Р Е Ш
Е Н И Е №
30.09.2019г., гр.Пазарджик
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД Гражданско
отделение открито съдебно заседание на тридесети август, през две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Христо Георгиев
при секретаря Мария Кузева,като разгледа докладваното
от районен съдия Георгиев гр.д. №3622 по
описа за 2018г., за да се произнесе прие следното:
В исковата си молба срещу „Вива Кредит“ ООД, ЕИК – *********, със
седалище и адрес на управление – гр. София, район Люлин, ж.к. „Люлин“7, бул. „*****“№*,
БЛ. * „С. Ц.“, ЕТ.*, ОФИС * , представлявано от управителя Д.С.Д., ищецът И.Д.А.
с ЕГН ********** ***, чрез пълномощника
си адвокат Д.Ф. от САК, твърди, че на 12.05.2018г. ищецът е сключил с ответното
дружество договор за паричен заем №5439047, по силата на който са му били
предоставени заемни средства в размер на 2000.00лв., при фиксиран годишен
лихвен процент по заема от 40.00 %, годишен процент на разходите от 49.02 % и
срок за погасяване на заема – 36 месеца.
В подадената
искова молба, ищецът иска да бъде прогласена нищожността на Договор за паричен
заем № 5439047, сключен с „Вива Кредит“ ООД на 12.05.2018 г., като противоречащ
на императивните изисквания на ЗЗД, ЗЗП и ЗПК. Сочи се, че този договор за
паричен заем противоречи на изискванията
на Закона за задълженията и договорите, Закона за защита на потребителите и
Закона за потребителския кредит.
При условията на евентуалност се иска от съда, да
прогласи нищожността на клаузата на чл.4 от Договора за паричен заем, тъй като
същата била неравноправна по смисъла на
чл.143 т.5 от Закона за потребителския кредит, като противоречаща на добрите
нрави .
Изложени са подробни съображения в тази насока, като е
оформен петитум на исковата молба, с който се иска от съда да постанови
решение, с което да прогласи нищожността на Договора за паричен заем, а в
условията на евентуалност да прогласи нищожността на клаузата на чл.4 от
Договора за паричен заем като неравноправен.
Претендират се съдебни разноски .Представени са
доказателства и са направени съответните доказателствени искания.
В законоустановения срок по чл.131 от ГПК е постъпил
писмен отговор на исковата молба от
ответника „Вива Кредит“ ООД.
С подадения писмен отговор се твърди, че ищецът не е
изпълнил задълженията си по Договора за паричен заем, като е заплатил само част
от първата вноска от договорените 36 погасителни вноски.
Счита се, в отговора на исковата молба, че претенциите
на ищеца са напълно неоснователни и
следва да бъдат отхвърлени като такива.
Изложени са подробни съображения в тази насока.
Моли се, съдът да постанови решение, с което да
отхвърли изцяло исковите претенции и да присъди на ответника направените в хода
на делото съдебни разноски.
Направено е възражение за прекомерност на
претендирания от ищцовата страна адвокатски хонорар, представени са
доказателства и са направени доказателствени искания.
В съдебно заседание ищецът не се явява и не се
представлява.
В съдебно заседание
ответното дружество не изпраща представител.
Пазарджишкият районен съд след като се запозна с изложените в исковата
молба фактически твърдения, след като съобрази доводите на страните и след като
обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност при спазване
разпоредбата на чл.235 от ГПК прие за установено следното от фактическа страна:
Не се спори
между страните, а и от приетите по делото писмени доказателства се установява, че между страните е сключен договор за паричен
заем №5439047 от 12.05.2018г. , по
силата на който ответното дружество, в качеството
на заемодател, е предоставил на ищеца в
качеството на заемател, сумата от 2000.00 лв. - заем, а ищецът се е задължил да я върне на
заемодателя на 36 равни месечни вноски, при фиксиран годишен лихвен процент по
заема от 40.00 %, годишен процент на разходите от 49.02 % и срок за погасяване
на заема – 36 месеца. Общата дължима сума по кредита е 3463.92лв.
Съгласно чл.4 от договора, заемателят следвало да
осигури в срок до 3 дни, считано от датата на сключване на процесният договор,
едно от двете предвидени обезпечения- две физически лица, отговарящи на
определени условия, или банкова гаранция. При неизпълнение на поетите
задължения, ищецът следвало да заплати неустойка размер на 794.52 лв.
От
приетия по делото стандартен европейски
формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити, съдържащ параметрите
на процесния договор, се установява, че на 12.05.2018г. със съдържанието на
този документ е запознат кредитополучателя
И.А..
За
изясняване на спора от фактическа страна по делото бе изслушана съдебно – икономическа
експертиза, чието заключение съдът кредитира като компетентно и обосновано
изготвено и неоспорено от страните. Вещото лице дава отговор, че размерът на законната
лихва за периода от 12.05.2018г до настоящия момент възлиза на 10%. Съгласно
заключението на вещото лице, неустойката за липса на гаранти е в размер на
794.52 лв., което представлява 39.73 %
от главницата. Оскъпяването на договорения кредит с посочената неустойка
е с 13.24% годишно. Погасителният план по процесният договор, съгласно клаузите
на договора, е изчислен от вещото лице и
представен в табличен вид.
Въз основа на така очертаната по делото
фактическа обстановка от правна страна съдът намира следното:
По
главния иск с правно основание чл.26, ал.1, предл.3-то от ЗЗД:
При
съобразяване съдържанието на процесния договор за кредит, както и на поетите с него права и задължения,
съдът счита, че същият има правната
характеристика на договор за
потребителски кредит, поради което неговата валидност и последици следва да се
съобразят с изискванията на специалния закон – Закон за потребителския кредит
в релевантната за периода редакция/ в
т.см определение №351 от 22.04.2016г на ВКС по търг.дело №3026/2015г.
Във
връзка с поставения от ищеца въпрос за
действителността на договорното съглашение
следва да бъде установено дали е налице валиден обвързващ страните
договор, като преценката за това се
прави както в съответствие с общите
правила на ЗЗД , така и с нормите на приложимия ЗПК. Съответствието на договора с добросъвестното упражняване
правата на ответника-кредитор , а оттам и с добрите нрави, се включва в
основанията за нищожността му предвидени и по специалния закон като общо към
частно основание за нищожност.
Накърняването
на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1 от ЗЗД е налице, когато се нарушава
нравствен принцип, който може и да не е законодателно изрично формулиран, но
спазването му е проведено чрез създаване на други разпоредби, част от
действащото право. Такива са принципите на справедливостта, на
добросъвестността в гражданските и търговски взаимоотношения и на
предотвратяването на несправедливото облагодетелстване на някоя от страните за
сметка на другата. Трайна и непротиворечива е съдебната практика за нищожност
на договора поради накърняване на
добрите нрави и тя приема , че „добри нрави“по смисъла на чл.26, ал.1,
предл. трето ЗЗД е обща правна категория, приложима към конкретни граждански,
респ. търговски правоотношения, изведена от юридически факти, обуславящи тези
правоотношения, понятие , свързано с относително определени правни норми, при
положението на които съдът прави конкретна преценка на обстоятелствата . Във
всеки отделен случай въз основа на доводите на страните и събраните доказателства по конкретното дело, съдът може
да прецени дали поведението на конкретния правен субект съставлява действие,
което накърнява „добрите нрави“ злепоставя чужди интереси с цел извличане на
собствена изгода.
В
разпоредбата на чл.143, ал.1 от ЗЗП се предвиждат критерии, чрез които може да се установи неравноправния
характер на клаузата в договор, сключен с потребител. Съгласно посочената
разпоредба неравноправни са:1/ клауза, сключена във вреда на потребителя, 2/
клауза, която не съответства на изискванията за добросъвестност, присъщи на
нормалните договорни правоотношения и равнопоставеността на съконтрахентите и
3/ клауза, която води до значително неравновесие между правата и задълженията
на търговеца или доставчика и потребителя. В съответствие с разпоредбата на
чл.4, пар.1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993г. относно
неравноправните клаузи в потребителските договори, при преценка за неравноправност на дадена договорна клауза
трябва да се отчита характерът на стоките или услугите, за които е сключен
договора и да се вземат предвид всички обстоятелства, довели до сключването му
към момента на неговото сключване.
Съгласно
клаузите на сключения между страните договор за паричен заем се предвижда
задължение на кредитополучателя да заплаща годишна лихва в размер на 40.00%.
Разпоредбата на чл.9 от ЗЗД предвижда, че страните могат свободно да определят
съдържанието на договора доколкото то не противоречи на повелителните норми на
закона и на добрите нрави. Към датата на сключване на договора за паричен заем,
липсват императивни разпоредби на закона по отношение на размера на
възнаградителната лихва. При положение,
че се касае за потребителски
договор, при който едната страна е по-слаба икономически , поради което се
ползва със засилена защита на ЗЗП и ЗПК,
следва да се приеме, че максималния
размер на лихвата било възнаградителна, било за забава, е ограничен.Обратното
би означавало икономически по-слаби участници в оборота да бъдат третирани
неравноправно, като недостигът на
материални средства за един субект да се използва за облагодетелстване
на друг. Принципно възнаградителната лихва съставлява цена за предоставеното
ползване на заетата сума.
Когато
е налице явна нееквивалентност между предоставената услуга и уговорената за
това цена се нарушава принципа на добросъвестност при участие в облигационните
отношения.
Поради
това в съдебната практика се приема, че
противоречаща на добрите нрави е уговорка, предвиждаща възнаградителна лихва ,
надвишаваща трикратния размер на законната лихва, а за обезпечените кредити-
двукратния размер на законната лихва/. В този смисъл Решение №906/30.12.2004г. по гр.д.№1106/2003г
на ВКС, Решение №378/18.05.2006г по гр.д.№315/2005г на ВКС, Решение
№1270/09.01.2009г по гр.д.№5093/2007г на ВКС/. Следователно при преценка съответствието на спорната договорна клауза с
добрите нрави следва да се вземе предвид съотношението между уговорения с нея
размер на възнаградителна лихва и законната лихва. От кредитираното с пълно
доверие експертно заключение по изслушаната съдебно-икономическа експертиза се
установи, че към момента на сключване на процесния договор законната лихва е
10%. В периода след тази дата до настоящия момент / момента на устните
състезания/ същият отново е 10%. При това уговорената с процесния договор възнаградителна
лихва в размер на 40.00% годишно е четирикратно по-висок размер от законната
лихва.
По делото не се установява, а и липсват
твърдения за наличие на обстоятелства, които да дават основание за очакване на
завишен размер на вреди за заемодателя
неизпълнение на задълженията на заемателя. Следователно уговаряне на
възнаградителна лихва в размер четири
пъти над законната значително надхвърля размера на действителните вреди.
Предвид характера на предоставяната по договора услуга, преполагащ недостиг на
парични средства у едната страна, следва да се приеме, че процесната уговорка
не съответства на изискванията за добросъвестност, присъщи на нормалните
договорни отношения и равнопоставеност на страните по това правоотношение.
Следователно същата е неравноправна по смисъла на чл.143 от ЗЗП и на това основание нищожна.
Действително,
съгласно чл.26, ал.4 от ЗЗД, нищожността на отделни части не влече нищожността
на договора, когато те са заместени по право от повелителните правила на закона
или когато може да се предположи, че сделката би била сключена и без
недействителните и части. В случая не е налице нито една от тези две хипотези-
нищожните клаузи на процесния договор
относно определянето на процента възнаградителна лихва и годишния процент на
разходите да бъдат заместени по право от повелителни норми на закона или че
договорът за потребителски кредит би бил сключен и ако в него не са включени
двете клаузи. Сключеният между страните
договор е възмезден по своя характер и включването на клаузи за договаряне на
лихвен процент по кредита и ГПР по него е въведено като изрично изискване в
чл.11,ал.1т.9 и 10 от ЗПК. Предвид на
това, в случая е неприложима нормата на чл.26, ал.4 от ЗЗД и нищожността на
посочените по-горе клаузи на процесния договор обуславя недействителност на
целия договор. В случая следва да бъде взета предвид и разпоредбата на чл.22 от ЗПК, която е приложима за процесното
договорно правоотношение. Тази норма изрично посочва, че когато не са спазени
изискванията на конкретни разпоредби от
закона , то договорът за потребителски кредит е изцяло недействителен, като
между изчерпателно изброените са и тези по чл.11, ал.1, т.9 и т.10 от ЗПК- за
определяне на възнаградителна лихва и годишен процент на разходите.
Кредиторът е дал възможност на насрещната
страна в едва 3-дневен срок да му
предостави поръчител, който обаче трябва да отговаря на множество изисквания –
за възраст, за работа по безсрочен трудов договор, за минимален стаж при
работодателя, за сравнително висок осигурителен доход, да няма лоша кредитна
история, да не е поръчител или заемател по друг договор. Налагането на толкова
къси срокове въобще препятства всички възможности на длъжника да реагира и да
изпълни условията. Той обективно е в затруднение дори да направи опит да
потърси поръчител, още по-малко да намери такъв, който следва да отговаря и на
всички посочени условия. Всички тези комулативно дадени условия навеждат на
извод, че изначално е трудно, ако не и невъзможно тяхното изпълнение. Що се отнася
до алтернативната опция за обезпечение, то съдът намира, че тя също поставя
мъчно преодолими пречки пред заемателя. Касае се за снабдяване с банкова
гаранция, в размер за цялото задължение, валидна 30 дни след падежа за плащане
по договора. Доколкото срокът за снабдяване с такава гаранция е едва 3 дни,
предвид практиката на банките по проучване на лицата, кандидатстващи за такова
обезпечение, фактически е невъзможно за длъжника да придобие такава гаранция.
Налага се извод, че и двете опции по чл.4 от договора всъщност не дават
възможност на длъжника да избегне плащането на неустойка, тъй като са много
трудно изпълними. След като това е така,
във всички случаи вземането за неустойка ще възникне в сферата на кредитора.
При тези трудно изпълними условия, се налага изводът, че неустойката
излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и наказателна функции и
се превръща само в средство обогатяването на кредитора. Ето защо тя е нищожна.
Фактически не се касае за дължима неустойка, а за вземане, което се плаща
заедно с вноските за главница и лихва, което вземане представлява допълнителна
печалба за кредитора, освен лихвата. В конкретния случай фактически е уговорена
допълнителна договорна лихва, която да плаща длъжникът и която е печалба за
кредитора.
По изложените съображения настоящия
съдебен състав намира, че процесния
договор за кредит е нищожен на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД-поради противоречие
с добрите нрави и нарушения на императивните норми по чл.11, ал.1, т.9 и 10 от ЗПК във вр.с чл.22 от ЗПК.Ето защо главният иск като основателен следва да бъде
уважен. Горните изводи не могат да се променят от
обстоятелството, че кредиторът е бил
добросъвестна страна по сделката, тъй като предварително е информирал клиента
за всички условия по кредита, както и че потребителят е имал свободата да реши
дали договорът го устройва. Фактът, че ищецът е подписал договора не може да
санира неговата недействителност, като противоречащ на ЗПК.
С оглед уважаване първоначално
предявения иск, съдът не следва да се произнася по предявения такъв при
условията на евентуалност.
По разноските:
Предвид изхода на делото , в
полза на адв. Д.Л.Ф. се дължи адвокатски хонорар на основание чл.38, ал.2 от
Закона за адвокатурата. По иска с цена
от 4258.44лв. минимално дължимия хонорар
, определен по реда на чл.7, ал.2 , т.2 от Наредбата№1/2004г за минималните
размери на адвокатските възнаграждения,
е 528.09 лв., а по иска с цена 794.52лв., формиран при условията на
чл.7, ал.2,т.1 от Наредбата е в размер на 300.00лв.
Предвид фактическата и правна
сложност на делото и обемът от процесуална дейност, извършена от пълномощника
на ищеца, а именно депозиране на искова молба и писмено становище, без обаче лично явяване на пълномощника в съдебно
заседание , съдът счита, че минималните
хонорари не следва да бъдат завишавани, или следва да бъде осъден ответникът „„Вива Кредит“ ООД, ЕИК – *********, със
седалище и адрес на управление – гр. С., район *****, ж.к. „****“*, бул.
„******“№*, бл.* „С. Ц.“, ет.*, офис *,
представлявано от управителя Д.С.Д.“ да заплати на адвокат Д.Ф. на основание
чл.38, ал.2 от ЗАдв адвокатско възнаграждение в размер общо на 828.09 лв., предвид
уважаването на първоначалния иск, предявен от И.А..
Предвид изхода на делото и на
основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на
РС-Пазарджик и сумата от 75.00лв. – изплатено възнаграждение от бюджета на
съда на вещото лице по изслушаната
съдебно-икономическа експертиза.
Така мотивиран
Пазарджишкият районен съд:
Р Е Ш И
:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН договор за паричен заем №5439047, сключен на 12.05.2018г.
между И.Д.А. с ЕГН ********** *** и „Вива Кредит“ ООД, ЕИК – *********, със
седалище и адрес на управление – гр. С., район *****, ж.к. „****“*, бул.
„******“№*, бл.* „С. Ц.“, ет.*, офис *,
представлявано от управителя Д.С.Д., поради противоречие с добрите нрави на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД във вр.с
чл.22, във вр.с чл.11, ал.1, т.9 и 10 от ЗПК.
ОСЪЖДА „Вива Кредит“ ООД,
ЕИК – *********, със седалище и адрес на управление – гр. С., район *****, ж.к.
„****“*, бул. „******“№*, бл.* „С. Ц.“, ет.*, офис *, представлявано от управителя Д.С.Д. да
заплати на адвокат Д.Ф. от САК с адрес *** на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв., адвокатско възнаграждение в размер на 828.09лв. /осемстотин и двадесет и осем лева
и девет стотинки/
ОСЪЖДА „Вива Кредит“ ООД, ЕИК – *********, със седалище и адрес на
управление – гр. С., район *****, ж.к. „****“*, бул. „******“№*, бл.* „С. Ц.“,
ет.*, офис *, представлявано от
управителя Д.С.Д., да заплати в полза на
РС-Пазарджик, сумата от 75.00 лв. /седемдесет и пет лева/ - разноски за вещо
лице.
Решението
е неокончателно и подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ОС - Пазарджик в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: