РЕШЕНИЕ
№ 948
гр. Пловдив, 04.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Румяна Ив. Андреева Атанасова
Бранимир В. Василев
при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева
като разгледа докладваното от Бранимир В. Василев Въззивно гражданско
дело № 20235300501333 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на В. Б. Я. от гр.Пловдив, чрез пърномощника адв.Д.
М. от АК Пловдив срещу решение № 869/28.02.2023г. по гр.д. №5765/2022г. по описа на РС
Пловдив ХІІ граждански състав. С решението се признава за установено по отношение на
„Вива Кредит“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в София, бул.
„Джавахарлал Неру“ № 28, че в отношенията му с ищеца В. Б. Я., ЕГН **********, с
настоящ адрес в ***, е нищожна клаузата на чл. 1 ал.3 от договор за паричен заем „Стандарт
14„ под номер *** от дата ***г., на основание чл.21 от Закона за потребителския кредит.
Признава се за установено по отношение на „Вива Кредит“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, че в отношенията
му с ищеца В. Б. Я., ЕГН **********, с настоящ адрес в ***, е нищожна клаузата на чл. 5 ал.
2 от договор за паричен заем кредит „Стандарт 14„ под номер *** от дата ***г., на
основание чл.146 от Закона за защита на потребителите.
Осъжда се В. Б. Я., ЕГН **********, с настоящ адрес в Пловдив , бул. „България „ №
99, ет.1 ап.1, да заплати на „Вива Кредит“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, следните суми по договор за паричен
заем „Стандарт 14„ под номер *** от дата ***г.: 347.98 лева – главница , ведно със
законната лихва върху нея от датата на подаването на насрещната искова молба –
1
23.06.2022г. до окончателното изплащане на вземането, 36.14 лева неплатена договорна
лихва за периода от 18.11.2021г. до 21.04.2022г.
Твърди се, че неправилно съдът е преценил, че договорът като цяло не е нищожен като
противоречащ на чл.22 от ЗПК. Сочи се, че размерът на ГПР е 175,38 %. Сочи се
заобикаляне на закона – чл.19, ал.4 от ЗПК. Сочи се заблуждаваща търговска практика по
чл.68д от ЗЗП и дело С-453/2010 г. на СЕС. Сочи се дължимост само на чистата сума по
договора, тоест 400 лв., от които са платени 102 лева, като се прави искане за прихващане за
сумата платена като неустойка в размер на 49,98 лв. В тази насока се иска изменение на
обжалваното решение. Претендират се разноските по делото.
В срок е постъпил отговор на въззивната жалба от „Вива кредит“ ООД, с който се иска
потвърждаване на решението. Претендират се разноските по делото. Прави се възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на жалбоподателя. Няма искания за събиране
на доказателства.
Постъпила е и частна жалба срещу определение от 27.02.2023 г. Сочи се, че същото е в
противоречие с практиката на Върховен касационен съд относно размерите на минималните
адвокатски хонорари. Иска се отмяна на определението и присъждане на още 400 лв.
разноски.
Пловдивският окръжен съд, Х-ти граждански състав, след като прецени данните по делото
въз основа на доводите на страните и при дължимата служебна проверка, намира следното:
Въззивната жалба е допустима, като подадена в законния срок от легитимирани страни,
внесена е дължимата държавна такса за въззивно обжалване и е изпълнена процедурата за
отговор. Жалбата отговаря на изискванията на закона по форма, съдържание и приложения.
Обжалваното решение не е недопустимо или нищожно при постановяването му не е
нарушена императивна материалноправна норма.
За да постанови решението си РС Пловдив е приел, че между страните безспорно е сключен
договор за паричен заем №***/***г., по силата на който „Вива Кредит“ ООД, ЕИК
********* е отпуснало кредит от 400 лв. на В. Б. Я., ЕГН **********. В чл.1 ал.3 от същия е
договорено, че за „извършената от кредитора допълнителна услуга по експресно
разглеждане на заявката за паричен заем, заемополучателя дължи такса за експресното
разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в размер на 158.06 лева“. В чл.5
ал.1 от същия е договорено , че заемополучателя е длъжен да предостави обезпечение на
вземанията на кредитора си , а в чл.5 ал.2 – че при непредставяне на обезпечение в срок от
три дни от датата на сключването на договора, той дължи и неустойка в размер на 105.28
лева, като неустойката се разсрочва и и се заплаща на варни части към всяка от
погасителните вноски ; в този случай дължимата вноска е в размер на 50.28 лева, а общото
задължение по договора 711.48 лева. Няма данни обезпечение да е представено.
