МОТИВИ по НОХД № 1094/2019г по описа на ПОС.
Срещу подсъдимият С.М.Б. е повдигнато обвинение по чл. 116 ал.1 т.6 предл. 2-ро и 3-то, вр.чл. 115 вр.чл. 20 ал.2, вр.ал. 1 от НК
понеже на 21.03.2018 г. в с. Н.
Б., обл. П., в съучастие, като съизвършител
с подс. М.С.Б., умишлено е умъртвил В. И. М., като
смъртта е настъпила по особено мъчителен начин за убития М. и деянието е
извършено с особена жестокост.
Срещу подсъдимият М.С.Б. е повдигнато обвинение по
чл. 116 ал.1 т.6 предл. 2-ро и 3-то, вр.чл. 115 вр.чл. 20 ал.2, вр.ал. 1 от НК понеже на 21.03.2018 г.8 г. в с. Н.б., обл.
П., в съучастие, като съизвършител с подс. С.М.Б., умишлено е умъртвил В. И. М., като смъртта е
настъпила по особено мъчителен начин за убития М. и деянието е извършено с
особена жестокост.
Прокурорът подържа изцяло обвинението и счита,че наказанието,което следва да
изтърпи подс. С.Б. следва да бъде в размер от
двадесет години лишаване от свобода.Счита,че това наказание е съответно на
степента на обществена опасност на деянието и на дееца и не следва да бъде
налагано някое от предвидените в
закона други по-тежки по вид наказания.
Счита,че на подс. М.Б. следва да се определи
наказание по–ниско от максимално
предвидения двадесет годишен срок наказание лишаване от свобода,предвид
проявеното съдействие към установяване обективната истина по делото,което да
бъде в размер 16-17 години лишаване от
свобода.
Частните обвинители,чрез упълномощения повереник поддържат предложените от прокурора наказания
лишаване от свобода.
Подсъдимият С. Б. смята,че следва да бъде оправдан
по повдигнатото му обвинение.
Подсъдимият М.Б. изрази съжаление за стореното.
Граждански искове за съвместно разглеждане в
наказателния процес не са приети.
Съдът възоснова на
събраните по делото доказателства,преценени по отделно и в тяхната съвкупност,намира и приема за
установено следното:
Подсъдимият С.М.Б.
е роден на *** *** обл .П., живущ ***, б., български гражданин, разведен, с
основно образование, работещ, осъждан - реабилитиран, с ЕГН; **********.
Подсъдимият М.С.Б.
е роден на *** *** обл .П., живущ ***, б.,
български гражданин, неженен, с основно образование, работещ, осъждан -
реабилитиран, с ЕГН: **********.
Характеристичните
данни относно осъжданията на подсъдимите нямат отношение
към квалификацията на повдигнатото им и предявено обвинение. С. Б. е осъждан по НОХД № 32/1992г. с присъда от
14.05.1992г. на PC- Мадан, в законна сила на 29.05.1992г. за престъпление по
чл. 197 ал.1 вр. чл.194 ал.1 от НК, като му е
наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от три месеца, което на
основание чл.66 ал.1 от НК е било отложено за изпълнение за срок от три години.
По това осъждане той е реабилитиран по
право. М. Б. е осъждан с присъда №
103/2012г. на РС- Пловдив по НОХД № 4266/2011г. за престъпление по чл.195 ал.1 вр. чл.18 ал.1 от НК, като му е наложено наказание
„Лишаване от свобода“ за срок от 4 месеца, което на основание чл.66 ал. 1 от НК
е било отложено за изпълнение за срок от три години. Присъдата е влязла в
законна сила на 28.03.2012г. и подс. Б. е
реабилитиран по право.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
Подсъдимият С.М.Б.
е баща на подс. М. Б..Двамата заживели трайно в с. Н.б.обл.П.
след 2011г. Водеща роля в техните отношения имал бащата, не само поради по-големия
си житейски опит,но и предвид личностните особености на неговия син. Последният
притежавал интелектуално ниво на долната граница за възрастта си. Притежавал
ниско самочувствие,нестабилна самооценка,повлияване и зависимост от значими за
него личности,неустойчивост и прояви на незрели защитни поведенчески механизми.
Това го определило като слабохарактерен,затворен и необщителен. При него
липсвали емоционалната устойчивост, разсъдъчността,независимостта и
лидерството. За разлика от него баща му
притежавал достатъчен житейски опит,който му давал възможност да маскира истинските си намерения.В личностен
аспект се характеризирал като властен и
доминиращ тип личност,с изразена висока активност,мотивираност,собствено
мнение и повишени претенции.
Повод подс. С. Б. да пристигне в с. Н.б. били строителните му
умения, като през 2008г той решил, че в
селото може да намери хора,които имат
нужда от такива услуги.По този повод той се запознал с бащата на св.И.Д., който
стопанисвал наето от Общината заведение, намиращо се на изхода на селото в
посока гр.С с адрес
ул.“*****“ № *** и което следвало да бъде ремонтирано. Предвид тези
условия подс. С.Б. преценил, че може да се заеме със строителната дейност в обекта
и сключил договор за ремонт на заведението с Д.,който продължил около една
година.През този период и до към 2011г
идвал на гости в заведението, заедно със своята настояща съпруга, с която пък
малко след това се разделил.След ремонта
и преустройството на заведението св. И.Д. поела управлението на обекта, а една
от работничките в него св.М.Д.,която
работила като **и спечелила доверието на Д.,станала управител. В селото се
знаело,че вече развелия се подс. С.Б. и Д. имат интимна връзка,след като тя го приела в свое жилище, а междувременно и
в продължение на около две години подс. С.Б. държал
под наем басейна и бунгалата в Н. б..
В този период взаимоотношенията между подс. С.Б. и
св.М.Д. прераснали в интимност и двамата заедно заживели в жилището на св. Д., която не била доволна от тази им дружба,но не се възпротивила. Поради здравословни проблеми през 2013г св. Д.
оставила надзора на обекта на Х.за повече от година. Последвали усложнения с
придобиване правото на стопанисване на този общински имот,който бил обявен на
търг и се наложило двете свидетелки да
направят съдружие и спечелят наддаването за обекта за срок от 10 години.
Междувременно подс. С.Б., макар че бил наел под наем бившите бунгала с басейн
на „СБА“ продължавал да преследва
интереса си към обекта на св. Д..
Свидетелката Х.и подс. С.Б. предприели действия,за да принудят св. Д. да се
откаже от участието си в стопанисването на този обект. Макар и да живеели в
нейната къща,те започнали да се държат хладно и в един момент през лятото на
2014г заведението изгоряло,за което у Д. възникнало съмнение,че двамата имат
участие в този палеж. Договора за наем с Д. бил преустановен, а за терена,
върху който се намирало заведението бил насрочен търг. Използвайки
доверителните отношения, които бил създал с Х., подс.
С.Б. я накарал да закупи фирма“**“ООД, с която да участва на търг, за
предоставяне правото на ползване на въпросния терен, върху който да бъде
изградено ново заведение. Проведения търг бил спечелен от фирмата на св. Х.,
след което били изготвени и строителни книжа на името на тази фирма.
Свидетелката Д. твърди,че преди
палежа на заведението станала обект на физическа саморазправа,психическо
насилие и непосредствено отправени й закани за убийство от подс.С.
Б.. Повод било искането му Д. да се
откаже от съдружието си с Х.и да й
отстъпи дела си, което постигнал в по-късен момент,когато Д. загубила
физически интерес към този обект и започнала работа в друг обект на селото с
помощта на свои приятели.В началото на 2016г в селото пристигнал подс.М.Б.,който бил извикан от подс.С.Б.
за да работи заедно със св. Х.в едно заведение в центъра на Н.б.,което междувременно било наето от подс.
С.Б.. Поведението на последния спрямо св. Х.се изменило,влошили се
техните взаимоотношения и той заживял
вече със св.М.П., а Х.напуснала селото и
заминала да работи на морето.Предвид тези обстоятелства Х.също изгубила интерес към спечеления на
търг търговски обект и неговото ново
изграждане, поради което подс. С.Б. я накарал да
прехвърли фирмата на сина му – подс. М.Б..След като вече
имал право на владение върху имота и
документи за строеж, подс.
С.Б. започнал да търси средства за финансиране на бъдещото строителство на
заведението.
В този период, през лятото на
2017г. в Н.б. пристигнал
пострадалият В. И. М. от гр.С., който вече
бил приключил с работата си
в заведение в гр.Б., от което имал
останало оборудване и търсил да наеме ново заведение. Харесало му местоположението на селото и чрез
общи познати се свързал с подс. С.Б.,за коготов селото било
известно,че фактически е наемателя на
изгорялото заведение. Двамата решили съвместно да изградят въпросното
заведение, в което в последствие да се извършва стопанска дейност като
ресторант. Основната част от финансирането на проекта следвало да се осигури от
М., а подс. С.Б. следвало да участва с уменията си
като строител. При започване на самата търговска дейност пак той следвало да
организира нейното практическо извършване. За да се оформи бъдещото съдружие,
била учредена фирма носеща част от инициалите на пострадалия и подс.
М. Б. “В.**“ООД, като за ***на фирмата бил определен М.. От своя страна подс. М.Б. издал
пълномощно на баща си, който по този начин и от негово име да извършва всякакви
необходими действия в обекта. В тази новоучредена фирма на практика се вляла и
придобитата от св.М.Д. фирма, на чието име бил договора за наем на терена и
разрешителните за извършването на бъдещия строеж върху него. Веднага след това
М. започнал да изпраща или да носи лично пари на подс.
С.Б. за предприемане на съответните дейности по строителството на обекта. Така
във времето бил извършен грубия строеж на обекта, в който бил обособена
част за ресторант,както и магазинна
част. Магазина бил оборудван с предимство,за да се изкарват някакви приходи. В
него се продавали стоки осигурени и изпратени предимно от пострадалия М., а подс. С. Б. се занимавал с организацията на
продължаващите строителни дейности в другата ресторантска част на
обекта,като взимал пряко участие в тази
дейност. Освен това търсел персонал за работа в магазина и за няколко
месеца били наети освен подс. М.Б. и
свидетелите Т.К., В.П. и К.Л..
Тези наети от подс. С. Б. свидетели били организирани от него така,че
се случвало да работят и в другото наето от подс. С.Б.
и св.М.П. заведение, намиращо се в центъра на с. Н.б.- ресторант
“С.“.Свидетелят К. бил нает да поставя гипскартон,да
прави замазка на пода,както и да налепи малко фаянс и теракот
в новоустроената малка магазинна част на обекта. Той знаел,че съдружници в това
заведение са двамата подсъдими и пострадалия
М.. Работил няколко месеца там и през
това време седмично получавал пари от М.,като никой от съдружниците
не изказал неодобрение от неговата
работа. През м. февруари 2018г като продавач в обекта била наета св. В.
П.,която била сестра на съпругата на св.
К.. Работното време на магазина било от
09. до към 21.00 часа и в него се продавали млечни и месни произведения,които доставял М..
Свидетелят К. първоначално започнал да
помага на св.П., която единствено се занимавала с продажбите. Намиращото
се в съседство голямо ресторантско
помещение,все още не било довършено и се използвало за склад,като имало врата и
между магазина и това голямо помещение.В
последствие и за кратък период от време св. К. започнал също като св. П. да
продава стока,за което всяка вечер получавал надника си от подс. С. Б., който взимал пари от оборота и плащал на
К..Счетоводството се водило на една тетрадка,в която основно св. П.
описвала вида и количеството на
получената стока, а М. проверявал отчетността в тетрадката. Веднъж той не
харесал записаното в нея и се скарал на
св. П.,тъй като се разбрало,че нито тя,нито св.К. имали опит в търговската дейност. След както М.
докарал голямо количество стока
преди 8-ми март свидетелите П. и
К. напуснали работата в магазина,предвид опасността да не могат да се оправят с
отчетността на стоката. В този период
св. Л. се бил установил в Н.б.,след
като приключил работата си като **в заведение в „Ц.ч.“. Той се запознал с подс. М. Б.,
знаел,че последния работи в магазина
н.с.,както бил известен вече магазина към обекта, като Л. знаел,че
обекта бил стопанисван от М. и С.Б..
Подсъдимият М.Б. предложил на св. Л. да
започне работа като продавач. Л. се
съгласил и в съботния ден на 16.03.2018г.
започнал работа и бил на смяна до 20 00 часа.През цялото време и на
следващия ден до него бил подс. М. Б.,който записвал
продажбите. В магазина често идвал и
пострадалия М.,който проверявал отчетността и сметките. Сутринта на неделния ден Л.
видял че има поставена камера в
магазина над преходната врата,отделяща
магазинната част от съседното голямо
помещение, което се ползвало за склад. В него забелязал,че имало излят циментов
под и в момента се сушали суджуци за продажба. М.Б. обяснил,че камерата я
монтирал М.,но тя била само за респект срещу крадци и не работила.
Междувременно през съботния ден и при една от извършваните проверки от М. и в
отсъствието на подс. М.Б. той споменал на св.Л.,че бащата и сина го
крадели,били лоши и на тях не можело да се разчита,което Л. разбрал
като приятелски съвет. По късно през
неделния ден подс. М. Б. предложил на св.Л.
временно да започне работа като **в
заведението „С.“,за което Л. знаел,че се стопанисва от подс.
С. Б. и св. П.. Л. се съгласил да започне
работата и на този ден подс. С. Б. му казал,че се бил разбрал с М. за това,че Л.
ще започне работа в заведението „С.“.
Заявеното на св. Л.
твърдение от пострадалия М. за
влошените му взаимоотношения с подсъдимите не било безпочвено Предвид намеренията си да изгради наново изгорялото заведение
пострадалия М. започнал да се запознава с местните жители на селото, като се
стремял да изгради с тях добри отношения. При разговор със св.И.Д. последната
го предупредила да внимава за коректността на
съдружника си подс.
С. Б., на което обективно и първоначално
пострадалия не обръщал внимание. В последствие имало случай на проведен телефонен разговор между него и св. К.,когото М. не познавал до този момент. Това станало
през лятото на 2017г по повод на това,че подс. С. Б.
помолил св. К. да се обади по телефона на пострадалия и му каже,че уж във
връзка с изграждането на заведението и
„извършена“ от К. работа му се
дължали 180 лева,които после К. да ги предаде на подсъдимия. К. се
обадил по телефона на пострадалия М.,съобщил за
парите,които търси за „свършената от него работа“ и получил отговор за незабавната готовност на
М.,да му преведе парите. След този разговор свидетелят се разкаял и отново се
обадил по телефона на М. и му признал истината.След известно време двамата се срещнали в с. Павелско и М. заявил на
К.,че С. краде от парите,които
той му дава за строителството. Споменал на свидетеля,че бил дал вече над 40 000 лева, а К. изказал недоброто
си мнение за подс. С. Б. и че не трябва М. да работи с подсъдимите. М.
заявил,че не се страхува от С. и че ако трябва ще го качи в колата и го зарови
в някое дере. След време К. чул приказки в селото,че пострадалия скачал да се бие с подс. С. Б.,но виждал,че
те продължават да работят заедно. Свидетелят имал знанието,че в това заведение парите ги давал
пострадалия,а двамата подсъдими само работили. Своите съмнения пострадалия М.
споделил и на св. Б.,който работил като ***на заведението „Т.Б.“ в селото.
Там през 2017г двамата се запознали и разбрал,че М. ще става местен човек и че строи наново изгорялото заведение заедно с
подс. С Б.. Б. познавал от няколко години подсъдимия,не е имал лоши
отношения с него,но интуитивно изпитвал
страх от Б. и от възможността да му се
случи нещо лошо. Познавал и подс. М. Б., който идвал
в заведението като клиент и не бил конфликтна личност. След период от време св. Б. и пострадалия
се сближили,при което М. му
заявил,че изгубил доверието си в С. и
смятал да остане в селото,за да контролира строежа на ресторанта,защото не бил
сигурен как се харчат парите му. Тези обстоятелства относно проявената непочтеност преди всичко
от подс. С.Б. относно разходите по строителството
споделил и на свои близки и познати от гр. С..На своя съсед и близък приятел-
св. Р.Б. казал,че е започнал да строи
заведение в с. Н.б..В последствие М. казал на Б.,че има проблеми с хората,с които
има общ бизнес в селото,бащата и сина Б..Твърдял,че те го лъжат с парите,но бил
оптимист,че ще се справи. В това свидетелят се уверил,тъй като знаел,че М.
продал един свой имот в С. и изпратил парите.Показвал на св. Б. снимки от строежа на обекта в Н.б. и обяснявал,че изисквал снимки от
строителството.По изказаното от св. Б. съмнения за строителството и въобще свое несъгласие М. да продължи съдружието си
с подсъдимите,той разбрал от М.,че
той посетил Н.б. извършил проверка на строежа. Установил,че в действителността е различна от заявеното му от подсъдимите,като единствено заснетата част от обекта била в
строеж, а не както му се твърдяло,за което възникнал скандал
между М. и подсъдимите,но пострадалия не се отказал от
това съдружие с тях. Пострадалият казвал
на св.Б. че вече е изпратил много пари
за строителството,като споменавал сумата от 100 хиляди лева. За изпращането на
пари от М. на подс. С. Б. св. Б. знаел,тъй като на
няколко пъти в негово присъствие пострадалия изпращал парични суми по ЕКОНТ,но
свидетелят не знаел какъв е размера на
сумите. М. му казвал,че това са пари за
строителни материали. След като част от заведението започнало да работи като
магазин св. Б. знаел,че пострадалия изпращал стока,както и че лично карал и снабдявал магазина с хранителни стоки
като меса и кисели млека.
Свидетелят В.О.като съпруг на сестрата на пострадалия не
контактувал всекидневно с последния,но се виждали или чували седмично. Знаел,че
М. се занимава с ресторантьорство и че към м. февруари 2018г подготвял
отварянето на ресторант в с. Н.б.. В
тази връзка знаел,че М. продал имот в
Банкя и вложил парите в изграждането на ресторанта. Фамилията продала и
друг наследствен имот,като св.
О.знаел,че получените от М., като дял
пари в размер от 15 хиляди евро също вложил в този ресторант. В това отношение имал знанието, че пострадалия изпращал често
парични преводи по куриерски фирми на подс. С. Б. за строежа на заведението в Нареченски бани. Установените от пострадалия М.
недоброжелателни и измамливи действия на
подсъдимите във връзка с извършващото се строителство на ресторанта явно
провокирало М. на няколко пъти гласно пред св. О.да изказва упреци към двамата подсъдими,че го
крадат.Пострадалият на няколко пъти заявявал това и пред лица от селото,с които бил в
по-приятелски отношения. В селото,
за това възникнало недоверието
между М. и подсъдимите се говорило,че дори
е имало конфликт между тях,отправени закани за саморазправа,но никой не
е конкретизирал факти за времето,мястото и какво се е случило между подсъдимите
и М..Пострадалият решил да продължи работата по отварянето на ресторанта,но и
да събира доказателства за непочтеността на своите съдружници.За
това решил да инсталира видео наблюдение в обекта. За целта през м.февруари
2018г потърсил съдействието на свой съученик и приятел св.Ю.В.О.и го помолил да
му намери видеокамера. Последният работил като компютърен специалист и след като
чул от пострадалия съмненията му,че съдружника му подс.
С.Б. от с. Н. б. го лъже в сметките, св.В.О.поръчал камера със съответни
характеристики. След като камерата
пристигнала на 13 или 14 март двамата се срещнали в жилището на М.,където
В.О.обяснил как камерата да се свърже към мрежата, как да прави записи с нея,
както и да гледа в реално време какво става в наблюдавания обект.В.О.свързал
камерата с рутера в жилището на М.,за да може в реално време да се гледа какво
става в обекта. На 15.03.2018г. пострадалият М. пристигнал с
личния си лек автомобил „Хонда-Акорд“ с ДК № ***в с. Н.б.и монтирал камерата вътре в заведението на
стената и до входната врата,водеща към голямото неотвършено
помещение, ползвано за склад. На подс. М. Б.,който бил по това време на смяна в магазина
казал, че камерата не е истинска и я слага за да се респектират
клиентите.Свидетелят Л.,който следвало като първи ден да работи в магазина също видял
камерата,като подс.М.Б. казал на св.Л.,че пострадалия
М. я бил монтирал,но тя не записвала, а била сложена само да плаши
крадците. Пред по-приближени до него
свидетели от селото обаче М. заявил действителните си намерения,за да сложи
камерата и дори им показвал наблюдение
на обекта през мобилния си телефон в реално време. Посещенията на пострадалия в
с. Н.б.не били свързани с някаква предварителна договорка или поредност,тъй като по принцип той решавал кога да върши това. След като пострадалия
решил магазина да работи
непрекъснато,то следвало да се търсят работници за този работен режим,което било и основанието св.Л.
да започне работа като магазинер на
16.03.2018г.,но както е посочено по-горе той работил в обекта само два дни ,тъй
като от понеделника на 18.03. започнал по указание на подс.
С.Б. да работи като **в заведението „С.”,стопанисвано от подс.
С.Б..На 19.03.2018г пострадалия М. дошъл с колата си в с. Н.б.вечерта и както
обикновено се настанил в стаите за гости на П.Л. на ***. След това той отишъл в
ресторанта на свидетелите Д. и Ф.Б., където вечерял и на които показал как функционира камерата и видео
наблюдението в магазина. На следващия ден сутринта пострадалият посетил
магазина,в който на смяна работил подс.М.Б. и започнал да описва стоковата наличност.На
обяд отишъл отново да обядва при своите
приятели Б. в „Т.Б.“, след което отново отишъл на обекта. Там се
извършвала работа по частичното
преустройство на магазина,като двамата подсъдими променили мястото на шубера,за
продажба на стоки от магазина на клиентите и стоял при тях до вечерта.След това
отишъл да вечеря при семейство Б. и си тръгнал към 21.00ч., с уговорката,че на
следващата вечер- 21.03.2018г. пак да се видят,но в по-голяма компания,в
ресторант „Д.Ч.“.След това той отишъл в обекта,където поради липсата на друг
човек застъпил да работи нощна смяна,сменяйки
от дневна смяна подс.М.Б.. Последният пък следвало на свой ред да смени М. на другата сутрин. През цялата нощ
пострадалия М. останал сам в обекта и имал време да провери наличностите на
стока в магазина и да свери с отчетените вм
тетрадката продажби. На сутринта към
09.00 часа , след пристигането на подс.М.Б. на смяна пострадалият заявил на Б., че е открил
липси от порядъка на 1500-2000лв., за които бил изготвил дори списък. После
пред подс.М.Б. той започнал да му доказва своите
твърдения,които описал като липси на едни лист.Подсъдимият предвид наличното си
по-ниско интелектуално ниво не могъл да се справи сам с претенциите на
пострадалия и затова се ,обадил се на баща си,за да дойде и той да се разбира с
М..Последният почакал доста време подс. С.Б.,не го дочакал и накрая тръгнал с намерение да
обядва в ресторант“Д.Ч.“. Към 10,46ч. се обадил на св.Д.Б. да обядват,но
свидетелят имал работа и отказал.В това заведение пристигнал след 12.00
часа,обядвал до към 13ч., като през това време заявил на собственика св. К., че
бил заредил стока от М., мезета и меса и проверил,че нямало нито стока,нито
пари. Казал на св. К.,че съдружника му
го краде и смята да отиде в този момент,за да се разправя с него.
Свидетелят от преди това знаел,че М.
и подс. С.Б.
съвместно изграждат заведението и разбрал за кого се отнасят отправените от М. упреци. Като бивш
полицейски служител посъветвал пострадалия да не се разправя,а да се обърне към
полицията.Междувременно в обекта се събрали двамата подсъдими.Те започнали да
описват стоковата наличност и според подс. С.Б. била
констатирана липса на около 300 лева. След като се наобядвал пострадалият се върнал в магазина към 14.00
часа, където отново заварил само подс.М.Б..
Последният пак се обадил на баща си, че В.вече е в магазина и го чака. След
около 10 минути подс.С.Б. пристигнал в магазина и
заедно със сина си отново започнали да
извършват проверка по списъка с евентуалните липси, съставен от постр.М.. При тази своеобразна ревизия и според подс.С. Б. била
установена липса „само“ на 300лв. Предвид несъответствията между претендираната от М. липса на повече от 1500 лева, то й и подс.
С.Б. започнали да се разправя с пострадалия. Спорът им протекъл в рамките на
около час и половина, през което време отново
преглеждали наличността на стоката,като подсъдимите оспорвали
претенциите на М. и той видимо ядосан
напуснал магазина. Малко след него подс.С.Б. също
излязъл от магазина, като отишъл да върши работата си , като **и поддръжка към
***. След около половин час подс.С.М. наново се върнал
в магазина, а след още толкова време там
се върнал и постр.В.М.. Напрежението между тях не
било спаднало, поради което те продължили да спорят и в един момент пострадалия
при разговора си с подс.С.Б., като не приел аргументите на Б. избухнал. С двете си ръце,
ударил силно по бар-плота в магазина и след това с дясната си ръка изблъскал в областта на гърдите подсъдимия С.
Б.. Това не въздействало на последният, той
не се смутил от тези действия, а с ръцете си се вкопчил в пострадалия, като успял да се
извърти и минал зад него. Макар
пострадалият да оказвал физическа съпротива,с цел да се освободи от ръцете
на стоящия зад него Б.,последният успял
да го изблъска към охладителите за безалкохолни напитки в задната част на
магазина,но без да го изпуска от ръцете
си. Виждайки всичко това подс. М.Б. не се поколебал
, погледнал в посока шубера на вън, да не би да идват хора, тъй като малко преди
това такива минали пред магазина и като не видял да идват нови хора, бързо си
свалил якето. Насочил се към намиращите се вече в задната част на магазина
пострадал и С. Б., при което подс.С. Б. държал
пострадалия през ръцете и предвид
физическите усилия прилагани от двамата
те борейки се били в приведено
положение. Настигайки двамата подс. М. Б. нанесъл
силен удар с коляното на левия си крак в
областта на гърба на приведения пострадал и започнал да нанася
силни удари с ръце по тялото и в
областта на тила на пострадали. Тези
действия на подс.
М. Б.позволили на подс.С.Б. да смени местоположението
си,като подс. М. Б. застанал в гръб,а подс. С. Б. застанал пред пострадалия държейки го с ръце.
Така, както пострадалия се намирал в приведено положение и пред гърдите на подс.
С. Б., последния му нанесъл силен удар с юмрук в задната част на тялото, а в
това време пострадалия също продължавал
да поема удари от намиращия се зад него подс. М.
Б.. М.
успял да нанесе два удара в
посока рамото и гърдите на стоящия пред него подс. С
. Б., но те не оказали никакво
въздействие,защото двамата подсъдими продължили да нанасят силни удари с
ръце по
гърба и в областта на тила на пострадалия,който паднал на земята.
Вероятно при така описаните действия била
засегната, намиращата се в близост охранителна камера, която в този момент
спряла да записва. След описаните действия опитващия се да окаже съпротива пострадал бил изблъскан към изграден плот,
облепен с фаянсови плочки в най задната част на магазина. При това негово
избутване и в следствие нанасяните удари от двамата подсъдими, главата на М. се
ударила в този плот,в областта на лицето,при което той изохкал и от устата и носа му започнало да тече
кръв.Продължаващата съпротива от пострадалия не попречила на подс..М.Б. да
хване пострадалия с лявата си ръка през
врата и със свободната си дясна ръка започнал да му нанася юмручни удари в
областта на бъбреците,докато подс. С.Б. също
продължавал с нанасянето на удари
по тялото на М..При видимо отслабената вече съпротива от М., подс. .М.Б. успял
да отвори междинната врата, която водила към недовършеното ресторантско помещение,като
имал за цел боят да се пренесе там,тъй като
имало вероятност някой да мине и да види
случващото се в магазина. След
това подс. М. Б. пуснал пострадалия с лявата
си ръка и го изблъскал към баща си, а подс. С. Б. обратно пък го изблъскал в посока това
помещение,където вече се намирал подс. М Б.. Така
стоящия все още на крака пострадал се
намерил в това помещение,където бил
посрещнат от подс. М.Б. с юмручни удари. М. се опитал да отвърне на тези удари, но
успял да нанесе на М. Б. два слаби удара в областта на неговото рамо.
Подсъдимият С. Б. си свалил якето и
напуснал за кратко ресторантското помещение, а
подс. М. Б.
успял да повали на земята
пострадалия. Малко след това двамата подсъдими
продължили побоя,като М. Б. продължил с нанасянето на удари с юмруци по
главата и тялото на пострадалия,а другия подсъдим започнал да го рита в тялото.
Съпротивата на М. отслабвала и подс. М. Б. забелязал
парче чамово дърво,с правоъгълна форма,с размери около 5/10 см.,което се намирало на пода в помещението. Взел го и започнал да нанася
многократно удари с него в посока главата на М..Последния лежал по гръб и
гледал в посока подс. М. Б.. Започнал да се
предпазвал с ръцете си,като с тях поемал тези удари, а в това време подс. С. Б. стоял приведен и го държал за краката. Макар и
предпазващ се от нанасяните му от другия подсъдим удари с това дърво, М. получил един удар в лявата част на
слепоочно-теменната област от главата си,от където му потекло кръв.При представената почти сломена съпротива на
пострадалия подс. С. Б. пуснал краката на и взел намиращо се в близост
парче дърво от стар гардероб с дължина около 1м. със стара
панта по цялата тази дължина, на свои ред с него ударил на няколко пъти
пострадалия. Съпротивата на М. явно била
преустановена, като от устата му започнало да излиза кръв. При това подс. С Б.
преценил,че с
използваните дървени сапове по-трудно може да бъде умъртвен пострадалия. Той взел намиращата зад вратата
на това помещение брадва с дървена дръжка дълга около 1м. и отново дошъл до
тялото на пострадалия.Казал на другия
подсъдим да не гледа. Замахнал, както се намирал в
изправено положение, в цял ръст, държейки брадвата с двете си ръце и с тъпата
желязна част на острието на брадвата нанесъл силен кос удар в теменната
област на пострадалия. Последният в този момент се опитвал леко да се изправи и
главата му била в леко надигнато положение,но от удара главата му паднала на
земята и той спрял повече да мърда. От удара се разхвърчала кръв, поради което подс. М.Б. извърнал глава, но усетил, че баща му в интервал
от няколко секунди по същия начин нанесъл още два удара с брадвата. И тези два удара попаднали в челно-теменната област на главата
на пострадалия. След вторият удар М. само изхриптял и се изпънал, а при третия
удар главата му вече се намирала леко обърната наляво,този удар попаднал косо
в дясната теменна област и причинила описаната „ П“ образна рана при огледа на
трупа и въобще нереагирал на този удар.
От това подс. М.Б. заключил, че вероятно
пострадалия вече е мъртъв и за това му
пуснал краката. Двамата подсъдими решили, че трябва да укрият трупа и да почистят кръвта от помещението. За целта
подс.М.Б. отишъл в складовото помещение, от където
донесъл една завеса, в която да увият трупа. Тъй като от главата на пострадалия
продължавало да тече кръв те сложили найлонова торба върху нея и тогава
положили трупа върху завесата. Подсъдимият М.Б. забелязал часовника на
пострадалия и първоначално решил да го вземе, като го свалил от ръката му, но
после, като размислил, че по този начин може да бъде уличен в извършеното
престъпление, го оставил върху тялото преди същото да бъде увито в завесата.
Върху завесата двамата подсъдими сложили
син найлонов чувал, като по този начин кръвта на пострадалия да не може да
изтича на вън безпрепятствено. След това увили покритото по този начин тяло с
част от алпийско въже, което били взели при едно от посещенията си при
пострадалия в гр.С., като възлите по въжето направил подс. С.Б.. После
подсъдимите опитали да поставят увития труп в един пластмасов кош за боклук
най-напред с краката напред, но като не успели повторили опита-този път с
главата напред и което се получило. След
това промушили въжето през технологичните отвори на коша и по този начин отстранили
възможността тялото да излезе от него. После се заели да почистят
местопроизшествието. С донесените от подс. С.Б. от
Детския дом парцали и кислол, започнали да попиват и
измиват кръвта от пода на помещението,което основно извършвал С. Б.. Една част
от изцапаните парцали били сложени в найлонова торба и изхвърлени от подс. М.Б. в близката река. Друга част от парцалите били
изхвърлени в контейнера за смет до заведението, като преди това били укрити под
намиращите се там други отпадъци. Освен часовника на М.,подс.
М Б. знаел че пострадалия носи със себе си чанта и 2бр мобилни телефона,които по принцип оставял на разни честа им мчагазина. Докато подс.М.Б. бил зает с
почистването на кръвта, другия подсъдим успял да се освободи от брадвата,
летвата, крака от гардероба и чантата с двата мобилни нелефона,
което не било забелязано от М. Б. кога и къде са били изхвърлени или укрити от
баща му. Въпреки, че кръвта от пода била
измита, малка част от нея останала по една врътка на кран до водомера в това
помещение,както и по дясната синя
платнена обувка, с която бил обут подс.С.Б.. Двамата
подсъдими решили да изчакат да се стъмни, за да могат незабелязано да изнесат
трупа от сградата. Докато чакали времето
подс. С. Б. находчиво решил да изгради своето
алиби. За целта взел едно парче
суджук и една бутилка домашна ракия и отишъл в „Пенсионерския клуб“,
където имал навика понякога да се отбива при намиращите се там пенсионери. Там към 17.00 часа заварил намиращите се в него
свидетели: Н.Н., Д.Л., Д.В.и Ат.Н.. Последните запомнили вида и количеството на донесеното от подсъдимия и не им направило впечатление за
неговото видимо психическо състояние,
освен,че се държал дружелюбно с тях,както винаги. В този период от време подс. М.Б., се измил
и продължил работата си в магазина. С поведението си двамата по никакъв начин
не показали, какво са извършили. Когато вече се стъмнило, двамата подсъдими изнесли коша за боклук с тялото на
пострадалия в него и го натоварили в багажника на колата ползвана от подс. С.Б., собственост на свид.М.П. лек автомобил „Тойота Авенсис“
с ДК № ***. Предвид намерението си да укрият трупа решили,че най удачно е това да стане в
преминаващата покрай пътя водещ за гр. Смолян река. За да потъне и не се и не се забележи трупа, взели метален ринг от стара пъна шахта, която се
намирала в близост до заведението им, за да послужи като тежест и с която да
се потопи тялото под вода. След като
натоварили трупа, двамата тръгнали с колата по главния път в посока гр.Смолян,
като след около 4км. спрели автомобила до едно уширение.
Извадили трупа заедно с бидона и го избутали
надолу към реката. С.Б. преместил автомобила на уширението и
двамата започнали да местят и
търкалят бидона с трупа към реката,като
заедно носили и металния ринг. Движили се по една пътека,водеща към стар
мост,под който имало вир. . След това вързали ринга за варела и го бутнали във
вира, като се целили той да попадне в средната част на моста, където водата е
най-дълбока. Като видели, че бидона е покрит изцяло с вода те си тръгнали, като
на връщане колата отново управлявал подс.С.Б.. През
следващите дни двамата подсъдими се опитали да се придържат към обичайните си
навици, като С.Б. се върнал при свид.М.П., на която
не споделил какво се е случило, а дрехите с които бил облечен оставил същата да
ги изпере, което в последствие било сторено. Дрехите, с които пък бил облечен подс. .М.Б., той изгорил в печката си, пригодена за твърдо
гориво. По - късно той взел други, които били на баща му. Част от поведението
на този подсъдим направило впечатление на св. А.Г., от чийто търговски
павилион подс.
М.Б. често си купувал след работната си
смяна бира. Той забелязал, че в продължение на две вечери, а именно на 23 и 24 март подс. М. Б. закупил
от Г. не както обикновено една бира за
вкъщи, а по две „патрончета“ водка „ Флирт“ и 4бр. бири за в къщи. Освен това на Г.
направило впечатление, че на 26 март
вечерта, към 20.00 часа
подсъдимия дошъл до павилиона на
Г. заедно със св. Л.. Б. бил облечен с дрехите на подс.
С. Б., когото Г. също добре познавал. Подсъдимият М. Б. си закупил една кутия цигари „Марлборо“
и платил с банкнота от 5 евро и великодушно
казал на св. Г. да задържи рестото.Известно време след инцидента в
селото са разчуло какво се е случило с
М. на 21март и тогава св. Г. си спомнил,че
през горе описаното време и при
тези покупки на подс.
М. Б., последният не бил притеснен,
държал се спокойно и Г. не забелязал
следи от наранявания по ръцете на подсъдимия.
В следващите няколко дни след убийството, на
мястото където най- продължително време
лежал пострадалия и където нормално било изтекло най-голямо количество кръв,
било променено от подсъдимите. Върху старата замазка допълнително те излели
нова бетонна замазка, с която се целяло да бъдат заличени намиращите се
там следи от кръв.Освен това били замазани и следите по стената,върху която
била закрепена камерата на видео-наблюдение, но която останала в магазина със
съзнанието на двамата подсъдими,че монтирана от пострадалия, тя е камуфлажна и
не работеща.
Въпреки, че пострадалия имал уговорка да се види
със семейство Б. вечерта на
21.03.2018г., по обясними причини срещата не се състояла. Те не се учудили от това, тъй като той имал навика
да идва и да си тръгва по различни часове и без предупреждение. Други свидетели
от селото, които също добре познавали М. и колата му, видели последната
паркирана пред заведението, поради което заключили, че и той явно е там.
Близките на пострадалия - майка му-
пострадалата И.М. и сестра му-
пострадалата С.О. знаели, че на
19.03.2018г. той е заминал за Н.б., като на 20.03.2018г. се чули по телефона. Междувременно приятеля на М. - св.Р.Б. се
разтревожел за отсъствието на пострадалия. Двамата се познавали от деца,живеели
в един квартал на С.. В по-близки приятелски взаимоотношения влезли преди 10
години. Често се виждали,като свидетелят почти всеки ден идвал в жилището на М.
на гости,защото двамата играели една
игра в интернет.. Помагали си взаимно, като по-често М. помагал на Б..
Последният бил запознат с подробности за бизнес делата на М. и в тази връзка
знаел,че М. се е занимавал с ресторантьорство, притежава голям автопаркинг в С. и това са били основните му източници на приходи. Знаел за управление на заведение в ж.к. Л.,което работило много добре,но вече било затворено.Знаел,че М. управлява паркинга за коли и има персонал
от трима човека охрана. От него научил,че
е започнал строежа от нулата на
едно изгоряло заведение в с. Н.б..
В тази връзка бил в бизнес отношения с баща и син. В едни момент св. Б. научил
от М.,че изпраща суми по „ Иконт“ във връзка с това
строителство. Не бил присъствал лично на
изпращани от М. пари, но виждалдв него разписки
от „Иконт“,
знаел,че това са документи за изпратени от М. пари за
строителството, но не обръщал внимание на
записаното в тях. От пострадалия научил,че сумите са големи, но също
знаел,че М. е разпродал
свое имущество,за да финансира обекта
в с. Н.б.. Свидетелят знаел,че пострадалия е доверчив
човек и го предупредил,че заявените от М. като изпратени от него суми са много.
М. му показал снимки от строителството и
изказал предположението си,че по Нова година вероятно обекта ще заработи. Б. го
предупредил,че вероятно го мамят и е
необходимо да посети лично обекта. След това разбрал от пострадалия,че е ходил
на место и установил проблеми, скарал се с бащата,защото заведението не било
стигнало до никъде, а се налагало да се дават още пари и заради което М. продал
свой имот.Свидетелят виждал как М. записва в едни тефтер разходите по това
строителство и че последния му казал,че те възлизат на около 100 хиляди лева. След като няколко дни М. не се обаждал на св. Б. и не
бил влизал в нет-играта,последния се разтревожил. На
24.03.2018г се обадил на св. Н.,като му заявил,че от четири дни няма връзка с
М. и телефоните му са изключени. От св. В.О.научил,че той съдействал на М. да постави една камера в
заведението на Н.б. и за последно се
чул с него на 15.03.2018г,когато пострадалия го уведомил,че е инсталирал камерата. На същия ден Б. се обадил на св. О., с когото са познавали
и който като зет на М. също се тревожел за
няколкодневното му отсъствие. Обикновено св. О.се виждал или чувал по телефона всяка седмица с М. и знаел за сторежа на
заведението в Н.б.. През месец
февруари пострадалият помолил О.да му закупи самолетен билет за Атина. Той
намерил билети за 24.03.- отиване и
връщане на 26.03.2018г,резервирал билетите
и се разбрал с М. да ги чекира и да му предаде бордните карти. На 19.03.2018г звъннал на М. по телефона към 13.03.часа и му съобщил,че в четвъртък ще
извърши чекирането
и М. да мине и си вземе бордните карти от него.М. му казал нещо в
смисъл,че или пътува към или се намира в
с. Н.б.. В дните преди телефонното
обаждане на св. Б.,св. О.вече бил установил,че
и двата телефона на М. са изключени. Първоначално решил,че са паднали
батериите на телефоните,защото се било
случвало. Минал четвъртъчния ден и на
следващия св.О.отново звънял,но телефоните пак били изключени,което го
притеснило. При разговора си със св. Б.
О.поискал телефона на съдружника,с който
М. извършвал строителството на ресторанта в с. Н.б. и Б. му дал номера на
мобилния телефон на подс.С. Б.. О.позвънил,като подсъдимия
го излъгал,отговаряйки,че във
вторник след обяд някакви двама приятели на М. на път от Пампорово за С. минали да го видят и той бил
заминал с тях. М. си оставил колата пред заведението,като казал ,че много харчи
и като стои пред павилиона със софийския номер и е по-вероятно хората да спират и купуват. След
разговора със св. Б. и този с подс. С. Б. и след като пострадалия не се явил да си
получи бордните карти за полета до Гърция,св. О.и сестрата на М. на
25.03.2018г подали молба за издирването на М.. Случаят бил поверен на св.
Р.,работеща по криминална линия и тя започнала издирвателни
действия. Било установено,че за последно пострадалия е бил видян в с. Н.б..
Свидетелят О.решил със свои приятели да тръгне към
с. Н.б., където да се срещне д хора
и разпита кой и кога са видели за последно М..Първо отишли до павилиона,в който
на смяна работил подс. М Б..О.му се представил и подсъдимия му отворил врата,за да влезне
вътре при него. Попитал дали знае нещо за М. и
М. Б. повторил изказаната от подс. С. Б.
предния ден версия,когато О.говорил с него по телефона: Че във вторник М. бил на смяна и че двама
приятели на последния минали на път от
Пампорово за С.. Дал описание на двамата и предположението,че двамата били
пияни,както и че вероятно в колата с която пристигнали е имало и трето лице. О.задал въпрос каква е била колата,но
подс. М. Б. не могъл да отговори. Свидетелят попитал
къде се намира камерата,която М. е монтирал преди седмица и за която знаел от М. че записва
аудио и звуково. Подсъдимият М. Б. първоначално
не могъл да се сети,но след това
отговорил,че камерата давала на
късо и я бил махнал. О.я поискал и след като подсъдимия я търсил известно я предал на свидетеля. При
оглеждането на магазина, св.О.забелязал видимо прясна замазка на една от
стените. Попитал подсъдимия къде е баща му и
М. Б. казал,че ще се върне към 17.00 часа,защото кара децата от дома до
Чепеларе.При установените разминавания в данните,които О.получил от
двамата подсъдими за тръгването на
пострадалия и решил да разпитва из селото за случая. Отишъл до
заведението „Т.Б.“„ и провел разговор със сина
на свидетелите Б..Той
казал,че за последно е видял баща си да
разговаря с М. в тяхното заведение и дал
телефона на баща си. О.провел разговор
със св. Д. Б.,който му съобщил,че във вторник след обяд М. е бил в заведението
и се уговорили да се видят на следващия ден. Отново се чул с М. в сряда в 10.41
часа, което видял при справка по своя
телефон,както и че М. му казал,че се намира в заведението „При полицая “ /
Според съда свидетелят не е
възприел правилно наименованието на
заведението, където е обядвал на 21.03.2018г в с. Н.б. пострадалия/. По делото категорично е установено и в
обстоятелствената част на обвинителния акт коректно е отчетен факта, че
пострадалият М.,след като бил сменен от
нощна смяна сутринта към 09.00 часа на
21.03.2018г от подс.М Б.,заявил на последния,че е
правил ревизия през нощта и е открил липси за
около 2000 лева.След като не дочакал пристигането на подс.
С. Б. до към 11.00 часа напуснал обекта.
Посетил заведението „Д.Ч.“,където обядвал
и споменал на св. К.,че установил
липсата на стока и пари и че е „хванал“ крадците и сега отива да се разправя с
тях. Предвид това съдът не възприема
твърдението на св.О.,че е провел
разговора си със св. К. в
заведението „При полицая“, вместо в „Д.Ч.“, в който работел св. К. /***/ и
последния му заявил за тези обстоятелства,какви са били намеренията на М. и кога се е разделил с него.
В заведението „Д.Ч.“имало и друго непознато лице за
св. О., което като дочуло разговора между св. К. и св. О., заявило,че из селото се носили слухове,че подс. С Б. имал намерение да плаща на някой,за да пребият
М.. След това св. О.решил да проведе отново разговор и с подс.
С. Б. и го изчакал до 17.00 часа,като последния пристигнал със един жълт бус. Подсъдимият заявил
на О.,че не знае нищо друго,освен това което му съобщил преди това по телефона.
О.тръгнал за РУ Асеновград ,за да даде показанията си по случая и по пътя се чул по телефона с лицето даващо
стаи под наем,където се бил настанил
пострадалия М.. Помолил собственика да провери стаята и багажа и узнал,че в стаята се намират пътна
чанта,дрехи и тоалетни принадлежности.
След посещението си с. Н.б.
св. О.се прибрал в С. с взетата от подс. М. Б.
камера. Решил да потърси квалифицирана
помощ,за да провери съдържанието на записите в нея. Помощта получил от св.Ю.
Н.,като освен двамата при проверката
присъствали св.Р Б. и двама полицейски служители. Така на 26.03.2018г в
апартамента на О., св. В.О.първоначално включил камерата към
захранването и понеже не могъл да получи достъп до записите, решил да
свали картата с паметта от камерата
и да я сложи на лаптопа на св.
Б.. Видели,че има много записи,но и че
последния запис е на 21.03.2018г. Разгледали го
и видели как възниква спор между пострадалия и подс.
С. Б., като М. заявява липсата на пари и
уличава подсъдимия в лъжа. След което двамата се сбиват,нанасяйки си взаимно
удари,последва намесата на другия подсъдими-М. Б.,който започва да нанася удари
с юмруци в областта на гърба на М. и как
тримата преминават в посока другото помещение, а записа спира. Така св.
В.О.копирал последния видеофайл от този
инцидент,поставил го в лаптопа на св. Б.,от където го качил на две флашки,представени от двамата полицейски служители,които
присъствали в жилището на О..
Свидетелят В.О.си тръгнал,а след това разбрал от
О.,че по погрешка били изтрити някакви записи.Свидетелят В.О.не
предположил,че когато е включвал
камерата донесена от св. О.към захранването тя ще почне да записва. В резултат
се появил нов запис на петимата,които се
намирали в апартамента на О.. Решили да
изтрият да изтрият последния файл от
записа съдържащ тяхното присъствие в апартамента, при което по невнимание
изтрили всичките налични в картата записи. Разбирайки грешката си и при наличната техническа възможност те
възстановили обратно записа, който прехвърлили този път от компютъра върху
картата. Поради тези причини датата,
отчитана визуално като време на записа, вече не била действителната такава, а
датата, на която станало прехвърлянето на записа от компютъра върху картата.
Всички присъстващи на това лица
изразили убеждението си, че това, което
са видели, като оригинален запис на картата преди по невнимание да я изтрият е същото,което те
са наблюдавали и което е записано върху нея след прехвърлянето на
записите от компютъра. На този ден камерата била предадена от О.в 09-то РУ МВР –С. и св. Р., работеща в сектор ***била изпратена да разследва
получените до този момент данни и за което тя установила,че на 21.03.2018г служител,работещ на паркинга на пострадалия в
С. изпратил пратка с колбаси по „Еконт“ в Асеновград,като за това се чул по телефона
с М. и се уговорили последния да отиде и си я получи. Свидетелката Р. била
изпратена в РУ- Асеновград във връзка с издирването на М. и там установила,че
вече се извършват ОИМ от ОД
МВР-Пловдив. Бил извършен оглед на стаята,в която бил отседнал пострадалия и където били намерени дрехите и
принадлежностите му. Предвид факта
за възникналия бой между баща и
син Б. и пострадалия на 21.03.2018г.подсъдимите били доведени в РУ на
МВР-Асеновград. Провеждането на оперативни беседи с тях било възложено на две
отделни групи полицейски служители,като при тези беседи подс.М.Б.
разказал какво се е случило по време на побоя над М. и че след това тялото на пострадалия било изхвърлено от
двамата подсъдими в реката. Провежданата беседа с подс.
С. Б.
Не довела до обективен
резултат,предвид отказа на последния да
говори с полицаите. След като му било съобщено,че подс..М.Б.
е посочил факти по случая,подс. С. Б. изказал л мнението си,че ще следва да се
събират още много доказателства и че
съдът е този, който решава, кой е виновен.
Предвид заявените от подс.
М.Б. обстоятелства се пристъпило към извършването на неотложни следствени
действия,като за проверка на посочените от него данни на 27.03.2018г.през
нощта бил извършен оглед в зоната на
Път-П-86,километър 56,м Аденовград-. Смолян,на около
4 км. след с. Н.б. , в посока за с. Хвойна
където под моста на реката във вирна р. Чая било открито тялото на
убития В.М..Тялото било натъпкано в син
пластмасов контейнер за смет, завързано с тип-алпинистко
въже,захванато за контейнера и за
метален ринг от шахта, използван за тежест. Вътре тялото било увито в найлонов
син чувал, а под него била намерена
платнена завеса. След изваждането и освобождаването на трупа върху гърдите му
бил намерен поставен мъжки часовник, а върху главата му била установена
поставена найлонова торба. От синия пластмасов контейнер изпаднало парче от
строителна вата с неправилна триъгълна форма. По единия от върховете на ватата
било констатирано зацапване от червеникава течност- т.1 л. 13-21 от ДП.На този
ден сутринта бил извършен допълнителен оглед на трупа на пострадалия,като били огледани и описани дрехите, с които бил
облечен трупа, както и видимите травматични увреждания върху главата,
крайниците и тялото на пострадалия, след което той бил предаден за извършването
на Съдебно-медицинска експертиза на труп- т.1
л. 22-23 от ДП.
Междувременно се пристъпило и към извършването на
претърсване и изземване във въпросният търговски обект, където било станало
убийството- в ***. В това следствено действие
по разследването участие взел подс.М.Б., който
съдействал на органите на досъдебното производство при изземването на следи от
престъплението. Така били иззети следи, със съмнения за зацапвания от кръв от
пода до хладилната витрина в едно от помещенията, като посредством апликатор била иззета отривка.
Зад хладилната витрина на същото помещение била намерена метла със синя работна
част и сива дръжка със следи от червеникаво-кафяви зацапвания, която също била
иззета. От неотвършената зала предназначена за клиенти бил иззет уред
за почистване - „моп“, за който подс. Б.
заявил, че е почиствал пода от кръвта на пострадалия. От същото помещение, от
различни места в него били иззети: парче от строителна минерална вата, тесла,
чук, метална тръба Ф 4,5 см. с дължина 80 см., шише с кислол,
секретни ключове- т.1 л. 25-28 от ДП.
В присъствието на подс.
М. Б. било извършено претърсване и изземване
в лек автомобил, собственост на пострадалия В.М. - „Хонда
„ Акорд“ с дкн ***. От задната седалка била иззета
найлонова чанта, съдържаща документи, от
скоростен лост, волан, лостчета за чистачки и мигачи
и лост за отваряне на багажната врата с помощта на апликатор
били иззети следи за наличието на ДНК материал. Били иззети и дактилоскопни следи от автомобилен адаптер на запалката на
автомобила, пакет с мокри кърпи, ароматизатор на ретровизьор, ароматизатор на
табло, от вътрешната страна на стъклото на преден десен прозорец. Иззет бил картодържач с номер на мобилен сръбски оператор, картонена
кутия, както и самият лек автомобил- т. 1 л. 33-34 от ДП.
На 27.03.2018 г. било извършено претърсване и
изземване в обитавания от подс. М.Б. апартамент, находящ се в ***. В негово присъствие били иззети яке с лого „NIKE“, долнище на
анцуг със същия камуфлажен десен и сива тениска с къси ръкави, за които той
заявил, че не е носил по време на
извършеното престъпление, а дрехите с
които бил по време на убийството, той вече бил изгорил в печката-т.1 л. 37-38
от ДП..
На този ден бил иззет от св.М. Б.П. лек автомобил
„Тойота Авенсис“ с дкн ***,
за който било установено, че е управляван предимно от подс.
С.Б..-т.1л. 42,л. 44-45 от ДП.
На следващия ден иззетия като ВД лек автомобил
„Тойота“ *** бил огледан с протокол, при което вътре в багажника върху
тъмно-сивата постелка в задния й край, било установено наличието на
червено-кафяво зацапване, от което била взета надлежна проба-т.1 л. 59 от ДП.
На 27.03.2018 г. от жилище в ***, обитавано от
св.М. Б.П. и подс. С.Б., било извършено претърсване и
изземване, при което били иззети мобилен телефон марка „Самсунг“
черен на цвят, черно шушляково яке с бели ленти,
черен кожен портфейл с документи на името на С. М.Б. и свидетелство за
регистрация на лек автомобил „Тойота Авенсис“ с ДК№
***, черно анцунгово долнище с бяла лента на десния
крачол и червено анцунгово горнище с червено-бели
ленти на ръкавите. Като ВД под № 5 от шкаф за обувки в коридора на апартамента
били намерени и иззети сини платненки с кафяв надпис на езика „DENIM“. За
иззетите вещи св.М.П. заявила, че принадлежат на подс.
С.Б.- т.1 л. 47-52 от ДП.
На 02.04.2018 г. бил извършен допълнителен оглед
на заведението в където било станало убийството- в ***. Във
все още изграждащото се помещение,което следвало да бъде предназначено за ресторант било констатирано наличието на прясна
циментова замазка и за която св. О.след проведения му първи разпит си
спомнил,че е забелязал. С помощта на ел.
къртач се пристъпило към разчупване на парчетата от
бетона от място с неправилна форма и
размери 170-160 см.,което било с различен цвята от останалата
част положен бетон. След разкъртването на мястото и в източния край на местото била открита
и иззета метална тръба за вода, с кран и водомер на нея. Били
направени 3 бр. отривки
от горната част на бетона, както и парчета от изкъртения бетон. В западната
част на помещението била намерена метална маса с два плота, като върху горния
плот било намерено петно от червено- кафява течност, което било иззето чрез
изстъргване и марлен тампон. От долния рафт по същия
начин било констатирано петно, от което била иззета проба- т.1 л.53-56от ДП.
На 10.05.2018 г.
бил извършен допълнителен оглед на вира в река Чая, в който е било
намерено тялото на убития М.. С помощта на лица снабдени с водолазно
оборудване, бил претърсен целият периметър около мястото, в което бил намерен
трупа. Въпреки извършения оглед на речното дъно, не били открити вещи, имащи
значение за настоящото досъдебно производство- т.1 л. 60-64 от ДП.
Междувременно
на 27.03.2018 г. за проверка обясненията, дадени от подс.М.Б., в негово
присъствие и на защитника му, бил проведен следствен експеримент, започнал в
заведение за обществено хранене, находящо се в ***.
При това следствено действие подс.М.Б. посочил в
различните помещение местата, където е била монтирана видеокамерата; мястото,
където е започнал боя с пострадалия В.М.; мястото,където предвид нанесените му удари пострадалия си ударил главата в облицованата с фаянс стена,мястото на
стената,където се намирала монтираната от пострадалия камера, вратата,която
водила към съседното помещение и където е бил пренесен боя. Подсъдимият
показал начините и средствата, с които
той и другия подсъдим нанасяли удари по
тялото на пострадалия. Посочил мястото, на което се намирало тялото на
пострадалия в това помещение,как и къде се е намирал той,когато е държал
краката на пострадалия, докато другия
подсъдим е нанасял удари с брадвата.Показал как и къде е изхвърлил парчето
дърво,с което преди това е нанасял удари по тялото на пострадалия. Показал
мястото,от където е взел въжето и завесата ,с които след това двамата
подсъдими увили трупа на М., мястото, където е бил увит трупа и
натикан в бидона. Посочил мястото,където
се е намирал пластмасовия варел,в който
напъхали трупа на М. и с който го
транспортирали до реката. Подсъдимият посочил вратата,през която изнесли трупа и как с другия подсъдим качили варела с
трупа в автомобил Тойота ***. Посочил мястото,където с другия подсъдим спрели
на път П-86 км.56я в посока за за гр. Смолян и
свалили варела с трупа. Показал начина, по който е бил преместен до мястото на
моста по изоставения път,от където
хвърлили варела с тялото в реката под този мост.
По време на експеримента подс. М. Б. уверено
избирал и използвал иззетите от него при полицейкия
обиск конкретни секретни ключове, с които е отключвал различни места от
оглежданото помещение,както и багажната врата на лекия автомобил „Тойота Авенсис“. При следствения експеримент са били изготвяни
фотоснимки, които онагледяват дадените от подс. М.Б.
разяснения. Т.1 л. 68-99 от ДП
На 26.04.2018 г. бил извършен друг следствен
експеримент, при който се целяло установяване възможността дали син пластмасов
бидон /контейнер за смет/, иззет като ВД № 7 при огледа на МП от 27.03.2018 г.,
в който е бил открит трупа на пострадалия В.М., може да се постави в товарния отсек /багажник/ на л.а.“Тойота Авенсис“.
При това следствено действие било установено, че при диагонално поставяне на
контейнера в багажника на автомобила, същият може не само напълно да се събере
там, но и вратата на багажника да се затвори- т. 1 л. 100-105 от ДП..
На 26.03.2018г. с протокол за доброволно предаване
св. О.предал охранителната видеокамера с поставена в нея карта-памет и закрепваща
планка към нея, която на следващия ден
била предадена с такъв протокол на
разследващия делото полицай- т.1 л. 106,
л. 108 от ДП.
Описаната фактическа обстановка се установява по
несъмнен начин от обясненията на подс. М.Б.,дадени на досъдебното производство и приобщени
по реда на чл. 279 ал.1 т.3 НПК,частично дадените от него обяснения по хода на
съдебното следствие и частично обясненията на подс.
С.Б.,дадени по хода на съдебното следствие.Съдът кредитира изцяло показанията
на разпитаните по хода на съдебното
следствие свидетели:Л.,К.,С.,Б.,Д., ***,К.,К.,
показанията на групата свидетели дадени на досъдебното производство,прочетени
по хода на съдебното следствие,предвид
основанията на чл. 371 за тяхното протичане:свидетелите Р.,Ц., Б.,
К.,Б.,Д., О., Б., Н., Л., К., Х., Т., Г.и Г..Съдът кредитира частично
показанията на свидетелите П., Г.,Л.,
Ф. и на Л. – на последния прочетени по
реда на чл. 281 ал..5,вр. ал.1 т.4 НПК, а така също и от писмените материали
приложени по делото: Том 1- протоколи за оглед на местопроишествие
и фотоалбуми- л 13-20,л.22-23,протоколи за претърсване и изземване-л. 25-28,л.
32-34,л.37-39,л.42,л.44-45,л.47-52,л.53-56,л.57,протокол за оглед на ВД-л.
59,протокол за оглед на местопроишествие-л.60-64,протоколи
от следствени експерименти-л. 66- 99,л. 100-105,протоколи за доброволно
предаване-л. 106,л.108,л.109,л.110. Том 2-
фактури-отчетни документи за извършени плащания от името на пострадалия
или на фирма В.** ООД, разписки за изпратени парични преводи – л. 111-132,
паричен превод на пострадалия-л. 139,приемо-предавателни
протоколи на ВД по делото-л. 163-167,характеристични справки-л.
171-172,св.съдимост-л. 174-176. Том 3-тройна СМЕ-л.2-151допълнителна тройна СМЕ-л. 20-62,допълнителна тройна
СМЕ-л.69-82, СМЕ на живо лице-л. 87, СМЕ-л. 90-94,протокол за оглед л. 96-100,
СМЕ-л. 102, СМЕ-зи на
ВД л. 107-113, л. 117-122,л. 126-130, л. 145-149,експертни справки-л. 134-136,л. 138, дактилоскопна
експертиза-л.140-141, Тройни СПЕ- зи -л.
159-176,л. 188-205, СТЕ-л. 218-243, ФХЕ-л. 247-250, ДНК експертиза-л. 258-265,
Том 4 –справки от А.Вписванията- л. 3-21,л.22, л. 23-25, банкови регистрации-л.
29-32,протокол за оглед на ВД л. 77.81, разпечатка на проведени комуникации с
телефонни номера-л. 82-98. ДНК
експертиза л. 134-135 от Съдебното
следствие и Допълнителна СТЕ-за л.
277-280, л. 300.-303 от съдебното следствие.
От заключението на вещите лица,по извършената по делото Тройна
съдебномедицинска експертиза на труп № 87/2018 г. се установява,че са
установени три области с разкъсно-контузни рани по главата, едната с П-образна форма
и подлежащо терасовидно счупване на черепните кости; обширно кръвонасядане по меките черепни покривки; изразено
линейно счупване на черепните кости, отдясно, достигащо до черепната
основа; частично разкъсване на твърдата мозъчна обвивка; двустранен кръвоизлив
под нея /супдурален хематом/; кръвоизлив под меките
мозъчни обвивки; кръвоизлив в мозъчните стомахчета; контузионни огнища по основата на мозъка в областта на
двата челни и слепоочни лоба; изразен оток на мозъка и вклиняване на малкомозъчните тонзили в големия
тилен отвор; установена е аспирация на кръв в белите дробове; налична контузия
на сърцето; множество кръвонасядания с продълговата
форма и централна ивици на просветляване по кожата в лявата гръдна половина,
лявата поясна област и по лявото бедро; подобни кръвонасядания в дясната поясна и
двете седалищни области, подлежащи дълбоки кръвонасядания
и кръвопропивания в подкожието
и мускулатурата на тези области; охлузвания и кръвонасядания
по главата и по лицето; кръвонасядания и разкъсвания
по лигавицата на двете устни; охлузвания и кръвонасядания
по горните крайници /защитни наранявания/; мацерационни
изменения по кожата на двете ръце и по ходилата; напълно отминало трупно вкоченяване и фиксиране послесмъртни
петна; започнали автолитични и гнилостни
изменения във вътрешните органи.
Според експертите причината за смъртта на В. М. е
тежка черепно-мозъчна травма, с мозъчни кръвоизливи, оток и вклиняване на
стволови мозъчни структури, което е довело до притискане и парализа на жизнено
важни мозъчни центрове.
За настъпването на смъртта са допринесли и
контузията на сърцето, в резултат от нанесени удари в лявата гръдна половина,
както и развилата се аспирация на кръв в белите дробове, поради причиненото
счупване на черепната основа.
Установените травматични увреждания по трупа са
били причинени най- общо от действието на твърди тъпи или тъпо-ръбести
предмети.
Характерната рана с П-образна форма в дясната
челно-теменна област, посочена в експертизата като № 3, е с подлежащо
терасовидно счупване на черепните кости, дава основание да се приеме, че това
увреждане е причинено от удар с твърд тъп предмет, който има добре изразени
ръбове и ъгли - като чук, задната част на тесла или малка брадва, както и други
подобни предмети. Разкъсването на кожата с П-образна форма и подлежащото
счупване на черепните кости с един рязко очертан ръб и терасовидно подредени
костни пластини, сочат, че в случая посоченият предмет е ударил главата в
дясната челно-теменна област не перпендикулярно, а косо в посока отгоре надолу
и отдясно наляво, като се е отразил единия /удрящият/ ръб и двата ъгъла на този
предмет. Другите две области с разкъсно-контузни рани
по главата, посочени в експертизата под № 1 и 2, по своята характеристика дават
основание да се приеме, че се касае за множество насложени един върху друг
удари в тези области с подобен или друг твърд предмет. Установените
продълговати кръвонасядания с централни ивици на
просветляване по гръдния кош, поясните и седалищни области, както и по лявото
бедро дават основание да се заключи, че са причинени от предмет или предмети с
продълговато-цилиндрична форма. От съдебно-медицинската теория и практика е
известно, че при удари с предмет с продълговата или продълговато-овална форма
/палка, бухалка, тояга, сап, арматурно желязо, метален лост, кабел и други
подобни / се получават две успоредни ивичести кръвонасядания
с ивица на избледняване по средата. Това се обяснява с по- голямата
издръжливост на кожните кръвоносни съдове /капиляри/ към натиск, отколкото към
разтягане и при нанесен удар с подобен предмет капилярите се разкъсват от двата
дълги края на предмета, където се излива кръвта и се образуват кръвонасядания, а по средата капилярите са притиснати,
остават здрави и се образува ивица на избледняване. Това е характерен признак в
съдебномедицинската практика и спомага за определяне вида на удрящия предмет.
Експертите заключават,че по-точна преценка за
начина и средствата, с които са били причинени травматичните увреждания, биха
могли да направят едва след предоставяне на всички данни, събрани в хода на
досъдебното разследване.
Според вещите лица
е налице пряка причинно-следствена връзка между причинените травматични
увреждания и последвалата смърт на В. М.. На същото основание сочат,че въпроса
дали смъртта на В. М. е настъпила по особено мъчителен начин може да се
отговори при предоставяне на всички данни, събрани в хода на досъдебното
разследване
Послесмъртните изменения
по трупа се влияят от множество външни и вътрешни фактори, които както могат да
ускорят, така и да забавят тяхното развитие във времето, поради което
определянето на давността на смъртта може да бъде само ориентировъчно и
приблизително.В случая по състоянието на трупните изменения към момента на
извършената аутопсия /27.03.2018 г./ - напълно отминало трупно вкоченяване и фиксирани послесмъртни
петна, започнали автолитични и гнилостни
изменения във вътрешните органи, наличие на мацерационни
изменения по кожата на ръцете и краката, без пълно отделяне на епидермиса от
подлежащата дерма, при съобразяване с условията,
където е престоял трупа, сезона и околната температура, може да се приеме, че
давността на смъртта е от порядъка на от около една седмица, което отговаря на
периода, през който В. М. е бил в неизвестност- Том З,л. 2-15 от ДП.
Била е назначена
Допълнителна тройна СМЕ №
190/2018 по писмени данни, на същите вещи лица, предвид възможността да бъдат дадени конкретни отговори на неотговорените въпросите от първата експертиза.След
събирането на нови доказателства по делото,вещите лица са заключили, че в хода
на продължилият много дълго време побой осъществен и от двамата подсъдими те са
нанасяли многобройни юмручни удари, имало е удар на лицето в иззидани плочи,
хващане за краката и събаряне на земята, удар с дървена греда по главата и
множество удари със ,от която той частично е успявал да се предпази с ръце,
имало е хващане със свита лъка през врата и удари в областта на гърба и
бъбреците,удари с колена в областта на гърдите и
гърба.. Пострадалия М. постепенно е загубил сили и надежда за спасение, като е
престанал да се съпротивлява.Бил е в съзнание, лежал и „гледал“ своите нападатели. В това
положение,когато подс.
М. Б. го е държал за краката е получил
последователно три силни и тежки- според вещите лица и жестоки удари с тъпата част на брадва по
горната част на главата. След първите два удара той е бил все още жив, като е
престанал да реагира /починал/ едва след третия нанесен удар с брадвата по
главата.
Според вещите лица в процеса на настъпването на
смъртта М. е имал и особено мъчителни асфиктични изживявания от аспирацията на кръв в дихателните
пътища и в белите му дробове. Наред с
това причинената контузията на сърцето,
която е била изразена с кръвонасядане по предната сърдечна стена и следи от удар в
лявата гръдна половина,би могла да бъде съпроводена от стягане и силни болки в
сърдечната област, задух и ритъмни нарушения.
Според вещите лица това дава основание да приемат,
че смъртта на В. М. е настъпила по особено мъчителен за него начин.
Предвид установените по трупа на М. травматични
увреждания, тежката черепно-мозъчна травма с мозъчни кръвоизливи,наред с механизма и начина, описан от подс. М.Б. , вещите лица са приемат, че тези обяснения на подсъдимия осветляват основно причинената черепно-
мозъчна травма. На първо място се изяснява произхода и начина на получаване на
раната с ивичеста форма с охлузени ръбове и дължина 8 см. в дясната
теменно-слепоочна област, описана в експертизата на трупа, като рана № 2.Тази
рана трябва да бъде отделена от останалите три-причинени от брадвата и фактически се възприемат
общо 4 нанесени рани по горната част на главата. Предвид заявеното от
този подсъдим,че е нанасял многократни да удари с тази летва / описана с
размери 5 х 10 см./, като М. се е опитвал да се предпази от ударите с ръце,
експертите приемат,че от тези удари по ръцете на В. М. се обясняват и
получените „защитни“ наранявания по двете предмишници.
Въпреки защита,подсъдимия .М.Б. е успял един път да удари В. М. с гредата в
областта на главата „отдясно на главата в областта на ухото и слепоочието“,
т.е. в дясната теменно-слепоочна област. Установената рана със широко охлузени
ръбове и дължина 8 см. в дясната теменно-слепоочна област добре отговаря да е
получена от нанесен тангенциален /под известен ъгъл/ удар от тъпо-ръбест
предмет, какъвто може да бъде посочената дървена греда с дължина около 1 м. и
сечение 5 х 10 см.
По отношение на насените удари с тъпата част на
брадвата по горната част /калварията/ на главата,
след направените сравнения между установената находка при извършената аутопсия,
полученият траен костен препарат от калварията
/показан на снимките/ и дадените обяснения от подс.
М.Б. при отговора на въпрос № 1 от настоящата експертиза е бил посочен подробно
механизма на получените отделни травматични увреждания, тяхната поредност, в какво положение са били нанесени и какво е
било състоянието на пострадалия М. при всеки отделно нанесен удар с брадвата.
Съобразно медицинската теория и практика, медицинските експерти са отговорили,
че удрящата повърхност на брадвата в случая е била по-голяма от 16 кв.см., т.е.
ръбовете на тъпата част на брадвата са били с по-големи размери от 4 см.
Относно характерните ивичести кръвонасядания
с ивица на избледняване по средата, установени при огледа и аутопсията по
лявата гръдна половина /с контузия на сърцето/ по двете пояснокръстни
и седалищни области, както и по левия долен крайник, вещите лица дават
заключение, че същите биха могли да се получат от нанесени множество удари с
предмет или предмети с продълговата или продълговато-цилиндрична форма, какъвто
предмет може да бъде дългата и права част на метален лост тип „кози крак“, като
не е задължително да има следи по него. Том 3,л. 20-62
От заключението на същите вещи лица по назначената Допълнителна тройна
съдебномедицинска експертиза № 326/2018 г. по писмени данни за съпоставка между
констатираните телесни увреждания на пострадалия В.М. и иззети по делото
ВД те са установили следното: При
съпоставката на метална тръба с
цилиндрична форма и кръгло напречно сечение, имаща дължина от 54,2 см. и
диаметър на кръга 3,7 см. и тегло 550 гр. би следвало ако ударите са нанесени с
нея ивицата на избледняване да бъде по-широка от 1 см., поради което експертите
приемат, че кръвонасяданията констатирани по трупа на
пострадалия, са причинени от друг подобен предмет,но с по-малко напречно
сечение.
Относно представения за изследване метален чук с
дървена дръжка и метална част с неправилна квадратна форма на тъпата страна и
дължина на стените по 3,7 - 3,8 см. с тегло 1,250 кг. със загладени и заоблени
ръбове и ъгли, като ъглите са с дъговидна форма и фактически няма истински
оформени ъгли, вещите лица считат, че това ВД не е годно средство за
причиняване на установената терасовидна фрактура върху черепните кости на В.
М..
Относно представения за изследване метален лост -
тип „кози крак“ с дължина 58,5 см. с вид на шестограм
по цялата му дължина и ширина от стена до стена 1,4 см. и ширина на всяка стена
от шестограма по 0,9 см. /около 1 см./, вещите лица
приемат, че този „кози крак“ е най-вероятното средство за причиняване на
ивичестите кръвонасядания по тялото на В. М.
причинени чрез нанесени множество удари с дългата страна на лоста.
Колкото до представената за изследване тесла с
описани неравни ръбове и загладени ъгли, единият отчупен, експертите считат, че
това ВД подобно на чука не е годно средство за причиняване на установената
терасовидна фрактура с добре изразен прав ъгъл, какъвто е установен в дясната
челно-теменна област при съдебномедицинското изследване върху трупа на В. М..
Относно това, има ли съответствие между
установените по трупа на В. М. травматични увреждания и смъртоносни наранявания
с обясненията дадени от подс. С.Б. от ДП на
31.07.2018 г., вещите лица заявяват, че не установяват съвпадение в механизма
за причиняването на тежката черепно-мозъчна травма, както и на множеството
ивичести кръвонасядания по тялото според тези
обяснения.Том 3 л. 69-82 от ДП.
От протокола
за оглед за евентуални травматични увреждания по тялото на подс..М.Б.
се установява,че същият е бил освидетелстван на 27.03.2018, при което били
констатирани дрехите, с които е бил облечено лицето и повърхностно нараняване
разположено косо в лявата гръбна половина на
освидетелствания с дължина 3 см., а 20 см. по- надолу е констатирано одраскване
по кожата с образувана коричка - отвесно с дължина от около 2,5 см. Забелязано
е и охлузване с 2 кв.см. в областта на дясната подбедрица
отпред. същият е бил освидетелстван с Протокол за оглед на лице от 27.03.2018
г. Том 3 л. 96-97,л.98-100 от ДП.
След извършването на това следствено действие, той
е бил на изследване по СМЕ № 312/2018 г. съгласно заключението на
която, при прегледа на М.Б. са установени кръвонасядания
по дясната мишница, лявата половина на гръдния кош, охлузвания по втория пръст
на лявата ръка, по лявата колянна става, лявата и
дясната подбедрица; охлузване по дясната ушна мида;
охлузване по лявата предмишница; охлузване по
предната повърхност на лявата и дясната подбедрица.
Описаните травматични увреждания са причинени по
механизма на удар или притискане с или върху твърд тъп предмет или неговото
тангенциално действие. Кръвонасядането по дясната
мишница, както и охлузванията по втори пръст на лява ръка, по дясната ушна
мида, по лявата предмишница, лявата колянна става, лявата и дясна подбедрица
са с давност от преди 5-6 дни. Том 3 л. 87.
от ДП.
От заключението на съдебно-медицинска експертиза по
писмени данни № 191/2018 г. се установява, че по тялото на подс.
С. М.Б. е имало констатирани кръвонасядания по
дясната мишница, лявата половина на гръдния кош, охлузвания по втори пръст на
лява ръка, по лявата колянна става, лявата и дясната подбедрица, охлузване по дясната ушна мида, охлузване по
лявата ръка.
Описаните травматични увреждания са причинени по
механизма на удар или притискане с или върху твърд тъп предмет от удар или
притискане с или върху такъв или негово тангенциално действие. Описаните
травматични увреждания е напълно възможно да се получат по описания от подс. М. С.Б. начин, а именно при борбата с В. И. М. и
оказаната от него съпротива. Том 3 л. 90-94 от ДП.
От заключението по назначената съдебно-медицинска
експертиза по писмени данни № 117/2018 г. вещото лице е дало заключение относно телесните
увреждания на подс.
М.Б.,че те напълно кореспондира с
вече установеното за лицето от предната експертиза. Том 3 л. 102-103 от
ДП
От заключението на вещото лице по назначената
съдебно-медицинска експертиза на ВД № 476/2018 г., изготвена от БНТЛ към ОДМВР
гр.Пловдив се установява,че пострадалият В. И. М. е принадлежал към кръвна
група „А/(3.
За наличието на кръв са били изследвани общо 13
различни обекта, от които се е доказало наличието на кръв по следните обекти:
6 парчета на въже от изкуствена материя, парче на
въже от изкуствена материя, 2 парчета тъмносин полиетилен,
парче плат със светлокафяв цвят с размери 290-240 см с пришит към единия край
кант за пришиване на държачи за завеса, черна
найлонова торбичка с дръжки, ръчен часовник марка „Сейко“
с метална верижка, сини платнени обувки с надпис „DENIM“ и стелка от багажник от
изкуствена материя тип „кече“ с приблизителна дебелина 0,8 см, ширина 110 и
дължина 107,5 см., тъмно сива на цвят с множество зацапвания с остатъци от
дървени стърготини и парченца дърво.
По останалите обекти на експертизата: парче минерална вата, черно шушлеково яке с бяла лента по ластика на ръкавите, яката и
долния му край, черно анцунгово долнище с бяла ивица
по десния крачол и избродирана емблема на фирмата „КАРРА“ на левия и червено
горнище на анцуг с черно-бели ивици на двата ръкава не се доказа наличието на
кръв.
Изследваните обекти са били иззети и приобщени като
ВД по делото, както следва: от 1 до 7 - иззети при оглед на МП на път И-86,
км.56 на 27.03.2018 г.
вещи от 8 до 11 са били иззети от частен дом в
***на 27.03.2018 г.
Последният обект № 12 - стелка за багажник на лек
автомобил „Тойота Авенсис“ с ДК№ *** е бил иззет от
същия на 28.03.2018 г. По
изследваните обекти 1,2,3,4,5,6,11 и 12 кръвта е човешка. Човешката кръв по
обекти с номера 1,2,3,4,5,11 и 13 е с доказан (3 аглутинини.
Човешката кръв по обекти с номера 1,2,3,4,5 и 11, както и сухата кръв от В. И.
М. /обект № 13/ са били изследвани за аглутиногени по
метода на абсорбация-елуация /метод на Сиракуза/. В човешката кръв по обекти 1,2,3,4,5, 11 и 13 се
доказаха „А“ аглутиногени. Човешката кръв по обекти
1,2,3,4,5 и 11 е с кръвна група „А/|3/“ и може да произхожда от В. И. М..
Освен това експертизата е дала заключение, че
въжетата от обекти 1 и 2 са подходящи за изследване по метода на ДНК
профилирането на ядрена ДНК. Черната найлонова торбичка с дръжка - обект № 5 е
подходяща за изследване по метода на ДНК профилирането на ядрена ДНК. Дясната
платнена обувка, иззета от жилище в ***е с доказана по нея човешка кръв от
група „А/(3/“ еднаква с тази на В. И. М., като е подходяща за изследване по
метода на ДНК профилирането на ядрена ДНК. Том 3 л. 107-113 от ДП.
От заключението на съдебно-медицинска експертиза по
изследваните ВД № 634/2018 г., изготвена
от БНТЛ към ОДМВР гр.Пловдив става ясно, че представеният за изследване
стерилен дунапренен апликатор
не е изследван за наличието на кръв, тъй като е подходящ за изследване по
метода на ДНК профилирането на ядрена ДНК.
По предоставения за изследване обект № 2 -
пластмасова основа на метла има кръв. По обекти с номера 3 /моп
за почистване на под/, 4 /лост тип кози крак с дължина 60 см и диаметър 1,5
см/, 5 /чук с обща дължина 32 см, дължина на металната част 13 см и размери на
тъпата плоска част 4x4 см/, 6 /тесла с обща дължина 32,5 см, дължина и ширина
на металната част съответно 13 и 6,5 см. и размери на тъпата плоска част 3,5 хЗ,5 см./, 7 /парче жълтеникава на цвят минерална вата с
приблизителни размери 10x6 см/, 8 /парче метална тръба с дължина 54, 5 см и
диаметър 3,7 см/, 9 /долнище на анцуг от плат с камуфлажно оцветяване и
надпис/, 10 /долнище на анцуг от плат с камуфлажно
оцветяване/, 11 /горнище на анцуг от камуфлажен плат, качулка, бели квадрати на
ръкавите и избродиран надпис „Найк“/ 12 /сива
трикотажна тениска с къс ръкав/ - не се доказа наличието на кръв.
Поради малкото количество на установената кръв по
основата на метлата от обект № 2 и вероятността за нейното пълно изразходване в
хода на извършваните серологични изследвания, не се
определи видовата й принадлежност и кръвната група по системата АВ-№. Кръвта по
основата на метлата /обект 2/ е подходяща за изследване по метода на ДНК
профилирането на ядрена ДНК. Том 3 л. 117-122 от ДП.
От заключението по назначената съдебно-медицинска
експертиза на ВД № 751/2018 г., изготвена от БНТЛ към ОДМВР гр.Пловдив се
установява,че , че иззетите нокти и поднокътно
съдържимо от ръцете на трупа на В. И. М. - обект 1 и 2 не се изследваха за
наличието на кръв. Тези обекти са подходящи за изследване по метода на ДНК
профилирането на ядрена ДНК.
По обекти 5 и 6 - долнище на анцуг и суишърт има кръв.
По обекти 3 - черни кожени обувки тип маратонки и 4
- черни къси чорапи, не се доказа наличието на кръв.
Кръвта по обекти 5 и 6 е човешка с доказани „А“ аглутиногени и „|3“ аглутинини и
може да произхожда от В. И. М.. Том 3 л. 126-130 от ДП.
От заключението по назначената дактилоскопия
експертиза № 360/2018 г., изготвена от БНТЛ към ОДМВР гр.Пловдив се
установява,че от предоставените за дактилоскопно изследване 11 броя дактилоскопни
следи, иззети на 27.03.2018 г. при оглед, претърсване и изземване на лек автомобил
„Хонда Акорд“ с ДК№ ***следите с номера 1,2,3,4,5,10
и 11 са негодни за идентификация.
Следи с номера 7,8 и 9 са оставени от убития В. И.
М.. Следа 6 е годна за идентификация и е проверена в системата „AFIS“ без
съвпадение и не е оставена от лицата С.М.Б. и М.С.Б.. Том 3 л. 140-141 от ДП.
От заключението по назначената съдебно-медицинска
експертиза на ВД № 601/2018 г.,
изготвена от БНТЛ към ОДМВР гр.Пловдив /се установява,че са били предоставени
за изследване веществени доказателства - обект 1 - водопроводни части свързани
в конфигурация - водомер, кран с диаметър ЪА и червена метална врътка, коляно и
нипел, обект 2 - 3 бр. дунапренени
апликатори с обтривки от
бетон; обект 3 - 2 парчета бетон с приблизителни размери 15x10 см и 6x3,5 см;
обект 4-11 парчета от бетон с неправилна форма и различни размери; обект 5 - червенокафяво пластично вещество в епруветка за еднократна
употреба и марлен тампон с червенокафяв
цвят, надпис „******“ № 50, Н.б.“
обект 6 - червенокафяво пластично вещество в епруветка
за еднократна употреба и марлен тампон с червенокафяв цвят с надпис „******“ № 50, Н.б.“.
Обект № 2 не е бил изследван за наличието на кръв,
тъй като е подходящ за изследване по метода на ДНК профилирането на ядрената
ДНК. Обектите с номера 1,3,4,5 и 6 са били изследвани за наличието на кръв. По
обект № 1 - врътка с червен цвят на кран има кръв. По обект 3 и 4 не се доказа
наличието на кръв. Червенокафявото пластично вещество
по обекти 5 и 6, както и зацапваните марлени тампони
не е от кръв.
Поради малкото количество на установената кръв по
врътката на крана обект 1 и вероятността за нейното пълно изразходване в хода
на извършваните серологични изследвания не е била
определена видовата й принадлежност и кръвната група по системата „АВ0“. Поради
ограниченият възможен брой обекти за изследване по ДНК-експертизата изготвена
от НИК-МВР-С. обаче, този обект не е бил включен в извършената такава
експертиза. Том 3 л. 145-149 от ДП.
От заключението на физико-химическа експертиза на
веществени доказателства № 633/2018 г., изготвена от БНТЛ към ОДМВР гр.Пловдив
/Т-З-Л-247-250/ става ясно, че представените за изследване обекти № 1 - парче
от вата с неправилна триъгълна форма, иззето при оглед на МП от 27.03.2018 г. и
обект № 2 - хартиен плик съдържащ парче от вата с неправилна форма и
приблизителни размери 6 х 10 см., иззето при претърсване и изземване от
27.03.2018 г. от търговска постройка, находяща се в Н.б., ул.„******“, са изградени от
изкуствени влакна, които са сходни по цвят, вид, дебелина и морфологични
белези. Том 3 л.247-250 от ДП
По делото била назначена и извършена ДНК експертиза № 18/ДНК-575 /на следните
обекти: обект 1 - черна полиетиленова торба; обект 2
- плик с 5 бр. ноктени изрезки иззети от лява ръка на
В. И. М., като за изследването е взет 1 бр. обща отривка
на фабричен тампон от ноктите; обект 3
- 1
бр. отривка иззета на фабричен тампон с надпис „поднокътно съдържимо на лява ръка на В. И. М.“; обект 4 -
плик с 5 бр. нокътни изрезки иззети от дясна ръка на
В. И. М., като за изследването е взет 1 бр. обща отривка
на фабричен тампон от ноктите; обект 5
- 1 бр. отривка иззета на фабричен тампон с надпис „поднокътно съдържимо на дясна ръка на В. И. М.“; обект 6 -
хартиен плик с 3 бр. нокътни изрезки иззети от лявата
ръка на М.С.Б. за изследването е иззета 1 бр. обща отривка
от фабричен тампон от ноктите; обект 7 - бял хартиен плик за биологични следи с
1 бр. отривка иззета на фабричен тампон с надпис „поднокътно съдържимо лявата ръка на М.С.Б.“; обект 8 -
хартиен плик с 2 бр. нокътни изрезки иззети от дясна
ръка на М.С.Б. за изследването е иззета 1 бр. обща отривка
от фабричен тампон от ноктите; обект 9 - бял хартиен плик за биологични следи с
1 бр. отривка иззета на фабричен тампон с надпис „поднокътно съдържимо дясна ръка на М.С.Б.“; обект 10 - бял
хартиен плик съдържащ бяла многопластова марля с размери 7x7 см. 2/3 от
повърхността на която са обилно напоени със засъхнала кръв иззета от лицето В.
И. М.; обект 11 - кафяв хартиен чувал съдържащ 6 бр. въжета от изкуствена материя
бели с червена окраска, с различна дължина, с наличие на 3 бр. възли по тях и
силно зацапване по по-голямата си повърхност, за изследването е иззета една
обща натривка на фабричен тампон от трите възела по въжетата, от области без
видими следи от зацапване; обект 12 - кафяв хартиен чувал съдържат 1 бр. въже
от изкуствена материя бяло с червена окраска с наличие на 2 бр. възли по него и
зацапвания; обект 13 - кафяв хартиен чувал съдържащ 1 чифт мъжки сини обувки от
плат с окраска от кафява и сива кожа в задната част с поставени връзки на всяка
от тях и надпис DENIM, дясната обувка е била опакована самостоятелно в бял
хартиен плик, без наличието на стелка с наличие на видими следи от ЧКМ в
предната част към върха на обувката в близост до връзките, за целта на
изследването е бил иззет материал от дясната обувка от областта с ЧКМ; обект 14
- кафяв хартиен чувал, в който е намерена 1 бр. сива метална дръжка отделена от
работната част на метла, от същата е иззета обща отривка
на тампон от двата края на дръжката; обект 15-1 бр. сива пластмасова работна
част от метла с прикрепени фабрично сини изкуствени влакна, от синята
пластмасова част от областта с наличие на ЧКМ е иззета отривка
на тампон; обект 16 - плик с малък формат, който се съдържа 1 бр. ръчен мъжки
часовник SEIKO и надпис BODI HEAT, от който е взета обща отривка
от корпуса /външната част верижка и закопчалка на часовник/; обект 17 - 1 бр.
тампон съдържащ клетъчен материал от устната кухина на лицето С.М.Б.; обект
18-1 бр. тампон съдържащ клетъчен материал от устната кухина на лицето М.С.Б.;
обект 19-1 бр. тъмносива подложка /стелка/ от багажник на лек автомобил, силно
замърсена с дървени стърготини по цялата повърхност, с наличие на 2 бр. бели
прахообразни петна, следи от зацапвания от петролни продукти и 2 бр. тъмни
петна, от същата е иззет материал за изследване от зацапване разположено в
близост до ъгъла на стелката откъм вратата на багажника, съставляващо обект 19а
и от зацапване разположено в централната част на стелката от багажника обект
196. Т-З-Л-258-265
От заключението на вещото лице по експертизата
става ясно, че по обект № 1 /черна полиетилено торба/
и №-13 /дясна мъжка синя обувка от плат с поставени връзки и надпис на езика
DENIM/ се доказва човешка кръв, която произхожда от пострадалото лице В. И. М.
изводимо от обект № 10.
По обекти № 3 и 5 е установен клетъчен материал,
който произхожда от лицето В. И. М.. По обект 15 /сива пластмасова работна част
на метла с прикрепени сини изкуствени косми/ се доказа човешка кръв, която
произхожда от лицето М.С.Б..
Биологичния материал по обекти № 6, 7, 8 и 9 отривки от ноктени изрезки и отривка от поднокътно съдържимо
от лява ръка иззети от М.С.Б. произхождат от М.С.Б..
За изследваните обекти № 2 и 4 /отривки
от ноктени изрезки от лява и дясна ръка на В. И. М./
не се определи ДНК-профил поради отсъствието на амплификационен
продукт, най-вероятно поради минимално количество на изследвания клетъчен
материал /под прага на допустимост, чувствителност/, фактори на околната среда
и/или влиянието на инхибитори /замърсители/.
За изследваните обекти с № 11, 12, 14и 16 - отривки от 3 бр. възли по въжета, 2 бр. възли по въжета, отривка от сива метална дръжка на метла и обща отривка от корпус на ръчен мъжки часовник - не се получи
годен за идентификационно изследване ДНК-профил.Том 3 л.258-265от ДП.
От заключението по назначената съдебно-техническа
експертиза за изследване на електронни устройства и 6 бр. DVD-CD/ обекти на
експертизата са били видеозаснемаща
камера бяла на цвят ведно с микро-SD карта, метална
Г-образна планка с болт и захранващ адаптер, преносим компютър „Ейсър“ с наличните в него компютърни информационни данни.
От тях се установява че изследваната камера представлява специализирана камера
за осъществяване на видеонаблюдение на обекти на
закрито. Закрепя се посредством планка към стена и има ъгъл на виждане близък
до 360 градуса. Камерата е оборудвана с карта памет микро-SD
с обем 64 ГБ. Фабрично в камерата е инсталиран софтуер за записване на
заснетите видеоизображения на картата памет. Камерата
предлага и възможност за достъп до нея и чрез интернет мрежа, чрез която
потребителят да гледа „на живо“ случващото се в обсега на записа или да
с***вече записани видео-файлове. В камерата са открити множество видео-файлове.
Цялата информация под формата на видео-файлове е
записана на външни оптични носители DVD 1 от 6, DVD 2 от 6, DVD 3 от 6, DVD 4
от 6, DVD 5 от 6 и DVD 6 от 6.
От съществено значение за предмета на делото в
случая е последният диск и последният файл/№ 19/, от последната папка/20180321/
Ключови кадри от файл „53 mp4“ са дадени в Приложение № 2 към Експертизата.
Видео-файловете не носят в себе си информация за конкретното техническо
устройство, с което са записани.
На работния плот /десктоп/ на компютъра „Ейсър“ е открита папка с наименование: „new
folder“ в който има три файла. Във файла „recorder“ има девет папки от най-голямо значение за
предмета на делото се явява последната с наименование „20180321“. В
наименованието на папките е закодирано съответно : “година“, „месец“ и „дата“.
Особено важен е записа под № 19 от 21.03.2019г.
При съпоставка в съдържанието на записите картата-памет на
видеокамерата и от посоченият файл от десктопа на преносимият компютър е
констатирано пълна идентичност между всеки два съответни файла. Том 3 л.218-243
от ДП
От заключението по назначената Тройната съдебно
психиатрична и психологическа експертиза на подс.
С.Б. се установява, че
той не се води на психиатрично диспансерно наблюдение към ЦПЗ гр.
Пловдив и не страда от психично заболяване.
Към момента на извършване на деянието същият е
могъл а разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките
си за случилото се на 21.03.2018 г. в с. Н.б..
С.М.Б. може да участва пълноценно в наказателното производство и да дава
достоверни обяснения, ако желае.
Към инкриминирания момент С.М.Б. не е бил в
състояние на афект.
Психичното състояние към инкриминирания момент му е
позволявало правилно да възприема фактите и обстоятелствата от заобикалящата го
среда.
Резултатите от психологичното изследване на С.Б.
дават основания да се приеме, че същият има интелектуално равнище съответно на
възрастта, придобитите до момента образование, житейски, професионален и личен
опит. В поведенчески план се установява леко нарушена поведенческа адаптивност,
по отношение на прояви, касаещи съответствие между личното поведение и
социалните норми. Същият умело се вживява в различни социални роли според
нагласите си и желанието да прави добро впечатление и да се хареса на околните.
Способен е да маскира истинските си намерения чрез
повишено дружелюбие и стремеж към съвместни дейности. Проблемите, трудностите и
отговорностите се стреми да прехвърли на околните. В личностов
аспект се характеризира с властно-лидерстващият и
независимо- доминиращ тип личност. Има критична нагласа спрямо всяко друго
мнение различно от неговото. Неудовлетвореност от позицията си в групата,
подозрителност и свръхчувствителност по отношение на критичните забележки по
свой адрес. Притежава лабилна психика. Том 3 л. 188-204 от ДП.
От заключението по назначената Тройната съдебно психиатрична и
психологическа експертиза на подс. М.С.Б.
се установява, че той не се води на психиатрично диспансерно наблюдение
към ЦПЗ гр. Пловдив и не страда от психично заболяване.
Към момента на извършване на деянието същият е
могъл а разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките
си за случилото се на 21.03.2018 г. в с. Н.б..
М.С.Б. може да участва пълноценно в наказателното
производство и да дава достоверни обяснения, ако желае.
Към инкриминирания момент не е бил в състояние на афект.
Психичното състояние на М.С.Б. към инкриминирания
момент му е позволявало правилно да възприема фактите и обстоятелствата от
заобикалящата го среда.
Резултатите от психологичното му изследване дават
основания да се приеме, че интелектуалното ниво на М.Б. е в долната граница на
норма за възрастта. Налице е слаба обща информираност. Познанията и уменията са
ограничени в рамките на ежедневието. В поведенчески план се установява умерено
нарушена поведенческа адаптивност. Налице е нестабилна самооценка, повлияване и
зависимост от значими за него личност на фона на повишена тревожност, себенеувереност, стремеж към активен самоконтрол, който не
е устойчив на разполагаемия интелектуален и личностов
капацитет, поради което се наблюдават незрели защитни поведенчески механизми.
Това не му позволява заемането на лидерска позиция, а по-скоро е склонен към
изпълнителност на поставени инструкции, на фона на изразен стремеж към себедоказване и търсене на признание от авторитетни за него
личности. Принадлежи към слабия тип висша нервна дейност, психосоматична дезадаптация. В необичайни затруднени ситуации същият
проявява енергичност, избухливост, раздразнителност, агресивност, голяма жизнена
енергия, но без да му достига самоконтрол, нетърпение, несдържаност, с
кратковременни емоционални преживявания, неустойчиво настроение, слаба
търпеливост, добра адаптивност. Поради това е необуздан, невъздържан,
нетърпелив, избухлив, неуравновесен. Том 3 л. 159- 176 от ДП.
Предвид хода на досъдебното производство от
предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или
услуги и на основание чл. 159а от НПК, след получено разрешение от съда, от
трите мобилни оператора предоставящи такива услуги са били изискани справки,
включващи определени номера и IMEI на конкретни мобилни устройва. И от трите
мобилни оператора били изпратени такива справки, с приложени към тях трафични данни, записани на CD-R носител.Том 4 л. 55-76,л.
82-98, л. 108-129 от ДП.
По получен приложен към една от справките диск от
мобилен оператор „Теленор“ е бил извършен оглед на ВД
и съобразно резултатите от това следствено действие и информацията приложена
към въпросните справки на мобилните оператори, е било извършено изследване и
съпоставка с цел проверка на дадени свидетелски показания и обяснения на
двамата обвиняеми, като получените резултатите обаче, не са от съществено
значение за предмета на делото. Том 4 л. 77-81 от ДП
По хода на съдебното следствия е назначена Допълнителна СТЕ-за
относно поместен снимков материал и
коментар във Фейсбук и допълнително уголемяване на снимковия
материал. От заключението на експерта се установява,че е налице евентуална техническа възможност при
поискване от оператора на Фейсбук да се установи деня
и часа на публикацията на този материал. Бе дадено разяснение за видимото маркиране на снимката с червена
линия и начина на това маркиране.- л. 277-280, 300-303 от съдебното следствие.
Съдът кредитира заключенията по описаните експертизи и намира,че те са изготвени
професионално и с необходимите познания от съответната област.
С оглед
на установената безспорна
фактическа обстановка съдът намира,че подсъдимият С.М.Б. е осъществил от обективна и субективна
страна съставомерните признаци на престъплението
по чл. 116 ал.1 т.6 пр. 2-ро и пр. 3-то, вр.чл.
115 вр.чл. 20 ал.2, вр.ал.
1 от НК, понеже на 21.03.2018 г. в с. Н.б., обл.
П., в съучастие, като съизвършител с подс. М.С.Б.,
умишлено е умъртвил В. И. М., като смъртта е настъпила по особено мъчителен
начин за убития М. и деянието е извършено с особена жестокост.
С оглед
на установената безспорна
фактическа обстановка съдът намира,че подсъдимият М.С.Б. е осъществил от обективна и субективна
страна съставомерните признаци на престъплението
по чл. 116 ал.1 т.6 пр. 2-ро и пр. 3-то, вр.чл.
115 вр.чл. 20 ал.2, вр.ал.
1 от НК, понеже на 21.03.2018 г. в с. Н.б., обл.
П., в съучастие, като съизвършител с подс. С.М.Б.,
умишлено е умъртвил В. И. М., като смъртта е настъпила по особено мъчителен
начин за убития М. и деянието е извършено с особена жестокост.
От субективна страна престъплението е извършено с
пряк умисъл от всеки един от
двамата подсъдими,тъй като те са съзнавали общественоопасния
му характер,предвиждали са неговите общественоопасни последици и са искали тяхното настъпване.
Двамата подсъдими са действали с конкретния умисъл да лишат от живот
пострадалия. Те са дефинирали
съзнателни волеви действия,чиято цел е
постигането на желаните от тях общественоопасни
последици. Според съда съдържанието на
прекия умисъл у дейците се извежда от броя и интензитета на нанасяните от
подсъдимите удари,от тяхната сила и насоченост към уязвими органи.
Наказателната доктрина и съдебна практика са категорични,че съзнаваното
нанасяне на множество силни удари, в конкретния случай в областта на сърцето и
главата,чрез използването на дървени сапове и тъпата част на брадва, указват съзнанието на
дейците,че по начина,по който са действали спрямо пострадалия ще се достигне до неизбежна смърт.
От обективна страна са налице всички елементи на съставомерното деяние убийство по чл. 115 от НК.
Изпълнителното деяние „ умъртвяване на
другиго“ несъмнено е установено,чрез субективните проявления на подсъдимите при
осъществения от тях продължителен побой над пострадалия. След последващо нанесените множество силни удари с юмруци в
различни части на тялото на пострадалия, те предприели нанасянето и на множество такива с масивни тежки
предмети,като крак от гардероб и чамова летва с дебелина 5/10 см., които били насочени към главата на
пострадалия. Тоест обективно подсъдимите са целели не да наранят М. и да
му причиняват болки. След тези свои действия те не преустановили физическата
саморазправа,предвид намерението си да лишат от живот М.. Подсъдимият
С.Б.,макар и убеден,че пострадалия не оказва никаква съпротива,взел наблизо
намиращата се брадва и докато другия подсъдим държал за краката лежащия на пода
М., нанесъл последователно три силни удара с тъпата страна на металната част на
брадва, в областта на черепа на пострадалия. В следствие на описаните по-горе
действия на подсъдимите били нанесени
множество травматични увреждания,от
които контузията на сърцето и счупване на
черепната основа не са били съвместими с живота,което довело и до смъртта на М.. По този начин съдът
намира,че е осъществен и другия обективен признак на престъплението - умишлено
убийство. Наказателната доктрина обосновава умисъла като изява на интелектуален и волеви момент.Интелектуалния момент на умисъла се
определя от преследваната от дееца цел и допускания от него резултат,което
обосновава наличната му представа за обективната страна на деянието. Докато
волевия момент се отнася до това дали деецът
е искал настъпване на общественоопасните
последици формира проявлението на прекия
умисъл към извършване на деянието,както
е в конкретния казус. Представата за квалифициращите убийството обстоятелства
следва да е налице,за да се приеме
наличието на това изпълнително деяние.
В конкретния случая тези обективни обстоятелства интелектуално и волево са
доминирали в съзнанието на всеки един от
подсъдимите. Единият подсъдим е държал краката на пострадалия,докато другия се
е приготвял да нанася удар с брадва в областта на главата на
пострадалия. От субективна страна за подс. М. Б. последвалите
три удара с брадвата не се явяват начален момент на неговата представа
за извършване на убийството. Извършения от него избор да сменя средствата,с
които да нанася удари на М. е било в синхрон с действията на другия
подсъдим,който също след ударите с крак и юмруци,нанесъл удари с дървения крак,а след това и с брадва.
Подсъдимите са виждали непосредствено
как се променя поведението и
състоянието на пострадалия, което
дефинира дефинира и
неговото съгласие към последиците от тези удари и изразява същия пряк
умисъл към убийството.Освен това
деянието се отличава с една продължителност по отношение нанасянето на
множество удари и от двамата подсъдими,която предвид използваните от двамата
предмети,с които са нанасяли ударите сочи, че
е проявено ожесточение и безмилостни
действия от двамата подсъдими. Начина на
извършване на деянието, според съда ясно показва разбирането на
подсъдимите какво се случва и какъв ще бъде крайния резултат. Действията им
представят признаци и на садистична
склонност към причиняването на
установените множество увреждания, довели до мъчителна агония у пострадалия.
Дори умъртвяването на животно по описания начин и средства предполага морална укоримост и когато е
осъществено спрямо човешки индивид
кореспондира с оценката за безчовечност.
Съдът намира,че в случая е осъществена усложнената
форма на престъпна дейност съучастие,като съизвършител. Съучастието
предполага сходно поведение между
лица за достигането на съвкупно причинен
престъпен резултат. Правната теория и съдебна
практика категорично са
определили,че съучастието не е самостоятелно престъпление,тъй като е
елемент от комплексна дейност,проявяваща се
от няколко лица и от която е достигнат престъпния резултат. От обективна
страна съучастникът трябва да допринася за осъществяване на
престъплението,тоест да има причинна връзка между неговото престъпно поведение и престъпния резултат. От субективна страна следва да е изразен умисъла за задружно осъществяване на конкретното
престъпление. Тази общност на умисъла е диференцирана или като
предварително уговаряне между съучастниците или като инцидентно и мълчаливо координиране на съучастническите прояви. На това основание
трайно установената съдебна практика на ВС и ВКС категорично са приели,че при съизвършителство всеки
от съучастниците отговаря за причинения с общи
усилия престъпен резултат. Съдебната
практика сочи, че при пряк умисъл за убийство
не е необходимо да се конкретизират действията на всеки един от съизвършителите за умъртвяването на жертвата,когато всички
имат еднакъв принос,тъй като съзнават,че действат заедно за постигане на
престъпния резултат.Според ВКС нормата на
чл. 104 НПК не прави разграничение на преки и косвени или на преки и
производни доказателствата,а правната
доктрина.Тоест този, който участва в
стадия на изпълнение на престъплението се явява също извършител на
престъплението,наред с останалите,тъй като
осъществява дейност,очертана в признаците на конкретния престъпен състав. Практиката категорично
е установила,че между съизвършителите
може да няма разпределение на
ролите,като всеки може да проявява
действия подобни на останалите извършители. Отделно от това всеки може
да осъществи само отделен елемент
от изпълнителното деяние, а останалите да осъществяват другите му елементи.
Освен това дейността при съизвършителството
може да бъде осъществена не само
едновременно,но и последователно,с интервал от време. Тогава е необходимо да се
установи за всички съизвършители предварителния общ
умисъл, тъй като субективния обединяващ елемент на съизвършителството
е наличността на общия умисъл на дейците. Тоест да има съзнание у всеки един от
тях,че участва в изпълнението на
престъплението,заедно с останалите извършители,като иска или допуска,че от тяхната дейност
ще бъдат предизвикани престъпните
последици. Трайно установената съдебна практика е приела,че когато смъртта е настъпила в резултат на
нанесен от няколко лица побой,всички те
се считат за съучастници в извършеното деяние, а
е въпрос на индивидуализация на наказанието установяването на това,кой
удар е допринесъл най-много за смъртта. Според съда в случая е налице ясно
установена общност на умисъла на двамата
подсъдими,не само да нанесат побой на пострадалия, но при обединените си общи усилия по нанасянето
на множество силни удари с ръце,крака,да нанасят силни удари и с намиращи се в непосредствена
близост до тях удобни за тази цел предмети,които обективно са преценени от
двамата,че с тях може да постигнат
неговото умъртвяване. Несъмнено констатираните действия на всеки един от
подсъдимите се отличава и с проявена
друг вид координираност
между тях.След избутването на пострадалия в съседното помещение и последващо
нанасяните му удари от двамата подсъдими,той паднал на земята. Това дало
възможност последователно първо подс. М.Б. да започне да нанася удари с дървената летва,
докато другия подсъдим държал краката на пострадалия, а след това подс. С.Б. да започне нанасянето на удари с дървения крак от гардероб по тялото
на пострадалия,докато другия подсъдим държи за краката пострадалия.
Веднага след това и при същите условия подс.
С. Б. започнал да нанася ударите с брадвата,а другия подсъдим държал краката на пострадалия.
Посоченото в чл.116 от НК множество обективни
признаци на изпълнителното деяние,като квалифициращи обстоятелства представляват онази част от интелектуалния момент на умисъла,чрез която се установява
какво е било съзнанието на дееца и
неговата представа за тези обстоятелства.Според съда отразеното в текста на чл.
116 ал.1 т.6 пр.2 от НК - убийство по особено мъчителен начин е доказано. Това квалифициращо обстоятелство
е предмет на значителен и обстоен анализ в съдебната практика на ВС и ВКС,за който е даден еднозначен отговор. Прието е необходимостта да се установи начина и средствата за извършване на
умишленото убийство, броя и мястото на
нанесените удари,изживените предсмъртни мъки и други обстоятелства,свързани с
начина на осъществяване на деянието. Предвид това,че изживените мъки и
страдания се намират в пряка зависимост от физиологията и вида телесни увреждания, съдебната
практика е възприела предимственото
значение на експертните медицински заключения при
установяването на това квалифициращо обстоятелство. Налице е разбирането в
наказателната доктрина,че тези заключения, съобразно спецификата на вида
изследване и научно-медицинска практика могат да дадат обективен отговор на въпроса за
убийството по особено мъчителен начин. На това основание съдебната
практика е възприела,че освен обективните
критерии относно начина и средствата за извършване на умишленото убийство,
броя и
мястото на нанесените удари,изживените предсмъртни мъки, липсата на
задължително изискване жертвата да е
била подложена на бавна смърт или причинените страдания да са били
продължителни,също се явяват признаци, които установяват това
обстоятелство. Конкретните данни по делото сочат,че повдигнатото обвинение за квалифициращо обстоятелство
убийството по особено мъчителен начин е налице. Видно от медицинска експертиза №- 190/2018г и заключението на вещите,
причинените травматични увреждания на М. са били прежизнени.
Те са причинили болки и страдания на пострадалия,при което той е преживял
отчаяние при загубената надежда за спасение,като в процеса на настъпването на
смъртта е имал особено мъчителни асфиктични изживявания,породени от аспирацията на кръв в
дихателните пътища и в белите дробове.
Освен това е изживял силни болки в
сърдечната област,задух и ритъмни смущения от причинената му контузия на сърцето.
Според съда убийството е осъществено и чрез другото квалифициращо
обстоятелство – убийство с особена жестокост. Трайно установената съдебната
практика е констатирала наличието на този признак,когато по интензитет изпълнителската дейност явно
надхвърля необходимото за причиняване на смъртта и с това се
установява какво е било
субективното отношение към жертвата. Проявлението на подобно отношение характеризира
проявата на изключителна ярост,ожесточение и отмъстителност,което в част от безспорната практика на ВКС е намерило и определението –
зверски действия. Налице е правното становище,че особената жестокост,като външна
характеристика на убийството изявява
субективните качества на дееца, но не е задължително да се установява
дали той
въобще е жесток човек. Тоест този признак е част от правната квалификация на
поведението на дееца и от значение е
установяването на изброените по-горе
фактически обстоятелства, като
ярост,ожесточение, отмъстителност, липсата на състрадание и кораво сърдечие. Освен това
при определяне степента на обществена
опасност на деянието убийство в съдебната практика е застъпено становището,че личността на дееца не следва
да се разглежда изолирано и
единствено с оглед осъществените елементи на
изпълнителното деяние. От значение се явяват данните съдържащи се в гласните и писмените доказателствени
източници,които представят положителните
и отрицателни характеристични данни. За охарактеризирането личността на дееца са съществени както предхождащото,така
и последващото му поведение.
Според съда от
доказателствата по делото може да се направят правните изводи,че
действията по умъртвяването на пострадалия от двамата подсъдими следва да бъдат
квалифицирани като проява на особена
жестокост. Начина,по който е бил
прекъснат живота на пострадалия изпълва характеристиките,които са
възприети в съдебната доктрина тъй като
подсъдимите обективно са проявили ожесточение, отмъстителност и много висока
степен на коравосърдечие. Броят
и силата на нанесените удари с
тъпата част на брадвата,в областта на главата на жертвата разкриват крайната
степента на проявената ярост и
отмъстителност, която подс. С.Б. е проявил.Но такава,макар и с по-нисък
интензитет е проявил и другия подсъдим. От значение за субективното отношение
към жертвата се явява също и обстоятелството,че подсъдимия С. Б. проявил някакво „щадящо внимание“ към сина си,когото е накарал да извърне глава и да не гледа нанасянето на
ударите с брадвата,но същевременно с това
е демонстрирал своята
безчовечност при нанасянето на ударите. Тоест според съда отношението на подсъдимите към М. е било
изградено на основата на краен негативизъм и омраза. От данните съдържащи се в
Тройната СППЕ е видно,че подс. С.Б. умело се вживява в различни социални роли,
според нагласите си и желанието да прави добро впечатление и да се хареса на
околните. Той е способен да маскира истинските си намерения, чрез повишено
дружелюбие и стремеж към съвместни дейности. Проблемите, трудностите и
отговорностите се стреми да прехвърли на околните. В личностов
аспект се характеризира с властно-лидерстващият и
независимо- доминиращ тип личност. Има критична нагласа спрямо всяко друго
мнение различно от неговото. Неудовлетвореност от позицията си в групата,
подозрителност и свръхчувствителност по отношение на критичните забележки по
свой адрес. От данните съдържащи се в част от свидетелските показания се
установява,че подсъдимият не пропускал
възможността да се сдобива с парични средства
и защита на материалния си интерес, без
оглед в какви лични взаимоотношения ще следва да влиза. Той се преместил в с. Н.б.,като съзрял възможността да използва св. И.Д.,за да постигне целта си и
станал съдържател на ресторантско
заведение. За това дори се развел със своята съпруга и влязъл в близки
доверителни и интимни отношения с Д.. В
момента,в който съзрял друга комерсиална
и по-реална възможност за това, той умишлено влошил тези си
взаимоотношения с Д. и започнал интимна
връзка със св. М.Д.,като дори проявил
физическо и психично насилие над Д.. След преустановяване възможността от
връзката си с Х.да се сдобива с парични средства,той се разделил с нея и
заживял със св. П.,която използвайки своята длъжност на ***в селото го назначила на работа в управляваното от нея
детско заведение. Взаимоотношенията му с пострадалия М. също се основавали на
неговото недобросъвестно поведение. Освен съвместната дейност на дружеството по изграждането на
търговския обект, реализираните от подс. С. М. действия
във връзка с финансиране изграждането на
обекта от М. касаели той да отклонява
неправомерно част от тези парични средства за себе. Относно охаракреризирането
на личността на подсъдимите важно
значение имат установените от тях
действия след убийството на М.. Подсъдимият С.Б.,след като напуснал местопроишествието занесъл бутилка с алкохол и парче луканка в
пенсионерския клуб,където почерпил група свидетели и там се държал нормално,без
на някой от свидетелите да направи впечатление неговото поведение. Освен това
на този ден след убийството С.Б. се
намирал в заведението,което стопанисвал заедно със св. П.. Според св. К. Л.,който работил там като готвач, Б. бил
весел, усмихнат и му казал, че трябва
да отиде да си вземе зарядното
за телефона. Дали това поведение на подсъдимия е констатирано
след убийството или преди него,
не се явява съществено,тъй като
несъмнено е установено поведението му след убийството в пенсионерския
клуб,когато почерпил групата свидетели.
Другия подсъдим М.Б.,предвид по-лабилната си
психика проявил поведение,което направило впечатление на св. Г.. Той
забелязал,че когато на 23 и на 24.. март бил на работа в павилиона подсъдимия
си закупил по-голямо количество и вид
алкохол от обичайното преди това. На
26.03.2018г подс. М.Б. бил облечен с дрехите на баща
си и дори „почерпил“ св. Г. с остатъка
от рестото.Преди това на 23.03.2018 се видял със св. К. Л., който го намерил като спокоен и
дори подсъдимият му поискал пари на заем от 50 лева. На 26.03.
по желание на М. Б. двамата празнували рождения ден на
подсъдимия в едно заведение в селото, като
на свидетеля не направило
впечатление поведението на М.Б.: Съдебна
практика . П №- 2/1957г на ОСНК, Р. №- 593/91г ,н.д. №- 326/91г 2-ро н.о.,Р №-
279/94г, н.д. №- 210/94г 1-во н.о.,Р. №- 250/94г,н.д. 158/94г 2-ро
н.о.,,Р.№-403/94г, н.д. №-271/93г 1-во н.о.,Р. №-152/94г, н.д. №-57/94гР. №-
12/96г, н.д. №- 47/96г,н.д. №-47/96г на
петчленен надзорен състав,Р. №-107/96г, н.д. №- 688/96г 2-ро н.о., Р-№-60/2015г
по н.д.№-980/2014г 3-то н.о.,Р.
№-62/2016г,н.д. Р. №-152/2016г 3-то
н.о.,Р. №- 53//20г по н.д., р№- 117/2018г по н.д. №-363/2018г1-во н.о., Р. №-
86/20г 2-ро н.о. и др.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА.
Обясненията на подсъдимите се явяват източник на
доказателства,но предвид тяхната
двойствена природа- съответно дали са обективен източник на доказателства или
изграждат защитна версия и средство на защитата, то наказателната доктрина
изисква поставянето им на обстоен анализ и съпоставяне с останалия доказателствен материал.
Съдът намира,че обясненията на подс.
С.Б. следва да бъдат кредитирани в частта им относно основанието за
възникналите икономически взаимоотношения между него, другия подсъдим от една страна и пострадалия
М. в с. Н.б. от средата на
2017г.Кредитират се обясненията му
относно започналото от кота нула изграждане на
търговския обект на ***, чието изграждане се финансирало от пострадалия
М.,докато подс. С.Б.
се ангажирал в намирането на
строители,организацията и
контрола на самото строителство,като за някои вид дейности взимал непосредствено участие. Липсва основание да
не бъдат кредитирани обясненията му относно изградения малък магазин, в рамките
на изграждащия се обект,който бил предназначен за търговия на местни и млечни
продукти,по-значимата част снабдявани от М..Относно това, че в обекта търговията основно
извършвал подс. М. Б.,при когото за период от близо
няколко месеца работили като продавачи и
след това напускали няколко свидетели,наети от подс. С.Б. и което довело в магазина да работят на две
смени единствено пострадалия М. и подс. М Б., тези
обяснения следва също да бъдат
кредитирани.
Съдът намира,че следва да възприеме частична кредитация
на обясненията на този подсъдим относно
фактите,които интерпретира за причината
да възникне словесния конфликт между него и пострадалия М. на 21.03.2018г.
Кредитират се неговите обяснения в частта,че на този ден подс. М.Б. му се
обадил по телефона и заявил,че М. е
правил ревизия. Не можел да разбере защо
претенциите на М. са за две-три хиляди лева липси и помолил подс. С. Б. да
дойде в обекта. Последният бил на работа,но
намерил време и двамата подсъдими направили проверка на паричната и складова наличност в
обекта.Според подс. С. Б. установили липси за
около 200-300 лева,което му дало
възможност отново да напусне обекта и се върне на работа.Към 14.00 часа на този
ден подсъдимите и пострадалия се срещнали в обекта,отново започнали да сверяват между си резултатите от
своите проверки и установили значителна
разлика в липсите,за които всеки от
двамата претендирал. Спора между тях ескалирал и което довело до физическа
разправа. По време на конфликта главата на пострадалия се ударила в един
плот,потекла му кръв и за това дрехите,с
които бил облечен се изцапали. Веднага след като напуснал обекта,където „ били
останали другия подсъдими и овързания пострадал“ подс.
С.Б. занесъл парче бабек и бутилка с ракия в
пенсионерския клуб,с които почерпил група пенсионери-част от които са свидетели
по делото за това обстоятелство в пенсионерския клуб.Няколко дни след инцидента
на 25.03.2018г провел разговор със зета на
пострадалия,който първи му се обадил по телефона,а след няколко часа се видели в с. Н.б.,за
да търси М.. Подсъдимият заявил
предположението,че щом не го намират значи
е в Сърбия,като повторил отново това,което „преди това му предал другия подсъдим“, че М. „тръгнал от
селото вечерта на 21.03.2018г с непознати за подс.
М.Б. хора“,а колата на пострадалия останала пред заведението. Подсъдимият обаче
не споменал за инцидента с пострадалия на 21.03.2018г в обекта.
В останалата им част обясненията на подс.С. Б. се приемат
от съда единствено като защитна
теза. Тя представлява опит да се
опровергаят събраните гласни и писмени доказателства за неговата роля и участие
в извършването на убийството,съвместно с другия подсъдим.Следва да се
отчете,като важно обстоятелство,че в последователен времеви
период, по хода на досъдебното производство, защитното поведение на този подсъдим е определяло неговия отказ в продължение на
четири месеца да дава обяснения,предвид представените на този етап от другия
подсъдим обяснения,с които го е уличавал в авторството на убийството. Вече в
края на м. юли 2018г подсъдимия представя на разследващите органи
версия,която частично поддържа пред
съда. Наистина правото на подсъдимия да
дава обяснения във всеки момент по хода на наказателното производство е процесуално закрепено,но това негово
поведение следва да се разглежда и на
друго основание. Защитната си версия на досъдебното производство този подсъдим
излага,след като той обективно e
обсъдил тезата си с няколко лица,пребиваващи в затвора и на това
основание заема позицията,че има
знанието на тези лица, че другия подсъдим им е казал,че той е единствен е автор на това убийство. Така пред
състав на Пловдивският ОС и пред състав на
ПАС на 15.08 и на 21.08.2018г и при обсъждане мярката за неотклонение
защитата се позовава на показанията на Л.,който ги е дал по хода на ДП.
Междувременно и по същество това
„признание“ на подс. М.Б., че подс. С.Б. не е
участвал в осъществяването на убийството е отречено от подс.М. Б. също в
хода на ДП. Последния при проведената очна ставка между него и подсъдимия С.Б. на 15.10.2018г е бил категоричен и за поред път е потвърдил
освен своето,но и това на другия подсъдим съучастие в извършеното престъпление.
По хода на съдебното следствие и в с.з на
28.10.2019г подс.
С. Б. пръв заяви желанието си да дава
обяснения,в които представи своята защитна версия и допълнително посочи имената
на други лица,на които подс. М.Б. бил „признал“ всичко за случая. Във връзка с това
„направеното признание“ на подс. М.Б. пред други затворници, С.Б. уточни в своите обяснения ,че това били задържани лица,които по време на общата
разходка на задържаните го били
„извикали“ и му разказали,че неговия син-подс.
М.Б. е разказвал подробности за
убийството,как саморъчно е убил М. и при какви обстоятелства било станало
това,заявил е че неговия баща нямал нищо общо с това убийство, и как тези
затворници изразявали учудването си,че все още С.Б. се намирал в
затвора.
Според съда „осигурената подкрепа“ на тази защитна
версия бе представена в показанията на
допуснатите от съда като нови свидетели
М. Л., Т.Ф. и К.Г.,които бяха поискани от защитата. Показанията на Л.
посочиха обстоятелствата,че за около 8
месеца е бил в една килия с подс. М.Б. и през цялото
време двамата си споделяли кой за какво се намирал в затвора. Разбрал от подсъдимия,че е убил
съдружника си,защото онзи му налетял с брадва,Б. взел едно дърво и с него
започнал да удря другия,докато го
убил.Свидетелят посочи знанието си и че по време на разходките на затворниците
М.Б. бил „споделял“ тази информация с други
затворници, защото според свидетеля
всеки си обяснявал кой и за какво се намирал там.Заяви пред съда,че М.Б.
даже бил учуден,как полицията е намерила трупа на убития.По отношение на представената от свидетеля
информация,която той е получил от този
подсъдим,освен това заяви,че познава лицето Н.Л.,който бил известен в
затвора като „дежурен информатор“ на
полицията,по това време се намирал в затвора и знаел,че този Л. давал показания като свидетел по други случаи и че
по вестниците били писали за Л.. В затвора се
е срещал също с подс. С.Б., били си говорили,но не уточни подробности дали
разговорите са били в насока за инцидента. Това предполага,че ако другите затворници са споделяли каква е
причината да се намират в затнвора, подс. С. Б.не е споделил това с него.
Според съда съдържанието на тези показания не може
да се приема като правдоподобно.
Получената,според този свидетел версия от подс. М.Б.
за убийството била разгласена на много лица по време на разходките в карето. Според свидетеля всеки
си обяснявал по време на разходките за какво се намирал там. Макар и да
допусна,че тези разяснения на затворниците може да не са истина, но на него му звучало логично заявеното от М.Б..
В подкрепа на това заяви,че той имал
опит и разбирал кой кога лъже, не бил хващал Б. в лъжа при многомесечното им пребиваване в една килия. За така заявения от св. Л. житейски „опит“ в
разбирането си кой го лъже следва да се посочи,че той не разбрал за „достоверността“ на заявеното от
подсъдимия М.Б. „учудване“ ,как така
органите на разследването на петия ден след убийството са намерили укрития „от него“ труп. По делото категорично е
установено как подс. М.Б. е посочил на органите на разследване
местопребиваването на трупа на убития в
реката. С това уверението представено от Л. за неговия 36 годишен „житейски опит“ кой го лъже е обективно разколебано. По
делото също се установява,че М. Б. не представял една и съща версия, според заявените от останалите
свидетели-затворници относно фактите за какво и по какъв начин е извършил
убийството. Освен това заявените от
него обстоятелства,че по време на
разходките в малкото затворническо каре подс.
М.Б. е разказвал на други затворници
тази версия за убийството също не
кореспондира с логиката защо и на какво основание той е имал необходимостта да разказва това на множество затворници. Как
така при условията на установения затворнически режим и ред е било налице подобна възможност М.Б. да представя „множеството подробности“ за убийството.Наред
с това е налице обективно установеното
по делото обстоятелство,че докато М.Б.
„разказвал“ тази версия на затворници,на проведените с него
междувременно няколко разпита и в присъствието на защитник –последния
упълномощен от него,твърдял други факти
за съучастието на своя баща в убийството.
Свидетелят заяви,че разговорите с другия подсъдим
С.Б. се провеждали по време на
разглеждана в съда мярка за неотклонение. Освен това няколко пъти се виждал с
него при излизания на разходки в карето,това била кратки виждания и под надзор.
С. Б.не му бил споделял нищо.Не си спомнял кой,но свидетеля заяви,че някой от
двамата подсъдими го бил помолил да свидетелства по делото. Тези твърдения също
не се приемат от съда за обективни. Как така свидетеля не помни кой го е
помолил да стане свидетел, защото надали
той свидетелства често по други дела-за разлика от фактите,които представи за „дежурния
информатор“ Л.. Явна е наличната връзка
между желанието на подс.
С.Б. да си осигури гласни доказателства
по делото в подкрепа на защитната му версия.Освен това е
нелогично вместо той да провежда разговори,според св. Л. С.Б.
„нищо не му споделял за случая“, а от другите затворници му ставало
известно какво е говорил неговия син на
тези свидетели. Звучи неправдоподобно и
заявеното от свидетеля,че не си спомня
чие е било желанието на някой от двамата подсъдим той да
свидетелства по делото. Според съда ако това
е било желание на подс.
М.Б.,който вече бил представил на
св. Л. своето признание за убийството,то логично няма налице никакво
основание този подсъдим да търси подобно съдействие от свидетеля.
Съдът не приема за обективни показанията на другия
св. Ф.,предвид това,че той представи факти
за придобитите от разказа на подс. М.Б. знания
за убийството. Свидетелят заяви,че Б. му
казал как е удрял убития с някакъв кол и
парче дърво. Подсъдимият не му казал дали се е признал за виновен,докато св. Ф.
казал,че се е признал за виновен. Свидетелят заяви,че в един момент от килията
изместили подс. М.Б.,а там
дошъл подсъдимия С.Б.. След известно време в килията отново бил върнат подс.
М.Б.. Свидетелят посочи знанието си,че двамата подсъдими са баща и син и че
тогава установил това.Заяви,че е играел
карти с подс. С.Б.,който „не му бил говорил нищо за
убийството“, за разлика от другия подсъдим,който вече му разказвал за инцидента. Освен това подс. М.Б. твърдял пред свидетеля,че не знаел защо баща му
бил задържан.Според съда е налична връзката между желанието на подс. С.Б. да осигури
и този свидетел,който да
подкрепят неговата версия. Но от
заявените от свидетеля факти
нелогично липсват или удобно се пропускат как при взаимното си пребиваване в
една килия двамата подсъдими не са беседвали за
убийството.Това обстоятелство явно противоречи с изясняваната от свидетелите Л.,Ф. и Л./ показанията на
последния четени по реда на чл. 281 ал.1 т.4,вр.
ал.5 НПК/ охота на подс.
М. Б. да разказва на непознатите за него затворници и задържани
как той лично е осъществил това убийство и че
неговия баща няма нищо общо с това.
Показанията на св.Л., бяха прочетени със съгласието
на страните по делото и за които съдът
не дава своя кредит на доверие за част
от представените факти. Този свидетел се явява едно от лицата на което подс. М.Б. по време
на разходките на задържаните лица в
затвора бил „споделил“ подробности за
убийството. Свидетелят е посочил в
показанията си, че в периода 15.06-18.06.2018г бил провел няколко разговора с подсъдимия,който вече му
разказал освен основанието,че е убил за сумата от 300 или 2000 лева,но и
подробности по какъв начин било извършено
убийството и че неговия баща е
извършил убийството. Представените факти за оръдието,с което е извършено
убийството от подс. С.Б. противоречат на безспорно
установените по делото обстоятелства за
броя и вида на нараняванията в областта на горната теменна част от главата
на убитото лице,наред със заключението
на експертите какъв е бил предмета,с който са били
причинени установените наранявания и механизма на тяхното причиняване. Категорично различни и не установени по делото са и фактите,които твърди този свидетел,които
научил от М.Б.,че имали добри отношения с убития и взаимно си били изпращали
парични записи.Не се намира логика в заявеното от свидетеля,че подс. М.Б. му заявил желанието си да признае всичко по
делото,уточнявайки,че не той, а баща му е извършил убийството, при все че още
през първата седмица след своето задържане е посочил тези обстоятелства
пред органите на разследване. За това съдът намира,че съдържанието на подобни
„разговори“ между задържаните лица и при
специфичните условия в които са били поставени по време на техните разходки не следва да бъдат кредитирани.
Наред с това защитата посочи,че показанията на този свидетел неизвестно защо
са били извършени на два пъти,през
няколко дни и не ставало ясно какво било основанието за това. Според съда основанието за провеждането на разпит по едно производство е правно регламентирано като
право на избор на разследващия орган и най малко броя на проведените разпити с
един свидетел може да бъде основание да
се презумира истинността на тяхното съдържание.
Съдът намира,че показанията на св. Л. не представят обективни факти за това
какво му е разказал подс. М. Б.,с оглед
разнопосочните факти и преразкази за случилото се,според другите
свидетели-затворници,твърдящи,че този
подсъдим и на тях е разказвал за инцидента,но
различни и противоречащи си
факти.
Показанията на св. К.Г. са от същото естество.
Според свидетеля в ареста към затвора се запознал с подс.С. Б.,
като двамата били в един сектор и
по време на разходка Б. му казал,че другия
подсъдим и негов син убил човек,защото
си изпуснал нервите.Имали пререкания с този човек и неговия син го убил.
Свидетелят твърди,че в по късен момент на пребиваването си в затвора се срещнал
и с другия подсъдим,който му признал,че е убил човек. Имали спор за пари,намирали се в някакъв
бар,били много пияни,изпуснал си нервите и го убил. С една лопата го убил,или с
друго нещо,което свидетеля твърди,че не си спомнял добре, точно с какво го е убил. Свидетелят Г. твърди,че постъпил в затвора през м.
ноември 2018г. Оценката на неговите показания
следва да отчита,че по отношение това,което му е казал подс.
С. Б.са факти,които са производни доказателства
и представят версията на този
подсъдим,който вече явно е решил да споделя случая пред затворници. Защото
първоначално от м. март 2018г версията си С. Б.не я е
представял на разследващите органи, нито на други лица, но през м. ноември разяснявал пред затворниците какво се е
случило. Фактите съобщени от този свидетел,защо,кога и с какво е убил
човек М.Б. обективно не са установени по делото. Тези факти
представляват измислена ситуация,евентуално заявена от М.Б.
за мястото,където се е случил инцидента, неговото пияно състояние и това
на убития,както и средството, което той бил използвал за убийството.
Основанието подс. М.Б. да е лъгал този свидетел,така
както и по отношение на св. Л. е съобщил неверни факти е според съда безмотивно и в съществено противоречие по отношение заетата
от него позиция по хода на ДП на проведените с него разпити. Там от края на м. март до м. октомври 2018г
е твърдял факти,които са подкрепят от останалия доказателствен материал,но в голямата си част,пред
свидетелите- затворници,с малко изключение пред св. Л. се твърди,че той им е
съобщавал различни и взаимно
противоречащи си факти. Съдът приема, че тази смяна на
изказаните от него факти може да се дължи на обстоятелството за целен стремеж да се
представи и повдигне самочувствието си
пред затворниците, така, както в
житейски план има общоизвестни случаи на подобно поведение в затворите. На
следващо основание представените разнопосочни факти от свидетелите са насочени
преобладаващо към минимизиране участието
на другия подсъдим в деянието.Според
съда в това отношение може да се намери обективизъм в показанията на св. Л., в
частта в която твърди че подс. М.Б. се е опитвал да се „прави на луд“.
Освен представените
по-горе факти от тези свидетели и подс. С.Б.
за направеното от подс.
М.Б. „признание“,че той самостоятелно
е убил М. съдът намира,че следва
да бъде дадена оценка и на другите факти
представени от С.Б. в неговата защитна позиция. Той заяви пред съда,че при възникналия на местопроишествието
словесен конфликт с М.,последния го нападнал,ударил го с юмрук в лицето и двамата се сборичкали.В следствие на това М. ударил главата си в иззидан плот и тогава се намесил и другия
подсъдим,за да ги разтърве. След това двамата подсъдими вкарали пострадалия в
съседното помещение. Там
подсъдимите вързали с въже ръцете и краката на пострадалия,който се
съпротивлявал и се заканвал на подсъдимите,че ще ги утрепе и малко след това подс. С.Б. напуснал обекта. Относно описаните като вид и брой телесни повреди
/установени от СМЕ-за на пострадалия/ той
заяви,че е имало нанесени удари с парче дърво,представляващо част от
крак на разглобен стар гардероб, на което имало монтирана желязна панта.
Заяви,че с това дървено парче другия подсъдим нанесъл удар в областта на
главата на пострадалия,но не уточни дали
с това парче дърво са нанасяни други
удари. Твърди,че при така възникналата
суматоха между тях тримата не може да
посочи последователността и броя на
ударите,които той е нанесъл,тези които е нанесъл другия подсъдим,но посочи,че
пострадалия освен първия удар в лицето му нанесъл още няколко удара в
тялото,както и че видял как нанесъл удари в тялото на другия подсъдим.В
отношение на съществените по делото факти следва да се посочи,че тезата на този
подсъдим включи и твърдението,че той
месец преди инцидента бил се отказал от
участие на съвместната дейност в обекта. Нямал интерес за това и единствено заради своя син на 21.03.2018г.
отишъл в обекта,за да помогне двамата да направят ревизия и за да провери дали
твърдението на пострадалия за липси са реални.
Тези изнесени от подс.
С.Б. факти се възприемат от съда като
негово средство за защита и изразена позиция, целяща да изключи възможността да му бъде наложено
наказание. В конкретния случай тези обяснения представляват неговата лична
представа за факти, част от които се намират в логическо и фактическо
противоречие с доказателствения материал,който съдът
приема за достоверен. При съпоставянето на изнесените от подсъдимия факти с
останалите събрани доказателства,съдът намира,че те не намират опора в тях и не следва да бъдат кредитирани.При основанието,че законът освобождава подсъдимия да говори
истината,то следва неговите обяснения да бъдат съпоставени в съвкупността от
всички доказателства и доказателствени средства от
делото,които имат отношение към обясненията на този подсъдим.
Най съществено отношение за определяне истинността на обясненията на подс. С.Б. имат кредитираните от съда обяснения на другия
подсъдим,които е дал на ДП в периода 27.03.2018г- 15.10.2018г. В присъствието
на неговите защитници подс. М.Б. е посочил времето,мястото, начина и средствата,с
които той и неговия баща са умъртвили В. М.. Посочил е и по какъв начин двамата са откарали трупа и
как са го укрили. Осъществил е пълно съдействие на органите на разследването по
установяване точното местонахождението на трупа,наред с изясняване на
съществените факти за осъществените от двамата подсъдими действия. Съдът
намира,че тези обяснения дадени от подс. М.Б. по хода
на ДП са добросъвестни,ясни,последователни и безпротиворечиви
по отношение на най-съществените
факти,които го уличават в съучастие към осъщественото умишлено престъпление.В последователно
проведените с него други действия по
разследването,отново в присъствието на защитник той е бил категоричен за
съучастието на неговия баща и съзнателно е посочвал как и къде е било
извършеното убийство.При извършената между него и другия подсъдим очна ставка
на 15.10.2018г отново е потвърдил какви са били неговите и тези на другия
подсъдим действия,както и средството,с което другия подсъдим е
осъществил убийството на М.. Пълния анализ на обясненията на подс. М.Б. съдът ще представи по-долу, с оглед
необходимостта от съществената им
оценка.
Обясненията на подс. С.Б.
не се подкрепят и от заключението и посочените факти от вещото лице в
заключението от СМЕ освидетелстваща наличието на телесни увреждания по неговото
тяло. Подсъдимият твърди,че е понесъл първоначално удар с юмрук в лицето от
пострадалия,което го е провокирало той също да му отвърне.Видно от заключението
на експерта в областта на главата на подсъдимия С. Б. и на задната външна
повърхност на дясната ушна мида,в средната трета е установена драскотина с
дължина от 05.см.Предвид това,че освидетелстването е извършено шест дни след описания инцидент,съдът
не приема тази част от обясненията на подсъдимия пострадалия да е осъществил
такова действие. Том 3 л. 87 от ДП.
За определянето на оценка от медицинска страна на
какъв е механизма на причиняване на установени телесни увреждания по тялото
на този подсъдим е представено
заключение по СМЕ-за №-191/2018г. Тя е
установила,че констатираните увреждания - включително драскотината на задната
външна повърхност на дясната ушна мида, в
областта на главата е възможно да
се получат по начина на осъществената борба с пострадалия и оказаната
от последния съпротива,но не и да е понесъл удар с юмрук. Том 3 л. 94 от
ДП. В тази връзка и при възпроизвеждането на ВД,предмет на
СТЕ-за изследваната видео-камера и преносим компютър в съдебното заседания на 19.06.2020г не бе
установено пострадалия да нанася удар с юмрук в областта на лицето на подс. С. Б..
Относно
отношението на този подсъдим към случая и необосноваността на неговата
защитна версия съдът установява друго
разминаване в неговите твърдения. Той заяви,че от м. февруари решил да преустанови да се
занимава със съвместната търговска дейност между неговия син и пострадалия.
Взел решението,защото другия подсъдим М. Б. и пострадалия изгонили работниците
от магазина и останали да работят само
двамата. Относно обстоятелството за
заявеното „изгонване“ на работници и по същество предизвикателно
поведение на пострадалия,който дори веднъж набил бивш работник, както и че през
м. февруари подс. С.Б. се бил дистанцирал от работата
в магазина, не се установиха факти,които да подкрепят тези твърдения. По делото
е установено,че в началото на м. февруари
2018г свидетелите Т. К. и ***П.
започнали работа в магазина на обекта като продавачи,заедно с подс.М. Б.. Двамата били повикани от подс.
С.Б.,който им плащал надниците,като взимал парите от оборота всеки
ден.Преди празника на 08.03.2018г при
установена нередовност в отчитането пострадалия М. се скарал на П. за това. Тя решила да напусне,защото се
уплашила от невъзможността да осчетоводява разходите и приходите за деня и след
няколко дни сторила това напуснала,което
провокирало също и св. К. да напусне.Двамата свидетели са категорични,че пострадалия се е държал
добре с тях през този един месец и не споменават да се присъствали на някакво
насилие осъществявано от пострадалия над някой друг. В началото на м. март друг свидетел- Л. по инициатива на подс. М. Б. получил предложения от последния да работи в
магазина като продавач, но подсъдимия
уточнил,че трябва да пита баща си за това. Свидетелят се обадил по телефона на подс.С.Б. и последния
му казал,че може да започне работа,което провокирало свидетеля на 14.03. да се прибере в с. Н.б..
Така на 17.03. той започнал работа в магазина заедно с подс. М. Б.. След два дни последния предложил Л. ако иска да започне работа в
заведението „С.“,което се стопанисвало от баща му.Последвал разговор между
свидетеля с подс.С.Б.
и последния потвърдил,че търси **и е
съгласен Л. да работи там като готвач. С.Б. му заявил,че той щял да говори с М. за напускането на Л. от магазина.
Установен факт по делото е че пострадалия М. на този ден се оплакал на
Л.,че С.Б. се намесва в дейността на магазина и че двамата подсъдими не
са коректни в работата и го лъжат.
Поведението на подс. С.Б.
след инцидента също според съда е показателно за установения му стремеж да се
дистанцира от него и да отклони вниманието на издирващите М. от всякакви
уличаващите го факти и връзка. Така при проведения между него и св. О.телефонен
разговор в съботния ден на 24.03.2018г подс. С.Б.
заявил на О.е,че във вторник М. бил
тръгнал с двама негови приятели за С..Бил си оставил колата пред
магазина,защото казал,че харчела
много.Щял да вземе друга кола и да ходи в Сърбия за стока и че ако колата стои
пред магазина със софийските номера е по-вероятно клиенти да спират и
купуват. След неделния ден на 25.03.20189г св. О.пристигнал в с. Н.б. със свои приятели и след проведения разговор с другия подсъдим
установил известно разминаване между фактите съобщени от двамата подсъдими. При
наложилата се необходимост да се изчака подс.С.Б. и
отново да проведе с него,междувременно св. О.събрал данни от селото за
съществуващи влошени отношения между подсъдимите и М.. Отново
бил проведен разговор с
подсъдимият,който повторил,че не знае нищо освен това,което е казал на
О.по телефона. За тези посочени на ДП
от св. О.факти , подсъдимият С.Б. отрече
пред съда да е съобщавал обстоятелствата с кой пострадалия е „тръгнал“ от Н.б.. Само бил казал,че щом го
няма,значи е в Сърбия.Потвърди,че е премълчал
за възникналия на 21.03.2018г конфликт и бой между него и сина му срещу М.. Това
разминаване между показанията на св. О.и обясненията на С.Б., който проявил
стремеж да посочва несъстоятелни и
непроверени данни за „заминаване“ на М.,наред с премълчаването относно
нанесения на М. побой също доказва несъстоятелността на неговата защитна
версия.
На следващо место обясненията на този подсъдим се
явяват нелогични по отношение заявеното от него,че след инцидента той „не бил питал“ другия
подсъдим какво се е случило, дори и след като
установил проявеното интензивно
издирване на М.. Още повече,че
представената от него легенда за отсъствието на М. съвпада с една част
от посочените от подс.
М.Б. факти на св. О.за това кога и
с кой е тръгнал от Н.б. М..
Тоест според съда това синхронизиране на факти между двамата подсъдими сочи не само за проведен между
подсъдимите разговор уточняващ
версията им кога М. и с кого е
„тръгнал“. Ясен е бил стремежа на двамата подсъдими в този момент да изградят общата по-смисъл легенда,че още във „вторник,на 20.03.2018г М. бил напуснал селото“, при все станалия на 21.03.2018г инцидента между
тях. Освен това подсъдимият С.Б. заяви пред съда,че забелязал автомобилът на М. на
25.03.2018г да е местен от
първоначалното му положение на 21.03.2018г. Питал сина си и той му
казал,че я припалвал,което означавало,че
има ключове, но все така това
„не го озадачило“ да пита сина си
как се е сдобил с тези ключове. Това твърдение се явява необосновано и на друго основание. Предвид
заявеното,че след като с другия подсъдим овързали с въже М., С.Б. си „бил
тръгнал“ от обекта, как така пребития от
тях двамата пострадал, след това решил „да предаде ключовете от колата си“ на подс. М.Б. и това обстоятелство да не провокира подс. С.
Б. за разговор със своя син. На това
основание съдът приема липсата на
елементарна логика в тези му обяснения,че „нищо не знаел“ за случилото се след
инцидента в магазина и че едва след
задържането му в затвора от други затворници „научил какво бил направил сина
му“.
Заявеното от този подсъдим твърдение,че не знаел
нищо за ново излята бетонна замазка в ползваната като складово помещение зала,
също не се приема от съда за достоверно. На този въпрос той отговори, че не е имало основание да бъде покрита една част от около
3-4 квадратни метра от пода на помещението със замазка,вместо целия бетонов
под. Но причината за това е дадена и
разяснена по хода на ДП от другия
подсъдим.Последния несъмнено е
посочил,местото на бетоновия под, където е лежал убития и
нанесената от двамата подсъдими замазка след преместването на
трупа, с оглед да бъдат заличени следите
от кръвта на убития върху бетона. Категорично е установено,че това
обстоятелство е направило
впечатление и на св. О.,който в последващ негов разпит е посочил в показанията си
забелязаната прясно нанесена замазка,когато посетил заведението и провел първия си разговор с подс.
М.Б.. Според съда липсва логика по отношение
„невъзможността“ подс.С.Б. да
посочи може ли някой без негово
разрешение или знание и кога да е положил мазилката, при все,че се е запознал с
материалите по делото.Тук е местото да се заключи,че подс.С. Б. представя детайлно познаване на някои факти по делото, за които изгражда защитната си позиция,а същевременно
за тези, за които не е в състояние да ги
обясни твърди,че не знаел нищо за
убийството, нищо за бетонната замазка и не бил провел разговор с другия
подсъдим какво се е случило “ след неговото напускане на обекта“,когато
„оставил жив“ вързания с въже М.. Така при установените по делото доказателства
относно характера и механизма на нанесените увреждания по черепа на убития подс. С.Б. заяви,че е видял как другия подсъдим нанася
удари в областта на главата на убития с „дървен крак“ от гардероб,на което
парче дърво имало желязна панта,но не броил
ударите, посочи,че при
настъпилата суматоха „не помни“
подробности кой къде се е намирал,в какво положение е бил М. при „нанасянето“ на тези удари от подс. М.Б.. Това обстоятелство е отречено в кредитираните
от съда обяснения на подс. М.Б. и обективно е
отхвърлено в изготвените тройна и допълнителна тройна СМЕ-зи,в
чиито заключения вещите лица са изследвали
представените от подс. М.Б. факти за оръдието
на убийството и предоставените им ВД. Експертите категорично приемат,че установената П-образна рана в теменната
област на убития е в следствие от действието на тъп предмет с добре изразени и ръбове,като
приемат,че това може да се осъществи от
малка брадва и изключват
изследваните дуги ВД -метална тръба,кози
крак,чук или тесла. Освен това експертите категорично изясняват положението в което се е намирало
тялото на М. при нанесените му фатални удари в областта на темето. Тази част от
заключенията им противоречат на заявеното от подс. С.Б.,че
другия подсъдим нанасял множество удари с това парче с желязна панта,в
момент,когато М. все още се предпазвал и отвръщал на нанасяните му от двамата
подсъдими удари. При съпоставяне обясненията на двамата подсъдими за това
обстоятелство,според съда обективно е установено,че кредитираните обяснения на подс. М.Б. са
правдиви и относими към направените експертни изводи.
Явно след запознаване с материалите по делото в обясненията си пред съда
подсъдимият С.Б. представи версията за
този липсващ по делото и неустановен дървен крак от гардероб „ с желязна панта“, в опит да се обясни механизма на тези телесни увреждания в областта по черепа,които били
„причинени от другия подсъдим“.
Проявената
последователност в съдебната практика по отношение обосноваването на дадено
обвинение само с установени косвени
доказателства определя тези
доказателства да водят до единствен възможен извод за
виновност. При наличността на този вид
доказателства следва да бъде представен анализ и взаимовръзка между
доказателствата,които да водят до само
до един единствен категоричен извод. В
случая при липсата на други преки доказателства за деянието,освен
възпроизвежданите от подс.
М.Б. факти е налична необходимостта за установяване обективната истина по
делото да се представи пълната оценка на
останалите доказателства по делото,
освен обсъдените до тук показания на свидетелите Л.,Л.,Г. и Ф.,наред с дадената оценка и за обясненията
на подс. С.Б.. Според съда относно показанията на тези свидетели-затворници следва да бъде отчетен съществения
извод,че техния смисъл кореспондира с
представянето на факта,че подс. М.Б. признал пред
тях,че той е убил М. и че баща му няма нищо
общо с това.С изключения на
едната част от показанията на св. Л.-прочетени по реда на чл. 281 ал.5, вр.
ал.1 от НПК, но пък за когото
удобно е представен факта,че е „ човек на полицията“. Следва да се отчете
и че показанията на свидетелите -затворниците
съдържат твърдението,че са провеждали разговори и с другия
подсъдим,което предполага изработената
тактика към оневиняването на подс.
С.Б. факт. Но от друга страна този
стремеж не осмисля наличието на пълно противоречие по отношение на останалите съществени факти за убийството:
къде е станало, състоянието на лицата
участници в проишествието, какви са били техните
взаимоотношения,причините за инцидента и с какви средства е извършено
убийството,което дава основание съда да не ги приема за достоверни и обективно
подкрепящи версията на този подсъдим.
Несъмнено
съществено значение за обективната
истина по делото имат кредитираните от съда обяснения на другия
подсъдим М.Б..В хронологичен ред по хода
на ДП този подсъдим се е съгласил да
дава обяснения шест дни след убийството. По хода на досъдебното
производство от 27.03.2018г
до 15.10.2018г,в присъствието на
неговите защитници подс.
М.Б. е посочил времето,мястото, начина и средствата,с които той и неговия баща
са нанасяли удари по тялото на убития и
причината последния да издъхне. Посочил е и по какъв начин двамата са откарали
трупа от местопроишествието и как са го укрили. Осъществил е пълно
съдействие на органите на разследването по установяване на това местонахождение на трупа,наред с изясняване
на съществените факти за осъществените от двамата подсъдими действия. С оглед
установените съществени противоречия между излаганите от двамата подсъдими е
била проведена очна ставка,на която и в присъствието на своя защитник подс. М.Б. отново е
потвърдил ролята и участието на неговия баща в извършеното убийство. Съдът
намира,че тези обяснения дадени от подс. М.Б. по хода
на ДП са добросъвестни,достатъчно ясни и безпротиворечиви
по отношение на най-съществените
обстоятелства, които уличават неговото съучастие към осъщественото умишлено престъпление.В последователно
проведените с него други действия по
разследването,отново в присъствието на защитник той е бил категоричен за това
какво се е случило между тримата, като
съзнателно и ясно видимо е посочвал как
и къде е започнал първоначално физическия конфликт между тях и убития, в
последствие къде са се намирали тримата на мястото,където е било довършено убийство, както и средството,с
което другия подсъдим е нанасял
финалните удари в областта на главата на убития.Според съда посочените
от подс. М.Б. факти
в кредитираните му обяснения се намират в логическа връзка с
останалите доказателствата
установяващи къде е протекъл инцидента и
характеристиката на действията от
всеки един от подсъдимите по времето
на инцидента. Тоест кредитираните от
съда обяснения не съдържат противоречивост по отношение на тези факти,като те не се намират в изолация, а напротив, подкрепят се от
останалия доказателствен материал,който съдът е
възприема за обективен.
Този извод на съда е относим
пряко към една част от доказателствата,които се намират в обща логическа връзка с
кредитираните обяснения. На първо место
това са възприетите от съда като
процесуално годни действия по разследването
извършени 2бр. следствени
експерименти. Те са извършени в съответствие с изискванията на чл. 166-168 НПК,като разследващите органи са преследвали проверката и уточняването на данните представени при извършените вече разпити на подс.
М.Б.. Проверка на изложените от него обстоятелства е извършена на 27.03.2018г,след разпита му
като обвиняемо лице. На това следствено действие пред поемните
лица и своя защитник той доброволно
е правил изявления и е конкретизирал съществените моменти от
началото на възникналия инцидент до
неговото приключване в заведението, а след това действията на двамата подсъдими
по укриването на трупа на убития. За това освен изявленията си,нагледно е
показвал, възпроизвеждайки част от
изказаните факти какви са били неговите и на другия подсъдим действия. На същото основание е проведен
и следващия следствен експеримент на 26.04.2018г, с участието на този
подсъдим,който също е преследвал проверката и уточняването на друга част от данните представени при
извършените му вече разпити. Отново при
участието на поемни лица подсъдимият е
правил изявления за последващите, съществени
моменти по укриването на трупа на убития от двамата подсъдими, като доброволно
е сочил и възпроизвеждал своите и тези
на другия подсъдим действия в тази връзка. Том 1 л. 66-99 и л. 100-106 от ДП.
Кредитираните от съда обяснения на подс. М.Б. напълно
се подкрепят от безспорно установените
по делото доказателствени факти посочени
в заключенията по назначените на ДП СМЕ-зи в
Том.3 л. 2-15,л.20-62,л. 69-82, СМЕ-.зи на ВД л.
107-113, в които е даден недвусмислен отговор :
къде е настъпила смъртта на убития М., каква и била причината за
неговата смърт, какви са били средствата, с което са причинени една част от телесните увреждания по тялото на
убития,къде е намерен трупа на М. и неговото състояние. Отговора на тези
въпроси е подкрепен и от останалите доказателствени
източници,каквито представляват другите назначени експертизи на ВД,които са изследвали установения по различни предмети и
иззет биологичен материал-кръв или поднокътно съдържание, дактилоскопни
следи и ел.устройства носители на информация. Чрез способите на специалните
знания в областта на науката и техниката
заключенията по тези експертизи са представили
допълнителни доказателствени факти,които
допринасят за правилното решаване на делото.
Така от
заключението на вещото лице по назначената съдебно-медицинска експертиза
на ВД № 476/2018 г се установява,че пострадалият В. И. М. е принадлежал към
кръвна група „А/(3.За наличието на кръв са били изследвани общо 13 различни
обекта, от които се е доказало наличието на кръв по различни обекти на
изследване. По изследваните обекти №- 1,2,3,4,5,6,11 и 12 кръвта е човешка.
Човешката кръв по обекти с номера 1,2,3,4,5,11 и 13 е с доказан (3 аглутинини. Човешката кръв по обекти с номера 1,2,3,4,5 и
11, както и сухата кръв от В. И. М. /обект № 13/ са били изследвани за аглутиногени .В човешката кръв по обекти 1,2,3,4,5, 11 и 13
е доказано наличието на „А“ аглутиногени. Човешката кръв по обекти 1,2,3,4,5 и 11 е с
кръвна група „А/|3/“ и може да произхожда от В. И. М.. Обекти 1 и 2 са
подходящи за изследване по метода на ДНК профилирането на ядрена ДНК,наред с
черната найлонова торбичка с дръжка - обект № 5, дясната платнена обувка,
иззета от жилище в ***,по която е
доказана наличието на човешка кръв
от група „А/(3/“ еднаква с тази на В. И. М.. Том 3 л. 107-113 от ДП.
Експертизата № 634/2018 г е изследвала стерилен дунапренен апликатор,който е подходящ за изследване по метода на ДНК
профилирането на ядрена ДНК. По предоставения за изследване обект № 2 -
пластмасова основа на метла има кръв. По обектите -моп
за почистване на под метален лост тип кози крак с дължина 60 см и диаметър 1,5
см/, чук ,тесла,парче жълтеникава на цвят минерална вата ,/парче метална тръба,
долнище на анцуг от плат с камуфлажно оцветяване и надпис, долнище на анцуг от
плат с камуфлажно оцветяване, горнище на анцуг от камуфлажен плат, качулка,
бели квадрати на ръкавите и избродиран надпис „Найк“/
12 /сива трикотажна тениска с къс ръкав/ - не е доказано наличието на кръв.Поради малкото количество
на установената кръв по основата на метлата от обект № 2 и вероятността за
нейното пълно изразходване в хода на извършваните серологични
изследвания, не се определи видовата й принадлежност и кръвната група по
системата АВ-№. Кръвта по основата на метлата /обект 2/ е подходяща за
изследване по метода на ДНК профилирането на ядрена ДНК. Том 3 л. 117-122 от
ДП.
Изготвената
експертиза на ВД № 751/2018 г. установява,че иззетите нокти и поднокътно
съдържимо от ръцете на трупа на В. И. М. са подходящи за изследване по метода
на ДНК профилирането на ядрена ДНК.
По обекти 5 и 6 - долнище на анцуг и суишърт има кръв.
По обекти 3 - черни кожени обувки тип маратонки и 4
- черни къси чорапи, не е доказано наличието на кръв.Кръвта по обекти -долнище
на анцуг и суишърт има човешка кръв с доказани „А“ аглутиногени и „|3“ аглутинини и
може да произхожда от В. И. М.. Том 3 л. 126-130 от ДП.
Заключението по назначената дактилоскопна експертиза № 360/2018г.установява,че са предоставени за дактилоскопно
изследване 11 броя дактилоскопни следи, иззети на
27.03.2018 г. при оглед, претърсване и изземване на лек автомобил „Хонда Акорд“ с ДК№ ***Следите с номера 1,2,3,4,5,10 и 11 са
негодни за идентификация. Следи с номера 7,8 и 9 са оставени от убития В. И.
М.. Следа 6 е годна за идентификация и е проверена в системата „AFIS“ без
съвпадение и не е оставена от лицата С.М.Б. и М.С.Б.. Том 3 л. 140-141 от ДП.
Заключението по назначената съдебно-медицинска
експертиза на ВД № 601/2018 г.
установява,че са изследвани веществени доказателства - обект 1 - водопроводни
части свързани в конфигурация - водомер, кран с диаметър ЪА и червена метална
врътка, коляно и нипел, обект 2 - 3 бр. дунапренени апликатори с обтривки от бетон; обект 3 - 2 парчета бетон с
приблизителни размери 15x10 см и 6x3,5 см; обект 4-11 парчета от бетон с
неправилна форма и различни размери; обект 5 - червенокафяво
пластично вещество в епруветка за еднократна употреба и марлен
тампон с червенокафяв цвят, надпис „******“ № 50, Н.б.“ обект 6 - червенокафяво
пластично вещество в епруветка за еднократна употреба и марлен
тампон с червенокафяв цвят с надпис „******“ № 50, Н.б.“. Обект № 2 не е бил изследван за
наличието на кръв, тъй като е подходящ за изследване по метода на ДНК
профилирането на ядрената ДНК. Обектите с номера 1,3,4,5 и 6 са били изследвани
за наличието на кръв. По обект № 1 - врътка с червен цвят на кран има кръв. По
обект 3 и 4 не се доказа наличието на кръв. Червенокафявото
пластично вещество по обекти 5 и 6, както и зацапваните марлени
тампони не е от кръв.
Поради малкото количество на установената кръв по
врътката на крана обект 1 и вероятността за нейното пълно изразходване в хода
на извършваните серологични изследвания не е била
определена видовата й принадлежност и кръвната група по системата „АВ0“. Том 3
л. 145-149 от ДП.
Заключението на физико-химическа експертиза на
веществени доказателства № 633/2018г установява, че представените за изследване
обекти № 1 - парче от вата с неправилна триъгълна форма, иззето при оглед на МП
от 27.03.2018 г. и обект № 2 - хартиен плик съдържащ парче от вата с неправилна
форма и приблизителни размери 6 х 10 см., иззето при претърсване и изземване от
27.03.2018 г. от търговска постройка, находяща се в Н.б., ул.„******“, са изградени от
изкуствени влакна, които са сходни по цвят, вид, дебелина и морфологични
белези. Том 3 л.247-250 от ДП
С оглед
наличната от техническо естество възможност
е била назначена ДНК експертиза №
18/ДНК-575 /на посочените в предходните
експертни заключения и са
изследвани - черна полиетиленова
торба; - плик с 5 бр. ноктени изрезки иззети от лява ръка на В. И. М., като за
изследването е взет 1 бр. обща отривка на фабричен
тампон от ноктите; - 1 бр. отривка иззета на фабричен тампон с надпис „поднокътно съдържимо на лява ръка на В. И. М.“; плик с 5 бр. нокътни
изрезки иззети от дясна ръка на В. И. М., като за изследването е взет 1 бр.
обща отривка на фабричен тампон от ноктите;1 бр. отривка иззета на фабричен тампон с надпис „поднокътно съдържимо на дясна ръка на В. И. М.“; хартиен плик с 3 бр. нокътни
изрезки иззети от лявата ръка на М.С.Б. за изследването е иззета 1 бр. обща отривка от фабричен тампон от ноктите; бял хартиен плик за биологични следи с 1 бр. отривка иззета на фабричен тампон с надпис „поднокътно съдържимо лявата ръка на М.С.Б.“; хартиен плик с
2 бр. нокътни изрезки иззети от дясна ръка на М.С.Б.
за изследването е иззета 1 бр. обща отривка от
фабричен тампон от ноктите; бял хартиен
плик за биологични следи с 1 бр. отривка иззета на
фабричен тампон с надпис „поднокътно съдържимо дясна
ръка на М.С.Б.“; бял хартиен плик съдържащ бяла многопластова марля с размери
7x7 см. 2/3 от повърхността на която са обилно напоени със засъхнала кръв
иззета от лицето В. И. М.; кафяв хартиен
чувал съдържащ 6 бр. въжета от изкуствена материя бели с червена окраска, с различна
дължина, с наличие на 3 бр. възли по тях и силно зацапване по по-голямата си
повърхност, за изследването е иззета една обща натривка на фабричен тампон от
трите възела по въжетата, от области без видими следи от зацапване; кафяв хартиен чувал съдържат 1 бр. въже от
изкуствена материя бяло с червена окраска с наличие на 2 бр. възли по него и
зацапвания; кафяв хартиен чувал съдържащ 1 чифт мъжки сини обувки от плат с
окраска от кафява и сива кожа в задната част с поставени връзки на всяка от тях
и надпис DENIM, дясната обувка е била опакована самостоятелно в бял хартиен
плик, без наличието на стелка с наличие на видими следи от ЧКМ в предната част
към върха на обувката в близост до връзките, за целта на изследването е бил
иззет материал от дясната обувка от областта с ЧКМ; кафяв хартиен чувал, в който е намерена 1 бр.
сива метална дръжка отделена от работната част на метла, от същата е иззета
обща отривка на тампон от двата края на дръжката; 1
бр. сива пластмасова работна част от метла с прикрепени фабрично сини
изкуствени влакна, от синята пластмасова част от областта с наличие на ЧКМ е
иззета отривка на тампон; плик с малък формат, който
се съдържа 1 бр. ръчен мъжки часовник SEIKO и надпис BODI HEAT, от който е
взета обща отривка от корпуса /външната част верижка
и закопчалка на часовник/; 1 бр. тампон съдържащ клетъчен материал от устната
кухина на лицето С.М.Б.; 1 бр. тампон съдържащ клетъчен материал от устната
кухина на лицето М.С.Б.; 1 бр. тъмносива подложка /стелка/ от багажник на лек
автомобил, силно замърсена с дървени стърготини по цялата повърхност, с наличие
на 2 бр. бели прахообразни петна, следи от зацапвания от петролни продукти и 2
бр. тъмни петна, от същата е иззет материал за изследване от зацапване
разположено в близост до ъгъла на стелката откъм вратата на багажника,
съставляващо обект и от зацапване разположено в централната част на стелката от
багажника.
От заключението на вещото лице по експертизата
става ясно, че по обект черна полиетиленова торба и дясна мъжка синя обувка от плат с
поставени връзки и надпис на езика DENIM/ се доказва човешка кръв, която
произхожда от пострадалото лице В. И. М. изводимо от обект № 10. По обектите – отривки от лява и дясна ръка на убитие
е установен клетъчен материал, който произхожда от лицето В. И. М.. По обект
сива пластмасова работна част на метла с прикрепени сини изкуствени косми/ се
доказа човешка кръв, която произхожда от лицето М.С.Б..Биологичния материал по
обекти отривки от ноктени
изрезки и отривка от поднокътно
съдържимо от лява ръка иззети от М.С.Б. произхожда от М.С.Б.. За изследваните
обекти отривки от ноктени
изрезки от лява и дясна ръка на В. И. М./ не е определен ДНК-профил поради
отсъствието на амплификационен продукт, най-вероятно
поради минимално количество на изследвания клетъчен материал /под прага на
допустимост, чувствителност/, фактори на околната среда и/или влиянието на инхибитори /замърсители/.За изследваните обекти - отривки от 3 бр.
възли по въжета, 2 бр. възли по въжета, отривка от
сива метална дръжка на метла и обща отривка от корпус
на ръчен мъжки часовник - не е получен
годен за идентификационно изследване ДНК-профил.Том 3 л.258-265от ДП.
Заключението по назначената съдебно-техническа
експертиза за изследване на електронни устройства и 6 бр. DVD-CD/ касае обекти
на експертизата 1бр видеозаснемаща
камера, ведно с микро-SD карта, метална Г-образна
планка с болт и захранващ адаптер, преносим компютър „Ейсър“
с наличните в него компютърни информационни данни. От тях се установява че
изследваната камера представлява специализирана камера за осъществяване на видеонаблюдение на обекти на закрито. Закрепя се
посредством планка към стена и има ъгъл на виждане близък до 360 градуса.
Камерата е оборудвана с карта памет микро-SD с обем
64 ГБ. Фабрично в камерата е инсталиран софтуер за записване на заснетите видеоизображения на картата памет. Камерата предлага и
възможност за достъп до нея и чрез интернет мрежа, чрез която потребителят да
гледа „на живо“ случващото се в обсега на записа или да с***вече записани
видео-файлове. В камерата са открити множество видео-файлове. Цялата информация
под формата на видео-файлове е записана на външни оптични носители 6бр DVD. Несъмнено от съществено значение за
предмета на делото в случая се явява последният диск и последният файл/№ 19/,
от последната папка/20180321/ Кадрите от файл „53 mp4“ са дадени в Приложение №
2 към Експертизата Том 3 л. 236-243. Видео-файловете не носят в себе си
информация за конкретното техническо устройство, с което са записани.На
работния плот /десктоп/ на компютъра „Ейсър“ е
открита папка с наименование: „new folder“ в който има три файла. Във файла „recorder“ има девет папки от най-голямо значение за
предмета на делото се явява последната с наименование „20180321“. В
наименованието на папките е закодирано съответно : “година“, „месец“ и „дата“.
Важен се оказва записа под № 19 от
21.03.2019г.При съпоставка в съдържанието на записите картата-памет на видеокамерата
и от посоченият файл от десктопа на преносимият компютър е констатирано пълна
идентичност между всеки два съответни файла. Том 3 л.218-243 от ДП.
На основание чл. 125 ал.2 НПК по хода на съдебното
следствие съдът извърши проверка на съдържанието на видеозаписите заснети от
видеокамера, с карта памет, преносим компютър с наличните в него компютърни данни и 6бр. ДВД-СД,които
са били обект на изследване от
техническата експертиза – т.3 л. 218-243 от ДП. Възпроизвеждането на заснетия в тези носители снимков
материал се извърши в с.з. на
19.06.2020г.След като бе постигнато съгласие между страните обект на
възпроизвеждане и визуално
запознаване да бъдат записите от
20.03.2018г и тези включително от
21.03.2018г само в дискове №-5 и
№-6,като се възпроизведоха всичките намиращи се в тях файлове във формат „53 mp4“ . При това
възпроизвеждане защитата помоли да се
констатира видимото несъответствие между
отразеното в записите контролно време и действително записваното от
камерата. Тази констатация не се възприема от съда като основание да се отчете съмнение в достоверността на
възпроизведените записи. В заключението по тази техническа експертиза е даден
отговор на този факт за грешно отчитащия
таймер. В заключението си експерта е дал съществения отговор,че при
съпоставката на съдържанието на записите картата-памет на видеокамерата и от
посоченият файл от десктопа на преносимият компютър е констатирана пълна
идентичност между файловете.
Предвид техническото ограничение НИКК-С. да изследва неограничен брой обекти по ДНК експертизи , ВД- по делото 1бр
влажен стерилен тампон с обтрита част от чернокафяво зацапване по врътката на
крана са били обект на изследване по назначената от съда ДПК експертиза по хода на съдебното
следствие. Заключението от експертизата сочи,че профила на кръвта по зацапването по врътката на крана има пълно
съвпадение с ДНК профила на убития
М..Вероятността от съвпадение изследвания материал да е оставен от друг индивид
е число,което определя невъзможността на
друг индивид на земята да притежава такъв профил. Том 1 л. . 135 от следственото дело.
Съдът намира,че за правилното решаване на делото от
съществено значение има заключението по назначената на ДП Тройна СППЕ-за на подс. М.Б..
Съдържанието на това заключение
съдържа отговор на важните за предмета на
делото въпроси относно липсата на психиатрично заболяване у
изследвания,неговата вменяемост по време на инцидента на
21.03.2018г,възможността да участва пълноценно в наказателното производство
и липсата на установен от вещите лиза
психиатри състояние на афект.
Но според
съда в частта относно психологичното изследване на този подсъдим са представени важни изводи имащи отношение
към неговата личностна характеристика,които дават обяснение освен за неговата
човешка същност,но и за проявеното му процесуално поведение.Експертизата отчита
становището за налично ниско интелектуално ниво,в долната норма за неговата възраст. Притежаващ
ограничени умения в рамките на ежедневието, с бедно речево съдържание,наличие
на затруднение в процесите на анализ,синтез и обобщение.В поведенчески план е
установена умерено нарушена поведенческа адаптивността,стремеж за изтъкването на положителни качества, които не
са присъщи за него. Наличие на нестабилна самооценка,с оглед повлияване и
зависимост от значими за него личности, липсата на себеувереност,
като изразения стремеж за самоконтрол не
е устойчив.Предвид разполагаемия личностов интелектуален капацитет са установени незрели
защитни поведенчески механизми.Това не определя възможността от заемането на лидерска позиция,а води до склонност към изпълнителност и
признание на авторитетни за него личности,от които търси признание. Неговия
темперамент представлява сангвиничен и
флегматичен тип нервна система,като в конкретни ситуации в поведенческата изразеност може да
се наблюдават както едната,така и другата
компонента. На това основание е
отчетена наличността на лесно приспособяване към променливи
условия,непостоянство,продуктивност към значими неща и липсата на такава при
налична строга регламентация,затруднение
да проявява индивидуални похвати.
Има склонност към постигане на целите,но
с надценяване на собствените си възможности,възприема известна внушаемост и мнителност,лесна податливост,с променливост на
чувствата,настроението,интересите и стремежите. Същевременно може да
проявява търпеливост,издържливост,продуктивност,със
забавени емоции, неизразителна мимика,самообладание и хладнокръвност. В
необичайни затруднения изразява холеричните компоненти на
енергичност,избухливост,раздразнителност,агресивност,но без да има самоконтрол, търпение и сдържаност.
Реактивността преобладава активността и това го прави
необуздан,невъздържан,нетърпелив и избухлив.
Според съда тези експертни изводи на психолога са основани върху изяснената от експертизата способност подс. М.Б.
правилно да възприема фактите от значение по делото и да дава обяснения по тях.
Наред с това от проведеното с него психилогично
интервю представя останалия осъществен
анализ на експерта за неговата личностна характеристика и поведенчески
профил,които обясняват взаимоотношенията му
с другите лица от неговото обкръжение. Съдът намира за установено,че
липсата на достатъчен житейски опит и
установените особености на неговия характер са го превърнали във волево
податлив, неуравновесен и затворен индивид. Доминиращата роля на другия
подсъдим,като негов баща и човек със
силен характер са способствали подс. М.Б. да приеме
своята подчинена роля при техните взаимоотношения. В житейската си
история той физически търси близост и следва другия подсъдим в различни населени места,последното
което е с.Н.б.. Той приема
безрезервно указанията на своя баща,като
се съгласява с всички значими
промени в поведението и
взаимоотношенията на подс.
С.Б., с другите хора. Това обяснява заявената от него дистанцираност
от рождената му майка и липсата на критичност спрямо множеството негативни
прояви на баща си с жените, с които има интимни отношения и които използва с
комерсиална цел. Макар и съсобственик в изграденото търговско дружество с
убития М., той прави генерално
пълномощно на другия подсъдим,като делегира правата му изцяло да поеме
организация по изграждането и функционирането на търговския обект. Той не взима решение по всеки възникнал
организационен въпрос в обекта и винаги
търси съдействието на своя баща, изпълнявайки
неговите разпореждания. Макар и съдружник М.Б. не осъществява
никакви управленски функции,
предвид своята неспособност да управлява.Делегира такива изцяло на своя баща,който се занимава с доставката и отчетността на стоките,събира дневния
оборот,върши разплащането на надниците или набирането на работен персонал. Тоест на работното место този подсъдим се задоволява с
ролята на обикновен изпълнител-продавач,който на може да работи,без непрекъснати напътствия.Дори
идващите нови работници в търговския обект са поемали задължението да описват и
отчитат ежедневно оборота, при
установената неспособност
М.Б.,като съсобственик да е в състояние да осъществява необходимия контрол и
управление. Свидетелските показания по делото също подкрепят експертния извод на психолога,че извън дейността си в
обекта М.Б. не поддържа близки
взаимоотношения с никого- св. Л., св. К.,св. П.,св. К.-прочетени на осн. чл.371 т.1 НПК.Явно
за него модел за поведение е неговия баща и той е единствения, от когото може да търси съдействие. Всички
свидетелски показания от делото,относно знанието за
личността на подс. М.Б. съдържат изводите,че той винаги следва своя баща- „ навърта се покрай
него“, работят заедно на строителни обекти, на наети от баща му за ремонти
жилища, в с. Н.б. в ресторанта нает от неговия баща и св.
П.,получава парична помощ от баща си,който го издържа с пари и дрехи. Според
съда това обяснява установеното обстоятелство по делото защо подс. М.Б.
импулсивно и без никакво желание да
разтърве в самото начало на конфликта вкопчилите се един в друг С.Б. и
М. се намесва. Вместо да преустанови конфликтаа той
започва да нанася удари с юмруци и колена в
тялото на М..За съда е несъмнено участието на
другия подсъдим в изграждането на версията „кога и как М. „бил напуснал обекта на
20.03.2018г и заминал с неизвестни
лица“.Тази версия М.Б. защитава и пред
полицейските служители,които
първоначално са провеждали издирването на М.. След като е бил задържан
са му били представени фактите за осъществения побой над убития. При липсваща
възможност да получи съдействието от другия подсъдим, подс.
М.Б. направил признание за убийството,като посочил местонахождението на укрития
труп на М.. Обективно в този момент той
не е знаел как да изгради своя защитна версия,която да го изключи от извършеното, убийство. Според съда обясненията,в които с подробности сочи фактите уличаващи него и
неговия баща в извършването на убийството представляват обективната истина,а
не опит да прехвърли отговорността върху
своя баща и с това изказаното от него да се приеме като защитна
версия.Основание този извод да се определи като защитна версия не следва да
бъде приет,тъй като заетото от него поведение
на доброволност и признание
кореспондира с представени от него
факти,които е обективирал гласно и
видимо. Освен това тези факти представят
действията му под формата на съучастие в убийство,което той поддържа
трайно при проведените разпити. Отново следва да се отчете,че в случая доказателствената сила на експертните заключения по СМЕ-зи
са изяснили и потвърдили фактите изложени от този подсъдим, в тази част от
неговите обяснения,който съдът е кредитирал като достоверна,какви са били
действията на двамата подсъдими при умишленото умъртвяване на М..Тоест тези му
обяснения представят изявена стабилност, поддържана в продължение на повече от шест месеца по хода на ДП.За
съда направените самопризнания в случая
не кореспондират с изричната забрана на чл. 116 ал.1 от НПК,тъй като не се явяват изолирани,а са подкрепени от експертни заключения,използвани специални
знания в областта на науката, ВД-ва и гласни доказателства-макар производни и косвени,всички те структурират безпротиворечива
и несъмнена последователност от факти,които сочат извода и за участието на подс.
С.Б. в осъщественото убийство,по начина,по който е представен в обясненията
на подсъдимия М.Б. на ДП.
Част от обясненията дадени от подс.
М.Б. по хода на съдебното следствие не се кредитират от съда по отношение заявеното от него твърдение за липсата на участие на неговия
баща в осъщественото убийство,а че той единствено и саморъчно,без присъствието на други лица е
убил М.. Пред съда този подсъдим не даде обективен и смислен
отговор на въпроса, какво е било основанието той в продължение на месеци
след задържането му да „уличава“ другия подсъдим. Представи факти за указан му психичен и физически
натиск при неговото задържане. Непозната жена в патрулката го била ударила с някакъв твърд предмет. По
време на придвижването си от Н.б. до гр. Асеновград получил уверение
от полицейските служители,които го
задържали,че ако не съобщи за участието на неговия баща
щели да го бият.По пътя спрели патрулката и го
набили.Освен за този “твърд предмет“ подсъдимият не сочи подробности за „нанесения побой“ от полицейските служители.
Бил заявил тези обстоятелства на своя
защитник,но той не взел отношение. Принудили го да подпише обяснения,които не
бил казал. Тези негови заявления представят нова версия,която съда намира за
несъстоятелна. Защо при неговото освидетелстване и следващ преглед за
изготвяне на СМЕ-за по установяването на следи по неговото тяло,той не е заявил
на експерта за „ пробоя“. Следва да се посочи,че в приложените по делото един брой Протокол за
оглед на лице и заключение по СМЕ-за №-312
от 27.03.2018г не се установяват налични данни,които той да е съобщил,че
са в следствие на това обстоятелство.
Напротив пред поемни лица е дал разяснение на освидетелстващия,че
констатираните наранявания са от боя с убития М. или едно нараняване от предшестващ случай.- Т.3
л. 96. По назначената СМЕ-за е дал своето съгласие да се извърши преглед
на посочения по-горе протокол,но отново
не е съобщил,че има наранявания от
цитирания от него „полицейски побой“. Т.3 л.102
В поредицата от протоколи за разпит като обвиняемо лице на ДП М.Б. е
изявявал желанието си да дава обяснения, в смисъла на обсъдените по-горе от съда представени от
него факти и които са кредитирани като достоверни, при установената липса на данни представени и от
двамата подсъдими за влошени
взаимоотношения между тях. При тези давани от него обяснения,в присъствие
на неговите защитници той не е изказал
нито веднъж,че оспорва или опровергава обясненията си. За това според съда в с.з.
необосновано посочи,че бил провел разговор в тази връзка и с двамата си
защитника,но те не му обърнали никакво внимание. Негативната оценка за
достоверността на дадените пред съда
обяснения на подс. М.Б. следва да се отчете и по
отношение останалите факти за това
негово твърдение. Бил разпитван без
присъствието на адвоката си,а след това,вече в присъствие на адвоката бил
принуден да подпише обясненията. Заявил на наетия от неговите роднини адвокат,че желаел да даде други по смисъл
обяснения,но не получил необходимото съдействие.
Съдът намира,че е налице основание другата част от
представените по хода на съдебното следствие факти от подс.
М. Б.да бъдат оценявани нееднозначно.Възприемат се заявените от него
обстоятелства,че докато пребивавал в ареста към затвора е провеждал разговори със задържани лица,на
които е споделял частично факти за убийството,но не и фактите,които сподели
пред съда за осъщественото от него
убийство. Това е така,защото той не разясни в подробности точно какви факти е съобщавал за убийството на затворниците,а
видно от представяните и обсъдени
по-горе показания на тези затворници те са
чули разнородни и съществено противоречиви факти за извършеното
убийство. Подсъдимият М.Б. не поясни пред съда каква е причината да разказва за
този инцидент,най-малкото дали и защо
е представял различни версии за това.
Назовава лицето Н.-/вероятно има предвид
св. Л./, с когото е споделял. Сочи,че след това в затвора се срещнал със своя
баща,с когото разговаряли. В останалата им част обясненията за естеството на
провежданите от него разговори със
задържаните лица не се възприемат от съда за достоверни. Подсъдимият не посочи
съдържанието на разговорите с други
задържани,които от своя страна пред
съда твърдяха,че той им е споделял
„истината“ за убийството,нито съществото на разговорите с другия подсъдим.При обсъдените от съда по-горе
показания на св. Л. при твърдения от свидетеля негов
„житейски опит“ да разбира кой
го лъже, ясно бе установено,че подс. М.Б. го е лъгал за една част от обстоятелствата,които
му е съобщил, свидетеля не „установил“ да го лъже,но от своя страна и подсд. М.Б. не
посочи в съдебното заседание заседание какви версии е излагал пред явилите се пред съда свидетели.Подсъдимият
заяви,че и други задържани били чули как
този Н.го увещавал да не си сменя „показанията“,като не посочи каква е причината да бъде увещаван за
това.Твърдението,че бил обяснил на своя баща,че дадените от него
обяснения са неверни не бе подкрепено според съда с някаква
логична причина,която да е изтъквал пред другия подсъдим,както и да
разясни такава пред страните в процеса.
Заяви единствено,че бил притеснен от случващото се с него в затвора, наред с
нелогичното твърдение,че на проведената очна ставка между него и
другия подсъдим „излъгал“ за
някои неща,а за някои казал истината,защото бил притеснен,но без да обоснове
защо и за кое е лъгал и кое е истина в
заявеното тогава от него.
Следващата част от неговите обяснения пред
съда представи съдържанието на ново представената му версия за начина на извършване на деянието. Подсъдимият
заяви как в един по-късен момент,след завързването на М. с въже за краката и
ръцете, установил че той вече се бил
„освободил“. Като подсъдимият влезнал в
складовото помещение,където първоначално двамата с баща му оставили овързания
М., видял,че последния се е
развързал и държи в ръцете си брадва.
Бил нападнат от М.,който тръгнал срещу нето,но се бил спънал във водомера и
паднал на земята,изпускайки брадвата и което му позволило той да я вземе.
Бил уплашен от евентуална саморазправа,защото помнел как М. бил пребил
негов служител. Както М. се намирал седнал на пода на обекта,той му нанесъл
няколко удара с брадвата. Подсъдимият не можа да обясни каква е причината да не
избяга от обекта,при съществуващия в
него страх и все още намиращия се на земята М.. По начина на
това обяснение представя състоянието на М. в този момент като на замаян човек,
но вместо да напусне обекта то му бил
„нанесъл удари с брадвата“. Не посочи „колко пъти е нанесъл ударите с
брадвата и в коя част на главата на
убития“. Когато след това напуснал обекта, М. все още бил жив. Подсъдимият
ходил до квартирата си на около километър от обекта, там унищожил дрехите,с
които бил облечен.След това се върнал в обекта и установил, че М. вече е мъртъв. Тази част от версията е
нелогична и се намира в съществено
противоречие освен с посочените от него факти от разпитите му на ДП,но и
от изготвените заключения на
експертите,които са дали отговор за механизма на причинените телесните повреди в теменната област от
главата на М.. Ясно е посочено в заключението по Тройната СМЕ-за
№-190/2018г,че първия удар с брадвата е
нанесен,в момент,когато М. лежейки по гръб на пода повдигнал главата си и получил удар нанесен
отвесно,отгоре надолу,в теменната част,в момент в който е държан за краката.
Преди този удар състоянието му е било на омаломощен,но в съзнание човек.Втория удар е нанесен в дясната теменно
–тилна област, и все още е бил жив.Когато
е нанесен третия удар главата на
М. е била леко обърната наляво и удара е попаднал косо в дясната челно-теменна
области,като е починал в този момент,предвид несъвместимите с живота
наранявания.Според съда е налице явното противоречие между ново посочените от
М.Б. факти за убийството и момента на смъртта,
с отчетените в СМЕ-за заключения. Представената от него версия, че се страхувал
от М.,защото видял,как за нищо пребил работник на име Тодор,не се подкрепя от
никой от другите работили в обекта свидетели,освен от другия подсъдим.
Свидетелите заявяват,че това лице Т.напуснал и не знаят причината за това. Никой от тях не твърди М.
да се е държал с някого агресивно и грубо. Дори подс.
М.Б. твърди,че знае баща му и М. да са се карали преди инцидента, но не знаел
защо и че това не е ставало пред него. По делото са събрани и други гласни доказателства,че
отношението на убития към хората е било коректно и той не е проявява агресия.
На следващо место каква е логиката М. Б. при отиването си до жилището,в което живеел да си гори
дрехите,след като бил „оставил живия“ М. в обекта. Освен това по делото не се
представиха обяснения и данни в подкрепа
заключението на експертите от
извършената СМЕ-за на ВД. Те представят категоричните си изводи,че
една част от установените травматични увреждания по тялото на М.,в
областта на гръдния кош има характерни
следи,които констатират,че са
осъществени от изследваното ВД- „кози крак“. Никой от двамата подсъдими не посочил да е използвано това средство,въпреки дефинираната от тях
„готовност“ по хода на съдебното следствие да дават обяснения и да твърдят,че това
било обективната истина.
Според съда изказаната в с.з. нова версия от подс. М.Б. се явява
резултат от организираните
действия на подс.
С.Б. за натиск върху своя син да промени обясненията си. Тази действия са
изисквали време и подготовка по ангажирането
на трети лица,които пряко или косвено да
въздействат на подс.
М.Б. в необходимата насока за извеждането на подс.
С.Б. от обема на обвинението. Вътрешното убеждение на съда, освен от изложената до този момент оценка и представени изводи на
част от доказателствата се формира и по начина на проведеното съдебно
следствие. Пръв подс. С.Б. заяви желанието си да дава
обяснения и представи защитната си
версия за своето неучастие във
физическото умъртвяване на М.. В поредна последователност от две съдебни
заседания и по искане на защитата бяха допуснати и извършени разпити на
свидетели,които представиха положителните характеристични данни за С.Б.,като
работещ общителен и отзивчив човек. В
следващо заседание, отново по искане на защитата бяха допуснати свидетелите,които са пребивавали в ареста и в затвора заедно с
двамата подсъдими. В значителната си част
представиха факти, които подкрепяха версията на С.Б. и направиха опит, чрез
своите опосредени,
като източници на вторични доказателства показания да опровергаваха заявеното от М. Б.на ДП.С приключване разпита на последния
свидетел,подкрепящ тезата на С.Б.,
другия подсъдим М.Б. пожела да
дава обяснения. Тези обяснения съдът по-горе ги обсъди и определи една част от
тях като неоснователни,измислени и неподкрепени от кредитираните гласни и писмени доказателства
и доказателствени средства. Наистина правото на
подсъдимия да дава обяснения във
всеки момент на съдебното следствие е неотменно.Но съдът приема,че при съпоставката на тези показания на свидетелите поддържащи
тезата на С.Б. с останалия доказателствен материал и
противоречивостта в изнесените от тях факти се установи като налична тази
подготвеност за въздействие върху подс. М.Б.. При
наличието на други решаващи и преки
доказателства като ВД,експертни
заключения,кредитирани обяснения на подс.
М.Б.,косвени гласни доказателства и
писмени доказателства е налице
този явен стремеж за въздействие.
Несъмнено отчетената от експертите нарушена поведенческа адаптивност в
характера на този подсъдим,ведно с доминацията и зависимостта му от неговия баща са факторите определели
„неговото решение“ да промени своето процесуално поведение и се опита да поема отговорността за случилото
се изцяло.Освен това при съгласуваната между двамата подсъдими версия за
това,че М. „бил заминал с неизвестни лица“,която представили на два пъти пред
св. О.е установено същественото разминаване на фактите,които и двамата са заявили след инцидента на 21.03.2018г. На
следващия ден след убийството, вечерта подс. М.Б. казал на св. Л. неверния факт,че М. заминал за
С.,за да си купи кола, а свидетелят
междувременно вече бил забелязал,че
автомобилът на М.,който на 21.03.2018г бил паркиран пред обекта не бил на
следващия ден там. На съда направи впечатление изразеното от този подсъдим
становище по хода на съдебните прения, след като защитника му изложи
правния извод, че обвинението за съизвършителство, като форма на
участие на подс.
М.Б. не е доказано по несъмнен начин. Следвало той да бъде признат за виновен
при основанията на чл. 20 ал.4 от
НК,като помагач и за което бяха
представени правни съображения.
Подсъдимият М.Б. заяви в дадената му възможност да вземе отношение по повдигнатото му обвинение и
развити съдебни прения на своя защитник,че е съгласен с изложената теза защитника,че е действал като помагач, а в
своята последна дума изрази съжаление
за случилото се с М..
Съдът приема,че за
установяване обективната истина
по делото допринасят показанията на свидетелите,част от които бяха
проверени по хода на съдебното
следствие,други, с оглед допускането на нови свидетели по делото и такива,които бяха прочетени по реда на чл. 371 т. 1 НПК. При
необходимостта от анализ на показанията
на свидетелите по делото и съобразно представяните от тях факти съдът намери,че
те следва да бъдат разделени на няколко групи. Едната група обхваща
показанията,които представят фактите за установените взаимоотношения между
починалия В. М. и подсъдимите преди инцидента на 21.03.2018г в с. Н.б.. Следващата установяващи поведението на двамата подсъдими
непосредствено след инцидента и друга
група свидетели,които представят характеристични данни за подсъдимите и починалия М..
В частта относно
протичащите взаимоотношения между В. М. и двамата подсъдими съдът се
доверява на показания представени от свидетелите Д. Б.,Ф.Б., И.Д., С.К.,К.Х.,
И. Г.,Т.К., К. Л.,С., Б., О.,Д., К. и В.П.. Съдът
приема тези показания като внасящи яснота за периода от
пристигането,а в последствие и трайното пребиваване на подс.С.Б. в селото,до последващото
пристигане на други подсъдим. Действията на подсъдимите до инцидента и
установените от тях такива след инцидента. По делото са представени и показания
на група свидетели,които в качеството си
на полицейски служители са възприели част от поведението на подсъдимите.
От показанията на св. Д. се установява,че подс. С.Б. е успял
да я подчини и сугестира,
с оглед преследваната от него цел да развива търговска дейност, чрез
ресторантьорство. При възникналите между него и св. Д., а в последствие и с М.
Х.интимни взаимоотношения, той използвал това да измести и в последствие
отстрани Д. от управленските й функции в
заведението на ***. Заедно с Х.да продължи с неговото стопанисване,при което
Х.само проформа се
водела управител, а С.Б. фактически го управлявал. С осъществената от
него в края на 2016г близост със св. П. той се освободил от Х.и фиктивното й
управление в дружеството ** ООД и заживял с П.,като двамата стопанисвали наето
от П. друго заведение.Според съда
показанията на св. Д.,прочетени с оглед
основанията на чл. 371 т.1 НПК следва да бъдат кредитирани.Те се намират
в логическа и фактическа връзка с показанията на свидетелите Д. Б.,Ф. Б., Г. К.,К.
Х., Л.,К.,К. и Вал. П.. Последните независимо един от
друг пряко или косвено поддържат фактите
заявени от Д. относно времето и
методите, чрез които С. Б.ползвал спрямо св. Д., след това спрямо Х.,за да отстрани и двете,като встъпи във фактическото управление на обекта на ***. Както св. Д.,така и тези
свидетели представят знанието си за отпочналата съвместна дейност между С.Б. и В.
М..Сочат факти,че
взаимоотношенията на М. с двамата
подсъдими от започването на съвместната им дейност по строителството и търговската
дейност не са били добри. Основанието за това представят от заявеното им от В. М., че е
загубил доверието си в двамата
подсъдими и че С.Б. го лъже за
разходите по строителството на
обекта,както и относно установените от М. липси на стока и приходи от
търговската дейност на магазина.
Според съда важен извод за положителната оценка на показанията на св. Д. се явява и обстоятелството,че в показанията на свидетелите Д. Б.,Ф. Б., Г. К.,К. Х., Л.,К.,К. и Вал. П. не се изтъква съмнение за изказаното от В.
М.,че подсъдимите го крадат. Свидетелите
пряко или косвено заявяват добрите си
впечатления от М. и липсата на основание да твърдят,че той е агресивен, да е
нагрубявал или да е осъществявал физическо насилие над някого. За разлика
от това заявеното от св. Д. по отношение подс.С.Б.,
за когото твърди,че физически и
психично е издевателствал над нея,за да
преустанови нейния интерес към обекта на
*** и което постигнал,съдът го приема като обективна истина. За това намира,че няма причина да откаже своя кредит на
доверие и на изброената по-горе група свидетели, с оглед обсъжданите обстоятелства.
Показанията на свидетелите Д. Б., Г. К.,К. Х.,
Л., и К. се кредитират и по отношение представените от тях факти,че са имали знанието,че подс.
С.Б., при установеното съдружие с М., освен активното си участие по изграждането
на ресторанта, организационно e управлявал обекта. Той е
влизал в контакт с желаещите да започнат работа,изплащал е техните надници и е
взимал дневния оборот от магазина.Тези посочени от свидетелите обстоятелства изключват достоверността на заявеното от подс. С. Б.,че към м. март
2018г той „престанал“ да се интересува от обекта.
Съдът кредитира показанията на групата
свидетели С., Б., О.в частта относно
фактите,които са им били известни за
изграждащия се обект в с. Н.б. и
взаимоотношенията в тази връзка между В. М. и
подсъдимите. Свидетелите били известени от М.,че търговския обект,който
представлявал магазин и ресторант се
изграждал в съдружие.Знаели от него,че М. се явявал инвеститор, а С.Б. взимал
лично участие в строителството или
търсел и наемал работници за строежа. Знаели,че има учредена фирма,в
която като съдружник на М. участвал другия подсъдим М.Б.. Същността на представените им от М. взаимоотношения с
подсъдимите се явяват идентични със заявените от М. факти на свидетелите
Б.,Л.,К. и К. а именно,че подсъдимите го крадат и не са коректни с него. Според
съда последователността на тези негативни оценки на М. за подсъдимите и
времевия период,през който той ги е представял на тази група свидетели е
основание да се приеме,че недоволството на М. е било факт,който той не само
изтъквал,но и в действителност е
установен по делото. В подкрепа на този извод се явяват показанията на
свидетелите К.,Б.,С. и О.,които без личното си познанство със свидетелите
Б.,Л.,К. и К. заявяват същия смисъл на
изразеното недоволство от М. спрямо подсъдимите. Свидетелите Б.,С. и О.са
присъствали на превеждани от гр. С.
парични средства от М. на подс. С.Б.. Те знаели от
М.,че при строителството на обекта отиват прекалено много средства и че това той е отдавал и
на некоректността на подсъдимите. От приобщените към делото
писмени доказателства,които са представени от пострадалите лица И.М. и С.О. се
потвърждават факти за част от
превежданите на С.Б. парични средства,наред с това и че М. в началото на м.
март 2018г решил физически да
осъществява контрола върху продажбите в магазина. В тази връзка св. Б. в
по-обстоен ред е посочил в показанията
си конкретни моменти от изграждащото се строителство на обекта в Н.б., некоректно показана по
телефона от подс.
С.Б. част от уж довършена строителна
дейност,която при извършена проверка от М. на место установила,че Б. не е
показал действителното състояние на строителството.
Според съда
показанията на свидетелите Л.,
Ат.Н., В.и Н. Н. следва да бъдат
кредитирани предвид съдържащите се в техните показания факти за даваната от тях
оценка за личността на подс. С. Б.. Никой
от тези свидетели не е представил фактически подробности за
взаимоотношенията между убития и подсъдимите. Знаят за съвместното му
съжителство със св. П.,че е работещ човек и не знаят за негови негативни
действия. Съдът намира,че показанията на тази група свидетели не следва да бъде възприемана като проява на
възможна заинтересованост,предвид заявените факти,че понякога С.Б. ги черпил и
това да бъде възприемано като
предубеденост.
Показанията на свидетелите *** и К. са представени
по искане на защитата с оглед събирането
на характеристични данни за подс. С.Б.. Същността на
тези показания представят подсъдимия като трудово ангажиран човек,който не бил
финансово стабилен,но се занимавал предимно със строителна дейност. При
възможност отзивчиво помагал със своя труд, взимал не големи парични заеми,като
също услужвал с малки такива. По отношение на
взаимоотношенията му с В. М. св.
*** твърди,че се носили слухове в
селото,че се карали защото С. крадял от
М.. Последния ходил да се разправя с подсъдимия и че дори имало физическа
саморазправа. Показанията на този свидетел относно възникналото недоверие между
М. и С.Б. и повод за това се явяват относими към
оставалата част от кредитираните показания на
посочената по-горе група свидетели,живущи в селото и приятели на М. от гр.С.. Относно посочения от свидетеля
факт за осъществена физическа саморазправа между двамата,съдът не го възприема за обективен. Той не се подкрепя от
останалия доказателствен
материал по делото,тъй като не е конкретизиран по време и място в показанията
на нито един от останалите свидетелите
по делото,без оглед оценката на съда дали
са добросъвестни, заинтересовани или предубедени от изхода на делото.
Дори в
обясненията на подс. М.Б., кредитираните или
оставени без доверие от съда той е
категоричен,че знае за словесни
пререкания между тях,но не и за
физическа саморазправа,като твърди,че пререканията между баща му и М. не
са ставали в негово присъствие.
Показанията на св. М.П. съдържат изложените факти
за семейните й
взаимоотношения с подс. С.Б. и твърденията,че е бил добър, грижовен и отговорен човек.
Свидетелката косвено отрече възможността той да е извършил вмененото му
деяние,като посочи,че другия подсъдим му
е създал много неприятности,включително и
тази с предмета на делото. Посочи,че нямала добро мнение за В.
М.,предвид видяно от нея веднъж негово
поведение на обществено место. Тя даде пред съда оценката си за личността на
другия подсъдим М.Б.,че е бил особен,непослушен и проявявал липса на
отговорност. Заяви, че не знае двамата подсъдими да са в лоши взаимоотношения.
Съдът намира част от показанията на св. П. се явяват проява на заинтересованост
относно изхода на делото и стремеж за
оневиняване на подс. С.Б.. Твърдението й че между
двамата подсъдими не съществуват влошени отношения не кореспондира със
заявеното от нея „знание“,че М.Б. е създавяал и понастоящем е създал неприятности за своя
баща по това дело. Изказаните от нея определения за личностните качества на
М.Б. може да бъдат възприети като
добросъвестни,тъй като в заключението по СППЕ-за от ДП е изразено становището за липсата на отговорно поведение на този
подсъдим. Изразеното негативно отношение на св. П. към убития М. не се
възприема от съда за логично. Твърди,че рядко е виждала В. М.,знае за
съдружието му с подсъдимите и неговия предмет, не била съгласна с тази
съвместна дейност между тях,предвид икономическата ситуация в селото. Знаела,че М. дава парични средства за
изграждането на обекта,а подс. С. Б.участва с труда
си и организира строителството.Според съда няма основание от един случай, при който свидетелката твърди,че забелязала
състоянието на М. на употребил алкохол човек и фриволно поведение,относно
облеклото,което той носел, от това да се прави
извод,че този човек „не й харесва“. Твърди,че за М. се носили
слухове в селото,не уточни в каква връзка са слуховете добри или лоши, но се говорило,че имал пари.Съдът не намира
основание да възприеме тези изявления на
свидетелката за логични и достоверни. В показанията на разпитаните свидетели,които са познавали
М. от неговото няколко месечно пребиваване в селото не се твърди за
негови негативни качества.Напротив от сравнително краткото му и спорадично
пребиваване в селото е установено,че той не употребявал алкохол,спортувал,бил
отзивчив,общителен и не агресивен. Подобно на
показанията на св. ***,св. П. също представя свои знания на базата
на слухове,които съдът не намира за подкрепени от други доказателства,а с това и
че се явяват недостоверни. Проявената заинтересованост в показанията на св. П. кореспондира с
установените противоречия между тях и тези представени от св. Д.,св. Д. Б., св. К. и данните за лицето М.Д.. В показанията на тези свидетели пряко или
косвено е заявен страх от С.Б.,
като опасен човек, наред с установения от множество хора в селото негов стремеж да придобива парични средства с
цената на най-малко недобросъвестни или
неетични средства,когато преследва
личния си интерес. Съпоставянето между тези показания разграничават съответствието между показанията на групата свидетели,дали своята
негативна оценка за С.Б. на основата на действителни факти, а срещу тях се намира частично дефинираната
заинтересованост от страна на св. П. да
подобри характеристичните данни на
подсъдимия и косвено да внесе съмнение за тези на убития М..
Значение относно поведението на подсъдимите след
инцидента имат показанията на св.
Г.,който познавал двамата подсъдими,като не представя положителни или
отрицателни данни за тях.Но свидетелства за дните след 21.03.2018г,когато му
направило впечатление,че поведението на подс. М. Б.се
променило. На три пъти след деня на инцидента, след привършването на работното му време в магазина
подс. М.Б.
закупувал от св. Г., както
обикновено цигари,но и повече от обичайното по вид и количество алкохол. На
свидетелят направило впечатление,че в деня на рождения си ден – 26.03.2018г
подсъдимия бил облечен с дрехи на своя баща,които виждал преди
това другия подсъдим да носи.
Показанията на св. Л. също са важни спрямо
установеното от него поведение на
подсъдимите след убийството. Те са относими към
периода от време непосредствено след
инцидента с М.. Той твърди, че когато
работил съгласно желанието на подс. С.Б. в
наетото от св. П. заведение като готвач, в ранния следобед на 21.03.2018г подсъдимият му казал, че
излиза по работа,като се забавил около един час. Свидетелят твърди,че няма
точен спомен,но според него това се случило към
15.30-16.00 часа. След като се върнал подс.
С.Б. бил видимо спокоен,усмихнат,като Л. не забелязал по него видими
наранявания. На следващата вечер свидетелят се срещнал с другия подсъдим, с
когото решили да излязат на заведение и когато без повод подс.М.Б.
му казал,че М. бил „заминал за С.“. Л. също не установил видими наранявания по
лицето или ръцете на М.Б., нито някакво
по особено състояние на подсъдимия. На
26.03.2018г свидетелят и подс. М.Б. отново
ходили на заведение,защото подсъдимият имал рожден ден.Бил спокоен,дори
повикал още един човек,за да го почерпи. Тук според съда следва да се
съпоставят тези факти са Л. с фактите
твърдени от подс.
С.Б. и не отречени от другия подсъдим.Според С.Б. към 14.00
на 21.03.2018г часа той за втори път отишъл до обекта,за да се
срещне с М..Там заедно с М.Б. двамата наново направили
проверка на наличностите в магазина,след което започнало пререканието и възникнал инцидента с М.. Това обстоятелство е прието от
държавното обвинение и е отчетено в обвинителния акт и съдът го намира като
обективно установено. За посоченото времетраене на инцидента подс. С.Б. твърди,че е при възникналия физическия конфликт
между тях с М. той и другия
подсъдим завързали „живия“ М.. После С. Б.
заявява,че бил силно афектиран от случката изпсувал сина си и М. и
напуснал заведението. При установените по делото обстоятелства,че физическата
саморазправа е възникнала малко след 14.00 часа на 21.03.2018г, то
заявеното от св. Л. за напускането на
С.Б. към 15.30-16.00 часа за
около един час, би следвало да се отнесе
не към посоченото от него време, а към 14.00 часа,тъй като свидетелят преди
всичко твърди в показанията си, че не е
абсолютно сигурен за този факт. Според съда
показанията му следва да бъдат кредитирани като достоверни, с горе посоченото уточнение за часа споменат от свидетеля на 21.03.2018г и
видимото добро състояние на духа и поведение на подс.
С.Б.,което той демонстрирал непосредствено след извършеното убийство.
Показанията на св. О.дадени на ДП се кредитират от
съда,макар и да се явяват от лице заинтересовано от изхода на делото.
Представените от свидетеля факти за заявените му от М. данни относно
строителството на обекта в с. Н.б.
и негативни сведения,че подсъдимите го
крадат се подкрепят и от останалите гласни
и писмени доказателства. За материалния ангажимент на М. към извършване
на строителството по делото са приложени
платежни документи и според съда те също
подкрепят становището на свидетеля,че М. е внесъл значителни суми,които не
съответствали на обема от извършеното
строителство от подс. С.Б.. Достоверни за съда са
представените от свидетеля факти за
монтирането от М. камера в обекта и целта му за да стори това. Няма
основание да не се възпремат
показанията на свидетеля за достоверни и по отношение посочените от него
обстоятелства кога и как е извършил своето проучване по издирването на В. М..
Несъмнено,предвид семейната връзка на свидетеля с М.,той се ангажирал с това
издирване,тъй като неговия шурей необосновано пропуснал и не използвал уредения от св. О.полет за
Гърция.Съдът приема за обективни фактите
представени от свидетеля относно
проведения му телефонен разговор с подс.С.Б. и
заявената от последния неистина,че
М. „заминал за С. с непознати лица“ и
вероятно „бил заминал за Сърбия“. На
същото основание се кредитират от съда показанията му и за проведените от него последващи разговори в с. Н.б. с двамата подсъдими и
други лица от селото. От тези
разговори в него останало съмнение,че съобщеното му от подсъдимите не е
логично. Показанията на свидетеля се явяват от същностно значение по
отношение взетата от него камера, която
му предал подс. М.Б. и за което е установено,че М. и
монтирал в обекта в средата на м. март 2018г. Показанията на св. О.сочат,че след като е
прегледал записите от камерата в присъствието на двама свои приятели,те
установили започналата физическа разправа на подсъдимите с М. и ясно
установеното съмнение,че подсъдимите на са казали истината за това внезапно
„заминаване на М.“. Съдът намира,че
показанията на този свидетел са
обективни,с логична последователност и връзка с останалите гласни и писмени доказателства,свързани с
установените действия на подсъдимите спрямо М. и дефинираното им поведение след
инцидента. Относно заявените от свидетеля факти за поведението на двамата подсъдими и казаното
от тях, показанията му се явяват вторични доказателства. Но те съпоставени с
останалите и кредитирани от съда доказателства се явяват достоверни и се
намират в естествена връзка с преките
и кредитирани от съда
доказателства от обясненията на двамата подсъдими, веществени
доказателства,експертни заключения и показания на свидетели.
Съдът приема показанията на свидетелите и Ю.
В.О.и Р. Б. дадени на ДП за достоверни,тъй като подкрепят показанията на св. О.за необоснованото отсъствие на М.,без да се обажда или свързва по „нета“ със
св. Б.. Фактите изложени от двамата свидетели за монтирането на камерата
в обекта в с. Н.б.,за което
св.В.О.помогнал с техническата и настройка,за
предаването на камерата от подс. М. М. на св.
О., извършения преглед на записите в камерата в гр. С. и съдържанието на тези записи,за които пък
свидетелства св. Б. не са поставени под съмнение и не се оборват от останалия доказателствен материал.
По хода на съдебното следствие и по искане на държавното обвинение бе
допуснат до разпит св. Р.Б.,с оглед
твърдението на прокурора,че извън съдържанието на прочетените по реда на чл. 371 т.1 НПК
показания на този свидетел,той може да представи нови такива. Съдържанието
на показанията дадени от св. Б. по хода
на съдебното следствие от 04.02.2021г.
бяха фактите,които свидетелят установил в
профил от фейсбук, който бил с профилна снимка на подс. С.Б. и съдържал
заснетия подсъдимия,който бил в цял ръст,целия бил в кръв и държал две брадви в ръцете си. Под снимката имало
коментар „Който не ме слуша,това го чака“ или
в подобен смисъл.Свидетелят твърди,че тази снимка го заинтересувала,след
като научил част от фактите за извършеното убийство и евентуалните извършители. Много се афектирал
от снимката,след като разбрал подробности и за начина,по който е бил убит
М.,което свързал с дефенираната от подсъдимия поза,
окървавено тяло и държането на две брадви в рэце от снимката. Първоначално не знаел какво да прави със снимката и след
няколко дни решил да я запише на своя лаптоп. Установил,че вече снимката е изтрита, но записал друга съществуваща
снимка на потребителското име „С. Б.“.
По искане на държавното обвинение по
хода на съдебното следствие бе назначена
допълнителна СТЕ-за,която да изготви заключение относно установения
наличен снимков файл в изследваното ВД
по т. 2.5 от назначената на ДП СТЕ-за
т.3 л. 218-243 и за която информация
свидетелства св. Б.. В заключението по тази експертиза са анализирани установени две фейсбук
публикации,които св. Б. заявява,че е записал,след като установил изтриването
на първата снимка с лицето на С.Б..
Експерта сочи,че двете публикации
отразяват една и съща снимка,но с два различни коментара- л. 279 и л.
302 от съдебното следствие. Според експерта не се знае дали Фейсбук
пази хронологията на снимките от
профила. Владетелят на профила може да изтрие снимката или този който знае
паролата на профила. Предвид публикацията на снимката може да се установи на
коя дата е това публикуване,но не е сигурно на коя дата е станало самото
качване на снимката или датата на назначаването й за профилна.
Според съда
показанията на св. Б. дадени по хода на съдебното следствие касаят факти
извън посочените в предмета на обвинението,които според съда не го променят или
изменят, а представляват допълване съдържанието на характеристичните данни за подс. С.Б.. Двете
публикации,които са били предмет на
назначената от съда експертиза представят една и съща снимка, с два
различни коментара,които може да бъдат оценени като
предизвикателно-заплашителни и предупредителни. Според съда тази оценка може да
се адресира към подс.
С.Б.,предвид профила от стената с
неговото име,но както и от всеки друг,който използва такова име. Заявените факти от св. Б. за съдържанието на
първоначално публикуваната снимка на самия С.Б. и текст под нея
може да се възприеме като косвено
доказателство,предвид невъзможността да се
оценят показанията на този свидетел като недобросъвестни. Тези
показания кореспондират с една част от установените по
делото доказателства за начина,по който е било извършено убийството на М.,наред
с установеното поведение и проявени взаимоотношения на този подсъдими с
множество лица и свидетели. Вътрешното
убеждение на съда определя
възприемането на тези показания като
правдиви, с оглед заявеното от св.Б.
какво е било съдържанието на публикацията под профилната снимка на подс.
С.Б.. Смисълът на текста намиращ се под тази снимка,които свидетелят твърди,че
е бил поместен,дори при установената от
експертното заключение техническа невъзможност да се установи със сигурност деня и действителния автор на публикацията има
значение към предмета на делото и характеристиката за този подсъдим. Според съда заявеното от св. Б. възпроизвежда факти,които
по своето съдържание са близки по идеен
замисъл и текст от изследваните от
СТЕ-за две други публикации. Те
представляват снимката на две окървавени животни и два
различни,но предизвикателно-заплашителни коментара под снимката, отправени
като предупреждение или послание от ползвател на профил във Фейсбук-
С.Б., но с инсталирана вече снимка на
малко дете. Но както твърди св. Б.,
първоначално инсталираната снимка е била
на самия подсъдим.
Показанията на свидетелите Р.,Ц. и К.са на свидетели-полицейски
служители,които възоснова на служебните си задължения
са провеждали издирването на М. и
събирали данни в тази насока.Съдът
намира за необходимо анализирането им, предвид установената съдебна практика относно тяхната природа и възможност да бъдат оценявани като обективни или
предубедени или въобще да не бъдат
ценени като източник на доказателства. Съдържанието на тези показания не се
възприемат от съда като преки доказателства,а като косвени и явяващи се във
фактическа и логична връзка с останалия доказателствен материал. Показанията на св. Р. се
възприемат от съда като обективни,предвид качеството й на полицейски служител
изпълняващ задача по издирването на В.
М. и извършените от нея мероприятия в тази насока.Свидетелката установила данни
за установени бизнес отношения между
издирваното лице и двамата подсъдими в
с. Н.б..С оглед сведенията получени
от св. Р. Б.,св. В.О., св. С. и сестрата
на М. С.О. се установило скорошното
пребиваване на М. в с. Н.б.. По
разпореждане на ръководството на сектор
„Издирване“ към ГДНП- С. свидетелката посетила РУ Асеновград,където вечерта на 26.03.2018г получила известие,че се знаело
къде се намира трупът на М.. За да приключи своята работа,през нощта тя
посетила местопроишествието заедно със следствената
група ,където изчакала пристигането
на екип от Гражданска защита, с
водолаз,който извадил трупа на М. от пластмасов бидон. От полицейските
служители разбрала,че подс. М.Б. посочил мястото където той и баща му изхвърлили
трупа на М.. Твърди,че на местото бил извършен оглед,като узнала,че са
започнали претърсвания и изземвания в с. Н.б.- в заведението, в автомобила на М. и в дома,в
който живеел подс. М.Б.. Показанията на св. Ц., в
качеството му на Началник група
при отдел Криминална полиция при ОД МВР Пловдив също се
кредитират от съда в частта им относно
фактите по събираните данни за взаимоотношенията между подсъдимите и
М.. На 26.03.2018г свидетелят се срещнал с подс.
М.Б. от когото получил сведение касаещо смисъла от първоначално изградената от
двамата подсъдими версия,че М.
„заминал към 16.17.-00 часа на 21.03. с трима негови приятели“ и на
следващия ден М.Б. не го заварил в
заведението. На същия ден св. Ц. се
срещнал и с другия подсъдим.-С.Б.,от
когото получил идентични данни, че за последно на 20.03.2018г видял М.
и знаел,че „тръгвал за Сърбия да купува прясно сирене“. Тази представена
му версия от двамата подсъдими била опровергана на този ден,когато свидетелят получил информация, че в
гр.С. има запис за осъществения побой на
двамата подсъдими над М. и заявените от тях данни не са истина. Последвалите
полицейски мероприятия довели до задържането на подс.
М.Б. и
представени данни от подс. М.Б.,че в
ресторанта той баща му са били,удряйки с ръце и крака М.,а след това как и къде
са откарали и захвърлили трупа на
убития. Показанията на св. К.допълват фактите изложени от св. Ц. относно информацията получена на следващия ден от подс. М.Б.,който вече изменил частично версията си казана предния ден пред полицейските служители за начина,по който е бил убит М. и
отново потвърдил как двамата с другия подсъдим укрили трупа. Съдът намира,че при установената фактическа доказаност на
обвинението срещу двамата подсъдими,
показанията на свидетелите
полицейски служители следва да бъдат
приети като косвени доказателства,поддържащи кредитираните доказателства
от целия останал обсъден и оценен доказателствен материал по делото. Представените от тримата
свидетели факти установяват каква е била фактическата последователност и логическата връзка между кредитираните от съда показания на останалата група свидетели, които са предприели
първоначалното издирване на В. М.. Косвено подкрепят показанията на св. О.за дефинираното от
двамата подсъдими поведение и изказана
от тях версия след убийството, за това,че причината и вниманието на полицейските органи
разследването да се насочи към двамата подсъдими се е явява първоначално изгледания от свидетелите О.и Б. запис от
камерата. На това основание съдът е приел наличието на логическа връзка между
тези показания на свидетелите и кредитираната от съда част от обясненията на подс. М.Б.,които от
друга страна и се явяват подкрепени от останалите писмени доказателства
и доказателствени средства,които съдът също е оценил.
На това основание съдът намира,че показанията на свидетелите Р.,Ц. и К.се явяват част от доказателствената съвкупност,при възприетата от съда оценка за тяхната оценка като косвени
доказателства.
