№ 112
гр. Русе, 19.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на двадесет и девети
септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Силвия Павлова
Членове:Палма Тараланска
Боян Войков
при участието на секретаря Мариета Цонева
като разгледа докладваното от Палма Тараланска Въззивно търговско дело
№ 20224501000197 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно, по чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „Агенция за събиране на
вземания“ гр. ЕАД гр. София ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис – сграда
„Лабиринт“, ет.2, офис 4, представлявано от изп. Директор Ю.Ю. чрез
юрисконусулт И. Н. против Решение № 483/20.04.2022 г., постановено по
гр.д. № 2445 по описа за 2021 г. на Районен съд Русе, с което е отхвърлен
като неоснователен предявения от дружеството иск с правно основание
чл.422 ГПК за признаване установено, че Г. Г. С., ЕГН ********** дължи на
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК ********* сумите: 494,63
лева главница по договор за заем; 59,89 лева договорна лихва по договор за
заем за периода от 25.02.2020г. /падеж на първа неплатена погасителна
вноска/ до 25.07.2020г. /падеж на последната погасителна вноска/; 424,68
лева сума за допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги за
периода от 25.02.2020 г./падеж на първа неплатена вноска по договор за
допълнителни услуги/ до 25.07.2020г./падеж на последна вноска по договор за
допълнителни услуги/; 22,80 лева лихва за забава по договор за заем за
1
периода от 26.02.2020г. до датата на подаване на заявлението в съда; 17,47
лева лихва за забава по договор за допълнителни услуги: за периода от
26.02.2020 г. до датата на подаване на заявлението в съда ведно със законната
лихва от подаване на заявлението в районния съд до окончателното
изплащане на задължението, за които суми е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение № 313/03.02.2021 г. по ЧГД № 503/2021 г. по описа
на РРС.
Излагат се оплаквания за неправилност на решението, които се
свеждат до нарушение на материалния закон и процесуалните правила и
необоснованост, като се твърди и недопустимост. Иска се да бъде отменено
от въззивния съд и отхвърлените искове - уважени, както и присъдени
съответните разноски за двете инстанции.
Въззиваемата страна по жалбата Г. Г. С. чрез адв. М. А. – АК гр.
Русе счита същата за неоснователна и моли да бъде оставена без уважение, за
което развива подробни съображения. Моли решението на
първоинстанционият съд като правилно и законосъобразно да бъде
потвърдено изцяло.
След като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на
страните, както и след проверка на допустимостта на решението, както и на
правилността му, с оглед посоченото във въззивната жалба, Окръжният съд
намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законния срок, от надлежна страна и при
наличие на правен интерес, поради което е допустима и подлежи на
разглеждане. Разгледана по същество е неоснователна.
Безспорно е установено от представените доказателства, че на
24.07.2019 г. между „Микрокредит“ АД гр. София и Г. Г. С. от гр. Русе е
сключен Договор за заем № 9001-00003109/24.07.2019 г., по силата на който
дружеството е предоставило на ответницата заем в раззмер на 900,00 лв.
Отпуснатият кредит на ответника като физическо лице представлява
предоставяне на финансова услуга по смисъла на § 13, т. 12 от ДР на ЗЗП и
ответникът има качеството на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК,
както и по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП.
При тези съображения и след извършен анализ на съдържанието на
договора, настоящият съдебен състав приема, че договорът е за
2
потребителски кредит, чиято правна регулация се съдържа в Закона за
потребителския кредит /ЗПК/, а по силата на препращащата разпоредба на чл.
24 ЗПК - и в Закона за защита на потребителите /ЗЗП/. Съгласно разпоредбата
на чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа
на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга
подобна форма на улеснение за плащане. Законът въвежда императивни
изисквания относно формата и съдържанието на този вид договор, посочени в
разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 ЗПК. Разпоредбата на чл. 22 ЗПК предвижда,
че когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т.
20 и ал. 2 ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен. С оглед
императивния характер на посочените разпоредби, които са установени в
обществен интерес за защита на икономически по-слаби участници в оборота,
съдът е задължен да следи служебно за тяхното спазване и дължи
произнасяне дори ако нарушението на тези норми не е въведено като
основание за обжалване /в този смисъл са задължителните указания, дадени с
т. 1 на ТР № 1/2013 г. от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на
ВКС/. При извършената самостоятелна служебна проверка относно
действителността на сключения между страните договор, въззивният съд
констатира следното: При сключване на договора е спазена изискуемата се от
чл. 10, ал. 1 ЗПК писмена форма на хартиен носител. Анализирано
съдържанието на договора отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 1-9 и т.
11 ЗПК - съдържа дата и място на сключването, вид на предоставения кредит,
индивидуализация на страните, срок на договора, общия размер на кредита и
начин на усвояването му, размер на ГЛП, информация относно размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски. Договорът
обаче не отговаря на част от изискванията на чл. 10, ал. 1 ЗПК, както и на
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 12 ЗПК, както правилно е установил и
първоинстанционният съд.
На първо място не е спазено изискването относно минимално
допустимия размер на шрифта при изготвянето на договора, а именно - не по-
малък от 12. На следващо място в договора е посочен годишен процент на
разходите /ГПР/, но единствено като абсолютна процентна стойност. Липсва
посочване на взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
ГПР по определения в Приложение № 1 начин, каквото е изискването на чл.
3
11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Според разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК, ГПР изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви,
други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв
вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора),
изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В
договора липсва конкретизация относно начина, по който е формиран
посочения процент ГПР, което води и до неяснота относно включените в него
компоненти, а това от своя страна е нарушение на основното изискване за
сключване на договора по ясен и разбираем начин – чл. 10, ал. 1 ЗПК.
Както бе посочено, в договора е обективиран погасителен план,
който съдържа единствено информация относно падежните дати на всяка от
вноските, размер на вноската и размера на оставащата главница. Липсва обаче
предоставяне на предвидената в чл. 10, ал. 1, т. 12 ЗПК информация относно
правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за
кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от
изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на погасителен
план за извършените и предстоящите плащания, който погасителен план
трябва да посочва дължимите плащания и сроковете и условията за
извършването на тези плащания и да съдържа разбивка на всяка погасителна
вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата
на лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи.
Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че
съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК сключеният договор за потребителски
кредит е недействителен, тъй като не отговаря на част от изискванията на чл.
10, ал. 1 ЗПК, както и на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 12 ЗПК.
Последиците от обявяването на тази недействителност са
регламентирани в разпоредбата на чл. 23 ЗПК, която предвижда, че
потребителят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и на
лихва или други разходи по кредита.
Настоящият съдебен състав споделя изцяло изводите на
първоинстанционния съд относно извършеното пълно погасяване на
задължението на кредитополучателя чрез направените плащания в общ
размер на 979,44 лв, т.е. със 79,44 лв повече от размера на получения кредит,
обстоятелство, което е установено и от вещото лице в приетата по делото
4
съдебно-счетоводна експертиза.
Предвид гореизложеното, решението на РРС като правилно и
законосъобразно в частта относно отхвърлената претенция за главница по
договора за заем в размер на 494,63 лв; договорна лихва за периода от
25.02.2020 г. до 25.07.2020г. в размер на 59,89 лв и лихва за забава за
периода от 26.02.2020г. до датата на подаване на заявлението в съда в размер
на 22,80 лева, следва да бъде потвърдено.
В частта относно отхвърлената претенция за 424,68 лева сума за
допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги за периода от
25.02.2020 г. до 25.07.2020г и 17,47 лева лихва за забава по договор за
допълнителни услуги за периода от 26.02.2020 г. до датата на подаване на
заявлението в съда, решението на първоинстанционният съд следва да бъде
обезсилено, тъй като в тази част с разпореждане № 377/03.02.2021 г.
заявлението е отхвърлено и няма издадена заповед за изпълнение на парично
задължение, което го прави недопустимо.
С оглед изхода на спора в тежест на въззивния жалбоподател са
направените от ответната страна разноски, съобразно представената справка
по чл. 80 ГПК.
Мотивиран така, на основание чл.271, ал.1 ГПК, Окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 483/20.04.2022 г., постановено по
гр.д. № 2445 по описа за 2021 г. на Районен съд Русе, в частта, с което е
отхвърлен като неоснователен предявения от „Агенция за събиране на
вземания“ гр. ЕАД гр. София ЕИК ********* иск с правно основание чл.422
ГПК за признаване установено, че Г. Г. С., ЕГН ********** дължи на
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК ********* сумата от 494,63
лв, представляваща главница по договор за заем; договорна лихва за периода
от 25.02.2020 г. до 25.07.2020 г. в размер на 59,89 лв и 22,80 лева лихва за
забава върху главницата за периода от 26.02.2020г. до датата на подаване на
заявлението в съда.
ОБЕЗСИЛВА Решение № 483/20.04.2022 г., постановено по гр.д.
5
№ 2445 по описа за 2021 г. на Районен съд Русе, в частта, с което е
отхвърлен като неоснователен предявения от „Агенция за събиране на
вземания“ гр. ЕАД гр. София ЕИК ********* иск с правно основание чл.422
ГПК за признаване установено, че Г. Г. С., ЕГН ********** дължи на
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК ********* сумата от 424,68
лева по договор за допълнителни услуги за периода от 25.02.2020 г. до
25.07.2020 г. и 17,47 лева лихва за забава по договор за допълнителни услуги
за периода от 26.02.2020 г. до датата на подаване на заявлението в съда като
недопустимо.
ОСЪЖДА „Агенция за събиране на вземания“ гр. ЕАД гр. София
ЕИК ********* да заплати на Г. Г. С., ЕГН ********** от гр. Русе сумата от
450,00 лв разноски за адвокатско възнаграждение в производството пред РОС.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6