Видно от приетата пред ПРС ССЕ по договора Я. е извършил две плащания по 51 лева
(първите две погасителни вноски), с които е погасил 52.02 лева от главницата, 12 лева от
договорната лихва, 15.04 лева от неустойката за непредставено обезпечение и 22.94 лева от
2
таксата за експресно разглеждане. Остават за плащане съответно 347.98 лева от главницата,
36.14 лева договорна лихва за целия период на договора. Ако договорените такси и
неустойка бъдат включени – а не са - в годишния процент на разходите , то същият ще е в
размер от 175.38 % (процента) годишно. по договора; отсъстват данни за извършени от него
други плащания по договора.
Въззивният съд за да се произнесе съобрази следното.
Съобразно ТР 1/2020 от 27.04.2022 по т.д. №1/2020г. на ОСГТК на ВКС съдът е длъжен да
се произнесе в мотивите на решението по нищожността на правни сделки или на отделни
клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, без да е направено
възражение от заинтересованата страна, само ако нищожността произтича пряко от сделката
или от събраните по делото доказателства. В казуса по предявения насрещен иск от
ответника „Вива Кредит“ ООД в отговора по насрещната искова молба /л.40-42/ ищецът Я.
изрично е направил възражение за нищожност на целия договор в срока по чл.131 ал.1 т.5 от
ГПК, като е посочил, че е налице заобикаляне на закона, а именно разпоредбата на чл.19
ал.4 от ЗПК, като е посочен по-нисък от действителния размер на ГПР. Ето защо по това
възражение се дължи произнасяне от съда.
В тази насока основателни са възраженията на жалбоподателя, че решението е неправилно,
тъй като договорът е недействителен, тъй като е нарушен чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, като не е
посочен коректният размер на ГПР, който е по-висок. Нормата на чл.11 ал.1 т.10 ЗПК, сочи,
че договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита. Тази величина
се посочва съгласно решение на СЕС от 19.12.2019г. по дело № С-290/19г. с предмет
преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Krajský súd v Trnave
(Окръжен съд Търнава, Словакия) Член 10, параграф 2, буква ж) от Директива 2008/48/ЕО
на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за
потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета, изменена с
Директива 2011/90/ЕС на Комисията от 14 ноември 2011 г., трябва да се тълкува в смисъл,
че не допуска в договор за потребителски кредит годишният процент на разходите да бъде
посочен не като една-единствена ставка, а като диапазон между минимална и максимална
ставка.
Освен това налично е изискване да се изчисли ГПР като една-единствена ставка с точност
поне един знак след десетичната запетая /т.2 б.“г“ от Приложение №1 към ЗПК/. В казуса
това е извършено и ГПР е представен като една ставка 49,90 %. Но тъй като съгласно чл.19
ал.1 от ЗПК ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи
или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от
всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени
като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Това налага при
изчисляването на тази ставка на ГПК да се вземат предвид всички разходи по кредита
свързани с договора за кредит. А в казуса не е взета предвид при изчислението на ГПР
клаузата за експресно разглеждане на стойност 158,06 лв. /чл.1 ал.3/ и клаузата за неустойка
за непредоставяне на обезпечение посочено в чл.5 ал.1 от договора /чл.5 ал.2/ - 105,28лв.
3
Доколкото чл.19 ал.1 ЗПК изисква всички общи разходи по кредита да се включат в ГПР, а
§1 т.1 от ДР на ЗПК ясно сочи, че под общи разходи по кредита следва да се имат предвид
всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за
кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да
заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит и
по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за
услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
Изключение е само разхода за нотариалните такси. В договора за кредит възнагражденията
по клауза за експресно разглеждане и клаузата за неустойка за непредоставяне на
обезпечение посочено в чл.5 ал.1 от договора са разходи за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, по правилото на §1 т.1 от ДР на ЗПК. Ето защо този разход за клиента е
следвало да се включи в ставката на ГПР, а в договора изрично е посочено, че те не
включват този разход в изчисления ГПР. При включване на тези разходи ГПР в казуса по
приетата ССЕ е вече 175,38 %.
При това положение е нарушена нормата на чл.11 ал.1 т.10 ЗПК и договорът не съдържа
годишния процент на разходите по кредита изчислен като една единствена процентна
ставка, съгласно изискванията на ЗПК, а е разделен на три ставки ГПР и две отделни
възнаграждения, които имат характер на допълнителна лихва по кредита.
Нарушени са норми на закона за това какво да се включи в ГПР и как да се изчисли неговия
размер. Посочения размер на ГПР е заблуждаващо по-нисък от действителния, което се
преценява от настоящия съд като заобикаляне на закона по чл.26 ал.1 от ЗЗД. Ето защо
договорът за кредит е недействителен на основание чл.22 от ЗПК. И съдът следва да се
произнесе по това с отделен диспозитив в решението.
Поради което с оглед императивната разпоредба на чл. 23 от ЗПК, следва да бъде върната
само чистата стойност на кредита. При чиста стойност на кредита от 400 лв.
кредитополучателят е върнал 102 лева. Ето защо от главницата 400 лева се дължат 298 лева
по предявения насрещен иск. До тази сума следва да се уважи иска за останалата част искът
следва да се отхвърли.
Ето защо решението следва да се отмени изцяло и делото да се реши по същество от
въззивния съд, съобразно горните правни изводи. В тази връзка следва да се отмени и
решението в частта относно раноските, в това число и по обжалваното определение
№3720/27.02.2023 г.по чл.248 от ГПК, с което се отказва да се измени решението в частта
относно разноските.
С оглед на новия резултат по делото следва да се измени първоинстанционното решение и в
частта относно разноските.
Установителния иск за нищожност на ищец е уважен изцяло. Същият е един защото се иска
и прогласява цялостна нищожност на договор. Насрещния осъдителен иск на ответника е с
4
обща цена 384,12 лева, който е уважен за 298 лева /77,56%/ и е отхвърлен за 86,12 лева /22,44
%/. В тези пропорции следва да се разпределят разноските за втория иск.
Ето защо на ищеца Я. по първия иск за разноски пред РС Пловдив се дължат 50 лева за
държавна такса и 40 лева за депозит за вещо лице. за втория иск пред ПРС се дължат 22,44 %
от таксата и депозита за ССЕ /11,22 лв. и 8,97 лв./ общо 110,19 лева за първата инстанция.
За въззивната инстанция не са плащани държавна такса и разноски от никоя от страните.
За първата инстанция на адвокат Д. М. за предоставена безплатна защита по реда на чл.38 от
ЗА следва да се присъдят за 400 лева /без искания ДДС от 80 лева, защото няма представени
писмени доказателства по делото адв.М. да е регистриран по ЗДДС/ за уважаването на
установителния иск и 22,44 % за отхвърлената част на насрещния иск – 89,76 лв. Общо
489,76 лева за първата инстанция. За втората инстанция се присъждат още 489,76 лева с
оглед резултата от двата иска. Общо за двете инстанции – 979,52 лева.
За ответника „Вива Кредит“ ООД се присъждат разноски по чл.78 ал.1 от ГПК за 77,56 %
уважения насрещен иск от платени по 400 лева адвокатски хонорар за двете инстанции или
общо 620,48 лева. За разноски направени пред РС Пловдив и 77,56 % от половината
разноски /50 лева за ДТ и 40 лв. за депозит на вещо лице/ за насрещния иск или 69,80 лева.
Общо разноски за двете инстанции 690,28 лв.
Мотивиран така съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло решение № 869/28.02.2023г. по гр.д. №5765/2022г. по описа на РС
Пловдив ХІІ граждански състав и определение №3720/27.03.2023г. по същото дело
постановено по реда на чл.248 от ГПК.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Вива Кредит“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28,
АТЦ „Силвър център“ ет.2, офис 73Г и В. Б. Я., ЕГН **********, с настоящ адрес в ***,
съдебен адресат адв.Д. М., гр.***, тел.*** че сключения помежду им договор за паричен
заем „Стандарт 14„ под номер *** от дата ***г., е нищожен на основание заобикаляне на
закона по чл.11 ал.1 т.10 ЗПК и чл.26 ал.1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА В. Б. Я., ЕГН **********, с настоящ адрес в ***, съдебен адресат адв.Д. М.,
гр.***, тел.*** да заплати на „Вива Кредит“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, АТЦ „Силвър център“ ет.2, офис 73Г
сумата от 298 лева дължима главница по признатия за нищожен договор за паричен заем
„Стандарт 14„ под номер *** от дата ***г., като ОТХВЪРЛЯ насрещния иск в останалата
част за сумата над 298 лева до сума 347,98 лева претендирана за дължима главница и
сумата от 36,14 лева по иска за неплатена договорна лихва по горния договор за периода
18.11.2021г. до 21.04.2022г.
ОСЪЖДА В. Б. Я., ЕГН **********, с настоящ адрес в ***, съдебен адресат адв.Д. М.,
5
гр.***, тел.*** да заплати на „Вива Кредит“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, АТЦ „Силвър център“ ет.2, офис 73Г
сумата от 690,28 лева за разноски пред първата инстанция и въззивната инстанция.
ОСЪЖДА „Вива Кредит“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в
София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, АТЦ „Силвър център“ ет.2, офис 73Г да заплати на
В. Б. Я., ЕГН **********, с настоящ адрес в ***, съдебен адресат адв.Д. М., гр.***, тел.***
сумата 110,19 лева за разноски пред първата инстанция.
ОСЪЖДА „Вива Кредит“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в
София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, АТЦ „Силвър център“ ет.2, офис 73Г да заплати на
адв.Д. В. М., гр.***, тел.*** сумата от 979,52 лева за оказана безплатна правна помощ по
чл.38 от ЗА на В. Б. Я. по това дело.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6