№ 185
гр. Перник, 22.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:МАРИНЕЛА КР. МАРИНОВА-
СТОЕВА
при участието на секретаря ЕМИЛ Н. КРЪСТЕВ
като разгледа докладваното от МАРИНЕЛА КР. МАРИНОВА-СТОЕВА
Гражданско дело № 20221720103281 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от В. Р. Д., срещу
Община Перник, с която се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца
сумата от 20000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди (болки,
страдания, неудобства и уплаха), претърпени на ******* около ** часа от счупване на
лявата раменна кост, настъпило при подхлъзване и падане при пресичане на заледен,
необезопасен и неподдържан участък на тротоарната площ в ******************
поради неизпълнение на задължението на Община Перник за снегопочистване и
поддържане в добро състояние на общинските пътища, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от деня на увреждането до окончателното изплащане на
вземанията, както и сумата от 2643 лева - обезщетение за претърпените от злополуката
имуществени вреди, представляващи сторени разходи за поставяне на метална
остеосинтеза, лекарства и лечение, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземанията.
Претендира и разноски за производството.
В срока по чл. 131 ГПК ответната страна Община Перник е подала отговор на
исковата молба, с който оспорва основателността на исковите претенции и моли
същите да се отхвърлят. Поддържа, че е изпълнила задълженията си по зимно
почистване, тъй като по силата на договор № 273/16.12.2021 г. изпълнителят „ДЛВ“
ЕООД е предоставил на Община Перник като възложител 5 броя снегопочистващи
машини с оператори, които да обезпечат зимното почистване на територията на
1
общината. Твърди, че на ******* е извършено снегопочистване и опесъчаване на
централна градска част съгласно договор№ 273/16.12.2021 г. Прави възражение за
съпричиняване от страна на ищеца поради това, че е пресичал на място, където няма
обозначена пешеходка пътека. Твърди, че претендираното обезщетение е прекомерно
завишено.
По делото е привлечено трето лице – помагач на страната на ответника „ДЛВ“
ЕООД, който не изразява становище по исковата молба и редовно призован не се явява
в открито съдебно заседание.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства и ги преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното:
По делото са разпитани свидетелите С. И. С. и Р. Г. С., от чийто показания се
установява, че края на месец януари 2022г. ищецът бил ******, като вървял към
******, и при пресичане на кръстовището на ******* почти бил стъпил на тротоара,
когато се подхлъзнал и паднал на самата улица. При подхлъзването се озовал във
въздуха и при приземяването паднал върху лявата част на тялото си и изпитал остра и
силна болка в областта на лявото рамо, която му попречила да стане.
Свидетелят Р. Г. С., прибирайки се от работа, между **** е видяла как ищецът
пресича кръстовището на ****** подхлъзва се на заледен участък и пада. Притекла се
на помощ на пострадалия, но не успяла сама да го вдигне и повикала друга минувачка,
като двете жени с общи усилия го изправили. Тя отвела ищеца до неговия приятел С.
С., който го чакал в близост до инцидент,а пред ******“. Ищецът се оплакал се от
силни болки в рамото и охкал, споделил, че трябва да отиде на лекар защото много го
боли.
Свидетелят С. И. С. дава информация, че щом е видял ищеца веднага е
позвънил на синовете му, които да го закарат в Бърза помощ. С. се обадил на сина на
ищеца Р. Д., който се отзовал веднага и закарал ищеца в болница.
Свидетелите описват точно мястото на инцидента и че това е обичайното място
за пресичане на платното там от пешеходците, защото няма къде другаде да се пресече,
липсва обозначена пешеходна пътека. Имало е осветление по време на инцидента,
платното е било мокро и на места заледено, в това число отстрани на тротоара, където
паднал ищецът.
Съдът дава вяра на свидетелските показания на разпитаните свидетели, тъй
като са непротиворечиви, последователни и логични.
Установява се от показанията на св. И. и представената медицинска
документация, че след инцидента ищецът е откаран в ******. В болницата направили
рентгенова снимка на ищеца и го насочили към травматологичното отделение, където
дежурният лекар го уведомил, че при падането лявата раменна кост на В. Д. се
2
счупила, което налагало извършване на спешна операция и ищецът бил настанен в
болницата. На следващата сутрин след визитация д-р М. М. изпратил ищеца за лечение
в ******* в *****, където на ****** г. бил опериран от д-р А. И.
Видно от представените фактура и фискален бон ищецът е заплатил сумата от
2430,00лв. за остеосинтезно средство и бил изписан от ******* на ***** г., като в
издадената епикриза било отразено, че му е извършена операция. Впоследствие
лечението е продължило амбулаторно, видно от амб. Листа № 247/21.03.2022г.;
№366/20.04.2022г.;449/11.05.2022г. Ищецът е провел е двукратно курс физиотерапия и
лфк, извършена е и рентгенография на *****г. При извършените прегледи е
установено персистиращ едем в областта на ръката и рамото, ограничен обем на
движенията в лява раменна става, -****** Дадени са предписания за активна ЛФК и
контролни прегледи.
По делото е изслушано и прието, неоспорено от страните, заключение на
съдебно-медицинска експертиза. Видно от заключението на вещото лице В. Р. Д. е
претърпял следните травматични увреждания: ******* с********. Описаните в
медицинската документация травматични увреждания в областта на горния край на
раменната кост е възможно да са получени по време и начин, както се съобщава в
материалите по делото, а именно при инцидент, настьпил на ***** В резултат на
травматичните увреждания в областта на лявата мишнична кост при пострадалия са
били налице трайни затруднения на движенията на ляв горен крайник, за срок повече
от 30 дни, при нормално протичащ възстановителен процес. През периода на лечение
ищецът е търпял болки и страдания от порядъка на около 5-6 месеца, като през първите
45 дни, болките са били с по-интензивен характер. По време на възстановителния
период пострадалият е изпитвал физически болки и страдания, които са били с по-
голям интензитет през първите дни след травмата и са отзвучавали по сила по време на
възстановителния период. В бъдеще е възможно при промяна на атмосферните условия
и при физически натоварвания пострадалият да изпитва болки в мястото па травмата.
Експертът посочва, че при извършения личен преглед на ****г. на ищеца, се
установило наличие на три оперативни белега в областта на лява раменна става – два
по 2см. и един -3см. от входните отвърстия на интрамедуларния пирон и винтове, и
два, по 2см., над лакътната става от входните отвърстия на дисталните винтове,
ограничен обем движение в лява раменна става , при повдигане на ръката настрани от
120градуса, при норма от 180градуса.
Съдът напълно кредитира заключението на вещото лице, тъй като същото е
логически обосновано и намиращо опора в медицинската документация, приложена по
делото и свидетелските показания.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият
съдебен състав прави следните правни изводи:
3
Предявените искове са с правно основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД.
Съгласно ППВС № 9/28.12.1966 г. отговорността по чл. 49 от ЗЗД възниква за
лицето, което е възложило работа другиму в два случая, а именно: 1) когато вредите са
причинени виновно от лицето, на което е възложена работата, чрез действия които
съставляват извършване на възложената работа, или чрез бездействия за изпълнение на
задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила или от
характера на възложената работа или 2) когато вредите са причинени виновно от
лицето, на което е възложена работата, чрез действия, които не съставляват
изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с нея. Самото възлагане на работата
представлява фактическо натоварване на друг правен субект за извършване на
определена работа в чужд интерес. За отговорността по чл. 49 от ЗЗД е без правно
значение формата, чрез която е осъществено възлагането на работата. Дори в случаите,
където се изисква спазването на определена форма, неспазването на това изискване не
освобождава възложителя от отговорност, ако са налице всички останали предпоставки
за това (решение № 63/01.03.2016 година, постановено по гр. д. № 4885/2015 година по
описа на ВКС, ГК, ІV г. о.). Тези предпоставки са извършени действия в изпълнение на
работата или по повод на нея от лицето, на което е тя възложена или осъществени
бездействия от това лице за изпълнение на работата, причинени на трети физически
или юридически лица вреди и причинна връзка между двете. Освен това е необходимо
виновно и противоправно поведение на лицето, на което е възложено изпълнението на
работата (решение № 964/11.04.1964 година, постановено по гр. д. № 124/1964 година
по описа на ВС, ГК, І г. о.), като не се изисква такова по отношение на възложителя,
чиято отговорност е обезпечително-гаранционна. Съгласно ППВС № 7/29.12.1958
година отговорността по чл. 49 от ЗЗД е за чужди виновни противоправни действия; тя
има обезпечително-гаранционна функция; тази отговорност не произтича от вината на
лицето, което е възложило работата, и затова няма място за възражение, че то е
невиновно, и за доказване на неговата невиновност. Лицето, което е възложило
работата може да се освободи от тази отговорност, ако се установи, че лицето, на което
е възложена работата, не е причинило никаква вреда; ако неговите действия не са
виновни и противоправни или ако вредата не е причинена при или по повод на
възложената му работа, в какъвто смисъл е и ТР № 88/12.09.1962 година на ОСГК на
ВС, а също така и решение № 266/21.01.2020 година, постановено по гр. д. №
1255/2019 година по описа на ВКС, ГК, ІІІ г. о. Отговорността на юридическо лице по
чл. 49 от ЗЗД може да възникне при посочените предпоставки както в случаите, когато
лицата на които то е възложило изпълнението на работа причинят вреди поради
неправомерните си и виновни действия, така и в случаите когато то по силата на
съответен акт е задължено да извърши определено действие, но работниците и
служителите, чрез които същото действа или третите лица, на които е възложено
извършването на работата бездействат и от това бездействие произтекат вреди за трети
4
лица.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства безспорно се
установява, че на посочената дата ***** ******, на кръстовището на *******, ищецът
В. Р. Д. е пресичал на заледен, необезопасен и неподдържан участък, вследствие на
което се подхлъзнал и паднал. Установено е безспорно и липсата на надлежна
маркировка / пешеходна пътека/ и необезопасяването по надлежния ред /поради
заледения участък/ на мястото на инцидента , като място, което се пресича от голям
поток пешеходци, ежедневно от живущите в ****
В същото време ответникът не установява различен механизъм на настъпване
на травмата, нито соченото от него поведение на ищеца, което да е допринесло за
настъпване на вредоносния резултат.Съдът намира за неоснователно направеното от
ответника възражение за съпричиняване.
За пълнота следва да се посочи следното, макар това да е относимо към
правоотношенията между ответника и третото лице при евентуално ангажиране
отговорността на последното. В случая по делото се установява, че между Община
Перник и „ДЛВ“ ЕООД в качеството му на изпълнител е сключен Договор №
273/16.12.2021 год., с който му е било възложено срещу заплащане да извършва услуги
по снегопочистване и опесъчаване. Липсва представено Приложение, което посочва
същите. Съгласно уговорения срок на действие на договора в/ чл. 4 от същия/, той няма
действие спрямо 26.01.22 г., но като индикация за продължаване на действието му
може да се разглежда представената товарителница от 0465307 от 26.01.22 г. В
конкретния случай не се установява изпълнение на договора, за което да се постави
въпросът дали е прието. Преценката относно изпълнението на един договор е винаги
конкретна и следва да бъде направена въз основа на всички събрани по делото
доказателства, относими към спорната дата и място, където е трябвало да се извърши
почистването. Настоящият състав намира, че в конкретния случай липсват
доказателства за извършено почистване на улицата, на която се е подхлъзнал и паднал
ищецът и противен извод не може да се обоснове с приложената по делото
товарителница.
В чл. 19 от договора е разписана процедурата за осъществяване на контрол
върху извършената в изпълнение на договора за изработка дейност и е уговорен начина
на констатиране, отчитане и приемане на свършената работа. Страните по договора са
се договорили това да става чрез съставяне на приемо-предавателни протоколи,
каквито в случая липсват.
Според така установените факти следва, че са налице всички елементи от
състава на чл. 49 ЗЗД - установено е травматично увреждане на ищеца, което е
настъпило вследствие неподдържането на улицата и заледени участъци. Деликтът е
резултат от наличието на необезопасен и неподдържан тротоар/улица като елемент от
5
пътната инфраструктура на община Перник и нейна собственост /чл. 8, ал.3 ЗП, вр. чл.
3, ал.2, т.1 ЗОС/, чиято поддръжка, в това число и за ремонтиране, обезопасяване и
поддържане на тротоара/улицата е в тежест на общината /чл. 31, ал.1 ЗП, вр. чл. 5, ал.1
и 2 ЗП, вр. §1, т.2 от ДР на ЗП/, без означение за извършван ремонт или забрана за
ползване, което да позволи на ищеца да възприеме и избегне опасността. С оглед на
което и на осн. чл. 49 ЗЗД отговорността възниква за Община Перник, тъй като
полагането на системни грижи за осигуряване на целогодишна нормална експлоатация
на общинските пътища и улици, част от които е процесния участък, е задължение на
ответника Община Перник.
За осъществяване на отговорността по чл. 49 ЗЗД е достатъчно да се установи,
че увреждането е извършено поради бездействие на служител на Община Перник и без
да е установено кое точно е това лице, тъй като общината е отговорна за вредите,
които са причинени от нейни служители, и тогава, когато не е установено от кои
служители конкретно са причинени същите вреди. Същевременно при възложената му
док. тежест ответникът не е установил, че на процесната дата улицата е била
почистена, поради което не е изпълнил правното задължение да поддържа състоянието
й с цел осигуряване на безопасното придвижване по нея. От показанията на свидетеля-
очевидец С. се установява, че настилката на конкретния участък между *****, където е
станала злополуката с ищеца, била заледена съответно, че ищецът се подхлъзнал на
заледен участък, поради което паднал на земята.
Следователно, в резултат на неизпълнение на възложената от ответника работа
по поддържане на пътищата /по осигуряване на необходимите условия за
непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година/, ищецът е претъпял
имуществени и неимуществени вреди. На основание чл. 49, във вр. с чл. 51, ал. 1 от
ЗЗД същите следва да бъдат обезщетение чрез присъждане на обезщетение
При определяне размера на обезщетението съгласно чл. 52 от ЗЗД, съдът взе
предвид конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики - характер
и степен на увреждането, начин и обстоятелства, при които е получено, последици,
продължителността и степен на интензитет на болките и страданията,
продължителността на възстановителния период и др. С оглед на това се отчитат
претърпените болки и страдание, описани от медицинската експертиза и
продължителността и интензитета на страданието /при злополуката и след това ищецът
е изпитал болки и страдания, които в първите 45 дни са били с по – голям интензитет/;
характерът и степен на увреждането /счупване на лява мишнична кост /.
Ограниченията, които е следвало да изтърпи ищецът /операция, като затрудненото
движение на ляв горен крайник е било за срок повече от 30 дни; възстановителният
период е протекъл за срок около 5.6 месеца, както и че самото негативно изживяване,
като болки, страдания и неудобства, имайки предвид характера, степента и
6
продължителността им, са естествена последица от претърпените от ищеца телесни
повреди, тъй като всеки човек, претърпял физическа травма, изразяваща се в счупване
на лява мишнична кост, изживява негативни емоции, включително и твърдените и
доказани от ищеца болки и страдания, както и обстоятелството, че към момента на
извършения преглед не е налице функционален дефицит. При съвкупната преценка на
тези обективно съществуващи обстоятелства съдът приема, че справедливият по
смисъла на чл. 52 ЗЗД паричен еквивалент на претърпените от ищеца неимуществени
вреди е в размер на 20 000 лв. Сумата от 20 000 лева според настоящия състав е
адекватна да обезщети пострадалия за всички претърпените от него морални вреди от
непозволеното увреждане и е съобразена с принципа за справедливост, визиран в чл. 52
от ЗЗД и със съдебната практика при определяне на обезщетения при сходни
увреждания. / решение от 05.08.21 г. по в.гр.д. № 358/21 г. на ОС-Перник, Определение
№ 283/23.06.22 г. по гр.д. № 5151/21 г. на ВКС, Първо г.о./ Върху сумата от 20 000 лева
се дължи и законна лихва, считано от датата на увреждането до окончателното й
изплащане.
По отношение на претендираните от ищеца разходи за закупуване на
остеосинтензното средство/метална остеосинтеза/ и лекарства във връзка с лечението,
съдът счита, че се установява от съвкупната преценка на представените епикриза и
фактура и фискални бонове, че последните удостоверяват разходи, свързани с
лечението и възстановяването на ищеца, обусловено от инцидента с него. Въпросните
документи са издадени след инцидента и съдържат информация за вида и стойността
на платените от ищеца медицински услуги и за закупуване на предписаните
медицински изделия, поради което следва извод за относимостта им към настоящия
правен спор, включително това се установява и от съдебно-медицинската експертиза,
които несъмнено са били необходими и използвани за лечението на полученото от него
увреждане. Налице е причинна-следствена връзка на извършените от ищеца разходи и
противоправното поведение, за което ответникът носи гаранционно-обезпечителна
отговорност и следователно му се дължат от ответника като обезщетение за
имуществени вреди в размер на сумата от 2643.00 лв., като в този размер следва да се
уважи искът за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, като се присъди и
претендираната законна лихва върху главницата, считано от предявяване на иска до
окончателното изплащане на сумата.
Относно разноските:
При този изход на спора и направените своевременни искания за присъждане
на разноски и представените доказателства за заплащането им, на основание чл. 78, ал.
1 ГПК, в полза на ищеца се поражда право на разноски, съразмерно с уважената част
на иска.
Видно от представените доказателства и списък на разноските по чл. 80 ГПК
7
ищецът е направил разноски в общ размер от 1115,00 лева /905,00 лв. – държавна
такса, 60,00лв.- депозит свидетел и 150.00 лв. – депозит за експертиза/, които следва да
му бъдат присъдени.
На основание чл. 38, ал. 2 от ЗА дължимото се на адв. А.В., адвокатско
възнаграждение, е в размер на сумата от 1209,29 лева, определен съобразно чл. 7, ал. 2,
т.4 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, в актуалната редакция на бр. 68/20 г. към момента на сключване на
договора за правна защита и съдействие 20.10.22 г.
Предвид уважаването в цялост на исковите претенции, ответникът няма право
на разноски.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ОБЩИНА ПЕРНИК, с ЕИК *********, с адрес: **** пл.„Свети
Иван Рилски" №1А, представлявана от Кмета на общината, да заплати на В. Р. Д. от
**** **** *****, с ЕГН ********** сумата в размер на 20 000,00 лв. /двадесет хиляди
лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в понесени
болки, страдания, неудобства и затруднения, претърпени от ищеца, в резултат на
злополука на *****, настъпила вследствие на падане върху заледен, необезопасен и
неподържан участък на кръстовището в **** **** при ***** и ****, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на уврежданото - ******* до
окончателното изплащане на вземането, и сумата в размер на 2463,00 лева / две хиляди
четиристотин шестдесет и три лева/, представляваща обезщетение за претърпените от
злополуката имуществени вреди, представляващи сторени разходи за поставяне на
метална остеосинтеза, лекарства и лечение, ведно със законната лихва върху нея от
датата на подаване на исковата молба – 03.06.2022г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА ОБЩИНА ПЕРНИК, с ЕИК *********, с адрес:**** пл.„Свети
Иван Рилски" №1А, представлявана от Кмета на общината, да заплати на В. Р. Д. от
**** **** *****, с ЕГН ********** сумата от 1 115,00лв. /хиляда сто и петнадесет
лева /- разноски в настоящото производство.
ОСЪЖДА ОБЩИНА ПЕРНИК, с ЕИК *********, с адрес: гр. Перник, пл.
„Свети Иван Рилски" №1А, представлявана от Кмета на общината да заплати на адв.
А. В., ЕГН ********** сумата от 1209,29 лв. / хиляда двеста и девет лева и 29 ст./,
определено възнаграждение на осн. чл.38, ал.2 от ЗА.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице – помагач на
страната на ответника „ДЛВ“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
8
управление гр. Перник, кв.Църква, ул.“Кралевски път“ №1.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред Окръжен съд – Перник.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
9