на
покрива, подменили около 100 цигли, тъй като половината от циглите били
счупени, а капаците не били измазани, иззидали комина, който бил паднал,
изградили бетонова пътека от къщата към входната врата на парцела откъм
улицата, изградили две стопански постройки зад къщата – за гледане на животни и
за склад, направили асмалък от тръби, насадили две-три лози пред къщата, както
и четири овощни дръвчета, от които се хванали само две – круша и череша,
направили ограда към съседния имот, като поставили 6-7 дървени колове и опънали
един топ мрежа, в къщата поръчали и направили плот за мивка, пред къщата
изградили външна чешма, почиствали външната тоалетна четири-пет пъти, по
отношение на дограмата сменили няколко стъкла, които били счупени, боядисали
черчеветата, вратата на стаята, в която живее майка му, както и самата стая,
поддържали двора. Според свидетеля разноските за тези дейности са били поети от
тях.
Съдът счита, че свидетелските
показания за извършените необходими
разноски и подобрения следва да бъдат
кредитирани, тъй като същите се подкрепят напълно от заключенията на експертите
по назначените СТЕ пред първоинстанционния и въззивния съд.
Пред
двете съдебни инстанции са изслушани и приети заключения на съдебно-технически
експертизи.
Според
заключението на вещото лице по назначената от първоинстанционния съд
съдебно-техническа експертиза средната пазарна стойност на поземления имот с
построената в него еднофамилна жилищна сграда е 50 200,00 лв., като имотът е
неподеляем съгласно квотите на съделителите. Вещото лице е определило
стойността на дела на всеки от съделителите при изведената пазарна стойност на
имота. С експертизата е определена и средната пазарна наемна цена на имота за
периода от 21.10.2016 г. до 15.06.2019 г. По
претендираните от съделителя В. подобрения на имота вещото лице е установило,
следното: ремонтът на покрива е включвал смяна на керемиди – около 80 броя,
подмяна на около 10 броя капаци, нова варовоциментова мазилка по капаци,
основен ремонт на комин и частична подмяна на дървена конструкция, които
дейности са извършени около 2000 г.; извършена е поддръжка, изразяваща се в
подмяна на стъкла на прозорци в коридор и една стая, подмяна на брава на врата
на една стая и на входната врата; извършен е частичен ремонт на ВиК мрежата в
имота и подмяна на две канели – в кухня и външна чешма; по претендираното
извършване на поддръжка на външна тоалетна е констатирано, че същата е в много
лошо състояние; наличните трайни насаждения в имота са череша на около 5 г.,
праскова на около 5 г., слива на около 4 г., лози – асми – 1 брой виола на
около 50 г., 1 брой липовка на около 10 г., 3 броя виола на около 10 г.; за
претендираната извършена поддръжка на дворното място и обработка два пъти
годишно вещото лице е отразило, че към момента на огледа дворното място е неподдържано,
като за минал период приема, че е извършена поддръжка; изграден е асмалък в
периода на 2012 г. от съединени метални тръби с дължина на тръбата 2 метра – 44
броя на Н-2 метра от носеща метална тръбна конструкция и основа за асмите
конструкция от тел; реализирана е ограда по източната гранична линия на имота,
изпълнена от оградна мрежа с Н 160 см, монтирана на 7 броя дървени колове, с
дължина на оградата 20 м.; изградена е бетонна настилка от входната порта на
двора до пред жилищната сграда; реализирани са две стопански постройки в
периода на 2000 г. като достроени до стена на жилищната сграда – тип барака с
размери 5 м./1,80 м. и средна височина 1,80 м., изпълнена е от една страна
тухлена зидария, неизмазана, дограма дървена саморъчна изработка, покрив от
ламарина и под от бетон. Изчислена е и
пазарната стойност на заявените от Г.Т.В. подобрения в имота в общ размер на 4
595,00 лв.
Пред
въззивния съд е допусната и приета повторна съдебно-техническа експертиза с
предмет стойността на делбеното имущество към датата, на която се е погасило
правото на въззивно обжалване за всички съделители, както и стойността, изчислена по
средни пазарни цени към момента на извършване на претендираните от съделителя В.
извършени необходими разноски за запазване на имота и подобрения, както и увеличението
на пазарната стойност на имота вследствие на претендираните извършени
подобрения.
От
заключението на вещото лице се установява, че действителната пазарна цена на
делбения недвижим имот – поземлен имот с построената в него жилищна сграда към
датата, на която се е погасило правото на въззивно обжалване за всички
съделители – 30.08.2019 г. е 40 860,00 лв. Посочено е, че жилищната сграда не е
в добро състояние, старо строителство, без съвременни настилки и облицовки,
като едната стая от двете спални помещения не може да се ползва по
предназначение, тъй като е паднал част от тавана, няма вътрешна баня и
тоалетна. Експертът посочва, че претендираните ремонтни работи и дейности по
поддръжка, описани в подадената от съделителя Г.В. молба вх. № 4444/22.03.2019
г. и направени към нея уточнения с молба вх. № 260014/11.08.2020 г. съществуват
към настоящия момент. Вещото лице установява, че стойността, изчислена по
средни пазарни цени с включени средства за материали и труд за: ремонт на
покрива; ежегодна поддръжка и ремонт на дограмите в къщата /подмяна и
боядисване/; ежегодна поддръжка и ремонт на ВиК частите /подмяна на кранове на
батерии, нови части/; поддръжка на външна тоалетна и ремонт на ограда към
съседите сем. Д. възлиза на 3 307,00 лв. Посочено е, че стойността, изчислена
по средни пазарни цени /средства и труд/ за: поддръжка на дворното място и
обработка два пъти годишно; изграден асмалък от 30 метални тръби; изграждане на
2 бр. бетонни алеи; изграждане на две стопански постройки с обща квадратура 4
кв.м., възлиза на 1 402,00 лв. Вещото лице установява, че пазарната стойност на
имота е увеличена с наличието на асмалък и с изградените бетонови алеи с обща
стойност 795 лв. Според него дворното място не би представлявало интерес като
място за производство, по-разпространения начин на ползване е затревено, а не
като поддържано място за обработка. Вещото лице посочва, че съществуват 3 от
описаните 4 броя трайни насаждения – едното дърво – слива, според собствениците
е изрязано при изграждане на нова масивна ограда на съседите, лозите
съществуват на място, като 4 бр. плодни дръвчета и 5 бр. лози, описани в
подадената молба от 22.03.2019 г. и уточненията с молба от 11.08.2020 г. са с
пазарна стойност 310,00 лв. Отразено е, че пазарната стойност
на целия имот към настоящия момент е увеличена с целия размер на трайните
насаждения, които са част от подобренията на терена. В експертизата е
определена поотделно и пазарната стойност на всяка от ремонтни работи, дейности
по поддръжка и трайни насаждения.
В
съдебно заседание
пред въззивната инстанция вещото лице е
уточнило, че има две подобрения – поддържането на терена с обработка на земя и
боядисване на дограмата, които не са били включени в предишната експертиза.
Настоящият съдебен
състав намира, че при постановяване на съдебното решение следва да бъде взета
предвид оценката на делбения недвижим имот – поземлен имот, както и на
построената в имота жилищна еднофамилна сграда, дадена в заключението на изслушаната
пред въззивната инстанция съдебно-техническа експертиза. Съображенията за това
са, че повторната съдебно-техническа
експертиза е допусната от въззивния съд с мотива, че тъй като решението на
първоинстанционния съд е обжалвано в частта за дължимото парично уравнение /чл.
349, ал. 5 ГПК/, то следва да бъде определено според стойността на делбеното
имущество към датата, на която се е погасило правото на въззивно обжалване за
всички съделители. В този случай въззивната инстанция е длъжна да допусне изслушване
на експертиза за установяване на действителната пазарна цена на имуществото,
предмет на делбата, към релевантния момент – датата, към която се е
преклудирало правото на въззивно обжалване за всички съделители. Такова
задължение въззивната инстанция има поради суспензивния ефект на въззивната
жалба, в упражнение на правомощията си на инстанция по същество /чл. 235, ал. 3 ГПК/ и поради необходимостта от специални знания за изясняване на въпроса /чл.
195, ал. 1 ГПК/. Задължението възниква, когато от релевантния момент /датата на
настъпилата преклузия по правото на въззивно обжалване за всички съделители/ е
изминал значителен период от време. Чл. 349, ал. 5 ГПК е императивна правна
норма, която провежда в делбеното производство материалноправния принцип на
забрана за неоснователно обогатяване. Задължението на въззивната инстанция
възниква и винаги когато във въззивната жалба е направено оплакване, че
определеното парично уравнение не съответства на действителната /пазарната/
стойност на делбеното имущество /в този смисъл решение №67/24.03.2016г. по гр.д.№5264/2015г. на Първо ГО на ВКС/.
Настоящият случай е именно такъв – във въззивната жалба, подадена от съделителя
Г.Т.В., са наведени оплаквания, че определеното парично уравнение не съответства
на действителната /пазарната/ стойност на делбеното имущество, а в
експертизата, приета от въззивната инстанция, е определена тази стойност именно
към момента, в който се е погасило правото на въззивно обжалване за всички
съделители – 30.08.2019 г.
Съдът
приема, че следва да бъдат взети предвид и стойностите, изчислени по средни пазарни цени към
момента на извършване, на претендираните от съделителя В. извършени необходими
разноски за запазване на имота и подобрения, както и увеличението на пазарната
стойност на имота вследствие на претендираните извършени подобрения, дадени в заключението на изслушаната пред въззивната
инстанция съдебно-техническа експертиза. Това е така, тъй като в заключението
на съдебно-техническата експертиза, изслушана пред първата инстанция, всички те
са определени общо като подобрения в имота и не са разграничени извършените
необходими разноски и осъществените полезни такива, както и на вещото лице не е
била поставяна задача да определи увеличена ли е пазарната стойност на имота към
настоящия момент вследствие на извършването на подобренията и ако е увеличена –
в какъв размер.
Съдът намира заключението, дадено пред въззивната
инстанция, за обективно, компетентно изготвено и отговарящо на задачите,
поставени от въззивния състав. Неоснователни са доводите в подадената
молба-възражение вх. № 260989/03.02.2021 г. от съделителя Л.М.Г. и изложените в
съдебно заседание от пълномощника на съделителя Г.Т.В. за неговата неправилност
и немотивираност. Следва да се отбележи, че вещото лице е определило средната пазарна стойност на имота, като е го е посетило
два пъти, съобразило е местонахождението
му, основните му характеристики, състоянието му към момента на оценката в
сравнение с други подобни имоти на пазара към проверявания момент. Използвало е
метода на вещната стойност и сравнителния метод, като е приело отношение на
двата метода 50:50, тъй като сградата не е в добро състояние и методът на вещна
стойност влияе съществено върху крайната пазарна цена. В съдебно заседание
експертът се е обосновал, че пазарната цена е занижена, тъй като една от двете
стаи за обитаване в сградата е неизползваема, няма вътрешна баня и тоалетна и
имотът е разположен срещу бензиностанция, като има непрекъснат поток от автомобили.
Посочил е, че стойността на целия имот зависи от стойността на терена, като
същата се занижава поради пазарната стойност на сградата, тъй като половината
от нея е невъзможна за обитаване. Вещото лице при определяне на оценката на имота е взело предвид всички понижаващи и повишаващи цената фактори.
По отношение на възражението на пълномощника на съделителя Г.Т.В., че водещи
при определяне на стойността на имота е следвало да бъдат цените, на които
съделителите В.С.И. и Ю.С.Т. са извършили разпоредителни сделки със своите
идеални части от него, съдебният състав намира същото за несъстоятелно, тъй
като цената по договорите за покупко-продажба се определя от съконтрахентите по
тях, зависи изцяло от волята им и обстоятелствата, които самите те са
съобразили при договарянето ѝ, като не следва да бъде приемана за
релевантна при определянето на средната пазарна цена на имота. Още повече, че
съделителят В.С.И. е извършил разпореждане с наследствените си права като цяло,
а не само с притежаваната от него идеална част от делбения имот. Оценкатана вещото лице трябва
да бъде изготвена въз основа на правна, техническа и икономическа информация, лични
наблюдения и измервания, както и друга достъпна за целта информация, които фактори то е анализирало и съобразило в
настоящият случай.
Неоснователно
е и възражението на пълномощника на съделителя Г.Т.В., че не
ѝ е дадена възможност да зададе въпроси към вещото лице. В протокола от
открито съдебно заседание от 05.02.2021 г. изрично е записано, че същата няма
въпроси към експерта във връзка с изготвената експертиза.
По горните съображения съдът не намира основание да не
кредитира заключението на назначената пред въззивния съд съдебно-техническа
експертиза, като приема, че не възниква съмнение относно правилността му.
При
така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
По
уравнението на дяловете на съделителите вследствие поставяне на делбения имот в
дял на съделителя Г.Т.В.:
При средна
пазарна цена на имота от 40 860,00 лв. следва да се приеме, че съделителят Г.Т.В., в чийто дял е поставен делбеният имот, съобразно дела
ѝ в съсобствеността /6/48 идеални части/ и като се вземе предвид
придобиването от нея по силата на договор за покупко-продажба на притежаваните
от съделителя Ю.С.Т. 10/48 идеални части от съсобствения недвижим имот, има дял в имуществото на
стойност 13 620,00 лв. /16/48 от 40 860,00 лв./. Следователно, имуществото, което тя получава при поставянето на имота в неин дял, с
което се превишава стойността на дела ѝ, е на стойност 27 240,00 лв.
Съобразно
дяловете на останалите съделители, съделителят Г.Т.В.,
в чийто дял е поставен делбеният имот, следва
да заплати в шестмесечен срок от влизане на решението в сила суми за уравнение на дяловете както следва: 8 512,50 лв. /10/48 от 40 860,00 лв./ на съделителя В.С.И., които следва да бъдат изплатени
на К.Б.И.; 8 512,50 лв. /10/48 от 40 860,00 лв./ на съделителя С.С.И.;
2 553,75
лв. /3/48 от 40 860,00 лв./ на съделителя Л.М.Г.; 2 553,75 лв. /3/48 от 40 860,00 лв./ на съделителя М.М.Л.;
2 553,75 лв. /3/48 от 40 860,00 лв./ общо на наследниците на съделителя К. П. Н., конституирани в производството – К.П.П. и Е.К.П.
и 2 553,75
лв. /3/48 от 40 860,00 лв./ на съделителя С.П.К..
На съделителя Ю.С.Т. не следва да бъде присъждана сума за уравнение на дела му, тъй като
същият се е разпоредил с него по силата на договор за покупко-продажба в полза
на съделителя, в чийто дял е поставен делбения имот – Г.Т.В..
Обжалваното първоинстанционно
решение следва да бъде отменено в частите, в които са присъдени суми на
съделителите С.С.И., Л.М.Г., М.М.Л., наследниците на съделителя К. П. Н.,
конституирани в производството – К.П.П. и Е.К.П. и С.П.К. за уравнение на дяловете им над горепосочените размери, както и в частта,
в която на съделителя Ю.С.Т. е присъдена сума за уравнение на дела му.
По отношение
на възражението, наведено във въззивната жалба на съделителя В.С.И. и третото лице-помагач К.Б.И., че с
обжалваното решение при уравняване на дяловете на съделителите в пари Г.В. е
осъдена да заплати на В.И., който вече не е собственик на 10/48 ид. ч. от
делбения имот, сума в размер на 10 458,34 лв., като не е отразено, че К.И.
следва да получи тази сума като приобретател и настоящ собственик на същите
идеални части, настоящият съдебен състав намира същото за основателно.
Съображенията за това са слредните:
Когато някой от съделителите прехвърли своя дял от съсобствения имот
след предявяването на иска за делба, но преди приключване на първата фаза на
делбеното производство, съдът е длъжен от материалноправна гледна точка да
вземе предвид това разпореждане с оглед задължението си да извърши делбата
между лицата, имащи качеството съсобственици към момента на постановяване на
решението, в какъвто смисъл е разрешението, възприето в постановеното по реда
на чл. 290 и сл. ГПК решение № 165/10.06.2011 г. по гр. д. № 1337/2010 г. на II
ГО на ВКС. Прехвърлителят в тази фаза на делбеното производство не участва като
процесуален субституент на приобретателя.
След като решението по допускане на делбата влезе в сила, то обвързва
съгласно чл. 297, чл. 298 и чл. 299 ГПК както страните и техните
правоприемници, така и съда, който го е постановил и всички останали съдилища в
Република България. Решението по чл. 344, ал. 1 ГПК е задължително както
досежно имотите, допуснати до делба, така и досежно лицата, между които делбата
следва да бъде извършена. Само по общо съгласие на съделителите е допустимо
заместване във втората фаза на делбеното производство на съделител, чието право
на дял е признато с влязлото в сила решение по чл. 344, ал. 1 ГПК с лицето, на
което тази съответна идеална част от имота е била прехвърлена след влизане на
решението по допускане на делбата в сила, доколкото и спорове по приложението
на чл. 76 ЗН в тази фаза на делбата не могат да бъдат разглеждани. В този
смисъл досежно процесуалното заместване на съделител в т. 1 на Постановление на
Пленума на ВС № 4/30.10.1964 г. е прието, че няма основание разпоредбата на чл.
121 ГПК (отм.), аналогична на чл. 226, ал. 1 от сега действащия ГПК, да не се
прилага, когато в течение на делбеното производство някой от съделителите
прехвърли наследствените си права.
С оглед на особеностите на делбеното производство и на обстоятелството,
че след извършеното прехвърляне на права прехвърлителят участва в
производството като процесуален субституент на приобретателя, следва да се
приеме, че и във втората фаза на делбеното производство следва да бъдат
отчетени и съобразени материалноправните последици на извършеното разпореждане
с права, които са и съдебно признати-правото на дял на прехвърлителя от имота е
признато с влязлото в сила решение по допускане на делбата, т. е. извършено е
разпореждане с права, за които не съществува спор, че прехвърлителят е
притежавал към момента на разпореждането и за което разпореждане не е установена
забрана в нормативен акт /вписването на исковата молба за делба има само
защитно-оповестително действие/.
По разпореждане на закона /чл. 75, ал. 2 ЗН/ делбата следва да бъде
извършена с участието на всички лица, които притежават съответна идеална част
от вещното право, предмет на делбеното производство, тъй като целта на това
производство е ликвидиране състоянието на съсобственост. А съсобствеността не
може да бъде ликвидирана, ако правните последици на решението по извършване на
делбата не настъпят в правната сфера на действителния съсобственик, т. е. на
лицето, придобило вещни права върху идеална част от имота в хода на втората
фаза на делбеното производство.
Съгласно чл. 226, ал. 3 ГПК постановеното решение ще съставлява
пресъдено нещо и спрямо приобретателя, но ако в диспозитива на решението
извършеното в хода на втората фаза на делбеното производство прехвърляне не
бъде съобразено и отразено кому следва да бъде изплатена дължимата сума за
уравнение на дяловете в хипотеза на извършване на делбата по реда на чл. 349 ГПК или кой следва да участва при тегленето на жребий и да получи съответния
реален дял от допуснатото до делба имущество, както и кой разполага с
възможността да изкупи имота по реда на чл. 354 ГПК, и последиците от решението
по извършване на делбата не бъдат реализирани спрямо приобретателя на
съответната идеална част от съсобствения имот, ефектът по ликвидиране на
съсобствеността няма да настъпи. От силата на пресъдено нещо на решението по
извършване на делбата, вкл. досежно начина, по който делбата следва да бъде
извършена, досежно дължимите суми за уравнение на дяловете и разпределението на
имотите, са обвързани както участващите в производството като съделители лица и
така и приобретателят на съответната идеална част от имуществото, т. е. по
силата на закона по тези въпроси възниква обвързаност между съделителите и
приобретателя. И доколкото, както вече беше отбелязано, от съществено значение
за ликвидиране на съсобствеността и настъпването на правните последици от това
е изпълнението на решението по извършване на делбата, обстоятелството, че
прехвърлителят участва като съделител в качеството си на процесуален
субституент на приобретателя и обвързаността на приобретателя със силата на
пресъдено нещо на решението по извършване на делбата, следва да бъде отразено и
в диспозитива на последното /в този
смисъл Решение № 75 от 27.02.2012 г. на ВКС по гр. д. №
741/2011 г., II г. о., ГК/.
По изложените по-горе съображения обжалваното
решение
следва да бъде отменено в частта, в която
е присъдена сума за уравнение на дела на съделителя В.С.И., тъй като в
диспозитива му не е отразено наличието на извършеното след влизане в сила на
решението по допускане на делбата прехвърляне на наследствените му права и съответно на идеална част от съсобствения
имот на К.Б.И..
Във втората фаза на
делбеното производство В.С.И. участва като процесуален субституент на К.Б.И., приобретател на прехвърлените с договор за покупко-продажба
на наследствени права 10/48 идеални части от имота, предмет на делбата. Спрямо К.Б.И. решението по
извършване на делбата ще се ползва със сила на пресъдено нещо съгласно чл. 226,
ал. 3 ГПК, т. е. той има правото да получи дължимата сума за уравнение на дяловете.
По исканията
за необходими разноски с правно основание чл. 30, ал. 3 ЗС:
При
определяне правната квалификация на предявените искания по сметки, съдът
изхожда от индивидуализираното спорно право, очертано в обстоятелствената част
на молба вх. № 4444/22.03.2019 г., подадена от Г.Т.В.. Като взема предвид и направените
уточнения от съделителя В. с молба вх. № 260014/11.08.2020 г., и като отчита
липсата на твърдения, че тези строително-ремонтни работи представляват полезни
разноски, настоящият съдебен състав приема, че исканията по сметки за ремонт на
покрива, ежегодна поддръжка и ремонт на дограмите в къщата, ежегодна поддръжка
и ремонт на ВиК частите, поддръжка на външна тоалетна и ремонт на ограда са за
присъждане стойността на необходими разноски и правното основание, на което се
претендират, е чл. 30, ал. 3 ЗС.
За
уважаването на тези искания следва да бъде доказано само, че тези разноски са
предпазили вещта от развала, но не и дали са увеличили нейната стойност,
полезност или доходност. Достатъчно е да са били действително необходими и да
са употребени за нейното запазване и то с грижата на добър стопанин. Това важи
и когато съсобственикът, извършител на необходимите поправки, сам си служи с
цялата обща вещ, тъй като се касае до самото запазване на общия имот, до
съхранението на неговата стойност, дял от която имат и всички други
съсобственици /макар и да не използват пряко общия имот за задоволяване на свои
лични нужди/. Не е необходимо съгласието на останалите съсобственици и те
дължат възстановяване на направените разноски.
В
конкретния случай от събраните по делото гласни доказателства, както и от
заключенията на изслушаните по делото СТЕ се установи, че съделителят В.,
заедно със съпруга и сина си, е извършила описаните дейности, изразяващи се в частичен
ремонт на покрива, поддръжка и подмяна на стъкла на прозорци и брави; частичен
ремонт на ВиК мрежата в имота, поддръжка на външна тоалетна и ремонт на ограда.
Като взема предвид свидетелските показания, както и отразения в заключението на
СТЕ, назначена пред първоинстанционния съд, приблизителен период на построяване
на сградата – между 1961 г. и 1962 г., съдът намира, че с оглед възрастта на
тази постройка посочените строителни работи и дейности по поддръжка са били
необходими за запазването и използването на имота.
При
това положение настоящият съдебен състав намира, че претенциите за присъждане
на необходими разноски са основателни и следва да бъдат уважени. Заявената от съделителя В. претенция за
необходими разноски за частичен ремонт на покрива е в размер на 3 000,00
лв., а според изслушаното пред въззивната инстанция заключение на СТЕ
стойността на доказаните необходими разноски за него възлиза на 1 660,00 лв., поради което
претенцията следва да бъде приета за доказана до този размер. Заявената от
съделителя В. претенция за необходими разноски за поддръжка и ремонт на
дограмите в къщата, смяна на брави и боядисване е в размер на 1 200,00 лв., а
според изслушаното пред въззивната инстанция заключение на СТЕ стойността на
доказаните необходими разноски за тези дейности възлиза на 297,00 лв., поради което претенцията следва да бъде приета за
доказана до този размер. Заявената от съделителя В. претенция за необходими
разноски за поддръжка и ремонт на ВиК частите е в размер на 220,00 лв., а
според изслушаното пред въззивната инстанция заключение на СТЕ стойността на
доказаните необходими разноски за тези дейности възлиза на 140,00 лв., поради което претенцията следва да бъде приета за
доказана до този размер. Заявената от съделителя В. претенция за необходими
разноски за поддръжка на външна тоалетна е в размер на 880,00 лв., а според
изслушаното пред въззивната инстанция заключение на СТЕ стойността на
доказаните необходими разноски за тази дейност възлиза на 450,00 лв., поради което претенцията следва да бъде приета за
доказана до този размер. Според заключението на СТЕ стойността на доказаните
необходими разноски за ремонт на ограда, възлиза на 400,00 лв., но заявената от
съделителя В. стойност на този ремонт е в размер на 300,00 лв., като съдът
не може да присъди повече от поисканото.
При
изложените съображения, настоящият съдебен състав приема, че при посочен от
съделителя В. общ размер на направените необходими разноски от 5 600,00 лв., общият размер на
доказаните необходими разноски е 2 847,00
лв., от които според дяловете им в съсобствеността, дължимите от останалите
съделители суми са както следва: от съделителя В.С.И.,
които следва да бъдат заплатени от К.Б.И. – 593,12 лв. /10/48 от 2 847,00 лв./; от съделителя С.С.И. – 593,12 лв. /10/48 от 2 847,00 лв./; от
съделителя Л.М.Г. – 177,94 лв. /3/48 от 2 847,00 лв./; от съделителя М.М.Л. – 177,94 лв. /3/48 от 2 847,00 лв./;
от наследниците на съделителя К. П. Н., конституирани в производството – К.П.П. и Е.К.П.
общо – 177,94 лв. /3/48 от
2 847,00 лв./ и от съделителя С.П.К. – 177,94 лв. /3/48 от 2 847,00 лв./.
Ю.С.Т. не следва да бъде осъждан да
заплати сума за необходими разноски, тъй като същият се е разпоредил с дела си
по силата на договор за покупко-продажба в полза на съделителя, в чийто дял е
поставен делбения имот – Г.Т.В..
По
исканията за полезни разноски /подобрения/ с правно основание чл. 61, ал. 2 ЗЗД:
При определяне правната квалификация на тези искания по
сметки, съдът отчита твърденията, че тези строително-ремонтни работи, дейности
по поддръжка и трайни насаждения са били извършени за облагородяване на имота,
както и твърденията, че същите са
направени със знанието и без противопоставянето на останалите съсобственици. За
уважаването на претенциите съделителят В. следва да докаже, че е направила
разноски за посочените СМР, дейности по поддръжка и трайни насаждения, които са
довели до увеличаване стойността на имота, че същите са направени със знанието
и без противопоставянето на другите съсобственици, както и размера на
действително разходваните средства за извършването и увеличената стойност на
имота.
От свидетелските показания и заключенията на СТЕ се
установи, че съделителят В., заедно със съпруга и сина си, е извършила описаните дейности, изразяващи се в засаждане на трайни насаждения,
поддръжка и обработка на дворното място, изграждане на асмалък, изграждане на 2
бр. бетонни алеи и изграждане на две стопански постройки. Подобренията в съсобствения имот са извършени от Г.В. в качеството ѝ на държател на идеалните части на другите съсобственици,
с тяхното знание и без противопоставянето им, но не и с изричното им съгласие, защото по делото не е установено тя да е уведомявала другите
съделители за намерението си да прави ремонти, нито да е искала тяхното
предварително съгласие, като не са налице данни и за тяхното противопоставяне. Единствено в отговора на въззивната жалба, подаден от процесуалния
представител на съделителя В.С.И., се съдържат твърдения, че последният не е
давал съгласието си за извършването им, но това не означава, че той изрично се
е противопоставил. Предвид гореизложеното настоящата съдебна инстанция намира,
че правилната правна квалификация на така предявените искове по сметки е по чл. 61, ал. 2 ЗЗД, тъй като работата е била предприета и в собствен интерес на съделителя В., при което отговорността на другите съсобственици е до размера на обогатяването,
т. е. дължи се по-малката стойност между направените разходи и увеличената
стойност на имота.
В заключението на СТЕ,
допусната от въззивната инстанция, са посочени пазарните стойности на
строителните дейности, дейностите по поддръжка и трайните насаждения, както и
че пазарната стойност на имота е увеличена с наличието на асмалък и с
изградените бетонови алеи с обща стойност 795,00 лв., както и с целия размер та
трайните насаждения на стойност 310,00 лв., следователно стойността на делбения
имот се е увеличила с 1 105,00 лв. Видно от експертизата общата стойност на направените от съделителя В. разходи за подобренията е 2 072,00 лв.
При приложението на чл. 61, ал. 2 ЗЗД останалите
съделители дължат по-малката сума между
дела им от действително извършените разноски и увеличената стойност на дела им от
имота, т.е. в случая – увеличената
стойност на дела им от имота. При това
положение, с оглед притежаваните от останалите
съделители идеални части, припадащата им се част от увеличената стойност на имота е както следва: на съделителя В.С.И., които следва да бъдат заплатени от К.Б.И. – 230,21 лв.
/10/48 от 1 105,00 лв./; на съделителя С.С.И.
– 230,21 лв. /10/48 от 1 105,00 лв./; на съделителя Л.М.Г. – 69,06 лв. /3/48 от 1 105,00 лв./; на
съделителя М.М.Л. – 69,06 лв. /3/48 от 1 105,00 лв./; на наследниците на съделителя К. П. Н.,
конституирани в производството – К.П.П. и Е.К.П. общо – 69,06 лв. /3/48 от 1
105,00 лв./ и на съделителя С.П.К. – 69,06 лв. /3/48 от 1 105,00 лв./.
Първоинстанционният
съд се е произнесъл общо по всички заявени искания по сметки, без да направи
разграничение кои от разноските се претендират като необходими и кои като
полезни. За да присъди обаче в полза на съделителя В. квалифицираните от
въззивния съд като такива искания за полезни разноски, същият е приел оценката
им от заключението на назначената пред него съдебно-техническа експертиза,
според която тяхната стойност възлиза общо на 1 950,00 лв. Тъй като
решението в частта относно присъдените суми за подобрения от районния съд не е
обжалвано от останалите съделители, а само от съделителя, комуто се дължат те,
и с оглед забраната за reformatio in pejus /влошаване положението на
жалбоподателя/ при определянето на дължимите суми от останалите съделители за
извършените от съделителя В. подобрения въззивният съд следва да вземе предвид
приетия за доказан от Районен съд – Враца размер на тези подобрения, а именно
1 950,00 лв.
При това положение настоящият
съдебен състав приема, че при посочен от съделителя В. общ размер на
направените подобрения от 5 700,00
лв., общият размер на полезните разноски, които следва да ѝ бъдат
присъдени е 1 950,00 лв., от които
според дяловете им в съсобствеността, дължимите от останалите съделители суми
са както следва: от съделителя В.С.И., които следва да
бъдат заплатени от К.Б.И. – 406,26 лв.
/10/48 от 1 950,00 лв./; от съделителя С.С.И.
– 406,26 лв. /10/48 от 1 950,00 лв./; от съделителя Л.М.Г.
– 121,87 лв. /3/48 от 1 950,00 лв./;
от съделителя М.М.Л. – 121,87 лв.
/3/48 от 1 950,00 лв./; от наследниците на съделителя К. П. Н., конституирани в производството – К.П.П. и Е.К.П.
общо – 121,87 лв. /3/48 от 1 950,00
лв./ и от съделителя С.П.К. – 121,87 лв.
/3/48 от 1 950,00 лв./.
Ю.С.Т. не следва да бъде осъждан да заплати сума за подобрения, тъй
като същият се е разпоредил с дела си по силата на договор за покупко-продажба
в полза на съделителя, в чийто дял е поставен делбеният имот – Г.Т.В..
В
обобщение, въззивният съд приема, че предявените от съделителя В. искания по
сметки следва да бъдат уважени частично, като останалите съделители бъдат
осъдени да ѝ заплатят равностойността на своя дял от направените
необходими разноски за запазване на съсобствения имот, както и равностойността
на своя дял от направените в имота полезни разноски в посочените по-горе
размери. В останалата част до
пълните предявени размери исканията следва да бъдат отхвърлени като
неоснователни и недоказани.
С
обжалваната част от решението Районен съд – Враца е осъдил на основание чл. 59 ЗЗД останалите съделители да заплатят на съделителя Г.Т.В. извършените в имота
подобрения. С Допълнително решение № 76/05.02.2020 г., постановено по гр. дело
№ 4237/2016 г. по описа на Районен съд – Враца, Районен съд – Враца е допълнил
диспозитива на Решение № 623/10.07.2019 г., постановено по гр. дело № 4237/2016
г. по описа на Районен съд – Враца, като е отхвърлил предявените от Г.Т.В. искове
за присъждане в нейна полза на направени в делбения имот подобрения в
останалата част до пълния претендиран размер от 11 300,00 лв. Настоящият
съдебен състав намира, че в тази част решението, както и допълнителното решение
следва да бъдат отменени изцяло, като постановени в нарушение на материалния
закон и процесуалните правила. Районният съд се е произнесъл общо по
присъждането на всички заявени искания по сметки, без да направи разграничение
кои от разноските се претендират като необходими и кои като полезни, което е
довело и до неправилна правна квалификация на предявените искове. Така
допуснатите нарушения не могат да бъдат отстранени чрез частична отмяна или
обезсилване, тъй като в диспозитива на съдебния акт не са конкретизирани
поотделно исканията по сметките, а сумата е присъдена, съответно отхвърлена,
общо. Ето защо единственият начин да бъдат отстранени допуснатите
закононарушения е чрез цялостна отмяна на произнасянето по исканията по сметки
и постановяване на ново решение, с което претенциите за необходими и полезни
разноски бъдат уважени в посочените по-горе размери.
С
първоинстанционното решение Районен съд – Враца е осъдил останалите съделители
да заплатят на съделителя Г.Т.В. извършените в имота подобрения, като е
присъдил сумите, ведно със законната лихва от предявяване на искането –
22.03.2019 г. до окончателното ѝ изплащане. Настоящият съдебен състав
намира, че в тази част, в която е присъдена законна лихва, първоинстанционният съдебен
акт следва да бъдат обезсилен. Съдът не е бил сезиран с искане за присъждане на
законна лихва върху исканията по сметки. Тези искания представляват осъдителни
искове, като съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 2 ГПК обемът на дължимата
защита и съдействие се определя от страните и съдът дължи произнасяне в рамките
на заявената претенция. Ето защо настоящият съдебен състав приема, че в частта,
в която е присъдена непоискана законна лихва е допуснато съществено процесуално
нарушение - произнасяне по непредявена претенция и присъждане на повече от
поисканото, което води до недопустимост на съдебния акт в тази част.
По иска с
правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС:
Съгласно чл. 31, ал. 1 от ЗС всеки съсобственик има право да си служи с
общата вещ съобразно нейното предназначение и по начин, да не пречи на другите
съсобственици да си служат с нея според правата им. Когато общата вещ се
използва лично само от един или няколко съсобственици, а другите съсобственици
са лишени от възможността да я ползват и да си служат с нея, ползващият вещта
съсобственик дължи на останалите обезщетение в размер на ползите, от които ги е
лишил след поканата за това. Размерът на обезщетението по начало се определя в
съответствие с наемното възнаграждение - средномесечно за такава вещ - движими
или недвижима, тъй като това е реалната стойност на ползата, от която
неползващият съсобственик е лишен, като се съобразява обема, за който
ползващият имота съсобственик - длъжник надхвърля своята квота или дял в
съсобствеността.
Съгласно възприетото становище в ТР № 7 от
02.11.2012 г. по тълк. д. № 7/2012 г., ОСГК на ВКС задължението за заплащане на обезщетение от страна на
ползващия съсобственик възниква с получаване на писмено поискване от лишения от
възможността да ползва общата вещ съсобственик. Писменото поискване по чл. 31,
ал. 2 ЗС е едностранно волеизявление за заплащане на обезщетение, на което
законодателят е регламентирал единствено формата, но не и съдържанието.
Равнозначно е на поканата по чл. 81, ал. 2 от ЗЗД и след получаването му
съсобственикът изпада в забава. Веднъж отправено, писменото поискване се
разпростира неограничено във времето докато трае съсобствеността или се прекрати
ползването от съсобственика.
Отново според ТР № 7/2012 г. на ОСГК на ВКС и последователната практика
на ВКС по въпроса /в този смисъл
решение № 74 от 01.07.2015 г. по гр. д. № 4695/2014 г., ГК, ІІ ГО на ВКС/, обезщетението по чл. 31, ал. 2 ЗС се дължи както
когато съсобственикът или член на неговото семейство непосредствено си служи с вещта,
така и когато той не ползва лично, но препятства другия съсобственик да си
служи с вещта, а също и когато е допуснал на безвъзмездно основание трето лице
да ползва вещта.
Вземането по чл. 31, ал. 2 ЗС цели да се избегне неоснователното
обогатяване на единия съсобственик за сметка на другия. Ето защо за
възникването му не е необходимо да има противоправно действие от ползващия
вещта съсобственик. Достатъчно е той да ползва вещта в обем, който надвишава
неговите собствени права върху нея, без да е нужно с действията си да
препятства достъпа на останалите съсобственици до вещта.
Доказателствената тежест за установяване на всички елементи от фактическия
състав на чл. 31, ал. 2 ЗС /ползване,
лишаване от ползване и писмено поискване до ползващия съсобственик/ и на размера на обезщетението се носи от
съсобственика, претендиращ обезщетение на основание чл. 31, ал. 2 ЗС. След деня
на писменото поискване изключителното ползване от един от съсобствениците поражда задължението му за обезщетение.
Последователната практика на съдилищата по въпроса с поканата за
заплащане на обезщетение приема, че от съдържанието на писменото поискване
следва по категоричен начин да е видно, че лишеният от ползване желае да му се
плаща обезщетение за в бъдеще. Писменото поискване действа само за в бъдеще –
за времето, през което съсобственикът ползвател си е служил с имота. Както се
посочи за възникването на правото е ирелевантно по какъв начин ползващият
собственик си служи с вещта – чрез непосредствени свои действия, чрез действия,
осъществени от член на семейството му или чрез трето лице, на което той
безвъзмездно е предоставил вещта.
В заключение на изложеното, настоящият състав приема, че за покана за плащане на обезщетение по чл. 31,
ал. 2 ЗС може да се приеме исковата молба за делба, но само когато съдържа
изрично волеизявление, с отправено искане за плащане на обезщетение за ползване
на съсобствения имот от ответника. Това волеизявление следва да отговаря на
изискването на разпоредбата на чл. 31, ал. 2 ЗС. Само в такъв случай ответникът
ще дължи обезщетение за лишаване от ползване за периода от датата на получаване
на тази искова молба за делба, т. е. от деня на писменото поискване, до датата
на предявяване на иска по чл. 31, ал. 2 ЗС в делбеното производство по реда на
чл. 346 ГПК – във втората фаза на делбата /в този смисъл Решение № 294 от 13.07.2010 г. по гр. д. № 2654/2008 г., г. к., ІІІ г.
о. на ВКС; Решение № 187 от 10.07.2014 г.
по гр. д. № 1300/2014 г., г. к., І г. о. на ВКС; Решение № 130 от 15.07.2013 г. по гр. д. № 24/2012 г., г. к., І г. о. на
ВКС/.
Предвид възприетата трайна практика по въпроса, въззивният съд намира, че доколкото от
съделителя В.С.И. не е отправена писмена покана преди завеждане на претенцията по
сметки, а в исковата молба липсва изрична покана за заплащане на обезщетение в
посочения смисъл, искът по чл. 31, ал. 2
ЗС е
неоснователен.
Тъй като в тази част изводите на настоящата инстанция съвпадат с тези
на районния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
По съдебните
разноскии държавните такси:
Тъй като въззивният
съд приема за релевантна оценката на делбения недвижим имот, определена от
вещото лице по допуснатата пред въззивната инстанция съдебно-техническа
експертиза в размер на 40 860,00 лв., дължимите държавни такси за първоинстанционното
разглеждане на делото от останалите съделители върху стойността на дела им
следва да бъдат определени въз основа на тази оценка. Като се вземе предвид придобиването от съделителя В. по силата на договор
за покупко-продажба на притежаваните от съделителя Ю.С.Т. 10/48 идеални части
от съсобствения недвижим имот, същата има дял в имуществото на стойност 13 620,00 лв., при което дължимата от нея държавна такса е в размер на 544,80 лв. Дължимата държавна такса от
съделителя В.С.И. в качеството му на процесуален субституент на приобретателя-трето лице помагач К.Б.И. върху стойността на дела му – 8
512,50 лв., е в размер на 340,50 лв. Дължимата
държавна такса от съделителя С.С.И. върху стойността на дела ѝ – 8 512,50 лв., е в размер на 340,50 лв. Дължимата държавна такса от
съделителите Л.М.Г., М.М.Л., наследниците на съделителя К. П. Н.,
конституирани в производството – К.П.П. и Е.К.П. и С.П.К. върху стойността на дела им – 2 553,75 лв., е в размер на по 102,15 лв. Съделителят Ю.С.Т. не следва
да бъде осъждан да заплати държавна такса върху стойността на дела му, тъй като
същият се е разпоредил с него по силата на договор за покупко-продажба в полза
на съделителя, в чийто дял е поставен делбения имот – Г.Т.В..
Обжалваното решение
следва да бъде отменено в частта, в която съделителят В.С.И. е осъден да
заплати по сметка на ВРС държавна такса върху стойността на дела си в размер на
468,33 лв., тъй като в диспозитива не е отразено наличието на извършеното след
влизане в сила на решението по допускане на делбата прехвърляне на наследствените му права и съответно на идеална част от
съсобствения имот на К.Б.И.; в частта в
която Г.Т.В. е осъдена да заплати по сметка на ВРС държавна такса върху
стойността на дела си в размер на 301,30 лв., тъй като в при определянето на дължимата от нея държавна такса не е отчетено придобиването от нейна страна на притежаваните от съделителя Ю.С.Т. 10/48 идеални части от имота, както и в частта в която Ю.С.Т. е осъден да заплати по сметка на ВРС държавна такса
върху стойността на дела си в размер на 468,33 лв., тъй като същият се е
разпоредил него по силата на договор за покупко-продажба в полза
на съделителя, в чийто дял е поставен делбения имот – Г.Т.В.. Вместо това В.С.И. в качеството му на процесуален субституент на приобретателя-трето лице помагач К.Б.И. следва да бъде осъден да заплати по сметка на
ВРС държавна такса върху стойността на дела си в размер на 340,50 лв., а Г.Т.В. следва да бъде осъдена да заплати по сметка на ВРС държавна такса върху
стойността на дела си в размер на 544,80
лв. Решението следва да бъде отменено и в частта, в която С.С.И. е осъдена
да заплати по сметка на ВРС държавна такса върху стойността на дела си за
сумата над 340,50 лв. до присъдения размер от 468,33 лв.,
както и в частите, в които Л.М.Г., М.М.Л.,
наследниците на съделителя К. П. Н., конституирани в производството – К.П.П. и Е.К.П.
и С.П.К. са осъдени да заплатят по сметка на ВРС държавна такса върху
стойността на дела си за сумата над 102,15 лв. до присъдения размер от 175,50 лв.
В първоинстанционното производство
съделителят Г.В. е претендирала разноски за адвокатско възнаграждение за
предявените искове по сметки в размер на 400,00 лв. и е заплатила депозит за
вещо лице в размер на 60,00 лв. Съделителят В.С.И. е претендирал разноски за
адвокатско възнаграждение за втората фаза на делбата в размер на 1 200,00 лв. и
е заплатил депозит за вещо лице в размер на 100,00 лв.
Съгласно
разпоредбата на чл.
355, пр.1 ГПК и създадената практика по приложението ѝ, съделителите
заплащат съобразно дяловете си при приключване на делбеното производство онези
разноски, които са били необходими за установяване и ликвидиране на
съсобствеността – за възнаграждения на вещи лица, за призоваване на свидетели,
за извършването на оглед и други подобни. Правилата на чл. 78 ГПК досежно възнаграждението за адвокат се прилагат в делбеното
производство спрямо присъединените искове и при оспорване правата на останалите
съделители, респективно оспорване на самия факт на съществуване на
съсобствеността. Ако не се оспорва наличието на съсобственост или дяловете в
нея, то всеки съделител понася сам направените разноски за процесуално
представителство от адвокат. В този смисъл -определение № 4 от
06.01.2011 г. на ВКС II-ро г. о., по ч. гр. д. № 542/2010 г.; определение № 255 от
09.10.2013 г. на ВКС, I-во г. о., по гр. д. № 563/2012 г.; определение № 83
от 24.04.2014 г. на ВКС, II-ро г. о., по гр. д. № 948/2012 г.; определение № 692 от
29.09.2014 г. на ВКС, III-то г. о., по ч. гр. д. № 4283/2014 г.; определение № 47 от
29.01.2015 г. на ВКС, I-во г. о., по ч. гр. д. № 6919/2014 г.; определение № 152 от
08.06.2015 г. на ВКС, II-ро г. о., по ч. гр. д. № 6646/2014 г.; определение
№ 137 от 5.08.2020 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1493/2020 г., II г. о., ГК.
В
случая заплатените разноски за депозит за вещо лице и от двамата съделители са
съответстващи на дяловете им в съсобствеността, поради което съобразно чл. 355,
пр.1 ГПК те следва да бъдат понесени от всеки от тях, така както са направени.
По
отношение на претендираното от Г.Т.В. адвокатско възнаграждение за предявените
от нея искове по сметки, следва да бъде отбелязано, че липсват доказателства за
заплащането му в първоинстанционното производство по втората фаза на делбата,
като не е представен и договор за правна защита и съдействие, поради което
разноски не ѝ се дължат. Предвид гореизложеното обжалваното
първоинстанционно решение следва да бъде отменено в частта, в която всички
останали съделители са осъдени да ѝ заплатят по 57,14 лв. – направени
разноски по делото по присъединените искове.
По
отношение на претендираното от В.С.И. адвокатско възнаграждение за втората фаза
на делбеното производство следва да бъде отбелязано, че същото е уговорено общо
за процесуално представителство във втората фаза на делбеното производство, без
да са налице изрични уговорки за присъждане на отделно възнаграждение за
представителство по присъединените искове. За представителство по съединения
иск по чл. 31, ал. 2 ЗС адвокатско възнаграждение не следва да бъде присъждано
в полза на този съделител, тъй като искът е отхвърлен, а въззивното решение
потвърждава първоинстанционното в тази част. За представителство по самото
извършване на делбата също не се дължи заплащане от останалите съделители на
адвокатско възнаграждение, тъй като в производството не е имало спор относно
способа на извършването на делбата, като съделителят В.С.И. следва да понесе
сам направените разноски за процесуално представителство от адвокат. Предвид
гореизложеното следва да бъде отменено и Определение № 874/05.05.2020 г.,
постановено по гр. дело № 4237/2016 г. по описа на Районен съд – Враца, с което
първоинстанционният съд е допълнил Решение № 623/10.07.2019 г., постановено по
гр. дело № 4237/2016 г. по описа на Районен съд – Враца, в частта за
разноските, в частта в която са осъдени всички останали съделители да заплатят
на съделителя В.С.И. сторените от него разноски.
Според цитираната
по-горе съдебна практика на касационната инстанция, присъждането на разноски
пред въззивната съдебна инстанция се извършва по реда на чл. 78 ГПК. Пред
настоящата съдебна инстанция въззивницата Г.Т.В. е направила следните разноски:
за държавна такса за въззивно обжалване на първоинстанционното решение в частта
относно уравнението на дяловете на съделителите – 878,50 лв., за държавна такса
за обжалване на първоинстанционното решение в частта относно исковете по сметки
– 126,82 лв. и за депозит за вещо лице – 500,00 лв. Тъй като въззивната жалба е
уважена и първоинстанционното решение е отменено в частта относно уравнението
на дяловете, на въззивницата В. следва да бъдат присъдени заплатените разноски за държавна такса и за депозит
за вещо лице /общо 1 378,50 лв./, както и сума за държавна такса за обжалване на първоинстанционното
решение в частта относно исковете по сметки в размер на
3,82 лв.,
съобразно уважената част от исковете пред
въззивната инстанция и обжалваемия интерес. Съгласно чл. 355 ГПК останалите съделители следва да участват в така
направените разходи съразмерно със стойността на дяловете си, поради което
следва да бъдат осъдени да ѝ заплатят
следните суми: В.С.И. в качеството му на процесуален субституент на приобретателя-трето лице помагач К.Б.И. следва да бъде осъден да ѝ заплати сумата
от 287,98 лв., С.С.И. следва да бъде осъдена да
ѝ заплати сумата от 287,98 лв., а Л.М.Г., М.М.Л., наследниците на съделителя К. П. Н.,
конституирани в производството – К.П.П. и Е.К.П. /общо/ и С.П.К. следва да
бъдат осъдени да ѝ заплатят по 86,40
лв.
На Г.Т.В. не следва да
се заплащат поисканите разноски за транспортни разходи, тъй като по делото
липсват разходо-оправдателни документи за осем пътувания, така както са
претендирани.
Пред настоящата
съдебна инстанция въззивникът В.С.И. е направил следните разноски: за държавна
такса за въззивно обжалване на първоинстанционното решение в частта относно
уравнението на дела му – 209,17 лв., за държавна такса за обжалване на
първоинстанционното решение в частта относно предявеният от него иск по сметки
– 25,00 лв. Предвид отхвърлянето на жалбата и потвърждаването на
първоинстанционното решение в частта относно съединения иск по чл. 31, ал. 2 ЗС
разноски за държавна такса за него не следва да бъдат присъждани в полза на
този съделител. Тъй като въззивната жалба е уважена и първоинстанционното
решение е отменено в частта относно уравнението на дела му, на съделителя В.И. в качеството му
на процесуален субституент на приобретателя-трето лице помагач К.Б.И. следва да бъдат присъдени заплатените разноски
за държавна такса за обжалване на решението в тази част. Съгласно чл. 355 ГПК останалите съделители следва да участват в така
направените разходи съразмерно със стойността на дяловете си, поради което
следва да бъдат осъдени да му заплатят
следните суми: Г.Т.В. следва да бъде осъдена да му заплати сумата от 69,73 лв., С.С.И. следва да бъде осъдена да му заплати сумата от 43,58 лв., а Л.М.Г., М.М.Л., наследниците
на съделителя К. П. Н., конституирани в
производството – К.П.П. и Е.К.П. /общо/ и С.П.К. следва да бъдат осъдени да му
заплатят по 13,07 лв.
