РЕШЕНИЕ
№ 858
гр. Пловдив, 22.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Величка П. Белева
Членове:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева
като разгледа докладваното от Величка П. Белева Въззивно гражданско дело
№ 20235300500312 по описа за 2023 година
Производство по чл. 258 и следв. от ГПК.
Въззивното производство е образувано по жалба на ищците по спора К. Б. М., ЕГН –
********** и Л. К. М., ЕГН - ********** срещу Решение № 260 461 от 30.09.2022 г.,
поправено по реда на чл. 247 от ГПК с Решение № 260 001/05.01.2023 г., пост. по гр.д. №
4978/2020 г. на РС – Пловдив в частта, с която предявените срещу ЗД „ Евроинс„ АД, ЕИК
********* искове с правно основание чл. 432 от КЗ за обезщетения за неимуществени вреди
- претърпени вследствие виновно причинено от Г. Х. Г. като водач на лек автомобил
Мицубиши Паджеро, рег. № *** Пътно Транспортно произшествие /ПТП / от *** г. на път
№ ***., между селата Г. и Б., община ***, са отхвърлени за разликата от 2 000 лв. до 10 000
лв. по отношение на К. М. и за разликата от 6 000 лв. до 25 000 лв. по отношение на Л. М.
и в частта, с която искът на К. М. за обезщетение за имуществени вреди следствие ПТП е
отхвърлен за разликата от 140, 45 лв. до пълния предявен размер от 280, 91 лева.
Въззивниците поддържат оплаквания за неправилност на решението в обжалваната
част и искане за неговата отмяна и уважаване на исковете им в пълния предявен размер.
Претендират разноски.
Ответното дружество не е депозирало отговор по чл. 263 от ГПК. С писмена молба,
депозирана в откритото съдебно заседание по въззивното дело заявява, че оспорва жалбата и
счита че първоинстанционното решение следва да се потвърди като правилно. Претендира
юрисконсултско възнаграждение. Заявява възражение за прекомерност на заплатеното от
въззивниците адвокатско възнаграждение в случай, че същото е над минималния размер по
Наредба № 1/2004 г..
Съдът установи следното:
1
Производството пред районния съд е образувано по субективно съединени искове с
правна квалификация чл. 432 ал. 1 от КЗ.
Ищците твърдят, че в резултат на виновно причинено от Г. Х. Г. като водач на лек
автомобил Мицубиши Паджеро, рег. № *** ПТП от *** г. на път № ***, между селата Г. и
Б., община ***, получили травматични увреждания, от които претърпели значителни болки
и страдания, като определят справедливия размер за тяхното възмездяване в размери 40 000
лв. за ищеца К. М. и 50 000 лв. за ищцата Л. М., като исковете за предявени като частични,
съответно за сумите 15 000 лв. и 25 000 лв. и срещу ответник ЗД „ Евроинс„ АД, между
което дружество и деликвентът Г. досежно управлявания от него л.а. Мицубиши Паджеро,
рег. № *** е налице застрахователно правоотношение по застраховка „ гражданска
отговорност „ към датата на ПТП. Ищецът М. претендира и за имуществени вреди
/стойността на закупени лекарства / в размер на 280, 91 лева.
Ответникът е депозирал отговор, с който признава наличието на твърдяното
застрахователно правоотношение, но оспорва исковете с доводи относно вината на Г. за
настъпване на ПТП и относно размерите на претендираните обезщетения, като в тази насока
възвежда и възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалите както
следва: по отношение на К. М. – поради непоставен предпазен колан и допуснати
нарушения на правилата по чл.20 ал. 1, чл. 94 ал. 1 и чл. 5 ал. 1 от ЗДвП, по отношение на
Л. М. – поради непоставен предпазен колан.
Въз основа на събраните по делото доказателства от фактическа страна районният
съд е приел за установени факта на настъпване на ПТП, неговия механизъм и вината на
застрахования при ответното дружество водач Г., причинените на ищците увреждания и
търпяните от тях болки и страдания. Приел е за справедлив по смисъла на чл. 52 от ЗЗД
размер обещетения от 4 000 лв. за ищеца М. и 12 000 лв. за ищцата Л. М., които обаче е
присъдил размери съответно 2 000 лв. и 6 000 лв. / 50 %/, като е приел за основателни до
този процент възраженията за съпричиняване и конкретно че К. М. като водач на л.а. Мазда
Демио рег. № *** също е загубил контрол над управляваното от него МПС, като ако не бе
загубил контрола, то загубата на контрол от делинквента Г. над управлявания от него лек
автомобил не би довел до сблъсъка между двата, а Л. М. е пътувала без поставен
обезопасителен колан и в легнало положение на задната седалка на л.а. Мазда Демио, като
при пътуването й в изправено положение и с поставен предпазен колан травматичните
увреждания от удара между двете МПС за нея биха били незначителни. С тези доводи е
намалено наполовина и претендираното от К. М. обезщетение за имуществени вреди -
разходвани средства за закупуване на лекарства във връзка с уврежданията от процесното
ПТП.
В осъдителната част решението е влязло в сила като необжалвано.
Предмет на въззивната проверка е решението в отхвърлителната му част по
депозираната от ищците жалба.
В същата въззивниците поддържат общият размер на определените от съда
обезщетения от 4 000 лв. и 12 000 лв. да не са справедливи по смисъла на чл. 52 от ЗЗД и
дължимите се за претърпените неимуществени вреди като вид, интензитет и
продължителност обезвреди да са в твърдяните от тях размери съответно от 40 000 лв. и
50 000 лв., частично претендирани съответно в размер на 15 000 лв. и на 25 000 лева. В тази
насока поддържат доводи, свързани с неправилна преценка на събраните по делото
доказателства, установяващи броя и вида на уврежданията, болките и неудобствата, които те
са им причинили, влошеното качество на живот, продължителността на възстановителните
процеси, отражението на произшествието и получените вследствие на него травматични
увреждания и върху психиката на пострадалите.
Въззивниците оспорват и правилността на извода на първоинстанционния съд
2
относно приетото съпричиняване и неговият размер. В тази насока поддържат, че
възражението за съпричиняване по отношение на К. М. е заявено от застрахователното
дружество поради непоставен предпазен колан, а съдът го е разгледал и уважил поради
нарушение правилата за движение по чл.20 ал. 1от ЗДвП, т.е. на невъзведени факти и
обстоятелства и така е налице – според въззивника, недопустимо произнасяне на съда
свръхпетитум. Отделно от това се оспорва приетото от съда нарушение на правилата за
движение от страна на М., като се твърди и че евентуално допуснато такова не е допринесло
за ПТП, което е настъпило само по вина на водача Г., в който смисъл се позовават на
обясненията, дадени в съдебно заседания от в.л. С.. Относно приетото съпричиняване от
страна на малолетната ищца Л. М., изразяващо се в непоставен предпазен колан се
поддържа,че това нарушение не може да рефлектира в нейната правна сфера, тъй като то е
нарушение на нейния родител – ищеца М. – той и водач на лекия автомобил Мазда Демио,
тъй като малолетните нямат посоченото законово задължение да пътуват обезопасено, това е
вменено само и единствено на водача на МПС задължение и ако то не е изпълнено от него,
то и съпричиняването е от него – ако са налице предпоставките за отчитане на такова.
Оспорва се и извода на съда че вредите не биха настъпили при поставен предпазен колан,
като в тази насока се цитират обясненията на в.л. С. в откритото съдебно заседание на
06.04.2022 г..
Поддържа се още, че дори и при прието съпричиняване претенциите на ищците
следва да бъдат уважени така както са предявени, тъй като съгласно трайно установената
съдебна практика при определяне размера на неимуществените вреди съдът не е обвързан от
сочения от ищците техен размер, а има само ограничението да не присъди обезщетение за
тези вреди в размер, по висок от претендирания.
По така изложените доводи се иска отмяна на решението в обжалваните
отхвърлителни части и уважаване на претенциите за неимуществени и имуществени вреди в
пълните им предявени размери. Претендират се разноски.
При извършена служебна проверка на решението съобразно правомощията си по чл.
269, предложение 1 от ГПК, въззивният съд намира че същото е валидно и допустимо.
Съгласно чл. 269, предложение 2 от ГПК относно проверката за неговата правилност съдът е
ограничен от възведените с въззивната жалба оплаквания.
Така по делото е безспорно установено настъпилото на *** г. ПТП
при следния механизъм: Въззивникът – ищец К. М. е управлявал л.а. „ Мазда Демио „ рег.
№ *** по източната пътна лента на платното за движение на път II -19 в посока от юг на
север, на задната седалка на автомобила се е возела дъщеря му – ищцата Л. М., към онзи
момент на 7 години. При излизане от ляв завой на пътя М. е загубил контрол над
управлявания от него автомобил, преминал е през лявата / западната / пътна лента и
въздействайки на спирачната система се установил на пътя около западната граница на
платното за движение. По същото време и на същия път в същата посока се е движил л.а.
Мицибиши Паджеро, рег. № *** с прикачено ремакрке – платформа с аварирал автомобил
върху нея, управляван от Г. Х. Г.. След излизане от същия ляв завой и в същата посока
водачът Г. също губи контрол над автомобила си, преминава през лявата /западната / пътна
лента и удря спрелия там автомобил Мазда Демио. Ударът се е състоял между задната дясна
част на л.а. Мицубиши Паджеро и предната дясна част на прикаченото към него ремарке –
платформа и лявата страна на л.а. Мазда Демио. Не се установяват причините за загуба на
контрол от страна и на двамата водачи. Началният момент на взаимна видимост от страна на
двамата водачи с оглед направлението на завоя е при не по малко от 70 метра дистанция
между автомобилите.
Разпитан като свидетел водачът Г. Х. Г. депозира показания, че при излизането си от
левия завой е възприел стоящия неестествено на пътя л.а. Мазда Демио, разстоянието между
3
тях било не по малко от 50 метра и не повече от 100 метра, реагирал, но не успял да спре,
тъй като автомобила му поднесъл и се завъртял. Предвид така депозираните показания в.л.
С. по САТЕ счита / вж обясненията му в съдебното заседание на 06.04.2022 г./, че от
момента, в който е възприел самокатастрофиралия на пътното платно лек автомобил с водач
М., водачът Г. е имал техническата възможност да спре лекия си автомобил Мицубиши
Паджеро преди да достигне мястото на удара – което не се е случило поради загубата на
контрол от негова страна върху управлението му.
В обясненията си по чл. 176 от ГПК пред районния съд ищецът К. М. заявява да е
пътувал с поставен предпазен колан, който е бил откопчан от хората, които му помогнали да
излезе от колата след удара, а дъщеря му Л. преди и към момента на удара да е пътувала в
легнало положение на задната седалка, тъй като била болна и с висока температура.
Според вещите лица от комплексната съдебно медицинска и автотехническа
експертиза не би могло да се каже дали при пътуването на детето в изправено положение с
фиксацията му чрез поставен предпазен колан или поставянето му в предпазна седалка би
предотвратило или намалило понесените телесни увреждания. В тази насока, вещите лица в
заключението си са посочили, че фиксацията на тялото чрез тези технически средства
ограничава неговите движения в купето на автомобила и така го предпазва основно при
челен удар. При страничен удар – какъвто е бил процесния, заден удар или удар отгоре на
друго тяло с голяма маса или скорост, защитата на водача или пътника посредством
поставянето на този колан е почти без значение за травмите. В съдебното заседание при
приемане на заключението, в.л. С. дава допълнителни разяснения в тази насока. Според
същите ако се приеме че пострадалата Л. е била полегнала или приседнала в лявата част на
задната седалка, то травмите биха били много по големи и биха настъпили независимо от
това дали е поставила или не предпазен колан. Ако е била в дясната част и с поставен
предпазен колан, с голяма вероятност би се получил удар с главата към шията, при който
нанесените увреждания също биха се явили по тежки от причиненото счупване на
ключицата.
Безспорно установено е, че процесното ПТП е причинило телесни увреждания както
следва: На К. М. - контузия на главата с мозъчно сътресение във вид и степен леко
зашеметяване; охлузвания в тилната част на главата, лявата раменна област и гръдно
коремния отдел на гръбначния стълб. Мозъчното сътресение е довело до разстройство на
здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК. Всички останали увреждания - заедно и
поотделно, са довели до болка и страдание без разстройство на здравето. Възстановяването
му е пълно, като възстановителния процес е в рамките на около 15 дни – 5 дни
хоспитализация / от 03.08. до 07.08. / и още 10 дни след това. Провежданата терапия е с
аналгетици, спазване на постелен режим и избягване на тежка физическа натовареност. На
Л. М. е причинено счупване на лява ключица, което е довело до трайно затрудняване
движенията на левия горен крайник. Лечението е оперативна интервенция под местна
анестезия и рентгенов контрол за закрито наместване на фрактурата без вътрешна фиксация,
проведено е и медикаментозно лечение. Възстановяване е пълно, възстановителният процес
е продължил около 40 дни – обездвижване на левия горен крайник за период около 20 дни,
още 20 дни след това до пълното му раздвижване.
Разпитана като свидетел е Д. П. П. – майка на ищцата Л. М.. Депозира показания, че
живее на семейни начала с ищеца К. М.. Непосредствено след инцидента К. се оплаквал от
болки по цялото тяло и главата, а Л. поради силна уплаха и стрес не била в състояние да
говори. Постъпили в болницата в гр. ***, където били хоспитализирани около седмица, след
това се прибрали. К. по препоръка на лекарите през повечето време лежал и спял, за да се
възстанови мозъка. За обездвижване на ръката Л. била с шина около 1 месец, през което
време била напълно безпомощна. Свидетелката я обличала, къпала и хранила, като преди
произшествието, макар и на 7 години Л. сама се справяла с тези ежедневни битови дейности.
4
Сега К. вече е много по внимателен шофьор, а Л. избягвала до говори за случилото си
защото все още не е преодоляла напълно страха. Свидетелката депозира още показания, че
при инцидента детето е било болно с температура, от завоите по пътя изпитвало гадене,
поради което е пътувало легнала на задната седалка.
Разпитана като свидетел е и Е. Н. М. – майка и баба на ищците. Синът й К. заедно с
детето й гостували в гр. ***, произшествието станала като си тръгнали за в къщи. Синът й
се обадил по телефона, казал й че са катастрофирал, след което припаднал. Свидетелката
веднага отишла в болницата, където го видяла в количка в безпомощно състояние, не можел
да се движи от болки в главата, гърдите и краката. Л. била по зле, оперирали счупената
ключица, детето непрекъснато плачело и викало баща си, имало високата температура и
бълнувало. И двамата били изпаднали в депресия. Свидетелката се грижила за тях в
болницата до изписването им, след това те си заминали. Понастоящем и двамата са се
възстановили, но К. й се оплаквал от главоболие.
При така установеното досежно причинените травми на въззивниците – ищци, техния
брой и характер, възстановителния период и пълното възстановяване на въззивниците,
съобразявайки и другите правно релевантните критерии при определяне размера на
дължимите се обезщетения за неимуществени вреди - в т.ч. и икономическата обстановка в
страната към датата на ПТП и по време на възстановителните процеси, настоящият съд
споделя напълно извода на районния съд по изложените от него мотиви, че справедливите
размери на обезщетенията за неимуществени вреди са 4 000 лв. за К. М. и 12 000 лева за Л.
М.. Съответно са неоснователни възведените от тях М.и възражения да не съобразени броя и
вида на уврежданията, болките и неудобствата, които те са им причинили, влошеното
качество на живот, продължителността на възстановителните процеси, отражението на
произшествието и получените вследствие на него травматични увреждания и върху
психиката на пострадалите. Не се установя трайно засягане на физическото и психичното
им здраве.
Казания механизъм на ПТП обосновава извод за причинено по вина на
застрахования по застраховка гражданска отговорност към датата на ПТП водач Г. досежно
управлявания от него л.а. Мицибиши Паджеро ***, както и извод за съпричиняване на
произшествието от водача М.. Поведението му на пътя съставлява нарушение на чл. 20 ал. 1
от ЗДвП и допринася за настъпване на ПТП, съответно и на вредите от него в степен равна с
тази на делинквента Г., тъй като ако М. не бе загубил контрола над управлявания л.а. Мазда
Демио, вследствие което и се е установил на пътното платно в местоположението
непосредствено преди сблъсъка, то и загубата на контрол от делинквента Г. над
управлявания от него л. а. Мицубиши Паджеро не би довела до настъпване на
произшествието, съответно до причинените вреди. В този смисъл и извода на
първостепенния съд, който – предвид изложеното, настоящата инстанция намира за
правилен. Съответно неоснователно се явяват възраженията на този въззивник за липса на
съпричиняване от негова страна, съответно досежно неговия размер. Невярно е
поддържаното от него и че по възражението си за съпричиняване от страна на въззивника
М. въззвиваемото застрахователно дружество е възвело единствено довод за непоставен от
него предпазен колан. Видно от отговора на исковата молба въззиваемият е възвел и доводи
за негово неправомерно поведение, изразяващи се в загубата на контрол върху управлявания
лек автомобил и установяването и престояването му на пътя в нарушение на правилата по
чл.20 ал. 1, чл. 94 ал. 1 и чл. 5 ал. 1 от ЗДвП, като по този начин е застрашил своите и на
малолетната си дъщеря здраве и живот.
Неправилно е прието съпричиняване на вредите от въззивницата Л. М. поради това,
че е пътувала без поставен обезопасителен колан и в легнало положение на задната седалка
на л.а. Мазда Демио. Защото – противно на приетото от първостепенния съд, това
нарушение на правилата не се установява да е допринесло за получените от нея
5
травматичните увреждания вследствие удара между двете МПС, респ. при фиксацията й в
купето на л.а. Мазда Демио да би получила по леки такива. Поради което възражението за
намаляване на обезщетението на Л. М. поради казаното съпричиняване от нейна страна е
неоснователно. Съответно обезщетението за нея се присъжда в пълния му размер от 12 000
лв. неимуществени вреди.
За пълнота следва да се отбележи да е неоснователно възражението в жалбата, че като
малолетна същата няма задължение да има разумно поведение, да предвижда последиците
от своите действия и бездействия и да носи вина за тях, поради което непоставянето на
предпазен колан и легналото й положения при пътуването не обосновава извод за
съпричиняване - в случай че е допринесло за настъпването на вредите. Разпоредбата на чл.
51 ал. 2 от ЗЗД се прилага и в случаите, при които малолетно дете или невменяемо лице
допринесе за настъпването на вредоносния резултат. Защото характера на съпричиняването
е обективен, вината не е елемент от фактическия му състав, от значение е единствено
наличието на причинната връзка между деянието и резултата.
Предвид изложеното решението се потвърждава в частта, с която искът на К. М. е
отхвърлен за разликата от 2 000 лв. до пълния предявен размер от 10 000 лв. досежно
неимуществените вреди и за разликата от 140, 45 лв. до 280, 91 лв. досежно имуществените,
както и в частта, с която искът на Л. М. е отхвърлен за разликата от 12 000 лв. до пълния
предявен размер от 25 000 лева. Искът на същата е основателен за разликата от 6 000 лв. до
12 000 лв. и се уважава – след отмяната на първоинстанционното решение в тази му
отхвърлителна част.
