№ 44
гр. Перник, 10.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
засеД.е на осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Петя Й. Котева
при участието на секретаря Д.ела Бл. И.а
като разгледа докладваното от Петя Й. Котева Административно наказателно
дело № 20221720201965 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.58д и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Обжалван е електронен фиш (ЕФ) серия Г № 0047788 на ОД на МВР
Перник, с който на Д. Д. Т., ЕГН ********** е наложено административно
наказание глоба в размер на 250 лв (двеста и петдесет лева) за нарушение на
чл. 483, ал.1, т.1, вр. чл. 638, ал.4, вр. чл.638, ал.1, т.1, вр. чл. 461, т.1 от
Кодекса за застраховането (КЗ).
Жалбоподателят Д. Д. Т., по изложени в жалбата доводи чрез нейния
пълномощник – адв. Д. С. от АК-гр.Шумен, релевира оплаквания за
материална и процесуална незаконосъобразност на атакувания ЕФ, като моли
същият да бъде отменен. Не участва лично в хода на съдебното производство,
като преди насроченото съдебно засеД.е от адв. С. е депозирана молба с рег.
№ 1255 от 20.01.2023г., с която поддържа и допълва изложените в жалбата
съображения за отмяна на обжалвания ЕФ. Твърди, че жалбоподателят не е
извършил вмененото му нарушение, тъй като към датата, посочена в ЕФ за
процесния автомобил е била налице сключена и действаща застраховка
„Гражданска отговорност” („ГО”) на автомобилистите. Иска присъждане на
направени разноски по делото.
Административнонаказващият орган (АНО) - ОД на МВР Перник,
редовно призован, не изпраща представител за участие в съдебното
производство. Със съпроводителното писмо е направено възражение по чл.
63д, ал.2 от ЗАНН за прекомерност на заплатеното адвокатско
1
възнаграждение на процесуалния представител на дружеството-
жалбоподател.
Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени доказателства и
служебно провери правилността на обжалвания ЕФ намира за установено
следното:
По допустимостта:
Жалбата е подадена от легитимен субект по чл. 59, ал.2 от ЗАНН, пред
компетентния съд, като не се спори, че това е станало в предвидения срок,
поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество се явява основателна.
От фактическа страна:
На 30.07.2022г. на територията на общ. Перник, Лот 0 от
Автомагистрала Струма, км 30+500, ПВ Боснек се осъществявал
видеоконтрол за нарушения на правилата за движение с преносима система за
контрол на скоростта на моторни превозни средство (МПС) с вградено
разпознаване на номера и комуникации тип „ARH CAM S1“ с
автоматизирано техническо средство за измерване на скоростта № 11743d0.
След преустановяване на извършвания контрол на скоростния режим
на движещите се МПС била обработена заснетата информация, като се
установило, че в 13:45 часа е заснет лек автомобил „БМВ 530 ХД” с рег. №
********, който нямал валиден и действащ договор за застраховка „ГО” на
автомобилистите. При направена справка в централна база данни КАТ било
констатирано, че същият е собственост на Д. Д. Т., ЕГН **********.
Във връзка с горното заснемане е издаден атакувания ЕФ, с който на
жалбоподателя, в качеството му на собственик на регистрираното МПС е
наложено административно наказание глоба в размер на 250 лв (двеста и
петдесет лева) за нарушение на чл. 483, ал.1, т.1, вр. чл. 638, ал.4, вр. чл.638,
ал.1, т.1, вр. чл. 461, т.1 от КЗ.
От правна страна:
Съставът на нарушението по чл. 483, ал.1, т.1, вр. чл. 638, ал.4 от КЗ, е
осъществен, когато с автоматизирано техническо средство или система е
установено управление на моторно превозно средство, за което няма сключен
и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка „ГО” на
автомобилистите. Единствено в тази хипотеза законодателят е предвидил
възможността за провеждане на диференцираната процедура по чл. 647, ал.3
от КЗ, тъй като всеки акт на управление, констатиран посредством
автоматизирано техническо средство или система е наказуем при положение,
че не е налице сключена застраховка „ГО” на автомобилистите, при наличие
на задължение за това. В този случай собственика носи обективна
отговорност за извършеното макар от друго лице нарушение, свързано с
управлението на МПС, без задължителната застраховка.
2
По делото не е спорно, с оглед приложената по
административнонаказателната преписка справка за регистрация на МПС, че
лек автомобил „БМВ 530 ХД” с рег. № ******** е бил собственост на
жалбоподателя към датата на констатиране на нарушението - 30.07.2022г.
Приет е по делото като писмено доказателство протокол за
използване на АТСС с рег. № 1158р-6833 от 02.08.2022г., който надлежно е
попълнен съгласно изискванията на чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата,
издадена от министъра на вътрешните работи (Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015г). В същия е отразено, че в часовия интервал от 13:00 часа до
15:00 часа на 30.07.2022г., в района на Лот 0 от Автомагистрала Струма, км
30+500, ПВ Боснек, намиращ се на територията на общ. Перник, е била
въведена в експлоатация автоматизирана система тип „ARH CAM S1“ с
автоматизирано техническо средство № 11743d0.
От приложеното Удостоверение № 17.09.5126 на Българския институт
по метрология се установява, че използваната система е одобрен тип средство
за измерване, като същата е преминала периодичен метрологичен контрол за
техническа годност, предвид кредитирания протокол за проверка № 03-СГ-
ИСИС от 11.02.2021г. на отдел „Изпитване на средства за измерване и
софтуер” на Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди” на Българския
институт по метрология.
По делото се доказа, че използването на автоматизираното техническо
средство е било разположено и настроено съгласно изискванията за
обслужване на производителя и нормативните предписания, тъй като това
обстоятелство е удостоверено в съставения протокол по чл. 10, ал.1 от
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. чрез попълване на имената и полагане
на подпис от служителя И. И., който съгласно Заповед № 313з-310 от
14.02.2020г. на директора на ОД на МВР Перник е определен да осъществява
такава дейност.
По делото е налична и снимка № 11743D0/0488994 от 30.07.2022г., от
която се установява, че автоматизираното техническо средство е заснело
именно процесния автомобил по време на управлението му.
Съдът констатира, че отразените данни в протокола по чл. 10, ал.1 от
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. съответстват с посочените при описание
на нарушението в обжалвания фиш. Същият е за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство и формално
отговаря на изискванията на чл. 189, ал.4 от ЗДвП.
Съдът не споделя направеното в жалбата възражение, че описанието на
нарушението е неясно и противоречиво, предвид конкретизираната посока на
движение на процесния автомобил (към гр. Дупница) и насочеността на
СПУКС (към гр. София), тъй като в съдържанието на протокола по чл. 10,
ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. недвусмислено и еднопосочно е
3
вписано, че посоката на движение на контролираните МПС е от гр. София
към гр. Дупница, като автоматизираното техническо средство е било
насочено към гр. София, предвид посоката за задействането му - към
приближаващ трафик. Тези обстоятелства изрично са вписани в съответните
графи на горепосочения протокол.
Предвид изложеното съдът намира за неоснователни доводите на
пълномощника на жалбоподателя за допуснати процесуални нарушения при
установяване на нарушението и издаването на обжалвания ЕФ.
Споделяеми са, обаче, аргументите за несъставомерност на
извършеното нарушение, като съображенията са следните:
Съдът формира извод, че обстоятелство, че към дата 30.07.2022г.
жалбоподателят не е имал сключен и действащ застрахователен договор за
задължителна застраховка „ГО” е оборено от приложения към жалбата
договор за застраховка „ГО” на автомобилистите №
BG/02/122000238828/17.01.2022г. От съдържанието на застрахователната
полица е видно, че Д. Т. е сключила застраховка „ГО” на автомобилистите за
процесния лек автомобил със срок за действие от 17.01.2022г. до 16.01.2023г.,
като застрахователната премия е разсрочена на четири вноски. Съгласно
клаузите по този договор, при неплащане на разсрочена вноска от
застрахователната премия, застрахователния договор се прекратява в 24:00
часа на 15 (петнадесетия) ден от датата на неплатената разсрочена вноска.
Относима към момента на твърдяното административно нарушение е третата
вноска с падеж 17.07.2022г., за която жалбоподателят ангажира като
доказателство сметка № P014394770, удостоверяваща, че на 11.07.2022г. Д. Т.
е платила пълния размер на третата вноска по застрахователна полица №
BG/02/122000238828/17.01.2022г., т.е. налице е надлежно плащане в срок на
застрахователната премия, релевантна към датата на нарушението. При това
положение направените в жалбата възражения, във връзка с оспорване на
твърдението в процесния ЕФ за липса на сключена задължителна застраховка
„ГО”, към датата и часа на заснемане на нарушението, се явяват основателни,
тъй като категорично се установи, че е била налице сключена и действаща
застраховка „ГО” на автомобилистите № BG/02/122000238828/17.01.2022г. по
отношение на процесния автомобил.
С оглед гореописаното, настоящият състав намира, че е бил нарушен
материалния закон при издаване на ЕФ, поради което и той подлежи на
отмяна като незаконосъобразен.
За пълнота на решението съдът отбелязва, че представените от
пълномощника писмени доказателства – договор от 02.08.2022г. за продажба
на процесния автомобил на друго физическо лице и сключения Анекс № 6 от
04.08.2022г. към застрахователна полица BG/02/122000238828/17.01.2022г.,
предвид новия собственик и извършената промяна на регистрационния номер
на закупения автомобил, са ирелевантни за настоящия спор, предвид датата
на вмененото нарушение на жалбоподателя – 30.07.2022г.
4
По разноските:
Искането за присъждане на разноски е направено своевременно от
страна на пълномощника на жалбоподателя, като същият има право на такива
предвид изхода на спора – отмяна на обжалвания ЕФ, и с оглед разпоредбата
на чл. 63д, ал.1 от ЗАНН, препращаща към чл. 143 от
Административнопроцесуалния кодекс.
Доказано е извършването на сторените разноски за адвокатско
възнаграждение в пълния претендиран размер от 500 лв (петстотин лева),
предвид съдържанието на приложения на л.3 договор за правна защита и
съдействие от 02.12.2022г., в който надлежно е удостоверено, че същото е
платено в брой при подписване на договора, т.е. разходът е направен съгласно
т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г. по дело № 6/2012 г. на
ОСГТК на Върховния касационен съд.
В чл. 18, ал.2, вр. чл. 7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, към която препраща
чл. 36, ал.2 от Закона за адвокатурата е предвиден минимален размер от
400лв при административно наказание под формата на глоба до 1000 лв.
Съдът като съобрази, че в конкретния случай жалбата е изготвена от адв. Д.
С. от АК-гр.Шумен и макар че пълномощникът не се е явил в единственото
съдебно засеД.е, той е представил молба с писмено становище преди
неговото провеждане, като е ангажирал и допълнителни писмени
доказателства относно предявеното административнонаказателно обвинение,
поради което приема, че възражението по чл. 63д, ал.2 от ЗАНН за
прекомерност на адвокатския хонорар е неоснователно и в полза на
жалбоподателя следва да се присъден реално заплатения размер от 500 лв,
който е към минимално предвидения такъв. Същият е справедлив, с оглед
конкретно извършените от адвоката действия, като тези разноски бъдат
заплатени от АНО – ОД на МВР Перник в полза на жалбоподателя Д. Д. Т..
Водим от горното и на основание чл. 63, ал.2, т.1, вр. ал.3, т.1 и чл.
63д, ал.1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш серия Г № 0047788 на ОД на МВР Перник,
с който на Д. Д. Т., ЕГН ********** е наложено административно наказание
глоба в размер на 250 лв (двеста и петдесет лева) за нарушение на чл. 483,
ал.1, т.1, вр. чл. 638, ал.4, вр. чл.638, ал.1, т.1, вр. чл. 461, т.1 от Кодекса за
застраховането.
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи
Перник, с адрес гр. Перник, ул. Самоков № 1 да заплати на Д. Д. Т., ЕГН
********** сума в размер на 500 лв (петстотин лева), представляваща
разноски за адвокатско възнаграждение за един адвокат в настоящото
производство.
5
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд Перник в 14-дневен срок от съобщаването му на страните на
основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на
глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
6