Предвид
гореизложеното, Врачанският окръжен съд
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Решение № 623/10.07.2019 г., постановено по гр. дело №
4237/2016 г. по описа на Районен съд – Враца, в частта, в която за уравнение на
дела на В.С.И., Г.Т.В., ЕГН: **********, е осъдена да заплати в 6-месечен срок
от влизане на решението за възлагане в законна сила, заедно със законната лихва
до окончателното ѝ изплащане на В.С.И., ЕГН **********, сума в размер на
10 458,34 лв., и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА на основание чл. 349, ал. 5 ГПК Г.Т.В., ЕГН: **********,
да заплати на В.С.И., ЕГН **********, в качеството му на
процесуален субституент на приобретателя-трето лице помагач К.Б.И., ЕГН **********, сума в размер на 8 512,50 лв., в 6-месечен срок от влизане на решението за възлагане в законна сила,
заедно със законната лихва до окончателното ѝ изплащане, като право да
получи дължимата
сума за уравнение на дела има К.Б.И., ЕГН
**********.
ОТМЕНЯ Решение № 623/10.07.2019 г., постановено по гр. дело №
4237/2016 г. по описа на Районен съд – Враца, в частта, в която за уравнение на
дела на С.С.И., Г.Т.В., ЕГН: **********, е осъдена да заплати в 6-месечен срок
от влизане на решението за възлагане в законна сила, заедно със законната лихва
до окончателното ѝ изплащане на С.С.И., ЕГН **********, сумата над 8 512,50 лв. до присъдения размер от
10 458,34 лв.; в частта, в която за уравнение на дела на Л.М.Г., Г.Т.В.,
ЕГН: **********, е осъдена да заплати в 6-месечен срок от влизане на решението
за възлагане в законна сила, заедно със законната лихва до окончателното
ѝ изплащане на Л.М.Г., ЕГН **********, сумата над 2 553,75 лв. до присъдения размер от 3 137,50
лв.; в частта, в която за уравнение на дела на М.М.Л., Г.Т.В., ЕГН: **********,
е осъдена да заплати в 6-месечен срок от влизане на решението за възлагане в
законна сила, заедно със законната лихва до окончателното ѝ изплащане на М.М.Л.,
ЕГН **********, сумата над 2 553,75 лв. до присъдения размер от 3 137,50 лв.; в частта, в която за
уравнение на дела на наследниците на съделителя К. П. Н., конституирани в производството – К.П.П. и Е.К.П.,
Г.Т.В., ЕГН: **********, е осъдена да заплати в 6-месечен срок от влизане на
решението за възлагане в законна сила, заедно със законната лихва до
окончателното ѝ изплащане общо на К.П.П., ЕГН **********, и Е.К.П., ЕГН **********,
сумата над 2 553,75 лв. до присъдения размер от 3 137,50 лв.; в частта, в която за
уравнение на дела на С.П.К., Г.Т.В., ЕГН: **********, е осъдена да заплати в
6-месечен срок от влизане на решението за възлагане в законна сила, заедно със
законната лихва до окончателното ѝ изплащане на С.П.К., ЕГН **********,
сумата над 2 553,75 лв. до присъдения размер от 3 137,50 лв., както и в частта в която за
уравнение на дела на Ю.С.Т., Г.Т.В., ЕГН: **********, е осъдена да заплати в
6-месечен срок от влизане на решението за възлагане в законна сила, заедно със
законната лихва до окончателното ѝ изплащане на Ю.С.Т., ЕГН **********
сума в размер на 10 458,34 лв.
ОТМЕНЯ Решение № 623/10.07.2019 г., постановено по гр. дело №
4237/2016 г. по описа на Районен съд – Враца, в частите, в които на основание
чл. 59 ЗЗД, във вр. с чл. 346 ГПК В.С.И., Л.М.Г., М.М.Л., С.П.К., К.П.П. и Е.К.П.,
С.С.И. и Ю.С.Т. са осъдени да заплатят на Г.Т.В., ЕГН: **********, суми за
извършени подобрения в делбения имот, както и Допълнително решение №
76/05.02.2020 г., постановено по гр. дело № 4237/2016 г. по описа на Районен
съд – Враца, с което са отхвърлени предявените от Г.Т.В., ЕГН **********,
искове за присъждане в нейна полза на направени в делбения имот подобрения в
останалата част до пълния претендиран размер от 11 300,00 лв., и вместо
това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА на основание чл. 30, ал. 3 ЗС В.С.И., ЕГН **********, в качеството му
на процесуален субституент на приобретателя-трето лице помагач К.Б.И., ЕГН **********, да
заплати на Г.Т.В., ЕГН: **********, сума в размер на 593,12 лв.,
представляваща 10/48 идеални части от общата стойност 2 847,00
лв. на извършените от Г.Т.В. необходими
разноски в съсобствения им недвижим имот, находящ се в гр. ***, като сумата
следва да бъде заплатена от К.Б.И., ЕГН **********.
ОСЪЖДА на основание чл. 30, ал. 3 ЗС С.С.И., ЕГН **********, да заплати на Г.Т.В.,
ЕГН: **********, сума в размер на 593,12 лв., представляваща 10/48 идеални части от общата
стойност 2 847,00 лв.
на извършените от Г.Т.В. необходими разноски в съсобствения им недвижим имот,
находящ се в гр. ***.
ОСЪЖДА на основание чл. 30, ал. 3 ЗС Л.М.Г., ЕГН **********, да заплати на Г.Т.В.,
ЕГН: **********, сума в размер на 177,94 лв., представляваща 3/48 идеални части от общата стойност
2 847,00 лв.
на извършените от Г.Т.В. необходими разноски в съсобствения им недвижим имот,
находящ се в гр. ***.
ОСЪЖДА на основание чл. 30, ал. 3 ЗС М.М.Л., ЕГН **********, да заплати на Г.Т.В.,
ЕГН: **********, сума в размер на 177,94 лв., представляваща 3/48 идеални части от общата стойност
2 847,00 лв.
на извършените от Г.Т.В. необходими разноски в съсобствения им недвижим имот,
находящ се в гр. ***.
ОСЪЖДА на основание чл. 30, ал. 3 ЗС К.П.П., ЕГН **********, и Е.К.П., ЕГН **********,
да заплатят на Г.Т.В., ЕГН: **********, сума в размер на 177,94 лв., представляваща 3/48 идеални
части от общата стойност 2 847,00 лв. на извършените от Г.Т.В.
необходими разноски в съсобствения им недвижим имот, находящ се в гр. ***.
ОСЪЖДА на основание чл. 30, ал. 3 ЗС С.П.К., ЕГН **********, да заплати на Г.Т.В.,
ЕГН: **********, сума в размер на 177,94 лв., представляваща 3/48 идеални части от общата стойност
2 847,00 лв.
на извършените от Г.Т.В. необходими разноски в съсобствения им недвижим имот,
находящ се в гр. ***.
ОТХВЪРЛЯ исканията по сметки за необходими разноски в
останалата част до пълния предявен размер от 5 600,00 лв. като неоснователни и
недоказани.
ОСЪЖДА на основание чл. 61, ал. 2 ЗЗД В.С.И., ЕГН **********, в качеството му
на процесуален субституент на приобретателя-трето лице помагач К.Б.И., ЕГН **********, да
заплати на Г.Т.В., ЕГН: **********, сума в размер на 406,26 лв.,
представляваща 10/48 идеални части от общата стойност 1 950,00 лв. на извършените от Г.Т.В. полезни разноски
/подобрения/ в съсобствения им недвижим имот, находящ се в гр. ***, като сумата
следва да бъде заплатена от К.Б.И., ЕГН **********.
ОСЪЖДА на основание чл. 61, ал. 2 ЗЗД С.С.И., ЕГН **********, да заплати на Г.Т.В.,
ЕГН: **********, сума в размер на 406,26 лв., представляваща 10/48 идеални части от общата
стойност 1 950,00 лв. на
извършените от Г.Т.В. полезни разноски /подобрения/ в съсобствения им недвижим
имот, находящ се в гр. ***.
ОСЪЖДА на основание чл. 61, ал. 2 ЗЗД Л.М.Г., ЕГН **********, да заплати на Г.Т.В.,
ЕГН: **********, сума в размер на 121,87 лв., представляваща 3/48 идеални части от общата стойност
1 950,00 лв. на
извършените от Г.Т.В. полезни разноски /подобрения/ в съсобствения им недвижим
имот, находящ се в гр. ***.
ОСЪЖДА на основание чл. 61, ал. 2 ЗЗД М.М.Л., ЕГН **********, да заплати на Г.Т.В.,
ЕГН: **********, сума в размер на 121,87 лв., представляваща 3/48 идеални части от общата стойност
1 950,00 лв. на
извършените от Г.Т.В. полезни разноски /подобрения/ в съсобствения им недвижим
имот, находящ се в гр. ***.
ОСЪЖДА на основание чл. 61, ал. 2 ЗЗД К.П.П., ЕГН **********, и Е.К.П., ЕГН **********,
да заплатят на Г.Т.В., ЕГН: **********, общо сума в размер на 121,87 лв., представляваща 3/48 идеални
части от общата стойност 1 950,00 лв. на извършените от Г.Т.В.
полезни разноски /подобрения/ в съсобствения им недвижим имот, находящ се в гр.
***.
ОСЪЖДА на основание чл. 61, ал. 2 ЗЗД С.П.К., ЕГН **********, да заплати на Г.Т.В.,
ЕГН: **********, сума в размер на 121,87 лв., представляваща 3/48 идеални части от общата стойност
2 847,00 лв.
на извършените от Г.Т.В. полезни разноски /подобрения/ в съсобствения им
недвижим имот, находящ се в гр. ***.
ОТХВЪРЛЯ исканията по сметки за полезни разноски в останалата
част до пълния предявен размер от 5 700,00 лв. като неоснователни и
недоказани.
ОБЕЗСИЛВА Решение № 623/10.07.2019 г., постановено по гр. дело
№ 4237/2016 г. по описа на Районен съд – Враца в частта, в която е присъдена
законна лихва върху исканията по сметки по чл. 346 ГПК.
ОТМЕНЯ Решение № 623/10.07.2019 г., постановено по гр. дело № 4237/2016 г. по
описа на Районен съд – Враца в частта, в която съделителят В.С.И., ЕГН **********,
е осъден да заплати по сметка на ВРС държавна такса върху стойността на дела си
в размер на 468,33 лв., в частта в която Г.Т.В., ЕГН: **********, е осъдена да
заплати по сметка на ВРС държавна такса върху стойността на дела си в размер на
301,30 лв. и в частта, в която Ю.С.Т., ЕГН **********, е осъден да заплати по сметка на ВРС държавна такса
върху стойността на дела си в размер на 468,33 лв., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА В.С.И., ЕГН **********, в качеството му на процесуален субституент на приобретателя-трето лице помагач К.Б.И., ЕГН **********, да
заплати по сметка на ВРС държавна такса върху стойността на дела си в размер на
340,50 лв.
ОСЪЖДА Г.Т.В., ЕГН: **********, да заплати по
сметка на ВРС държавна такса върху стойността на дела си в размер на 544,80 лв.
ОТМЕНЯ
Решение № 623/10.07.2019 г., постановено по гр. дело № 4237/2016 г. по описа на
Районен съд – Враца, в частта, в която С.С.И., ЕГН **********, е осъдена да
заплати по сметка на ВРС държавна такса върху стойността на дела си за сумата
над 340,50 лв. до присъдения размер от 468,33 лв., както и в частите, в които Л.М.Г., ЕГН **********, М.М.Л., ЕГН **********,
К.П.П., ЕГН **********, и Е.К.П., ЕГН ********** /общо/, и С.П.К., ЕГН **********
са осъдени да заплатят по сметка на ВРС държавна такса върху стойността на дела
си за сумата над 102,15 лв. до присъдения размер от 175,50 лв.
ОТМЕНЯ Решение № 623/10.07.2019 г., постановено по гр. дело № 4237/2016 г. по
описа на Районен съд – Враца в частта, в която съделителите В.С.И., ЕГН **********,
С.С.И., ЕГН **********, Л.М.Г., ЕГН **********, М.М.Л., ЕГН **********, К.П.П.,
ЕГН ********** и Е.К.П., ЕГН ********** /общо/, и С.П.К., ЕГН ********** са
осъдени да заплатят на Г.Т.В., ЕГН: ********** по 57,14 лв. – направени
разноски по делото по присъединените искове.
ОТМЕНЯ Определение
№ 874/05.05.2020 г., постановено по гр. дело № 4237/2016 г. по описа на Районен
съд – Враца, с което първоинстанционният съд е допълнил Решение №
623/10.07.2019 г., постановено по гр. дело № 4237/2016 г. по описа на Районен
съд – Враца, в частта за разноските, в частта в която Л.М.Г., ЕГН **********, е
осъдена на основание чл. 355 ГПК да заплати на В.С.И., ЕГН **********, сумата
от 75,00 лв. – направени разноски по делото; Г.Т.В., ЕГН: **********, е осъдена
на основание чл. 355 ГПК да заплати на В.С.И., ЕГН **********, сумата от 150,00
лв. – направени разноски по делото; М.М.Л., ЕГН **********, е осъдена на
основание чл. 355 ГПК да заплати на В.С.И., ЕГН **********, сумата от 75,00 лв.
– направени разноски по делото; С.П.К., ЕГН **********, е осъдена на основание
чл. 355 ГПК да заплати на В.С.И., ЕГН **********, сумата от 75,00 лв. –
направени разноски по делото; К.П.П., ЕГН **********, и Е.К.П., ЕГН **********,
са осъдени на основание чл. 355 ГПК да заплатят на В.С.И., ЕГН **********,
сумата от 75,00 лв. – направени разноски по делото; Ю.С.Т., ЕГН **********, е осъден на
основание чл. 355 ГПК да заплати на В.С.И., ЕГН **********, сумата от 150,00
лв. – направени разноски по делото и С.С.И., ЕГН **********, е осъдена на
основание чл. 355 ГПК да заплати на В.С.И., ЕГН **********, сумата от 150,00
лв. – направени разноски по делото.
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 623/10.07.2019 г., постановено по гр. дело № 4237/2016 г. по описа на
Районен съд – Враца в останалата му обжалвана част.
ОСЪЖДА на основание чл. 355, изр., във вр. с чл.78, ал.1 ГПК В.С.И., ЕГН **********, в качеството му на процесуален субституент на приобретателя-трето лице помагач К.Б.И., ЕГН **********, да
заплати на Г.Т.В., ЕГН: **********, сумата от 287,98 лв., представляваща направени пред въззивната инстанция
разноски.
ОСЪЖДА на основание чл. 355, изр., във вр. с чл.78, ал.1 ГПК С.С.И., ЕГН **********, да заплати на Г.Т.В., ЕГН: **********,
сумата от 287,98 лв., представляваща
направени пред въззивната инстанция разноски.
ОСЪЖДА на основание чл. 355, изр., във вр. с чл.78, ал.1 ГПК Л.М.Г., ЕГН **********, да заплати на Г.Т.В., ЕГН: **********,
сумата от 86,40 лв., представляваща
направени пред въззивната инстанция разноски.
ОСЪЖДА на основание чл. 355, изр., във вр. с чл.78, ал.1 ГПК М.М.Л., ЕГН **********, да заплати на Г.Т.В., ЕГН: **********,
сумата от 86,40 лв., представляваща
направени пред въззивната инстанция разноски.
ОСЪЖДА на основание чл. 355, изр., във вр. с чл.78, ал.1 ГПК К.П.П., ЕГН **********, и Е.К.П., ЕГН **********, да заплатят на Г.Т.В., ЕГН: **********, сумата от 86,40 лв., представляваща направени
пред въззивната инстанция разноски.
ОСЪЖДА на основание чл. 355, изр., във вр. с чл.78, ал.1 ГПК С.П.К., ЕГН **********, да заплати на Г.Т.В., ЕГН: **********,
сумата от 86,40 лв., представляваща
направени пред въззивната инстанция разноски.
ОСЪЖДА на основание чл. 355, изр., във вр. с чл.78, ал.1 ГПК Г.Т.В., ЕГН: **********, да заплати на В.С.И., ЕГН **********, в качеството му
на процесуален субституент на приобретателя-трето лице помагач К.Б.И., ЕГН **********, сумата
от 69,73 лв., представляваща
направени пред въззивната инстанция разноски.
ОСЪЖДА на основание чл. 355, изр., във вр. с чл.78, ал.1 ГПК С.С.И., ЕГН **********, да заплати В.С.И., ЕГН **********,
в
качеството му на процесуален субституент на приобретателя-трето лице помагач К.Б.И., ЕГН **********, сумата от 43,58 лв., представляваща направени пред въззивната инстанция
разноски.
ОСЪЖДА на основание чл. 355, изр., във вр. с чл.78, ал.1 ГПК Л.М.Г., ЕГН **********, да заплати на В.С.И., ЕГН **********,
в
качеството му на процесуален субституент на приобретателя-трето лице помагач К.Б.И., ЕГН **********, сумата от 13,07 лв., представляваща направени пред въззивната инстанция
разноски.
ОСЪЖДА на основание чл. 355, изр., във вр. с чл.78, ал.1 ГПК М.М.Л., ЕГН **********, да заплати на В.С.И., ЕГН **********,
в
качеството му на процесуален субституент на приобретателя-трето лице помагач К.Б.И., ЕГН **********, сумата от 13,07 лв., представляваща направени пред въззивната инстанция разноски.
ОСЪЖДА на основание чл. 355, изр., във вр. с чл.78, ал.1 ГПК К.П.П., ЕГН **********, и Е.К.П., ЕГН **********, да заплатят на В.С.И., ЕГН **********, в качеството му
на процесуален субституент на приобретателя-трето лице помагач К.Б.И., ЕГН **********, сумата от 13,07 лв., представляваща направени пред въззивната инстанция
разноски.
ОСЪЖДА на основание чл. 355, изр., във вр. с чл.78, ал.1 ГПК С.П.К., ЕГН **********, да заплати на В.С.И., ЕГН **********,
в
качеството му на процесуален субституент на приобретателя-трето лице помагач К.Б.И., ЕГН **********, сумата от 13,07 лв., представляваща направени пред въззивната инстанция
разноски.
Решението е постановено при участието във втората фаза на делбата на К.Б.И., ЕГН **********, като трето лице-помагач на В.С.И.,
ЕГН **********.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.