В хода на съдебните прения защитата на подс. С.Б. посочи,че
доказателствата уличаващи този подсъдим се крепят единствено върху
обясненията на другия подсъдим, дадени от него на ДП,но които той е опровергал
с доводите,че е бил подложен на заплахи от полицейските служители. Защитата
твърди,че от останалите доказателства и доказателствени
средства не може да се установи неговата съпричастност към
извършеното убийство,освен нанасянето на леки телесни повреди.Обстоятелството
за установеното наличие на кръв върху ВД,ползвано от С.Б., идентична с тази на убития може да се
обясни единствено с извършения бой между
подсъдимите и М.,но не и с описания в обвинителния акт начин на осъществено убийство. Според
защитата доказателствата по делото опровергават
и другата част от обвинителната теза, относно ролята и намесата на
подс. С.Б. в дейността на изградения търговски обект,а така също и на отдаваното значение на заключенията от
СППЕ-за оценяваща личността на този подсъдим.Защитата намира липсата на логика
в поведението на виновни лица, в това да запазят и предадат камерата,в която
има записи уличаващи ги във извършено физическо насилие над М..Защитата намери
за необходимо да посочи,че участието на подс. С.Б. в побоя над М. е
основан върху първоначално осъщественото над него насилие от страна на
М.,който пръв го ударил и това провокирало и намесата на другия подсъдим.
Съдът намира представената защитна теза като необоснована. Доказалствената
съвкупност по делото включва преки и косвени доказателства,чийто анализ и
оценка обосновават неоснователността на
тези твърдения на защитата.Анализираните гласни доказателства и дадената им от
съда положителна оценка за кредитация се дължи на тяхната достоверност и безпротиворечивост. При съпоставката им с писмените доказателства по делото и изводи по заключенията от съдебно
медицинските експертизи на убития,
експертизи на живи лица, на ВД,от изследван биологичен материал,съдебно
технически експертизи и съдебно
психиатрични и психологични експертизи е
образувана възприетата от съда
съвкупност от достоверни факти. Те ясно
обосновават поводите за
влошените взаимоотношения между подсъдимите
и убития, елементите на изпълнителното
деяние на това престъпление и неговото авторство.
Неоснователна
защитата твърди,че липсват преки доказателства за авторството и
участието на подс. С.Б. в това деяние. Съдът е
приел,че кредитираните обясненията на другия подсъдим не са изолирани от другите гласни и писмени доказателства и
не представляват уговор/оговор/,
с оглед изложеното от защитата съображение. Съвкупния анализ на свидетелските показания установява зародилото се напрежение и недоверие между М.
и двамата подсъдими. Това породило основанието той да монтира заснемащата
камера в обекта и която безспристрастно
документирала възникналата на
21.03.2018г ситуация на побой над М. и опровергала представената от двамата
подсъдими версия за „заминаването на М.. Извършената от съда непосредствена
проверка на ВД- СД,чието съдържание са записи от изследваната камера,които са били обект на експертно изследване, в допълнителна степен
подкрепи изграденото вътрешно убеждение
на съда относно изводите за авторството
на деянието,възоснова на чл. 14 от НПК. На това
основание кредитираните от съда обяснения на подс.
М.Б. от ДП се явяват естествено обективно продължение или разяснение от
допълващи и уточняващи убийството
факти. С оглед изяснените обстоятелства в показанията на свидетелите О., Б. и Н.,
заключителното становище от техническата експертиза и проведените следствени
експерименти, за съда по делото е осъществено законосъобразно приобщаване на тези ВД-ва и двата процесуални способи съобразно
изискванията на чл. 136 от НПК. Съдът е кредитирал всички заключения по
назначените експертизи в хода цялото наказателното производство. Няма обективно основание искането на защитата заключението по СППЕ-за,която е дала оценка за личността на подс. С.Б. да бъде
игнорирана или поставена под съмнение.
Фактите за поведението и личностните особености на този подсъдим са
отчетени в показанията на значителна група свидетели и те се намират в еднозначна и безпротиворечива
общност с изводите от тази експертиза,какво представлява този подсъдим.
Установеното от съда изключение в тази връзка, произтичащо от показанията на
св.П. е оценено като заинтересованост в представянето на неговата
личност като добър и коректен човек.
Съзиращата се подкрепа на показанията на тази свидетелка от фактите,които
представят свидетелите Н.и,Л., В., *** и
К. е обоснована от съда като факти
представени от лица,които са чули
неконкретизирани слухове за влошени отношения с М. и без да са имали преки впечатления за това. Те за съда се
явяват сведения от лица,които твърдят, че подсъдимия се бил държал добре с тях, защото на няколко
пъти черпел пенсионерите,черпел и деца/ без повод и конкретизация на това действие/, но при заявеното,че никога не бил добре
финансово,често взимал малки парични заеми,бил трудолюбив и услужлив човек. За разлика от тези
характеристични данни останалия доказателствен
материал от гласни доказателства представя факти за неговата некоректност, притворност, използвачество, сервилност, склонност за
саморазправа, физическо и психично насилие. Изводите в заключението от СППЕ-за не са
компрометирани от тези показания,където
експерта охарактеризира неговата самоличност,поведение и тип нервна система.
Според съда изявилите се лоши взаимоотношения между М. и
подсъдимите са предпоставката за
случващото се. При очертаващото се вече пряко присъствие и участие в
търговската дейност на М., за подс. С. Б. е бил налице
невъзможен достъпа му и разпореждането с паричния оборот. Освен това М.
обективно е започнал активни действия по ревизия и установяване на стоковата
наличност в обекта, с логично последващо изясняване
причините за установените липси,които логично са били насочени към подс.С. Б.. Тези обстоятелствата според съда се явяват основния мотив за омраза и
нагласата да се проявят
установените у подсъдимия чувствителност при отправено критично отношение,
наред с хладнокръвие, самообладание и
способност към слаби емоционални изживявания,за да достигне до решението и пристъпи към умъртвяването на М..
Установените факти за последващото поведение на този
подсъдим веднага след убийството, което е демонстрирал пред св. Л., свидетелите Н.и,В., Л. и П. потвърждават експертното заключение за
установеното самообладание и хладнокръвие на подсъдимия. Тезата на защитата
относно невинността на подс. С.Б. бе
обвързана с липсата на логика, в
това да се предава камерата на св.О.,
вместо да бъде укрита. Съдът намира,че
това твърдение на защитата е необосновано. То противоречи обективно на
установените факти,че подсъдимите са се доверили на заявената им от М.
легенда,че камерата не работи и е
поставена профилактично. Свидетелят Л. научил това обстоятелство лично от подс. М.Б.,който предавайки я на св. О.също му споделил знанието си,че тя не прави
записи. Тоест подсъдимите не са имали
обективната преценка за наличието на записи в камерата и на това основание
са представили съгласуваната си версия „кога и как“ М. „напуснал обекта“ и
къде „вероятно е заминал“. Това се явява обективната истина по делото, а не
необоснованото твърдение на защитата,че невинността на подсъдимите провокирала тяхното доброволно предаване на
камерата. В една част от дадените от подс. М.Б. обяснения от ДП и които той отрече по хода на съдебното следствие е
посочено обстоятелството,че въпросната камера е била изтръгната от стената по
време на физическото насилие над М. и
което провокирало подсъдимите да замажат стената и заличат следите от това. В хода на
извършеното претърсване и изземване на
магазинното помещение и в изготвения за това протокол е отразено обстоятелството,че на височина от
2.5 метра върху северната стена на помещението са забелязани 3бр отвори,запълнени с мазилка,за които подс. М.Б. е заявил,че
на това място се е намирала видеокамерата. Том 1 л.26 от ДП. При анализираните от съда
гласни и ВД-ва,
по-горе е изразена оценката на
тези,които установяват непосредствените действия на подсъдимите и
убития при започването на физическата
саморазправа. За тези обстоятелства защитата посочи, че
участието на подс. С.Б. в побоя над М. бил основан върху първоначално осъщественото над
него насилие от страна на М.,който пръв го ударил. При възпроизвеждането
на установените записи от проишествието съдът
е констатирал наличието на направено
блъскане с ръка от страна на убития в
областта на гърдите на подс.- С.Б., а не както твърди подсъдимия,че му е
нанесен удар в областта на лицето.
Непосредствено преди този момент е
отчетено,че двамата се намират в остро словесно пререкание,при което първо
подсъдимия,а след това М. изразяват своето неодобрение, като удрят с ръце
по едни плот в магазинното помещение, върху който се намират хартиени листове,на които преди това двамата
описват наличността на стоката в обекта. В оценката си за правната страна
на деянието съдът е приел заключението
по СППЕ-за,което изключва подсъдимия да
се е намирал в състояние на афект. На това основание съдът намира изложеното от
защитата съображение за необосновано,предвид интензитета и продължилото във
времето насилие и от двамата подсъдими,което е основано върху
умисъла не да преустановят физическата агресия на М., а да го доведат до
невъзможност да се отбранява.
Защитата на подс. М.Б.
акцентира върху установените според нея факти,че физическа разправа и насилие е
започнал пръв М.. Заяви се,че
обстоятелствата за нанесената тежка контузия на сърцето,констатирана от
СМЕ-за и която допринесла за смъртта на М.
не е безспорно установена като
механизъм. Според защитата възможността да се приеме, че подс.
С. Б.е нанесъл ударите с брадвата,така както обвинението е приело дава правно
основание да се обоснове обвинение не за
съучастие,а че подс. М.Б. е бил в качеството си на
помагач. В обратна връзка и ако се
приеме твърдението на този подсъдим по
хода на съдебното следствие,че той е нанесъл ударите с брадва,то спрямо другия
подсъдим следвало да се определи помагачество, а не съучастие в убийство. От правна страна
защитата изложи тезата,че правната
квалификация особено мъчителен начин не е установена безспорно,за което липсват
достатъчно обективни и субективни факти.Заяви се съображение и правния извод за липсата на проявена
„особена жестокост“,предвид че тази
квалификация е елемент от произнасянето на СМЕ-за,а не както следва да се
установява с правни изводи съждения,каквито прокурорът не бил изложил в
достатъчна степен. На това основание защитата
приема необходимостта да бъде
наложено наказание при условията на чл. 115 от НК,тъй като подс.
М.Б. се признава за виновен,оказал е съдействие по време на разследването,както
и че убития е провокирал действията на подсъдимите.
Съдът не намира посочените доводи и съображенията
на защитата на подс. М.Б. за обосновани и правилни.
Част от защитната пледоария обоснова
становището,че обстоятелствата за
нанесената контузия на сърцето,констатирано в
СМЕ-за,като една от причините за
смъртта не била безспорно установена като механизъм. Според
съда представеното заключение на
експертите по тази експертиза категорично установява наличната контузионна
област на сърцето. Посочили са
местонахождението й по стената на лявата
сърдечна камера.Като механизъм на причиняване за тази контузия на сърцето експертите са
приели,че констатираните продълговати кръвонасядания с централни ивици на просветляване по
гръдния кош са причинени с предмет или предмети с продълговато-цилиндрична
форма,което са обосновали с характерни медицински признаци. – том 3 л. 13 от
ДП. Това експертно заключение е било развито в допълнителната СМЕ-за от Дп,в
която контузията на сърцето е
констатирана по изразеното кръвонасядане по предната
сърдечна стена и следи от удар в лявата гръдна половина. Експертите приемат,че характерните кръвонасядания по гръдния кош дават основание да се
заключи,че най-вероятно те може да се
получат от нанесени множество удари с дъгата и правата част на метален лост-тип
кози крак. Според тях заявените от подс. М.Б.
обяснения от ДП за начина и средствата, с които са били нанасяни
ударите по тялото на убития са точни,но с изключение на характерните ивичести кръвонасядания
по лявата гръдна половина, явяващо се
причина за причинената контузия на сърцето. том 3 л.58, л. 61-62 от ДП. За тези обстоятелства и от правна страна
съдът е приел,че изпълнителното деяние
на това престъпление е осъществено под формата на съучастие,при което е било осъществено сходно неправомерно поведение и от двамата
подсъдими, които са нанасяли многобройни
удари с ръце, с крака и с други предмети в тялото на убития. По делото са
установени доказателства за ясно разграничения механизъм на причиняване
на телесните увреждания в областта на
главата на убития – от парче дърво и
брадва. За останалите телесни
увреждания заключенията от СМЕ-зи конкретизират използването на изследвания от
тях „кози крак“ и приемат за обективни
обясненията на М.Б. за използваните
други подръчни средства,с които той и другия подсъдим са нанасяли удари в
тялото на М., извън средството причинило контузията на сърцето. Посочената от защитата „възможност“
контузията на сърцето да е вследствие на
друга причина не се потвърждава от заключенията по тези СМЕ-зи.
Тоест съдът е приел,че всеки един от
подсъдимите е демонстрирал ясно съзнание да нанася удари на пострадалия, да му
причинява телесни увреждания,като с установеното времетраене на
побоя,използваните средства, сила и
области на поражения е бил дефиниран
общия умисъл за причиняване на смъртта.
Според
защитата от правна страна квалификация
„особено мъчителен начин“ не е установена безспорно,за което липсват достатъчно
обективни и субективни факти. Защитата твърди,че като
времетраене нанасяните с брадвата
удари в областта на темето на убития е било
за няколко секунди и той не бил изживявал такива предсмъртни мъки,каквито
са възприети в обвинителния акт и в
съдебната практика. Освен това контузията на сърцето също не е довело до тази
квалификация,предвид липсата на преки
или косвени доказателства затова. Защитата
твърди,че квалификацията „особено мъчителен начин“ е правен въпрос
и СМЕ-за се е произнесла
незаконосъобразно,поради които съображения тази квалификация не следва да бъде
възприета за правилна. Съдът намира
представените правни изводи за квалификацията „особено мъчителен начин“
за неправилни и необосновани. Твърдяното от защитата обстоятелство,че
експертите от СМЕ-за са се произнесли
по този „изключително правен въпрос“
противоречи на трайно установената съдебна
практика. Относно тази квалификация съдът е дал своите съображения и правни
изводи,като изрично е посочил съдебна
практика и извадки от наказателната теория. В тази връзка следва да се напомни,че както ВС,така и ВКС са възприели,че освен броят и начина на нанесените
удари,причинените болки и страдания,а с това
изживени мъки,не се изисква
жертвата да е била подложена на бавна смърт,нито пък причинените страдания да
са били продължителни,за да е налице квалификацията „ особено мъчителен начин“.
Върховните съдии многократно са
сочили,че продължителността не е единствен критерий за убийството по този признак, а от значение се явяват броя и мястото на нанесените удари,изживени
мъки и други обстоятелства,свързани с
начина на осъществяване на деянието.
Неправомерно защитата твърди,че този квалифициращ признак е правен въпрос /
вероятно се има предвид „особената жестокост“/. В посочената от съда съдебна
практика безпротиворечиво се отбелязва,че наличието на тази квалификация се установява от доказателствата по делото,сред които
задължително стоят медицинските заключения относно телесните увреждания и дали причинените болки и страдания са били прежизнени, за да се
възприеме извода за претърпени мъки от болки,страх или ужас.
Наведените от защитата съображения за
квалификацията „особена жестокост“„
съдържат становището за
необходимостта от обективна страна да бъде доказано дали начина на
извършване на убийството,
характеристичните данни и доказателства за личността на дееца отговарят
на този критерий. Защитата заяви,че личността на подс.
М.Б. не може да се определи като жесток
човек,още повече,че липсват доказателства за това. Тези изводи не се възприемат
от съда.Следва да се отчете,че за тази квалификация съдът е дал отговор на всички признаци,които съдебната практика и доктрина е приела,че следва да бъдат
установени. Обобщено съдебната практика и възприела,че тази квалификация е външна характеристика на убийството и с това отразява субективните
качества на дееца. Когато по интензитет
изпълнителската дейност надвишава необходимото за причиняване на смъртта и
сочи,че отношението към жертвата е съдържало
ярост,ожесточение,отмъстителност или садизъм е налице особена жестокост.
Несъмнено този правен извод следва да почива и върху личностните качества на
дееца преди,по време и след осъщественото деяние. Доказателствата по делото
категорично установяват,че двамата
подсъдими необосновано и екстрено са
възприели отношението на убития,който
изблъскал с ръка гърдите на подс. С.Б., Извършените
от тях последващи
действия установяват проявена от
тях свирепост и отмъстителност,за да нанасят множество тежки удари с различни
предмети, насочени в областта на главата,гръдния кош и гърба. Двамата подсъдими
в различен порядък от време търсили подходящи предмети, за да нанесат с тях
възможно по значими поражения. При
видимо сломената съпротива от М. ударите продължили,като субективното
отношение на този подсъдим е изразявало
взаимната му зависимост и връзка с
конфликта,а с това и общността на умисъла за умъртвяването на М.. Личностните качества
на подс. М.Б. следва да се основават освен от
експертното заключение от СППЕ-за,но и
от данните за неговото предхождащо и последващо
поведение. Според съда той се явява
затворен, с нисък праг на обща култура и житейски опит, с неуравновесена и
лабилна психика човек. Неговата
неспособност да прецени правилно
по-сложна или комплицирана житейска ситуация го определя според
съда като непредвидим в някои критични
условия. Установената от експертите признаци той да
неглижира и омаловажава случилото се,без да представя някаква индикация на
тревожност за съда не обосновават пледираните от защитата доводи,че този подсъдим не е проявил жестокост при
умъртвяването,тъй като не било установено негово садистично поведение.
Непосредственото поведение,което подсъдимият е
проявил веднага след инцидента установява неговото отношение към
събитието. Приел е за нормално да продължава да
работи в обекта,предприел е действия да отпразнува своя рожден ден
няколко дни след убийството и е
демонстрирал поведение на спокоен човек. Подобна демонстрация и игнориране на този тежък и
рядко случващ се инцидент в живота на човек,според съда не може да се
съвмести доводите на защитата,че той не
е проявил жестокост. Съдът намира,че направеното от подс.
М.Б. самопризнание и частично проявено съдействие на разследващите органи има отношение към
индивидуализацията на наказанието,но не и към квалификацията на деянието. Това
негово поведение не кореспондира с изява
на разкаяние, а е било провокирано от
установените факти,които той не е могъл да оспори. Развилото се във
времето негово процесуално
поведение допълнително осветлява
специфичните личностни особености на подсъдимия.
Съдът намира
необходимостта да потвърди заключенията
по назначените на ДП СППЕ-зи на двамата
подсъдими,които са дали отговор,че двамата
не са били в състояние на афект по време на осъщественото деяние.
Съдебната практика е приела
еднозначно,че привилегирования състав на
чл. 118 от НК следва да се приложи
когато силното раздразнение е предизвикано от противозаконно действие на
пострадалия,от което е било възможно да настъпят тежки последици.
Доказателствата по делото не установяват пострадалия да е осъществил такова
насилие или друго противоправно действие спрямо
подсъдимите,за да предизвика у тях силно раздразнение. В случая нанесения от
пострадалия с ръка удар в областта на гърдите на подс.
С.Б. е осъществено насилие,но което
не е съпроводено с настъпването на тежки последици за
последния и с това да предизвика силното му раздразнение. За другия подсъдим
изобщо не може да става въпрос обективно действията на М. да предизвикат осъществяването на
този признак от състава на
престъплението. Тоест законът изисква пострадалият да е употребил такова насилие,което да не е провокирано или
предизвикано от подсъдимия и от което да
са настъпили или да е възможно да
настъпят тежки последици за дееца. В случая
изявената словесна конфронтация между
М. и подс. С. Б.предполага възникналото у тях раздразнение, почиващо на претенциите на М. за липсата паричен
оборот,предвид установената стокова наличност. В обратен смисъл
раздразнение от подс.С.
Б.,който не приемал тези претенции на М.. Според съда установеното взаимно
предизвикателно отношение между тях
не може да обоснове състоянието на афект у подсъдимия, след като получил
удар с ръка по гърдите и да изпадне в такова афектно
състояние,за да извърши убийство. В този
смисъл изведените в експертното заключение изводи са възприети от съда като
обосновани и ответни на доказателствата по делото,представящи фактите за това.
При така посочената правна квалификация и след като
се съобрази с целите на специалната и генералната превенция и обстоятелствата посочени в чл. 54
от НК съдът намира,че наказанието на подс.С.Б. следва да се определи при превес на
отегчаващите над смекчаващите отговорността обстоятелства. Отегчаващи
отговорността обстоятелства се явяват
лоши характеристични данни, предвид предишно осъждане, за което лицето е
реабилитирано и лоши характеристични
данни относно неговото поведение и
изразени взаимоотношения с хора. Независимо че подсъдимият е бил реабилитиран
по право характеристичните данни събрани по делото за него са в значителна степен негативни. Той е
демонстрирал спрямо свидетели както
невъздържаност и агресивност, така и прикритост и двуличие, с цел постигането
на своите цели. Това е констатирано
освен от гласните доказателства по делото,но и от установената
подробна констатация по СППЕ-за. Той е причинил страдания на множество
свидетели и лица по делото,след
като е проявил своя стремеж за
финансовото си облагодетелстване и
игнорирайки техните права. Смекчаващо
отговорността обстоятелства се явява постоянната му трудова
ангажираност.
Съдържанието
на санкционната част от нормата на чл. 116 ал.1 НК предвижда
три алтернативи за вида на наказанието лишаване от свобода: От петнадесет до
двадесет години, Доживотен затвор и
Доживотен затвор без замяна. Съдът намира,че на подс.С.
Б.следва да бъде наложено наказание по първата алтернатива.Съгласно
разпоредбата на чл. 38 ал.2 НК
наказанието Доживотен затвор се налага,когато извършеното престъпление е
изключително тежко.Правната доктрина приема,че престъплението е изключително
тежко,когато са налице едновременно многобройност на съставомерните квалифициращи елементи, негативни
характеристични данни, от обема на засегнатите правнозащитени
блага и не на последно место обществения отзвука от престъплението. Предвид
установените доказателства по делото съдът намира,че в случая обществената опасност на
деянието не е значително по-висока
от типичната за този вид престъпления.
Осъщественото престъпление от подс. С.Б. е квалифицирано по един
от квалифициращите елементи на
чл. 116 т.6 и не е налице многобройност на съставомерните квалифициращи елементи. Проявеното от
подсъдимия хладнокръвие,жестокост и незачитане на човешкия живот според съда не
обосновават изключителността на случая. На това основание обема на
засегнатите правнозащитени блага кореспондира
със заличаването на един човешки живот, възоснова
на битово-комерсиален конфликт. Съобразно
специфичността на инцидента и начина,по който е бил постигнат вредоносния резултат
е установен сериозен негативен
обществен отзвук. Предвид тези
обстоятелства съдът намира,че следва да бъде наложено наказанието лишаване
от свобода на подс. С.Б. в максимално предвидения размер на двадесет
години. Според съда това наказание отговаря на целите предвидени в чл. 36 от НК
При така посочената правна квалификация и след като
се съобрази с целите на специалната и генералната превенция и обстоятелствата посочени в чл. 54
от НК съдът намира,че наказанието на подс.М. Б.
следва да се определи при превес
на смекчаващите над отегчаващите отговорността обстоятелства. Отегчаващи
отговорността обстоятелства се явяват
недобрите характеристични данни, проявена хладнокръвност и дързост при осъщественото деяние. Смекчаващи
отговорността обстоятелства се явяват
изразеното съжаление и проявено частично съдействие на органите на досъдебното производство още
от началния етап на разследването, чисто съдебно минало предвид настъпилата
реабилитация за лицето.
Съдът намира,че на подс.М. Б. следва да бъде наложено наказание също по
първата алтернатива предвидена в санкционната част на чл. 116 ал.1 НК. Осъщественото от него деяние не се явява изключително тежко, предвид
липсата на многобройност на съставомерните
квалифициращи елементи. Налично
установените за него негативни
характеристични данни, обем на засегнатите
от това деяние правнозащитени
блага и предизвикан обществения отзвука
не определят престъплението като изключително. В случая,според съда обществената опасност на деянието не е значително по-висока от типичната за този вид престъпления.
Проявеното от подсъдимия хладнокръвие,агресия
и незачитане на човешкия живот не обосновават изключителността на
случая. Съобразно начина,по който е било
осъществено деянието е предизвикан
сериозен негативен обществен отзвук,но в случая следва да бъде отчетена
ръководещата и решаваща роля на другия подсъдим за довършване на деянието.
Предвид тези обстоятелства съдът намира,че следва да бъде наложено наказанието лишаване
от свобода на подс. М.Б. близо до минимално предвидения размер на петнадесет години,а именно шестнадесет години
лишаване от свобода. Установените елементи от изпълнителното деяние на
престъплението визират осъщественото престъпление по чл. 116 ал.1 т.6 НК,а не чл. 115 от НК.
Разликата между двете престъпления е съществена, предвид обективната страна на
деянията.В хипотезата на чл. 116 и в
случая се установява значението на броя
нанесени удари, тяхното местоположение,средствата които са използвани и начина на причинените телесните
увреждания,наред с установените признаци
на изпитаните страдания и изживени мъки.
От субективна страна проявената
упоритост от подсъдимите към довършване на
започнатото, средствата с които са си послужили и уязвимостта на органите,които са били
засегнати от техните удари определя прекия умисъл за извършване на това
престъпление и съзнанието,че
действат жестоко и причиняват
мъки и страдания на пострадалия. Според съда това наказание отговаря на целите
предвидени в чл. 36 от НК.
Не са налице обстоятелствата на чл. 55 от НК ,тъй
като няма налични многобройни или някое
изключително смекчаващо
отговорността обстоятелство по
отношение и на двамата подсъдими.
На основание чл. 57 ал.1 т.2 б.А от ЗИНЗС подс. С.Б. следва да изтърпи наложеното му наказание
лишаване от свобода от двадесет години лишаване от свобода при първоначален
строг режим.
На основание чл. 57 ал.1 т.2 б.А от ЗИНЗС подс. М. Б. следва
да изтърпи наложеното му наказание лишаване от свобода от шестнадесет години лишаване от свобода при първоначален
строг режим.
На основание чл. 59 ал.1 т.1 и ал.2 НК от така
наложеното на подс. С.Б. наказание от двадесет години
лишаване от свобода,следва да се приспадне времето,през което е бил
задържан по НПК и ЗМВР от 26.03.2018г до
влизане на присъдата в сила.
На основание чл. 59 ал.1 т.1 и ал.2 НК от така
наложеното на подс. М.С.Б. наказание от шестнадесет години лишаване от
свобода,следва да се приспадне времето,през което е бил задържан по НПК и ЗМВР от 26.03.2018г до влизане на
присъдата в сила.
ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА:
1.
6 бр. DVD-CD, като приложение по изготвената по делото техническа експертиза, приложени
по делото /Том 3/
2. иззети дактилоскопни отпечатъци -
прикрепени към експертна справка № 95 на БНТЛ при ОДМВР гр. Пловдив, приложени
в делото /Том 3, лист 138/.
3. 3 броя
CD приложени към
справките на мобилните оператори /Том 4, лист 122/ и 2 броя CD
към задната корица на
тома
4. 1 бр.
охранителна видеокамера с карта памет, закрепваща планка от сив метал; метален
болт - 2 бр.; метални гайки и адаптор с ЮСБ
вход,следва да останат по делото след
влизане на присъдата в сила.
ВЕЩЕСТВЕНИТЕ
ДОКАЗАТЕЛСТВА - Плетено въже; плетено въже; парчета найлон; завеса; черна
найлонова чанта; син бидон; парче вата; капак на шахта; 2 бр. тетрадки
ръкописен текст; метла със синя четка; МОП; парче минерална вата; чук; тесла;
капак от шахта тип „решетка“; метална тръба; шише кислол
без капачка; капачка за шишето; лост тип „кози крак“;
2 бр. секретни ключа; найлонова чанта с документи: картодържач
с номер **********; картонена кутия
с № 061/6488522; яке с лого Найк; камуфлажно долнище
на анцуг; сива тениска къс ръкав; черно шушлеково яке
с бели ленти; черно анцугово долнище с бяла лента и
червено анцугово горнище; сини платненки Деним; водомер с част от метална тръба и кран; парчета от
изкъртен бетон; подложка за багажник; черно шушлеково
долнище с бели кантове; червено анцугово горнище;
чифт черни маратонки; чифт къси черни чорапи; долнище на анцуг с надпис “THE
FASTUW” следва да се
унищожат като вещи без стойност, след влизане на присъдата в сила.
ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСВА - Чанта UNEX,
съдържаща ВД както следва:
14 бр. метални ключове и пластмасов ключ, закачена на 2 метални халки и метална
плочка Афродита,; Мобилен телефон Леново следва
ДА СЕ ВЪРНАТ на подсъдимия М.Б. след влизане на присъдата в сила.
ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА - Мобилен
телефон Самсунг с ИМЕЙ ***, Черен кожен портфейл с
надпис „Хорс империал“,
съдържащ СУМПС следва ДА СЕ ВЪРНАТ на
подсъдимия С.Б., след влизане на присъдата в сила.
ВЕЩЕСТВЕНИТЕ
ДОКАЗАТЕЛСТВА: 1 бр. черен сак, съдържащ 2 бр. мъжки сини ризи, мъжки черни дънки с колан, 2 бр. кафява хавлиена
кърпа, калъф с очила марка Версаче, полиетиленова чанта, съдържаща лични принадлежности - 2 бр.
четки за зъби, електрическа самобръсначка „Бик“, шампоан и сапун, ароматизатор, 2 бр. връзки с ключове; черна полиетиленова чанта с черен кожух, часовник Сейко; предадени за съхранение в Окръжен съд –
Пловдив и лек автомобил „Хонда акорд“ с per.
№ ***, намиращ се на
съхранение при Домакина на РУ на МВР – Асеновград следва ДА СЕ ВЪРНАТ НА НАСЛЕДНИЦИТЕ НА В. И. М.,
след влизане в сила на присъдата.
На основание
чл.189, ал.3 от НПК подсъдимите С.М.Б.
и М.С.Б., със снета самоличност, следва да заплатят по сметка на ОД на МВР –
Пловдив направените разноски в хода на досъдебното производство в размер на по
4199,67 /четири хиляди сто деветдесет и девет лева и 67 ст./ лева, за всеки
един от тях, а в полза на ОКРЪЖЕН СЪД –ПЛОВДИВ сумата от по 75 /седемдесет и
пет/ лева, за всеки един от тях, представляващи разноски направени в съдебното
производство.
Причини за извършване на престъплението,ниска
правна култура и занижен самоконтрол.
Предвид на изложеното съдът постанови и присъдата
си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕН СЪДИЯ: