Р  Е  Ш  Е  Н  И   Е

№

 

град София, 25.10.2017 година

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

Софийски градски съд, Гражданска колегия, І отделение, 1 състав, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : АСЕН ВОДЕНИЧАРОВ

 

при секретаря Весела Станчева, като разгледа докладваното от съдия Воденичаров гр. дело № 13495 по описа за 2016 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ.

          Ищецът К.Л.Т., чрез процесуален представител излага в исковата молба, че на 21.06.2016 год., около 06.20 ч. на главен път Е-79, при км 133+840, водачът И.М.Д.при управление на лек автомобил „Фолксваген” с ДК № *******, поради движение с превишена скорост, реализирал пътно пътно-транспортно произшествие с управлявания от него лек автомобил „Фолксваген“ с ДК № *******. Твърди, че вследствие на произшествието получил травматични увреди, довели до продължително разстройство на З.равето, през което време се наложили и разходи за лечение. Поддържа, че ответника е застраховал гражданската отговорност на виновния водач със застрахователна полица, валидна към момента на събитието. Депозирал пред ответника на 21.06.2016 год. искане за изплащане на обезщетение, по което обаче с писмо от 30.08.2016 год. било отказано плащане. В тази връзка моли съда да постанови решение с което да осъди ответника да му заплати обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 60 000 лева, както и сумата от 450 лева, представляващи стойността на заплатени консумативи, заедно със законната лихва върху тези сума от датата на която е изтекъл срока за произнасяне по претенцията до окончателното изплащане, както и направените по делото разноски.

          Ответникът З. „Б.И.” АД, чрез процесуален представител оспорва предявеният иск, като твърди, че същият е неоснователен, тъй като застрахования при тях водач няма вина за настъпване на произшествието. Отделно от това твърди съпричиняване, тъй като пострадалият е пътувал в автомобила без поставен колан. Моли съда да отхвърли иска, като се претендират разноските по делото.

          Съдът като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, съобразно разпоредбата на чл. 235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

          Приет е по делото констативен протокол за ПТП с пострадали лица рег. № 96700-8867/06.07.2016 год., изготвен от дежурен ПТП при ОД на МВР – Враца от който се установява, че на 21.06.2016 год. на път Е-79, км.133+840 е настъпило пътно-транспортно произшествие между лек автомобил „Фолксваген” с ДК № *******, управляван от И.М.Д.и лек автомобил „Фолксваген“ с ДК № *******, управляван от К.Л.Т., при което са причинени телесни увреди на двамата водачи и на пътниците в автомобилите.

По делото е приета съдебно-автотехническа експертиза, изготвена от вещо лице инж.М., която съдът кредитира като обективно дадена и неоспорена от страните, от която се установява, че причината за произшествието е навлизането на лекия автомобил „Фолксваген“ с ДК № ******* в платното за насрещно движение с висока скорост и при ограничена видимост в завой. Дава заключение, че автомобила „Фолксваген“ с ДК № ******* е оборудван фабрично с предпазни колани на всички места.

Останалите приети по делото медицИ.ки документи са от значение само за заключението на вещото лице. Те нямат пряко доказателствено значение, тъй като непосредствено от тях, без помощта на специални знания, съдът не може да установи обстоятелствата, свързани с увреждането и начина на лечение.

По делото е приета комплексна съдебно-медицИ.ка експертиза, изготвена от вещите лица д-р Б. и д-р М., която съдът кредитира като обективно дадена и неоспорена от страните, от която се установява, че ищеца вследствие на ПТП-то е получил счупване на тялото на 4-ти поясен прешлен; навяхване на дясната глезенна става и лекостепенна черепномозъчна травма - мозъчно сътресение. Тези травматични увреждания са в причинно-следствена връзка с ПТП-то. Спешна медицИ.ка помощ и амбулаторно лечение на пострадалия е била оказана в МБАЛ гр. Враца, където са извършени рентгенови изследвания на гръдния кош и белия дроб, на гръбначния стълб, тазовите кости и костите на дясната глезенна става. След извършените изследвания и консултации, ищецът е бил освободен от болницата, като лечението му е продължило амбулаторно с назначени прегледи, предписан режим и лекарства. Поради продължаващи болки в поясната част на гръбначния стълб, на 19.07.2016   г. на пострадалия К.Л. е била извършена магнитно - резонансна томография в посочената област, като е установено „компресивно счупване с фрагментация на предния ръб на 4-ти поясен прешлен и нискостепенни дискови протрузии между 3-ти и 4-ти поясен прешлени - без компресивен синдром.

