Решение по адм. дело №2545/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 211 от Закона за министерството на вътрешните работи /ЗМВР/, във вр. с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на Д. В. А., с [ЕГН], с адрес: гр. Варна, [улица], вх. А, ет. 6, ап. 29, чрез адвокат И. С., против Заповед № 365з - 8408/17.10.2024 г. на Директора на Областна дирекция /ОД/ на МВР – Варна, с която на основание чл. 204, т. 3, чл. 206, ал. 1, ал. 2, ал. 3 и ал. 4, чл. 226, ал. 1, т. 8 и чл. 227 от ЗМВР, на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратено служебното правоотношение на младши инспектор Д. В. А. – младши автоконтрольор I степен в група „Пътен контрол“ на сектор „Охранителна полиция“ към Четвърто Районно управление /РУ/ при ОД на МВР – Варна, считано от датата на връчване на заповедта.

Жалбоподателят счита обжалваната заповед за незаконосъобразна, издадена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалноправните разпоредби и в несъответствие с целта на закона. Сочи, че е нарушен принципът на безпристрастност по чл. 10 от АПК, тъй като дисциплинарно наказващият орган /ДНО/ е формирал убеждение за доказаност на дисциплинарните нарушения и за наличие на виновно поведение още към момента на образуване на дисциплинарното производство. Твърди, че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е издадена в нарушение на чл. 35 от АПК и чл. 206, ал. 4 от ЗМВР, без да са изяснени всички факти и обстоятелства от значение за случая и без да са оценени събраните доказателства. Изтъква, че не са посочени конкретните служебни правомощия, за които се твърди, че не са изпълнени от наказания служител, като нарушенията не са ясно и конкретно описани. Посочва, че не е възможно да се изведе точен фактически състав, съдържащ обстоятелства за извършване на описаното дисциплинарно нарушение по чл. 213, ал. 1, т. 13 от ЗМВР от обективна страна, както и субективната страна на деянието, вменено на служителя. Аргументира, че не е доказана втората предпоставка за налагане на наказанието дисциплинарно уволнение, а именно: уронване на престижа, още по-малко при форма на вината пряк умисъл. Излага доводи за допуснато нарушение на изискванията на чл. 206, ал. 1 от ЗМВР, тъй като ДНО не е изпълнил императивно вмененото му задължение преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения. Твърди, че липсва покана, отправена от ДНО до служителя, за даване на писмени обяснения. За такава не може да се приеме тази, по която в заповедта е посочено, че са дадени/отказани обяснения, тъй като производството е било върнато на дисциплинарно разследващия орган /ДРО/ с изрично указание, че лицето има право на обяснения и защото в текста на поканата, във връзка с която евентуално са дадени, са допуснати противоречия, квалифицирани от ДНО като процесуални нарушения. Като друго процесуално нарушение сочи обстоятелството, че един от членовете на ДРО е бил в отпуск и извън пределите на Република България, поради което не е ясно как е подписал становището и действал ли е в изпълнение на служебни задължения. Счита, че нарушенията не са установени с годни и безпротиворечиви доказателствени средства. Елемент на фактическия състав на описаното от ДНО дисциплинарно нарушение е извършването от страна на служителя на престъпление по чл. 302 от Наказателния кодекс НК/, поради което за да се приемат за доказани фактите, описани в заповедта, е необходимо наличие на влязла в сила осъдителна присъда. Твърди наличие на неяснота на волята на ДНО относно тежестта на конкретните нарушения, доколкото същата е обсъдена общо, без да се прави разграничение. Иска се съдът да отмени оспорената заповед, както и се претендира присъждане на направените по делото разноски. При евентуално отхвърляне на жалбата и претендирани разноски от ответната страна се прави възражение за прекомерност и за редуциране до законоустановения минимум поради липса на фактическа и правна сложност на делото. В съдебно заседание жалбоподателят, чрез представител по пълномощие, поддържа жалбата. Подробни съображения за незаконосъобразност на заповедта са развити в депозирани по делото писмени бележки.

Ответникът по жалбата – Директорът на Областна дирекция на МВР – Варна, чрез процесуалния си представител гл. юриск. Г. Г., оспорва жалбата. Счита оспорения административен акт за правилен и законосъобразен. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение. Обстойни доводи за законосъобразност на обжалваната заповед са изложени в депозирана писмена защита.

Административен съд – Варна, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:

Не е спорно между страните и се установява от приложената на л. 164-165 от адм. преписка кадрова справка рег. № 365р-19882/05.04.2024 г., че Д. В. А. е страна по валидно възникнало служебно правоотношение с Областна дирекция на МВР – Варна, като считано от 28.09.2023 г. е назначен на длъжност „младши автоконтрольор I степен“ в група „Пътен контрол“ на сектор „Охранителна полиция“ към Четвърто РУ при ОД на МВР – Варна, която длъжност заема и към момента. По време на службата си е награждаван 5 пъти с „писмена похвала“ и 9 пъти с индивидуални „Парични награди“ и няма наложени дисциплинарни наказания.

В ОД на МВР – Варна е постъпило Писмо рег. № 7855р-1968/27.02.2024 г. по описа на Дирекция „Вътрешна сигурност“ – МВР, в което се съдържат данни, че на 26.02.2024 г., на автомагистрала „Черно море“, на отбивката за местност „Крушките“, кв. „Аспарухово“, в посока гр. Бургас, са задържани служителите от група „Пътен контрол“ на сектор „Охранителна полиция“ към Четвърто РУ при ОД на МВР – Варна: мл. инспектор Д. В. А. – младши автоконтрольор I степен, и мл. инспектор З. К. Н. – младши автоконтрольор I степен, поради установени данни, че като длъжностни лица и възползвайки се от служебното си положение, приемат неследваща се облага от граждански лица, водачи на МПС.

Посочено е, че по случая е образувано ДП № 26/2024 г. по описа на Окръжен следствен отдел /ОСлО/ при Окръжна прокуратура /ОП/ – Варна, пр. пр. № 1240/2024 г. по описа на ОП – Варна, за извършено престъпление по чл. 302 („За подкуп, извършен: 1. от лице, което заема отговорно служебно положение, включително ..... или от полицейски орган, ...“) вр. чл. 301 от НК.

От Окръжна прокуратура – Варна с писмо УРИ № 365000-12838/28.02.2024 г. по описа на ОД на МВР – Варна /л. 321-322 от адм. преписка/ е предоставена информация, че на 27.02.2024 г. по ДП № 26/2024 г. по описа на ОСлО – Варна при ОП – Варна, пр. пр. 1240/2024 г. по описа на ОП – Варна, мл. инспектор Д. В. А. е привлечен в качеството на обвиняем, за това че на 26.02.2024 г. в гр. Варна, в съучастие като съизвършител със З. К. Н., и двамата като полицейски органи от Четвърто РУ – Варна, в качеството им на длъжностни лица, които заемат отговорно служебно положение – младши автоконтрольор I степен, при условията на продължавано престъпление, чрез изнудване посредством злоупотреба със служебно положение, поискали и приели от двама водачи на МПС – от К. К. В. от гр. Бургас и от А. Р. П. от гр. София, дар, който не им се следва – поискали и приели пари, съответно от К. В. сумата от 100 лева – две банкноти по 50 лева, и от А. П. сумата от 50 лева в такава банкнота, за да не извършат действия по служба.

Въз основа на така постъпилите предварителни данни за извършени от мл. инспектор Д. В. А. – младши автоконтрольор I степен, тежки нарушения на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 2 и т. 4 от ЗМВР и с оглед установяване на реалната фактическа обстановка по извършените от страна на служителя действия, със Заповед рег. № 365з-1734/07.03.2024 г. на Директора на ОД на МВР – Варна /л. 94-100 от адм. преписка/, на основание чл. 207, ал. 1, т. 2 и ал. 2, чл. 214, ал. 4 от ЗМВР, вр. чл. 40, ал. 3 и чл. 44, ал. 1 от Инструкция № 8121з-877/06.07.2021 г. за дисциплината и дисциплинарната практика в МВР, срещу мл. инспектор Д. В. А. е образувано дисциплинарно производство и същият временно е отстранен от длъжност, като е разпоредено да му бъдат иззети служебната карта, личният знак и служебното оръжие.

Със заповедта за образуване на дисциплинарното производство е определен дисциплинарно наказващ орган /ДРО/ в състав: председател: ст. инспектор И. Д. Д. – ВПД началник на група „Териториална полиция“ на сектор „Охранителна полиция“ към Първо РУ при ОД на МВР – Варна, и членове: 1. инспектор И. З. Ж. – полицейски инспектор V степен в група „Патрулно-постова дейност“ на сектор „Охранителна полиция“ към Първо РУ – Варна; 2. инспектор С. Д. П. – инспектор VI степен в група „Пътен контрол“ на сектор „Охранителна полиция“ към Четвърто РУ – Варна, който да проведе разследване по дисциплинарното производство.

С покана рег. № 433000-5830/12.03.2024 г. /л. 143-144 от адм. преписка/, връчена на 12.03.2024 г., мл. инспектор Д. В. А. е поканен за запознаване със Заповед рег. № 365з-1734/07.03.2024 г. на Директора на ОД на МВР – Варна, с която срещу него е образувано дисциплинарно производство по чл. 297, ал. 1, т. 2 и ал. 2, чл. 214, ал. 4 от ЗМВР.

Установено е, че на 26.02.2024 г., за периода от 08:00 ч. до 20:00 ч., мл. инспектор Д. А. е назначен в наряд като автопатрул /АП/ с позивна 414 съвместно с мл. инспектор З. Н. /старши на наряда/. Служителите са изпълнявали дейност по контрол на пътното движение, определени са точките за контрол и времето за престой, със служебен автомобил [Марка] с рег. № [рег. номер], който е оборудван със система за GPS позициониране. В Разпореждане с рег. № 442р-5792/23.02.2024 г. на Четвърто РУ – Варна /л. 293-298 от адм. преписка/, автопатрул 414, дневна смяна, е определен да обслужва - Участък за обслужване № 1 с посочени места (16 броя) за осъществяване на ППД на територията на Четвърто РУ – Варна, с продължителност на установъчните пунктове – до 60 минути. Съгласно часови график рег. № 442р-8802/23.02.2024 г. /л. 313 от адм. преписка/ на 26.02.2024 г., за времето от 17:15 ч. до 18:15 ч., АП 414 трябвало да бъде на точка за контрол – М.К. Път 1-9 км 120+500 м след АМ „Черно море“, посока гр. Бургас. От Пътен лист 1 № ********** /л. 314 от адм. преписка/ е видно, че на 26.02.2024 г., за времето от 09:38:35 ч. до 11:07:06 ч. и за времето от 15:03:12 ч. до 20:00:00 ч. АП 414 е бил с местоположение 2,6 км от Звездица /Път 1-9 км 120+500 м след АМ „Черно море“, посока гр. Бургас/.

В ежедневна форма на отчет (Приложение № 11, към чл. 75, ал. 2, т. 1 от Инструкция № 8121з-749/20.10.2014 г.) /л. 275-278 от преписката/ за реда и организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение, за дата 26.02.2024 г., смяна 08:00 ч. – 20:00 ч., липсва информация за извършена проверка на лицето К. К. В., [ЕГН], управляващо л.а. „Мерцедес“ с рег. № [рег. номер] и на лицето А. Р. П., [ЕГН], управляващо л.а. „БМВ 523И“ с рег. № [рег. номер].

В хода на производството са събрани данни (сведения рег. № 433000- 18674/01.08.2024 г. от А. Р. П. и разпит в качеството на свидетел пред следовател от 26.02.2024 г. на А. Р. П. по ДП № 26/2024 г. по описа на ОСлО при ОП – Варна) /л. 229-238 от адм. преписка/, съгласно които е установено, че на 26.02.2024 г., около 17:00 ч., пътувайки за гр. Бургас с л.а. „БМВ 523И“ с рег. № [рег. номер], в края на автомагистрала „Черно море“, където движението става двупосочно, водачът забелязва, че има спрян полицейски автомобил [Марка], отстрани на пътя в посока гр. Бургас, на който не може да посочи номер. От него излиза униформен служител със светлоотразителна жилетка и го спира, като подава сигнал със стоп-палка. Не помни дали полицаят се е представил по име. Полицаят поисква неговите документи и тези за автомобила и отива до служебния автомобил, като след няколко минути се връща и кани П. да отиде с него. От служебния автомобил излиза друг униформен служител и тримата (двамата полицаи и П.) застават между двата автомобила, заявявайки му че е превишил разрешената скорост на движение. П. заявява, че полицаите му казват, че могат да изтрият записа с нарушението му, а той им заявява, че може да почерпи. П. се връща до автомобила си, взема една банкнота с номинал 50 (петдесет) лева, слага я в калъфчето с документите, връща се, предава го в ръцете на единия полицай, но не помни на кой точно, полицаят го взима и почти веднага го връща, без сложената вътре преди това банкнота. Не може да опише и разпознае полицаите. Помни единствено, че са били на средна възраст, като единият е бил с бяла брада на няколко дни, а другият – гладко обръснат. В разпита си като свидетел пред следовател, който е от 26.02.2024 г. (непосредствено след случилото се) по ДП № 26/2024 г. по описа на ОСлО при ОП – Варна, А. Р. П. заявява, че полицаят, който го е спрял, е бил над средната възраст с брада. Документите предава на колегата му, който е бил на същата възраст, но без брада, който го пита дали знае защо го спира, като подчертава, че магистралата е свършила. П. предполага, че може да е превишил скоростта и го пита, с колко, но полицаят само потвърждава, че има превишена скорост, без да уточнява. П. се интересува как по-бързо може да плати глобата, която предстои да му бъде наложена, като полицаят казва, че може да не се стига до това и П. му казва, че е благодарен за това. В този момент полицаят, който държи документите на П., нищо не казва. От контекста на разговора П. разбира, че снимката за превишена скорост може да бъде изтрита, но той трябва да даде някаква сума пари на полицая. Казва, че ще почерпи и полицаят му връща документите. Връща се до автомобила, слага банкнота с номинал 50 (петдесет) лева в калъфа с документите, връща се и ги дава на същия полицай, който почти веднага връща калъфа с документите, като в тях липсва поставената от П. банкнота.

От снети сведения рег. № 433000-18860/02.08.2024 г. от К. К. В. /л. 157-158 от адм. преписка/ се установява, че на 26.02.2024 г., около 11:00 ч., същият пътува за гр. Бургас с л.а. „Мерцедес“ с рег. № [рег. номер]. Спрян е за проверка в края на АМ „Черно море“, в посока гр. Бургас, от полицейски служител, който се представя /не помни името/, иска документи и му казва да отиде до служебния автомобил. Застават между служебния автомобил и този на В., обърнати със задната си част един към друг. Единият полицай е с бяла брада тип катинар и прошарена коса, другия не може да опише, но бил по-млад и с него води разговора. Той му казва, че ще му отнемат книжката за период от три до шест месеца, тъй като е сниман с превишена скорост. Предлагат му снимката да бъде изтрита. В. кани полицая да отиде с него до автомобила му, но той отказва и казва да донесе, каквото е решил. Отива до автомобила взима две банкноти от по 50 лева и една негова визитка. Предава парите на по-младия от двамата полицаи.

В разпита си на свидетел пред следовател от 26.02.2024 г. /непосредствено след случилото се/ по ДП № 26/2024 г. по описа на ОСлО при ОП – Варна /л. 218 от преписката/ В. заявява, че е спрян за проверка от един полицай, като впоследствие е водил разговор с колегата му, който му казал, че е превишил скоростта и може да изтрие снимката, което навежда В. на мисълта, че трябва да даде подкуп. На въпроса му как да се направят нещата полицаят казва: „Отиди до колата и ела!“. В. взима от автомобила си две банкноти от по 50 лева и една визитка, които предава на полицая, който води разговор с него. Описва служителите по следния начин: полицаят, който го спира е на възраст около 55 години, висок около 175 см, добре сложен; нито слаб, нито пълен; с бяла оредяла коса късо подстригана, с оформена брада и мустаци, леко кръгло лице. По-младият полицай, на когото е дал парите, е на възраст около 45 години, висок около 170 см, добре сложен, с малко коремче, къса кестенява коса, по-гъста от тази на колегата му, кръгло лице без брада и мустаци.

От предоставените материали по ДП № 26/2024 г. по описа на ОСлО при ОП – Варна е видно, че са приложени протоколи за разпознаване на лица по фотоснимки. При извършено на 20.03.2024 г. разпознаване на лица по фотоснимки от К. К. В. в присъствие на поемни лица, на свидетеля е представен фотоалбум № 005, съдържащ 6 (шест) броя портретни снимки, обозначени с номера: 1,2,3,4,5,6. Под № 2 В. разпознава, полицая, който го е спрял за проверка. Категорично разпознава полицейския служител, по лицето, бялата брада и мустаци. В описа към фотоалбум № 005, приложен към протокол за разпознаване на лица по фотоснимки, под № 2 е записан З. К. Н. /л. 225-228 от адм. преписка/.

На същата дата /20.03.2024 г./ при извършено разпознаване на лица по фотоснимки, на В. е представен фотоалбум № 004, съдържащ 6 (шест) броя портретни снимки обозначени с номера: 1,2,3,4,5,6. От приложения към фотоалбума опис е видно, че под № 3 е записан Д. В. А. /л. 221-224 от адм. преписка/. Документирано е, че В. не разпознава нито едно от лицата.

При извършеното претърсване на 26.02.2024 г. на служебен автомобил „Шкода“ рег. [рег. номер] е иззета визитка с правоъгълна форма от бяла хартия с изписано име К. В. „търговски представител“ и текст със син цвят „Автокомерс 93“, която е идентична с предоставената по делото визитка от К. В., /л. 208-210 от адм. преписка/.

От снето сведение рег. № 433000-22634/17.09.2024 г. /л. 84 от адм. преписка/ от инспектор И. Р. Д. – полицейски инспектор V степен в група „Патрулно-постова дейност“ на сектор „Охранителна полиция“ към Четвърто РУ при ОД на МВР – Варна, е видно, че той провежда инструктаж и отвод на застъпващите в наряд за изпълнение на ППД служители от Четвърто РУ – Варна. За периода от месец януари и месец февруари 2024 г. мл. инспектор Д. А. се е явявал на работа винаги гладко обръснат, а мл. инспектор З. Н. – с добре оформена бяла брада и бяла коса.

Видно от Удостоверение рег. № 365р-19881/05.04.2024 г. /л. 163 от адм. преписка/, предоставено от сектор „Човешки ресурси“ при ОД МВР – Варна с Протокол рег. № 442р-30565/11.10.2023 г. младши инспектор Д. В. А. е запознат с Т. длъжностна характеристика рег. №3286р- 45560/11.09.2023 г. за длъжността „МЛАДШИ АВТОКОНТРОЛЬОР II – I степен в сектор/група „Охранителна полиция“ група „Пътен контрол“/ група „Охрана на обществения ред“ на сектор „Охранителна полиция“ Участък към районно управление при ОД на МВР /л. 167-170 от адм. преписка/, и с Етичен кодекс за поведение на държавните служители в МВР, утвърден със Заповед № 8121з-348/25.07.2014 г. на Министъра на вътрешните работи, както и с неговото изменение.

Със Заповед № 365з-5093/01.07.2024 г. на Директора на ОД на МВР – Варна /л. 101-103 от адм. преписка/, по предложение на председателя на комисията, назначена за ДРО /л. 105-106 от адм. преписка/, срокът за провеждане на дисциплинарното производство е удължен с два месеца.

От ДРО е изготвена Обобщена справка рег. № 433р-24702/19.08.2024 г. /л. 125-140 от адм. преписка/, в която са обективирани събраните доказателства и установените въз основа на тях факти и обстоятелства. С Покана рег. № 433р-24745/19.08.2024 г. /л. 149-150 от адм. преписка/ мл. инспектор Д. А. е поканен да се запознае с изготвената обобщената справка и всички събрани материали по дисциплинарното производство. На 20.08.2024 г. служителят се е запознал с обобщена справка и всички материалите по дисциплинарното производство, съгласно чл. 207, ал. 10 от ЗМВР. Даден му е срок до 24 часа да даде допълнителни обяснения или възражения, адресирани до директора на ОД на МВР – Варна. На 21.08.2024 г., в 10:00 ч., след проверка от ДРО в АИС „Документооборот“ в МВР, в Първо РУ – Варна, е установено, че служителят не е депозирал обяснения или възражения, за което е съставен Протокол рег. № 433р-25007/21.08.2024 година /л. 317 от адм. преписка/.

След запознаване с изготвената от ДРО Обобщена справка рег. № 433р-24702/19.08.2024 г. и събраните материали в хода на разследването, проведено срещу служителя, ДНО е установил наличие на непълнота в събраните материали на дисциплинарното производство и нарушения на административнопроизводствените правила. На основание чл. 57, ал. 5 от Инструкция № 8121з-877/06.07.2021 г. за дисциплината и дисциплинарната практика в МВР, със Заповед № 365з-7249/09.09.2024 г. /л. 43-46 от адм. преписка/ е разпоредено ДРО да събере допълнително доказателства, свързани с разследването.

Дисциплинарно разследващият орган е събрал допълнителни доказателства. От Писмо рег. № 442р-26981/11.09.2024 г. по описа на Четвърто РУ при ОД на МВР – Варна е видно, че за времето от 08:00 ч. до 20:00 ч. на 26.02.2024 г. служебен автомобил „Шкода Рапид“ с рег. № [рег. номер], осъществяващ пътен контрол от наряд АП 414, не е бил оборудван с техническо средство за контрол на скоростта.

От ДРО е изготвена нова Обобщена справка рег. № 433р-27897/18.09.2024 г. по чл. 207, ал. 7 от ЗМВР /л. 63-78 от адм. преписка/. На служителя е връчена Покана № 433р-28068/19.09.2024 г. /л. 81-82 от адм. преписка/ за запознаване с обобщената справка и даване на допълнителни обяснения или възражения. На 20.09.2024 г. служителят се е запознал с обобщената справка и материалите в производството, видно от саморъчно положения от него подпис. В определения срок от 24 часа мл. инспектор А. е депозирал Обяснение рег. № 433р-28248/24.09.2024 г. /л. 83 от адм. преписка/, адресирано до ДНО, в което е посочил, че не желае да дава писмени обяснения по дисциплинарното производство.

Изготвено е Становище рег. № 433р- 27898/18.09.2024 година /л. 47-62 от адм. преписка/. На основание чл. 56 от Инструкция № 8121з-877/06.07.2021 г. за дисциплината и дисциплинарната практика в МВР материалите са изпратени на ДНО. В становището от ДРО е направено предложение на мл. инспектор Д. А. да бъде наложено дисциплинарно наказание „уволнение“.

След запознаване със Становище рег. № 433р-27898/18.09.2024 г., Обобщена справка рег. № 433р-27897/18.09.2024 г. на ДРО и събраните материали в хода на разследването, проведено срещу служителя, ДНО е установил нарушение на административнопроизводствените правила от ДРО след процедурата за запознаване на служителя с обобщената справка. На основание чл. 57, ал. 5 от Инструкция № 8121з-877/06.07.2021 г. за дисциплината и дисциплинарната практика в МВР, със Заповед № 365з-7829/27.09.2024 г. на Директора на ОД на МВР – Варна /л. 8-11 от адм. преписка/ е разпоредено ДРО да отстрани пропуските при прилагане на административнопроизводствените правила.

Дисциплинарно разследващият орган е отстранил допуснатите пропуски при прилагане на административнопроизводствените правила. Изготвил е ново становище рег. № 433р-30242/07.10.2024 г. /л. 15-30 от адм. преписка/, след което материалите по дисциплинарното производство са изпратени на ДНО. В становището от ДРО е направено предложение, на основание чл. 203, ал. 1, т. 7, предл. 2, алт. 1, т. 8 и т. 13 от ЗМВР на мл. инспектор Д. А. да бъде наложено дисциплинарно наказание „уволнение“.

Въз основа на данните в обобщената справка и становището, изготвени от ДРО, както и на събраните в хода на дисциплинарното производство доказателства, е издадена обжалваната Заповед № 365з-8408/17.10.2024 г. на Директора на ОД на МВР – Варна, в която е прието, че на 26.02.2024 г., в град Варна, мл. инспектор Д. В. А. – младши автоконтрольор I степен в група „Пътен контрол“ на сектор „Охранителна полиция“ към Четвърто РУ при ОД на МВР – Варна, е използвал служебното си положение на полицейски служител, като е получил сума в размер от 100 лева от К. К. В. и сума в размер на 50 лева от А. Р. П., за да не извърши действие по служба. По този начин е злоупотребил с доверието, тъй като съзнателно, преднамерено и неправомерно се е възползвал от служебното си положение и е извлякъл материална облага за себе си, която не му се следва, и е поставил себе си в по-благоприятно положение, чрез използване на оказаното доверие. Посочено е, че деянието на мл. инспектор Д. В. А. е станало достояние на широк кръг лица от съд, прокуратура, МВР и на неограничен брой граждани. Според ДНО с поведението си Д. А. е създал впечатление в обществеността, че полицейските служители не съобразяват законността на действията, които предприемат, вместо да изпълняват задълженията си и да предотвратяват и разкриват правонарушения, сами участват в извършването на противоправни деяния. Служителят не е опазил доброто име на институцията, която представлява, не е дал личен пример с поведението си да насърчава гражданите да спазват закона. Служителят е бил подкупен и се е възползвал от правомощията си и от служебното си положение с цел лично облагодетелстване, участвал е в корупционна проява и не проявил нетърпимост към корупционно поведение. Счетено е, че деянията на служителя са несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР. Конкретно е посочено, че с гореописаните деяния служителят не е спазил етичните норми за поведение от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР /Обн. ДВ. бр. 67 от 12 август 2014 г./, регламентирани в:

т. 15 „Държавният служител съобразява законността на действията, които възнамерява да предприеме“;

т. 19 „Държавният служител пази доброто име на институцията, която представлява“;

т. 20 „Държавният служител насърчава хората да спазват закона, като дава личен пример с поведението си“;

т. 42 „Държавният служител е неподкупен и не се възползва от правомощията си и служебното си положение с цел лично облагодетелстване или с друга користна цел“;

т. 49 „Държавният служител не участва в корупционни прояви“;

т. 50 „Държавният служител проявява нетърпимост към корупционно поведение“.

Прието е, че в конкретния случай, в условията на кумулативност, са налични двете материалноправни предпоставки – деяние, несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители на МВР и уронване престижа на службата.

Заключено е, че гореописаните деяния съставляват тежки нарушения на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР: „неизпълнение на служебните задължения“, за които, на основание чл. 203, ал. 1 от ЗМВР: т. 7, пр. 2, алт. 1 – „... използване на служебното положение за лична облага...“ и т. 8 предложение второ – „злоупотреба с ... доверие“, е предвидено налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ и по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР: „неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, за което на основание чл. 203, ал. 1 ,т. 13 от ЗМВР – „деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата“, е предвидено налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“.

Дисциплинарно разследващият орган счел, че не се установява наличието на обстоятелствата по чл. 198 от ЗМВР, тъй като отклонението от изискванията не е незначително.

С оглед горното с обжалваната Заповед № 365з-8408/17.10.2024 г. на Директора на ОД на МВР – Варна, на основание чл. 194, ал. 2, т. 2 и т. 4; чл. 203, ал. 1, т. 7, предл. 2, алт. 1, т. 8 и т. 13; чл. 204, т. 3; чл. 206, ал. 1, ал. 2, ал. 3 и ал. 4; чл. 226, ал. 1, т. 8 и чл. 227 от ЗМВР, на младши инспектор Д. В. А. – младши автоконтрольор I степен в група „Пътен контрол“ на сектор „Охранителна полиция“ към Четвърто РУ при ОД на МВР – Варна, е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратено служебното му правоотношение, считано от датата на връчване на заповедта.

В хода на съдебното производство като доказателства по делото са приети и приложени: Протокол за обиск на лицето Д. В. А. от 26.02.2024 г., при който са намерени, описани и иззети: 1. мобилен телефон Samsung Galaxy Z Fold 2; 2. сума пари от следните банкноти: 1 брой банкнота с номинал 50 лева със сериен номер ГР22038828, 1 брой банкнота с номинал 100 лева със сериен номер АД0411221; 3. синджир от жълт метал с висулка с формата на кръст от жълт метал и висулка с формата на кръг от жълт метал /л. 34-36 от делото/; Разпореждане № 330/27.02.2024 г. на Окръжен съд – Варна, постановено по наказателно дело № 20243100200287 по описа за 2024 г., с което е одобрен протокол за извършени на 26.02.2024 г. от 19:15 ч. до 20:05 ч. действия по разследването – обиск на лице – Д. В. А. с [ЕГН] /л. 37-38 от делото/; Заявление рег. № 433-26901/09.09.2024 г. от И. З. Ж. – ВПД Началник група ППД към Първо РУ – Варна, за ползване на платен годишен отпуск в размер на 8 работни дни за 2023 г., считано от 27.09.2024 г. до 08.10.2024 г. /л. 39 от делото/; справка за пътуване на лицето И. З. Ж. – български гражданин, за периода от 01.01.2024 г. до 04.12.2024 г., съгласно която по отношение на лицето е регистрирано излизане от Република България /РБ/ през ГКПП Аерогара Варна на 22.04.2024 г. в 14:12 ч. и влизане в РБ през ГКПП Аерогара Варна на 29.04.2024 г. в 14:25 ч., както и излизане от РБ през ГКПП Малко Търново на 27.09.2024 г. в 18:37 ч. и влизане в РБ през ГКПП Малко Търново на 06.10.2024 г. в 02:48 часа /л. 40 от делото/.

Към доказателствения материал по делото са приобщени представените от ответната страна 17 броя ежедневни ведомости за периода 01-17.10.2024 г., водени в Първо РУ – Варна /л. 48-81 от делото/, и Заповед за организация и разпределение на работното време за служителите на ОД на МВР – Варна с рег. № 365з-6973/20.09.2023 година /л. 82-97 от делото/.

Събрани са гласни доказателства. В процесуалното качество на свидетели по делото са разпитани лицата А. Р. П. и К. К. В..

От показанията на свид. П. се установява, че на 26.02.2024 г., около 17:00 ч., докато пътувал с личния си автомобил от гр. Варна за гр. Бургас, непосредствено след края на магистралата е спрян за проверка от полицейски служители, които му казали, че е превишил разрешената скорост на движение, и ще му бъде съставен акт, но му обяснили, че има възможност да изтрият данните за нарушението, а той предложил да ги почерпи. Посочва, че се върнал до колата, сложил в документите 50 лева, предал ги на полицаите, след което те му върнали документите, той се качил в колата и продължил. Заявява, че не би могъл да разпознае лицето, на което е предал документите с банкнотата от 50 лева. Твърди, че през месец април е давал показания по този случай, като не му е представян фотоалбум за разпознаване и не може да потвърди на кое лице е дал банкнотата.

Съгласно показанията на свид. В., на 26.02.2024 г. на изхода на гр. Варна е спрян за проверка от полицейски служители, които му взели документите и му обяснили, че е превишил разрешената скорост за движение, поради което ще му бъде отнето свидетелството за управление на моторно превозно средство. Веднага след това му е предложен друг вариант – да им заплати, а те да изтрият снимката. Посочва, че полицаите му върнали документите, той им дал парите – две банкноти по 50 лева с поставена отгоре негова визитка, след което го пуснали да продължи по пътя си. Заявява, че понеже е минало доста време оттогава, не би могъл да разпознае полицая, на когото е дал парите. Твърди, че няколко пъти е давал сведения по случая, като е успял да разпознае единия полицай, но не и този, на когото е дал парите.

Въз основа на изложеното от фактическа страна Административен съд – Варна достигна до следните правни изводи:

Обжалваната заповед е издадена от компетентен орган в кръга на правомощията му по закон по аргумент от чл. 204, т. 3 вр. чл. 197 от ЗМВР, в необходимата писмена форма и при спазване на изискванията за съдържанието на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, регламентирани в чл. 210, ал. 1 от ЗМВР.

Оспореният индивидуален административен акт е постановен при спазване на сроковете по чл. 195, ал. 2 от ЗМВР. Жалбоподателят е бил запознат с всички документи, изготвени в хода на дисциплинарното производство, в т.ч. с изготвената обобщена справка, и в съответствие с чл. 206, ал. 1 от ЗМВР преди налагане на наказанието му е предоставена възможност да даде обяснения по случая и да ангажира доказателства. Заповедта му е връчена лично срещу подпис с отбелязване датата на връчване, с което са изпълнени условията по чл. 210, ал. 2 от ЗМВР.

Основателно е възражението на жалбоподателя за допуснато в хода на дисциплинарното производство процесуално нарушение, изразяващо се в това, че подписалият Становище рег. № 433р-30242/07.10.2024 г. член на ДРО – ст. инспектор И. Ж. не е бил на работа в деня на изготвянето му. Със Заявление рег. № 433-26901/09.09.2024 г. от И. З. Ж. – ВПД Началник група ППД към Първо РУ – Варна, е заявено ползването на 8 работни дни платен годишен отпуск, считано от 27.09.2024 г. до 08.10.2024 година. От изявлението на процесуалния представител на ответния административен орган, направено в проведеното на 23.04.2025 г. открито съдебно заседание, се установява, че заявеният от служителите на МВР платен годишен отпуск се одобрява от самия началник, като нарочна заповед се издава единствено в случай на основание за неговото прекратяване. По делото не са налице данни за издаване на заповед за прекратяване на заявения от ст. инспектор И. З. Ж. платен годишен отпуск в размер на 8 работни дни – за периода от 27.09.2024 г. до 08.10.2024 г. включително, което се потвърждава и от изявлението на процесуалния представител на ответната страна, направено в открито съдебно заседание на 18.06.2025 г., че няма издадена такава заповед, поради което същата не може да бъде представена. Налага се извод, че за периода от 27.09.2024 г. до 08.10.2024 г. И. Ж. е бил в платен годишен отпуск. Правото на отпуск е право на работника/служителя за определен период от време да бъде освободен от задълженията си да изпълнява трудовата си функция, но при запазване на трудовото правоотношение. Изхождайки от същността и предназначението на отпуска като правна категория – да осигури сравнително дълъг период от време за възстановяване на работната сила на работника или служителя, следва да се приеме, че по време на ползване на отпуск работникът не дължи престиране на работна сила в полза на работодателя, респ. служителят не изпълнява възложената му държавна служба.

Видно от Становище рег. № 433р-30242/07.10.2024 г. на ДРО същото е подписано от всички членове на комисията, назначена със Заповед рег. № 365з-1734/07.03.2024 г. на Директора на ОД на МВР – Варна за ДРО, в т.ч. и от ст. инспектор И. Ж., докато последният е бил в законоустановен отпуск. Това опорочава така съставения документ, а оттам и цялото дисциплинарно производство, тъй като оспорената Заповед № 365з-8408/17.10.2024 г. на Директора на ОД на МВР – Варна е издадена именно въз основа на становището от 07.10.2024 г., с което от ДРО е направено предложение за налагане на жалбоподателя на дисциплинарно наказание „уволнение“. След като на датата на изготвяне на становището посоченият член на ДРО е бил в платен годишен отпуск, не става ясно как същият е подписал становището и действал ли е в изпълнение на служебни задължения. Допуснатото нарушение на административнопроизводствените правила е съществено и неотстранимо в съдебната фаза, поради което представлява самостоятелно основание за отмяна на обжалвания индивидуален административен акт – аргумент от чл. 146, т. 3 от АПК.

Оспорената заповед за налагане на дисциплинарно наказание е издадена и в нарушение на материалния закон, тъй като не е доказано по категоричен и безпротиворечив начин извършването на посочените в нея дисциплинарни нарушения от страна на жалбоподателя.

Дисциплинарната отговорност по Глава осма от Раздел VІІІ от ЗМВР е лична отговорност и за да бъде наложено дисциплинарно наказание на служител от състава на МВР, следва административният орган да докаже, че той виновно /умишлено или по непредпазливост, в двете  форми – небрежност и самонадеяност/ е нарушил служебната дисциплина и е извършил дисциплинарно нарушение по някоя от хипотезите на чл. 194, ал. 2 ЗМВР. В тежест на дисциплинарно наказващия орган е да установи конкретните фактически обстоятелства, осъществяващи състава на дисциплинарното нарушение, за което е ангажирана дисциплинарната отговорност на служителя.

Съгласно чл. 194, ал. 1 ЗМВР държавните служители в МВР, които са нарушили служебната дисциплина, се наказват с предвидените в този закон дисциплинарни наказания. Дисциплинарните нарушения са посочени в чл. 194, ал. 2 ЗМВР и сред тях са: неизпълнение на разпоредбите на ЗМВР – чл. 194, ал. 2, т. 1, предл. първо ЗМВР, т. 2 – неизпълнение на служебните задължения – чл. 194, ал. 2, т. 2 ЗМВР, и неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР – чл. 194, ал. 2, т. 4 ЗМВР.

В случая деянието на мл. инспектор Д. В. А. е квалифицирано като тежко нарушение на служебната дисциплина в проявните форми на използване на служебното положение за лична облага, злоупотреба с доверие и деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата – чл. 203, ал. 1, т. 7, предл. 2, алт. 1, т. 8 и т. 13 от ЗМВР. Този извод на ДНО е направен въз основа на приетото от него, че жалбоподателят е приел неследваща му се облага – парични суми от двама водачи на МПС, за да не извърши действие по служба, като по този начин е злоупотребил с доверието и не е опазил доброто име на институцията, в която работи, тъй като деянието му е станало достояние на широк кръг лица от съд, прокуратура, МВР и на неограничен брой граждани.

Настоящият съдебен състав намира, че от събраните по делото доказателства не се установява по категоричен и безсъмнен начин извършването на описаното в обжалваната заповед дисциплинарно нарушение. Основната теза на ДНО и направените от него правни изводи са изградени изцяло върху твърдението, че А. е приел от двама граждани – водачи на МПС, парични суми, съответно в размер на 50 лева и на 100 лева, които не му се дължат, за да не извърши действие по служба. От събраните доказателства не е установено по безсъмнен начин, че именно мл. инспектор Д. А. е получил паричните суми. Водачите на МПС, които твърдят, че са предоставили сумите, не са категорични на кого са предали същите. При извършено в хода на образуваното досъдебно производство разпознаване на лица по фотоснимки К. К. В. разпознава З. К. Н. като полицая, който го е спрял за проверка, но не разпознава полицая, на когото е предал парите, като видно от приложения опис към предявения на лицето фотоалбум № 004, съдържащ 6 (шест) броя портретни снимки, обозначени с номера: 1,2,3,4,5,6, под № 3 е записан Д. В. А.. Другият водач – А. Р. П., също не е категоричен, че е дал пари именно на А., като описва полицейския служител единствено чрез липсата на лицево окосмяване, което е характерно за много голяма част от мъжкото население, в т.ч. и за служителите на ОД на МВР – Варна. При разпита им като свидетели по делото К. В. и А. П. дават показания, че не биха могли да разпознаят полицейския служител, на когото са дали парите, като свид. В. посочва, че няколко пъти е давал обяснения по случая, но не е успял да го разпознае. С оглед горното не може да се приеме за доказано, че именно жалбоподателят е полицейският служител, получил твърдените от ДНО парични суми, представляващи неследваща се облага.

На следващо място съдът счита дисциплинарното нарушение за недоказано и поради несъответствие в доказателствените източници относно паричните средства, които се твърди, че са предадени на Д. А.. Както в сведенията, дадени в хода на дисциплинарното производство и по образуваното досъдебно такова, така и при разпита му като свидетел по делото, К. В. заявява, че е предал на полицаите две банкноти по 50 лева. Същевременно видно от представения по делото Протокол за обиск на лицето Д. В. А. от 26.02.2024 г., извършен непосредствено след твърдяното приемане на облагата, у жалбоподателя е намерена сума пари от следните банкноти: 1 брой банкнота с номинал 50 лева със сериен номер ГР22038828, 1 брой банкнота с номинал 100 лева със сериен номер АД0411221. При това положение не може да се приеме за доказано, че А. е приел твърдяната от ДНО парична сума. Несъответствието в доказателствените източници относно основния спорен въпрос, касаещ получаването на неследваща се материална облага под формата на определена парична сума, води до недоказаност на това обстоятелство, а оттам и на дисциплинарното обвинение. Освен това при възникналата колизия между доказателствата следва да се даде предимство и да бъдат ценени тези, притежаващи по-висока доказателствена стойност. В случая това е протоколът за обиск, който представлява официален документ, съставен от длъжностно лице /разследващ орган на досъдебното производство/ в кръга на предоставените му правомощия, притежаващ материална доказателствена сила за удостоверените в него обстоятелства. Протоколът за обиск обаче изобщо не е приобщен към доказателствения материал по дисциплинарната преписка и не е обсъден от ДНО, с което е допуснато нарушение на императивните разпоредби на чл. 7 и чл. 9, ал. 2 от АПК, регламентиращи задължение за административния орган да събере и прецени всички необходими доказателства и да издаде административния акт въз основа на действителните факти от значение за случая. Допуснатото процесуално нарушение е съществено и е довело до постановяване на административния акт в противоречие с материалния закон.

По изложените съображения не може да се приеме, че са налице описаните в заповедта тежки нарушения на служебната дисциплина. По делото остана недоказано, че Д. А. е приел парична сума от граждани – водачи на МПС, за да не извърши действие по служба, поради което не може да се приеме, че е използвал служебното си положение за лична облага, злоупотребил е с доверие и е осъществил деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата, т.е. че е допуснал нарушения на чл. 203, ал. 1, т. 7, предл. 2, алт. 1, т. 8 и т. 13 от ЗМВР, които от своя страна да обусловят налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание – „уволнение“. Следователно в случая дисциплинарно наказващият не се е справил с възложената му доказателствена задача да установи извършването на дисциплинарно нарушение от страна на жалбоподателя. Последицата е прилагането на правилата на доказателствената тежест, изразени в обвързаността на съда да приеме за несъществуващи правните последици на юридическите факти, за които черпещата благоприятни правни последици от осъществяването им страна не проведе главно пълно доказване. Недоказването на елементите от фактическия състав на посочените в заповедта дисциплинарни нарушения обуславя липса на предпоставките за налагане на дисциплинарно наказание.

За пълнота на изложението следва да бъде отбелязано, че възражението на жалбоподателя, че когато с едно и също деяние се осъществява състав на дисциплинарно нарушение и престъпление, то дисциплинарната отговорност се поставя в зависимост от установяване на факта на извършено престъпление, т.е. необходимо е наличие на влязла в сила осъдителна присъда, е неоснователно. По аргумент от чл. 194, ал. 3 от ЗМВР няма законова пречка за провеждането на дисциплинарно производство и тогава, когато изпълнителното деяние осъществява и състав на престъпление, т.е. привличането на лицето към наказателна отговорност е неотносимо. В случая дисциплинарното наказание „уволнение“ е наложено на жалбоподателя не заради извършено престъпление, поради което, противно на твърденията в жалбата, не е приложима нормата на чл. 203, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Дисциплинарната отговорност е отделна и независима от наказателната. Производството по налагане на дисциплинарно наказание и това за реализиране на наказателната отговорност са различни производства и възникват при различни предпоставки, като не са изцяло обусловени едно от друго, поради което евентуална влязла в сила присъда, установяваща че лицето е извършило престъпление или обратното на това, не засяга всички основания за реализиране на дисциплинарната отговорност.

Независимо от изложеното в предходния абзац, предвид гореизложените съображения оспорената заповед е незаконосъобразна поради издаването й при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправните разпоредби, поради което са налице основанията по чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК за нейната отмяна.

С оглед изхода на спора, предвид своевременно заявеното искане и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2000 лева, заплатени в брой съгласно приложения на л. 16 от делото договор за правна защита и съдействие, сключен на 21.10.2024 г. с адвокат И. С. С.. Заплатеното от жалбоподателя възнаграждение за адвокат не е прекомерно с оглед продължителността на делото, неговата фактическа и правна сложност, както и предвид конкретно осъществената от наетия адвокат защита /подаване на жалба, осъществяване на процесуално представителство във всички (общо пет на брой) открити съдебни заседания и депозиране на подробни писмени бележки, по-голямата част от съображенията в които са споделени от съда при постановяване на настоящото решение/, поради което възражението на ответника е неоснователно.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – Варна, Пети състав

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Заповед № 365з-8408/17.10.2024 г. на Директора на Областна дирекция на МВР – Варна, с която на основание чл. 204, т. 3, чл. 206, ал. 1, ал. 2, ал. 3 и ал. 4, чл. 226, ал. 1, т. 8 и чл. 227 от ЗМВР, на младши инспектор Д. В. А. – младши автоконтрольор I степен в група „Пътен контрол“ на сектор „Охранителна полиция“ към Четвърто Районно управление /РУ/ при ОД на МВР – Варна, е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратено служебното му правоотношение, считано от датата на връчване на заповедта.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Варна да заплати на Д. С. А., [ЕГН], с адрес: гр. Варна, [улица], вх. А, ет. 6, ап. 29, сумата от 2000 /две хиляди/ лева, представляваща разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 14–дневен срок от съобщаването му на страните.