С оглед така постановения инстанционен резултат се определят разноските на
страните за първоинстанционното и въззивното производство.
Така за първоинстанционното производство, от направените и по двата иска разноски
от ищците в общ размер от 1 430 лв. им се дължат 502 лв., съответно те дължат на ответника
разноски в размер на 356, 93 лв. от направените такива на обща стойност 550 лева.
За въззивното производство разноски са направени от К. М. в размер на 162, 81 лв. –
ДТ по депозираната от него жалба. Тъй като същата е оставена без уважение такива не му се
присъждат. За Л. М.а няма направени разноски за въззивното производство / същата е
освободена от заплащане на ДТ/. Разноски за въззивното производство не са направени и от
въззиваемото дружество. Същото дължи заплащане на ДТ по жалбата на Л. М.а съобразно
уважената й част / за 6 000 лв. /, а именно ДТ в размер на 120 лева, а по иска й съобразно
настоящия инстанционен резултат- 240 лева. Или общо ДТ в размер на 360 лева.
На адвокат П. К. се дължи – на основание чл. 38 ал. 2 вр. ал. 1 от ЗА възнаграждение
и за двата иска. Съгласно чл. 7 ал. 2 от Наредба № 1/9.7.2004 г. съдът го определя в размер
на 1 347, 52 лв. /по иска на К. / и 2 650 лв. / по иска на Л. / за първоинстанционното
производство, съобразно уважената част на всеки от исковете се присъжда в размери
съответно 176, 38 лв. и 1 272 лв., или общо възнаграждение за първоинстанционното
производство в размер на в размер на 1 448 лева. За въззивното производство
възнаграждение на адвоката по жалбата на К. не й се присъжда - поради отхвърлянето й
изцяло, а по жалбата на Л. - съобразно уважената й част, се присъжда възнаграждение в
размер на 666 лева, при определено такова по чл. 7 ал. 2 от Наредба № 1/9.7.2004 г. в размер
на 2 110 лева.
Юрисконсултското възнаграждение на ответното дружество за първоинстанционното
производство и за въззивното производство се определя в размер на 540 лв. - за всяко от
двете, съгласно чл. 25 ал.ал. 1 и 2 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Съобразно
резултата се присъжда в размер на 350, 44 лв. за производството пред районния съд и в
размер на 420 лева – за производството пред окръжния съд.
Предвид изложеното съдът
6
РЕШИ:
Отменя Решение № 260 461 от 30.09.2022 г., пост. по гр.д. № 4978/2020 г. на РС –
Пловдив в частта, с която предявеният от Л. К. М., ЕГН – ********** срещу ЗД „ Евроинс „
АД, ЕИК ********* частичен иск от 25 000 лв. от общо дължими 50 000 лв. с правно
основание чл. 432 от КЗ за обезщетение за неимуществени вреди - претърпени вследствие
виновно причинено от Г. Х. Г. като водач на лек автомобил Мицубиши Паджеро, рег. № ***
Пътно Транспортно произшествие от *** г. на път № II – 19 км., между селата Г. и Б.,
община ***, е отхвърлен за разликата от 6 000 лева до 12 000 лева, вместо което
ПОСТАНОВЯВА:
Осъжда ЗД „ Евроинс „ АД, ЕИК ********* да заплати на Л. К. М., ЕГН – **********
обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие виновно причинено от Г. Х. Г.
като водач на лек автомобил Мицубиши Паджеро, рег. № *** Пътно Транспортно
произшествие от *** г. на път № ..., между селата Г. и Б., община *** в размер на още 6 000
/ шест хиляди / лева - общо 12 000 лв. обезщетение.
Потвърждава Решение № 260 461 от 30.09.2022 г., пост. по гр.д. № 4978/2020 г. на
РС – Пловдив в частта, с която предявеният от Л. К. М., ЕГН – ********** срещу ЗД „
Евроинс „ АД, ЕИК ********* частичен иск от 25 000 лв. от общо дължими 50 000 лв. с
правно основание чл. 432 от КЗ за обезщетение за неимуществени вреди - претърпени
вследствие виновно причинено от Г. Х. Г. като водач на лек автомобил Мицубиши Паджеро,
рег. № *** Пътно Транспортно произшествие от *** г. на път № ***, между селата Г. и Б.,
община ***, е отхвърлен за разликата от 12 000 лева до 25 000 лева.
Потвърждава Решение № 260 461 от 30.09.2022 г., поправено по реда на чл. 247 от
ГПК с Решение № 260 001/05.01.2023 г., пост. по гр.д. № 4978/2020 г. на РС – Пловдив в
частта, с която предявеният от К. Б. М., ЕГН – ********** срещу ЗД „ Евроинс„ АД, ЕИК
********* частичен иск за 15 000 лева от общо дължими 40 000 лева с правно основание чл.
432 от КЗ за обезщетение за неимуществени вреди - претърпени вследствие виновно
причинено от Г. Х. Г. като водач на лек автомобил Мицубиши Паджеро, рег. № *** Пътно
Транспортно произшествие от *** г. на път № ***, между селата Г. и Б., община ***, е
отхвърлен за разликата от 2 000 лв. до 10 000 лева и в частта, с която искът на К. М. за
обезщетение за имуществени вреди следствие казаното ПТП е отхвърлен за разликата от
140, 45 лв. до пълния предявен размер от 280, 91 лева.
Отменя Решение № 260 461 от 30.09.2022 г., пост. по гр.д. № 4978/2020 г. на РС –
Пловдив в частта, с която К. Б. М., ЕГН – ********** и Л. К. М., ЕГН – ********** са
осъдени да заплатят на ЗД „ Евроинс „ АД, ЕИК ********* разноски за разликата от 356,
92 лева до 584 лева.
Осъжда ЗД „ Евроинс „ АД, ЕИК ********* да заплати на К. Б. М., ЕГН – ********** и
Л. К. М., ЕГН – ********** разноски за първоинстанционното производство в размер на
още 216 / двеста и шестнадесет / лева – общо разноски за първоинстанционното
производство в размер на 502 лева.
Осъжда ЗД „ Евроинс „ АД, ЕИК ********* да заплати на адвокат П. Д. К. от АК –
гр.София, ул. Лом № 1, ап. 9 на основание чл. 38 ал. 2 вр. ал. 1 т. 2 от ЗА възнаграждение за
първоинстанционното производство в размер на още 833, 60 лева / осемстотин тридесет и
три лева и шестдесет стот./ – общо възнаграждение за първоинстанционното
производство в размер на 1 448 лева.
Осъжда ЗД „ Евроинс „ АД, ЕИК ********* да заплати на адвокат П. Д. К. от АК –
гр.София, ул. Лом № 1, ап. 9 на основание чл. 38 ал. 2 вр. ал. 1 т. 2 от ЗА възнаграждение за
въззивното производство в размер на 666 / шестстотин шестдесет и шест / лева.
7
Осъжда К. Б. М., ЕГН – ********** да заплати на ЗД „ Евроинс „ АД, ЕИК
********* юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното производство в размер
на 350, 44 лв. / триста и петдесет лева и четиридесет и четири стот./.
Осъжда К. Б. М., ЕГН – ********** да заплати на ЗД „ Евроинс „ АД, ЕИК
********* юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство в размер на 420 /
четиристотин и двадесет / лева.
Осъжда ЗД „ Евроинс „ АД, ЕИК ********* да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Окръжен съд – Пловдив Държавна такса в размер на 340 /
триста и четиридесет / лева.
Решението може да се обжалва пред Върховен Касационен съд в едномесечен срок от
връчването.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8