Дават заключение, че в продължение на 2-3 месеца след произшествието ищецът е търпял болки и страдания, като през първите 30 дни след злополуката и около 2 седмици в периода на рехабилитацията през последните месеци на лечението - болките са били с по-интензивен характер. Извън тези периоди болките на ищеца са били само периодично явяващи се при пренапрежение на гръбначния стълб и най-вече при промяна на времето - при студено и влажно време. Наред с претърпените болки, в продължение на първите 3-4 месеца ищецът не е можел да натоварва пълноценно гръбначния си стълб, което е нарушавало обслужването му в ежедневието. Към момента ищецът е възстановен от претърпените увреждания и не се очакват усложнения.

В заключението си заявяват, че като се имат предвид механизмът на ПТП /челен удар/, средна интензивност на удара, местоположението на ищеца към момента на удара /предна лява седалка/ и получените от него телесни увреждания, определено може да се счита, че към момента на ПТП той е пътувал с правилно поставен предпазен колан. Доказателство за това е и фактът, че при ищеца не са били констатирани някакви мекотъканни увреждания в областта на главата, гърдите или корема, които най-често се установяват при т.н. „свободно движение на тялото в автомобилното купе. Движението на тялото на ищеца е било ограничено от предпазния колан и в случая той е изиграл превантивната си роля.

Представени са разходни документи за извършени плащания от ищеца във връзка с проведеното лечение, наложило се вследствие на произшествието на обща стойност 450 лева.

Не се спори от ответника, че към момента на произшествието е било налично застрахователно правоотношение по риска „гражданска отговорност” досежно управляваното от виновния водач МПС с ДК № *******, както и че на 10.08.2016 год. ищеца е депозирал искане за изплащане на обезщетение, по което на 30.08.2016 год. са поискани нови доказателства и до представянето им ответника не е намерил основания за плащане.

При така установена фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Установи се от приетите доказателства, че на 21.06.2016 год., водачът И.М.Д.при управление на лек автомобил „Фолксваген” с ДК № *******, поради движение с висока скорост и по непредпазливост е причинил на ищеца К.Л.Т. телесни увреди. Съдът приема, че вредите които са били причинени на ищеца са пряка и непосредствена последица на извършеното от причинителя на вредите /водача на лекия автомобил „Фолксваген“ – Димитров/ деяние.

Не се спори по делото, а това се установи и от събраните доказателства, че лекият автомобил марка „Фолксваген” с ДК № ******* е бил застрахован по риска гражданска отговорност при ответното дружество към датата на произшествието. Предвид на това съдът приема в конкретния случай, че е налице застраховка „Гражданска отговорност”, при която застрахователното правоотношение е възникнало от деня на сключване на договора, като за посочения в застрахователната полица период застрахователят носи риска при настъпване на застрахователното събитие. В тази връзка съдът счита, че на ответника ЗД „Б.И.” АД е възложен застрахователния риск при настъпване на застрахователното събитие, както и че същият дължи обезщетение по застраховка срещу гражданска отговорност за вредите, претърпени от трети увредени лица, при управление на МПС.

По тези съображения съдът приема, че на основание чл. 45 от ЗЗ. водачът на лекия автомобил „Фолксваген” с ДК № 8147 АР следва да възмезди претърпените от ищеца неимуществени вреди. Тъй като водачът /респективно собственика на лекия автомобил/ е бил застрахован срещу гражданска отговорност в З. „Б.И.” АД, ответното застрахователно дружество следва да бъде осъдено на основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането да заплати обезщетение за тези вреди в пълен обем на отговорността на водача.

По размера на неимуществените вреди, съдът приема следното:

В резултат на пътно-транспортно произшествие ищеца е претърпял телесни увреждания, които са довели до разстройство на З.равето и които увреждания са подробно описани в приетите по делото заключение на допуснатата комплексна съдебно-медицИ.ка експертиза. В резултат на претърпяните наранявания от страна на ищеца, последният е търпял болки и страдания за период от 2-3 месеца след произшествието, като през първите 30 дни след злополуката и около 2 седмици в периода на рехабилитацията през последните месеци на лечението - болките са били с по-интензивен характер. Следва да бъде отчетено, че наред с претърпените болки, в продължение на първите 3-4 месеца ищецът не е можел да натоварва пълноценно гръбначния си стълб, което е нарушавало обслужването му в ежедневието. Също така следва да бъде съобразено, че ищецът е възстановен напълно от претърпените увреждания и не се очакват усложнения.

Съдът, след като съобрази всички тези обстоятелства, преценени съобразно момента на непозволеното увреждане, възрастта на ищеца /32 години/ и с оглед на критерия за справедливост, визиран в чл. 52 от ЗЗ., счита, че за обезщетяване на неимуществените вреди е необходима сума в размер на 50 000 лева. За тази сума исковата претенция е основателна и доказана и като такава следва да бъде уважена и да бъде отхвърлена до пълния размер.

По размерът на имуществените вреди съдът намира следното:

Пред настоящата инстанция се ангажираха доказателства за извършени разходи за медицинско обслужване и закупени медикаменти от ищеца в размер на сумата от общо 450 лева, за които разходи има иЗ.адени надлежни счетоводни документи. В тази връзка ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца тази сума, представляващи имуществени вреди от станалото на 21.06.2016 год. пътно-транспортно произшествие.

Съдът приема за неоснователни доводите на ответника за съпричиняване, тъй като от съдебно – медицинската експертиза се установи, че ищеца е управлявал автомобила с правилно поставен предпазен колан. С тези си действия същия не е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат и възражението следва да бъде отхвърлено.

Съдът намира, че лихвата върху обезщетението се дължи на основание чл. 496, ал.1 от КЗ. В настоящият случай се установи, че пострадалия е сезирал ответника с искане за обезщетение на 10.08.2016 год. и визирания в нормата тримесечен срок е изтекъл на 10.11.2016 год. Следователно от тази дата ответника е изпаднал в забава и дължи законната лихва върху главниците до окончателното им изплащане.

При този изход на спора, на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищеца следва да бъде осъден да заплати на ответника разноски в размер на 89 лева, изчислени по компенсация /ищеца има право на разноски в размер на 296 лева, съразмерно с уважения иск, а ответника на 385 лева, респективно съобразно отхвърлената част, при уважено възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, редуцирано до 2 330 лева/. На следващо място, тъй като ищеца е освободен от заплащане на държавна такса, то ответника на основание чл.78, ал.6 от ГПК следва да бъде осъден за заплати по сметка на СГС сума в размер на 2 018 лева.Ответника следва да бъде осъден за заплати на адв. Д., на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв. възнаграждение в размер на 2 043  лева, определено съгласно чл.7, ал.2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от горното Софийски градски съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСЪЖДА на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ ЗД „Б.И.” АД с ЕИК ********с адрес: *** да заплати на К.Л.Т. с ЕГН **********, със съдебен адрес ***, партер, чрез адв. Д., сумата от 50 000 /петдесет хиляди/ лева, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди, както и сумата от 450 /четиристотин и петдесет/ лева, имуществени вреди от пътно-транспортно произшествие, станало на 21.06.2016 година, заедно със законната лихва върху тези суми, считано от 10.11.2016 год., до окончателното изплащане, като отхвърля предявеният иск за неимуществени вреди до пълният размер от 60 000 /шестдесет хиляди/ лева, като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.6 от ГПК ЗД „Б.И.” АД с ЕИК ********да заплати по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер на 2 018 /две хиляди и осемнадесет/ лева.

ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал.2 от ЗАдв. ЗД „Б.И.” АД с ЕИК ********да заплати на адвокат Й.Д. от САК адвокатско възнаграждение в размер на 2 043 /две хиляди четиридесет и три/ лева.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.3 от ГПК К.Л.Т. с ЕГН ********** да заплати на ЗД „Б.И.” АД с ЕИК ********сумата от 89 /осемдесет и девет/ лева, разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: