Р Е Ш Е Н И Е
№ 2564
гр. Пловдив, 21 декември 2021 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХIII-ти касационен
състав, в публично съдебно заседание на
девети декември през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКО БЕКИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при секретаря П. П. и участието на прокурор ДИМИТЪР МОЛЕВ, като разгледа КАНД № 2914 по описа на съда за 2021г., докладвано от съдия Н. Стоянов, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка
с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано
е по касационна жалба на Г.А.Д., ЕГН ********** ***, чрез адвокат Д. против
Решение №260618 от 27.08.2021 г., постановено по АНД № 6578/2020 г. по описа на
Районен съд - Пловдив, с което е потвърдено наказателно постановление /НП/ №
20-1030-008054/12.08.2020г. на Началник Група към ОДМВР – гр.Пловдив, с-р Пътна
Полиция, с което на касатора е наложено административно наказание глоба в
размер на 400 /четиристотин/лева за нарушение на чл.638, ал.3 от Кодекса за
застраховането.
Поддържаните
касационни основания се субсумират в изводите, че атакуваният съдебен акт е
неправилен и незаконосъобразен. Иска се решението на ПдРС и НП да бъдат
отменени. Претендира разноски.
Ответникът по касационна
жалба ОД МВР Пловдив – Сектор Пътна полиция не е депозирал отговор по жалбата,
нито е изпратил представител в съдебно заседание.
Контролиращата страна чрез
участвалият по делото прокурор при Окръжна прокуратура гр. Пловдив дава
заключение, че жалбата е неоснователна и предлага оспореният съдебен акт да бъде
оставен в сила.
Пловдивският административен съд, в
настоящия касационен състав, като провери законосъобразността на обжалваното
решение, във връзка с наведените от касатора оплаквания и с оглед обхвата на служебната проверка по
чл. 218, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. 2 от ЗАНН, намери
следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1
от АПК и от лице, имащо правен интерес - страна в първоинстанционното
производство, за която решението е неблагоприятно, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество, е
основателна.
Пловдивският районен съд е бил сезиран
с жалба, предявена от Г.А.Д., срещу НП № 20-1030-008054/12.08.2020г. на Началник група към ОД на МВР
Пловдив, сектор „Пътна полиция“, с което на касатора, на основание чл. 638, ал.
3 от КЗ, е наложена глоба в размер на 400 лева, за нарушение на чл. 638, ал. 3
от КЗ.
Обжалваното
НП е издадено въз основа на АУАН, серия АА, бл. № 819409/14.07.2020 г.,
съставен от Сергей Стефанов Петров, на длъжност мл. автоконтрольор към ОД на
МВР Пловдив, сектор ПП. Обективираните
в акта констатации се свеждат до следното:
При извършена
проверка на 14.07.2020 г. около 11:25 часа в
гр.Пловдив бул. Източен № 2 е установено, че Д. управлявал лек автомобил Рено
Канго с рег. № РВ*****ТС, собственост на „Би Ел 777 ЕООД Булстат:*****с.Труд,
ул.Карловска №6, като няма валиден
договор за сключена задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на
автомобилистите в Република България, с което виновно е нарушил
чл. 638, ал. 3 от КЗ.
Процесното
административно наказание е наложено при тази фактическа и правна обстановка,
която в пълнота е възприета и възпроизведена в спорното НП.
С обжалваното пред настоящата инстанция решение,
първоинстанционният съд е потвърдил оспореното пред него наказателно
постановление. За да постанови този резултат, районният съд е приел, че от обективна и субективна
страна жалбоподателят е осъществил състава на процесното административно
нарушение. Приел е също така, че при издаване на АУАН и НП не са допуснати
съществени процесуални нарушения, както и че извършеното нарушение не
представлява маловажен случай по смисъл на чл. 28 ЗАНН.
Така постановеното решение е неправилно.
Настоящият
съдебен състав споделя установената от първоинстанционния съд фактическа
обстановка и преценката, че нарушението се установява по безспорен начин от
събраните по делото гласни и писмени доказателства. Решаващият съд обаче не е
съобразил, че процесното деяние следва да се квалифицира като маловажен случай
по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
За маловажен случай на административно нарушение по
смисъла на чл. 28 от ЗАНН, следва да се приеме това административно нарушение,
което с оглед липсата на вредни последици или незначителността му и с оглед
другите смекчаващи отговорността обстоятелства, представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от
съответния вид (арг. чл. 93, т. 9 НК във връзка с чл. 11 ЗАНН).
Настоящият случай е именно такъв, като макар и
формално да е осъществен състава на административно нарушение, с оглед
наличието на множество смекчаващи обстоятелства (нарушението е извършено за
първи път; застраховка „Гражданска отговорност“ е сключена още на същия ден,
веднага след установяване на нарушението – 14.07.2020 г., а предходно
сключената застраховка „Гражданска отговорност“ е изтекла на 03.07.2020
г./видно от извършена служебна справка в интернет страницата на ГФ, т.е. 11 дни
преди установяване на нарушението, което изключва подбудите за извършване на
процесното нарушение да са свързани с избягване плащане на сочената застраховка;),
деянието разкрива по–ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на нарушения от този вид. При това положение налагането на
имуществена санкция, макар и в минималния предвиден размер, се явява
несъразмерно тежка спрямо степента на обществената опасност на деянието и
дееца.
Следва да се посочи, че административнонаказващият
орган е игнорирал задължението си за индивидуална преценка на всеки отделен
случай, с оглед обществената опасност на конкретното деяние и на конкретния
нарушител. Процесният случай каза се, разкрива по-ниска степен на обществена
опасност, в сравнение с другите такива нарушения, и очевидно е маловажен случай
на нарушение по чл. 638,
ал. 3 от КЗ. Като не го е квалифицирал като такова, административнонаказващият
орган е приложил неправилно материалния закон, тъй като са били налице всички
предпоставки за прилагането на чл. 28 от ЗАНН.
Изложеното до тук, не е съобразено от първоинстанционния съд при
постановяването на обжалваното в настоящото производство решение, поради което
въпросният съдебен акт се явява неправилен и като такъв ще следва да бъде
отменен. Това има за последица и отмяна на оспореното НП.
Предвид очерталия се изход на делото,
искането за присъждане на разноски в полза на касатора е основателно и такива
следва да му бъдат присъдени до размерите, в които са доказано направени, а
именно 300 лева за производството пред районния съд и 300 лева за касационната
инстанция или общо 600 лева.
Воден от горните мотиви и на основание
чл. 221, ал. 2 АПК, Административен съд-Пловдив, ХХIII състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260618 от 27.08.2021 г., постановено по АНД № 6578/2020 г. по описа на Районен съд
Пловдив, VII-
ми н.с., и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление /НП/ № 20-1030-008054/12.08.2020г. на Началник Група към ОДМВР –
гр.Пловдив, с-р Пътна Полиция, с което на Г.А.Д., ЕГН **********
***, на основание чл. 638, ал. 3 от Кодекса за застраховането КЗ/, е
наложена глоба в размер на 400 лева, за нарушение на същата разпоредба от
кодекса.
ОСЪЖДА Областна дирекция на
МВР-град Пловдив, да
заплати на Г.А.Д., ЕГН ********** ***, сумата от 600 лева
(шестстотин лева), представляваща направени по делото разноски.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :