Р Е Ш Е Н И Е №124
гр.Стара
Загора, 28.03.2022
год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд в публичното
заседание на двадесет и осми февруари
през две хиляди двадесет и втора година в
състав:
Председател:
БОЙКА ТАБАКОВА
Членове:
при
секретаря Николина Николова
и
в присъствието на прокурора , като
разгледа докладваното от БОЙКА
ТАБАКОВА адм.дело № 123 по описа за 2021 год, за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е с правно основание
чл.156 и сл. Данъчно-осигурителен процесуален кодекс /ДОПК/ и
чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с §2 от ДР
на ДОПК.
Образувано е по жалба от „МК Трейд 1“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр.Стара Загора, ул. “Берое“ № 1, ет.6, ап.24 срещу Ревизионен акт № Р-16002419008115-091-001/ 13.08.2020г., потвърден с Решение № 575/ 19.11.2021г. на Директор на Дирекция ОДОП гр.Пловдив при ЦУ на НАП, в обжалваната част за непризнат данъчен кредит в размер на 14 620.50лв. и дължими лихви в размер на 1 639.33лв. В жалбата са изложени оплаквания за нeзаконосъобразност на ревизионния акт поради нарушения на процесуалните правила и материалния закон. Според жалбоподателя направените констатации от органите по приходи не отговарят на обективната действителност, а превратното интерпретиране на представения доказателствен материал представлява нарушение на принципите на обективност, добросъвестност и служебно начало. Твърди, че по отношение на всички обследвани сделки се установява реалност на доставките, а евентуално незаконосъобразно поведение на преките му доставчици не може да доведе до неблагоприятни за него последици. Счита, че неправилно е отказан данъчният кредит, тъй като правото на приспадането му не е упражнено с измамна цел или злоупотреба. По подробно изложени в жалбата и в представена писмена защита съображения е направено искане за отмяна на ревизионния акт и присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът - Директор на Дирекция ОДОП Пловдив, чрез процесуалния си представител по делото и в представеното писмено становище оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа, че органите по приходите обосновано са отказали данъчния кредит с оглед разпоредбата на чл.68, ал.1, т.1, чл.69, ал.1, т.1 във връзка с чл.6 и чл.70, ал.5 от ЗДДС на база потвърдения в хода на ревизията доказателствен материал. Излага подробни аргументи, че по фактурите, издадени от „Булмак –Еи строй“ ЕООД гр.София, „Радо гранит строй“ ЕООД гр.Самоков, „ТСМ Груп 2019“ ЕООД гр.София и „Катс груп“ с.Маноле, няма доказателства за реално получаване на стоките и услугите, респективно основание за начисляване на ДДС. Поддържа наличие на фиктивно фактуриране и документално оформяне на стопански операции от страна на дружествата. Моли съда да постанови решение, с което РА да бъде потвърден изцяло. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В случай, че РА бъде отменен, моли за намаляване размера на адвокатското възнаграждение на жалбоподателя до минимума по Наредба № 1/ 09.07.2004г за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
От събраните по делото доказателства съдът установи следната фактическа обстановка:
Със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-16002419008115-020-001 / 11.12.2019 г. на началник сектор при ТД на НАП С.П е възложена ревизия с ръководител М. Г. /главен инспектор по приходите/ и Г. К. /главен инспектор по приходите/ на „МК Трейд 1“ ЕООД гр.Стара Загора с обхват ДДС за периода от 01.07.2019г. до 30.10.2019г /л.510/. Срокът на ревизията е определен на три месеца от връчване на заповедта/. Връчена е на ревизираното лице на 09.01.2020г. Изменяна е със Заповеди № Р-16002419008115-020-002/ 30.03.2020г и № Р-16002419008115-020-003/ 08.06.2020г, като с последната срокът за завършване е определен на 09.06.2020г и е включен периода от 01.06.2019г до 30.06.2019г /л.88/. Връчването е направено по електронен път /л.87 и л.107/.
В хода на ревизията са изискани за представяне документи и писмени обяснения, извършени са насрещни проверки и са присъединени доказателства.
Въз основа на извършената ревизия от определения със ЗВР ревизиращ екип, е съставен Ревизионен доклад /РД/ № Р-16002419008115-092-001 / 23.06.2020 г., с който по отношение на ревизираното лице се предлага да бъдат установени задължения за ДДС от непризнат данъчен кредит по фактури, издадени от от „Булмак –Еи строй“ ЕООД гр.София, „Радо гранит строй“ ЕООД гр.Самоков, „ТСМ Груп 2019“ ЕООД гр.София в общ размер на 14 620.50лв, прилежащи лихви в размер на 1489.71 лв. и лихви в размер на 149.62 лв. за невнесен в срок деклариран ДДС по СД по ЗДДС за данъчните периоди м.06.2019г, м.07.2019г и м.08.2019г /л.68-81/. РД е подписан електронно от Г. и М. Г.. Връчен е на жалбоподателя по електронен път на 23.06.2020г /л.82/.
При извършване на ревизията е
установено, че през ревизирания период дружеството е
извършвало дейност: строителство и довършителни
работи.
Ревизираното дружество е включило в дневниците за покупки с право на пълен данъчен кредит и в справките-декларации по ЗДДС за съответните данъчни периоди следните фактури, издадени от :
1. КАТС ГРУП ЕООД
Ф-ра № 0..118/24.6.2019г. с предмет „Цимент 25.кг. -1042 бр. по 4,80 лв." и „Бързо засъхващ цимент 2кг. -51 бр. по 9,79 лв.“ на стойност 5500,89 лв и ДДС в размер на 1100,18 лв.
Ф-ра № 0..123/27.6.2019г с предмет „Циментова хидроизолация -100 бр. по 29,99 лв ; „Сух разтвор за зидане 25кг. -109 бр. по 4,59 лв., Газобетон тухла Итонг 573 бр. по 3,49 лв." на стойност 5499,08лв ДДС в размер на 1099,82 лв.
Ф-ра № 0..131/29.6.2019г. предмет „Профили 4/8 и 5/8 - 2,5 куб м. по 400,00 лв. Профили 7/8 и 7/14 - 2,25 куб м. по 445,00 лв.; „ Подпори 3 м. – 442 бр. по 3,40 лв.; „Подпори 4 м. – 568 бр. по 4,40 лв. и Дъски калибровани 4 м. -2,5 м.- 2,6 куб.м. по 390,00 лв." на стойност 7017,25 лв и ДДС в размер на 1403,45лв Към всяка фактура са приложени касов бон, складова/стокова разписка, товарителница за обществен превоз с автомобил с рег. № РА2219КК и пътен лист.
В хода на ревизията е установено, че автомобил с рег. № РА2219КК, за който се твърди, че са превозвани стоките, от 23.01.2018 г. е регистриран като автомобил "ВАЗ232900", с рама Х9823290060004785, собственост на Е.И.К. Това лице е назначено по трудов договор от 16.05.2017 г. в дружество РЛД ТРАНС с ЕИК *********, на позиция шофьор на товарен автомобил/международни договори/. От 21.10.2019 г. е сключен допълнителен трудов договор по чл.110 от КТ с КАТС ГРУП ЕООД. В това дружество са назначени по трудови договори 6 лица, всички от 21.10.2019 г. Дружеството няма регистрирани собствени МПС. Представен е договор за наем на товарен автомобил ВАЗ 232900, рама Х982329060004785, двигател № 212148407966 и рег. № РА2219КК от 02.05.2019 г., сключен с физическото лице с ЕГН ********** за 12 месеца, при наемна цена 200,00 лв., месечно. Предоставени са сметки за изплатени суми по чл.45 ал.4 от ЗДДФЛ на лице с име Е.И.К.и ЕГН **********/ невалиден ЕГН/. Представено е и копие на контролен талон на МПС с рег. № РА2219КК собственост на Е.И.К.с ЕГН **********. От талона са видни данни за вид на автомобила ВАЗ 232900 с рама Х982329060004785,двигател № 212148407966, който е с регистрация като товарен автомобил. От вписаните данни в талона е прието, че максималният полезен товар, който може да се натовари на автомобила е 600 кг. / 2520-1920/ или без пътници и шофьор -1200 кг./2520-1320/т. С това е обоснован извода, че с него не могат да бъдат превозени материалите по фактура № 0..118/24.06.2019 г. и пътен лист№118/24.06.2019 г. с тръгване от Маноле в 14,00 часа и прибиране в Стара Загора в 18,00 часа /1 курс/; по фактура № 0..123/27.06.2019 г. и пътен лист№123/27.06.2019 г. с тръгване от Маноле в 11,00 часа и прибиране в Стара Загора в 15,00 часа/1 курс/ и по фактура 0.131/29.06.2019 г. и пътен лист №128/29.06.2019 г. с тръгване от Маноле в 10,00 часа и прибиране в Стара Загора в 14,00 часа /1 курс/. За всички тези документи, както и относно представените фактури от предходен доставчик ДИАР БЕА ООД с ЕИК ********* с номера 202/24.06.2019 г.; 203/27.06.2019 г. и 205/29.06.2019 г., с които са фактурирани към КАТС ГРУП същите стоки по вид и количество, които са префактурирани на МК ТРЕЙД 1 ЕООД, е прието, че са допълнително съставени документи във връзка с извършващите се ревизионни производства на клиенти, по които са били възложени насрещни проверки. Аналогичен извод е направен по отношение на представените договори за извършване на услуги с личен труд с пет физически лица от дата 02.05.2019 г, като е прието, че са съставени само с цел да се докаже възможност за натоварване или разтоварване на стоки. За доставчика КАТС ГРУП ЕООД е прието, че не разполага с кадровата, материална и техническа обезпеченост, за да извърши фактурираните доставки и услуги на ревизираното дружество, което от своя страна не е положило грижата на добър търговец и не е извършило проучване на бъдещите си доставчици. В хода на ревизионното производство МК ТРЕЙД 1 ЕООД не представя доказателства и документи, с които да удостовери, че е действало добросъвестно и е взело всички възможни разумни мерки, в качеството си на добър търговец. В хода на ревизията не са събрани категорични доказателства, че стоките, предмет на фактурите са доставени и предадени от КАТС ГРУП ЕООД и същите биха могли да бъдат доставени от друг доставчик, а издадените от КАТС ГРУП ЕООД фактури само формално да документират това.
2. БУЛМАРК –ЕЙ СТРОЙ ЕООД
Ф-ра № 0..95/04.07.2019 г. с предмет „Услуги със строителна механизация" на стойност 6753,33лв с размер на ДДС 1350,67 лв /л.399/
Ф-ра № 0..110/29.07.2019 г. с предмет „Изработка и поставяне на кофраж- материали + труд" на стойност 4600 и ДДС в размер 920,00 лв./л.400/.
Към всяка фактура са приложени фискални бонове, съответно от 04.07.2019г и от 06.08.2019г.
При извършена насрещна проверка дружеството не е намерено на адреса на управление. При служебна проверка органите по приходи са установили, че в
дневник-продажби на дружеството за данъчен период 01.07.2019г. - 31.07.2019г. не фигурират фактури с № 0..95/04.07.2019г. и № 0..110/29.7.2019г., с получател „МК ТРЕЙД 1" ЕООД. От посочения във фискалния бон ЕКАФП с действаща регистрация с дата 4.7.2019 в 8:50:03 са били отчетени продажби към 4 клиенти с обща сума 28548,98 лв и с дата 07.08.2019 г. в 18:02:18 - за 1 клиент с платена сума 5520,00 лв. дружеството е имало назначени по трудови правоотношения 3 лица от дата 19.06.2019 г. до дата 10.10.2019 г. на позиции „Общ работник строителство на сгради“ и „Строител Жилища“. Дружеството не е вписано в Българска строителна камара и в регистъра на Камарата на строителите България. При извършена проверка на декларираните данни в дневници продажби на дружеството е установено, че фактура с № **********/ 10.04.2019г е била издадена на ЕВРО ЕКСПЕРТС ЕООД с ЕИК BG205357086 през данъчен период м. 04.2019г. В обобщение е прието, че не са изпълнени условията на чл. 68, ал. 2 от ЗДДС.
3. РАДО ГРАНИТ СТРОЙ ЕООД
Ф-ра № 0..038/31.07.2019 г. с предмет „Доставка на инертни материали“ на стойност 3842 лв с размер на ДДС 768,40 лв /л.401/ с приложен фискален бон от 06.08.2019г.
При извършена насрещна проверка дружеството не е намерено на адреса на управление. При служебна проверка органите по приходи са установили, че в дневник-продажби няма включени фактури с получател „МК ТРЕЙД 1" ЕООД. От посочения във фискалния бон ЕКАФП с действаща регистрация на дата 8.8.2019г в 14:07:13 са били отчетени продажби към 2 клиента с обща сума 19200,00 лв кат отчетеният оборот е за времето от 31.07.2019 г. до 08.08.2019г. Дружеството не е имало назначени лица по трудови правоотношения, няма деклариран обект склад за строителни материали, няма данни да притежава кариера или ползване права за изземване на инертни материали, нито е установено да има техника за товарене и транспорт на инертни материали. В обобщение е прието, че не са изпълнени условията на чл. 68, ал. 2 от ЗДДС.
4. ТСМ ГРУП 2019 ЕООД /л.390-395/
Ф-ра № 0..35/12.07.2019 г. с предмет „Поставяне на топлоизолация" 284,2105 кв. м. по 19 лв. кв. м.“ на стойност 5400 лв с размер на ДДС 1080,00 лв.
Ф-ра № 0..44/18.07.2019 г. с предмет „Поставяне на топлоизолация" 431,579 кв. м. по 19 лв. кв.м.“ на стойност 8200 лв с размер на ДДС 1640,00 лв.
Ф-ра № 0..52/24.07.2019 г. с предмет „Направа на армировка-м-ли+труд" 1 по 7790 лв“ на стойност 7790 лв с размер на ДДС 1558,00 лв.
Ф-ра № 0..62/29.07.2019 г. предмет „Изливане на бетон-м-ли+труд" 1 по 6100 лв“ на стойност 6100лв с размер на ДДС 1220,00 лв
Ф-ра № 0..96/27.08.2019 г. с предмет „Монтаж на уни паваж и поставяне на бордюри" 350 кв.м. по 8 лв.“ на стойност 5600лв с размер на ДДС 1120,00 лв.
Ф-ра № 0..102/27.08.2019 г. с предмет „Външна опаковка" 1193 кв.м. по 5,70 лв.“ на стойност 6800,1лв с размер на ДДС 1360,02лв.
Към фактурите са приложени фискални бонове. Представен е Договор за изработка от 03.06.2019 г, според който „МК ТРЕЙД 1“ ЕООД е възложил извършването на следните дейности на обект гр. Стара Загора, ул. Стефан Стамболов № 35 – „Детска градина „Зорница 2", на „ТСМ ГРУП 2019“ ЕООД : „Направа на армировка и изливане на бетон“ и „Поставяне на топлоизолация". Работата е ограничена в срок до 60 работни дни, предвидено е плащане в тридневен срок, след предаване на извършената работа и подписване на двустранен приемо-предавателен протокол. Приложен е и Приемо-предавателен протокол от 31.07.2019 г., с който са приети следните дейности: направа на армировка; изливане на бетон и поставяне на топлоизолация.
При извършена насрещна проверка дружеството не е намерено на адреса на управление. При служебна проверка органите по приходи са установили, че в дневниците за продажби са декларирани само Ф-ра № 0..96/27.08.2019 г и Ф-ра № 0..102/27.08.2019 г. При преглед на отчетите на ЕКАФП DY456700,ФП36614736 е установено, че на датите на представените фискални бонове към фактурите от МК ТРЕЙД 1 ЕООД са издадени различен брой касови бонове като в отчета фигурира обща сума за деня. Единствено на дата 12.09.2019 г. е отчетена една продажба и е издаден един касов бон на стойност 8160,12 лв. колкото е бонът към фактура № 0..0102/29.08.2019 г. Дружеството не е имало назначени лица по трудови правоотношения. При преглед на дневник продажби на ТСМ ГРУП 2019 ЕООД е установено, че Фактура с № 0..035 е била издадена на клиент ИНВЕСТ 2020 АД на дата 14.06.2019 г.; Фактура с № 0..044 е била издадена на клиент МЕДИЯ ПРОДАКШЪН ЕООД на дата 20.06.2019 г.; Фактура с № 0..052 е била издадена на клиент АМЗОВ ЕООД на дата 24.06.2019 г; Фактура с № 0..062 е била издадена на клиент АМЗОВ ЕООД на дата 29.06.2019 г. В обобщение е прието, че не са изпълнени условията на чл. 68, ал. 2 от ЗДДС по първите четири фактури. За фактура с № 0..096 и № 0..102 е установено, че не са описани приемо- предавателни протоколи или актове за етапи на завършеност на обект. Фактура № 0..96 е издадена освен на МК ТРЕЙД 1 ЕООД и на клиент ЕЛ ЕС ТРЕЙД ГРУП ООД на дата 15.07.2019г, а фактура № 0..102 дублира фактурирана топлоизолация в неотразените от доставчика фактури № 0..035/12.07.2019 г. и № 0..044/18.07.2019 г.
Въз основа констатациите в доклада е обосновано недоказано извършване на доставка на стоки и услуги по смисъла на чл.6 и чл.9 от ЗДДС, неправомерно начисляване на данък по процесните фактури и неформиран данъчен кредит. Затова на основание чл.68, ал. 2 от ЗДДС, във връзка с чл. 68, ал.1, т.1, във връзка с чл. 70, ал. 5 от ЗДДС ревизиращият екип отказва правото на приспадане на данъчен кредит общо в размер на 14 620.50лв. по процесните фактури. При начисляване на дължими лихви в общ размер на 1 639.33лв е взет предвид декларираният, но невнесен в срок ДДС по справка-декларация за м.07. и м.08.2019г в размер на 149.62лв.
РД е връчен електронно на 23.06.2020г /л.82/. Срещу него не е подадено възражение в удължения срок.
Въз основа на РД е изготвен РА № Р-16002419008115-091-001 / 13.08.2020г, издаден и подписан с квалифициран електронен подпис от С.П на длъжност началник сектор, възложил ревизията и М. Г. на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията при ТД на НАП Пловдив като доказателства за датата и начина на подписване и такива за удостоверяване валидността на сертификатите към тази дата, са представени по делото на хартиен носител /л.27, 29/. С РА, неразделна част от който е РД, са установени задължения на стойност 16196,81 лв. в резултат на констатации, свързани с отказан данъчен кредит и несвоевременно разчитане с бюджета на декларирания от дружеството „ДДС за внасяне“, както и начислени от органа по приходите прилежащи лихви в размер общо на 639,33 лв. РА е връчен електронно на 02.09.2020г /л.64/.
РА е обжалван по административен ред на 16.09.2020г пред Директора на Дирекция ОДОП Пловдив и на основание чл.155, ал.2 от ДОПК с Решение № 575/ 19.11.2020г е потвърден /л.30 и сл/.
По делото са представени и приети като доказателства документите, съдържащи се в административната преписка по издаването и обжалването по административен ред на ревизионния акт; доказателства във връзка с компетентността на органа, възложил ревизията; удостоверения за валидност на електронни подписи на лицата, подписали с квалифициран електронен подпис в съответното длъжностно качество РА, РД, ЗВР и ЗИЗВР, ведно с оптичен носител, на който се съдържат електронните документи и файловете, генерирани при подписването им с квалифициран електронен подпис.
Заключението на допуснатата и изпълнена съдебно-икономическа експертиза ведно с обясненията на вещото лице в съдебно заседание сочи, че жалбоподателят води счетоводството си съобразно Закона за счетоводството /ЗСч/, заведени са основни регистри на хронологично и синтетично отчитане. Всички материали са заприходени и изписани във връзка със сделките с „Билдинг комфорт“ ЕООД. Процесните фактури съдържат всички необходими реквизити, съгласно ЗСч и ЗДДС, като са индивидуализирани видът и количеството на стоките и услугите. Фактурите, издадени от БУЛМАРК –ЕЙ СТРОЙ ЕООД и РАДО ГРАНИТ СТРОЙ ЕООД, нямат придружаващи документи. Фактурите, издадени от КАТС ГРУП ЕООД, са придружени с товарителници и складови разписки и са осчетоводени при доставчика в дебита на сметка 501 Каса в лева, като е кредитирана сметка 411 Клиенти с общата стойност на фактурите. По всички процесни фактури са извършени плащания в брой, осчетоводени при жалбоподателя. Начислен е ДДС, фактурите са включени в дневниците за продажби и справките-декларации по ЗДДС за съответните данъчни периоди. Поради липсата на водена аналитично по доставчици счетоводна отчетност експертът не може да даде заключение къде и за кой обект са вложени материалите, съответно извършени услугите, описани в процесните фактури.
Разпитаният по делото свидетел Г. М. твърди, че е работил при жалбоподателя и е присъствал през цялото време на извършване на ремонтните работи в детска градина „Зорница“ през 2019г. От показанията му се установява, че са извършени изкопни работи, изкореняване на около 30 бр дървета, сваляне на вертикалната денивелация без тревните площи и градинките за подготовка за паваж, изграждане на две-три естакади, две нови зимни градини, една приемна и подобно на приемната помещение, хидроизолации, изграждане на подпорни стени по цялата северна част на сградата, направа на детски площадки, пясъчници и амфитеатър. Бетонно-кофражните дейности - армировката и изливането на бетона били възложени на друга фирма, а при изолацията само мазилката и шпакловка била изпълнена от друга фирма, а самото лепене било направено от жалбоподателя. Външна фирма била доставчик на инертните материали. При приемането на материалите и за часове свършена работа свидетелят в някои случаи подписвал документи, но с фактурите и цялата отчетна документация се занимавал управителят на ревизираното дружество.
Свидетелят А. А. твърди, че неговата фирма „АИП 2017“ е изпълнявала изнасяне на строителни отпадъци, пръст, коренища и доставка на малко инертни материали /пясък/ при ремонта на детската градина без договор с жалбоподателя, но му е заплатено. Според него софийска фирма „Бул Макс“ слагала бетона и кофража, а от МК ТРЕЙД 1 ЕООД работели по сградата.
Така установената фактическа обстановка мотивира следните правни изводи:
Оспорването на РА № Р-16002419008115-091-001
/ 13.08.2020г, потвърден с Решение № 575/ 19.11.2020г. на Директора на дирекция
„ОДОП“ - Пловдив, като направено в законово установения срок по чл.156, ал.1 от ДОПК, от легитимирано лице с правен интерес и против акт, подлежащ на съдебно
обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.
Разгледана по същество, жалбата е частично
основателна.
Ревизионното производство е
образувано и проведено, съответно РД и РА са издадени от компетентни органи в
рамките на определените им правомощия. Съгласно представената и приета като
доказателство по делото Заповед № РД-09-2433/ 16.12.2019г. на Директора на ТД
на НАП - Пловдив, на основание чл.7, ал.3, чл.11, ал.3 от ЗНАП и чл.112 ал.2,
т.1 от ДОПК, като органи, компетентни да издават заповеди за възлагане на
ревизии съгласно чл.112 от ДОПК, както и заповеди за изменение на първоначално
издадени заповеди за възлагане на ревизии, съгласно чл.113, ал.3 от ДОПК, са
определени началниците на сектори в отдел „Ревизии“, с месторабота в гр. Пловдив
и тези с изнесено работно място в офисите в градовете Стара Загора, Хасково,
Пазарджик, Смолян и Кърджали /л.23/. В случая издателят на заповедта за
възлагане на ревизия –, с оглед заеманата длъжност /Началник сектор в отдел
„Ревизии“ в ТД на НАП – Пловдив/, е сред органите, посочени в т.2 от заповедта. Според правилото чл.119, ал.2 от ДОПК РА се издава от органа, възложил
ревизията и ръководителя на същата. В конкретния случай автори на обжалваното
произнасяне са С.П – възложител на ревизията и М. Г. – ръководител на
ревизията, с оглед на което посоченото нормативно изискване е спазено.
Издателите на оспорения акт са разполагали с материална компетентност и такава
по степен, налице е и териториална компетентност на същите, тъй като са част от
териториалната дирекция на НАП гр.Пловдив, която е компетентна териториална
дирекция по критериите на чл.8, ал.1, т.1 от ДОПК. РА е подписан от лицата,
посочени като негови издатели, с квалифициран валиден електронен подпис.
При извършената служебна проверка
съдът не констатира допуснати нарушения на административно-производствените
правила в хода на проведеното ревизионно производство. Ревизията е приключила в
срока по чл.114, ал.2 от ДОПК, а РД е съставен от ревизиращите органи в срока
по чл.117, ал.1 от ДОПК, като съдържа предвидените в чл.117, ал.2 ДОПК
реквизити, при прилагане на събраните в хода на ревизионното производство
доказателства. Спазен е и срокът по чл.119, ал.2 от ДОПК за издаването на РА.
При извършената преценка на
материалната законосъобразност на РА съдът взе предвид, че правото на
приспадане на данъчен кредит е отказано на основание чл.70, ал.5 от ЗДДС поради
липса на реално извършени доставки на стоки по смисъла на чл.6 от ЗДДС и на
услуги по смисъла на чл.9 от ЗДДС.
Реалността на доставката на стоки
и/ или услуги е основополагаща за законосъобразното упражняване от получателя
на съответната доставка на правото на приспадане на платения от него ДДС на
доставчика като данъчен кредит. Съобразно нормата на чл. 154 ал. 1 от ГПК и чл.
170 ал. 1 от АПК получателят по доставките носи доказателствена тежест за
установяване на твърдените от него положителни факти, т.е. наличието на
облагаеми доставки. Съгласно националния данъчен закон и константната практика
на Съда на Европейския съюз по тълкуване на чл. 167 чл. 168 и чл. 178 от
Директива 2006/112/ЕО, възникването и надлежното упражняване на правото на
приспадане на данъчен кредит изисква установяване преди всичко наличието на
действително осъществени облагаеми доставки на стоки и услуги. В практиката на
СЕС трайно е възприето разбирането, че не е възможно приспадането на данък,
който е дължим единствено поради вписване във фактурата, тъй като упражняването
на това право се ограничава само до действително дължимите данъци. В този
смисъл е решението по дело С-152/02 на
СЕО и т. 49 от решението по дело С-285/09 на СЕС. От приетото по т. 33 от
Решение от 6 декември 2012 г. на СЕС по дело С-285/11 следва, че по принцип
правото на приспадане не би могло да бъде отказано, ако се установи, че
доставките на стоки са реално осъществени и впоследствие тези стоки са били
използвани от получателя за целите на неговите облагаеми сделки. Съобразно
направеното тълкуване на нормите на Директива 2006/112/ЕО от СЕС преценката за наличие
на условията за признаване на правото на данъчен кредит (реално ли са
осъществени доставките и използван ли е техният предмет в извършваната от
лицето дейност) се осъществява от националната юрисдикция съобразно правилата
за доказване по националното право и въз основа на съвкупна преценка на всички
елементи и фактически обстоятелства по делото (арг. от т. 31 и т. 32 от Решение
на СЕС по дело 285/11).
Съгласно чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл.
69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, материалноправна предпоставка за възникване на правото
на данъчен кредит е наличието на действително извършена облагаема доставка на
стока към лицето, посочено в данъчния документ като получател на доставката. По
силата на чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС, във връзка с чл. 25, ал. 2 от ЗДДС,
данъчното събитие и изискуемостта на данъка по доставки на стоки настъпват
когато правото на собственост върху стоките бъде прехвърлено, т.е. при реално
предаване на стоките в разпореждане на получателя.
По делото няма спор, че
жалбоподателят е подизпълнител на „Билдинг Комфорт“ ЕООД за обект „Детска
градина Зорница“ в гр.Стара Загора, както и че строителните дейности са
извършени. Спорът е дали процесните доставки на материали и
услуги са извършени именно от съответния
доставчик, посочен във фактурите, за да възникне правото на приспадане на
данъчен кредит по тях.
По отношение доставките на услуги
и стоки от „РАДО ГРАНИТ СТРОЙ“ ЕООД и „БУЛМАРК –ЕЙ СТРОЙ“ ЕООД събраните по
делото доказателства в тяхната съвкупност не сочат реалност. Към фактурите няма
никакви придружаващи документи, което не позволява да се приеме,
че за получателя възниква право на приспадане на данъчен кредит по тях,
доколкото съгласно ЗДДС и Директива 2006/112/ЕС абсолютна предпоставка е
действителното изпълнение на стопанската операция по фактурата, а според
трайната практика на ВАС наличието само на фактура не сочи реалност на
доставката. Стоките и услугите не са описани във фактурите по начин, позволяващ
индивидуализацията им, което препятства
възможността да се изследва механизмът на доставката. Липсата на означение на
количеството и вида на стоките и услугите във фактурите /арг. чл. 114, ал. 1,
т. 9 ЗДДС/ и липсата на други безспорни доказателства за индивидуализацията на
фактурираните услуги поставя под съмнение достоверността и целта на съставянето
им. Не е достатъчно само издаването на фактури за признаване правото на
данъчен кредит за доставка на стоки и услуги, респективно установено плащане на
стойността им, а следва по категоричен начин да се установи, че стоките са
предадени на получателя. Установеното от експертизата плащане е само
индиция за реалното извършване на доставките, но не е достатъчно да установи
главно и пълно предаването на стоките, респективно осъществяването на услугите,
от доставчика на получателя. Дадените свидетелски показания не внасят яснота
относно спорния момент на доставките. Счетоводното отразяване на
фактурите не доказва наличието на предпоставки за признаване правото на
приспадане на данъчен кредит за съответните данъчни периоди, а освен това те не
са осчетоводени при доставчика. Не са налице законовите
предпоставки за възникване правото на приспадане на данъчен кредит на
ревизираното лице по реда на чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС.
По фактурите, издадени от „ТСМ
ГРУП 2019“ ЕООД, също не се установява реалност на доставките. В сключения
договор за изработка от 03.06.2019г жалбоподателят възлага 1. Направа на
армировка и изливане на бетон и 2. Поставяне на топлоизолация. Не са посочени
конкретни параметри на работите, съответно такива няма и в приемо-предавателния
протокол от 31.07.2019г. На тези СМР съответстват по вид дейност фактури №
0..35/12.07.2019г., № 0..44/18.07.2019г., № 0..52/24.07.2019г. и №
0..62/29.07.2019г. Тези фактури обаче са декларирани от доставчика като
издадени на други получатели, а не на жалбоподателя. Дейностите по фактури №
0..96/27.08.2019г и № 0…102/ 27.08.2019г не са предмет на сключения договор и
не фигурират и в приемо-предавателния протокол. По делото не са ангажирани
други доказателства, чрез които да се установи дали и как, къде, кога и от кого са извършени тези услуги,
както и какви са по вид и количество. Свидетелските показания не съдържат
конкретни данни в тази насока. Общото и неопределено посочване „външна фирма“
не е достатъчно да потвърди спорните
услуги са действително извършени. В допълнение и като индиция, че фактурите не
отразяват реални стопански операции, е и недоказаната възможност на доставчика
да извърши услугите лично, тъй като не е разполагал с наети по трудов договор
лица, притежаващи необходимата квалификация за осъществяване на строителните
дейности, или чрез подизпълнител. Доставката на услуги подлежи на данъчно
облагане само ако между доставчика и получателя съществува реално
правоотношение с достатъчно индивидуализиран предмет, в рамките на което се
разменят конкретни взаимни престации, като полученото от доставчика
възнаграждение представлява действителната равностойност на предоставената
услуга (т. 29 от решение от 27.03.2014 г. по дело С-151/13 Le Rayon d`Or) и
само ако е налице пряка връзка между доставената услуга и получената насрещна
престация.
Твърдението на ревизираното лице,
че материалите и услугите по фактурите от тези три доставчика са вложени в
строителството на детска градина „Зорница 2“ в гр.Стара Загора, не е подкрепено
с никакви доказателства. От заключението
на съдебно-счетоводната експертиза се установява потенциалната възможност строителни
материали от описаните в процесните фактури вид да са вложени в обекта, но това
не е достатъчно да установи факта на приемо-предаването на материалите от
доставчиците на получателя. Затова само фактът, че обектът е построен и функционира, не се свързва с
факта на предаване на съответните материали и извършване на услугите от
сочените във фактурите доставчици в полза на ревизираното лице. По силата на правилото
на чл.170, ал.1 от АПК във вр. §2 от ДР
на ДОПК доказателствената тежест в случая е на оспорващия, който следва по
несъмнен начин да установи, че издадените от доставчиците му фактури
обективират действителни стопански операции, а не само документално оформени
сделки. Жалбоподателят при условията на пълно доказване не обори извода на
органите по приходите за липса на реално извършени доставки по процесните
фактури, а от там и за наличие на предпоставки да ползва право на данъчен
кредит по процесните фактури, издадени от „РАДО ГРАНИТ СТРОЙ“, ЕООД, „БУЛМАРК
–ЕЙ СТРОЙ“ ЕООД и „ТСМ ГРУП 2019“ ЕООД. Поради това обжалваният РА е
законосъобразен в частта за непризнатия данъчен кредит по фактурите от тези
доставчици ведно с прилежащи лихви.
По отношение доставките на стоки
от „КАТС ГРУП“ ЕООД всяка от фактурите е придружена с кореспондираща й
товарителница и складова/стокова разписка, които не са оспорени. С оглед на
това, тези документи се ползват с придадената им от закона формална
доказателствена сила - частни документи, подписани от лицата, които са ги
издали, съставляват доказателство, че изявленията, които се съдържат в тях, са
направени от тези лица /чл. 180 от ГПК/. Стоковите разписки съдържат име,
фамилия и подпис на лицето, предало стоките. В тях е конкретизирано мястото - обект, където е
станало предаването на стоките. Стоките са описани по начин, позволяващ индивидуализацията
им. Всички фактури за извършени продажби са включени в дневниците за продажби и
справките – декларации за съответния данъчен период, съответно е начислен и
разчетен дължимият ДДС за продажбите. Установена е разполагаемостта на
продавача със стоки от същия вид и количество, както и натоварването им от доставчика
и транспортирането им като са ангажирани доказателства за транспортното
средство, движението му /пътни листи/ и участвалите в натоварването лица.
Неправилно органите по приходи приемат, че не е доказано транспортирането
на стоките. Видно от обясненията на ревизираното лице, транспортът е за сметка
на доставчика. Това обстоятелство се потвърждава при извършената насрещна
проверка с оглед дадените обяснения от управителя на „КАТС ГРУП“ ЕООД. Когато
транспортът е за сметка на доставчика, нееднократно в свои решения ВАС е посочвал, че
въпросът по какъв начин е извършен транспортът от доставчик е ирелевантен за
реалността на извършените доставки. Затова всички посочени от органите по
приходи нередности и несъответствия относно договора за наем на транспортното
средство, управлявалото го лице и заплащането на работниците. Изводът, че с това превозно средство не могат да се
превозят описаните във фактурите материали, е обоснован с вписаните в регистрационния
талон данни за максимален полезен товар, но при прегледа му е видно, че такива
параметри не фигурират, което прави извода произволен. Всъщност, доколкото в
случая се касае за родово определени вещи, то с предаването на материалите при
условията на чл. 24, ал. 2 от ЗЗД следва да се приеме, че е извършена доставка,
поради което е без значение какъв е произходът на стоката, как е разплатена с
предходен доставчик и каква е материално-техническата обезпеченост на прекия доставчика,
каквито доводи са изложени в оспорения ревизионен акт. Отказът да се признае
право на данъчен кредит поради това, че не е установен произход на стоката,
съответно за липса на кадрова обезпеченост на доставчици, противоречи на
тълкуването на Директива 2006/112 /ЕО относно общата система на данъка за
добавената стойност, дадено в решенията на СЕС по дела С-324/11 и съединени
дела С - 80/11 и С - 142/11, според което добросъвестният получател по
облагаема с ДДС доставка на стока или услуга не следва да бъде санкциониран с
отказ на признаване на право на данъчен кредит поради недобросъвестност или
нарушения от страна на неговия доставчик. С решение на СЕС по дело С-18/13 е
дадено задължително тълкуване на Директива 2006/112/ЕО на Съвета, според което
не се допуска извършване на приспадане на ДДС, когато няма данни доставчиците
да разполагат с материална, техническа и кадрова обезпеченост или има нередовна
счетоводна отчетност при тях, но само при наличие на две кумулативни условия -
тези обстоятелства да сочат за наличие на измама и въз основа на обективни
данни, представени от органите по приходите, да се установява, че данъчно –
задълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която
обосновава правото на приспадане, е част от тази измама. В настоящия случай
няма установеност от страна на приходните органи, че данъчнозадълженото лице е
имало знание за измамни действия от неговите доставчици. Изложеното,
както и цялостният анализ на доказателствата по делото, налагат извод за
реалност на доставките, т.е. претендираното право на приспадане по процесните три
фактури с издател „КАТС ГРУП“ ЕООД е отказано незаконосъобразно. С оглед на
това РА в частта за непризнат данъчен кредит в размер на 3603,45лв и прилежаща
лихва в размер на 393.97лв следва да бъде отменен.
В частта, с която РА за начислени лихви за деклариран, но невнесен в срок ДДС за данъчни периоди м.07.2019г и м.08.2019г в размер на 149.62лв, е потвърден с Решение № 575/ 19.11.2020г, не са установени резултати, различни от декларираните от жалбоподателя, не са изложени аргументи и не са ангажирани доказателства за своевременно заплащане на данъчното задължение. Затова в тази част РА следва да бъде потвърден.
При този изход на спора жалбоподателят следва да бъде осъден на основание чл. 161, ал.1 от ДОПК да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 899.54 лева изчислено по чл.8, ал.1, т.4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
На жалбоподателя съобразно уважената част от жалбата се дължат разноски в размер на 381лв.
Водим от горните мотиви и на
основание чл.160, ал.1 от ДОПК Старозагорският административен съд
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ по жалба от „МК Трейд 1“ ЕООД
със седалище и адрес на управление гр.Стара Загора, ул. “Берое“ № 1, ет.6,
ап.24 Ревизионен акт
№Р-16002419008115-091-001/13.08.2020г., потвърден с Решение №575/19.11.2021г.
на Директор на Дирекция ОДОП гр.Пловдив при ЦУ на НАП, в частта
за непризнат данъчен кредит за данъчен период м.06.2019г в размер на 3603,45лв и прилежаща лихва в
размер на 393.97лв по фактури, издадени от „КАТС ГРУП“ ЕООД, като
незаконосъобразен.
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на „МК Трейд 1“ ЕООД в останалата част, като неоснователна.
ОСЪЖДА „МК
Трейд 1“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр.Стара Загора, ул. “Берое“ №
1, ет.6, ап.24 да заплати на Национална
агенция по приходите сумата 897.87 /осемстотин
деветдесет и седем лв осемдесет и седем ст/ за юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА Национална
агенция по приходите да заплати на „МК Трейд 1“ ЕООД със седалище и адрес на
управление гр.Стара Загора, ул. “Берое“ № 1, ет.6, ап.24 сумата 381 /триста осемдесет и един/лв за направени разноски.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: