Р
Е Ш Е
Н И Е
№
5155
гр.Варна, 22.11.2019год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ , ХVІ-ти състав, в публично заседание на шестнадесети
октомври през две хиляди и
деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: РУМЯНА ХРИСТОВА
при секретаря
ГАЛЯ ДАМЯНОВА , като разгледа
докладваното от съдията гр.дело №16733 по описа за 2018год., за да се произнесе
взе предвид следното:
Предявени са кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 415, ал.4 ГПК във вр. чл. 422 от ГПК , чл. 79, ал.1 ЗЗД във вр. с чл.266,ал.1 от ЗЗД
и чл. 86 ЗЗД за приемане за установено в отношенията между страните, че
ответникът „Б.Б." ООД, ЕИК: *, със седалище и
адрес на управление ***, , представлявано от управителя Д. И. Д.дължи на ищеца
„Д.П." ЕООД, ЕИК: *, със седалище и адрес: ***, представлявано от
управителя Д. П. Д., чрез адвокат К.Д.Т. от Адвокатска колегия - гр. Варна с
личен № *, GSM: *; адрес за съобщения: *; тел. *, сумата от 1440.00 лв. / хиляда четиристотин и четиридесет лева/,
представляваща дължимо общо възнаграждение по фактура № **********/28.05.2018г.
за 840 лв. и фактура № **********/17.05.2018г. за 600 лв. /шестстотин лева/,
съгласно договор за монтаж на интериорни услуги от 17.02.2018г. сключен от „Б.Б." ООД, ЕИК: *, представлявано от управителя Д. Д., в
качеството на възложител - длъжник и „Д.П." ЕООД, ЕИК: *, със седалище и
адрес: ***, представлявано от управителя Д. П. Д., в качеството на изпълнител -
кредитор, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.
410 ГПК - 05.09.2018 г. до окончателното й изплащане; сумата от 42,31лв. /четиридесет и два лева и тридесет
и една стотинки/, представляващи МОРАТОРНА лихва за забава, както следва:
сумата от 18,70 лв. /осемнадесет лева и седемдесет стотинки/, представляваща
лихва за забава върху вземането от 600 лева, дължимо съгласно фактура
№**********/17.05.2018г. за периода от 17.05.2018г. до 04.09.2018г; както и
сумата от 23,61 лв. /двадесет и три лева и шестдесет и една стотинки/, представляваща
лихва за забава върху вземането от 840 лева, дължимо съгласно фактура
№**********/28.05.2018г.,за периода от 28.05.2018-04.09.2018г., за което
вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение и е образувано
ч.гр.д. № 13536/2018г. по описа на ВРС - XI състав.
Моли да му бъдат присъдени направените по делото разноски в това число и
адвокатско възнаграждение.
Обстоятелства,
от които се твърди, че произтича претендираното
право:
На 05.09.2018 г. ищеца подава заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК пред ВРС срещу длъжника „Би Ел БГ"
ООД, ЕИК: *. По него е образувано
ч.гр.д. № 13536/2018 г. по описа на ВРС, XI състав. Съдът уважава искането и
издава Заповед за изпълнение по чл.410
от ГПК. Тъй като длъжникът е подал възражение срещу заповедта, същата не е
влязла в сила, съответно до този момент не е заплатил на ищеца сумата от 1
440.0 лв. /хиляда четиристотин и четиридесет лева/, дължима сума съгласно
фактури съответно с № **********/17.05.2018г. и **********/28.05.2018г. и
предмет на заповедното производство.
На 05.09.2018г. получава съобщение и указания за възможността в
едномесечен срок да предяви иск срещу длъжника. Ето защо, е принуден да предявя
иск срещу длъжника за установяване на вземането си - на основание чл. 422, ал.
1 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК в преклузивния едномесечен срок.
Вземането
произтича от следните обстоятелства:
Фирма „Д.П." ЕООД, ЕИК: *, със седалище и адрес
на управление:***, представлявана от управителя Д. П. Д., в качеството на
изпълнител е сключила с „Б.Б." ООД, ЕИК: *,
представлявано от управителя Д. Д., в качеството на възложител, ДОГОВОР ЗА
МОНТАЖ НА ИНТЕРИОРНИ ВРАТИ, на дата: 17.02.2018г. Договорът има следния
предмет: извършване на монтаж на 250 броя интериорни врати от страна на
изпълнителя в обект: хотел О., находящ се в курортен
комплекс „**", срещу синалагматичното задължение
на възложителя, изразяващо в заплащане на възнаграждение в размер на 8750 лева.
Договорена била и единична цена в размер на 35 лева.
Страните се споразумяват възложителят да заплати
авансово 10 % от общата стойност за 250 броя врати или по-точно сумата от 875
лв./осемстотин седемдесет и пет лева/ без ДДС в срок до три дни от подписване
на договора, което било извършено, видно от фактура № **********/22.02.2018г.
/която надлежно прилага като доказателство към настоящата искова молба/. Също
така била включена и уговорка следващите плащания да се осъществяват съответно
за брой монтирани врати до три дни след приключване на монтажните работи и
подписване на приемо-предавателен протокол.
След сключване на договора и заплащане на авансовото
плащане, изпълнителят предприел необходимите действия по изпълнение на поетите
с горепосочения договор задължения, както и за осъществяването на определения в
договора резултат, а именно монтажа на интериорни врати в обекта, посочен от
възложителя.
Плащането се осъществявало за брой монтирани врати,
както било уговорено между страните в горепосочения договор, а именно
първоначално се подписвал двустранен приемо-предавателен
протокол, а след това се изготвяла
съответната фактура и в три дневен срок от подписване на съответния
протокол се превеждала сума по банковата сметката на изпълнителя. Приемо-предавателните протоколи се подписвали от
архитект-проектант Д. М., който следял за това дали всичко отговаряло на
критериите за монтиране на интериорни врати с оглед предварително договорен
между страните по договора за монтаж на интериорни врати линеен график за СМР
на обекта, а след това и от управителя на „Б.Б."
ООД, ЕИК: *, който след като се уверявал, че всичко е извършено съгласно
утвърдените изисквания за качество и съгласно линейния график за СМР на обекта,
според изричното одобрение на Дамян Митев, подписвал протоколите за приемане на
съответното количество интериорни врати. С това си действие приемал извършената
работа и се задължавал да плати съответстващото й възнаграждение - съгласно
практиката на ВКС, обективирана в Решение № 99 от
11.07.2017 г. по т. д. № 2483 /2016 г. на Върховен касационен съд. 1-во тър. отделение, в което се приема, че задължението на
възложителя за заплащане на възнаграждението за изпълнената работа възниква
след приемането й. За горепосочените твърдения по-долу прилага съответно
Протокол от 23.04.2018г., както и фактура **********/24.04.20118г., Приемо-предавателен протокол от 16.04.2018г., както и
фактура № **********/18.04.2018г.; Приемо-предавателен
протокол от 16.04.2018г., както и фактура № **********/10.05.2018г.
Изпълнителят „Д.П." ЕООД, след като изпълнил част
от договорното си задължение, изразяващо се в: монтиране на съответно 21 броя
врати входни за партер, 3 броя врати бани за I етаж, съгласно приемо-предавателни протоколи от 16.04.2018г. и фактура №
**********/28.05.2018г. за 840 лв /осемстотин и
четиридесет лева/., както и монтиране на 8 бр. врати - ГРТ, 8 бр. каси - ГРТ, 4
бр. врати - камериерски офис, 4 бр. каси - камериерски офис, съгласно приемо-предавателен
протокол от 16.04.2018г. и фактура № **********/17.05.2018г. за 600 лв /шестстотин лева/, придобил вземане по договора от
17.02.2018., общо за двете фактури в размер на 1440 лева. Сумата от 840 лева по
фактура № **********/28.05.2018г. била дължима и следвало да бъде платена на
падеж: 01.06.2018г., а сумата от 600 лв /шестотин лева/ била дължима на падеж 21.05.2018г.
Сумата от 1440 лева се дължи на „Д.П." ЕООД, от
една страна като задължение на възложителя „Б.Б."
ООД, за заплащане на възнаграждение за извършената и приета работа, а от друга
като право на изпълнителя да получи заплащане на всички видове работи, предмет
на сключения между съконтрахентите договор за монтаж
на интериорни врати от 17.02.2018г.
След настъпването на изсискуемостта
на двете задължения, Изпълнителят, в качеството си на кредитор, не получил
дължимата му престация, изразяваща се в изплащане на
дължимото от възложителя на изпълнителя възнаграждение. Носителят на
горепосоченото вземане не е получил плащане и след изпращане на покана за
доброволно изпълнение, получена от дружеството - длъжник на 02.08.2018г., видно
от приложената към настоящата искова молба, като доказателство обратна разписка
по товарителница: № **********/01.08.2018г. на куриерски услуги „Е.".
Съгласно чл. 79 от ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно
задължението си, кредиторът има право да иска изпълнение заедно с обезщетение
за забавата или да иска обезщетение за неизпълнение. На обезщетяване по
правилата на договорната отговорност подлежат само имуществени, не и
неимуществени вреди, предвид изричното лимитиране на отговорността по чл. 79,
ал. 1 от ЗЗД от разпоредбата на чл. 82 от ЗЗД. Елементите на фактическия състав
на договорната отговорност включват неизпълнение на задължението по двустранен
договор по причина, която може да се вмени във вина на длъжника и изправност на
насрещната страна. Отговорността по чл.82 ЗЗД е обусловена от настъпването на
вреда, която да е в причинна връзка с неизпълнението. Договорната отговорност за
обезщетяване на вредите от неизпълнението е ограничена до преките и предвидими
вреди. Това са вредите, настъпили като безусловен или закономерен резултат от
неизпълнението, и които нормалният и здрав човешки разум би трябвало да допусне
при пораждане на задължението. В конкретния случая са изпълнени всички
предпоставки, които са изискуеми, за да бъде основателен иска, а именно: 1
/поведение, изразяващо се в неизпълнение на договорно задължение за заплащане
на уговорено възнаграждение по договор за извършване на строителство и обекти, посочени по-горе; 2/ противоправност, изразяваща се в нарушаване на правилото
"Pacta sunt servanda"-неосъществяване на дължимия резултат,
неудовлетворяване на кредиторовото относително право
- в случая правото на ИЗПЪЛНИТЕЛЯ; 3/настъпила е реална вреда, довела да
негативна промяна в имущественото състояние на „Д.П." ЕООД, ЕИК: *,
представлявано от управителя Д. Д., довела до намаляване на имуществената сфера
на дружеството с работната сила, изпратена на конкретния обект, изплащането на
средствата, които са били необходими за осъществяване на монтажа на интериорни
врати, която е изчислима в лева и неувеличаване на имущественото състояние,
което следвало да бъде пряка последица, ако е било заплатено дължимото
възнаграждение; 4/ Вредата е в пряка причинна връзка с неизпълнението на
длъжника, в случаят, изразяваща се в неизпълнение на задължение от ВЪЗЛОЖИТЕЛЯ,
което се е дължало предвид престирането, полагането
на труд.
Ответникът
подава в срок отговор на исковата молба.
Намира предявените искове за допустими и
неоснователни.
Излага становище и прави възражения по
обстоятелствата, на които се основава иска в следния смисъл:
Не оспорва, че на
17.02.2018 г. е сключен договор
за монтаж на интериорни врати между страните в настоящото производство "Д.
п." ЕООД и "Б.Б." ООД. Съгласно този
договор "Д. п." ЕООД се е задължил да монтира 250 бр. интериорни
врати в обект х-л О.», КК «**». Между страните е била договорена единична цена
за монтаж на един брой интериорна врата в размер на 35,00 лева. Съгласно
трайната съдебна практика на ВКС задължението на възложителя за заплащане на
възнаграждение по договор за изработка възниква след приемане на работата (в
този смисъл Решение № 209 от 20.02.2018 г. по т. д. № 1096 / 2017 г. на
Върховен касационен съд, 1-во тър. отделение;
Определение № 332 от 27.04.2016 г. по т. д. № 105 / 2015 г. на Върховен
касационен съд, 2-ро тър. отделение и др.)
Съгласно т.3.2 от договора възложителя „Б.Б." ООД удостоверява приемането без забележки на
свършената работа, чрез подписване на двустранен приемо-предавателен
протокол. Едва след това за него възниква задължение за плащане на свършената
работа.
Ищецът обосновава твърдението си, че му се дължи сума
в размер на 1440,00 лева чрез издаване на 2 бр. фактури, а именно Фактура №
39/17.05.2018 ( на стойност 600лв) и Фактура № 41/28.05.2018 (на стойност
840лв). Фактура No
41/28.05.2018 (на стойност 840лв) е издадена на основание 2 бр. приемо-предавателни протоколи от 16.04.2018г. (в единия
протокол са описани входни врати, партер - 21 бр., а в другия врати за баня - 3
бр.). Тези 2 протокола обаче не могат да послужат като валидно основание за
издаване на процесната фактура поради следните
причини: И в двата протокола за
предаващата страна "Д. п." ЕООД се е разписало лицето Д. М. Същият не
е служител на "Д. п." ЕООД (поне доколкото ни е известно Д. М. е
служител на «И.» ООД - дружеството, което доставя вратите на ответника "Б.Б." ООД) и съответно не е имал право да подписва
протоколите от името на "Д. п." ЕООД. Поради това не е налице легално
подписан от двете страни приемо-предавателен
протокол, който да обоснове завършена и приета работа и съответно налично
задължение за плащане. Протоколът, в
който са описани входни врати, партер - 21 бр., не е подписан от представител
на възложителя, поради което трябва да се приеме, че от страна на "Б.Б." ООД не е приета описаната в този протокол работа.
Неподписаният от възложителя протокол е частен свидетелстващ документ, който не
се ползва с материална доказателствена сила за
изявленията в него.Протоколът не е подписан от възложителя поради незавършената
работа на изпълнителя по вратите. "Д. п." ЕООД е трябвало да монтира
шпионки на всички входни врати, които монтира на обекта. Това задължение на
изпълнителя обаче не е изпълнено от него. Като резултат от това неизпълнение и
инвеститорът на обекта и главният изпълнител «С. Б.» ООД отказват да приемат от
"Б.Б." ООД незавършените врати, преди на
тях да бъдат монтирани шпионки.
Това е наложило "Б.Б."
ООД да извърши допълнителни разходи, като е монтирало за своя сметка 150 бр.
шпионки.
На няколко пъти възложителят изрично е поискал от
изпълнителя да монтира шпионките на входните врати, но това не е извършено. С
тези си действия изпълнителят не е изпълнил задълженията си по договора, тъй
като съгласно раздел V, т.1.3 е гарантирал, че предмета на договора ще бъде
извършен съгласно изискванията на възложителя, а съгласно раздел IV, Т.З
„указанията на Възложителя са задължителни за изпълнителя".
От страна на възложителя е подписан единствено
протокола за монтирани 3 бр. врати за баня (тъй като на тях не се слагат
шпионки).
Във Фактура No 41/28.05.2018
са отбелязани 2 артикула:
Врати входни 21 бр. на стойност 735 лева (чийто
протокол не е разписан) Врати бани - 3 бр. на стойност 105 лева
Видно е, че Възложителят е нямало как да плати
стойността на вратите за баня в размер на 105 лева, тъй като това би довело до
признаване на задължението по фактурата в неговата цялост, включително и за
сумата от 735 лева, отнасяща се за незавършената и неточно извършена работа по
монтажа на 21 бр. входни врати.
Фактура № 39/17.05.2018 ( на стойност 600лв) е
издадена на основание 1 бр. приемо-предавателен
протокол също от 16.04.2018г, в който са описани 12 бр. врати и 12 бр. уширения за врати. Счита, че и тази фактура не доказва
задължение за плащане от страна на "Б.Б."
ООД към ищеца, както и протокола, на чиято база същата е издадена не може да
послужи като валидно основание за издаване на посочената фактура поради
следните причини: И в този протокол за предаващата страна "Д. п."
ЕООД отново се е разписало лицето Д. М. Същият както вече отбелязва по-горе не
е служител на "Д. п." ЕООД и съответно не е имал правомощия да
предава извършена работа, нито да подписва протокола от името на изпълнителя.
Поради това счита, че не е налице легално подписан от двете страни приемо-предавателен протокол, който да обоснове завършена и
приета работа и съответно налично задължение за плащане.
Във Фактура
№ 39/17.05.2018 като позиции са отбелязани „Каси", а в протокола са
описани „уширения за врата". Недопустимо е да се
фактурира и да се иска заплащане на монтаж на каси, след като в протокола е
декларирано, че са монтирани „уширения на
врати".
Съгласно
раздел II, т.2 от договора между страните е договорена единична цена за монтаж
на 1 бр. врата в размер на 35 лева. Във Фактура № 39/17.05.2018 обаче
изпълнителят си е позволил да начисли допълнителни суми за монтаж на каси на
вратите в размер на 15,00 лева бройката, над договорената цена от 35,00 лева.
Между страните нито с договора, нито с последващо
допълнително споразумение не е било договорено, допълнително възнаграждение за
монтаж на една врата над сумата от 35,00 лева. Не е договорено и отделно
заплащане за монтаж на каси на вратите или пък за уширения
на врати. Поради това счита, че в тази си част Фактура № 39/17.05.2018 е изцяло
неоснователна, а описаното задължение на обща стойност 180,00 лева за монтаж на
12 бр. каси не е дължимо. Съответно и
няма как да бъде платена само останалата част от фактурата без това да се
възприеме като признаване на цялото задължение.
Отделно от гореизложеното отбелязва и факта, че претендираната
сума, за която ищеца е издал разгледаните по-горе фактури не е осчетоводена от
"Б.Б." ООД като задължение, което е
допълнително доказателство, че не е налице валидно приемане на описаните във
фактурите работи от страна на възложителя.
Прави
изрично възражение за прихващане на сума в размер на 1035,00 лева. Посочената сума се дължи от ищеца на "Б.Б." ООД на основание извършени от ответника работи,
които не са били изпълнени от "Д. п." ЕООД, въпреки задълженията му
по договора, сключен между страните на 17.02.2018г. От страна на "Б.Б." ООД се е наложило да бъдат извършени допълнително
следните работи:Монтаж на шпионки на входни врати - 150 бр.Разтоварване и разнос на врати - 195 бр. Общата сума за извършените работи
възлиза на 1035, 00 лева с ДДС и е обективирана в
издадената от ответника фактура № **********/21.06.2018г., която е изпратена на
ищеца и приета от него.
Моли за
отхвърляне на исковете.
В
случай, че съдът приеме, че е налице неточно изпълнение от страна на ищеца, а
не пълно неизпълнение, моли съда да намали исканата от същия сума от 1440,00
лева, като приеме, че "Б.Б." ООД не дължи
сумата от 735 лева, описана в т.1 на Фактура No 41/28.05.2018,
поради неточно изпълнение на договорните задължения от страна на „Д. п."ЕООД,
изразяващо се в незавършване монтажа на 21 бр. входни врати, поради немонтиране
на шпионки на същите;"Б.Б." ООД не дължи
сумата от 180 лева, описана в т.2 и т.4 на Фактура № 39/17.05.2018, поради
липса на договорено допълнително възнаграждение за монтаж на една врата над
сумата от 35,00 лева, както и на отделно заплащане за монтаж на каси на
вратите;Моли съда да отсъди, че „Д. п."ЕООД дължи на "Б.Б." ООД сумата от 1035,00 лева с ДДС, обективирана във фактура № **********/21.06.2018г.,
представляваща размера на допълнително извършените от "Б.Б." ООД разходи за довършване на несвършената от ищеца
работа, възложена му с договора, сключен между страните на 17.02.2018г.
Моли да му бъдат присъдени направените по делото
разноски, включително заплатен адвокатски хонорар.
В съдебно заседание ищецът поддържа иска. В хода по
същество на делото моли за уважаване на иска и присъждане на сторените по
делото разноски.
В съдебно заседание ответникът поддържа отговора на
исковата молба. В хода по същество на
делото моли за отхвърляне на иска и присъждане на сторените по делото разноски.
В срок процесуалния представител на
ответника депозира писмени бележки.
По допустимостта
на иска: Няма спор между страните, а
и от изисканото за нуждите на настоящото производство ч.гр.дело №13536/2018год.
на ВРС се установява, че е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение, съгласно която длъжникът „Б.Б.“ ООД ЕИК/БУЛСТАТ
*, със седалище и адрес: ***,Търговски център Атриум,офис
№20, представлявано от Д. И. Д. – Управител ДА ЗАПЛАТИ на кредитора „Д.П.“ ЕООД
ЕИК/БУЛСТАТ * със седалище и адрес ***, , представлявано от Д. П. Д. –
Управител, сума в размер на 1440,00 лв., представляваща незаплатено
възнаграждение за монтирани съответно: 21 бр. врати входни – партер, 3 бр.врати
бани - 1етаж, 8 бр. врати – ГРТ, 8 бр. каси - ГРТ, 4 бр.врати – камериерски офис и 4 бр.каси –камериески
офис, за които са издадени фактури
съответно: фактура № **********/17.05.2018 г. за 600,00 лева и фактура № **********/28.05.2018 г. за
840,00 лева, въз основа сключен на 17.02.2018г. Договор за монтаж на интериорни
врати между „Б.Б.“ ООД ЕИК/БУЛСТАТ * , в качеството
му на възложител и „Д.П.“ ЕООД ЕИК/БУЛСТАТ * , като изпълнител , ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
05.09.2018 г. до окончателното изплащане на задължението,сума в размер на 18,70
лева , представляваща лихва за забава върху вземането от 600,00 лева , дължимо
съгласно фактура № **********/17.05.2018 г. за периода от 17.05.2018 г. до
04.09.2018 г.,сума в размер на 23,61 лева , представляваща лихва за забава
върху вземането от 840,00 лева , дължимо съгласно фактура № №
**********/28.05.2018г. за периода от 28.05.2018 г. до 04.09.2018 г.,както и
сума в размер на 28,80 лева, представляваща направените по делото разноски за
държавна такса и сума в размер на 301,20 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение. В срок длъжникът
възразява.С разпореждане от 01.10.2018год. заповедния съд указва на заявителя
за възможността да предяви иск в едномесечен срок от
съобщаването. За това разпореждане заявителят
е редовно уведомен на 04.10.2018год. В указания едномесечен срок заявителят
депозира настоящото искова молба, която като депозирана в срок се явява
допустима и подлежи на разглеждане по същество.
СЪДЪТ, след като взе предвид
представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност,
съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа
и правна страна:
От приетия по делото договор за монтаж на интериорни
врати се установява, че на 17.02.2018год. между
„Б.Б.“ООД и „Д.П.“ЕООД е сключен договор. По
силата на този договор „Б.Б.“ООД, като възложител
възлага на Д.П.“ЕООД срещу заплащане със собствени материали , техника и
човешки ресурси МОНТАЖ на 250броя интериорни врати при условията на настоящия дотовор, на обект х-л О.**.
Съгласно договора общата стойност , определена
съгласно договорената цена между възложителя и изпълнителя е в размер на 8 750лв.Договорената единична цена е в
размер на 35лв. без ДДС. Уговорената цена се заплаща по следния начин: Авансово
плащане -10% от общата стойност за 250 броя врати или сумата от 875лв. без ДДС в срок до три работни дни след
подписване на настоящия договор. Следващите плащания на базата на Приемо-предавателен протокол за брой монтирани врати до три
работни дни след приключване на монтажните работи и подписване на двустранен приемо-предавателен протокол.
Към доказателствата по делото е приета фактура
№**********/17.05.2018год. за следното: Врати-ГРТ 8бр. по 35лв. на стойност
280лв., Каси –ГРТ 8бр. по 15лв. на стойност 120лв., Врати-Камериерски
офис 4броя по 35лв. на стойност 140лв., Каси-Камериерски
офис 4 бр. по 15лв. на стойност 60лв. или обща стойност в размер на 600лв.
Фактурата е електронно съставена с доставчик „Д.П.“ЕООД с МОЛ- Д. Д. и получател
„Б.Б.“ООД с МОС Д. Д.
Приета е и фактура №**********/28.05.2018год. за следното : Врати Входни-партер 21бр. по
35лв. на стояност 735лв., Врати Бани- I етаж 3бр. по 35лв. на стойност 105лв. или обща сума
за плащане 840лв. Фактурата е електронно съставена с доставчик „Д.П.“ЕООД с
МОЛ- Д. Д. и получател „Б.Б.“ООД с
МОС Д. Д.
Освен гореописаните две фактури, които се явяват процесните , приети по делото са и фактури електронно
съставена с доставчик „Д.П.“ЕООД с МОЛ- Д. Д.
и получател „Б.Б.“ООД с МОС Д. Д.,
както следва: фактура № **********/22.02.2018год., фактура
№**********/10.05.2018год., фактура № **********/24.04.2018год. и фактура
№**********/18.04.2018год.
Приобщени към доказателствата по делото са приемо-предавателни протоколи , както следва:
От 16.04.2018год. за входна брата за стая-48бр., врата
за баня-17бр. и демонтиране ….врати 3бр. Този протокол е подписан само за
предаваща страна.
От 23.04.2018год. за монтаж врати за баня-31бр.,
монтаж врати за стая-27бр. Този протокол
е подписан за предаваща страна. За приемащата страна е поставен само пидпис.
От
16.04.2018год. за врата за камериерски офис
4бр., уширители за врата кам.офис
4бр., врата за …помещевние 8бр., уширения за
врата за ….помещения 8бр. от 23.04.2018год., от 16.04.2018год.Този протокол е
подписа за двете страни , като над подписа на предаващата страна е записан
Дамян Митев, а до подписа на приемащата страна е сложен печата на „Би Ел БГ“ООД.
От
16.04.2018год. за врата за баня ет.1 3бр. Този протокол е подписан за
двете страни , като над подписа на предаващата страна е записан Д. М., а до
подписа на приемащата страна е сложен печата
на „Б. Е. Б.“ООД.
От
16.04.2018год. за входни врати ,партер 21броя. Този протокол е подписан
за предаваща страна от Д. М., а за приемаща страна няма подпис, като само
фигурира печата на „Б. Е. Б.“ООД.
От 16.04.2018год. за входна врата за стоя 30бр. ,
врата за баня 54бр. Този протокол е подписан за двете страни. За предаваща страна
има подпис, за приемаща страна подпис над който фигурира името Д. М. и печат на
„Б. Е.Б.“ООД.
Приета по делото е покана за доброволна изпълнение на процесните две фактури и доказателства за получаването на
същата от ответника.
В полза на ищеца са ангажирани гласни доказателства ,
чрез показанията на св. Д. М. М. и А. С. А.
Приобщени към доказателствата по делото са Договор за
изработка, доставка и монтаг от 09.01.2018год.,
сключен между „Б.Б.“ООД и „И.“ООД, както и прилежащи
към същия анекси.
В полза на ответната страна са ангажирани гласни
доказателства , чрез показанията на св. Г.
И. К.
Показанията на свидетелите съдът кредитира в частта ,
съдържаща относими към предмета на спора факти, която
съвкупно преценена с останалите доказателства по делото е непротиворечива.
Гореизложената
фактическа обстановка мотивира съда да изведе следните правни изводи:
По делото е предявен иск с правно основание чл.422,
ал.1, вр.чл.415, ал.4 от ГПК, с предмет - признаване за установено по
отношение на ответника на вземането, претендирано от ищцовото дружество. Вземането на ищеца произтича от договор
за монтаж на интериорни врати от 17.02.2018год. и представлява част от
извършената в изпълнение на този договор работа..
За вземането си ищецът се позовава на две фактури,
издадени в изпълнение на договора от 17.02.2018год. а именно Фактура №
39/17.05.2018 ( на стойност 600лв) и Фактура № 41/28.05.2018 (на стойност
840лв).
Фактура No 41/28.05.2018 (на
стойност 840лв) е издадена на основание 2 бр. приемо-предавателни
протоколи от 16.04.2018г. (в единия протокол са описани входни врати, партер -
21 бр., а в другия врати за баня - 3 бр.). Фактура № 39/17.05.2018г. за 600 лв.
/шестстотин лева/ е издадена на основание премо-предавателен
протокол , приет на л.20 от делото. И в трите протокола за предаващата страна "Д.п."
ЕООД се е разписало лицето Д. М. Същият не е служител на "Д.п." ЕООД .
Установи се по делото , че същият е служител на «И.» ООД - дружеството, което доставя вратите
на ответника "Б.Б." ООД. Няма по делото
представени писмени доказателства , които да установяват , че управителите на „Д.п." ЕООД и "Б.Б."
ООД са делегирали права на това лице да подписва протоколите за предадена и
приета работа. Лицето М. е разпитан по делото като свидетел. Пред съда същият
заявява, че приемането на монтажа на вратите се осъществява лично от него на
обекта. Всяка една врата , която е монтирана от фирмата са я преглеждали по критериите,
по които се приема една врата за качествен монтаж и след това е разписвал
документите , като всичко е станало на обекта. Управителят на „Б.Б.“ ООД не е ходил да приема работата или изобщо не се е
занимавал с тази работа. Уговорката е била М. да приема работата на
монтажниците . Съответно "Д.п." ЕООД като страна за монтаж е бил
съгласен М. да приеме неговата работа, предвид на което и с оглед факта , че
ищецът приема подписа за М. в приемо –предавателните протоколи, следва да се приеме , че
изхождащите от М. за предаваща страна протоколи /л.20,л.21 и л.22/ , обвързват
ищеца. По отношение на спорния въпрос, дали тези два протокола са
подписани от ответното дружество и обвързват същото,
настоящият съдебен състав, намира следното: Приемо-предавателния
протокол на л.22 за 21 броя входни врати
партер за приемаща страна не е подписан , на този протокол за приемаща страна е
положен само печат на „Б.Б.“ ООД.На приемо-предавателните протоколи , приети на л.20 и л.21 от делото за приемаща страна е положен подпис
и печат за приемащата страна „Б.Е.Б.“ ООД. Тези три протокола съдът приема , че
обвързват ответника по следните съображения. Същите са съставени , съобразно установената между
страните практика за предаване и приемане на работата. В показанията си пред
съда св.М. заявява, че приемането на монтажа на вратите се осъществява лично от
него на обекта. Всяка една врата , която е монтирана от фирмата са я
преглеждали по критериите , по които се приема една врата за качествен монтаж и
след това е разписвал документите, като всичко е станало на обекта. Управителят
на „Б.Е.Б.“ ООД не е ходил на обекта и не е приемал работата. Уговорката е била
Д.М. да приема работата на монтажниците.
Тази уговорка е била с Д.п. ЕООД. М. е
приемал работата, защото е наясно какво трябва да гледа. Продуктът го произвеждат те и той е запознат от край до
край как трябва да изглежда завършена врата, след като е произведена от тях.
Тъй като Д.-управителят на Б.Е.Б. ООД не е бил напълно наясно как трябва да се
направи монтажът , устната договорка, която правят или по –скоро той
изисква е св.М. да носи отговорност за
приемането на монтажа , след като сложи подписа си , че приема вратите да са
направени по стандарта, който са заложили. От там нататък не е имал проблем с
тях. След като М. приема работата и разписва протокола за предаваща страна, Д.П.
ЕООД отива на място в офиса на „Б.Е. Б., там представя приетата от М. работа и
срещу това нещо е удрян печат от управителя на Б.Е.Б. ООД, че работата е приета
по този начин и няма забележки.В същата насока са и дадените от св.Г. И. К.показания,
която твърди, че работата по изпълнение на процесния
договор се приема първо от Д. М., който е служител на „И.“ на самия обект. След
това „Д. П.“ си носят протоколите , които са разписвани основно от нея и от г-н
Д. Така установените гласни доказателства съдът кредитира, като установяващи
начина по който фактически е приемана работата, защото те са идентични като
начин на съставяне с протоколи по които е налице изпълнение за плащане от
ответника.Т.е. изработеното по процесните
протоколи следва да се приеме за прието от ответника , който е установил
фактическа власт върху него и не е противопоставил възражения за недостатъци.В този смисъл е
решение по т.дело №287/2012год. на ВКС, ТК, II т.о.За така приетата работа ответникът дължи заплащане
на възнаграждение, за което ищецът е издал процесните
фактури. Тъй като същият не е възразил, относно приемането на каси за врати,
нито установил , че останалите приети по договора врати са с каси на единична цена в размер на
35лв. , настоящият съдебен състав намира, че
възражението на ответника, че не дължи стойността на каси по единична
цена в размер на 15 лева се явява неоснователно.
С оглед гореизложеното и разпределената с доклада на
делото доказателствена тежест, настоящият съдебен
състав приема, че ищецът доказа исковата си претенция по основание и размер.
Ето защо съдът постановява решение, с което уважава иска в цялост.
Като законна последици от уважаване на
иска следва да се присъди законната лихва, считано от датата депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда- 05.09.2018год. до
окончателното изплащане.
По отношение на акцесорния
иск за лихва. Този иск с оглед основателността на главния иск и факта,че с
приемане на работата , ответникът изпада в забава се явява основателен. Относно
размер на иска за лихва, съдът установи, чрез
„Апис калкулатор“,че същият се явява доказан и
по размер.
По отношение възражението на ответника за прихващане
със сумата от 1035,00 лева,представляваща стойността за монтаж на шпионки на
входни врати - 150 бр.Разтоварване и разнос на врати
- 195 бр.,настоящият съдебен състав намира следното: Така направеното от
ответника възражение се явява недоказано. Липсва установена между страните договореност,
относно монтиране на шпионки от страна на ищеца, както и доказано неизпълнение
за разнос на 195 бр. врати. Предвид на това се
извежда извод, че възражението за прихващане, като недоказано се явява
неоснователно.
С оглед изхода от делото пред настоящата инстанция, на
ищецът са дължими от ответника разноски, на основание чл.78,ал.1 от ГПК. Претендираните от ищеца разноски, съгласно списък на разноските
по делото , възлизат в размер на 478лв. и се изразяват в следното: 78.80лв.
държавна такса и 400лв. платено адв.възнаграждение.
Същите е доказано, че са реално сторени и следва да бъдат присъдени на ищеца.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на „Б.Б." ООД,
ЕИК: *, със седалище и адрес на управление ***, *, представлявано от управителя
Д. И. Д.,че дължи на „Д.П.“ ЕООД,
ЕИК: *, със седалище и адрес: ***, представлявано от управителя Д. П. Д.,
сумата от 1440.00
лв. / хиляда четиристотин и четиридесет лева/, представляваща дължимо общо
възнаграждение по фактура № **********/28.05.2018г. за 840 лв. и фактура №
**********/17.05.2018г. за 600 лв. /шестстотин лева/, съгласно договор за
монтаж на интериорни услуги от 17.02.2018г. сключен от „Б.Б."
ООД, ЕИК: *, представлявано от управителя Д. Д., в качеството на възложител -
длъжник и „Д.П." ЕООД, ЕИК: *, със седалище и адрес: ***, представлявано
от управителя Д. П. Д., в качеството на изпълнител - кредитор, ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 05.09.2018
г. до окончателното й изплащане; сумата от 42,31лв.
/четиридесет и два лева и тридесет и една стотинки/, представляващи
МОРАТОРНА лихва за забава, както следва: сумата от 18,70 лв. /осемнадесет лева
и седемдесет стотинки/, представляваща лихва за забава върху вземането от 600
лева, дължимо съгласно фактура №**********/17.05.2018г. за периода от
17.05.2018г. до 04.09.2018г; както и сумата от 23,61 лв. /двадесет и три лева и
шестдесет и една стотинки/, представляваща лихва за забава върху вземането от
840 лева, дължимо съгласно фактура №**********/28.05.2018г.,за периода от
28.05.2018-04.09.2018г., за което вземане е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение и е образувано ч.гр.д. № 13536/2018г. по описа на ВРС - XI
състав , на основание чл. 422, вр. с чл. 415, ал. 4 от ГПК във вр.
с чл.266,ал.1 от ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
ОСЪЖДА „Б.Б." ООД, ЕИК:
*, със седалище и адрес на управление ***, *, представлявано от управителя Д. И.
Д. да заплати на „Д.П.“ ЕООД, ЕИК: *, със седалище и адрес: ***,
представлявано от управителя Димитър Петров Димитров, сумата от 478лв.,
представляваща разноски в настоящото производство ,на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна
жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните..
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
/Р.ХРИСТОВА/