РЕШЕНИЕ
№ 70
гр. Перник, 17.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ВИКТОР Б. ГЕОРГИЕВ
Членове:БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ
ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ
при участието на секретаря ИВА Н. ЦВЕТКОВА
в присъствието на прокурора Бисер Й. Михайлов
като разгледа докладваното от ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20231700600394 по описа за 2023
година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава XXI от НПК.
С присъда № 28 от 20.06.2023 г., постановена по НОХД № 696/2023 г. на Районен съд
Перник, М. Б. М. е признат за виновен за това, че за периода от месец септември 2021 г. до
месец януари 2023 г. в ***, след като е осъден с решение № 117 от 13.06.2020 г. по в.гр.д.
№ 758/2019 г. на Окръжен съд Перник да издържа своя низходящ – непълнолетната си
дъщеря В. М. Б., съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две
месечни вноски, а именно – 17 месечни вноски, поради което и на основание чл. 183, ал. 1
вр. чл. 57, ал. 1 вр. чл. 54 вр. чл. 42а, ал. 2, т. 1, т. 2 и ал. 3 НК е осъден на наказание
„пробация“ с пробационни мерки „задължителна регистрация по настоящ адрес“ с
продължителност от 8 месеца при периодичност на изпълнение 2 пъти седмично и
„задължителни периодични срещи с пробационен служител“ с продължителност от 8
месеца.
Със същата присъда подсъдимият М. Б. М. е признат за виновен и за това, че за
периода от месец септември 2020 г. до месец януари 2023 г. в ***, след като е осъден с
решение № 117 от 13.06.2020 г. по в.гр.д. № 758/2019 г. на Окръжен съд Перник да издържа
1
своя низходящ – непълнолетния си син Б. М. Б., съзнателно не изпълнил задължението си в
размер на повече от две месечни вноски, а именно – 29 месечни вноски, поради което и на
основание чл. 183, ал. 1 вр. чл. 57, ал. 1 вр. чл. 54 вр. чл. 42а, ал. 2, т. 1, т. 2 и ал. 3 НК е
осъден на наказание „пробация“ с пробационни мерки „задължителна регистрация по
настоящ адрес“ с продължителност от 8 месеца при периодичност на изпълнение 2 пъти
седмично и „задължителни периодични срещи с пробационен служител“ с продължителност
от 8 месеца.
С присъдата, на осн. чл. 23, ал. 1 НК, РС Перник е определил и наложил едно общо
най-тежко наказание, а именно – „пробация“ със следните пробационни мерки:
„задължителна регистрация по настоящ адрес“ с продължителност от 8 месеца при
периодичност на изпълнение 2 пъти седмично и „задължителни периодични срещи с
пробационен служител“ с продължителност от 8 месеца.
Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпила жалба от адвокат Т. М. –
защитник на подсъдимия, в която жалба се твърди, че постановената присъда е неправилна,
незаконосъобразна и постановена в нарушение на процесуалните правила и на материалния
закон. В открито съдебно заседание пледира, че у подсъдимия е липсва умисъл за
извършване на престъпление – деянието не било осъществено от субективна страна, тъй
като въпреки наложения запор работодателят на подсъдимия не заплащал дължимите на
частните обвинители парични суми.
Районна прокуратура Перник и частните обвинители не са подали възражения срещу
въззивната жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура Перник в открито съдебно заседание пледира
за потвърждаване на обжалваната присъда.
Частните обвинители Б. М. Б. и В. М. Б. не са изразили становище по жалбата.
Окръжен съд Перник, като съобрази изложените от страните доводи и сам
служебно провери изцяло правилността на присъдата съобразно изискванията на чл.
314 НПК, намира за установено следното:
От фактическа страна:
Първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка,
като фактите са приети от съда след внимателен и задълбочен анализ на събраните гласни и
писмени доказателства, при правилна оценка на значението на отделните доказателствени
източници. Въззивният съд не намира основания да се възползва от правомощията си по чл.
316 НПК и да приема нови фактически положения.
Подсъдимият М. Б. М. е българин, български гражданин, роден на *** в ***, живущ в
***, *** образование, работи като ***, неженен, неосъждан.
М. Б. М. и Л. А. Б. били в фактическо съпружеско съжителство в периода от ***г. до
***г., като от връзката си имат деца – Б. М. Б., роден на *** и В. М. Б., родена на ***
Родителите са разделени, като първоначално децата са живели при бащата, а от *** г. и към
момента живеят с майка си.
С решение № 117 от 13.04.2020 г. по в.гр.д. № 758/2019 г. на Окръжен съд Перник, на
осн. чл. 59, ал. 9 СК упражняването на родителските права по отношение на двете деца е
предоставено на майката, а на бащата е определен режим на лични контакти и същият е
2
осъден да заплаща издръжка на всяко едно от тях в размер от по 152,50 лв. месечно считано
от влизане в сила на решението. Решението е влязло в сила на 01.09.2020 г., а на 09.09.2020
г. е издаден изпълнителен лист в полза на двете деца за принудителното събиране на
присъдената им издръжка. Поради липсата на доброволното изпълнение на задължението на
подсъдимия да заплаща издръжка в полза на двете деца е образувано изпълнително дело
(ИД) № 522/2020 г. по описа на СИС към РС Перник. В полза на децата са събрани и
преведени суми в общ размер от 516 лв. Доколкото задълженията по месеци и към всеки от
взискателите са еднакво обременителни, съобразно чл. 76 ЗЗД с тези суми са се погасили
най-старите задължения, а именно – изцяло за месец септември 2020 г. (305 лв.=2х152,50
лв.) и частично за месец октомври 2020 г. (211 лв.=2х105,50лв.). По данни на Б., когато ходи
при баща си, се е случвало последният да му дава пари, по 5-10 лв. „джобни“, които не са за
издръжката. Срещу подсъдимия са налице и други висящи изпълнителни производства, по
които се извършват удръжки от работодателя му, като по едно от тях – ИД №
20221720400247, е взискател друго негово дете, на което е осъден да заплаща 200 лв.
ежемесечна издръжка.
Изложената фактическа обстановка е несъмнена, като въззивният съд я прие след
собствен доказателствен анализ на събраните по делото доказателствени източници, между
които не е налице никакво противоречие: справка от ДСИ при СИС към РС Перник, справки
за извършвани удръжки по ИД от работодателя на подсъдимия ***, справка за съдимост на
подсъдимия, показанията на Л. А. Б. - майка на двете деца, показанията на Б. М. Б. - частен
обвинител и дете на подсъдимия, обясненията на подсъдимия в тяхната относима част.
От правна страна:
При така установената фактическа обстановка предходната съдебна инстанция напълно
обосновано е приела, че подсъдимият е осъществил с действията си обективните и
субективните признаци на престъплението по чл. 183, ал. 1 НК. За да е осъществено
престъпно деяние по чл. 183, ал. 1 НК, следва от обективна страна едно лице да е осъдено да
заплаща издръжка на свой съпруг, възходящ, низходящ, брат или сестра, да не е изпълнил
задължението си за издръжка в размер на две или повече месечни вноски, а от субективна
страна - това неизпълнение да е съзнателно.
Подсъдимият е осъден с влязло в сила решение - № 117 от 13.04.2020 г. по в.гр.д. №
758/2019 г. на Окръжен съд Перник, да заплаща ежемесечна издръжка, по 152,50 лв., на
всяко от двете си деца, родени от съжителството му с Л. А. Б., а именно – частните
обвинители – Б. М. Б. и В. М. Б.. Тези деца се явяват негови низходящи съобразно
изискването на чл. 183, ал. 1 НК. От друга страна, по безспорен и категоричен начин е
установено, че за инкриминираните периоди, надвишаващи в пъти времето от два месеца,
подсъдимият не е заплатил дължимата на тези две свои деца издръжка, определена с
обсъденото съдебно решение. Същият не се е възползвал и от привилегията по чл. 183, ал. 3
НК, а именно – да заплати дължимата издръжка преди постановяване на обжалваната
присъда и така да не бъде наказан.
Защитата на подсъдимия в настоящото производство е изградена върху тезата, че
поведението му не е съставомерно, тъй като не е съзнателно, тоест умишлено, както изисква
текстът на чл. 183, ал. 1 НК. Поддържа, че не е знаел, че работодателят му не извършва
правилно удръжки от трудовото му възнаграждение за заплащането на двете издръжки и че
3
му е отказвана информация какви точно удръжки се извършват. За да е съзнателно
неизпълнението по чл. 183, ал. 1 НК обаче, достатъчно е да е налице обективна възможност
за изпълнение на задължението и липса на пречки от непреодолимо естество, препятстващи
заплащането на месечната издръжка. В случая подсъдимият е в трудоспособна възраст,
получава трудово възнаграждение, а поведението на трети длъжностни лица при
работодателя му не се явява пречка от непреодолимо естество за надлежното заплащане на
дължимата на децата му издръжка. Нещо повече, подсъдимият е наясно, че срещу него са
налице множество висящи изпълнителни производства и не може да има съзнанието, че е
изпълнил задължението си към трите си деца в общ размер от 505 лв. месечно, при условие
че сам поддържа в обясненията си, че при възнаграждение от 1400 лв. получава
„законоустановения“ минимум от 930 лв. Именно от този минимум същият е можел и е
трябвало да заплаща дължимата на децата си издръжка. Макар и с косвено значение за
субективната нагласа на подсъдимия, следва да се подчертае, че дори и когато са му били
предявени в настоящото производство всички доказателства, че за инкриминираните
периоди не е изпълнил задължението си, подсъдимият не е поправил това свое поведение.
Ето защо, правилни са изводите на първия съд, че подсъдимият е извършил
инкриминираните деяния, с което е реализирал състава на чл. 183, ал. 1 НК.
По наказанието:
Районният съд е индивидуализирал наказанието на подсъдимия за всяко едно от
инкриминираните деяния, които поотделно осъществяват състава на чл. 183, ал. 1 НК.
Наложените наказания - пробация с пробационни мерки по чл. 42а, ал. 2, т. 1 и 2
(задължителна регистрация по настоящ адрес и задължителни периодични срещи с
пробационен служител), са с продължителност от осем месеца, в близост до
законоустановения минимум от шест месеца, а периодичността на мярката по чл. 42а, ал. 2,
т. 1 е в законоустановения минимум – два пъти седмично. Определените наказания се явяват
законосъобразни, правилно определени при превес на смекчаващите обстоятелства по реда
на чл. 54 НК – изразеното желание за заплащане на дължимата издръжка и трудовата
ангажираност на подсъдимия.
Законосъобразно е и определеното от първия съд едно общо най-тежко наказание по
реда на чл. 23, ал. 1 НК, съответстващо на всяко едно от отделните наложени наказания.
Така мотивиран и на осн. чл. 334, т. 6 вр. чл. 338 НПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 28 от 20.06.2023 г., постановена по НОХД № 696/2023 г.
на Районен съд Перник.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
4
2._______________________
5