№ 968
гр. Перник, 12.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Лора Р. Стефанова
при участието на секретаря Десислава Ст. Дрехарска
като разгледа докладваното от Лора Р. Стефанова Гражданско дело №
20231720102650 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по иск с правна квалификация чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във вр.
с чл. 150 от ЗЕ и чл. 86 от ЗЗД.
Образувано е по искова молба от „Топлофикация - София“ ЕАД, ЕИК *** с
адрес: гр. София, ул. Ястребец 23Б, представлявано от М. Ж. – изпълнителен
директор против Т. Я. Г., ЛНЧ ********** и Ю. В. Г., ЕГН **********,
двамата с постоянен адрес: ***
Ищецът твърди, че през процесния период месец май 2017 г. – месец март
2019 г. ответниците са били собственици на топлоснадбен имот, находящ се в
сграда етажна собственост, с административен адрес: *** Сочи, че по силата
на Закона за енергетиката и Общите условия за продажба на топлинна
енергия от „Топлофикация София“ АД на потребители в гр. София, приети с
Решение по т. 5 от Протокол № 35/11.11.2004 г. – ищецът в качеството на
топлопреносно предприятие и ответниците в качеството на клиенти на
топлинна енергия, са в облигационни отношения по между си. Съобразно тях
ищецът има задължението да предоставя топлинна енергия в жилището
собствено/ползвано от ответниците, а ответниците – да заплащат солидарно
стойността на доставената в жилището им топлинна енергия, ежемесечно в
тридесет дневен срок от публикуването им на интернет страницата на
продавача.
Ищецът твърди, че е изпълнявал точно своето задължение по възникналото
облигационно отношение, като през периода месец май 2017 г. – месец март
2019 г. помесечно е доставял в собствения/ползвания от ответниците
недвижим имот топлинна енергия. Твърди, че стойността на така доставената
топлинна енергия е в общ размер на 2246.18 лв. и клиентите не са изпълнили
задължението си да му я заплатят. Сочи, че те му дължат обезщетение за
1
забава върху всяка просрочена месечна главница, считано от 15.09.2018 г. до
09.07.2020 г. в размер на общо 292.43 лв. лв. Твърди, че клиентът дължи и
сумата от 48.58 лв., представляваща такса дялово разпределение за периода
от месец май 2017 г. до месец март 2019 г., както и обезщетение за забава
върху нея в размер на 10.20 лв. за периода от 01.07.2017 г. до 09.07.2020 г.
Искането към съда е да осъди ответниците да заплати на ищеца солидарно
сумата от 2246.18 лв., представляваща незаплатена стойност за доставена
топлинна енергия през периода от месец май 2017 г. до месец март 2019 г. за
топлоснабдено жилище, с административен адрес: *** ведно с обезщетение за
забава в размер на 292.43 лв., считано за периода от 15.09.2018 г. до
09.07.2020 г., както и сумата за дялово разпределение в размер на 48.58 лв. –
главница за периода от месец май 2017 г. до месец март 2019 г., ведно с
обезщетение за забава в размер на 10.20 лв., представляващо лихва за периода
от 01.07.2017 г. до 09.07.2020 г., както и законната лихва върху главниците,
считано от датата на подаване на исковата молба – 11.11.2020 г. до
окончателното плащане.
Заявена е претенция за присъждане на направените разноски.
Исковата молба е връчена на ответниците чрез назначения им особен
представител – адвокат И. П. М.-К. от САК. В срока по чл. 131 от ГПК е
постъпил писмен отговор.
Исковете са оспорени като неоснователни и като погасени по давност.
Твърди се, че в жилището на ответниците не е доставена топлинна енергия в
посочените от ищеца количества и на претендираната стойност. Сочи, че
уредите за измерване не са били годни и изправни за извършване на точно
измерване на доставената топлинна енергия. Твърди се, че топлинния
счетоводител е извършил неверни изчисления при разпределянето на
топлинната енергия. Сочи, че ищецът не сочи доказателства за реда, по който
е определяна, отчитана и изчисляване топлинната енергия в жилището, както
и за издаваните във връзка с това фактури, разписки, разходни ордери,
установяващи уведомяване на ответницте за задълженията им.
Оспорва се дължимостта на сумата за дялово разпределение, като твърди,
че тя се основава на договор между ищеца и трето лице, в което не участва
ответника.
Твърди се, че не е налице основание за солидарна претенция към двамата
ответници, тъй като процесното задължение не е за задоволяване нуждите на
семейството.
Сочи се, че акцесонрният иск за присъждане на обезщетение също е
неоснователен.
Направено е възражение по чл. 110 от ЗЗД за погасяване на исковите
претенции по давност.
Искането към съда е да отхвърли предявените искове, като неоснователни,
евентуално – като погасени по давност.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не е изпратил
представител. Докладвана е постъпила от същия писмена молба, с която
поддържа предявения иск. Искането към съда е да го уважи и да му присъди
направените разноски. Прави възражение за прекомерност на разноските на
насрещната страна.
В съдебно заседание, ответниците, редовно призовани чрез назначения им
2
особен представител – адв. М.-К., не се явяват и не се представляват.
Докладвана е писмена молба от процесуалния представител, с която се
поддържа отговора и се оспорва предявения иск. Искането към съда е да го
отхвърли и да присъди направените разноски.
В съдебно заседание третото лице – помагач на ищеца – „Техем Сървисис“
ЕООД, редовно призовано, не е изпратило представител.
Съдът, като прецени процесуалната допустимост на иска, взе предвид
становищата на страните и обсъди в съответствие с чл. 12 от ГПК и чл. 235,
ал. 2 от ГПК събраните по делото доказателства, намери за установено
следното:
Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от
„Топлофикация София“ ЕАД на клиенти в град София, приети с Решение по
Протокол № 7 от 23.10.2014 г. и одобрени с Решение № ОУ-01/27.06.2016 г.
на КЕВР, публикувани във вестник „Финанси“ на 11.07.2016 г. са
общоизвестни, тъй като са публикувани на официалната електронна страница
на ищеца - https://toplo.bg/media/tezabitovinujdi.pdf
По делото е представен нотариален акт № 176, том четвърти, рег. № 12543,
нот. Д. № 1185/1999 г. и нотариален акт № 1, том първи, рег. № 1118, нот. Д.
№ 191/2019 г. от които е видно, че на 20.12.1999 г. ответниците са придобили
в собственост, в режим на съпружеска имуществена общност, чрез покупко-
продажба недвижим имот, представляващ апартамент, с административен
адрес: гр. София, бул. Васил Левски, бл. 121, ап. 6 и са се разпоредели със
същия недвижим имот на 01.04.2019 г., като са го продали на трети за делото
лица.
Видно от молба декларация от 25.04.2000 г. ответницата е поискала от
ищеца да бъде отрита партида на нейно име за процесния недвижим имот.
Представен е договор от 29.07.2015 г., с който „Топлофикация - София“
ЕАД е възложила на „Техем сървисис“ ЕООД да извършва услугата дялово
разпределение в сградата етажна собственост, в която се намира процесното
жилище.
Видно от протокол за проведено общо събрание на 08.05.2002 г. на
етажните собственици на сграда в *** и договор № 3101/21.05.2002 г. е, че по
решение на общото събрание на етажната собственост е сключен договор
между етажната собственост и „Техем сървисис“ ЕООД, с който е възложено
на последния да достави и монтира необходимите уреди за регулиране и
отчитане на консумацията на топлинна енергия , както и да извършва
индивидуално измерване на потреблението на топлинната енергия и
вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода,
включително и издаването на обща и индивидуална сметка срещу заплащане
на стойността и монтажа на уредите и абонаментна такса.
От представените фактури и справка за абонатен № 0001959, се установява,
че през периода – месец май 2017 г. – месец март 2019 г. в процесното
жилище е доставена топлинна енергия на обща стойност 2295.39 лв.
По делото са приети съдебно –техническа и съдебно икономическа
експертизи, изготвени от вещите лица Б. Й. и Н. И.. Съдът кредитира
заключенията на вещите лица, като пълни и обосновани, дадени от експерти с
необходимите професионални знания и опит.
От съдебно-техническата експертиза се установява, че през процесния
3
период отчетените по електронен път показания към всяко първо число на
месеца от общия топломер на абонатната станция, обслужваща сградата,
етажна собственост, са нанасяни и отразявани по съответния ред за
осчетоводяване. Нетната енергия е разпределяна от ФДР „Техем сървисис“
ЕООД – София между отделните потребители. Нетната енергия от базата
данни на ищеца е идентична с отразената в индивидуалните изравнителни
сметки.
ФДР е разпределяла топлоенергията в съответствие със ЗЕ и приложение
към чл. 61, ал. 1 от Наредба 16-334/06.04.2007 г.
За процесния период ФДР е разпределяла по партида на ответниците
прогнозна енергия за отопление - отдадена от сградната инсталация и от
отоплителните тела – в помещения7 стая 1, стая 2 и кухня, както и за битово
горещо водоподаване. След всеки отчетен период разпределяната на абоната
по партида прогнозна топлоенергия е изравнявана по изчислителен път и по
отчет, което е отразявано в индивидуалните изравнителни сметки.
Вещото лице е установило, че реално доставената в процесното жилище
топлинна енергия през спорния период е на обща стойност 2246.18 лв.
Начислени са и такси за дялово разпределение в общ размер на 48.58 лв.
От съдебно-техническата експертиза се установява, че през процесния
период са приспадани технологичните разходи от отчетената ежемесечно
брутна енергия. Технологичните разходи са изчислени вярно съгласно т. 4.1
от Приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г.
Експертът е констатирал, че общият топломер, като средство за търговско
измерване е проверяван по съответния ред през 2017 г. и 2021 г. и същият е
годен за извършване на измерване.
От приетата съдебно-икономическа експертиза се установява, че в
счетоводството на ищцовото дружество за процесния период по партида на
топлоснабдения имот са начислявани прогнозни суми за топлинна енергия за
подгряване на вода и за отопление на обща стойност 2540.75 лв. Услугата
дялово разпределение е извършвана от „Техем сървисис“ ЕООД. Начислени
са суми за дялово разпределение на топлинна енергия в общ размер на 48.58
лв. и лихва за забава 10.20 лв. Месечните количества топлинна енергия е
начислена на база прогнозна консумация, като след реален отчет на уредите
са сторнирани и за тях са издадени кредитни известия. За периода 01.05.2017
г. – 31.03.2019 г. след реален отчет на уредите са издадени фактури на
стойност 2203.84 лв. лихвата за забава е в размер на 302.28 лв. Размерът на
начислените суми за топлинна енергия е 2246.82 лв., а за дялово
разпределение – 48.58 лв. размерът на лихвата за забава е съответно 302.28 лв.
и 10.20 лв. Начислените суми не са заплатени.
При така установените факти, съдът намира от правна страна следното.
Искът е предявен от надлежно процесуално легитимирана страна и при
наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустим.
Разгледан по същество е частично основателен.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия на клиенти за
битови нужди, в това число и за общите части в сградите етажна собственост,
се осъществява при публично известни общи условия, изготвени от
дружеството и одобрени от КЕВР. Същите влизат в сила в едномесечен срок
след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат
4
силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на
топлинна енергия, без да е необходимо изричното им приемане от страна на
потребителите.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиент на топлинна енергия за битови нужди е
физическо лице - собственик или титуляр на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост, присъединен към абонатната станция или към
нейното самостоятелно отклонение. Следователно отношенията между
потребителя и топлофикационното дружество възникват по силата на закона
от момента, в който за определено лице възникне качеството на клиент на
топлинна енергия. Това качество е определено в цитираната по- горе
разпоредба и е свързано с притежаването на правото на собственост или
ограничено вещно право върху даден имот, както и при наличието на писмен
договор за продажба на топлинна енергия.
Безспорно е установено по делото, че през процесния период ответниците
са били собственици, в режим на съпружеска имуществена общност, на
топлоснабдения недвижим имот с адрес: *** Следователно те имат
качеството „клиент“ на топлинна енергия съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ и
дължат заплащането на цената и. Доколкото те са били собственици на
топлоснабдения обект в режим на съпружеска имуществена общност,
задължението за заплащане на доставената топлинна енергия, е такова за
задоволяване нуждите на семейството и съответно на основание чл. 32, ал. 2
от СК отговорността за него е солидарна.
Количеството и стойността на доставената топлинна енергия е безспорно
установено от приетите съдебно-техническа и съдебно-икономическа
експертиза. От тях се установява, че през периода 01.05.2017 г. – 31.03.20129
г. в жилище, с административен адрес: ***е реално доставена топлинна
енергия на обща стойност 2246.81 лв. Същата е отчитана чрез дялово
разпределение, като за тази услуга се дължи такса в общ размер от 48.58 лв.
Ответниците не са заплатили дължимата сума, затова главният иск е
основателен.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия за продажба на топлинна енергия
за битови нужди от „Топлофикация - София“ ЕАД клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно ал. 5 на същата
разпоредба при неизпълнение в срок заплащат обезщетение в размер на
законната лихва от деня на забавата.
Ищецът претендира обезщетение за забава за периода от 15.09.2018 г. до
09.07.2020 г. Размерът му е изчислен от вещото лице и е 292.43 лв. Затова
акцесорната претенция е основателна.
Ответниците са заявили възражение за погасяване по давност на исковата
претенция. Вземанията, предмет на делото за заплащане на топлинна енергия
и за ткса за дялово разпределение са периодични, тъй като са за заплащане на
парични суми, с единен правопораждащ факт – доставка на топлинна енергия,
чиито падежи настъпват през предварително определени интервали от време,
а размерът им е определяем. Затова погасяването им по давност настъпва на
основание чл. 111, б. В от ЗЗД с изтичането на тригодишен срок от датата на
изискуемостта им. Изискуемостта на всяко месечно вземане, настъпва в срок
от 45 дни от изтичане на периода, за който се дължи. Следователно най-
ранното процесно вземане е било изискуемо на 15.07.2017 г., а най-късното
5
на 15.05.2019 г. Настоящият иск е предявен на 12.11.2020 г. Следователно
погасени по давност са задълженията, с изискуемост, настъпила в периода
15.07.2017 г. – 15.10.2017 г. Или това за задълженията за заплащане на
топлинна енергия, доставена в периода 01.05.2017 г. – 31.08.2017 г. и такси за
дялово разпределение за същия период Съдът е изчислил размера им въз
основа на приетата съдебно-икономическа експертиза и същият е съответно
144.75 лв. и 8.27 лв. За тези суми исковете следва да се отхвърлят като
погасени по давност, а за останалата част от 2102.07 лв. и от 8.27 лв.,
дължими за периода от 01.09.2017 г. до 31.03.2019 г. следва да се уважи.
Предвид изхода от спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на
ищеца следва да се присъдят разноски, съразмерно с уважената част от
исковете в общ размер на исковете. Ищецът е направил разноски за държавна
такса в размер на 103.92 лв., за призоваване на ответниците – 40 лв. и за
особен представител на същите в размер на 400 лв. На основание чл. 78, ал. 8
от ГПК му се дължи заплащане на юрисконсултско възнаграждение в размер,
определени съгласно чл. 25, ап. 1 от Наредба за заплащане на правната
помощ, а именно 200 лв. С оглед уважената част от иска, следва да му се
присъдят разноски в общ размер на 740.20 лв.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 150 от ЗЕ Т. Я. Г.,
ЛНЧ ********** и Ю. В. Г., ЕГН **********, двамата с постоянен адрес:
***ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО на „Топлофикация - София“ ЕАД, ЕИК
*** с адрес: гр. София, ул. Ястребец 23Б, представлявано от М. Ж. –
изпълнителен директор сумата от 2102.07 лв./две хиляди сто и два лева и
седем стотинки/, представляваща стойността на топлинна енергия, доставена
в топлоснабден имот, с административен адрес: ***през периода от
01.09.2017 г. до 31.03.2019 г., ведно с обезщетение за забава в размер на
292.43 лв./двеста деветдесет и два лева и четиридесет и три стотинки/ за
периода от 15.09.2018 г. до 09.07.2020 г., както и сумата от 40.31 лв.
/четиридесет лева и тридесет и една стотинки/ - такса за дялово
разпределение за периода от 01.09.2017 г. до 31.03.2019 г., ведно с
обезщетение за забава в размер на 10.20 лв./десет лева и двадесет стотинки/ за
периода от 01.07.2017 г. до 09.07.2020 г., като ОТХВЪРЛЯ исковете за
разликата над уважената част за стойността на топлинната енергия до пълния
предявен размер от 2246.81 лв. и за периода от 01.05.2017 г. до 31.08.2017 г.,
както и за разликата над уважения размер за такса за дялово разпределение до
пълния предявен от 48.58 лв. и за периода от 01.05.2017 г. до 31.08.2017 г.,
като погасени по давност.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Т. Я. Г., ЛНЧ ********** и Ю.
В. Г., ЕГН **********, двамата с постоянен адрес: ***ДА ЗАПЛАТЯТ на
„Топлофикация - София“ ЕАД, ЕИК *** с адрес: гр. София, ул. Ястребец 23Б,
представлявано от М. Ж. – изпълнителен директор сумата от общо 740.20 лв.
/седемстотин и четиридесет лева и двадесет стотинки/, представляваща
направени разноски съразмерно с уважената част на иска.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд –
Перник в двуседмичен срок, считано от съобщаването на страните.
6
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
7